Решение по дело №761/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260119/2.3.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На трети февруари през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Давидкова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №761 по описа на ШРС за 2020 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са четири обективно съединени осъдителни иска с правна квА.фикация чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД – по отношение на главницата и по отношение на претенцията за заплащане на възнаградителната и наказателна лихва и с правна квА.фикация чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “***” ЕАД, с ЕИК***, със седА.ще и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, Експо 2000, бул.“***“ №55, представлявано от Н. В. М.– изпълнителен директор и М. Т. П.– прокурист, чрез юрисконсулт А. С. Ц.срещу М.А. А. С., с ЕГН**********,***. Ищцовото дружество твърди, че по силата на Договор за студентски кредит от 15.09.2010 год. отпуснА. на ответника паричен кредит с кредитен лимит в размер на 21120.00 лева с цел заплащане на 11 броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка от които в размер на 1920.00 лева. Ответникът усвоил поетапно суми от отпуснатия лимит, които били в общ размер на 18750.00 лева. Съгласно клаузите на договора ответникът се задължил да заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 7%, без да дължи заплащане на такси, комисионни и други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита. Крайният срок за погасяване на кредита бил 05.04.2027 год. В исковата молба твърдят, че ответникът не е заплатил анюитетните вноски с падеж 05.10.2017 год., 05.11.2017 год., 05.12.2017 год., 05.01.2018 год., 05.02.2018 год. Поради спиране на плащанията кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 06.02.2018 год., като изпратили до ответника уведомление в този смисъл. На основание чл.410 от ГПК поискА. издаване на заповед за изпълнение, по силата на която да бъде осъден длъжникът да им заплати претендираните то тях суми. Тъй като ответникът депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение от тяхна страна бил предявен иск, въз основа на който било образувано ГД №3458/2018 год. по описа на ШРС. С Решение на ШРС предявените искове били частично уважени, като било прието, че банката е не обявила надлежно кредита за предсрочно изискуем. Решението било обжалвано, като ШОС обезсилил частично решението на ШРС, като било прието за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество вноските, които били с настъпил падеж към датата на последното съдебно заседание и които са били включени в представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на банката, а именно: 753.44 лева – неиздължена главница за периода от 05.10.2017 год. до 06.02.2018 год.; 699.95 лева – изискуема редовна лихва за периода от 05.09.2017 год. до 05.02.2018 год.; 14.96 лева – изискуема наказателна лихва за периода от 05.10.2017 год. до 27.02.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2018 год. до окончателното погасяване на сумата. Посочените суми били заплатени от ответника на ищцовото дружество.

С настоящата искова молба предявяват четири осъдителни иска срещу ответника, като молят съда да постанови решение, по силата на което да осъди М.А. А. С. да заплати на “***” ЕАД следните суми: 23554.82 лева – изискуема главница, от която: редовно падежирала главница за периода от 05.03.2018 год. до 05.09.2018 год. в размер на 1092.30 лева и предсрочно изискуема главница за периода от 03.10.2018 год. в размер на 22462.52 лева; 1065.15 лева – изискуема редовна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 05.03.2018 год. до 02.10.2018 год. включително; 146.74 лева – изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена за периода от 05.03.2018 год. до 05.09.2018 год.; 3675.12 лева – изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница, начислена за периода от 03.10.2018 год. до 13.05.2019 год. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.05.2020 год. до окончателното изплащане на сумата. Молят също ответника да бъде осъден да им заплати и направените разноски в настоящото производство. В условията на евентуалност правят изявление, в случай, че съдът приеме, че не е нА.це вА.дно обявление на предсрочната изискуемост на кредита, настоящата искова молба да се счита за покана за изпълнение и за изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява упълномощен представител, който поддържа предявените искове, като излага конкретни съображения в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. По отношение на писмения отговор следва да бъде посочено, че по делото е нА.це депозиран писмен отговор и от страна на първоначално назначения на ответника особен представител. В същото време обаче, доколкото след депозиране на отговор на исковата молба от негова страна, по делото е била депозирана молба от името на упълномощен представител на ответника, то назначения особен представител е бил освободен, а на ответника е бил даден нов едномесечен срок за депозиране на отговор на исковата молба. Следователно следва да се вземе предвид единствено депозирания от страна на упълномощения представител на ответника отговор. В отговора последният заявява, че счита предявения иск по отношение на главницата в размер на 23554.82 лева за недопустим, поради наличието на предходно произнасяне на съда по отношение на тази сума, което създава сила на присъдено нещо. В същото време счита исковите претенции за неоснователни, като твърди, че същите се основават на договора за студентски кредит, част от клаузите на който намира за незаконосъобразни, неравноправни и нищожни. Конкретно сочи като такива разпоредбите на чл.5.4; чл.3.2; чл.3.4; чл.5.9; чл.5.11; чл.5.11.1 и чл.5.11.2. Твърдят, че банката основава претенциите си на договора и на общите условия към него, като сочат, че такива общи условия не са им били връчвани и не са приобщени като доказателства по делото. Прави възражение и за изтекла погасителна давност, като счита, че такава тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ответникът не се явява лично. За него се явява упълномощен представител – адв.Л.В. от ШАК, като с оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства и направените възражения заявява, че счита предявените искове за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага конкретни съображения

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.09.2010 год. между “***” ЕАД и М.Али А. С. бил сключен Договор за студентски кредит, по силата на който ищцовото дружество отпуснало на ответницата паричен кредит с кредитен лимит в размер на 21120.00 лева с цел заплащане на 11 броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка от които в размер на 1920.00 лева. Ответникът усвоил поетапно суми от отпуснатия лимит, които били в общ размер на 18750.00 лева. Съгласно клаузите на договора ответникът се задължил да заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 7%, без да дължи заплащане на такси, комисионни и други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита. Крайният срок за погасяване на кредита бил 05.04.2027 год.

Съгласно чл.5.8 от договора страните се договорили кредитът да бъде погасен на 120 равни месечни анюитетни вноски, дължими до 05-то число от съответния месец, считано от 05.05.2017 год. до 05.04.2027 год., като бил уговорен гратисен период до 05.04.2017 год., през който ответникът не дължал плащане на главница и лихва, въпреки, че лихвата се начислявала и се капитализирала годишно. В чл.7 от договора било договорено, че банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на три последователни погасителни вноски.

Тъй като ответникът не заплатил анюитетните вноски с падеж 05.10.2017 год., 05.11.2017 год., 05.12.2017 год., 05.01.2018 год., 05.02.2018 год., ищцовото дружество изпратило до ответника уведомление, че обявява кредита за предсрочно изискуем, считано от 06.02.2018 год., което не било редовно връчено. Тъй като от тяхна страна било заведено заповедно производство, по което ответникът депозирал възражение, от тяхна страна били предявени искове, въз основа на които било образувано ГД №10061/2018 год. по описа на ВРС, което било препратено по подсъдност в Районен съд – Шумен и било образувано ГД №3458/2018 год. по описа на ШРС. С Решение на ШРС предявените искове били частично уважени, като било прието, че банката не е обявила надлежно кредита за предсрочно изискуем. Решението било обжалвано, като ШОС обезсилил частично решението на ШРС, като било прието за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество вноските, които били с настъпил падеж към датата на последното съдебно заседание и които са били включени в представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на банката, а именно: 753.44 лева – неиздължена главница за периода от 05.10.2017 год. до 06.02.2018 год.; 699.95 лева – изискуема редовна лихва за периода от 05.09.2017 год. до 05.02.2018 год.; 14.96 лева – изискуема наказателна лихва за периода от 05.10.2017 год. до 27.02.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2018 год. до окончателното погасяване на сумата. Посочените суми били заплатени от ответника на ищцовото дружество.

Предмет на претенция в настоящото производство са следните суми: 23554.82 лева – изискуема главница, от която: редовно падежирала главница за периода от 05.03.2018 год. до 05.09.2018 год. в размер на 1092.30 лева и предсрочно изискуема главница за периода от 03.10.2018 год. /датата на получаване на исковата молба от ответника в хода на образуваното ГД №10061/2018 год. по описа на ВРС/ в размер на 22462.52 лева; 1065.15 лева – изискуема редовна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 05.03.2018 год. до 02.10.2018 год. включително; 146.74 лева – изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена за периода от 05.03.2018 год. до 05.09.2018 год.; 3675.12 лева – изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница, начислена за периода от 03.10.2018 год. до 13.05.2019 год. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.05.2020 год. до окончателното изплащане на сумата.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Договор за студентски кредит от 15.09.2010 год., Решение №293/23.12.2019 год по ВГД №342/2019 год. по описа на ШОС, Справка, Пълномощно, Вносна бележка за заплатена държавна такса, материалите, приложени по ГД №3458/2018 год. по описа на ШРС, ведно с приложеното към него ВГД №342/2019 по описа на ШОС и ГД №10061/2018 год. по описа на ВРС и ЧГД №799/2018 год. по описа на ШРС.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че падежиралите вноски по договора за периода от 05.03.2018 год. до 05.09.2018 год. са в размер на 1092.30 лева, а предсрочно изискуемата главница към датата 03.10.2018 год. – 22462.52 лева, че договорната лихва за периода от 05.03.2018 год. до 05.09.2018 год. е в размер на 942.85 лева, начислената редовна лихва върху главницата от 22462.52 лева за периода от 05.09.2018 год. до 02.10.2018 год. е 122.30 лева, наказателната лихва върху редовно падежиралите вноски към 15.05.2020 год. е в размер на 146.74 лева, а върху предсрочно изискуемата главница – 3675.12 лева, а към 25.09.2020 год. – съответно 168.89 лева и 4130.61 лева.

По отношение искането на процесуалния представител на ответника за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявените искове, съдът установи от правна страна следното:

Ответната страна твърди, че с оглед обстоятелството, че предявените и разгледани искове, предмет на ГД №3458/2018 год. по описа на ШРС, респективно на ВГД №342/2019 по описа на ШОС са с идентични страни и правно основание с предявените искове в настоящото производство то последните се явяват недопустими. При преценка на направеното възражение съдът намира същото за неоснователно. В настоящия случай с влезлия в сила съдебен акт е бил отхвърлен - като неоснователен – предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. чл.417, т.2 ГПК в условията на субективно съединяване - положителен установителен иск на “***” ЕАД срещу М.Али А. С., в качеството й на кредитополучател. Предмет на делото е било съществуването на вземания на банката към последната за главница, възнаградителна /договорна/ лихва и наказателна лихва по сключения помежду им Договор за студентски кредит от 15.09.2010 год. Изрично посочено в съдебния акт по съществото на спора е, че основанието на отхвърления положителен иск на банката, воден по реда на чл.422, ал.1 от ГПК е "предсрочна изискуемост на кредита". С оглед на този правен резултат, по който е била формирана силата на пресъдено нещо с нейните обективни и субективни предели, ирелевантно е обстоятелството, че в мотивите към това влязло в сила решение първостепенният съд е изложил допълнителни свои съображения за основателност на отделни клаузи от процесния договор за банков кредит. Меродавно е единствено обстоятелството, че положителният установителен иск на “***” ЕАД за съществуването на нейни вземания за главница, възнаградителна /договорна/ и наказателна лихва е бил отхвърлен поради ненадлежното обявяване на предсрочната изискуемост на кредита преди датата на подаване на заявлението й по чл.417, т.2, предл. 3-то от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. С оглед принципа на непосредственост, прогласен в чл.11 от ГПК, е недопустимо съдът, който разглежда дело макар и между същите страни, да приеме за установен факт, защото последният е бил вече приет за установен като такъв между тях в мотивите на влязло в сила решение, постановено по друго дело между тях. Не се смятат нито признати, нито отречени със сила на пресъдено нещо доказателствените факти, правнорелевантните факти, както и преюдициалните правоотношения, отнасящи се до спорното право. Затова по други дела между същите страни те могат да бъдат отново предмет на спор, съответно - на доказване и на установяване, без срещу това да е възможно да се предяви отвод за пресъдено нещо. Досежно горепосоченото основание за отхвърляне на положителния установителен иск на банката, воден по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, а именно ненастъпилата предсрочна изискуемост на кредита преди датата на подаване на заявлението по чл.417, т.2, предл. 3-то от ГПК, влезлите в сила решения на ШРС по ГД №3458/2018 год. по описа на ШРС, респективно на ШОС по ВГД №342/2019 по описа на ШОС Окръжен съд - Шумен не се ползват с ефекта на силата на пресъдено нещо.

Предвид гореизложеното, неоснователно е и възражението за недопустимост на исковете, предмет на настоящото прозиводство, доколкото съдът не е отрекъл със сила на пресъдено нещо възникването на вземанията по договора, а единствено настъпването на тяхната изискуемост, т.е. възможността кредиторът да иска изпълнение, респ. да претендира от съда защита на това свое право чрез установителен, респективно осъдителен иск по общия ред или чрез заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на заповедното производство. Изложените в исковата молба факти, от които произтича спорното право, вкл. връчване на исковата молба на ответника на 03.10.2018 год., с която е уведомен за обявяване на всички задължения на кредитополучателя за изискуеми, не са обхванати от обективните предели на силата на присъдено нещо по предходното дело между страните. С оглед изложеното, изводът който по необходимост се налага в процесния случай, е, че с влязлите в сила решения на ШРС и ШОС за отхвърляне на положителния установителен иск на “***” ЕАД срещу ответника, на основание предсрочна изискуемост на кредита отпреди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист (каквото обстоятелство досежно отнемане на преимуществото на срока за длъжника по делото не е било доказано), не са настъпили преклузии нито по отношение възможността на кредитната институция да инициира ново заповедно производство за съществуването на същите вземания за главница, възнаградителна /договорна/ или наказателна лихва, нито да предяви за събирането им осъдителен иск срещу кредитополучателят, в което производство да бъде разгледано по същество и защитното му твърдение за евентуално погасяване на банковите вземания към него от този договор за кредит поради изтичане на общата погасителна давност.

В този смисъл са Решение №132 от 13.01.2021 год. на ВКС по т.д. №2195/2019 год., I т. о., ТК, Решение №21 от 8.01.2021 год. на ВКС по т. д. №3069/2018 год., I т. о., ТК и др.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Не се спори между страните по делото, че на 15.09.2010 год. между “***” ЕАД и М.Али А. С. бил сключен Договор за студентски кредит, по силата на който ищцовото дружество отпуснало на ответницата паричен кредит с кредитен лимит в размер на 21120.00 лева с цел заплащане на 11 броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка от които в размер на 1920.00 лева. Ответникът усвоил поетапно суми от отпуснатия лимит, които били в общ размер на 18750.00 лева. Съгласно клаузите на договора ответникът се задължил да заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 7%, без да дължи заплащане на такси, комисионни и други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита, като крайният срок за погасяване на кредита бил 05.04.2027 год.

От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, а и не се спори от страните по делото, че ответницата не е заплатила дължимите от нейна страна вноски за периода 05.03.2018 год. – 05.09.2018 год. Последното постъпило от нейна страна пращане е било на 06.02.2020 год. в размер на 1713.81 лева, като със същото са били погасени дължимите редовни главници и лихви до 05.02.2018 год. Исковата молба, предмет на настоящото производство е била подадена на 13.05.2020 год., поради което се налага извода, че падежът на посочените вноски е настъпил преди датата на подаване на исковата молба.

Въз основа на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства настоящият състав намира, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, като уведомлението за предсрочната изискуемост е достигнало до ответника на 03.10.2018 год. с връчване на исковата молба, предмет на първоначално образуваното ГД №10061/2018 год. по описа на ВРС.

Следователно с оглед на гореизложеното относно настъпилия падеж на вноските за периода 05.03.2018 год. – 05.09.2018 год. и обявената предсрочна изискуемост на кредита, считано от 03.10.2018 год. ответникът дължи на ищцовото дружество претендираната и непогасена част от главницата за посочения период от време, а именно сумата от 23554.82 лева, от която: 1092.30 лева, представляваща редовно падежирала главница за периода от 05.03.2018 год. до 05.09.2018 год. и 22462.52 лева - предсрочно изискуема главница за периода от 03.10.2018 год. /датата на получаване на исковата молба от ответника в хода на образуваното ГД №10061/2018 год. по описа на ВРС/.

При преценка размера на дължимата главница съдът съобрази и заключението на изготвената и приета съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че падежиралите вноски по договора за периода от 05.03.2018 год. до 05.09.2018 год. са в размер на 1092.30 лева, а предсрочно изискуемата главница към датата 03.10.2018 год. – 22462.52 лева. В същото време

С оглед на изложеното по отношение на първия обективно съединен осъдителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД следва да се приеме, че същият е основателен и доказан и следва да си уважи изцяло.

По отношение на втория обективно съединен осъдителен иск съдът установи, че ищцовото дружество претендира сума в размер на 1065.15 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.03.2018 год. до 02.10.2018 год. Имайки предвид, че по изложените по-горе съображения съдът приема, че кредита е бил обявен за предсрочно изискуем на 03.10.2018 год., а претендирания период на възнаградителната лихва е преди тази дата, се налага извода, че вторият обективно съединен осъдителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло. При преценка размера на иска съдът съобрази заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което размерът на възнаградителната лихва начислена за периода върху осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата 05.03.2018 год. до 02.10.2018 год. е общо в размер на 1065.15 лева, от която 942.85 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.03.2018 год. до 05.09.2018 год. и 122.30 лева – възнаградителна лихва за периода от , представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.09.2018 год. до 02.10.2018 год.

По отношение на третия обективно съединен осъдителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, касаещ претенцията за заплащане на наказателна лихва в размер на 146.74 лева съдът намира същия за частично основателен. Видно от материалите по делото ищцовата страна претендира посочената сума за периода от 05.03.2018 год. до 05.09.2018 год. Същата е изчислена върху падежиралите вноски и касае периода преди датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което с оглед разясненията, дадени в т.2 на Тълкувателно решение №3/2017 год. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №3/2017 год. претенцията се явява допустима. В същото време обаче съдът при преценка размера на иска установи, че въпреки, че страната претендира същата за период от 05.03.2018 год. до 05.09.2018 год., видно от заключението на вещото лице посочения от страната размер от 146.74 лева всъщност и размера, изчислен за периода до 15.05.2020 год. В този смисъл съдът съобразявайки естеството на задължението и размерът на лихвата, посочен в разпоредбата на чл.3.2 от Договора /основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума/ намира, че размера на претенцията за периода от 05.03.2018 год. до 05.09.2018 год. е 28.05 лева, поради което искът, за разликата над посочения размер до първоначално претендирания размер от 146.74 лева следва да бъде отхвърлен.

По отношение на четвъртия обективно съединен осъдителен иск, касаещ претенцията за заплащане на наказателна лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода от 03.10.2018 год. до 13.05.2019 год. съдът намира същата за основателна. В тази връзка съдът съобрази разясненията, дадени в т.2 на Тълкувателно решение №3/2017 год. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №3/2017 год., съгласно които размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Както е посочено и в мотивите на цитираното тълкувателно решение по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго. В настоящия случай претендираната от ищцовото дружество наказателна лихва всъщност представлява мораторна лихва, предвидена в разпоредбата на чл.3.2 от Договора. Имайки предвид приетата по-горе дата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 03.10.2018 год. съдът намира, че доколкото периода на претенцията е след тази дата то кредитополучателят дължи наред с главницата и претендираната наказателна /мораторна/ лихва след тази дата. В същото време обаче съдът като съобрази посочения в исковата молба период, за който страната претендира посочената лихва и обстоятелството, че изчисления размер на същата в заключението на вещото лице от 3675.12 лева, въпреки, че съвпада с посочената от ищцовото дружество сума всъщност представляваща размер на лихвата за периода от 03.10.2018 год. до 13.05.2020 год. В този смисъл доколкото ищцовото дружество претендира същата за по-кратък период от 03.10.2018 год. до 13.05.2019 год., то същата следва да бъде присъдена в размер на 1391.43 лева, който размер е изчислен посредством използване на общодостъпен софтуер за изчисляване на същата. С оглед на изложеното предявеният иск се явява частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1391.43 лева, а за разликата над посочената сума до пълния претендиран размер от 3675.12 лева искът, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

В същото време обаче, доколкото ищцовата страна е формулирала претенция за заплащане на законната лихва върху дължимата главница, то такава се дължи, считано от датата на предявяване на исковата молба – 14.05.2020 год. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът не споделя направеното в отговора на исковата молба възражение от страна на упълномощения представител на ответника за нищожност на клаузата, визирана в разпоредбата на чл.5.4 от Договора, предвиждаща заплащането на капитализирана лихва, с оглед противоречието й с правилото на чл.10, ал.3 от ЗЗД. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че понятията капитализация на лихва и анатоцизъм /олихвяване на изтекли лихви/ не са тъждествени. Лихвата при договорите за банков кредит по своята правна и икономическа природа съставлява цена – възнаграждение, което се заплащане на банката за ползването на предоставените на кредитополучателя парични средства, с оглед на което договорната лихва при банковите кредити съставлява стойност на капитала, който се отчуждава за временно ползване. Законът за кредитиране на студенти и докторанти, който регламентира основните правила при отпускане и изплащане на „студентски“ кредит и по-конкретно в разпоредбата на чл.24, ал.1 от същия, е регламентирано, че общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. Уговорката за начисляване на лихва по време на гратисния период, която се капитализира годишно не противоречи на разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗКСД, тъй като не предвижда формиране на задължението на кредитополучателя по начин, различен от законоустановения. Нормата на чл.10, ал.3 от ЗЗД предвижда, че олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ. Следователно анатоцизмът е допустим само съобразно наредбите на БНБ, като е създаден специален режим за капитализиране на лихви за банките. В същото време капитализацията на лихвите е явление, което се различава от анатоцизма, като уговорката за капитализация, за разлика от уговорката за анатоцизъм има новативен характер, тъй като с нея се погасява първоначалният дълг към банката. При капитализацията към неизискуема главница се прибавят неизискуеми лихви. В настоящият случай е налице именно такава уговорка, доколкото по време на действащия между страните гратисен период, върху кредита се начисляват лихви, но не се дължи плащането им, т.е. не настъпва техният падеж, същите впоследствие се прибавят към главницата, с което на практика задължението се новира.

Съдът намира за неоснователно и твърдението, че разпоредбата на чл.3.2 от Договора е нищожна, тъй като не включвала конкретна методика за промяна на лихвения процент. Както бе посочено и по-горе посочената норма предвижда в случай на забава в плащанията на длъжника лихва, чийто размер се формира в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта. Ноторно известен факт е че размерът на основания лихвен процент, респективно на законната лихва се определя с Наредба на Министерския съвет. Следователно размерът на същата е ясен, нормативно определен и може да бъде установен към всеки един момент от плащането.

Ирелевантно е и направеното от ответната страна възражение за нищожност на разпоредбата на чл.5.9 от Договора. Същата урежда начина на изплащане на дължимите по кредита вноски, като изрично предвижда, че кредитополучателят няма да дължи такси във връзка с откриването на разплащателна сметка за целите на изплащане на вноските. В същото време предвижда начина за уреждане на отношенията във връзка с разкриване на разплащателна сметка с отделен договор, който не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Направеното възражение е ирелевантно и с оглед на обстоятелството, че в настоящото производство от страна на ищцовото дружество не се претендират такси по кредита, а и такива не се твърди да са били заплащани от страна на ответника.

С оглед задължението, визирано в разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съдът при проверка на представените по делото писмени доказателства намира, че клаузите на сключения между страните договор, отговарят на предвидените в закона изисквания, като на длъжника е била предоставена необходимата информация за потребителския кредит. В същото време договорения размер на годишната лихва, както и годишния процент на разходите са под допустимия, съгласно разпоредбите на ЗПК и съдебната практика размер, поради което тези клаузи на договора не са неравноправни. Същото се отнася и до останалите направени от ответната страна възражения.

По отношение твърдението на ответната страна, че задължението е погасено поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност съдът намира същото за неоснователно. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че задължението за връщане на суми, отпуснати на основание договор за кредит, т.е. главницата по кредита се погасява с изтичането на общата пет годишна давност по чл.110 от ЗЗД. В случая не е налице никоя от изчерпателно изброените хипотези, визирани в разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, обуславящи прилагането на специалната тригодишна погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо, като съгласно чл.116, б.”а”, б.”б” и б.”в” от ЗЗД, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, при предявяване на иск или възражение. Имайки предвид, че по изложените по-горе съображения настоящия състав намира, че кредита е обявен за предсрочно изискуем на 03.10.2018 год., се налага извода, че визираната по-горе петгодишна погасителна давност, действаща по отношение на предсрочно изискуемата главница не е била изтекла към датата на подаване на исковата молба. С подаването на исковата молба на 13.05.2020 год. давността е била прекъсната и след тази дата е започнал да тече нов давностен срок, като изтеклия до този момент не се запазва. Още повече, че след датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, ответницата е правила плащания по кредита, които доколкото имат характер на признание на дълга са прекъснали започналата да тече погасителна давност. От материалите по делото и по-конкретно от изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че последното плащане е било на 06.02.2020 год., от когато е започнала да тече нова давност, която към датата на подаване на исковата молба не е била изтекла.

Не е изтекла и предвидената в разпоредбата на чл.111, ал.1, б.“в“ от ЗЗД тригодишна давност и по отношение на лихвата. Видно от материалите по делото предмет на настоящото производство са дължими лихви –възнаградителни и наказателни с начална дата на периода на претенцията 05.03.2018 год. Доколкото исковата молба е депозирана на 13.05.2020 год. се налага извода, че посочената тригодишна давност не е била изтекла към датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изложеното съдът намира за неоснователно твърдението, че вземането на ищцовото дружество е погасено поради изтичане на предвидената в закона давност.

С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцовото дружество и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 2748.49 лева, включващи заплатена държавна такса, съответна част от възнаграждението за назначения в производството особен представител, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.

Недължимата част от първоначално внесеното възнаграждение за назначения особен представител на ответника в размер на 452.86 лева е било върнато на ищцовото дружество в хода на съдебното производство с платежно нареждане от 22.10.2020 год.

Доколкото първоначално предявените искове са частично отхвърлени то ответникът също има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Доколкото упълномощеният от ответника адвокат в производството, на основание чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, е оказал безплатна адвокатска помощ, съгласно ал.2 от същата разпоредба следва да му бъде определено възнаграждение по всеки един от предявените искове, съобразно с уважената част от тях. Имайки предвид естеството на исковете и разпоредбата на чл.7, ал.2, т. от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на упълномощения от ответника адвокат адвокатско възнаграждение в общ размер на 196.68 лева, определен в размер на минимално предвидения в посочената разпоредба размер по всеки един от исковете /общо дължимо възнаграждение в размер на 2328.45 лева, от които по първия предявен иск – 1236.64 лева, по втория – 304.55 лева, по третия – 300 лева и по четвъртия – 487.26 лева/, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА М.Али А. С., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, Експо 2000, бул.“***“ №55, представлявано от Н. В. М.– изпълнителен директор и М. Т. П.– прокурист, чрез юрисконсулт А. С. Ц.сумата от 23554.82 лева /двадесет и три хиляди петстотин петдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща дължима главница по Договор за студентски кредит от 15.09.2010 год., от която 1092.30 лева /хиляда деветдесет и два лева и тридесет стотинки/, представляваща редовно падежирали вноски по главницата за периода от 05.03.2018 год. до 05.09.2018 год. и 22462.52 лева /двадесет и две хиляди четиристотин шестдесет и два лева и петдесет и две стотинки/ - предсрочно изискуема главница към 03.10.2018 год. /датата на получаване на исковата молба от ответника в хода на образуваното ГД №10061/2018 год. по описа на ВРС/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.05.2020 год. до окончателното изпращане на сумата.

ОСЪЖДА “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, Експо 2000, бул.“***“ №55, представлявано от Н. В. М.– изпълнителен директор и М. Т. П.– прокурист, чрез юрисконсулт А. С. Ц.да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА, във вр. с чл.38, ал.1 от ЗА на упълномощения адвокат на ответника – адв.Л.В. - Петкова от ШАК сумата от 196.68 лева /сто деветдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за четирите предявени и частично уважени иска, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260119
Дата:	2 март 2021 г. (в сила от 2 юни 2022 г.)
Съдия:	Ростислава Янкова Георгиева

Дело:	20203630100761
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	15 май 2020 г.

Решение по дело №761/2020 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта