МОТИВИ ПО НОХД 1514/14г. по описа на СГС, НО, 10 състав
От Софийска градска прокуратура е внесен обвинителен акт по обвинението на Б.Г.И.
за извършено от него престъпление по чл.343, ал.3, пр.1 б. ”б” вр. с ал.1 ,
пр.3 от НК за това, че на 17.03.2013 г. около
01,40 часа, в гр. С., в кв. „О.", ул. „Ж." срещу
бл.1, при управление на моторно превозно средство -лек автомобил „Р.-С." с per. № *******, собственост на водача, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с...конкретните условия за видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”„ и по непредпазливост причинил смъртта на Н.Б.
Г., като деянието е извършено в пияно състояние - около 1,08 промила алкохол в кръвта,
установено по надлежния ред със съдебно-медицинска експертиза № П-98/2013
година на ВМА.
Прокурорът изразява становище, че фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт, е доказана по несъмнен и безспорен
начин. Твърди се, че е доказан фактът подсъдимият на 17.03.2013 г., около 01.40 часа по ул. „Ж.”,
гр. С., да е управлявал лек автомобил „Р.С.” с посочения в обвинителния акт регистрационен
номер. Обвинението приема за установено, че пътната обстановка е била в тъмната част на
денонощието, времето е било тъмно, районът на местопроизшествието е бил
неосветен, поради което подсъдимият управлявал превозното средство
при наличието на единствена
изкуствена светлина, идваща от
фаровете пред автомобила. Представителят на прокуратурата
изразява становище, че скоростта е безспорно установена и тя е била не по-ниска от 56 км/ч към момента на
възникване на опасността за движението по пътя. Твърди се, че в момента на
възникване на опасността пострадалият Н.Б. Г. се е намирал на пътя при посочения в протокола за оглед
ориентир срещу бл.1, както и че същият бил облечен с тъмни дрехи. Прокурорът приема
за установено, че липсват
очевидци, които да посочат точно как се е движил пострадалия непосредствено
преди удара, но предлага на съда да приеме за безспорно установено, че
пострадалият към момента на удара се е намира на около 3.5
до 4 метра
вляво от десния бордюр върху пътното платно и същия е представлявал опасност за
движението по смисъла на ЗДвП. Въз основа на това
фактическо положение обвинението приема, че подсъдимият е
имал задължението да намали скоростта на управляваното от
него превозно средство и да спре, за да предотврати удар с другия
участник в движението, а именно с пострадалия пешеходец. Прокурорът предлага въз основа на обективно установените обстоятелства и въз основа на изведеното от
автотехническата експертиза заключение съдът да
приеме за установено, че подсъдимият
се е движил с несъобразена скорост, тъй като тя била
по-висока от безопасната скорост, с която е следвало да се движи на фарове и
при която скорост подсъдимият би имал възможност да вземе решение да я намали своевременно, както и да спре преди да настъпи
удар с тялото на пешеходеца. Обвинението изгражда своята теза от позицията, че подсъдимият сам се е поставил в
състояние да не може да предотврати удара, поради което не е могъл да спре, след като е възприел опасност на
пътя и е причинил с удар между управляваното
от него превозно средство и тялото на пешеходеца описаните телесни увреждания - съчетана
черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна, гръдна и коремна травми, счупване на кости
на долните крайници, които са били несъвместими с живота и от които е последвала смърт.
Прокурорът предира, че смъртта е настъпила в пряка причинно-следствена връзка с пътно- транспортното произшествие, както и да е осъществен квалифициран
състав на престъплението по чл.343, ал.3, пр.1 от НК ( деянието по чл.343, ал.1, б.”в” да е било извършено в
пияно състояние). Предлага се анализ на събраните доказателства и извод, че към
момента на деянието в кръвта на подсъдимия е имало 1.13 промила етилов алкохол, което надвишава с
повече от два пъти минималната допустима от закона концентрация от 0.5 промила
алкохол, до която степен се изключва наличието на
пияно състояние.
При извеждането на правния анализ се предлага съдът да приеме за
установено, че възприетата от подсъдимия скорост от
57 км/ч
е надвишавала с
около 7 км/ч
максимално разрешената скорост от 50 км/ч, която е регламентирана в ЗДвП за
населено място. Прокурорът подчертава, че в конкретния
случай произшествието е станало в населено място и максимално разрешената
скорост е била 50 км/ч
, но наказателната отговорност не е била ангажирана за
превишение на максимално допустимата за населено място скорост, тъй
като превишаването е незначително. Прокурорът изразява становище, че обвинението е ангажирало отговорността
на подсъдимия за несъобразена скорост с аргумента, че всяка превишена скорост е винаги
несъобразена. Отделно от това се пледира, че подсъдимият
се е движил с несъобразена скорост с конкретните пътни условия, тъй като е било
тъмно, движел се е на фарове, което го е задължавало да се движи със скорост, по-ниска дори от
разрешената. Като аргумент в подкрепа на
обвинението се изтъква, че възприетата скорост е следвало да позволява при
възникване на препятствие на пътя техническа възможност
свовременно да се намали или да се постигне спиране, вменено с правилото по чл. 20, ал.
2, изр. 1 от ЗДвП. Представителят на прокуратурата предлага съдът да приеме, че подсъдимият не
е извършил нарушение на изречение второ от същия текст от закона, тъй като се
касае за взаимоизключващи се хипотези, както и с оглед обясненията,
дадени в съдебното производство от страна на подсъдимия, от които според прокуратурата се установява, че той е изпълнил това свое задължение - възприел е опасността на пътя в лицето на пешеходеца и се е опитал да спре, но не е успял своевременно да го направи. Предлага се на съда да признае подсъдимия за
виновен по обвинението при управление на лек автомобил „Р.С.” да е нарушил чл. 20,
ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и по непредпазливост да е
причинил смъртта на Н.Б. Г., както и по обвинението деянието да е
извършено в пияно състояние, с което да е осъществил
състав на престъпление по чл.
343, ал. 3, предл. 1, б. „Б”
вр. ал. 1, б. „В” вр. чл. 342,
ал. 1, предл. 3 от НК.
Прокурорът предлага при индивидуализация на наказание съдът да приеме, че
липсват отегчаващи отговорността обстоятелства и че подсъдимият е с
добри характеристични данни, както и че от
субективна страна деянието е извършено по непредпазливост.
Изразява се становище наказанието да се определи при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, като на подсъдимия бъде наложено наказание в рамките
между средния и минималния размер, а в рамките на определения срок на наказанието „лишаване от свобода” бъде лишен и от
право да управлява МПС на осн. чл. 343г от НК.
Повереникът на частните обвинители ( С.Г. и Д.Г.) - адв.
П. пледира, че обвинението е доказано по несъмнен и
безспорен начин, както от обективна, така и от субективна страна. При
определяне на наказанието повереникът настоява съдът да съобрази начина, по
който е настъпила смъртта – внезапно и
мъчително за пострадалия, тъй като се касае за изключително тежки травми,
локализирани в различни части на човешкото тяло. Процесуалният представител на
частните обвинители изразява съжалението си, че деянието е било извършено от служител
на МВР и че изискванията към тези служители, свързани със
спазването на законовите предписания, са по-строги предвид факта на
извършваната от тях контролна дейност. Повереникът изразява становище, че
липсва извинителна причина за управление на МПС в състояние след употреба на алкохол, а деянието е
извършено вероятно под въздействието на чувство за евентуална недосегаемост. Предлага се на съда да се довери на заключението на КМАТЕ, която според
повереника е обосновала наличието на превишена скорост, която се
явява и несъобразена скорост. Пледира се, че при конкретната пътна обстановка,
установена по конкретния случай, подсъдимият е следвало да възприеме скорост на
движение около 29
км/ч, и не повече от 30 км/ч, за да може своевременно да спре и да предотврати настъпването на ПТП.
Твърди се, че вероятно именно поради повлияването от алкохола подсъдимият не е могъл да прецени
равнището на съобразената с пътните условия скорост и поради това не е могъл да
предотврати настъпването на общественоопасния резултат. Повереникът признава
наличието на съпричиняване на престъпния резултат с действия на пострадалия,
който към момента на деянието предприел пресичане на място, което не е било
обозначено с пешеходна пътека. Подчертава се
обаче, че неправомерно предприетото пресичане не е основание за оправдаването
на подсъдимия, тъй като водачът е длъжен да кара с такава скорост, която да му позволява своевременно да спре. Изтъква се, че с деянието
подсъдимият е лишил от живот човек, който е имал възможност да се радва на
хармонична семейна среда – на децата и внуците си. Пледира се деянието да е
било извършено внезапно и без проявена милост за пострадалото лице. Повереникът
не оспорва наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с
чистото съдебно, добри
характеристични данни и съжаление за стореното. При
определяне на наказание повереникът предлага на съда да определи такова в
рамките на предвидените граници в Особената част на НК - от 3
до 10 години лишаване от свобода. Изразява се становище, че
наказанието следва да се индивидуализира между минималния и
средния размер предвид именно поради изброените
смекчаващи отговорността обстоятелства, както и поради факта, че самият
подсъдим страна от редица заболявания, които изискват същият да се въздържа от
употреба на алкохол.
Частният
обвинител Д.Г. не изразява
становище, а С.Г., редовно призована чрез адв. П. с предварително изразено от
него съгласие за това, не се явява.
Защитата на подсъдимия изразява становище, че описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка по редица факти и обстоятелства не съответства на съдържанието на
събрания доказателствен материал. Аргументите на
защитата са насочени към липсата на свидетели- очевидци на деянието, към
липсата на обичайните материални следи, въз основа на които
да се изведе задълбочено и
обосновано експертно заключение. Оспорва се подхода в наличните експертизи механизмът на настъпване на удара
да се извежда преди всичко въз основа на анализ на повредите върху
автомобила, управляван от подсъдимия и върху травмите, които са причинени на
пострадалия.
Защитата предлага на съда да приеме за обективни, искрени и достоверни обясненията
на подсъдимия, както в досъдебното производство, така и в съдебното. Акцентира се върху факта, че те също представляват важни доказателствени средства и неправилно не са били взети предвид от експертите, изготвили
комплексната медико – автотехническа експертиза.
При съдебните прения защитата предлага подробен анализ на дадените от
подсъдимия обяснения и въз основа на тях счита, че следва да бъдат приети за
установени следните факти: че подсъдимият е управлявал
не особено мощен автомобил, който се движи на пропан-бутан газ, че доближавайки местопроизшествието,
подсъдимият е извършил десен завой, който е точно 90 градуса. Твърди се, че при тази ситуация на
светофара подсъдимият почти е спрял, защото
улицата е тясна, за да продължи направо. Твърди се, че
подсъдимият не е могъл да достигне посочената в обвинителния акт скорост, тъй
като на 10-тина метра след кръстовището е бил принуден да премине през съоражение от два
„спящи полицаи”, изградено на пътното платно и които са били с подчертана
височина. При своя анализ на доказателствения материал защитата
приема за установено, че след като подсъдимият е поел с автомобила си по права
линия към местопроизшествието след последното
препятствие до сблъсъка между пострадалия и автомобила,
разстоянието, в което е могъл да ускори движението си, е било не е
повече от 40 метра.
Твърди се, че за тези 40 метра е абсолютно
невъзможно автомобилът да развие скорост,
по-голяма от 40-45 км.
Защитата посочва, че експертните заключения са
необективни и непълни, тъй като не са анализирали обясненията на подсъдимия.
Защитата подлага на критичен анализ комплексната експертиза с аргумента, че заключението е необосновано, немотивирано и несъответства на всички събрани по делото доказателства. Изразява се несъгласие с избора на вещите лица на методите, по които е
изчислена скоростта на движение на автомобила. Защитата предлага на съда да
изключи част от заключението на експертизата, като необективно и да приеме за
установено, че най-близкият
метод за изчисляване на скоростта е методът на К., който съответства най-много
на събраните по делото доказателства.Твърди се, че
именно въз основа на този метод се е стигнало до скорост, най-близка до обективната, с която се е движело МПС към
момента на удара, а именно – 40-45 км в час. Защитата приема за
установено, че именно методът на К. дава по-малки граници за отклонение на
максимална и минимална скорост при сблъсък между пешеходец и автомобил. За да обоснове виждането си, че скоростта на движение на автомобила е
била в предели, по – ниски от 50
км/ч, защитата се позовава на снимковия материал за
местонахождението на следите от удар по челното стъкло, а именно – в долната
част на стъклото. Защитата изтъква, че при такава локализация на следите
от удар по челното стъкло, таблицата на К. посочва експериментално установяване
на скорост, по-малка от 50-60 км/ч. Приемайки за
реална скорост около 45 км/ч,
защитата посочва, че се променя
опасната зона, че се променя
и разстоянието, от което подсъдимият е следвало да
отрази пострадалия. Твърди се, че подсъдимият е
управлявал автомобила си с разрешената скорост, че при тази скорост ударът е
бил реализиран в опасната зона на спиране, поради което подсъдимият не
следва да носи отговорност.
Защитата изтъква редица обстоятелства, за да обоснове извод, че
общественоопасният резултат е бил съпричинен с неправомерни действия на
пострадалия пешеходец.
На първо място се посочва, че протоколите за оглед са непълни, тъй като в
тях не е отразено състоянието на десния банкет, наличието на изградена
ограда в непосредствена близост с него, както и състоянието на
десния банкет - без настилка, препятстващ
възможността по него да се върви. Защитата посочва, че при влажно време десният
банкет
е покрит с локви и по него не може да
преминава пешеходец дори и с ботуши. Защитата навежда довод, че описаните факти и обстоятелства не са отразени, нито в доказателствата по делото, нито в
обвинителния акт, а те са относими към въпроса какво е
било местонахождението
и движението на пострадалия към момента на деянието.
Въз основа на така изложените доводи защитата приема за установено, че пострадалият се
е движил по пътното платно в грубо нарушение на правилата за движение. Твърди се, че липсата на достъпен десен банкет не оневинява пешеходеца,
тъй като на срещуположната страна е имало изграден тротоар.
Отделно от това, защитата пледира, че появата на
пострадалия в тъмната част на денонощието, в тъмни дрехи и
неправилното му движение по пътното платно в значителна степен са допринесли и съпричинили настъпването на вредоносния резултат.
Алтернативно, ( ако съдът не сподели виждането, че подсъдимият следва да
бъде оправдан изцяло по предявеното му обвинение), защитата изтъква, че съдът
следва да съобрази наличието на смекчаващи вината обстоятелства, каквито са действията на
съпричиняване, извършени от пострадалия, чистото съдебно
минало на подсъдимия, критичното му отношение към
извършеното. Защитата посочва, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, тогава, когато и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, поради което се предлага на съда, в случай на осъдителна присъда, да
приложи чл. 55 НК. Изразява се становище, че липсва дори едно отегчаващо
вината обстоятелство, поради което се отправя молба да се
определи наказание ( при осъдителна присъда) под минимума,
предвиден в закона, както и да се отложи неговото
изпълнение на основание чл. 66 НК при подходящ
изпитателен срок, тъй като подсъдимият не е осъждан на лишаване
от свобода за престъпления от общ характер и за постигане целите на наказанието
и преди всичко за неговото поправяне, не
е наложително да изтърпи наказанието ефективно.
Защитата посочва, че пияното състояние е взето вече предвид от законодателя
и не е отегчаващо отговорността. Отделно от това се пледира, че употребата на
алкохол е обективен факт, който не е напълно
изяснен. Посочва се че не е ясно кога е взета пробата с дрегер и последващите
други процедури, които според защитата не са описани по предвидения в закона начин, поради което и при разпит на вещото лице са били описани цифри на
концентрация, различни от посочените в обвинителния акт.
Защитата изтъква, че подсъдимият е привлечен към отговорност за непредпазливо
престъпление, че същият е в тежко здравословно състояние и че
подсъдимият може да се поправи, без да изтърпява ефективно наказание „лишаване
от свобода”.
Подсъдимият
И. в своя лична защита посочва, че в
обясненията си е изразил обективно всичко, което е възприел по случая,
че съжалява много за настъпилия резултат.
В последната си дума подсъдимият
заявава, че очаква справедливо наказание от съда и очаква съдебният състав да съобрази всичко, относимо към правилното
решаване на делото. Подсъдимият подчертава, че вярва в
независимия български съд, че целият
му живот
е минал между съдебната и изпълнителната система, че той
самият многократно се е явявал като
свидетел и никога не е
предполагал, че ще попадне в ситуацията, в която се намира. В последната си дума подсъдимият изразява дълбоко съжаление и
съчувствие и към близките на починалия
пешеходец.
Съдът, след като съобрази становището на страните и доказателствата по
делото, обсъдени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Б.Г.И. е
български гражданин, с ЕГН **********, роден на *** ***,
със средно специално образование, женен, неосъждан, служител на МВР - главен
полицай в МГБР „С." СПС-ООП-СДВР, с адрес: гр. С., ж.к. „Д.".
Пострадалият Н.Б. Г. приживе обитавал едно жилище със съпругата си – С.Г. ***.
На същата етажна площадка в съседен апартамент живеела и неговата дъщеря Д.Г..
На 17.03.2013г. в нощните часове на
денонощието пострадалият Г. излязъл от дома си, за да си купи цигари от
денонощен магазин, находящ се на ул. „П.Б.А.”, като бил облечен с тъмни дрехи (
от показанията на частните обвинители).
По същото време, на 17.03.2013 година, в гр. С. подсъдимият Б.И., след като употребил
алкохол, управлявал лек автомобил „Р.-С." с peг.
№ *******. Около 01,40 часа се движел по ул. „Ж." в кв. О., с посока от
ул. „П.Б.А." към ул. „М.Б.".
В
района на произшествието било тъмно и неосветено, като автомобилът, управляван от подсъдимия, бил
на къси светлини и се движел със скорост, не
по-ниска от 56 км/ч
в близост до разделителната линия. Срещу бл.1 – там, където
по-късно настъпило ПТП, липсвало каквото и да е улично осветление. ( от
показанията на св. Ю. – л.60, стр.2, СП, СГС).
Около 01.40 часа на 17.03.2013г. ( в нощните часове на денонощието) лекият
автомобил, управляван от Б.И.,
блъснал попътно движещия се пострадал пешеходец - Н.Б. Г.,
на 76 години (облечен в тъмни дрехи), който към момента на удара бил обърнат с
гръб към удрящите повърхности на автомобила. Мястото на удара било на около 3,5 - 4 метра
вляво от десния бордюр и изцяло в лентата за движение на автомобила.
Първоначалният (инициалният) удар върху пешеходеца от автомобила бил осъществен
в областта на двете подбедрици отзад и леко задно-ляво
от предната броня на автомобила в областта на регистрационния номер и
левия фар. Последвало отхвърляне - „възкачване" на тялото с удар върху
предния капак, при което били получени травми в областта на таза и на гръдния
кош по задната им предимно лява повърхност (счупване на лявата хълбочна кост в
областта на залавното й място за кръстната кост, нараняване на ляв бъбрек,
слезка, счупване на ребрата вляво, счупване на лявата ключица). Главата се
ударила в предното стъкло, при което настъпила травма на основата на шията и
компресионно счупване на гръдния прешлен. При последващото изпадане на тялото
отляво на автомобила върху терена били
получени и други травматични увреждания -охлузвания, кръвонасядания,
порезни и разкъсно-контузни рани по лицето, гърба, горните и долните крайници.
В
резултат от пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта на пешеходеца Н. Г., като причината за смъртта му
била съчетана черепно-мозъчна,
гръбначно-мозъчна, гръдна и коремна травми и счупване на кости на долните
крайници с несъвместимо за живота нараняване на мозъчните структури и вътрешни органи. Смъртта на пострадалия настъпила в пряка причинно-следствена
връзка с пътно-транспортното произшествие.
Към момента на настъпването на удара на около 50 метра от произшествието
се намирали свидетелите А.Ю., Р. Х. и П.П..
Тяхното присъствие там било случайно поради факта на съвпадението на часовете
на ПТП с часа, в който свършва тяхната работна смяна. Тъй като св. П.П. с
личния си автомобил изпращал по местоживеене св. Р. Х., също живущ ***, те били
спрели на посоченото отстояние от мястото на удара с цел, след слизането на св.
Х., да се придвижат в посока ул. „П.Б.А.”. ( от показанията на св. А.Ю. в
съдебното производство – л.60, стр.2 от СП, СГС). Тримата свидетели доловили
шум от удара между автомобила на подсъдимия и тялото на пострадалия пешеходец,
поради което се насочили към мястото на ПТП, за да разберат какво се е случило.
В далечината те възприели и габаритите на автомобила на подсъдимия ( от
показанията на св. П. в СП –л.68, стр.1 от СП, СГС). Там на място, свидетелите Ю.
и П. възприели тялото на пострадалия пешеходец, намиращо с в легнало положение
върху паважа, приблизително върху средата на пътното платно и в непосредствена
близост до осевата линия ( от показанията на св. Ю. – л.60, стр.2 от СП, СГС),
а светлините, първоначално отличени като стопове от св. Ю., установили, че са
всъщност габаритните светлини от автомобила на подсъдимия. Слизайки от
автомобила на св. П., свидетелите П., Ю. и Х. установили подсъдимия да седи на
тротоара и да говори по телефона си. В лицето на подсъдимия тримата, посочени
по-горе свидетели разпознали свой колега от отряд „Сигма”. Те провели кратък
разговор с него, в хода на който подсъдимият обяснил, че е сигнализирал система
„112” за настъпилото ПТП. Отделно от това и самостоятелно св. Ю. решил да
сигнализират своя началник – св. С.Ц. с искане той от своя страна да уведоми
специализирана група за извършване на оглед. Свидетелите Ю., П. и Х. останали
на място, за да запазят местопроизшествието. Обадили се и на ОДЧ 25 – дежурна
група. По- късно последователно дошъл техният началник С.Ц., след него
в 02.03 часа – екипът за оказване на спешна медицинска помощ ( от
справка, предоставена от Център за спешна медицинска помощ при Министерство на
здравеопазването –л.69, том 1 от ДП), АП 301 в състав св. Л., а след това и
специализираната дежурно оперативна група ( ДОГ) от СДВР. Едва тогава с
разрешението на Ст. Ц. свидетелите Ю., П.
и Х. си тръгнали.
По-късно във връзка с инициираното разследване в 03.57 часа подсъдимият
бил изпробван за алкохол с техническо средство „Дрегер 7510", който отчел
0,98%о алкохол. Била иззета и кръвна проба, от чието заключение било установено, че в кръвта на подсъдимия И. се доказва 0,6 %о
етилов алкохол. Съдебно-медицинската експертиза ( с уточненията в
съдебното производство) заключила, че към момента на пътнотранспортното
произшествие в кръвта на подсъдимия И. е имало около 1,13 %о алкохол и същият е бил в горните граници на лека степен
на алкохолно опиване. При такава степен на
алкохолно опиване, повлияването
било изразено в намалена самокритичност, подценяване на опасностите,
надценяване на възможностите, нарушения на мисловната дейност, съзнанието, координацията на
движенията, съобразителността, ориентировката, вниманието, забавени реакции и
др. т.е. към момента на
деянеието са били налице конкретно
установени признаци на повлияване от
алкохола не само с оглед психо-физиологичното състояние на
подсъдимия, но и външно доловими признаци, като мирис на алкохол, което
категорично прави подсъдимия непригоден да
управлява безопасно моторни превозни средства.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът установи описаната фактическа обстановка въз основа на показанията на
свидетелите А.Ю., С.Ц., В.Л., Р. Х., П.П., Е.А., П.Б., Д.И., въз основа на показанията на частните
обвинители – Д.Г. и С.Г. и обясненията на подсъдимия.
Съдът изключва от доказателствения материал справка относно синоптичната
обстановка на л.79 от СП, тъй като в същата е отразена дата, неотносима към
инкриминирания период. Приемат се като добросъвестно и компетентно изготвени
протоколи, удостоверяващи действия по разследването: протокол за оглед на
местопроизшествие ведно със скица и фотоалбум (л.5-л.8, том 1 от ДП), протокол
за оглед на труп (л.9 –л.11, том 1 от ДП), протокол за оглед на веществени
доказателства с обект – автомобила, управляван от подсъдимия към момента на ПТП
( л.28 – л.31, том 1 от ДП), протокол за доброволно предаване от 15.04.2013г. – видеозаписи от два броя камери от обект „Автомивка
и автопаркинг” –л.55, том 1 от ДП;
Съдът приема към доказателствения материал като достоверно отразени фактите
в следните писмени доказателства: справка от СДВР рег. № Я 18005/2013г.
(л.32 от том 1 от ДП), заповед № АБ
330/21.03.2013г. –л.33 том 1 от ДП, справка за нарушения по ЗДвП (л.34, том 1
от ДП), АУАН –
л.35, том 1 от ДП, протокол за химическа експертиза
–л.37, том 1 от ДП, талон за медицинско изследване –л.38 от том 1 на ДП,
протокол за медицинско изследване –л.39, том 1 от ДП, констативен протокол за
посетено ПТП от св. Б. –л.53, том 1 от ДП, отговор от Дирекция от национална
система „112” с отразен мобилен телефонен номер –л.57, том 1 от ДП, препис
извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници ( л.65 - л.67, том 1
от ДП), отговор от Център за спешна медицинска помощ при МЗ с приложена
документация – фиш за спешна медициска помощ ( л.69 –л.7, том 1 от ДП), справка БДС за починалия Н.Б. Г.
–л.73, том 1 от ДП, справка от МВР „Специализирани полицейски сили” относно
състава на АП 301 към инкриминирания период
–л.75, л.76 том 1 от ДП,
свидетелство за съдимост – л.119, том 2 от ДП с отразяване, че подсъдимият е
неосъждан, разпечатка на алкотест – дрегер – л.19 от СП, СГС.
Съдът приема като компетентно и добросъвестно изготвено заключението
на експертизите, както следва: на ТЕ,
която е потвърдила факта на подаден сигнал по система „112” от подсъдимия (
л.95-л.99 от СП, СГС), на експертизите от досъдебното производство, приети по
надлежния ред ( чрез прочитането им и разпит на вещите лица в съдебното
производство):
·
На АТЕ (л.25-л.34, том 2 от
ДП) от
вещото лице - инж. Ц.В.В. ( оглед на пътна обстановка и
фотоалбум). Същата е имала за задача да изследва видеокамери от магазин „Б.”. Установено е, че предоставените с протокол за
доброволно предаване –л.55, том 2 от ДП оптични носители с
видеозаписи са обхванали само охраняемата зона на търговския обект, поради което не са открити дигитални снимки, на които
да е наличен видеозапис с процесното ПТП. При разпит на вещото лице е
установено, че на част от снимковия материал е заснет и автомобилът на
подсъдимия. Съдържанието на снимковия материал кореспондира с останалите
доказателства – показания на св. Б. и КП, съставен с негово участие за специфичните
повреди върху автомобила.
Във връзка с
направените от ВЛ уточнения в производството пред съда се установява по
несъмнен начин, че счупването на предното стъкло на автомобила е било получено
при контакт с главата на пострадалия, след отхвърляне на тялото във въздуха.
Касае се за счупване на 30 см
от долния ръб на стъклото, където е ситуиран центърът на проникването;
·
На СМЕ на труп №
218/2013г. (л. 48 -52, том 2 от ДП).
Това заключение не е оспорено от страните и разкрива причната за смъртта в
съчетана травма. От разпита на вещото лице в съдебното производство се
установи, че смъртта е настъпила бързо, почти веднага след удара, без наличието
на водеща травма, при множество несъвместими с живота увреждания на органи и
системи, които са настъпили почти едномоментно и самостоятелно могат да доведат
до смърт. Значението на това заключение съдът отчита в две посоки: първата с
оглед възможния механизъм да бъдат причинени от ПТП и необходимостта от
значителна кинетична енергия, което кореспондира с обвинителната теза и
втората - с оглед възражението на
повереника на частните обвинители, че смъртта е била мъчителна. Поразяването
върху тялото на пострадалия наистина е било тежко, но от разпита на вещото лице
не се установява пострадалият да е изпитвал за дълъг период от време болки и
страдания и да е осъзнавал степента на уврежданията именно защото смъртта е
настъпила почти веднага след удара. От това заключение са опровергани
показанията на св. Ст. Ц. в частта относно, че пострадалият е лъхал силно на
алкохол. И това е така, тъй като при изследването на кръв и урина, иззети от
пострадалия, не е установено наличието алкохол или упойващи вещества. С оглед
заключението на СМЕ на труп съдът счете, че не е необходимо изслушването на ВЛ,
останали извън списъка за призоваване към обвинителния акт - А.А.
и В.Д.,
установили, че не се доказва алкохол в кръвта на пострадалия
(л.53 от ДП) или упойващи
вещества (СХЕ –л.54 от ДП) след химическо изследване на проба, взета от пострадалия. И това е така, тъй
като видно от уточненията на ВЛ И. в съдебното производство съдържанието на
химическите експертизи е било
инкорпорирано в заключението на СМЕ на труп.
·
От заключение на тройна
комплексна АТЕ, изготвена от вещите лица Ц.В., Е.И. и С.М. - 59-л.77 от ДП. С оглед
изключителното значение на тази експертиза за изхода на делото и фактът, че тя
се основава на множество други доказателствени източници, каквито са
показанията на свидетелите и писмените доказателствени средства, относими към
установяване на пътната обстановка, съдът ще я обсъди хронологично след като
разгледа именно тези доказателства, чиито съдържание е инкорпорирано в нея.
·
От заключението на д-р Ц.Н.Г.
на СМЕ (л.41 –л.43 от ДП), установила съответни изчисления за концентрацията на алкохол в кръвта
към момента на деянието на базата на изходните данни, установени с алкотест
дрегер за 0,98 %0 в издишания
въздух, данните за прием на алкохол - 50 мл ракия за
времето 22.00-23.00 часа и последващото измерване на концентрацията на
алкохол в кръвта, а именно – 0,6 %о
етилов алкохол. В съдебното производство е защитено експертното
становище, че подсъдимият е бил във фаза на елиминация на поетия алкохол. На базата на допълнително
изисканата от съда разпечатка на алкотест – дрегера е видно, че с оглед
по-ранното замерване на концентрацията на алкохол в издишания въздух – в 03.57
часа, а не в 04.40 часа, с какъвто час е работила експертизата, към стойността
от 0, 98 промила, измерена в издишания въздух, следва да се добави стойност от
0,15 %о ( средната стойност на елиминация на алкохол за един час), за да се
установи концентрацията на алкохол към момента на деянието. Приема се на базата
на допълнително събраните доказателства, че отново се получава стойност под 1,2
промила, но малко по-висока от тази, която е установила експертизата в
досъдебното производство – 1,13 вместо 1,08 промила. При изслушване на
заключението на СМЕ вещото лице е съобразило и допълнително дадените от
подсъдимия обяснения за приетите от него медикаменти преди деянието. Съдът
намира, че вещото лице убедително е защитило заключението с направените
уточнения в съдебното производство с оглед наличието на протокол за медицинско
изследване, съставен по повод изземването на кръв. В него подсъдимият подробно
сам е посочил вида на приеманите медикаменти и това обстоятелство е било
съобразено от вещото лице още при изготвяне на основното заключение с подробна
аргументация за предназначението и начина, по който действат медикаментите „Бизор”
и „Карзил”.
Гласните доказателства следва да се обособят в три групи – първата група
включва свидетелски показания на лица, които нямат отношение към
възприемането на местопроизшествието, но чрез които се установяват контролни
факти от значение за преценката на останалия доказателствен материал. Такива са например показанията на частните обвинители, които разкриват контролни факти, относими към
проверката за достоверност на другите доказателства. Втората група гласни
доказателства се обособява от показанията на очевидци на местопроизшествието непосредствено след настъпването на ПТП.
Не се спори между страните, че очевидци на инициалния удар освен подсъдимия,
няма. Ето защо дадените от него обяснения следва да бъдат подложени на отделно
обсъждане от останалите гласни доказателства. Не се спори и по факта, че
значително по-късно след настъпване на ПТП на място са пристигнали служители на
МВР, включително и тези, които са били зачислени към състава на
специализираната група по огледи при СДВР, както и екип на специализирана бърза медицинска
помощ. Така св. Ц. е посочил пред съда, че той самият се е отзовал на сигнала
на св. Ю. и е чакал там приблизително един час пристигането на дежурен екип за
оглед. (л.62, стр.1 от СП, СГС). Ето защо специално внимание следва да се
отдели и на тази група свидетелски показания, които имат пряко отношение към
запазването на местопроизшествието, а такова е именно значението на свидетелите
от втората група, които случайно са се оказали на около 50 метра от мястото на
удара и са отишли там непосредствено след настъпването на съставомерния
общественоопасен резултат не във връзка с подаден сигнал, а поради изпълнението
на своя гражданска и обществена позиция.
Така в трета група свидетелски показания следва да се обособят показанията
на св. С.Ц., В.Л. и Д.И. от състава на АП 301, Е.А. и П.Б. , включени в състава на ДОГ (л. 64, л.65 от СП, СГС), които
също са възприели факти, относими към предмета на доказване, но са отишли на
местопроизшествието по сигнал. Тяхното участие при разкриване на случая има
косвено значение за установяване на
факта дали след настъпването на ПТП
местопроизшествието е било запазено и ако това е така, при какви
обстоятелства е станало това.
Съдът обособи в първата група гласни доказателства показанията на частните
обвинители – Д.Г. и С.Г. ( л. 59,
л.60 от СП, СГС) по следните съображения. Посочените
свидетели не са служители на полицията за разлика от останалите, емоционално
съпричастни са към изхода на делото, без това в конкретния случай да ги
дискредитира и могат да съобщят данни относно личността на пострадалия, които
позволяват да се проверят останалите гласни доказателства. Макар и показанията
на св. Д. Г. да се преди всичко производни от това, което е научила от С. Г.,
от нейния разказ в съпоставка с казаното от С. Г. еднопосочно се установява, че
пострадалият е излязъл от дома си в нощните часове на денонощието на
17.03.2013г. , за да си купи цигари в денонощен магазин, находящ на ул. „П.Б.А.”.
Непротиворечиви са показанията на двете свидетелки, че пътят от дома им на ул.
„Мир” в посока ул. „П.Б.А.”, е минавал през ул. „Ж.” – точно там, където по-късно
настъпило пътно-транспортното произшествие, както и че пострадалият е бил
пушач, който редовно посещавал посочения
търговски обект, за да си купува цигари в нощните часове на денонощието. Така,
макар и частните обвинители да са научили за случая значително по-късно, едва в
ранните сутрешни часове във Второ РУП по повод искането им пострадалият да се
обяви за издирване, техните показания имат принос в подкрепа на обвинителната
теза. Те са в синхрон с твърдението в обвинителния акт, че в ранните часове на
17.03.2014г. около 01.40 часа пострадалият се е намирал на пътното платно на
ул. „Ж.”, а не в дома си, че е имал
причина да се движи в района на местопроизшествието, за да посети денонощен
павилион, находящ се на ул. „П.Б.А.” за продажба на цигари.
Във втората група гласни доказателства – очевидци на състоянието на
местопроизшествието непосредствено след настъпването на ПТП, са
показанията на свидетелите А.Ю., Р. Х. и
П.П.. (л. 66-л.68, СП, СГС).
При установяване на последователността от действия, извършени от
полицейските служители, информационна стойност носят показанията на втората
група свидетели, които твърдят, че са отишли веднага на място, след като са
доловили шум от удар, че са изчакали на
място пристигането на техния началник – св. Ст. Ц., а също и частично
показанията на третата група свидетели – свидетели от състава на АП 301 и от
състава на ДОГ. Така например самият Ц. твърди, че е изчакал последователно
след пристигането си специализиран
медицински екип и ДОГ ( дежурен следовател, св. Е.А. и П.Б.). Показанията на св. Ст. Ц. се допълват с
разказа на св. Л., който е посочил, че той самият е участвал в АП 301, че местопроизшествието е било запазено от колеги
( свидетелите от втората група, които без изключение са служители на
полицията и са напуснали местопроизшествието
едва след пристигането на ДОГ), както
и че
той самият е пристигнал след медицинския екип и именно поради това
обстоятелство му било известно, че пострадалият е починал.
Показанията на св. С.Ц., причислени към условно обособената трета група
свидетелски показания, представляват частично преразказ на фактите, които са му
били съобщени от св. Ю.. ( л.61, л.61, СП, СГС). Потвърдени са изявленията на
св. Ю. той лично да е сигнализирал своя началник за случая, допълнени са с
позицията на св. Ц. за причините, поради които той самият е настоявал полицейските
служители да изчакат специализиран екип на полицията – с оглед нуждите на едно
бъдещо разследване, с оглед безопасността на пострадалия, за когото в този
момент не е имало сигурни данни дали е починал или не, както и с оглед
безопасността на подсъдимия. В съпоставка на разказа на св. Ц. с гласните
доказателства от втората група свидетелски показания е видно, че след деянието
местопроизшествието е било запазено, като не е било допуснато разместване нито
на автомобила на подсъдимия, нито на
тялото на пострадалия. В тази насока аргумент се извлича от пълното съвпадение
на свидетелските показания на св. Ц., Ю.,
Х. (л.66, стр.1, последен ред, СП) и А.
в частта им как е било разположено тялото на пострадалия на пътното платно. И
тримата свидетели твърдят, че са го възприели почти на средата до осевата
линия. Съдът приема техните показания за достоверни с оглед обстоятелството, че
те в различна последователност и по различно време са пристигнали на
местопроизшествието, не е било възможно на този етап да съгласуват показанията
си в единна версия, нито свидетелите са имали интерес от това.
Така един от съществените въпроси от значение за делото е свързан с факта
на запазване на местопроизшествието. Фактът, че трупът на пострадалия е бил възприеман
на различните етапи от пристигането на различни служители на полицията в едно и
също разположение на пътното платно е аргумент, че тялото не е било измествано.
В този смисъл твърдението на св. Х. ( свидетел от втората група гласни
доказателства), че в негово присъствие не е допуснал каквото и да е изместване
на ВД) е достоверно и напълно кореспондира с останалия доказателствен материал.
(л.66, стр.2, СП, СГС). Настоящият съдебен състав намира, че са налице
противоречия в доказателствата по този въпрос, но те се преодоляват при
съвкупната им преценка. Наистина в показанията си пред съда св. Е.А. е посочил,
че местопроизшествието не е било запазено.( л.65, стр.1, СП, СГС). При
самостоятелен анализ обаче на посоченото твърдение в съпоставка с останалите
изявления на същия свидетел е видно, че той възпроизвежда не факти и обстоятелства, които е възприел, а
свои изводи. Аргумент в тази насока е установеното без противоречие
обстоятелство, че ДОГ е пристигнала значително по-късно, т.е. св. Е.А. не би
могъл да знае какво точно се е случило преди да пристигне на
местопроизшествието. Съдът не е обвързан с изискването на св. А. да приеме
местопроизшествието като запазено само ако е получена докладна записка за това.
Не се спори по факта, че свидетелите от втората група не са издали докладна
записка, нито такава е била издадена от техния началник Ст. Ц.. Съдът намира
обаче, че в този смисъл не е допуснато нарушение при събиране на доказателства,
още повече – съществено, тъй като евентуален пропуск при админстрирането на
един случай в системата на МВР не може да
освободи съда от задължението му
по чл.107, ал.5 от НПК да провери всички събрани доказателства. Съдът,
като съпостави показанията на свидетелите от втората група, писмените
доказателства, предоставени от система „112”, заключението на ТЕ и
показанията на св. Ст. Ц., приема за установено, че полицейски служители
са охранявали местопроизшествието от момента, в който са пристигнали там –
около 01, 46 минути, т.е. броени минути след удара до пристигането на ДОГ. Отделно от това св. Б., включен в състава на
ДОГ, също е потвърдил пред съда, че при пристигането му на място е заварил
униформени полицейски служители. (л.69, стр.1, СП). При съчетан анализ на гласните доказателства
съдът приема за установено, че непълнотата в гласните доказателства –
показанията на св. И., кои са лицата, ангажирани с охрана на
местопроизшествието до пристигането на ДОГ, е отстранена именно с показанията
на втората група свидетели и показанията на св. Ц.. Следователно, независимо от липсата на
докладни записки, предоставени на ДОГ от техните колеги несъмнено към момента
на пристъпване към ПСД по чл.155, ал.1
от НПК местопроизшествието е било запазено и то без да се допусне каквото и да
е разместване на автомобила на подсъдимия, на трупа или на други веществени
доказателства.
Посоченият по-горе анализ на гласните доказателства дава основание на
настоящия съдебен състав да приеме за установено, че протоколът за оглед на
местопроизшествие отразява обективно и достоверно именно това състояние на
произшествието, което е настъпило непосредствено след настъпването на
инициалния удар между автомобила на подсъдимия и тялото на пострадалия
пешеходец. Доколкото именно на протокола за оглед на местопроизшествие в
най-голяма степен се основава заключението на КМАТЕ, съдът намира, че следва да
го обсъди отделно от останалите доказателства.
С оглед длъжностното качество на подсъдимия към момента на извършване на
деянието компетентният орган да проведе разследване в досъдебното производство
се определя по правилото на чл.194, ал.1, т.2 от НПК. В конкретния случай и от
съдържанието на самия протокол, и от показанията на св. И. и А., включени в
състава на ДОГ, е видно, че изискването
на закона е било изпълнено и действието по чл.155, ал.1 от НПК е било извършено
от компетентния орган по чл.194, ал.1, т.2 от НПК. (л.5-л.8, том 1 от ДП, ведно
със скица и фотоалбум - л.42-л.44 от том 1 на ДП). В синхрон са
показанията на свидетелите ( в частност – показанията на св. Л. и св. Х. за посоката на л.а. на подсъдимия –
към кв. „Бенковски”) с фактите, отразени в протокола за оглед. В протокола за
оглед по посока на огледа от ул. „П.Б.А.” към ул. „М.Б.” е установено, че преди
трупа на пострадалия са се намирали неговите обувки и шапка. Частично така
отразените факти са потвърдени и в показанията на св. И.. От посочените факти
се установява всъщност посоката на движение на автомобила непосредствено преди
настъпването на ПТП.Тя съвпада с тази, която е отразена в обвинителния акт и с
тази, която е била възприета като посока на огледа. При оглед на
местопроизшествие е била установено обща широчина на пътното платно от 12,90 см, крайниците и
главата на пострадалия - на отстояние от
4,50 до 4,60 вляво от десния бордюр. На скицата трупът на пострадалия също е
отразен приблизително към средата на пътното платно до осевата линия, но изцяло
в лентата за движение на автомобила на подсъдимия. Наличието на синхрон в
протокола за оглед с гласните доказателства е аргумент за достоверност на
фактическите обстоятелства, които възпроизвеждат.
Съдът обсъди посочените доказателства, тъй като те са в основата на
решаващото експертно заключение на АТЕ и КМАТЕ. Експертизите, които основно се
оспорват от защитата, се основават преди всичко на травматичните увреждания,
констатирани при трупа на пострадалия, на фактите, отразени при оглед на
местопроизшествие и състоянието на автомобила, управляван от подсъдимия при
извършване на деянието.
При изясняването на факта дали, кога и как е било установено състоянието на
употреба на алкохол от подсъдимия с оглед обвинението да е реализиран
квалифициращия признак по чл.343, ал.3, пр.1 от НК са относими следните
доказателства:
·
Гласни – въз основа на част
от свидетелските показанията – т. напр. въз основа на показанията на св. Ц.,
който е посочил в СП, че е възприел подсъдимия след подадения от св. Ю. сигнал
и е доловил от подсъдимия лъх на алкохол, както и че е възприел процедурата по
тестване с дрегер.(л.62, стр.1, СП, СРС); въз основа на показанията на св. Е.А.
и св. П.Б., които лично са потвърдили пред съда, че са тествали подсъдимия с
алкотест – дрегер и дори лично са го завели за вземането на кръвна проба (л.64,
стр.2 от СП, СГС);
·
Писмени доказателства са
инициирано административно-наказателно производство – АУАН –
994832/17.03.2013г. – л.35, том 1 от ДП, в който е отразено тестване с дрегер и
отчетен резултат от 0,98 %о на издишан въздух.; протокол за химическа експертиза № 346/18.03.2013г. за изследване на иззета
кръвна проба и отчетен резултат на концентрация в кръвта от 0,6 %о (л.37, том 1
от ДП), талон за медицинско изследване –л.38, том 1 от ДП и протокол за
медицинско изследване –л.39, том 1 от ДП, разпечатка от алкотест - дрегер – л.19 от СП, СГС;
·
Заключението на СМЕ,
изготвена от вещото лице – д-р Г., подробно обсъдена по-горе съобразно
направените уточнения в производството пред съда.
Друга част от свидетелските показания не носят информационна стойност по
този факт – т. напр. показанията, дадени от св. Ю. от СП, който е заявил, че не е видял някой от
своите колеги да изпробва с дрегер подсъдимия, както и показанията на св. Л.,
който също е заявил липсата на спомен по този въпрос в СП, а по този факт
не е възпроизвел конкретни факти в ДП.
Доказателствено обосновани са твърденията в обвинителния акт, че причините за настъпване на
пътно-транспортното произшествие са състоянието
на водача към момента на произшествието - алкохолно повлиян и управлението на автомобила при ограничена видимост
(в тъмната част на денонощието) със
скорост, която не му позволява да спре в зоната на видимост за водача
пред автомобила.
Относими към установяване състоянието на пътната обстановка, в частност
относно осветлението в района на
произшествието към момента на деянието са следните доказателства:
·
Гласни – от прочетените показания на св. Ю. на
основание чл.281, ал. 5 от НПК относно липсата на каквото и да е осветление на
мястото на произшествието (л.12 от том 2 на ДП, л.61, стр.2 от СП, СГС), от
показанията на св. Х., (л. 66, стр.2, СП, СГС), от показанията на св. П. (
л.67, стр.2 от СП, СГС) и от показанията на св.Ц. от СП – л.62, стр.1 СП, СГС,
в които последният свидетел е посочил, че е било „много тъмно”, „ страшно
тъмно” , поради което разпоредил мястото да се осветява от фаровете на
служебните полицейски автомобили); показанията на св. Л. и св. И. ( служители
от екипа на АП 301), че не е било осветено ( първи ред –л.63, стр.2 от СП, СГС,
л.101, стр.2 от СП, СГС), от показанията
на св. Е.А., който е разказал изключително подробно пред съда, че мястото на
произшествието е било тъмно, без каквото и да е улично осветление и за нуждите
на огледа районът е бил осветяван с фаровете на служебните полицейски
автомобили. ( л.65, стр.2 от СП, СГС), от показанията на св. И. – „тъмно, мокро
и замръзнало” ( л.102, стр.1 от СП). Единственият свидетел, който споменава за
налично „ изкуствено осветление” към инкриминирания период в нощните часове на
денонощието е св. Б. (л. 68, стр.2 от СП, СГС), но те са отречени дори в
рамките на неговия разпит пред съда с твърдението, че не е било добре осветено;
·
Писмени доказателства - При
проверка на гласните доказателства чрез съответни запитвания до СО се
установява, че точно в района на местопроизшествието от ул. „Ж.” № 21 до
пощенската станция на същата улица изобщо не е било изградено улично
осветление. ( л.74, СП, СГС);
·
Писмени доказателствени
средства: протокол за оглед на местопроизшествие (л.5-8, том 1 от ДП), с
приложен към него фоталбум ( л.43-л.45, том 1 от ДП).
Относно състоянието на пътя информационна стойност носят показанията на св.
Ц., който е показал пред съда значителна степен на съхранение на спомените си и
причините за това. В частност този свидетел е разказал, че времето е било „ без
сняг, сухо…… извънредно студено” . Настоящият съдебен състав приема с доверие
показанията на св. Ц. и в тази им част, те са допълнени с показанията на св. Л.,
който е разказал на съда за наличието на заледени локви (л.63, стр.2 от СП), както и от показанията на св. Е.А., който също е
описал заскрежаване и заледени локви. ( л.65, стр.2 от СП, СГС). Доколкото св. П. е посочил, че според него са
липсвали замръзнали части по пътното
платно, може в известна степен да се говори за противоречия в доказателствени
материал. Те обаче са несъществени, нямат пряко отношение към релевантните
факти и следва да бъдат преценявани съобразно гледната точка на св. А., че действително
е имало замръзнала локва, но тя според него не е имала съществено значение от
„катаджийска гледна точка”. (л.66, стр.1, СП, СГС). С оглед изложеното съдът
намира, че е основателно възражението на
защитата, изтъкнато при съдебните прения, насочено към искане съдът да
установи, че участъкът, отреден за движение на пешеходци, а именно десният
банкет е бил особено непроходим или трудно проходим при влажно време, поради
наличието на заледени локви. Категорични са показанията на св. А., че в непосредствена
близост до трупа е имало заскрежена локва и това обстоятелство дава логично
обяснение на необходимостта пострадалият пешеходец да се движи по пътното
платно.
Към причините и условията за настъпване на ПТП следва да бъде отнесено
състоянието на пешеходеца – възрастен мъж с тъмни дрехи, движещ се в абсолютно
неосветен участък. Показанията на свидетели от различните групи са напълно
еднопосочни относно цвета на облеклото
на пострадалия, а именно – показанията на частните обвинители, на св. Ю. от СП
– л.61, стр.1 от СП, СГС, на св. Ст. Ц. (л.62, стр.1 от СП, СГС), на св. Х.
(л.66, стр.2, последен абзац от СП, СГС).
Съдът намира, че именно тук е мястото да се обсъди заключението на КМАТЕ. И
това е така поради спецификата на конкретния случай и фактическите параметри на
обвинението, което борави с понятието „ несъобразена скорост”, наложило да се
установи конкретната пътна обстановка, наличието или липсата на усложнения,
създаващи обективно по-висока степен на опасност за движението.
Настоящият съдебен състав намира, че от обсъдените по-горе доказателства
обективно се установява наличието именно на усложнена пътна обстановка,
произтичащо от факта, че подсъдимият е управлявал МПС в тъмната част на
денонощието, при практически липсващо осветление в района на произшествието.
При това положение подсъдимият е бил длъжен да съобрази, че следва да се движи
с такава скорост, която му позволява да спре в рамките на осветената от
неговите фарове зона. При движение с по
- висока скорост и при възникването на опасност извън осветената зона, какъвто
е бил настоящият случай, подсъдимият е следвало да съобрази, че сам се
поставя в невъзможност да предотврати
настъпването на ПТП.
Основният спор между страните всъщност се свежда до доказателственото значение
на КМАТЕ, в частност относно възприетата от подсъдимия скорост на движение на
автомобила към момента на настъпването на ПТП с всички произлизащи изменения на
останалите технически компоненти, относими към механизма на причиняване на ПТП
( опасна зона на спиране, предотвратимост на удара) при други данни за по-ниска
скорост на движение. За да разгледа експертизата и нейното значение при
решаването на този спор, съдът на първо място следва да отбележи, че съгласно
пределите на доказване, очертани във внесения обвинителен акт, е инкриминирана
несъобразена скорост по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а не нарушение на
правилото да не се превишава разрешената скорост по чл.21, ал.1 от ЗДвП за
населено място от 50 км/ч.
Така всъщност усилията на защитата да се установи, че подсъдимият е
управлявал в рамките на разрешената
скорост, се отклоняват от фактическите и юридическите параметри на обвинението.
Обвинителната теза е била конструирана на основата на убеждението, че разрешената скорост не винаги е съобразена.
Ето защо преди да обсъди заключението на КМАТЕ, съдът следва да даде отговор
какво представлява всъщност несъобразената скорост и дали същата е в
задължителна корелация с разрешената скорост, съществува ли знак на равенство
между тях или се касае за понятия, изпълнени с различно съдържание. Съдебната
практика трайно приема, че деецът не може да се позовава единствено на
обстоятелството, че възприетата от него скорост била в рамките на допустимата
за движение в населено място. Т. напр. съгласно Р № 154 от 17.03.2000 г. по н. д. № 5/2000 г., ІІ Н.О. на ВКС приема , че разпоредбата
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължава водачите да съобразят и всички конкретни
фактори, които усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки
за пътно-транспортни произшествия, като например натоварено движение в
столичния град, мокра пътна настилка, ограничена видимост в резултат на
неправилно паркирани автомобили, разминаване с насрещно движещ се трамвай,
силен дъжд и др. Настоящият случай е точно такъв, тъй като подсъдимият се е движел в
участък не с намалена видимост, а с пълна липса на видимост, установено
убедително от гласните и писмените доказателства. Пътната обстановка допълнително е била усложнена от факта, че пострадалият
е бил с тъмно облекло. Макар и осветеността на автомобила в режим на къси
светлини по БДС да е 40
метра, при движение на пешеходец в черно облекло тя е само 20 метра. По технически път е изчислено, че за да може водачът на автомобила да
спре в зоната на видимост от 20
метра, е следвало да управлява автомобила си със скорост
не по-висока от 29 км/ч.
Именно тази скорост според съда се явява съобразената и тя е значително
по-ниска от разрешената. Събразената скорост се избира от водача с оглед
изискванията за безопасност, ето защо тя в определени случаи може да е различна
от разрешената. ( в този смисъл Р 501/
20.11.2001г. по Н.Д. 474/2001г. на І Н.О. на ВКС).
С КМАТЕ е установено място
на удара – л.61 от ДП, изчислено в посоката на огледа, а именно – на 3,5
– 4 м от
разделителната линия в пътното платно на л.а. „Рено”. Установена е опасната
зона на автомобила при възприетата от подсъдимия скорост от 56 км/ч, възлизаща на 52-53 метра. Видно е, че дори
и при незначително надвишаване на разрешената скорост опасната зона на спиране
се явява доста по-голяма от тази зона, в която водачът е следвало да спре от
движение автомобила си, за да предотврати настъпването на ПТП.
Експертизата е изчислила разстоянието,
което водачът е изминал от момента, в който е могъл да възприеме попътно
движещия се пешеходец до настъпването на удара при посочената скорост, а именно
25,73 метра, както и мястото на удара от началото на реакцията
на водача - 21,77 метра. (л.64 том 2 от ДП). При така зададените изходни данни и с допълнителни
съображения в КМАТЕ е установила, че съобразена скорост при конкретните пътни условия, позволяваща подсъдимият да спре в рамките на
осветената от фаровете зона е била 29 км/ч. Настоящият съдебен
състав счита, че заключението на АТЕ е добросъвестно и обективно, поради което
изгради изводите си въз основа на дадената от него експертна оценка. Налице е
пълна еднопосочност в аргументацията на вещите лица, както в автотехническата
част, така и в медицинската част, че скоростта на движение на подсъдимия е била
не по-малка от 50 км/ч.
От медицинска гледна точка
установяването на скоростта е свързано с
тежестта на уврежданията, а от техническа гледна точка – с движението на тялото
след удара с изхвърляне нагоре, както и с локализацията на центъра на
проникване на удара в челното стъкло на автомобила. Експертизата е дала
обоснован отговор на въпроса на защитата защо скоростта на движение не е била
изчислена само по метода на К. ( водещ до установяване на по-ниска скорост при
наличния център на проникване в челното стъкло), а са били взети предвид и
други методи – методиката на Мартинес, формулата на Ейпъл. Този отговор е
свързан логично с вида на експерименталните образци, с които е работил К. в
средата на 60-те години на ХХ век, с конфигурацията на изследваните тогава
автомобили от типа на жигули, москвич и волга. Установено е, че в конкретния
случай подсъдимият не е управлявал такъв
автомобил, а съвременен автомобил с различна конфигурация в предната част,
обуславяща и други резултати при удар, водещи до издигане центъра на проникване
на главата на пострадалия пешеходец на по-високо ниво в челното стъкло на
автомобила. Въпреки всичко вещите лица не са работили само с
по-неблагоприятните за подсъдимия фактически положения по методиката на
Мартинес, а са възприели една осреднена стойност, поради което и установеното
от тях превишение на скоростта е незначително над разрешената скорост от 50 км/ч. Съдът приема като
компетентно и добросъвестно заключението в медицинската част на експертизата на
базата на направените уточнения в съдебното производство, че счупването на
кости, какъвто е настоящият случай, е възможно само при скорост над 45 км/ч. (л.106, от СП,
СГС). Съдът намира, че заключението за възприетата скорост от минимум 56 км/ч, а не 45 км/ч, все пак е
убедително защитено в производството пред съда с аргумента, че се касае за
относителна скорост, към която се прибавя и скоростта на попътно движещия се
пешеходец ( от допълненията на вещото лице М. в съдебното производство). При
изчисляване на зададената кинетична енергия във формулата за скоростта същата
участва в квадрат, т.е. разликата между скоростта, която твърди защитата ( 50 км/ч) и тази, която е
установена от вещите лица ( 56
км/ч) е шест км/ч. Същата във формулата за изчисляване
на енергията фигурира на квадрат, което
води до установяване на доста по-висока кинетична енергия на удара, отколкото
при по-ниска скорост. Съдът приема за
установено, че вещите лица са работили при изготвяне на заключението със
стойности на кинетичната енергия,
минимално необходима, за да се постигне центъра на проникване на челното стъкло
така, както е установен при оглед на местопроизшествие. (л.106, стр. 2 от СП,
СГС). Ето защо не са налице основания да се приеме по-ниска скорост. Съдът
намира, че при уточненията в съдебното
производство експертите са обсъдили подробно и версията на защитата за
управление на автомобила в рамките на разрешената скорост, с което е даден
отговор на възраженията, че не са били обсъдени обясненията на подсъдимия от
досъдебното производство. Тази непълнота е отстранена в съдебното следствие.
В обобщение с КМАТЕ е установено, че дължината на опасната зона за спиране
на лекия автомобил, управляван от
подсъдимия при възприетата от него скорост, е била от порядъка на
52-53 метра,
както и че от момента, в който водачът е могъл да възприеме попътно
движещия се пешеходец до настъпване на удара с посочената скорост,
същият изминава разстояние 25,73 метра. Зоната на видимост за пешеходец с тъмно облекло е с по- малко отстояние,
както беше посочено – 20
метра. Следователно ударът е бил непредотвратим дори и в
хипотезата на стандартното време за реакция (една секунда) на водач, който не е бил повлиян от
алкохол.
Установено е по експертен път, че към
момента на удара пешеходецът е бил обърнат с гръб към удрящите повърхности на
лекия автомобил Рено. Осветеността пред автомобила в режим на къси светлини по
БДС 13388 възлиза на 40 м, за да не заслепяват
водачите на насрещните автомобили при разминаване. При видимост от 40 метра в рамките на
стандартната осветеност пред автомобила за режим къси светлини, съобразената
безопасна скорост за движение (за да спре в рамките на тези 40 м) е до 47 км/ч. Видимостта пред
автомобила в режим къси светлини обаче в конкретния случай е
била в границите на 20
метра при облекло на пешеходеца тъмносиньо и черно. При
тази видимост от 20 метра
пред автомобила съобразената безопасна скорост за движение (за да спре в
рамките на тези 20 м)
е следвало да бъде 29 км/ч.
Изчислената скорост на лекия автомобил в момента на удара надвишава съобразената безопасна скорост
за видимост от 40 метра с 16%. В конкретния случай ударът е бил
непредотвратим, както с
установената с АТЕ скорост, така и с разрешената скорост от 50 км/ч. И това е така, тъй като подсъдимият се е
движил със скорост, която не му е позволявала да спре в осветеното
пространство. Той не би имал такава възможност и при движение в горната граница
на разрешената скорост от 50
км/ч. По изложените съображения съдът счита, че в
конкретния случай изискванията за безопасност за обуславяли движение със
скорост, по - ниска от разрешената за населено място.
Какви са били действията на подсъдимия непосредствено след настъпването на
ПТП, какво е било неговото психо-физическо състояние са въпроси, отговор на
които се съдържа в показанията на св. Ст. Ц. и показанията на втората група
свидетели и ТЕ, приета в съдебното производство, т. напр. – в показанията на
св. Х.. Установено е по несъмнен начин, че първите действия на подсъдимия след
настъпването на ПТП са били да телефонира на система „112” за оказване на
спешна медицинска помощ на пострадалия. Това обстоятелство е установено по
несъмнен и непротиворечив начин от показанията на св. Ю. и Ст. Ц., от писмените
доказателства и оптичния носител на звукозапис, предоставени от система”112”, както и въз основа на
техническата експертиза, насочена към установяване съдържанието на оптичния
носител на информация. (л.82, л.83, СП, СГС, л.95-л.99, СП, СГС). Датата и часа
на подадения от подсъдимия сигнал за настъпило ПТП от мобилен телефон съвпадат с инкриминирания
период ( часът от 01,46 минути на провеждане на разговора) е отнесен
хронологично след часът на деянието – 1.40 часа, в който според обвинението е
настъпило ПТП. Независимо, че към момента на изготвяне на обвинителния акт
органите на досъдебното производство не са разполагали с данни от система
„112”, както и с изготвеното заключение на ТЕ, базирано на оптичния носител с
информация от тази система, те правилно са индивидуализирали инкриминирания
период – 17.04.2013г., около 01.40 часа. Съдът констатира, че на практика е
възприет часът и датата така, както са отразени в АУАН от св. Е.А. ( л.35, том 1 от ДП, СГС). Привидното противоречие в
доказателствата, че именно ДОГ, в чиито състав е бил включен св. А., са дошли
на място значително след деянието – след повече от един астрономичен час според
св. Ц. ( т.е. значително след 01.40 часа) и часът, посочен в АУАН, е разрешено
при разпит на св. А. в съдебното производство с оглед даденото от него
уточнение, че при съставянето на акт е посочил не момента на съставянето на
акта, а момента на извършване на нарушението на правила по ЗДвП след
извършен собствен анализ на
доказателствата за това нарушение. (л.66, стр.1 от СП, СГС).
Воден от изложеното, съдът приема за безспорно установена хронологията и в
показанията на св. Ю. да е заварил подсъдимия да провежда разговор към момента
на пристигането на втората група свидетели. Напълно искрени и достоверни са
били твърденията на подсъдимия пред св. Ю. в този най-ранен момент от
разкриване на случая, че той самият, като участник в ПТП е поел инициативата да се обади на система „112”. Това обстоятелство самостоятелно се
установява и от съдържанието на разговора в система „112”, от който е видно, че
подсъдимият в хода на разговора съобщава пристигането на „колеги”, както и че
наистина е телефонирал минути след инкриминирания период (л.97, СП, СГС).
Отделно от това, инициативата на подсъдимия да информира компетентните органи
по случая еднопосочно се установява и от показанията на св. Х., който е заявил
пред съда, че е възприел подсъдимия да говори по телефона си.
От гласните доказателства ( показанията на св. П. – л.67, стр.2, СП и
особено от показанията на св. Ц.) е установено, че подсъдимият към момента, в
който е телефонирал на система „112” е бил изключително притеснен, че се е
оплаквал от стягане в сърдечната област и е търсил начин да прояви активност,
за да помогне разследващите в тяхната работа, като например да информира
близките на починалия. (л.62, стр.2 от СП, СГС). С оглед изложеното няма
съмнение, че подсъдимият е преживял със значително емоционално натоварване
стореното от него, още в досъдебното производство е проявил нужната гражданска
позиция и е изпълнил законовите си задължения да остане на местопроизшествието
и да окаже съдействие при разследването на случая. С оглед изключително
коректното процесуално поведение на подсъдимия, съдът намира, че още в
досъдебното производство, той е изразил висока степен на самокритичност към
настъпилия общественоопасен резултат.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Подсъдимият
Б.Г.И. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по
чл.343 ал.3 пр.1
б.„б" вр. ал.1 б.„в" вр. с чл.342 ал.1 пр.3
от НК за това, че на 17.03.2013 г. около 01,40 часа, в гр. С., в
кв. „О.", ул. „Ж." срещу бл.1, при управление на моторно превозно
средство -лек автомобил „Р.-С." с peг. № *******,
собственост на водача, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с...конкретните условия за видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие”
и
по непредпазливост причинил смъртта на Н.Б. Г., като деянието е извършено в
пияно състояние - около 1,08 промила алкохол в кръвта, установено по надлежния
ред със съдебно-медицинска експертиза № П-98/2013 година на ВМА.
Съдът призна подсъдимия за невиновен по обвинението да е нарушил и
изречение второ на чл.20, ал.2 от НК, което гласи, че „Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението". От обективна страна подсъдимият е изпълнил това
свое задължение, тъй като същият действително е предприел маневра за спиране на
автомобила, забелязвайки пострадалия пешеходец. Няма съмнение, че подсъдимият е
възприел попътно движещия се пешеходец преди удара с оглед показанията на свидетеля П. от
съдебното производство, както и че е изпълнил задължението, което му е вменено
в изречение второ на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
От обективна страна подсъдимият е нарушил обаче
изречение първо на чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като е избрал скорост на движение,
която е била несъобразена с условията за видимост, при практически липсваща
видимост. Скоростта е била несъобразена, тъй като той не е имал техническа
възможност да спре в рамките на осветяваната от фаровете зона. Дължината на
опасната зона на спиране в конкретния случай ( от 52-53 метра) надвишава
видимата зона от 40 метра, дори и при евентуално светло облекло на пострадалото
лице. С още по-висок процент я надвишава в хипотезата на тъмно облекло, с
каквото е бил облечен пешеходецът. Така изборът на скорост от страна на
подсъдимия е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия общественоопасен
резултат. На второ място, от обективна страна в резултат на инициалния удар на
пострадалия е била причинена съчетана травма, чието увреждащо действие върху
органите и системите на тялото, е било
несъвместимо с живота, поради което деянието е съставомерно по чл.343, ал.1
,б.”в” от НК. Налице е квалицифиращият признак по чл.343, ал.3, б.”б” от НК в случаите на чл.343, ал.1, б.”в” от НК деянието да е било извършено в пияно състояние с оглед факта на употреба на
алкохол и установяването му с различни доказателствени способи, каквито са
свидетелските показания и протокол за химическа експертиза.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимият
по непредпазливост, тъй като същият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди. И това е така, тъй като от техническа гледна точка ударът е бил
непредотвратим, но е установено, че подсъдимият сам с избора на несъобразена
скорост се е поставил в невъзможност да го предотврати. По изложените
съображения съдът намира, че не са налице основания за оправдаването на
подсъдимия.
От обективна страна подсъдимият е направил
всичко зависещо от него след деянието за оказване помощ на пострадалото лице.
Така същият веднага е предприел сигнализиране на система”112” за оказване на
спешна медицинска помощ. Към този момент подсъдимият не би могъл да знае, че
пострадалият е с тежка съчетана травма и вероятно е починал. Това обстоятелство
обаче няма как да се отрази на правната квалификация на деянието, тъй като
при извършено от дееца престъпление в
пияно състояние не е предвиден привилегирован състав на престъпление по чл.343а
от НК. Ето защо стореното от подсъдимия следва да се отчете на плоскостта на
смекчаващите отговорността обстоятелства.
ПРИ ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО
За
извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание „лишаване от
свобода” от три до десет години. Основното искане на защитата в случай на
осъдителна присъда е съдът да определи наказание при условията на чл.55 от НК.
Съдът намира, че липсват отегчаващи отговорността обстоятелства и са налице
преди всичко смекчаващи отговорността. Такива са чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите характеристични данни, здравословните неразположения на
подсъдимия, факта, че е направил зависещото от него, за да окаже помощ на
пострадалия. Съдът намира обаче, че изброените смекчаващи отговорността
обстоятелства не са изключителни или многобройни. Отделно от това, генералната
превенция на наказанието изисква наказанието да не се индивидуализира в предели
под минималната долна граница на наказанието „лишаване от свобода” от три
години. И това е така преди всичко поради доста високата степен на концентрация
на алкохол в кръвта, незначително по-ниска от долната граница от 1,2 промила по
чл.343б, ал.1 от НК, както и поради факта на регистрирано предходно
нарушение по ЗДвП – също, свързано с
управление на МПС при несъобразена скорост ( л.34, том 1 от ДП). Съдът, като
отчете посочените обстоятелства намира, че справедливото наказание следва да се
определи в долната граница на предвиденото в закона наказание „лишаване от
свобода” от три години при условията на чл.54 от НК. Не следва да се определя наказание в по-висок
размер, противно исканията на повереника на частните обвинители. И това е така
поради и наличното съпричиняване на общественоопасния резултат от самия
пострадал, който се е движел
неправомерно по пътното платно, т.е. на място, което не е отредено за
пешеходци, още повече в нощните часове на денонощието и с тъмно облекло. Справедливо
е изпълнението на наказанието да бъде отложено с изпитателен срок на основание
чл.66, ал.1 от НК с продължителност от три години. В конкретния случай е реализиран
тежък престъпен резултат, но
целите на наказателната репресия по чл. 36 НК могат да се постигнат и без да е
наложително незабавно подсъдимият да бъде реално изолиран от естествената му
семейна и обществена среда. За
да приеме, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати с института на
условното осъждане, съдът съобрази изключителната критичност, проявена от
подсъдимия още в най-ранния етап от разкриването и разследването на случая.
Несъмнено е установено, че подсъдимият е телефонирал на система „112” преди да
дойдат свидетелите П., Х. и Ю.. Последните свидетели случайно са се оказали
наблизо и подсъдимия не би могъл да знае това към момента, в който е подавал
сигнал за спешна медицинска помощ. Ето защо съдът намира, че изразената от
подсъдимия критичност към настъпилия общественоопасен резултат е искрена и в
този смисъл специалната превенция на наказанието може да се осъществи и с
отлагане на неговото изпълнение в минималния предвиден в закона изпитателен
срок.
На основание чл.343г вр. с чл.343 вр. с чл.37, ал.1, т. 7 от НК съдът лиши подс. Б.Г.И. (с установена по делото
самоличност) от право да управлява МПС за срок от три години, считано от
влизане в сила на присъдата. Съдът намира, че срокът на наказанието „ лишаване
от права” по аргумент от чл.49, ал.3 от НК не може да бъде по-малък от срока на
наказанието „лишаване от свобода”. Ето защо съдът го определи в размер на три
години. От друга страна не са налице основания за определяне и на по-дълъг срок
на лишаване от права с оглед данните, че все пак последното влязло в сила
наказателно постановление за нарушения на правила от ЗДвП датира от
30.03.2007г. Видно е, че периодът от последното наказаване на подсъдимия по
административен ред до инкринимирания понастоящем период е със значителна
продължителност, което е индиция, че подсъдимият може и в по-кратък срок на
изпълнение на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” да се поправи,
като се въздържа в бъдеще от нарушения на ЗДвП и формира необходимата
критичност към поведението, което следва да има на пътя в качеството си на
водач на МПС. На основание чл.59, ал.4 от НК съдът зачете и приспадна от наказанието по
чл.37, ал.1, т. 7 от НК времето, през което за същото деяние подсъдимият Б.И. е
бил лишен по административен ред да упражнява същото право съгласно
заповед АБ 330/ 21.03.2013г., считано
от 17.03.2013г. На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия ( със снета самоличност) да
заплати разноските по делото в размер на 2064 лева, а на основание чл.190,
ал.2 от НПК – сумата от по пет лева за
служебното издаване на всеки един брой изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: