Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Normal; за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 577 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК. Производството е образувано по пададена частна жалба,от „Българо – Американска К. Б.” , чрез юрисконсулт Теодора Делисивкова, срещу определение от 26.03.2014г. на съдията по В. при районен съд гр. В. Т., по преписка №1996/ 26.03.2014г. в регистъра на „С. по В.” – гр. В. Т.,под №3. С обжалваното определение съдията по В. е отказал да разпореди вписването на особен залог на търговско предприятие със страни „Българо – Американска К. Б.” , в качеството му на кредитор по договора, и „А – В. Т.” ЕООД, в качеството му на длъжник. С жалбата са направени оплаквания, че обжалваният отказ е незаконосъобразен. Излага, че договорът за залог следва да бъде вписан на основание чл. 21, ал. 1, изр. 1 от Закона за особените залози с оглед неговата противопоставимост на трети лица. Излага, че подлежащите на вписване имоти са подробно описани в подадената от дружеството молба за вписване. Поради тази причина счита, че не е необходимо имотите да се индивидуализират в удостоверението, подлежащо на вписване. Твърди, че липсата на описание в удостоверението и в договора за особен залог не изключва факта, че към датата на сключване на договора за залог правото на собственост върху недвижимите имоти е било на „А - В. Т.” ЕООД. Развива подробни съображения в подкрепа на тезата си, че не съответства на законовите разпоредби направеният в обжалваното определение извод, че всеки новопридобит актив следва да бъде допълнително включен в съвкупността на заложеното търговско предприятие. Излага, че декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК е представена към датата на сключване и към датата на вписване на договора за залог, поради което не е необходимо такава декларация да се представя повторно при вторичното вписване на залога. Сочи, че скицата на имота не е необходима за индивидуализацията му, при условие, че може да бъде индивидуализиран чрез данните, посочени в молбата за вписване. С оглед изложеното моли обжалваното определение за отказ от вписване да бъде отменено, като вместо него да бъде разпоредено извършване на исканото вписване. Съдът, след като взе предвид направените оплаквания с жалбата, доказателствата по делото и съобрази със закона намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Върху обжалваното определение е посочено, че същото е получено от С. Янакиева на 04.04.2014г. без да се сочи каква е връзката на това лице с дружеството, подало молбата за вписване. Ето защо по делото не се установява редовно връчване на обжалвания акт, поради което съдът приема, че жалбата срещу него (регистрирана на дата 14.04.2014г. в регистъра за отказите и поставените по тях определения на въззивния съд към С. по В. – гр. В. Т.) е подадена в срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Между „Българо – Американска К. Б.” и „А – В. Т.” ЕООД е сключен договор за залог на търговско предприятие (на л. 33 – л. 40 от делото). Като предмет на договора е индивидуализирано търговското предприятие на „А – В. Т.” ЕООД, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, както и върху отделните елементи на търговското предприятие, налични към момента на сключване на договора, в това число и недвижимите имоти, машини, съоръжения и други активи, които ще бъдат придобити след сключване на залога (Раздел І, чл. 1.03 от договора). Дружеството – заложен кредитор, е подало молба вх. № 1996/26.03.2014г. до С. по В. гр. В. Т. за вписване на особен залог върху търговското предприятие на „А – В. Т.” ЕООД, на основание чл. 22а от Правилника за В. и чл. 21, ал. 3 от Закона за особените залози, по отношение на недвижими имоти, подробно описани в молбата. Към молбата е приложен и подлежащият на вписване акт – удостоверение изх. № *3331/17.02.2014г. за вписване на залога в Търговския регистър. Видно от удостоверението, като предмет на договора за залог е вписано предприятието на залогодателя като съвкупност. Към молбата са приложени и потвърждения за вписване на договора в Централния регистър на особените залози, пълномощно, документ за заплатена държавна такса и удостоверение № 683 от 29.04.2010г., издадено от община В. Т.. От удостоверението е видно, че в УПИ ІІ – 3735 и УПИ VІІ – 3735, кв. 550 по плана на В. Т. е допуснато строителство на Етап І – жилища, гаражи и офиси и Етап ІІ – жилища, гаражи и офиси, като за строежите е представен акт обр. 14 и същите не са въведени в експлоатация. С определение от 26.03.2014г. съдия по В. при Районен съд гр. В. Т. е отказал да разпореди вписването на особен залог на търговското предприятие на „А– В. Т.” ЕООД. Съдията по В. е изложил мотиви, че удостоверението, което молителят иска да се впише, не отговаря на изискванията на чл. 6 от Правилника за В., а именно: да съдържа подробно описание на имотите, предмет на обезпечението. Изложил е, че и в договора за особен залог няма конкретизация на имотите. Като мотив за отказ е посочил още липсата на скица на имота и липсата на декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК. Така постановеното определение е правилно. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС (вкл. и тълкувателна такава – т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012г. от 25.04.2013г. нÓ ОСГТК на ВКС) съдията по В. може да откаже вписване само ако актът не подлежи на вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма и ако няма необходимото съдържание. Актът, въз основа на който се постановява вписване в имотния регистър, е удостоверението за вписване на залога, респ. за вписване на допълнителните обстоятелства във връзка с него, в търговския регистър. При вписване по чл. 22а ПВ съдията по В. следва да извърши проверка на съдържанието на подлежащия на вписване акт за спазване изискванията по чл. 6 ПВ, в това число и описание на имотите, включени в състава на търговското предприятие, с изискуемите индивидуализиращи белези. В случай, че представеното удостоверение не отговаря на чл. 6 от Правилника за В., изискването на последния за посочване на имена, адрес, седалище, дата и място на издаване на акта, както и описание на имота, се преодолява с данните, съдържащи се в договора за залог на търговско предприятие. В този смисъл е и константната практика на ВКС, постановена по чл. 274, ал. 3 ГПК. В конкретният случай удостоверението не отговаря на изискванията на чл. 6 ПВ. Изискването на чл. 6 ПВ обаче не се преодолява с договора за залог на търговско предприятие. Предмет на договора е търговското предприятие на „А – В. Т.” ЕООД, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, както и върху отделните елементи на търговското предприятие, налични към момента на сключване на договора, в това число и недвижимите имоти, машини, съоръжения и други активи, които ще бъдат придобити след сключване на залога. Видно е, че в договора липсва описание на недвижимите имоти, подлежащи на вписване. Налага се извод, че в настоящия случай не е налице акт, който да отговаря на изискванията на чл. 6 от ПВ. Направените оплаквания в жалбата са неоснователни. Изложените доводи, че изискването за описание на имотите се преодолява с подадената молба за вписване, в която имотите са подробно описани са несъстоятелни. Молбата сама по себе си представлява едностранно изявление на дружеството молител. На практика в нея са обективирани твърденията на молителя за наличието на подробно описани имоти, подлежащи на вписване. Твърденията на страната в производството обаче не могат да бъдат приети за доказателство, въз основа на което да бъде извършено исканото действие, в случая – вписване. Следователно пред съдията по В. не е представено доказателство, от което да се направи извод, че липсата на реквизитите по чл. 6 ПВ е преодоляна. След като пред съдията по В. на са представени актове, които да отговарят на съдържанието, предвидено за вписването на актовете в ПВ, то правилно е постановен отказ за вписване на процесното удостоверение. Отказът е законосъобразен само на това основание. В този смисъл не следва да се обсъждат останалите възраженията на жалбоподателя, свързани с изводите на съдията по В. за липса на скица на имотите и липса на декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК. В този смисъл постановеното определение на съдията по В. е правилно изаконосъобразно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното,съдът, ОПРЕДЕЛИ : ПОТВЪРЖДАВАопределение от 26.03.2014г. на съдията по В. при районен съд гр. В. Т., представляващо акт № 3 от 26.03.2014г. по преписка №1996/ 26.03.2014г. в регистъра на „С. по В.” – гр. В. Т.,в регистъра на „С. по В.” – гр. В. Т., с което е постановен отказ да се разпореди вписването на особен залог на търговско предприятие със страни „Българо – Американска К. Б.” , в качеството му на кредитор по договора, и „А – В. Т.” ЕООД, в качеството му на длъжник Определението подлежи на обжалване с частна жалба, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |