за да се проиизнесе взе предвид следното:За да се произнесе взе предвид следното: Обжалва се решение № 177/ 26.09.2007 г. , постановено по гр.д. № 1196/2006 г. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е признато за недоказано оспорването на истинността на договор за отдаване под наем на движими вещи от 17.04.2005 г. , сключен между Димо Христов Милев от г. Кърджали и Ахмед Али Алиосман от с.г. Със същото решение Ахмед Али Алиосман от г. Кърджали е осъден да заплати на Димо Христов Милев от с.г. сумата от 1 629.27 лв. , представляваща дължими и незаплатени наемни вноски по договор за отдаване под наем на движими вещи от 17.04.2005 г. за периода от 06.07.2005 г. до 23.11.2006 г. , както и сумата от 232.11 лв. , представляваща мораторна лихва за периода от 06.07.2005г. до 23.11.2006 г. , ведно със законната лихва върху главницата от 1 629.27 лв. , считано от 28.11.2006 г. до окончателното изплащане на сумата , като искът в останалата му част е отхвърлен като неоснователен и недоказан. В тежест на Ахмед Али Алиосман са останали направените по делото разноски от Димо Христов Милев в размер на 407.31 лв. Жалбоподателят Али Ахмед Алиосман от г. Кърджали твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно. Счита, че съдът не е съобразил с разпоредбата на чл.188, ал.1 от ГПК като не е преценил обективно всички доказателства по делото и доводите на страните и да изгради вътрешното си убеждение. Гласните доказателства били обсъдени селективно, а други – събрани по реда на чл.114,ал.2 от ГПК не били обсъдени. При многократното изменяване на исковата си претенция искане за изменение на иска не било направено и въпреки това съдът е приел исковата претенция за 1 635.67 лв. , вместо посочения размер в исковата молба. Освен това съдът се произнесъл и по непредявен иск по чл.86 от ЗЗД . Моли съдът да отмени решението на районния съд и реши делото по същество , като отхвърли предявените искове и се присъдят разноски по делото . В съдебно заседание жалбата се поддържа със същите оплаквания . Въззиваемия, чрез процесуалния си представител , намира решението на районния съд за законосъобразно. Изводите на съда били в съответствие с представените по делото доказателства и закона. Моли съдът да остави в сила решението на районния съд. Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна. От съдържанието на исковата молба се установява, че между страните по делото е сключен договор за наем на движими вещи на 17.04.2005 г. Предмет на договора са тръби 1.5/тръбно скеле/ с обща дължина 5-3 линейни метра, жабки- 240 бр. и съединители- 24 броя. Уговорен бил наем в размер на 0.025 лв. на линеен метър тръбно скеле и срок на договора един месец след датата за ползване по договора. Наемните вноски за периода от 17.04.2005 г. до 6.07.2005 г. в размер на 750 .87 лв. били платени от ответника. От 06.07.2005 г. ответника престанал да заплаща наем за ползването на тръбно скеле, жабки , съединители и болтове. На 14.12. 2005 г. ответника върнал част от скелето и при него останали за ползване тръби 4 бр. по 4 м или 16 м , жабки 7 броя. Или от 06.07.2005 г. до 14.12.2005 г. за ползването на тръбно скеле от ответника от 371 л.м. за 161 дни , по 9.27 лв. на ден си дължи сумата от 1492.47 лв. А за периода от 14.12.2005 г. до 23.11.2006 г. за ползването на 16 л.м. тръбно скеле ответника дължи сумата от 136.80 лв. . Или за периода от 06.07.2005 г. до 23.11.2006 г. дължимият наем е в размер на 1629.27 лв. В подкрепа на твърденията си представя договор за наем, сключен с ответника на 17.04.2005 г., нотариална покана с рег. № 1356/12.05.2006 г. на Нотариус Кичка Златанова с район на действие РС-Кърджали , констативен протокол № 9, рег. № 1612/29.05.2006 г. на Нотариус Кичка Златанова за неявяването на Ахмед Али Алиосман за връчване на нотариална покана и обратна разписка за получена нотариална покана с № 1356/12.05.2005 г. , получена лично от Ахмед Али Алиосман на 18.05.2006 г. По делото са разпитани двама свидетели – Х. Халим и Н. Мехмед , които установяват , че през м. април 2005 г. ответника е взел от ищеца тръбно скеле , монтирали го на къщата на ответника и през м. юни или юли 2005 г. участвували в демонтирането му. При демонтирането отделили тръбите , натоварили ги на камион и ги откарали в гаража на ищеца. При броенето на тръбите участвал лично ищеца , който накрая заявил , че всичко е точно. При предаването на тръбите ответника не е присъствал. По делото са изслушани две експертизи , които касаят два периода за дължимия наем , от 06.07.2005 г. до 14.12.2005 г., който е в размер на 1492.47 лв. и за периода от 06.07.2005 г. до 23.11.2006 г. в размер на 1629.27 лв. , като законната лихва за забава за същия период е 232.11. или общата сума е в размер на 1861.38 лв. Въз основа на тези данни районният съд е приел, че искът е основателен и доказан. Прието е, че e налице частично неизпълнение на договора за наем от страна на ответника. Въз основа на експертизата съдът е приел, че наемната цена за ползването на тръбно скеле за периода от 06.07.2005 г. до 23.11.2006 г. е в размер на 1 629.27 лв. и в този размер искът е уважен. По отношение на искът по чл.86 от ЗЗД съдът е приел , че мораторната лихва за периода от 06.07.2005 г. до 23.11.2006 г. е в размер на 232.11 лв. и е уважил иска в този размер. В останалата част, по отношение на главния иск, до пълния предявен размер, и искът за мораторна лихва са отхвърлени. Въззивния съд не споделя изводите на районния съд . Вярно е, че по делото не се спори, че по силата на договор за наем на движими вещи от 17.04.2005 г., сключен между страните , ответника е получил от ищеца тръбно скеле 503 линейни метра , жабки 240 бр. и съединители 24 бр. за строеж на къщата си. Не се спори и относно удължения срок на ползването на тръбно скеле от страна ответника и , че за това страните не са съставили двустранен анекс, съобразно чл.5 от договора. По делото се спори върнал ли е ответника полученото от ищеца тръбно скеле с детайлите и кога е станало това. По делото се установява, че след сключването на договора монтирането на тръбно скеле, жабки и болтове е извършено от св. Халим през м. април 2005 г. През м. юни-юли 2005 г. тръбното скеле е било демонтирано отново от св. Халим и св. Мехмед, натоварено е на камион и разтоварено в гаража на ищеца , който лично е броил вещите и е заявил, че всичко е точно, от което следва, че движимите вещи са върнати изцяло. На предаването на вещите ответника не е присъствал и това не се оспорва, но това не означава , че съдът не може да даде вяра на показанията на свидетелите. Освен това по делото не се представят доказателства за полученото от ответника тръбно скеле по детайли, както и за предаването му. Или от изложеното следва , че на твърдяния от ищеца отрицателен факт, че ответника не е върнал навреме и изцяло тръбно скеле и за това дължи наем, ответника противопоставя твърдения за връщане на вещите през м. юни-юли 2005 г. и заплащане на наемна цена от 750 лв. за времето на ползване на движимите вещи. Тези твърдения се подкрепят от свидетелските показания. По делото не се представят доказателства от които да се установява по безспорен начин, че след месец юли 2005 г. ответника е ползвал тръбно скеле и съответните му детайли, собственост на ищеца. С оглед на това съдът намира искът за неоснователен и недоказан, при което следва да бъде отхвърлен. Или решението на районния съд следва да бъде отменено в уважената част относно главницата , ведно с разноските , вместо което да бъде постановено отхвърляне на иска в тази му част. От съдържанието на първоначалната и последващите искови молби се установява, че ищецът не е предявил иск по чл.86 от ЗЗД , при което следва решението на районния съд в частта , с която е присъдил мораторна лихва да се обезсили и да прекрати производството в тази част. При този изход на делото в тежест на въззиваемия следва да останат направените по делото разноски от въззивника в размер на 146. 66 лв. за двете инстанции. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 177/26.09.2007 г. , постановено по гр.д. № 1196/ 2006 г. в частта , с която Ахмед Али Алиосман от г. Кърджали е осъден да заплати на Димо Христов Милев от г. Кърджали мораторна лихва в размер на 232.11 лв. върху сумата от 1 629.27 лв. за периода от 06.07.2005 г. до 23.11.2006 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част . ОТМЕНЯВА решение 177/ 26.09.2007 г. , постановено по гр.д. № 1186/2006 г. на Районен съд – Кърджали в частта, с която Ахмед Али Алиосман от г. Кърджали, бл.31, вх. Г, ет. 1, ап. 5 е осъден да заплати на Димо Христов Милев от г. Кърджали , ул. “Хвойна” № 13 сумата от 1 629.27 лв. , представляваща дължими и неизплатени наемни вноски по договор за наем на движими вещи от 17.04.2005 г. за периода от 06.07.2005 г. до 23.11.2006 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Димо Христов Милев от г. Кърджали, ул. “Хвойна” № 13 против Ахмед Али Алиосман от г. Кърджали , бл.31 вх. Г, ет.1, ап.5 иск за сумата от 1 629.27 лв. , представляваща неизплатен наем по договор за наем на движими вещи от 17.04.2005 г. за периода от 06.07.2005 г. до 23.11.2006 г., ведно със законната лихва , считано от предявяване на иска до окончателното му изплащане . ОСТАВЯ в сила решението в останалата част . ОСЪЖДА Димо Христов Милев от г. Кърджали , ул. “Хвойна” № 13 да заплати на Ахмед Али Алиосман от г. Кърджали , бл.31, вх.Г, ет.1 ап.5 разноски по делото в размер на 146.66 лв. за двете инстанции. Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.
|