Р Е
Ш Е Н
И Е №323
гр.Кюстендил, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в публичното
заседание на дванадесети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря: Р.
С.
след като разгледа
докладваното от съдия:Костадинова
в.гр.д №433 по описа за 2019 г.
на КнОС и за да се произнесе взе предвид:
Д.И.М., ЕГН: ********** ***, със адрес за
призоваване: с. Г.Г., общ. К. обжалва Решение № 610/04.07.2019 година,
постановено по гр. дело №2485/2018 г. по описа на Кюстендилския районен съд в
частта, в която В.Г.Й. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето си М. В. Д.
чрез неговата майка и законен представител Д.И.М. в размер на *лв., считано от
дата на депозиране на искова молба – 10.12.2018 г., до настъпване на законни
основания за изменяването или прекратяването на издръжката, както и в частта, в
която е определен режим на лични контакти на бащата В.Г.Й. с детето М. В. Й., а
именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, като срещите в
продължение на шест месеца от влизане в сила на решението се осъществяват за
времето от 10.00 ч. до 13.00 ч. на съответната събота и неделя, без преспиване
в дома на бащата, в присъствието на майката, а след този период и до навършване
на 5 годишна възраст на детето срещите между бащата и детето да се осъществяват
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. до 18.00 ч., без
приспиване в дома на бащата, насаме, като бащата да взема и връща детето от
жилището, в което живеят с майката; след навършването на 5 г. възраст този
режим да се изпълнява с преспиване в дома на бащата, без присъствието на
майката, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на съботния
ден до 18.00 ч. на неделния ден, както и 30 дни през лятото – месеците юли или
август, който период да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като
майката ще уведомява предварително бащата – до 15-ти юни на всяка година, за
периода, за който ще ползва отпуск; след навършването на 5 г. възраст на детето
режимът на лични контакти между детето и бащата по празници да се осъществява,
както следва: всяка нечетна година то да е с баща си за Коледните празници,
като същото да бъде вземано на 26 декември от съответната година в 10:00 часа
от адреса му на местоживеене или от всеки друг адрес на местоживеене на детето,
в случай на промяна, и да бъде връщано на същия адрес в 18:00 часа на 26
декември от съответната година; всяка четна година бащата да взема детето за
Великденските празници, като същото в 10:00 часа на съответния неделен ден
(Великден) през годината от адреса му на местоживеене, или от всеки друг адрес
на местоживеене на детето, в случай на промяна, и да бъде връщано на същия
адрес в 18:00 часа на същия ден; всяка четна година бащата да взема детето за
рождения ден на детето, както и на 1-ви юни, в 10:00 часа от адреса му на
местоживеене, или от всеки друг адрес на местоживеене на детето, в случай на
промяна, и да бъде връщано на същия адрес в 18:00 часа.; всяка година за
рождения ден на бащата той да взема детето в 10:00 часа от адреса му на
местоживеене, или от всеки друг адрес на местоживеене на детето, в случай на
промяна, и да го връща в 18:00 часа на същото място.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на
районен съд е неправилно, поради
необоснованост на същото, както е постановено и в основни противоречия с
приложените по делото писмени и гласни доказателства. Искането е да се определи
нов режим на лични контакти на бащата с детето, който да е разграничен на етапи
с оглед на възрастта и съобразен с липсата на каквито да е отношения с бащата и
неговите родители досега, като е посочен
във въззивната жалба конкретен такъв.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил е отговор на въззивната жалба от насрещната
страна, в който същата се оспорва изцяло. Искането е за потвърждаване на
постановения първоинстанционен съдебен акт.
В съдебно заседание процесуалният представител на
въззивницата е уточнил, че оспорва
определения режим на лични контакти до навършване на петгодишна възраст на
детето и е направено искане въззивният съд да промени режима за лични
контакти като до навършване на тази
възраст срещите между него и бащата да се осъществяват всяка първа и трета
събота и неделя от месеца за времето от 10.00 ч. до 13.00 ч. в дома на майката
в нейно присъствие. Изразено е становище, че в останалата част на решението,
след навършване на петгодишна възраст на детето споделя определения от районен
съд режим.
Ответната страна в съдебно заседание оспорва въззивната
жалба.
Настоящият съдебен състав на окръжен
съд, като взе предвид доводите, наведени в жалбата, становищата на страните,
както и събраните по делото доказателства и след като ги преценени при
условията на чл. 12 от ГПК намира за установено следното:
Атакуваният съдебен акт на Кюстендилския
районен съд е валиден и допустим. Жалбата
е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице /надлежна
страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК, а разгледана по
същество е неоснователна. Съображения:
По делото се установява, че В.Й. и Д.М.
за кратък период от време са живели на семейни начала, както и че от
съжителството им на 02.11.2016 г. е родено детето М. В. Й.. След изписването на
детето от болничното заведение неговите родители са се разделили.
По делото са събрани гласни доказателства. В показанията
си свидетелите П. В. - майка на ищеца и С. Е.- негов приятел сочат, че след
раждането на детето отношенията между страните са се влошили, като веднага след
изписването майката и детето са отишли
да живеят в с. Г. Г. при родителите на ответницата, а ищецът- в жилището си в
гр. К. Заявяват, че ищецът е отговорен, грижовен баща и че притежава необходимите качества и може да
създаде нормални условия за отглеждане на детето си. Твърдят, че е правил
многократни опити за контакт с Д., за да види сина си, но му е било отказвано.
Сочат, че ответницата е ограничавала контактите на детето с него, а изпращаните
подаръци и играчки са били връщани. Свидетелите Л. М.- майка на ответницата и Д.
М.- брат на същата, сочат, че след раждането на детето страните не са живели
заедно. Заявяват, че ищецът не е полагал никакви грижи, както и че по принцип
майката е предоставяла възможност на бащата да вижда сина си.
В представения социален
доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. К. е посочено, че от раждането на
детето то е отглеждано от майката с активната подкрепа на родителите й, с които
живеят в едно домакинство като са задоволени основните му потребности. Майката
към момента на проверката не работи и получава семейни помощи по чл.7 от ЗСПЗ в
размер на * лв. и разчита на собствени спестявания, както и на финансова
подкрепа от страна на родителите си. Бащата е регистриран земеделски
производител и средномесечният му доход възлиза на * лв. Социалните работници
са посетили жилищата и на майката и на бащата и са установили, че и при двамата
условията за отглуеждане на детето са добри. Посочили са, че отсъства
родителско сътрудничество между майката и бащата, както и че и двамата родители
притежават необходимия родителски капацитет за задоволяване на материалните
потребности на малолетното дете и че разполагат с необходимите жилищни, битови
и финансови средства за това. Социалните работници заключават, че за правилното
емоционално и социално развитие на детето, е необходимо то да се отглежда в
сигурна и стабилна семейна среда, като общува пълноценно с двамата си родители.
Родителят, упражняващ родителските права, следва зачита и осигурява правото на
детето си да общува пълноценно и с другия родител.
От представените по
делото доказателства- удостоверение за декларирани данни, издадено от Община
Кюстендил, справка- данни за осигуряването
за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г. , издадена от НАП- ТД С. и
справка за лице, издадена от Службата по вписванията се установява, че ищецът
прижава жилище в гр. К. и земеделски имоти, има деклариран доход като
земеделски производител за 2018 г. в размер на *лв.
По делото са изслушани родителите на детето, които
заявяват, че всеки от тях може да полага адекватни грижи за отглеждането на
детето си.
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна
следното:
По отношение на режима на лични контакти на
бащата с детето.
Съгласно направеното уточнение от процесуалния представител
на въззивницата съдът намира, че спорът пред въззивната инстанция е
съсредоточен относно определеният от районен съд режим на лични контакти на
бащата с детето до навършване на петгодишна възраст на детето. Направено е
искане въззивният съд да промени режима за лични контакти като до навършване на тази възраст срещите
между детето и бащата да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от
месеца за времето от 10.00 ч. до 13.00 ч. в дома на майката в нейно присъствие.
В тази връзка следва да се посочи следното:
Районен съд е
определил режим на лични отношения на бащата с малолетния му син всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, като срещите в продължение на шест месеца от
влизане в сила на решението се осъществяват за времето от 10.00 ч. до 13.00 ч.
на съответната събота и неделя, без преспиване в дома на бащата, в присъствието
на майката, а след този период и до навършване на 5 годишна възраст на детето
срещите между бащата и детето да се осъществяват всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09.00 ч. до 18.00 ч., без приспиване в дома на бащата,
насаме, като бащата да взема и връща детето от жилището, в което живеят с
майката. За да определи този режим, съдът е счел, че е необходим първоначален
адаптационен период в личните отношения, в който период детето в пълнота да
опознае бащата, а бащата да придобие собствени умения за задоволяване на
специфичните и вече изградени навици на детето, като срещите се осъществяват в
присъствието на майката.
Право на всяко дете е да общува и да има
емоционална връзка и с двамата си родители с оглед неговото пълноценно
израстване и възпитание. Чрез режима на личните отношения в пълна степен трябва да се постигне
възможност децата да растат и да се развиват под грижата и с подкрепата и на
двамата си родители. Определеният режим следва да им осигури спокойствие и сигурност. По
тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните
обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и
осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права.
При определянето на режима на лични контакти, съдът се
ръководи основно от интересите на
детето, като взема предвид безспорно
установените факти по делото, като не е ограничен с искания от страните режим и може да определи различен от него,
съобразен с най-добрия интерес на детето.
В конкретния случай няма спор, че след раждането на детето майката е
отишла да живее с него в с.Г. Г., както и че бащата няма контакти със сина си,
т.е. липсва изградена емоционална връзка между двамата. На практика детето не
познава своя баща. Установено е безспорно, че отношенията между родителите на
детето са влошени и че липсва родителско
сътрудничество между тях. Няма спор, че детето е силно привързано към майка си,
че търси нейната близост и е спокойно в присъствието й. При така установените
правнозначими факти по делото, съдът счита, че при определянето на режима на
лични контакти е необходим период на адаптация,
както с оглед възрастта на детето (3 години) и неговият режим на
отглеждане, така и във връзка необходимостта от промяна на стила на комуникация
между родителите, в каквато насока същите следва да работят и да намерят начини
да преодоляват различията си. Първоначално контактите на бащата с детето следва
да бъдат по- ограничени с оглед създаване на емоционална връзка между тях и постепенно да бъдат разширявани с израстване
на детето. Вземайки предвид ниската възраст на детето, както и факта, че то
реално не познава своя баща, съдът намира, че при изграждането на техните
отношения, при първоначалните им срещи следва да се вземат защитни мерки до
възникване на нормална комуникация помежду им и създаване на доверителни и
близки отношения като между баща и син. Съдът приема, че през първите три
месеца от влизане в сила на решението контактите между бащата и детето следва
да се осъществяват в присъствието на социален работник, който да извършва
наблюдение и при необходимост да консултира родителите или да предоставя съответна социална услуга
на страните и детето. Според съда контактите на бащата с детето следва да се
осъществяват всеки първи и трети петък от месеца за времето от 15 часа до 17 часа в присъствието
на майката в Отдела за закрила на дететото или на друго предварително уговорено
от страните място. След изтичането на първоначалните три месеца и след първоначално опознаване на детето с
бащата съдът счита, че през следващите
три месеца личните контакти следва да се осъществяват така, както районен съд
ги е определил, а именно за времето от 10.00 ч. до 13.00 ч. на съответната
събота и неделя, без преспиване в дома на бащата, в присъствието на майката,
след което до навършване на 5 годишна възраст на детето срещите между бащата и
детето да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
09.00 ч. до 18.00 ч., без приспиване в дома на бащата. Според настоящият състав
на съда, така определения плавен режим
на изграждане на връзката между баща и син, ще предпази детето от емоционален
стрес, доколкото е установено по делото, че то е силно привързано към майка си
и с оглед на обстоятелството, че то вече има изградени привички и установен
порядък в живота си. Следва да се посочи също така, че майката следва да прояви
разбиране и да насърчава контактите между детето и баща му, тъй като за израстването
му като пълноценна личност детето има необходимост не само от майчината грижа,
но и от примера на своя баща, който има нужния родителски капацитет, за да
осъществява грижа за детето.
По отношение на издръжката.
Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали
могат да се издържат от
имуществото си. При определяне на конкретния размер на издръжката съдът се
съобразява с разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, а именно, че минималният
размер на издръжката, дължима на ненавършили пълнолетие деца е 1/4 от
минималната работна заплата. Този размер
е фиксиран, като от 01.01.2019 г. минималната заплата е * лв. и съответно
минимален размер на издръжката е * лева. От друга страна, съгласно разпоредбата
на чл. 142, ал.2 от СК конкретният размер на издръжката във всеки отделен
случай се определя не само въз основа на
нуждите на лицето, което има право на издръжка, но и съобразно възможностите на
лицето, което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните за
всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. При преценка на възможностите на ответника,
съдът съобрази разясненията, дадени с т. 5 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г.,
според които възможността на задълженото лице да предоставя издръжка се
определя от неговите доходи, имущество и квалификация. В конкретния случай от
представените по делото трудови договори се установява, че бащата получава
месечни доходи като земеделски производител в размер на * лв. По отношение на
нуждите на детето съдът намира, че по делото не се доказват изключителни потребности по смисъла на чл.143, ал.4 от СК. Имайки предвид посочените обстоятелства,
както доходите на майката- * лв. месечно, съдът намира, че няма основание да се
присъжда издръжка в повече от присъдената такава от районен съд, а именно *
лв.. Поради което решението в тази част ще се потвърди.
В
необжалваните части решението е влязло в сила.
Воден от изложеното, Кюстендилският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №610/04.07.2019 г.,
постановено по гр.дело № 2485/2018г. на Кюстендилския районен съд в частта, в която съдът е определил режим на
лични контакти на бащата В.Г.Й., с ЕГН **********, с адрес: ***, с детето М. В.
Д., родено на *** г., с ЕГН **********- всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, като срещите в продължение на шест месеца от влизане в сила на
решението се осъществяват за времето от 10.00 ч. до 13.00 ч. на съответната
събота и неделя, без преспиване в дома на бащата, в присъствието на майката
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата В.Г.Й., с
ЕГН **********, с адрес: ***, с детето М. В. Д., родено на *** г., с ЕГН **********,
както следва:
през първите три
месеца от влизане в сила на решението всеки първи и трети петък от месеца
от 15.00 ч. до 17.00 ч. в присъствието на социален работник в Отдела за закрила
на детето гр. К. или на друго място предварително уточнено от страните по
делото
през следващите
три месеца до изтичане на 6- месечния от влизане на решението в сила- всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10.00 ч. до 13.00 ч. на
съответната събота и неделя, без преспиване в дома на бащата, в присъствието на
майката.
ПОТВЪРЖДАВА решение №610/04.07.2019 г.,
постановено по гр.дело № 2485/2018г. на Кюстендилския районен съд в частите, в които:
съдът
е определил режим на лични контакти на бащата В.Г.Й., с ЕГН **********, с
адрес: ***, с детето М.В. Д., родено на *** г., с ЕГН **********, както следва:
след изтичане на общия шестмесечен срок от влизане на решението в сила до
навършване на 5- годишна възраст на детето срещите между бащата и детето да се
осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. до 18.00
ч., без приспиване в дома на бащата, насаме, като бащата да взема и връща
детето от жилището, в което живеят с майката; след навършването на 5 г. възраст
този режим да се изпълнява с преспиване в дома на бащата, без присъствието на
майката, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на съботния
ден до 18.00 ч. на неделния ден, както и 30 дни през лятото – месеците юли или
август, който период да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като
майката ще уведомява предварително бащата – до 15-ти юни на всяка година, за
периода, за който ще ползва отпуск; след навършването на 5 г. възраст на детето
режимът на лични контакти между детето и бащата по празници да се осъществява,
както следва: всяка нечетна година то да е с баща си за Коледните празници,
като същото да бъде вземано на 26 декември от съответната година в 10:00 часа
от адреса му на местоживеене или от всеки друг адрес на местоживеене на детето,
в случай на промяна, и да бъде връщано на същия адрес в 18:00 часа на 26
декември от съответната година; всяка четна година бащата да взема детето за
Великденските празници, като същото в 10:00 часа на съответния неделен ден
(Великден) през годината от адреса му на местоживеене, или от всеки друг адрес
на местоживеене на детето, в случай на промяна, и да бъде връщано на същия адрес
в 18:00 часа на същия ден; всяка четна година бащата да взема детето за
рождения ден на детето, както и на 1-ви юни, в 10:00 часа от адреса му на
местоживеене, или от всеки друг адрес на местоживеене на детето, в случай на
промяна, и да бъде връщано на същия адрес в 18:00 часа; всяка година за
рождения ден на бащата той да взема детето в 10:00 часа от адреса му на
местоживеене, или от всеки друг адрес на местоживеене на детето, в случай на
промяна, и да го връща в 18:00 часа на същото място.
В.Г.Й., с ЕГН **********, с адрес *** е осъден да заплаща
месечна издръжка на детето си М. В. Д., родено на *** г., с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Д.И.М., с ЕГН **********, двамата с адрес
***, месечна издръжка в размер на ** лв., считано от дата на депозиране на
искова молба – 10.12.2018 г., до настъпване на законни основания за
изменяването или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното погасяване на задължението.
В останалата си част решението е
влязло в сила.
Решението подлежи на
обжалване в частта относно режима на лични отношения на детето с бащата с
касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването на преписите на страните, а в останалата си част
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: