№ 2897
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20221110113833 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД от С. Х. М-----
срещу „П------- ЕООД с искане за прогласяване нищожността на клауза за задължение за
заплащане на възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги от раздел VI
„Параметри“ от сключения между страните Договор за потребителски кредит №
30035331184, изменен с анекс № 1 от 26.03.2019г., поради противоречие на закона, на
добрите нрави или заобикаляне на закона.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит №
30035331184, по който ищецът се задължил съгласно раздел VI от договора, именуван
„Параметри“, срещу предоставената по договора сума от 5000.00 лева да върне сума по
кредита в размер на 7105.59 лева за срок от 24 месечни вноски, при ГПР от 44.93%, годишен
лихвен процент 38.30 %. С Анекс № 1 към Договора от 26.03.2019г. между страните било
определено дължимите по договора погасителни вноски да са с падеж на 25-то число от
месеца. Поддържа, че съгласно раздел VI „Параметри“ от договора ищецът трябвало да
заплати възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 4830.00 лева,
платими на 24 вноски от по 201.25 лева, като общият размер на сумата, подлежаща на
връщане в края на срока на договора възлизал на 11 935.59 лева. Поддържа, че е налице
нищожност на посочените клаузи поради противоречие с добрите нрави, тъй като с тяхното
включване в процесния договор се достигало до значителна нееквивалентност на
насрещните престации и до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел
извличане на изгода за кредитора. Счита, че посочените клаузи заобикалят закона и поради
това се явяват нищожни, като са и неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, доколкото
предвидените в тях суми са необосновано високи. Твърди, че се достига до уговаряне на
допълнително възнаграждение на кредитора, тъй като допълнителните услуги по процесния
договор за кредит са част от възнаграждението за предоставения заем, като същите водят до
заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент
на разходите и са в явно противоречие с разпоредбата на чл.10а от ЗПК. Поддържа, че
предвидените суми съставляват такса за усвояване и управление на кредита и следва да се
1
включат в годишния процент на разходите и че уговорката за дължимост на посочените
такси е нищожна на основание чл. 143 ЗЗП. Сочи, че доколкото уговорките за заплащане на
разходи по допълнителни услуги не са включени в ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора годишен процент на разходите, с което се
заобикаляло изискването размерът на ГПР да не бъде по-висок от петкратния размер на
законната лихва по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага твърдения, че поради посочването на по - нисък
от действителния ГПР, представляващо невярна информация относно общите разходи по
кредита е налице нелоялна и заблуждаваща търговска практика. По изложените
съображения моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като недопустими, доколкото за ищеца е налице възможност да предяви
осъдителен иск за сумата за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги. Не
оспорва наличието на облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит
№ 30035331184, изменен с анекс № 1 от 26.03.2019г. По същество заявява, че предявените
искове са неоснователни. Поддържа, ищецът е пожелал закупуване на пакета от
допълнителни услуги към договора, като по негово искане са му били предоставени
определен набор от услуги, посочени в Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. Сочи, че при формиране на ГПР по кредита не са включени разходи
за допълнителни услуги, доколкото същите не са задължително условие за сключване на
договора за кредит. Оспорва да е налице противоречие със закона и добрите нрави на
допълнителното споразумение, а закупуването на пакет от допълнителни услуги не е
задължително условие за сключването на договора за кредит, поради което намира за
неоснователно твърдението на ищеца, че е поставен в неравноправно положение. Твърди, че
ищецът се е възползвал от услугите на допълнителното споразумение – приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит, отлагане изплащането на вноски по
договора и промяна на договорения падеж. Твърди се, че клаузите на процесния договор са
формулирани пределно ясно и по разбираем начин. Оспорва да е налице противоречие на
посочената клауза с добрите нрави. Посочва, че ищецът доброволно е сключил процесния
договор, като преди това се е запознал с изискванията на кредитора. Твърди, че
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са спазени. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2 от
ГПК, установи следното от правна и фактическа страна:
Между С. Х. М. и „П----" ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит от №
30035331184 от 25.02.2019 г. в размер на 5000 лева. В последствие с Анекс от 26.03.2019 г. е
предоговорен падежната дата. В договорите за кредит е предвидено предоставяне на пакет
допълнителни услуги ЕКСТРА на обща стойност 4830 лева.По отношение на процесния
договор, като такъв за потребителски кредит, сключен при условията на ЗПК, са приложими
нормите на ЗЗП и по-специално чл. 143- чл. 148 ЗЗП – чл. 24 ЗПК. В чл. 143 ЗЗП е посочено
общо правилно, въз основа на което да бъде преценено дали дадена клауза от потребителски
договор е неравноправна, като е предвидено, че такава е клауза в договор, сключен с
потребител, която е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Видно от договора страните са договорили заплащане на пакет допълнителни
услуги. Тези допълнителни услуги са посочени в споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, като възможност за приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой вноски, възможност за
отлагане на определен брой вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. В споразумението са посочени
пет възможни допълнителни услуги – приоритетно разглеждане и изплащане на
2
потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на
дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Плащането на таксата за допълнителните услуги не е предпоставено от реалното ползване
на някоя услуга. Таксата се дължи независимо колко и какви услуги е ползвал
кредитополучателя. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителя да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава. Няма доказателства ответникът да е ползвал някоя от
услугите /с изкл. на смяна на дата на падеж/, за които следва да заплати сума приблизително
в размера на отпуснатия кредит. В общите условия тези услуги са описани общо, неясно и
без конкретни срокове и условия, поради което са подвеждащи за потребителя и
неравноправни. Тази уговорка е във вреда на потребителя и води до облагодетелстване на
кредитора, който може да не предостави каквато и да е услуга срещу получаването на
сумата. Следва да бъде добавено също, че предвидените в общите условия начин и
изисквания за ползването на допълнителните услуги по отлагане на вноски, намаляване на
вноски и промяна на падежа на вноски, не дават възможност за ползването им единствено
по волята на кредитополучателя, а предоставят право на кредитора да направи преценка за
това, доколкото в крайна сметка е уговорено, че ползването им следва да стане след
сключване на допълнително споразумение, тоест след като кредиторът одобри отправеното
искане за ползване на услуги. С оглед на тези съображения съдът намира, че обсъжданите
клаузи, регламентиращи задължението за заплащане на възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги, са във вреда на потребителя и водят до значително неравновесие
между неговите права и задължения и тези на ищеца. Поради това се явяват неравноправни
по смисъла на общото правило на чл. 143 ЗЗП и съответно нищожни на основание чл. 146,
ал. 1 ЗЗП. С оглед изложеното съдът приема разпоредбите клаузата за закупуване на
допълнителен пакет услуги за нищожни и като такива същите не пораждат права и
задължения за страните по заемното правоотношение. Предвид изложените съображения,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНИ по отношение на С. Х. М----- ********** и „П----"
ЕООД, ЕИК ---- на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД на разпоредбите на раздел VI относно
заявените допълнителни услуги от Договор за потребителски кредит № 30035331184,
изменен с анекс № 1 от 26.03.2019г., сключен между С. Х. М----- и „П----" ЕООД.
ОСЪЖДА „П------- ЕООД да заплати на С. Х. М----- ЕГН ********** сумата от 194
лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „П------- ЕООД да заплати адв. М. В. М. от АК- Пловдив сумата от 783
лева възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3