РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Сливница , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20201890200614 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
А. Х. /А.Н./, гражданин на Босна и Херцеговина , роден на **********г. , чрез
адв.М.Д. - САК е подал жалба срещу наказателно постановление № 42-0001074 от
14.07.2020г., издадено от началник „Контрол“ към РД „АА”, гр.София, с което му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 500лв. на основание чл.93в,
ал.15, т.3 ЗАвтП за нарушение по чл.12,§.5, б.”б”, пр.2 от Приложение „Контролен уред“
AETR и административно наказание “глоба” в размер на 500лв. на основание чл.93в, ал.15,
т.2, предл.2 ЗАвтП за нарушение по чл.12,§.5, б.”б”, пр.1 от Приложение „Контролен уред“
Регламент(ЕС) № 165/2014.
В жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно,
незаконосъобразно и несправедливо. Навежда доводи в подкрепа на твърденията си. В
съдебно заседание не се явява, не се предствалява . Депозирал е писмено становището си.
Ответната по жалбата страна – Изпълнителна агенция ”Автомобилна
администрация”, редовно призована пред настоящата съдебна инстанция, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства приложени и приети с административнонаказателната преписка по съставяне
на процесното НП и показанията на свидетелите И.В. П. и Р. Р. Д., намира следното:
На 13.07.2020г. около 16,50ч., свидиетелите И.В. П. и Р. Р. Д. – служители на
ОО”АА”, на ГКПП Калотина - вход, извършват проверка на товарен автомобил влекач
„Volvo” с рег. № T62-A-369, с прикачено полуремарке „Shmitz“ с рег.№ O86-E-325. При
проверката установили, че водач е жалбодателят, А. Х. /А.Н./, гражданин на Босна и
Херцеговина, който извършва международен превоз на товари от Република Босна и
Херцеговина до Република Турция, което установили от CMR № 00007573 от 10.07.2020г.
От извършената проверка на изискуемите документи, свителите установили, водачът не е
1
попълнил мястото на приключванена на тахографски лист и не е попълнил и датата на
приключване на използването на тахографски лист от дата 12.07.2020г. За констатираното,
нарушение, свидетелят, Иван П., съставил АУАН серия А-2019 №277669 на 13.07.2020г. на
жалбодателя, в присъствието на свидетеля, Р. Р. Д.. А. Х. /А.Н./ подписал съставеният му
АУАН, като в графа възражения по него е отразил такива, които не са български език. Въз
основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП № 42-0001074 от
14.07.2020г., издадено от началник „Контрол“ към РД „АА”, гр.София.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата против НП е допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване
пред съд НП, от легитимирано лице и в законоустановения срок.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с
който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са
въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на
административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след
като се запозна с акт за установяване на административно нарушение серия А-2019 №277669
на 13.07.2020г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В акта е
посочено, че жалбодателят е нарушил чл.12,§.5, б.”б”, пр.1 и пр.2 от Приложение
„Контролен уред“ AETR , според които разпоредби, водачът на превозно средство,
оборудвано с аналогов тахограф, въвежда върху своя тахографски лист датата и мястото
където започва използването на тахографския лист и датата и мястото , където приключва
използването.
Следва да се отбележи, че е налице и допуснато съществено процесуално нарушение
при съставянето на АУАН, а именно – неучастие на преводач в производството, проведено
спрямо нарушител – чужд гражданин и лице, невладеещо езика, на който се развива
административнонаказателното производство. Безспорно е от събраните доказателства, че
жалбоподателя А. Х. /А.Н./, гражданин на Босна и Херцеговина и не е разбирал и говорил
български език.
Тъй като Законът за административните нарушения и наказания не урежда случаите
в които нарушителят не владее български език, съобразно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН,
която препраща за неуредените случаи към НПК, то следва субсидиарно да бъдат
приложени правилата на този кодекс. Чл.21, ал.2 от НПК указва, че лицата, които не владеят
български език, могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се
назначава преводач. От цитирания текст се налага логиката, че в тежест на
административния орган е да осигури преводач и да се убеди, че нарушителят е разбрал
съдържанието на предявения му акт, както и правата, произтичащи от образуваното по този
начин срещу него административнонаказателно производство. Правото на нарушителя да
ползва преводач е неотменимо. Единствено и само при негово изрично и надлежно дадено
съгласие преводач може и да не бъде назначен. Обстоятелството, че според
актосъставителят жалбодателят е бил на ясно за какво извършено от него нарушение е
привлечен към административна отговорност, не санира допуснатото съществено
процесуално нарушение в началната фаза на административно-наказателното производство.
Това е така, защото липсват каквито и да било обективни данни, че жалбоподателя е
запознат със съдържанието на акта на разбираем за него език, респективно последният да е
наясно с възможността да упражни правото си на възражение. В подкрепа на това твърдение
и изложените от него възражения на майчиния си език. Нарушението е съществено, тъй като
препятства изначално възможността за защита. Допуснатото съществено процесуално
нарушение е абсолютно и самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП.
2
Производството по налагане на административно наказание е една последваща
дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие
на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от
получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава
наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно
наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно.
Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са
императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с
НП № 42-0001074 от 14.07.2020г., издадено от началник „Контрол“ към РД „АА”, гр.София,
намира същото за издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му. Но тъй като
е издадено въз основа на посоченото по-горе съществено нарушение на процесуалните
правила при издаването на АУАН, то и самото НП, подлежи на отмяна.
По същество, съдът намира жалбата за основателна, тъй като прецени, че неправилно
е била реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Съобразно чл.2, §3 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламенти на
Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за международни транспортни операции, извършвани отчасти
извън областите, посочени в параграф 2 / изцяло в Общността или между Общността,
Швейцария и страните, които са договарящи се страни по Споразумението за Европейското
икономическо пространство/, вместо настоящия регламент се прилага AETR за превозни
средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни по AETR,
за цялото пътуване /б.”а”/, за превозни средства, регистрирани в трета страна, която не е
договаряща се страна по AETR, само за частта от пътуването на територията на Общността
или на страните, които са договарящи се страни по AETR/б.”б”/.
От цитираните норми, става ясно, че Европейска спогодба за работата на екипажите
на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/ намира
приложение, респективно се осъществява контрол по спазването на AETR за цялото
пътуване /превоз/ или само за частта от пътуването на територията на Общността или на
страните, които са договарящи се страни по AETR, в зависимост от регистрацията на
превозното средство.
От доказателства по делото става ясно, че нарушенията са извършени в периоди, без
да е установено дали посоченият в акта и в наказателното постановление международен
превоз на товари от Република Босна и Херцеговина до Република Турция /констатиран при
проверката/ бил осъществяван в този период. От представените и приети от съда
тахографски листи, въз основа на които административните органи правят изводи за
извършените нарушения, изобщо не става ясно на територията на кои държави е
осъществено управлението на превозното средство, отразено върху тях. При това
положение, според съда, липсват доказателства, въз основа на които може да се направи
извода, че за датите на нарушенията е бил налице международен превоз на товари попадащ
под обхвата на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози /AETR/, респ. че са били приложими
разпоредбите на този нормативен акт за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за тяхното нарушаване.
От изложеното дотук става ясно, че за съществените обстоятелства досежно
3
нарушенията описани в акта и обжалваното НП доказателства не бяха представени и не се
събраха, поради което атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно.
В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху
административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното
нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на НП.
По изложените съображения обжалваното наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, и предвид напаравената претенция за разноските,
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв., следва да бъдат
възложени на въззиваемата страна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0001074 от 14.07.2020г., издадено от
началник „Контрол“ към РД „АА”, гр.София, с което на А. Х. /А.Н./, гражданин на Босна и
Херцеговина , роден на **********г. във му е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 500лв. основание чл.93в, ал.15, т.3 ЗАвтП за нарушение по чл.12,§.5, б.”б”, пр.2
от Приложение „Контролен уред“ AETR и административно наказание “глоба” в размер на
500лв. на основание чл.93в, ал.15, т.2, предл.2 ЗАвтП за нарушение по чл.12,§.5, б.”б”, пр.1
от Приложение „Контролен уред“ Регламент(ЕС) № 165/2014.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“ да заплати на А.
Х. /А.Н./, гражданин на Босна и Херцеговина , роден на **********г. сумата от 300,00лв.,
разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4