РЕШЕНИЕ
№ ...............
гр.София, 08.08.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4
състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
при участието на
секретаря Цветелина Добрева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 4986 по описа
за 2015 год. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т.Н.Н., Т.Г.Т. и „К.Ф.М.“
ООД, с която срещу ЦКБ АД са предявени обективно кумулативно и активно
субективно съединени осъдителни искове, както следва:
На основание чл. 49 от ЗЗД да заплати на Т.Н.Н., сумата в размер на
149000 евро, ведно със законната лихва върху главницата от момента на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата от ответника сума,
както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД лихва за забава върху сумата от 149000
евро, считано от 15.04.2012 г. до предявяване на иска и сторените по делото
разноски.
На основание чл. 49 от ЗЗД да заплати на Т.Г.Т., сумата в размер на 150
000 евро, ведно със законната лихва върху главницата от момента на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на дължимата от ответника сума, както
и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД лихва за забава върху сумата от 150000 евро,
считано от 15.04.2012 г. до предявяване на иска и сторените по делото разноски.
На основание чл.79, ал.1, пр. последно от ЗЗД вр. чл.82, ал. 1 от ЗЗД да
заплати на "К.Ф.М." ООД, сумата в размер на 140 000 лв.,
представляваща дължимо обезщетение за неизпълнение на Договор с реф. №
81700НТ-АА- 0200/15.11.2007 год. за наем на касета № 1732 и Договор с
реф. № 81700НТ-АА-0202/15.11.2007 год. за наем на касета № 1739, ведно
със законната лихва върху главницата от момента на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата от ответника сума, както и
на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД лихва за забава върху сумата от 140000.00
лв., считано от 15.04.2012 г. до
предявяване на иска и сторените по делото разноски.
В подадената искова молба и допълнителни уточнения ищците поддържат
твърдения, че на 27.04.2010 г. след посещение на трезора на "Ц.к.б."
АД клон Б. от страна на служителя на КФМ ООД-Б. К.К., заемаща длъжността касиер към "К.Ф.М." ООД, било установено, че от касета № 32
липсват 140 000 лв. (сто и четиридесет хиляди) лева собственост на дружество и
от касета № 39 сумата от 150 000 (сто и петдесет хиляди) евро
собственост на Т.Г.Т. и сумата 149 000 (сто четиридесет и девет хиляди) евро
собственост на Т.Н. Маков. За липсата веднага били уведомени служителите на Б.та.
Впоследствие било установено, че от други банкови касети в посочения клон на Б.та също липсват суми.
За извършената кражба било образувано ДП № 523/2010 г. по описа на 01 РУП
Б.. В хода на разследването било установено, че на 26.02.2010 г. лицето С.Х.С.посетил
офиса на "Ц.к.б." АД, клон Б., находящ се на бул. "Васил ********.
Същият се представил пред банковия служител по обслужване на клиенти Р. Г.Б.и
заявил, че иска да наеме банкова касета. При сключване на договора за банкова
касета представил на служителкатаБ.лична карта № ********, издадена на
14.08.2006 г. от МВР София на името на С.Р.Р., за да удостовери, че е лицето Р..
В последствие се оказало, че лицето С. Р. на 02.01.2010 г. е установил, че
личната му карта липсва, за което обстоятелство своевременно уведомил органите
на МВР като се явил в 04 РУ на СДВР София и депозирал заявление, че е изгубена.
Ищците твърдят, че при сключването на договора за банкова касета
служителката Р. Б., въпреки че имала задължение не е извършила проверка в сайта
на МВР за валидността на представената лична карта, като нейното обяснение в
хода на наказателното разследване било, че към момента на сключване на договора
за банкова касета не е имала връзка със сайта на МВР.
Въз основа на обявената за изгубена лична карта № ********, издадена на
14.08.2006 г. от МВР София на името на С.Р.Р., на 26.02.2010 г. между "Ц.к.б."
АД и лицето С.Х.С.представяйки се под друга самоличност бил сключен договор за
наем на банкова касета № 48. След сключването на този договор С. започнал да
посещава обществения трезор на Б.та. В периода от наемане на банковата касета
26.02.2010 г. до 15.04.2010 г. С. посетил обществения трезор 16 пъти, като
повечето от посещенията извършвал в 2 или 3 последователни дни. С. винаги
посещавал Б.та с шапка и тъмни очила и носел със се бе си чанта от лаптоп. По
твърдения на ищците, при посещенията си С. представяйки си под друга
самоличност многократно давал поводи на служителите от Б.та да се усъмнят в
неговите действия. С. представял лична карта № ********, издадена на 14.08.2006
г. от МВР София на името на С.Р.Р. и пред други служители на Б.та, които също
били длъжни и могли да установят, че личните данни по представената лична карта
не съответстват на представящото се лице.
В хода на разследването било установено, че С. необезпокоявано е имал
достъп до общото помещение на банковия трезор, тъй като в същото от страна на
ответното дружество не била поставена камера. Не било и обособено отделно
помещение където клиентите да проверяват съдържанието на банковите касети,
което обстоятелство също било нарушение на правилата за безопасност, според
ищците.
След приключване на разследването по ДП № 523/2010 г. по описа на 01 РУП Б.,
Окръжна прокуратура Б. внесла обвинителен акт срещу лицето С.Х.С.за извършени
престъпления: 1). чл. 196а, вр. чл. 195, ал. 1, т.4, пр.2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК; 2). Чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26 от ПК; 3). чл. 319 вр. чл. 26 от ПК; 4). чл.
318, вр. чл. 26 от НК. По отношение на служителката Р.Б.обвинение не било
повдигнато, тъй като не извършването на проверка на цитираната по-горе личната
карта било квалифицирано, като непредпазливост (груба небрежност), което деяние
не осъществява състав от особената част на НК, според ищците. С влязла в сила
присъда на Окръжен съд Б. постановена по НОХД № 348/2011 г. по описа на същия
съд, потвърдена от САС по ВНОХД № 978/2014 г. подсъдимият С.Х.С.бил признат за
виновен в извършване на сочените престъпления, като му било наложено и
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 години.
Според ищците било установено и че служителя при ответника - Р.Б.е
проявила груба небрежност, тъй като не е извършила сравнение между снимката в
представената чужда лична карта и представящия се под чужда самоличност С.Х.С.,
не е извършила проверка за валидност на чуждата лична карта в сайта на МВР, каквото задължение, според
ищците същата е имала по Вътрешните правила на Б.та. С посочените неправомерни
действия, според ищците,Б.допуснала лицето до С.Х.С.до обществения трезор на Б.та,
с което е причинила имуществени вреди на ищците Т.Н.Н. и Т.Г.Т. равняващи се по
стойност на претендираните обезщетения.
В допълнителна молба от 25.11.2015 г. ищците допълват изложените
обстоятелства по отношение на претенцията на „К.Ф.М.“ ООД в следния смисъл:
Поддържат твърдения, че между „КФМ“ ООД и ответника били сключени два
отделни договора за наем на банкови касети - Договор с реф. №
1700НТ-АА-0200/15.11.2007 год. за наем на касета № 1732 и Договор реф. №
81700НТ-АА-0202/15.11.2007 год. за наем на касета № 1739. Поради това поддържа
твърдения, че от страна на ответника е налице неизпълнение на задълженията му
по цитираните два договора, в резултат на което за дружеството-ищец възникнала
загуба в размер на сумата от 140 000 лева. В нарушение на изричната разпоредба
на чл. 15 от договорите за наем на банкови касети, по твърдения на ищеца Б.та
не е обезпечила неприкосновеността на двете наети банкови касети, не е положила
необходимата грижа за съхраняване на оставените на съхранение парични средства,
не е упражнила необходимия контрол върху лицата, имащи достъп до банковия
трезор, с което нарушила грубо правилата за охрана на помещенията и проверка
самоличността на лицата, на които е разрешен достъп до помещенията на банковите
касети. Отделно от това, отново в нарушение на правилата за охрана и
безопасност, в общото помещение на банковия трезор не била монтирана
охранителна камера и не било обособено отделно помещение където клиентите да
проверяват съдържанието на банковите касети.
Ищците поддържат, че служителят на Б.та Р.Б.въпреки задълженията си, не е
сверила самоличността на явилото се пред нея лице и не е извършила проверка в
сайта на МВР за валидността на представената лична карта от посетителя С. С.,
който ползвайки лична карта на друго лице - С. Р. е сключил договор за наем на
банкова касета. Отново в нарушение на правилата за охрана и достъп, служителите
на Б.та са допуснали 16 пъти лицето С. С. до банковия трезор, като при всяко от
посещенията си същият се е легитимирал с лична карта на друго лице, която в
информационната система на МВР е обявена за загубена. Както при сключване на
договора за наем на касета, така и последвалите 16 посещения на банковия клон,
служителите на Б.та не са сверили самоличността на явилият се пред тях клиент,
с тази по представената от него лична карта, в резултат на което на С. С. е бил
осигурен безпрепятствен достъп до помещението на банковите касети.
В резултат на проявената от банковите служители непредпазливост и груба
небрежност, б.та била извършила нарушение на основното си задължение по
процесиите договори за наем на банкови касети, като не е обезпечила
неприкосновеността на банковите касети наети от КФМ ООД и вложените в същите
вещи. Поддържат, че претендираната сума се явява пряка загуба за дружеството –
липса на вложените за съхранение 140000.00 лв., явяваща се пряка и
непосредствена последица от основното договорно задължение на ответника.
В съдебно заседание на 28.09.2016 г. ищците допълват изложените
обстоятелства по отношение на заявените претенции на деликтно основание /по
чл.49 ЗЗД/, като излагат твърдения, че физическите лица Т.Н.Н. и Т.Г.Т. са
мажоритарна съдружница и управител на дружеството КФМ ООД, като тяхна
дългогодишна практика била тази да съхраняват в наета от дружеството банкова
касета собствени ценности и парични суми. Излагат правни и фактически доводи,
че в хода на проведеното наказателно производство било установено, че към датата
на извършване на престъпното деяние са съхранявали в банковата касета на КФМ
ООД собствените парични суми, предмет на предявените искове. Поради това за
ищците била налице пряка имуществена вреда от деянията на деликвента С. С. и
съответно интерес от предявяване на исковете срещу Б.та.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Ц.к.Б.” АД е подал писмен отговор,
в който изразява следното становище по предявените искове: Оспорва исковата
претенция по съображения подробно изложени в подадения отговор. Ответникът
признава наличието на договорни правоотношения с ищеца „К.Ф.М.” ООД по два,
сключени на 15.11.2007г., договора за наем на банкови касети, с номера на
касетите № 1732 и 1739, чийто срок бил продължен с анекси от 17.11.2008г. и
16.12.2009 г. до 17.11.2010 г. Изразява становище, че наличието на договор между Б.та
и ищеца „К.Ф.М.” ООД изключва ангажиране на деликтната отговорност на Б.та
спрямо този ищец. Изразява становище, че отговаря спрямо този ищец само за
неизпълнение на договорно задължение, като обезщетения за неизпълнен договор се
погасяват по изложени правни доводи с тригодишна давност. Предвид
обстоятелството, че вредите били настъпили през месец април 2010 г. вземанията
на ищеца „К.Ф.М.” ООД за обезвреда по договорите били погасени по давност,
според ответника. Твърди, че е изпълнил точно, задълженията си по сключените с
„К.Ф.М.” ООД договори, като е предоставил сейфове в охраняемо помещение, което
отговаря на всички законови изисквания. Достъпът до помещението бил
контролиран, а трезорното помещение било оборудвано с метални банкови сейфове,
заключвани по специфичен начин. Върху бравите и ключалките на касети с № 1732 и
№1739 не били установени белези, които да сочат, че същите са отваряни, не с
предназначените за тях ключове.
По отношение на ищците Т.Н.Н. и Т.Г.Т. ответникът прави възражение, че не
е бил в договорно правоотношение, не им е предоставял под наем банкови-касети за
съхранение на техни лични вещи и /или ценности. Счита исковете им за
неоснователни, тъй като спрямо тези ищци не е имал задължения да охранява техни
лични вещи и ценности.
При условия на евентуалност оспорва да са налице основания за ангажиране
на деликтната му отговорност, поради това че прекият причинител на вредите С.Х.С.не
е служител на ответника и последният не му е възлагал работа. Счита, че не е
налице виновно и противоправно поведение на неговите служителите, което да е в
причинна връзка с причинените вреди. Оспорва настъпването и размера на вредите.
Твърди, че не е бил страна в наказателния процес и установеното в този процес
не може да му бъде противопоставено.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, съгласно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят и се установява, чрез представените договори за
ползване на банкови касети, както следва: Договор с реф. № 1700НТ-АА-0200/15.11.2007 год. за наем на
касета № 1732 и Договор реф. № 81700НТ-АА-0202/15.11.2007 год. за наем
на касета № 1739, че Б.та е предоставила за
ползване на дружеството – ищец посочените банкови касети /сейф/ първоначално за
срок до 15.11.2008 г., а след подписване на анекси от 17.11.2008 г. и от
16.12.2009 г. същите били продължени до 17.11.2010 г.
В производството не е спорно, че в сключените договори ищците Т.Н.Н. и Т.Г.Т.
не са посочени, като ползватели на наетите касети /сейфове/, респ. на част от
тях. Не е налице и посочването им като собственици на вложеното в банковите
касети съдържание, респ. част от него. В
т.1 страните /КФМ ООД и Б.та/ посочили, че договорите са с необявено
пред Б.та съдържание на вложеното. В чл.12 страните се споразумели, че
вложените вещи в банковата касета са без обявена стойност и съдържание. В чл.15
от договорите са уредили задължение за Б.та да отговаря за неприкосновеността
на банковата касета и вложените в нея вещи, както и за запазване тайната на
съдържанието на касетата. В чл.1 от договорите страните са договорили, че
пренаемане на банковата касета не се разрешава, а в чл.21 са предвидили, че
наемателят може да упълномощава с писмено пълномощно лица, които да имат достъп
до наетата от него банкова касета, като в пълномощното изрично е следвало да
бъде предвидено, че упълномощеният има право да вади и взема вещи от наетата
банкова касета. Според договореното, преупълномощаване не се допуска. В чл.27 и
чл.28 от договора страните договорили по какъв начин ще се извършва достъп на
наемателя до банковата касета /сейф/, като предвидили, че наемателят, респ.
неговият пълномощник не могат да бъдат придружавани в обществения трезор от
други лица.
В производството са представени трудов договор № 1278/09.04.2008 г.,
сключен между ЦКБ АД и служителя Р. Г.Б.със срок до 20.10.2008 г. на длъжността
„мл.банков служител, обслужване на клиенти“, длъжностна характеристика на
длъжността; извлечение от дневник за посещения на банкови касети с отбелязване
за посещение на 15.04.2010 г. в 10.45 часа на сейф № 32 и на 15.04.2010 г. в
10.45 часа на сейф № 39; План за охрана на сградата на ЦКБ АД клон Б., находяща
се на ул.*********; Правилник за организация на пропускателния режим в сградите
на ЦКБ АД; Инструкция за организация на охраната при транспортиране на ценни
пратки и товари; удостоверение за регистрация на дейност по самоохрана №
30435/08.06.2009 г. на МВР, ОД на МВР – Б.; списък на служителите на длъжност
„охранител“ в ЦКБ АД, клон Б. за времето от 01.01.2010 г.-31.05.2014 г.;
графици за дежурства на охранителите за м.март и м.април 2010 г. в ЦКБ АД, клон
Б.; длъжностни характеристики за длъжността „охранител“ и „организатор охрана“
в дружеството; договор за охрана със СОТ на ЦКБ АД, клон Б. № 27988/01.12.2009
г.; Оценка за състоянието и степента за сигурност и охрана с персонал за
физическа защита и технически системи за сигурност на сградата на ЦКБ АД, клон Б.
и схема към нея одобрени на 29.06.2009 г.
Чрез показанията на свидетеля Ц.Г.В. – служител в Б.та /ЦКБ АД/ се
установява следния ред за наемане на банкова касета /сейф/ в Б.та. При
отправено искане от лице да ползва граждански трезор отива до фронт офиса в Б.та,
легитимира се в лична карта, като служителя извършва сравняване дали лицето
съответства на документа за самоличност и се пуска договор за наем. Според правилата,
за банковите касети има два ключа – ключ майка, който стои при тях /касиерите/
и ключ на клиента, сключил договор за наем на сейф. Без ключът майка касетата
не можела да бъде отключена, според правилата и сключения договор. Свидетелят В.
сочи, че си спомня случай с лице, което било сключило договор за наем на
банкова касета около месец февруари 2010 г., като бил обслужен от нейна колежка
- Р. Б.. Служителят следвало да извърши проверка за действителността на личната
карта с лупи /декодер/. Установява, че около седем- осем пъти след това лицето
идвало на касата при нея летимирайки се с личната карта, с която е сключил
договора за наем на банкова касета. Първият път, според свидетеля В. този
клиент бил с шапка, канадка и очила и по този начин бил заснет на камерите.
Тогава свидетеля В. го помолила да свали очилата и шапката, за да сравни
самоличността му с документа за самоличност. При извършване на тази проверка
установила, че съответства на лицето по личната карта. Споделя за случай, в
който това лице се застояло в помещенията около 30-40 минути. В такъв периметър
време за престой в помещението за касети в Б.та, според свидетеля В. се
застоявали и други клиенти. Въпреки това, от съображения за сигурност, тъй като
било повече от обичайното свидетеля извикала охраната. По-късно разбрала, че от
някои касети липсват вещи и ценности на клиенти и било проведено наказателно
производство. Споделя за случай, в който констатирала около 5-10 минути след
като си тръгнал този клиент, че е забравил ключа си на банковата касета, която
била отворена. Служители на Б.та се свързали с него. Свидетелят В. сочи, че
трезорното помещение с банкови касети представлявало коридорче, през което те
/служителите/ преминавали, за да стигнат до касите. След 2009 г. посещенията до
банковите касети, според свидетеля В., се отбелязвали в дневник с вписване на
отговорника за трезора и полагане на подпис, вписване на лицето, което посещава
трезора и полагане на подпис. Според свидетеля В. дружеството КФМ ООД имало сключен първоначално един договор за
наем, след това втори, след това трети. Посещения на банковите касети на
фирмата извършвал упълномощен служител на дружеството. След установените липси
в банковите касети дружеството било уведомено да провери наличността в
касетите.
Така установените обстоятелства се потвърждават и от показанията на
свидетеля С.Г.М. - служител в Б.та /старши специалист фронт офис/. Последната
установява, че служителите имат външен интернет достъп до сайта на МВР, където
могат да проверят личната карта на клиент- дали е истинска или фалшива.
Проверка за валидност се извършвала и с декодер /лупа/. В случая, по отношение
на този клиент установява, че служителя Р. Б., която е подготвила сключването
на договора е направила опит за проверка на личната карта на клиента, но
интернет сайта на МВР „забивал” и тя не успяла да го направи. Според свидетеля М.
служителите нямали указания и инструкции за връщане на клиенти, в случаите в
които не могат да проверят личната карта в сайта на МВР. Проверка на личната
карта на този клиент обаче била извършена с декодера. Според свидетеля М.,
трезорното помещение представлява стая с банковите касети, в която касиерът не
влиза докато клиента е там.
Чрез показанията на свидетеля Н.С.П. /инспектор по сигурността на Б.та/
се установи, че преди да започне разследване във връзка с оплаквания на клиенти
на Б.та, че им липсват вещи оставени на съхранение в наетите сейфове на Б.та
през 2010 г. не е имало съмнение за нередности по отношение на това лице.
Чрез показанията на свидетеля П.В.П. ***, ЦКБ АД към 2010 г./ се
установява, че при сключване на договор от страна на служител на б.та е
следвало да бъде извършена физическа проверка на документа за самоличност с
т.нар. лупи, което е било извършенто от служителя. Проверка на личната карта в
сайт на МВР не е била извършена тогава, поради това че връзката е била лоша и
служителя не е осъществил достъп до него. Според свидетеля, по това време
интернет връзките били доста лоши. Споделя за случай, в който този клиент се
бил застоял доста в б.та, но това било в рамките на обичайното според други
случаи, в които други клиенти се задържали и по-дълго.
В производството не бе спорно и се установи, че с влязла в сила присъда
на наказателния съд постановена от Окръжен съд Б. по НОХД № 348/2011 г. по
описа на същия съд, потвърдена от САС по ВНОХД № 978/2014 г. подсъдимият С.Х.С.бил
признат за виновен в извършване на следните престъпления: 1). чл.196а, вр.
чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 НК /кражба/;
2). чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 от НК /документно престъпление/; 3). чл.
319 вр. чл. 26, ал.1 от НК/документно престъпление/; 4). чл.318, вр. чл. 26,
ал.1 от НК /документно престъпление/, за това че:
в периода от 05.03.2010 г. до 15.04.2010 г. в град Б., при условията на
продължавано престъпление, от банкови сейфове, находящи се в обществения трезор на „Ц.к.б.” , клон Б.,
чрез използване на неустановено
техническо средство, е отнел от
владението на различни лица чужди движими вещи на обща стойност 1 299
95.23 лева (един милион двеста деветдесет и девет хиляди деветстотин петдесет и
пет лева и 23ст.) без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои, както следва:
....- За времето от 1.25 часа до
17,30 часа на 15.04.2010 г. в град Б. от банков сейф № 39, находящ се в
обществения трезор на „Ц.к.б.” , клон Б. е отнел от владението на Т.Н.Н. сумата от 149000 (сто четиридесет и девет
хиляди) евро на стойност 291418,67лв. ( двеста деветдесет и една хиляди
четиристотин и осемнадесет лева и 67ст.), без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои;
- за времето от 1.25 часа до
17,30 часа на 15.04.2010 г. от банков сейф № 39, находящ се в обществения
трезор на „Ц.к.Б.” АД, клон Б. е отнел от владението на Т.Г.Т. сумата от 150000 (сто и петдесет хиляди) евро на стойност 293374,5лв
(двеста деветдесет и три хиляди триста седемдесет и четири лева и 50ст.), без
нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои;
- за времето от 1.25 часа до
17,30 часа на 15.04.2010 г. от банков сейф №32, находящ се в обществения трезор
на „Ц.к.Б.” , клон Б. е отнел от владението на
счетоводителя Б. К.К. сумата от 140000лв (сто и четиридесет хиляди
лева), собственост на „КФМ” ООД, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да я присвои....;
....- на 26.02.2010г. в ЦКБ АД, клон Б. е съставил неистински частни документи /Искане
за наемане на банкова касета в обществения трезор на „ЦКБ” клон Б. на името на С.Р.Р., Договор № 81700НК-АА-0408 за наем на сейф №1748 с размер 7,5/30/40см,
находящ се в обществения трезор на „ЦКБ” клон Б. на името на С.Р.Р., разписка за платени такси и комисионни за наемане на сейф по договор №
81700НК-АА-0408 на името на С.Р.Р. / и ги е употребил пред служител на „ЦКБ” – Ц.Г.В., за да докаже, че
съществува правно отношение – Договор за наемане на банкова касета между „ЦКБ” клон Б. и С.Р.Р..
......
- от неустановена дата след
01.01.2010 г. до 26.02.2010 г. в град Б., е скрил чужд
документ – лична карта № ********, издадена на 14.08.2006 г. от МВР – София, на името на С.Р.Р., с цел да набави за себе си облага.
... - за времето от 12.04.2010 г.
до 15.04.2010 г. при условията на продължавано престъпление
противозаконно си е служил с официални документи – лична карта № ********,
издадена на 14.08.2006 г. от МВР – София, на името на С.Р.Р. с цел да заблуди длъжностни лица от „ЦКБ”АД , клон Б., както следва :
- на 12.04.2010 г. в Б. в банков офис на Ц.К.Б. противозаконно си е служил с официален документ,
издаден за друго лице – лична карта № , издадена на 14.08.2006 г. от МВР – София, на името на С.Р.Р. с цел да заблуди длъжностно
лице – Ц.Г.В. – касиер към „ЦКБ”АД , че е титуляр на личната карта,
- на 14.04.2010 г. в Б., в
банков офис на ЦКБ АД, противозаконно си е служил с официален документ,
издаден за друго лице – лична карта № , издадена на 14.08.2006 г. от МВР – София, на името на С.Р.Р. с цел да заблуди длъжностно
лице – Ц.Г.В. – касиер към ЦКБ АД, че е
титуляр на личната карта,
- на 15.04.2010 г. в Б., в
банков офис на ЦКБ АД, противозаконно си е служил с официален
документ, издаден за друго лице – лична карта № , издадена на 14.08.2006 г. от
МВР – София, на името на С.Р.Р. с цел да заблуди длъжностно лице – Ц.Г.В. – касиер към ЦКБ АД, че е титуляр на личната карта.
Чрез представените в производството /л.89-л.92 по делото/ нотариално
заверени пълномощни се установява, че наемателят на банковите сейфове № 32 и №
39 - КФМ ООД, чрез управителя Т.Н.Н. е овластил в периода 15.11.2007
г.-07.09.2009 г. следните физически лица за извършване на действия във връзка с
ползване на касети под наем в ЦКБ АД: А.В.М., Д.С.В.и Б. К.К..
По претенциите с правно основание чл.79, ал.1, пр. последно от ЗЗД вр.
чл.82, ал. 1 от ЗЗД на „К.Ф.М.” ООД:
Исковете се основават на претендирано неизпълнение на задължения на ответника, по
сключените между страните договори за наем на два сейфа в Б.та. Правната регламентация е в глава Тридесет и седма от Търговски закон- чл.605 и сл. от ТЗ /приемане на § 14, т. 3 от ПЗР на Закона за
кредитните институции (ЗКИ)/. Договорът за наем на сейф е вид банкова сделка, от чиято характеристика произтича и задължението на наемодателя да осигури
нормалното ползване на сейфа от наемодателя, но в охраняемо място. За разлика
от договора за наем по чл. 228 ЗЗД сейфът се ползва от наемателя за съхраняване
на вещи (чл. 605, ал. 1, изр. 2 ТЗ ), но същият не се предава в държане на
наемателя. До вещите, съхранявани в сейфа, наемодателят няма достъп - чл.605,
ал.1, изр. 3 ТЗ, по подобие на договора за влог по чл.250 ЗЗД. Следователно,
държането на сейфа се осъществява от наемодателя, който срещу уговореното
възнаграждение осъществява надзор над сейфа и помещението, в което се намира
същия. Нормалното ползване на сейфа е свързано и произтича от поетото
задължение на наемодателя да осъществява охрана на помещението. В този смисъл,
грижата на добрия търговец - наемодател по договор за наем на сейф, включва
предприемане на всички необходими мерки за препятстване на достъпа на
неоторизирани лица до помещението и до сейфа, както и мерки за защита от
въздействие върху помещението и сейфа, които биха могли да имат за резултат
накърняване на неприкосновеността на съдържанието на сейфа. Грижата на добрия
търговец по чл.302 ТЗ изисква от длъжника да положи грижа, по-голяма от
обичайната и от грижата на добрия стопанин (чл.63, ал. 2 ЗЗД), предвид на
обстоятелството, че изпълнението на поетото задължение представлява
осъществяване на дейност по занятие. От своя страна в чл.306, ал.1 ТЗ е предвидено, че длъжникът по търговска
сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Според
ал.2 на същият законов текст, непреодолима сила е непредвидено или
непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на
договора.
Съобразно общите правила на ЗЗД, при предявен
иск с правно основание чл.79 ал.1 пр. 2 от ЗЗД, ищецът следва на общо
основание, при условията на пълно и главно доказване да докаже реалното
настъпване на вредите които претендира и техния размер, както и наличието на
причинна връзка между неизпълнението на договорните задължения на насрещната
неизправна страна и претърпените от него вреди.
Съгласно чл.82 от ЗЗД, обезщетението обхваща претърпяната загуба и
пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, но
ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и
непосредствени вреди. Недобросъвестността в гражданските правоотношения
предпоставя умисъл за неизпълнение на поетото задължение, нежелание на длъжника
да действа съобразно възприетия модел на поведение, в който смисъл е и изразеното становище в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение на ВКС № 4/08.08.2014 г.
по т.д. № 1748/2013 г. І т.о. и др. Следователно за уважаване на ищцовата
претенция за заплащане на обезщетение за претърпени загуби, кредиторът следва
да докаже настъпването на реална вреда, довела да негативна промяна в имущественото
му състояние, която е в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника,
както и че тази щета не би била налице, ако задължението беше изпълнено.
Предвид горното ищецът е този, в чиято доказателствена тежест е да установи при
пълно и главно доказване твърдяното от него: че от неправомерно поведение на ответника са
настъпили за него вреди под формата на претърпяна загуба и то в конкретен
размер.
От своя страна ответникът следваше да докаже своите възражения, както и
че е изпълнил задълженията си по договора с грижата на добър търговец, че в
случая е налице непреодолима сила и неизпълнението на задълженията по договора
не може да му се вмени във вина.
В случая исковата претенция е за
обезщетение за вреди, изразяващи се в претърпяна загуба поради неизпълнение от
ответника на задълженията по чл.15 от договорите за наем на банкови касети /сейфове/ № 1732 и № 1739, които задължения, по твърдения, били
свързани с обезпечаване неприкосновеността на двете наети банкови касети,
полагане на необходимата грижа за съхраняване на оставените на съхранение
парични средства, упражняване на необходимия контрол върху лицата, имащи достъп
до банковия трезор, спазване правилата за охрана на помещенията и проверка
самоличността на лицата, на които е разрешен достъп до помещенията на банковите
касети; монтиране на охранителна камера в общото помещение на банковия трезор;
обособяване отделно помещение, където клиентите да проверяват съдържанието на
банковите касети.
Чрез обсъдените по-горе доказателства, съдът приема за установено
правоотношение по
договор за наем на сейф с необявено съдържание, като Б.та наемодател на сейфа е приела не само да няма достъп до сейфа за чиято
охрана отговаря, но за нея, както и за трети лица, с неоторизиран достъп до
сейфа, да остане неизвестно съдържанието му. След като с подписването на
договора наемателят на сейфа се е съгласил съдържанието му да остане тайна за
всички трети лица, то, същият вероятно е искал съдържанието на сейфа
да остане известно единствено и само на него. В този случай, отговорността на Б.та е ограничена до реалните вреди при
доказване погиване на вложените вещи.
За да бъде присъдено поисканото обезщетение ищецът КФМ ООД при условията
на пълно главно доказване следваше да установи възникването за него на вреди в
посочения размер и причинната връзка между тях и поведението на Б.та.
В постановената присъда на наказателния съд е прието, че към датата на
извършеното престъпно деяние „кражба“ в офиса на Б.та в клон Б., на ул.*********във
времето от 12.25 часа до 17.30 часа на
15.04.2010 г. в банков сейф № 32, нает от КФМ ООД са били съхранявани вложени
суми на стойност 140000 лв., собственост на дружеството, които са били отнети
от владението на счетоводителя Б. К.К. без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да бъдат присвоени от страна на извършителя на престъпното
деяние - С.Х.С.представял се, като друго лице - С.Р.Р..
Съобразно указаното в чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съобразно това, настоящият състав намира, че е
обвързан от установеното от наказателния съд, че лицето С.Х.С. носи вина за
извършените противоправни деяния- кражба и документни престъпления.
Постановената осъдителна присъда за така извършено престъпно деяние по чл.196а,
вр. чл. 195, ал. 1, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал. 1 от НК в частта относно размера
на причинените вреди от това деяние обвързва гражданския съд със сила на
пресъдено нещо, тъй като размера на вредите са елемент от фактическия състав на
престъплението. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК, Решение №
135/13.10.2014 г. по т.д.№ 3945/2013 г., Т.К., Първо ТО на ВКС, както и
формираната непротиворечива такава изразена в Решение № 896/26.03.1971г. по гр.д. № 130/1971г.
на І г.о., Решение № 2293 от 15.11.1976 по гр.д. № 1789/76 на І г.о., Решение №
53 от 02.11.1981г. на ОСНК на ВС, Решение № 3421/18.01.1980г. по гр.д. №
1366/1979г.-І г.о., Решение № 2759/26.09.1981г. по гр.д. № 2095/1981г.-І г.о./ Поради това, съдът намира че се доказва
настъпване на имуществена вреда за дружеството за сумата 140000 лв.
Чрез събраните в производството доказателства, съдът намира че се
установи спазване на утвърдените правила в изпълнение на изискванията
на Наредба № I-171 от 02 юли 2001 г. за организацията и контрола по
обезпечаването на сигурността на банките и небанковите финансови институции /издадена от
Министерството на вътрешните работи и Българската народна Б., обн. ДВ. бр.70 от 10
август 2001 г./ В този смисъл, съдът
намира че се установи, че са били приети от Б.та указаните в чл.4 от цитираната
наредба вътрешни актове: за организация охраната на банковия офис, в т.ч.
помещението, в което са разположени банковите касети; за организация на вътрешния ред,
пропускателния режим и задължения на персонала за физическа защита; сили и средства за
физическа защита; план за действия при
кризисни ситуации (нападение на обекта, терористичен акт, аварии, пожари,
природни бедствия и т.н.); ред за контрол по изпълнение на служебните
задължения от персонала за физическа защита; правилник за
пропускателния режим; инструкция за транспортиране на пари и ценности.
Установи се спазване на правилата за достъп на наемателят на сейфа, при посещенията му в
трезора на Б.та, при влагането на парични средства и ценности в сейфа, както и
при изваждането на същите от там. Както бе посочено, наемателят, респ. неговият пълномощник е следвало да остава в помещението
абсолютно сам и без присъствието на служители на Б.та, като това не е в
противоречието с правилото за двата ключа.
Съдът намира за недоказани фактическите твърдения на ищеца, че от страна
на Б.та, не са били спазени правилата за неприкосновеност на наетият банков
сейф, тъй като не е била извършена от служителите проверка валидността на личната
карта в интернет сайт на МВР /външен достъп/ и не са били спазени правилата за
охрана на обекта, тъй като не е била монтирана система за видеонаблюдение в
помещението, в което се намират предоставяните от Б.та за ползване банкови
касети.
Чрез събраните в производството доказателства се установи, че
задълженията на служителите на Б.та са били свързани с проверка дали явилото се пред тях лице е идентично с това, което е на снимката на личната карта, както и дали последната е валидна след проверка
с т.нар. лупи /"лупадекодери”/ - дали е фалшифицирана или има външна намеса върху нея. Така, в производството се установи чрез
показанията на свидетеля В. и М., че служителят подготвил сключване на договора
за ползване на сейф с клиента на Б.та С.Х.С., който се легитимирал с лична
карта на друго лице - С.Р.Р. е изпълнил възложените му задължения за
идентификация на явилото се лице и проверка на документа му за самоличност. Установи
се и че след сключването на договора другите обслужващи този клиент служители са
извършвали идентификация на лицето и личната карта, с която се легитимира
по време на посещенията му до банковия офис и наетия от него сейф в т.ч. за
времето от 12.25 часа до 17.30 часа на 15.04.2010 г. /присъда на
наказателния съд/. Проверка с "лупадекодер” се установи, че е била извършена
от служителя на Б.та Р.Б.при сключване на договора за ползване на сейф от С.Х.С.представял
се, като друго лице - С.Р.Р..
В производството не се установи към момента на извършване на престъпното
деяние от С. да са били приети други правила за идентификация на лицата, които да предвиждат задължителна справка в сайт
на МВР на издадената лична карта, чрез външен достъп.
От своя страна, чрез приетата длъжностна характеристика на длъжността
„банков служител, обслужване на клиенти“ не се установява възлагане на функции
на служителя за проверка на личната карта, с която се е извършвала верификация
на явилото се лице на интернет сайт на
МВР.
Така, настоящият състав намира, че от доказателствата се установява, че при
идентифицирането на новия клиент, представил се с личната карта, издадена на
името на С.Р.Р., служителите на ответника са се уверили в това,
че лицето от снимката в личната карта и явилото се пред тях лице са идентични и
че отразената в личната карта възраст съответства на видимата възраст на
лицето, с което пряко общуват. Затова е неоснователно
твърдението на ищеца за небрежно отношение на
служителите на Б.та към служебните им задължения. Това, което са извършили служителите по описания начин е тъкмо в изпълнение на
разпоредбата на чл.6, ал.1, т.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари
(обн., ДВ, бр. 85 от 24.07.1998 г.), съгласно която идентифицирането на
клиентите - физически лица и проверката на тяхната идентификация се извършват
чрез представяне на официален документ за самоличност и регистриране на неговия
вид, номер, издател, както и на името, адреса, единния граждански номер.
Поради това, съдът намира, че ответника, чрез своите служители е изпълнил добросъвестно своите
задължения и поради това няма основания да бъде вменявана вина за това, че
същите не са могли да установят, че пред тях се е
представило лице с чужд, а не неистински или подправен документ за самоличност. Поради това, съдът намира че
ответникът е изпълнил задълженията си с грижата на добрия търговец и в случая е
налице непреодолима сила. Извършената кражба, чрез ползване на чужд официален
документ – лична карта, според настоящия състав е предвидимо, но
непредотвратимо събитие от извънреден характер, настъпването на което не може
да се вмени във вина на Б.та. Както се установи чрез събраните гласни
доказателства служители на Б.та са били снабдени с устройства, наречени "лупадекодери”, с които се
правела задължителна проверка на всяка лична карта на клиентите на Б.та за да
се установи дали тя е неистинска и/или фалшифицирана. От своя страна фактическите и правни доводи на ищеца, че в помещението,
в което са били разположени банковите касети е следвало да има видеонаблюдение,
съдът намира за недоказани и неоснователни. В т.19, т.7 от Наредба № I-171 от 02 юли 2001 г. за организацията и контрола по обезпечаването на сигурността на банките и
небанковите финансови институции е предвидено, че трезорните помещения следва да бъдат оборудвани с телевизионна камера в помещението за
наблюдение към трезорната врата, а не вътре в самите помещения
именно с оглед поетото задължения от Б.та да осигури достъп до тази обособена
зона само на наемателите на банкови касети.
Чрез представените План за охрана на сградата на ЦКБ АД, Правилник за
организация на пропускателния режим в сградата и оценка състоянието и степента
на сигурност и охрана с персонал за физическа защите се установи, че етажът, в
който се намира гражданския трезор в клона на Б.та е бил оборудван със СОТ и
система за видеонаблюдение с монитор инсталиран в стаята на охраната. При
извършеното обследване във връзка с противоправното проникване в трезора, не са
установени пропуски и за това не са направени на Б.та никакви предписания. Освен
това се установи, че служител на Б.та е водел надлежно регистъра за посещенията
в банковия трезор като е отбелязвал датата на всяко едно посещение както и
името на посетителя, в качеството му на наемател на банковата касета. Извършителят
на престъпните деяния С.Х.С.представял се, като друго лице - С.Р.Р. не е
притежавала ключ от банковата касета, факт безспорен по делото и няма данни ответникът
да е нарушила банковата тайна и неприкосновеността на вложеното в касетата.
В този смисъл като неоснователни следва да бъдат определени доводите на
ищеца, че Б.та не е положила дължимата грижа за опазване съдържанието на сейфа,
както и че не е изпълнила добросъвестно и точно задължението си да пази и
охранява помещението, в което се намира сейфа и да вземе необходимите мерки за
неговата защита от противоправно проникване и други посегателства.
Както бе посочено, за да възникне отговорността на Б.та за неизпълнение
на задължението й по сключените договори бе необходимо да се докаже, че
вследствие на неполагане на грижата на добрия търговец /чл.302 ТЗ/ от нейна
страна, не са взети всички мерки за препятстване на достъпа на външни лица до
помещението и до сейфа, както и мерки за защита от въздействие върху
помещението и сейфа, които биха могли да имат за резултат накърняване на
неприкосновеността на съдържанието на сейфа. Фактическият състав на договорната
отговорност включва както неизпълнение на договорното задължение на ответника,
така и вина на ответника за неизпълнението. Неизпълнението е виновно, ако не са
установени обстоятелства, изключващи вината. В този случай е достатъчно да бъде
установено поведение, разкриващо белезите на небрежност, каквато при сделките
при които длъжникът е търговец се отъждествява с неполагане на грижата на
добрия търговец. Добросъвестното изпълнение на задълженията с грижата на добрия
търговец е определящо за отговорността на наемодателя, както и за прилагането
на института на непреодолимата сила.
С Решение № 6 от 27.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1028/2011 г., I т. о.,
ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, са дадени задължителни указания на
съдилищата, кога противоправното проникване в охраняемата зона на трезора,
където се намират сейфовете, отдадени под наем, може да се приеме за непреодолима
сила по смисъла на чл.306 ал.2 от ТЗ и да доведе до отпадане отговорността на Б.та
и разграничението от неизпълнение на задължението да се полага грижата на добър
търговец по чл.302 от ТЗ, което не освобождава Б.та наемодател на сейфовете от
отговорността за вреди, при осъществен "грабеж” на сейфовете. Изложени са
съображения, че разграничението между непреодолимата сила по смисъла на чл.306
ал. 2 ТЗ и на неизпълнението на задължението да се полага грижата на добрия
търговец по чл.302 ТЗ, по договор за наем на сейф по чл.605 ТЗ, се извършва
според конкретните факти и обстоятелства относно осъщественото посегателство
върху сейфа и помещението, в което той се намира, и предприетите мерки от
наемодателя по опазване на неприкосновеността на сейфа и помещението при
изпълнението на договора и към момента на настъпване и развитие на събитието.
В настоящия случай от ответната страна с отговора на исковата молба е
наведено възражение, че Б.та не е неизправна страна по договора за наем на
сейф, сключен с КФМ ООД, тъй като е
изпълнила добросъвестно и точно всички свои задължения за охрана и осигуряване
на неприкосновеността на банковия трезор, в който се намират отдадените под
наем сейфове. Въведено е и възражение за невъзможност за изпълнение, която не
може да се вмени във вина на ответника, поради настъпването на непредвидимо или
непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на
договора. Доказването на обстоятелствата, които изключват отговорността на
ответника бе в тежест на ответника.
Поради това, съдът намира че в производството се установи, че Б.та е
направила всичко зависящо от нея да предприеме адекватните мерки за защита от
въздействие върху помещението и сейфа, нает от
КФМ ООД съобразно задължението по чл. 605 ал.1 изр. 2 от ТЗ. От страна на
ответника е бил осъществен ефикасен надзор над сейфа и достъпа до него и охрана
на помещението в което той се намира.
Поради това, съдът намира че претенциите на ищеца КФМ ООД
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
На самостоятелно основание, съдът намира за основателно правопогасяващото
възражение на ответника за погасяване по давност на претенциите на КФМ ООД. Престъпното
деяние „кражба“ на движими вещи, съхранявани в предоставения за ползване сейф е
било извършено от С.Х.на 15.04.2010 г., а исковата молба е била подадена в съда
на 15.04.2015 г., т.е. след срока по чл.111, б „б“ ЗЗД при съобразяване
указаното в чл.114 ЗЗД.
Поради неоснователност на претенцията за главното вземане, неоснователна,
според съда е и претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 42854.32 лева, като законна лихва върху претендираната сума 140000 лв. за времето от
15.04.2012 г. до 15.04.2015 г., чийто размер е определен от съда с помощта на
компютърна програма http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html
по реда
на чл.162 ГПК.
По претенциите на ищците Т.Н.Н.
и Т.Г.Т. по чл.49 от ЗЗД:
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност
има гаранционно-обезпечителен характер. За да е възникнало спорното право за
обезщетяване на ищеца, последният следва да докаже факти, които се субсумират
под хипотезата на гражданския деликт: 1) виновно и 2) противоправно 3)
поведение, в 4) причинна връзка от което да са настъпили 5) вредите, както и 6)
фактите, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя-възлагане на
работа на делинквента и причиняване на вредите при или по повод на извършването
й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца
в условията на пълно и главно доказване.
В случая, съдът приема, че в производството не се установи твърдението на
ищците, че в наетия от КФМ ООД сейф № 39 са били съхранявани парични суми в
посочените размери 150 000 (сто и петдесет хиляди) евро собственост на Т.Г.Т. и
сумата 149 000 (сто четиридесет и девет хиляди) евро собственост на Т.Н. Маков,
които средства са били налични към момента на извършване на престъпното деяние
от С.Х.С.представял се, като друго лице - С.Р.Р. – за времето от 12.25 часа
до 17.30 часа на 15.04.2010 г. /присъда на наказателния съд/. Както бе
посочено наемател на този банков сейф е бил КФМ ООД, като между страните /Б.та
и дружеството/ изрично е била договорена забрана за пренаемане на банковата
касета. В случая, при доказване на обстоятелството, че Т.Г.Т. и Т.Н. Маков са
ползвали наетия от КФМ ООД сейф № 39, то, същите биха имали качеството на
пренаематели спрямо Б.та – ответник в производството.
От своя страна, чрез събраните в производството доказателства не се
установи влагане на посочените суми в наетия сейф от Т.Г.Т. и Т.Н. Маков. В
подкрепа на този извод е и обстоятелството, че единствено дружеството – ищец е овластявало
две служителки на дружеството с нарочни пълномощни да имат достъп до двете
банкови касети № 32 и № 39. Както бе посочено съобразно указаното в чл.300 ГПК,
влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Поради
това, гражданския съд е обвързан от установеното от наказателния съд, че лицето
С.Х.С. носи вина за извършеното противоправно деяние /кражба/, изразяващо се в
отнемане от владението на различни лица чужди движими вещи на обща стойност
1299955.23 лв. без тяхно съгласие с намерение противозаконна да ги присвои от
посочените банкови сейфове в клон на ЦКБ АД в град Б.. Както бе посочено,
постановената осъдителна присъда за така извършено престъпно деяние по чл.196а,
вр. чл. 195, ал. 1, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал. 1 от НК в частта относно размера
на причинените вреди от това деяние обвързва гражданския съд със сила на
пресъдено нещо, тъй като размера на вредите са елемент от фактическия състав на
престъплението. Констатациите за други факти обаче, какъвто е и този за собствеността на сумите, който не е елемент от престъпния състав, не се ползват със силата на пресъдено нещо
и няма обвързваща сила за гражданския съд. При спор, страните в гражданския процес могат да
установят вида и обема на щетата с допустимите доказателства. Становището, че
обективните граници на силата на пресъдено на присъдата обхващат само
изчерпателно посочените в разпоредбата на чл.300 ГПК обстоятелства
последователно е проведено и във формираната по реда на чл.290 ГПК практика на
ВКС-Решение № 25 от 17.03.2011г. по т. д. № 411/2010г. на ВКС, ТК, ІІ, т. о. и
Решение № 22 от 05.05.2011г. по т. д. № 368/2010г. на І, т. о. на ВКС, която настоящия състав изцяло възприема.
Установи се, че пред наказателния съд не са били предявени граждански
искове от страна на увредените, по твърдение, лица - Т.Г.Т. и Т.Н.Н. за
причинените им от престъпното деяние имуществени вреди. Поради това, съдът
намира че не е обвързан от установеното от наказателния съд, кому принадлежи
собствеността на отнетите парични суми от банковия сейф № 39 - на КФМ ООД, на Т.Г.Т.
или на Т.Н.Н., чрез установените признаци на състава на извършеното престъпно
деяние „кражба“. Идентични изводи се налагат и за това дали е извършено виновно
нарушение /неизпълнение/ на правилата на сключените договори от страна на Б.та
ответник – ЦКБ АД или не, както и дали е налице виновно и противоправно
поведение на служител/служители на ответника, в пряка причинно-следствена
връзка с което /с които/ да се намира и причинената на ищците имуществена
вреда. Тези обстоятелства подлежат на установяване в настоящето производство
съобразно разпределената доказателствена тежест.
Твърдението на ищците, че служителите на Б.та са извършили нарушение на
правилата за проверка истинността на представената лична карта и съответствието
й с легитимиращато се с нея лице, съдът намира за неоснователно. Както бе
посочено, действащата нормативна уредба към момента на извършване на
престъпното деяние – 15.04.2010 г. и приетите от Б.та ответник вътрешни правила
за организация, охрана и физическа защита и съответно за обслужване на
клиентите и за достъп до сградата и обособените в нея помещения не са въвеждали
задължение за проверка валидността на личната карта при ползване на външен
интернет достъп до сайта на МВР. Освен това, както се установи, чрез
показанията на събраните в производството гласни доказателства чрез показанията
на свидетелите В. и М., в случая не е бил организиран специален вътрешен достъп
на банковите служители до вътрешната база данни на МВР с оглед извършване на
цялостна и пълна проверка на представените документи за самоличност. В
производството не бе установено, че при извършена проверка при осъществен
външен достъп до базата данни на МВР от страна на служител на Б.та би било
установимо обстоятелството, че личната карта на лицето С. Р. е била изгубена, каквото установяване несъмнено е било извършено от
наказателния съд.
Установи се се спазване от страна на служителите на ответника на
въведените правила за проверка валидността на документа за самоличност с т.нар.
лупи /"лупадекодери”/ - дали е фалшифицирана или има външна намеса върху нея. Установи се и че служителят /Р. Б./ подготвил
сключване на договора за ползване на сейф с клиента на Б.та С.Х.С., който се
легитимирал с лична карта на друго лице - С.Р.Р. е изпълнил възложените му
задължения за идентификация на явилото се лице и проверка на документа му за
самоличност. Установи се, че това задължение е било изпълнено и от другите
служители на Б.та, които са провели обслужване на този клиент при посещенията
му в банковия офис с оглед достъп до наетия от него сейф. Въпреки това се установи,
че никой от тях не се е усъмнил в самоличността на лицето. Последното е било
установено в проведеното наказателно производство срещу С.Х.С.спрямо когото е
била постановена и осъдителна присъда за извършване на документни престъпления
свързани със съставяне на неистински частни документи – искане за сключване на
договор за ползване на сейф; договор за наем на банкова касета, които са били
употребени пред служител на Б.та за доказване съществуването на такова
правоотношение; свързани със скриване на чужд документ – лична карта с цел да
набави за себе си облага и с намерение да заблуди длъжностни лица от Б.та –
противозаконно служене с официален документ – лична карта на името на друго
лице - С.Р.Р..
Твърденията на ищеца, че от страна на Б.та не са били спазени правилата
за охрана на обекта, тъй като в помещението, в което са били разположени
банковите касети е следвало да има видеонаблюдение, съдът намира за недоказани
и съответно - неоснователни. Както бе посочено в т.19, т.7 от Наредба № I-171 от 02 юли 2001 г. за организацията и контрола по обезпечаването на сигурността на банките и
небанковите финансови институции е предвидено, че трезорните помещения следва да бъдат оборудвани с телевизионна камера в помещението за
наблюдение към трезорната врата, а не вътре в самите помещения
именно с оглед поетото задължения от Б.та да осигури достъп до тази обособена
зона само на наемателите на банкови касети.
Освен това, както бе посочено, чрез представените План за охрана на
сградата на ЦКБ АД, Правилник за организация на пропускателния режим в сградата
и оценка състоянието и степента на сигурност и охрана с персонал за физическа
защите се установи, че етажът, в който се намира гражданския трезор в клона на Б.та
е бил оборудван със СОТ и система за видеонаблюдение с монитор инсталиран в
стаята на охраната. При извършеното обследване във връзка с противоправното
проникване в трезора, не са установени пропуски и за това не са направени на Б.та
никакви предписания. Освен това се установи, че служител на Б.та е водел
надлежно регистъра за посещенията в банковия трезор като е отбелязвал датата на
всяко едно посещение както и името на посетителя, в качеството му на наемател
на банковата касета. Извършителят на престъпните деяния С.Х.С.представял се,
като друго лице - С.Р.Р. не е притежавала ключ от банковата касета, факт
безспорен по делото и няма данни ответникът да е нарушила банковата тайна и
неприкосновеността на вложеното в касетата.
Поради изложеното, съдът намира за недоказан фактическия състав на чл.49 ЗЗД, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Поради неоснователност на претенциите за главното вземане, неоснователна,
според съда е и претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 89203.91
лева, представляваща законна лихва за забава върху сумата от 149000.00 евро, считано
от 15.04.2012 г. до предявяване на иска 15.04.2015 г. и претенцията по чл.86,
ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 89802.58 лева, представляваща законна лихва за
забава върху сумата от 149000.00 евро в размер на 42854.32 лева, считано от
15.04.2012 г. до предявяване на иска 15.04.2015 г. Размерът на посочените
претенции по чл.86, ал.1 ЗЗД е определен от съда с помощта на компютърна
програма http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html
по реда
на чл.162 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК в тежест на ищците следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 150 лв. на основание чл.37 от ЗПП вр. чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения, СГС
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от „К.Ф.М.“ ООД /КФМ ООД/, ЕИК *********с
адрес гр.Б., ул.*********срещу ЦКБ АД, ЕИК ********* с адрес гр.София, ул.*********,
искове по чл.79, ал.1 пр. второ ЗЗД вр. чл.82, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.605, ал.1, изр. второ ТЗ, за заплащане на сумата 140000.00 лв.,
представляваща дължимо обезщетение за причинена реална вреда от неизпълнение на
Договор с реф. № 81700НТ-АА- 0200/15.11.2007 год. за наем на банкова касета /сейф/
№ 1732 и Договор с реф. № 81700НТ-АА-0202/15.11.2007 год. за наем на банкова касета
/сейф/ № 1739 /чл.15/, изразяващо се в неизпълнение от наемодателя /Б./ за
обезпечаване неприкосновеността на двете наети банкови касети, неполагане
необходимата грижа за съхраняване на оставените на съхранение парични средства,
неупражняване необходимия контрол върху лицата, имащи достъп до банковия
трезор, неизпълнение на задълженията за монтиране на охранителна камера, както
и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва за забава върху сумата от
140000.00 лв. в размер на 42854.32 лева,
считано от 15.04.2012 г. до предявяване на иска .15.04.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от Т.Н.Н., ЕГН ********** с
адрес *** Тошев, 4, срещу ЦКБ АД, ЕИК ********* с адрес гр.София, ул.*********,
искове по чл.49 ЗЗД, за заплащане на сумата 149000 евро, представляваща
причинена имуществена вреда в резултат на извършена кражба на движими вещи,
съхранявани в помещението за наети сейфове на Б.та, находящо се в офис ЦКБ,
клон Б., ул.*********/сейф № 1732 и сейф № 1739/, извършена на 15.04.2010 г.,
за което е постановена влязла в сила осъдителна присъда № 797/21.02.2014 г.
постановена по НОХД № 348/2011 г. по описа на Окръжен съд Б. срещу лицето С.Х.С.,
както и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 89203.91 лева, представляваща
законна лихва за забава върху сумата от 149000.00 евро, считано от 15.04.2012
г. до предявяване на иска 15.04.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от Т.Г.Т., ЕГН ********** с
адрес ***, срещу ЦКБ АД, ЕИК ********* с адрес гр.София, ул.*********, искове
по чл.49 ЗЗД, за заплащане на сумата 150000 евро, представляваща причинена
имуществена вреда в резултат на извършена кражба на движими вещи, съхранявани в
помещението за наети сейфове на Б.та, находящо се в офис ЦКБ, клон Б., ул.*********/сейф
№ 1732 и сейф № 1739/, извършена на 15.04.2010 г., за което е постановена
влязла в сила осъдителна присъда № 797/21.02.2014 г. постановена по НОХД №
348/2011 г. по описа на Окръжен съд Б. срещу лицето С.Х.С., както и по чл.86,
ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 89802.58 лева, представляваща законна лихва за
забава върху сумата от 149000.00 евро в размер на 42854.32 лева, считано от
15.04.2012 г. до предявяване на иска 15.04.2015 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК вр. чл.37 ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане
на правната помощ, „К.Ф.М.“
ООД /КФМ ООД/, ЕИК *********с адрес гр.Б., ул.Д*********, да заплати на ЦКБ АД,
ЕИК ********* с адрес гр.София, ул.*********, сумата 150 лв., представляваща
разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: