Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен брачен състав, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Светлана
Влахова, като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно
гражданско дело № 1365 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.К. С.срещу
Решение № 196432/18.08.2017 г., постановено по гр.д. № 20673/2017 г. по
описа на СРС, 117-ти състав, в частта, с която съдът е предоставил
съвместно ползване на семейното жилище от страните.
Във
въззивната жалба се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно,
необосновано и противоречи на материалния закон.
Моли се да се отмени решението в обжалваната част, като бъде осъден
ответникът В.Н.В. да освободи семейното жилище. Заявена е претенция за
присъждане на сторените разноски в пълен размер за двете съдебни инстанции.
Към въззивната жалба са представени препис от Заповед за незабавна защита
от 28.08.2017 г., постановена по гр. д. № 58859/2017 г. по описа на СРС, 86-ти
състав, с която е задължен В.Н.В. да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Д.К.В., както и препис от Съдебномедицинско удостоверение №
181/2005 г. от 28.02.2005 г. на МБАЛ „Александровска“, Клиника по съдебна
медицина и деантология.
В законоустановения срок по чл. 263,
ал. 1 ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено
следното:
С Решение № 196432/18.08.2017 г., постановено по гр. д.
№ 20673/2017 г. по описа на СРС, 117-ти състав, е прекратен бракът, сключен с акт № 3034/06.03.1998
г. в СО, район „Оборище“, между В.Н.В., ЕГН **********, съд. адрес: *** 34А и Д.К.В.,
ЕГН **********, адрес: гр. София, ж. к. „Западен парк“, бл. *******.
Постановено е жената да носи фамилното име С., а относно семейното жилище,
представляващо ап. 12, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, е постановено
същото да се ползва както следва: жената - хола, мъжът - спалнята, а
пълнолетната дъщеря на страните - детската стая, при общо ползване на
обслужващите помещения.
С решението са осъдени страните да заплатят на СРС такси от по 25 лв.,
поотделно.
Във въззивната жалба са наведени доводи, че първоинстанционният съд не е
съобразил, че установените по делото разногласия се изразяват в психически
тормоз от ответника В.Н.В.. От показанията на разпитаният по делото свидетел
Красимира Благоева В. било установено, че е била свидетел на отправени обиди от
страна на В.В. към въззивницата, но нападенията се развивали в много по-тежка
степен при липса на свидетели, психическия и физическия тормоз от негова страна
били постоянни докато са сами.
Упражняваното от ответника насилие се развихрило с нова сила и незабавно
след „узнаване на ответника“ за постановеното решение като на 24.08.2017 г. -
при връщането на въззивницата от работа около 20:00 часа в дома им, съпругът й
казал, че „е загубила делото и той остава да живее в жилището им“, нарекъл я
„жалко подобие на човек“, „изрод“, „лицемерна и подла тъпа свиня“, след което
продължил към нея със заплашителен тон „няма да живееш дълго“ и „нищичко няма
да ти се размине“. В същия тон (но още по-страшно) на 27.08.2017 г. (неделя) в
2:15 ч. сутринта била събудена от ответника, който току-що се бе върнал в къщи
пиян, седял срещу нея в хола, гледал я втренчено и продължавал да пие алкохол,
което я стреснало в съня и уплашило, а той заявил „ще продължавам да те тормозя
докрай, макар че няма да живееш още дълго“ и „по-добре да се самоубиеш, за да
не се налага да те мъча още“. Изложени са и доводи, че първостепенният съд не
бил обосновал в решението си, предоставяне ползването на семейното жилище и на двете
страни, въпреки че по делото било установено обстоятелството, че ответникът
притежава друго жилище - етаж от къща в гр. София, кв. „Банишора“, ул.
„Алдомировска“ № 83, видно от Нотариален акт за покупко продажба на недвижим
имот № 200, том XXXI, дело 5730/1972 г. от 08.12.1972 г. и Удостоверение за
наследници с изх. № УН-232 от 27.09.2012 г., докато въззивницата не притежавала
друг недвижим имот, освен придобития при условията на СИО апартамент. Не били
взети предвид крайно влошените отношения с ответника, които били непреодолима
пречка да съжителстват заедно, още повече, че в жилището живеела и пълнолетната
дъщеря на страните
Настоящият съдебен състав намира, че наведените доводи в жалбата са
основателни.
В случая безспорно по делото е установено, че семейното жилище,
представляващо ап. 12, находящ се в гр. София, ж. к. „Западен парк“ бл. 116,
вх. А, ет. З, е придобито по време на брака между страните, видно от Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 46 от 22.08.2003 г. на Л.Л.–
нотариус със съдебен район на действие Софийски районен съд, вписан в регистъра
на НК под № 044.
С горепосоченото решение семейното жилище е предоставено за съвместно
ползване на бившите съпрузи и на пълнолетната им дъщеря, като Софийският
районен съд е приел, че ответникът е съсобственик на незначителна идеална част
от друго, маломерно жилище, както и че заплатата на жената е под МРБ, а доходът
на ответника не бил установен. Посочено е също, че с кредитираните показания на
разпитания свидетел се установили известни разногласия и конфликти от няколко
годишна давност.
Съгласно разпоредбата на чл.
56 СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва
поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях,
ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили
пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище;
когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е
собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия,
на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги
упражнява; когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е
собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му
на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок
до една година; ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането
на срока, ако отпадне жилищната нужда на ползващия, а в случаите по ал. 2 и 3 -
и ако сключи нов брак; когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на
ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от
тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината,
здравословното състояние и други обстоятелства; при изменение на
обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването по ал. 5,
всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището.
В настоящия случай,
семейното жилище, представляващо ап. 12, находящ се в гр. София, ж. к. „******,
е придобит по време на брака и следователно същото представлява съпружеска
имуществена общност. Поради влошените отношения между съпрузите /наличие на
морален и физически тормоз от страна на ищеца по отношение на ответницата/,
същото, макар с площ от 76.20 кв. м., няма как да бъде предоставено за ползване
и от двамата съпрузи, като и никой не е
направил такова искане, а всеки е поискал да бъде предоставено нему за ползване
жилището.
Съгласно Постановление
№12/28.11.1971г. на Пленума на ВС, когато съдът констатира, че жилището не може
да се разпредели за поотделно ползване от двамата съпрузи, предоставя същото на
единия съпруг, като се ръководи от изброени в постановлението критерии –
интересите на децата, здравословното състояние, вината и други обстоятелства,
като тези критерии не са изчерпателни, а само ориентировъчни, а мястото на
критерия в реда на изброяването му не сочи по-голямата му или по-малка
значимост.
При разпределението следва да се изключат
ползваните помещения от пълнолетните деца и пълнолетните членове на семейството
поради това, че те имат самостоятелни права на жилищна площ.
В случая, съдът намира, че неправилно
първостепенният съд е предоставил за съвместно ползване семейното жилище на двете
страни по делото, тъй като от една страна ищецът разполага с идеални части от друг
имот, находящ се в гр. София /видно от Нотариален акт № 200/08.12.1997 г. за
покупко-продажба на недвижим имот, както и и от Удостоверение за наследници на Н.К./баща
на въззиваемия/, с изх. № УН-232/27.09.2012 г., издадено от Столична община,
район „Възраждане“, а отделно от това са налице силно влошени взаимоотношения
между страните, видно от представения пред въззивната инстаниция препис от
окончателно и неподлежащо на обжалване решение от 21.12.2018 г., постановено по
гр. д. № 2431/2018 г. по описа на СГС, ГО, II-ри брачен въззивен състав, с което е издадена заповед
за защита в полза на Д.К.В., ЕГН ********** срещу В.Н.В., ЕГН **********, като
е наредено на В.В. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.В..
Посоченото съдебно решение,
прието като доказателство по делото, е индиция за силно влошените
взаимоотношения между страните, като настоящият съдебен състав намира, че при
наличие на такава нетърпимост в тези взаимоотношения, не следва семейното
жилище да бъде предоставено за съвместно ползване на двете страни по делото.
Ето защо, Решение № 196432/18.08.2017 г., постановено по гр.д.
№ 20673/2017 г. по описа на СРС, 117-ти състав, в частта, с която
съдът е предоставил съвместно ползване на семейното жилище от страните, следва
да се отмени, като вместо това жилището се предостави за ползване на
въззивницата Д.К.В., ЕГН **********, а въззиваемият В.Н.В., ЕГН **********, следва
да бъде осъден да освободи същото жилище.
По разноските - след като съдът не се е произнесъл относно вината за
брачното разстройство, разноските по производството, вкл. въззивното, остават в
тежест на страните, както са ги направили (арг. от чл. 329, ал. 1 ГПК), поради
което въззивният съд оставя без уважение
искането на въззивницата за присъждане на направени разноски по делото.
Следва да се отбележи, че молбата по чл. 250 и по чл. 248 ГПК на ищцата Д.К.В.,
с фамилно име след развода С., /въззивница пред настоящата инстанция/,
депозирана пред СРС на 21.09.2017 г. за допълване на Решение №
196432/18.08.2017 г., постановено по гр.д. № 20673/2017 г. по описа на СРС, 117-ти
състав, в частта относно вината на ответника В.Н.В. за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на същото
решение в частта за разноските, е отхвърлена от Софийския районен съд, който в
тази насока е постановил Решение № 228799/04.10.2017 г. по гр. д. № 20673/2017
г. по описа на СРС, което решение, като необжалвано, е влязло в сила на
17.11.2017 г.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 196432/18.08.2017 г., постановено по гр. д. № 20673/2017 г. по
описа на СРС, 117-ти, в частта, с която семейното жилище,
представляващо апартамент № 12, находящ се в гр. София, ж. к. „******, е
предоставено за ползване съвместно от страните, както следва: жената - хола,
мъжът - спалнята, а пълнолетната дъщеря на страните - детската стая, при общо
ползване на обслужващите помещения, като вместо това постанови:
ПРЕДОСТАВЯ
на Д.К.В. /С./, ЕГН **********, ползването на семейното жилище, представляващо
апартамент № 12, находящ се в гр. София, ж. к. „******, КАТО ОСЪЖДА В.Н.В., ЕГН **********, да освободи същото жилище.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Н.В.,
ЕГН **********, да му бъде предоставено ползването на семейното жилище,
представляващо апартамент № 12, находящ се в гр. София, ж. к. „******.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.К.В. /С./, ЕГН **********, за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.