РЕШЕНИЕ
№ 21117
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:..................
при участието на секретаря ........................
като разгледа докладваното от .................. Гражданско дело №
20211110143158 по описа за 2021 година
обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната
лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с
правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
разгледани по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
С исковата си молба ........................ със седалище и адрес на управление в град ...............
представлявано от председателя на управителния съвет ...................... и от изпълнителния директор
..................... и с пълномощница юрисконсултът ......................, с трето лице – помагач .......................
иска ответниците:
Х. Н. Н. с ЕГН**********, живеещ в гр. ....................., с адрес за призоваване и връчване
на съобщения и книжа в гр. ....................... чрез пълномощницата адвокат И. Д. Д. и
И. Н. Н. с ЕГН**********, живеещ в гр. ........................ чрез пълномощницата адвокат Й.
В. Т.
да бъдат осъдени да му платят следните суми:
2 603.94 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2017 година до 30. IV.
2019 година;
548.34 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2018 година
до 12. VІІ. 2021 година включително;
18.36 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. VI. 2018 година до 30. IV.
2019 година;
1
04.68 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 31. VІІ. 2018 година
до 12. VІІ. 2021 година включително;
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 23. VІІ. 2021
година до окончателното плащане;
направените по делото разноски,
при условията на разделност – за първия ответник и за втория.
Ответниците оспорва иска, като твърдят, че не са собственици на топлоснабдения имот.
Оспорват ищецът да е доставил топлинна енергия в посочения исковата молба обем и на
претендираната стойност. Вземането на ищеца било погасено по давност. Излагат правни доводи,
според които между страните не съществува облигационна връзка, по силата на която на ищеца да
се дължи плащане.
Третото лице – помагач не оспорва иска.
2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:
На .................. година Х. ....................., съставя представен по делото с исковата молба
констативен нотариален акт №.................... с който признава правото на собственост на ...................
Н.а с ЕГН********** и Н. Х. Н. с ЕГН********** върху процесния топлоснабден имот.
На ................. година в град ................... Н.а с ЕГН********** сключва с втория ответник
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, по силата на който
4
неучастващото в делото лице се задължава да прехвърли на ответника собствеността на / (⅔)
6
идеални части от процесния топлоснабден имот срещу задължението на ответника да я гледа и
издържа.
На същата дата ....................., съставя за процесния договор представен по делото с
исковата молба нотариален акт №....................
На ................... година ......................... издава Удостоверение на наследници на Н. Х. Н. с
ЕГН********** под №................. Според удостоверението същият умира на .................... оставяйки
като наследници по закон съпругата си ................... Н.а с ЕГН**********, и синовете си, ответници
по настоящото дело. Преживялата съпруга умира на ................година. Удостоверението е
представено по делото с писмо на .....................
2. По открИ.нето на партида за отчитането на потребената топлинна енергия:
На 07. ХI. 2000 година първият ответник подава до ищеца представена по делото с
исковата молба молба-декларация с входящ .................. за открИ.не на партида за отчитане и
заплащане на топла вода.
3. По отчитането на потребената топлинна енергия:
На 20. VIII. 2002 година се провежда Общо събрание на етажните собственици и
наемателите във входове ...................., на което е взето решение да се извърши монтаж на топлинни
разпределители и да се сключи договор за въвеждане на система за дялово разпределение. Общото
събрание упълномощава трима представители да сключат споразумителен протокол с ищеца и
договор с третото лице – помагач. За общото събрание е съставен представен по делото с
исковата молба протокол.
2
На 11. IХ. 2002 година третото лице – помагач и етажна собственост във входове
.................... сключват представен по делото с исковата молба договор .................... По силата на
договора етажната собственост възлага, а третото лице – помагач приема да извърши монтаж на
индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост, ползваща централно
отопление, да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла
вода, да нанася данните от отчета в контролен талон, подписан от техник и ползвателя и да въведе
в
система за дялово разпределение съгласно чл. 112 от отменения Закон за енергетиката и
енергийната ефективност.
На 03. VI. 2020 година третото лице – помагач сключва с ищеца Договор №Д-О-67 при
общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.
в
139, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а третото лице – помагач
приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София при спазване на
Общите условия за извършване на услугата Дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 10. VIII. 2007 година с
Решение №ОУ-024. Договорът е представен по делото с исковата молба.
4. Сведения, почерпани от експертните заключения:
По делото е допусната техническа експертиза, чието заключение е представено в съда на
06. VI. 2023 година от вещото лице В. Т. Т.. Видно от заключението, общият топломер се отчита
00
по електронен път, като в 00 часа в началото на всеки месец се снема показанието на топлинната
енергия. Технологичните разходи се приспадат от отчетеното количество и разликата се
разпределя между потребителите за отопление (имот и сградна инсталация) и битова гореща вода.
Изравнителните сметки са изчислени съобразно действащата Наредба №16-334 от 06. IV. 2007
година и изменението от 01. VI. 2014 година. За времето след 23. VII. 2018 година стойността на
доставената топлинна енергия възлиза на 1 959.03 лева. Сумите са изчислени без предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Начислените суми за топлинна
енергия са определени по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон фирмата за
дялово разпределение е изчислила реалното потребление на топлинна енергия и е извършила
изравняване между начислената и дължимата сума съгласно действащите нормативни актове:
Наредба №16-334 от 06. IV. 2007 година и изменението от 01. VI. 2014 година, Закона за
енергетиката в редакцията му, действаща към момента на изчислението на количествата топлинна
енергия, както и съобразно общите условия за продажба на топлинна енергия на ищеца.
Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са отчислени за сметка на
ищеца. Топломерът е преминал през метрологична проверка. При проверката не са установени
отклонения извън допустимите стойности.
На 06. VI. 2023 година вещото лице Л. Б. Б., живеещ в гр. София в жилищен квартал
Дружба в блок ХLI във вход Б в апартамент ХХIV, представя в съда заключение за извършена
съдебно-счетоводна експертиза, според което към 02. VI. 2023 година няма данни за доброволни
плащания. Непогасените задължения за времето след 23. VII. 2018 година възлизат общо на
1 609.79 лева, от които 1 591.42 лева за топлинна енергия и 18.37 лева за дяловото
разпределение. Със сумите за възстановяване по изравнителни сметки за процесния период не са
прихванати месечни сметки, които предхождат периода. Лихвата върху задълженията с настъпил
3
падеж след 23. VII. 2018 година възлиза съответно на 294.84 лева върху главницата за топлинна
енергия и 04.72 лева главницата за дяловото разпределение.
3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА
СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:
1. По основателността на иска за реално изпълнение на задължението за плащане на
стойността на ползваната топлинна енергия:
По иска по чл. 79, ал. 1, предложение I от Закона за задълженията и договорите във връзка
с чл. 149 от Закона за енергетиката в тежест на ищеца е да установи:
възникването на облигационното отношение с ответниците;
доставката на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в
претендираните размери през процесния период.
В тежест на ответниците е да докажат правоизключващите или правопогасяващите си
възражения, а в случай, че се позовават на допуснати грешки при отчитане на топлинната енергия
или при дяловото разпределение, в тяхна тежест е да установят, че са предявили рекламация в
нормативно установените срокове и същата е основателна.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че родителите на
ответниците придобИ.т процесния топлоснабден имот през ............... година. В документа за
собственост не са отбелязани дялове в съсобствеността, затова съдът приема, че са равни по силата
на чл. 30, ал. 2 от Закона за собствеността. След смъртта на Н. Х. Н. с ЕГН********** вдовицата
му ................... Н.а с ЕГН********** и децата им, ответници в настоящото производство
наследяват по равни части от неговата половина от имота или по идеални части по силата на чл.
5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството. Преживялата съпруга прибавя идеални части към
4
своята половина и така става собственица на / (⅔) идеални части от имота. Впоследствие се
6
4
разпорежда с дела си в съсобствения имот в полза на втория ответник. Той прибавя нейните / (⅔)
6
идеални части от имота към своята идеални части и така придобИ. общо идеални части от
имота. Останалата идеални части принадлежи на първия ответник по силата на наследяването от
баща му. По делото има данни, че вторият ответник се е разпоредил с дела си от имота, но това
разпореждане е станало след края на процесния период през 2019 година, затова е неотносимо към
спора.
Водим от изложеното съдът приема за установено, че ответниците са собственици на
процесния топлоснабден имот през процесния период.
Не е спорно и че в сградата, в която се нахожда имота, ищцовото дружество доставя
топлинна енергия за битови нужди. За горното са представени и описани по-горе писмени
доказателства.
Собствеността върху топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца
съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката поражда между страните облигационно
отношение с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди на потребители при
действие на Общите условия на ищцовото дружество. За действителността му не е необходима
писмена форма, тъй като правоотношението се явява заварено по отношение на сега действащия
Закон за енергетиката. Приемането на Общите условия от абоната като част от отношенията
между страните не е обусловено от отправянето на изрично волеизявление от страна на
4
потребителя, а става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или при
отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални условия, които да изключат общите
такИ..
По силата на това облигационно правоотношение ответниците са задължени към ищеца да
заплащат цената на доставената им топлинна енергия.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната сума, са приети писмени доказателства, представени от дружеството за дялово
разпределение, както и заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съдът кредитира изцяло заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза като компетентна и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.
Вещото лице посочва метода, по който е изчислена потребената количество топлинна енергия и за
начина, по който са извършвани отчисленията на технологичните загуби.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния
период по отношение на сградата, в която се намира имота на ответниците, е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция, включваща топлоенергия
за отопление на имот, за сградна инсталация и за битова гореща вода.
Тук следва да се отбележи, че претендираните вземания не се установяват единствено от
воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на
изводите, направени в заключението по съдебно-техническата експертиза.
Не на последно място, по делото не се доказа ответниците да са заявили рекламации срещу
извършеното дялово разпределение в установените нормативни срокове.
Затова може да се приеме за установено, че за процесния период стойността на потребената
топлинна енергия възлиза на сумата, посочена в заключението на вещото лице, формирана от
фактурираната сума, коригирана със сумата от изравнителните сметки.
Ответниците не твърдят в отговора на исковата молба или в друг етап на процеса
погасяване на задълженията чрез плащане, с оглед на което и съдът не може да приеме, че такова е
извършено.
Ответниците поддържат, че вземането на ищеца е погасено по давност. Според чл. 111, б.
„в“ от Закона за задълженията и договорите вземанията за периодични плащания се погасяват с
изтичане на тригодишна давност. Според чл. 114, ал. 1 от същия закон давността почва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 116, б. „б“ давността се прекъсва с
предявяване на иск, а ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната.
Съобразявайки цитираните разпоредби от Закона за задълженията и договорите,
настоящият съдебен състав приема, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 111:
вземането на ищеца е за периодично плащане, затова се погасява с изтичането на кратка
тригодишна давност. Давността започва да тече в 30-дневен срок от изтичане на периода, през
който е доставяна топлинна енергия, защото падежът на задължените за плащане на цената
настъпва тогава. Давността е прекъсната с подаването на иск в съда на 23. VII. 2021 година. Ето
защо съдът счита, че всички вземания на ищеца, чийто падеж е настъпил преди 23. VII. 2021
година, са погасени по давност. В настоящия случай непогасени по давност са вземанията на
ищеца за 1 959.03 лева главница за топлинна енергия, 294.84 лева обезщетение за забава, 18.37
лева за услугата „дялово разпределение“ и 04.72 лева обезщетение за забава върху посочената
5
сума. След като приспадне вземанията, погасени по давност, съдът следва да присъди на ищеца 1
959.03 лева главница за топлинна енергия.
Съдът счита, че останалите възраженията, направени с отговора на исковата молба, са
неоснователни. Ответниците навеждат доводи за липса на облигационно правоотношение, по
силата на което да се дължи плащане.
По силата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката обаче, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 от същия закон на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. От граматическото и логическото тълкуване на разпоредбата става ясно, че
тя се отнася и до собствениците на имоти в сгради, които вече са присъединени към абонатната
станция. Следователно, не е необходимо собственикът или ползвателят да са участвали в
действията предхождащи включването към абонатната станция (общо събрание на етажните
собственици, сключване на договор с третото лице - помагач). Достатъчно е дори и в последващ
момент да придобият жилище в сградата в режим на етажна собственост, за да възникнат за тях
задълженията по чл. 153 от Закона за енергетиката.
Съдът намира, че същата разпоредба не противоречи на чл. 62, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите. Последната разпоредба забранява доставката на стоки, както и на вода, газ,
електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги
на потребител срещу заплащане без искане от негова страна. В случая обаче такова искане е
налице – сключен е договор между етажната собственост и третото лице – помагач. По силата на
Закона за енергетиката ответниците са се присъединили към този договор, придобИ.йки имот в
сградата.
Затова съдът счита, че предявеният иск е частично основателен и следва да бъде уважен
за сумата от 1 959.03 лева главница за доставена топлинна енергия, а за горницата до 2 603.94 лева
– да бъде отхвърлен.
2. По иска за реално изпълнение на задължението за плащане на услугата „дялово
разпределение“:
Чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакциите им, одобрени с Решения №№ОУ-001 и ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране съответно от 07. I. 2008 година и 03. II. 2014 година, предвиждат, че дяловото
разпределение на топлинна енергия се осъществява възмездно от продавача по реда на Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от купувачите в сграда етажна
собственост с решение на Общото събрание на етажната собственост, както и че купувачите
заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от
тях търговец. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че стойността на услугата се дължи на
ищеца, а не третото лице – помагач.
В настоящия случай стойността на услугата „дялово разпределение“ се установява от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Тази стойността не се отчита от уредите,
изследвани от вещото лице, изготвило заключението на техническата експертиза. Ето защо за тези
вземания съдът взема предвид изцяло стойностите, посочени от вещото лице, изготвило
счетоводната експертиза – 18.37 лева за времето след 23. VII. 2018 година, за 18.36 лева от които
6
ищецът претендира с исковата молба.
Преценявайки заключението на вещото лице съобразно чл. 202 от Гражданския
процесуален кодекс, съдът намира, че следва да уважи иска за сумата от 18.36 лева.
3. По иска за обезщетение за забава:
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-001 на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране от 07. I. 2008 година, и чл. 12, т. 1 от редакцията на същите условия, одобрена с
Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 03. II. 2014 година,
купувачът е длъжен да заплаща своевременно дължимите суми за топлинна енергия и дялово
разпределение по един от следните, визирани в чл. 31, ал. 1 от Общите условия в двете им
коментирани редакции, начини:
на 10 равни месечни и две изравнителни вноски;
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация, и една изравнителна вноска и по
реални месечна консумация.
Чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-001 на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране от 07. I. 2008 година, изисква от потребителите да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а дължимата
сума от изравнителните сметки – в 30-дневен срок след датата на издаване от продавача на
съобщението за фактурираните суми. Според чл. 33, ал. 1 от редакцията на същите условия,
одобрена с Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 03. II.
2014 година, месечните дължими суми за топлинна енергия, формирани въз основа на определения
за клиента дял от топлинната енергия за разпределение в сградата етажна собственост и обявената
за периода цена, както и стойността на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки, следва да се заплащат в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Чл. 33, ал. 6 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-
001 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 07. I. 2008 година, и чл. 33, т. 2 от
редакцията на същите условия, одобрена с Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране от 03. II. 2014 година, предвиждат дължимост на обезщетение за неизпълнение
на задълженията на купувачите в размер на законната лихва от деня на забавата до издължаването.
Според чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката са част от съдържанието на облигационните
отношения между страните, а съгласно чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите след
изтичането на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна
лихва по чл. 86, ал. 1, изречение I от същия закон върху неизпълнените задължения.
Съдът приема за верни изчисленията за обезщетение за забава върху главниците, направени
от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза. Счита обаче, че следва да коригира
посоченото в счетоводното заключение обезщетение за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия съразмерно със стойността на същата енергия, посочената от вещото лице,
изготвило заключението на техническата експертиза. Според вещото лице, изготвило счетоводната
експертиза, обезщетението за забава главница за топлинна енергия от 1 591.42 лева възлиза на
294.84 лева. Според техническата експертиза доставената топлинна енергия е на стойност от 1
959.03 лева. Коригирайки обезщетението за забава върху тази сума съразмерно с обезщетението за
7
забава върху посочената в съдебно-счетоводната експертиза сума, съдът намира, че то възлиза на
362.95 лева. Вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза определя стойността на
обезщетението за забава върху главницата за услугата „дялово разпределение“ на 04.72 лева.
Ищецът претендира за 04.68 лева и съдът присъжда посочената сума.
Водим от изложеното, съдът присъжда лихва съразмерно с уважената част на иска за
главницата, а именно: 362.95 лева върху главницата за топлинна енергия и 00.00 лева върху
главницата за услугата „дялово разпределение“. Исковете следва да бъдат отхвърлени за горницата
до 00.00 лева върху главницата за топлинна енергия и 00.00 лева върху главницата за услугата
„дялово разпределение“.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предявени са искове за общо 3 175.32 лева, уважени за общо 2 345.02 лева и отхвърлени за
общо 830.30 лева.
Ищецът е направил разноски в исковото производство в размер от общо 1 706.41 лева, от
които 436.80 лева за държавна такса (според списъка по чл. 80 от Гражданския процесуален
кодекс), 600.00 лева за възнаграждения на вещите лица, 564.61 лева възнаграждение за особен
представител и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, чиито размер се определя от съда
по силата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Ответниците следва да бъдат
осъдени да плати на ищеца разноските по водене на делото в размер съобразно уважената част на
иска: 1 260.13 лева.
Ответниците не представят доказателства да са направили разноски по делото, затова съдът
не им присъжда такИ..
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ОСЪЖДА:
Х. Н. Н. с ЕГН**********, живеещ в гр. ....................., с адрес за призоваване и връчване
на съобщения и книжа в гр. ....................... чрез пълномощницата адвокат И. Д. Д. и
И. Н. Н. с ЕГН**********, живеещ в гр. ............................ с адрес за призоваване и
връчване на съобщения и книжа в гр. .................... чрез пълномощницата адвокат Й. В.
Т.
б
да платят на .........................., представлявано от изпълнителния директор ..................... и с
пълномощница юрисконсултът ......................, следните суми:
1 959.03 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2017 година до 30. IV.
2019 година;
362.95 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2018 година
до 12. VІІ. 2021 година включително;
18.36 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. VI. 2018 година до 30. IV.
2019 година;
04.68 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 31. VІІ. 2018 година
до 12. VІІ. 2021 година включително;
8
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 23. VІІ. 2021
година до окончателното плащане;
1 260.13 лева разноски направени по делото,
при условията на разделност – за първия ответник и за втория.
като за горницата до 2 603.94 лева главница за доставена топлинна енергия и 548.34 лева
мораторна лихва върху посочената сума ОТХВЪРЛЯ иска.
2. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
3. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на ищеца по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на електронния му адрес на основание чл. 50, ал. 5
от Гражданския процесуален кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото
ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
4. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на първия ответник по реда на чл. 38, ал. 3 от Гражданския
процесуален кодекс по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ответника най-напред на електронния адрес, посочен в
отговора на исковата молба.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото
ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка, а съобщаването ДА СЕ ИЗВЪРШИ по общия ред.
3. Ако се наложи връчване по общия ред, то ДА СЕ ИЗВЪРШИ по следния начин:
Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ най-напред чрез пълномощницата адвокат И. Д. Д. по реда на
чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс по следния начин:
Връчването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на всяко място, където адвокатът се намира по служба по
реда на чл. 51, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
9
Ако се съберат данни, че пълномощницата не живее или не пребИ.ва на адреса след справка
от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин, събраните данни ДА СЕ УДОСТОВЕРЯТ с посочване на източника на тези данни в
разписката;
Ако пълномощницата не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее или не
пребИ.ва там от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено
място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко
три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко
едно от посещенията е в неприсъствен ден.
Ако адвокатът не се открие или откаже да получи съобщението, разписката ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото, а съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на физическия адрес на ответника.
Ако се наложи връчване на съобщението на физическия адрес на ответника, то ДА СЕ
ВРЪЧИ на адреса, посочен в отговора на исковата молба.
Ако лицето не се открие на адреса, нито се открие друго лице, съгласно да получи
съобщението, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че лицето не живее на адреса след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, това ДА СЕ
УДОСТОВЕРИ с посочване на източника на тези данни в съобщението;
ако лицето не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее там от управителя
на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ
ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне
една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден;
и в двата случая ДА ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се
намират в канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването
съгласно чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.
5. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на втория ответник по общия ред чрез особената
представителка.
6. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на третото лице – помагач по общия ред по следния начин:
1. ДА СЕ ПРИЛОЖИ удостоверение за актуално състояние на третото лице – помагач от
Търговския регистър.
2. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на следните адреси:
на адреса, на който е получена призовка за откритото съдебно заседание;
на адреса на седалището и адреса на управление на юридическото лице според справката от
Търговския регистър, ако не съвпада с предходния адрес.
3. Ако представител на юридическото лице не се открие на някой от адресите, нито се открие
служител или работник, който е съгласен да приеме съобщението, това обстоятелство ДА
СЕ ВПИШЕ в разписката.
4. Ако на някой от адресите няма нито канцелария, нито работници или служители на
юридическото лице, това обстоятелство ДА СЕ ВПИШЕ в разписката.
5. И в двата случая ДА СЕ ЗАЛЕПИ уведомление.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на ........................ като
10
трето лице – помагач на ищеца.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11