№ 4572
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. Т.А
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110202932 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
на П. Т. М. срещу ЕФ серия К, № 7807087, на СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение
на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. От страна на
жалбоподателя се прави искане за отмяна на фиша и за присъждане на разноски, като се
излагат твърдения в смисъл, че съдържанието на ЕФ не отговаря на законовите изисквания,
оспорва се годността на съответното техническо средство, твърди се, че не е приспаднат
толеранс от 3% при фиксиране на скоростта. Възиваемата страна СДВР претендира
прекратяване на производството (очевидно съдебното такова) поради наличието на друго
съдебно дело, за което твърди, че е със същия предмет.
Изрично следва да се посочи, че след направена справка в ЕИСС се установява, че
соченото в молбата на въззиваемата страна, с която се иска прекратяване, друго дело,
разглеждано от същия съд, е с предмет обжалване на ЕФ, различен от процесния, в който
смисъл основание за прекратяване на настоящото съдебно производство не е налице.
От приобщените към доказателствената съвкупност с определение с правно
основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН доказателствени материали и от огледаните в
съдебно заседание такива материали се установява по несъмнен начин – освен издаването на
фиша (на 24.07.2023 г. /с връчване на нарушителя на 22.01.2024 г./) съобразно образеца,
одобрен с писмена заповед на министъра на вътрешните работи и освен това, че срещу
въззивника към процесната дата 20.07.2023 г. е имало издадени и влезли в сила 3 НП за
нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за чието спазване се
осъществява от органите на МВР (но за последно такова НП било влязло в сила през 2015 г.)
- именно описаната в обжалвания ЕФ фактическа обстановка, към която съдът препраща
(забрана за такова препращане като използвана техника за излагане на установената от съда
фактическа обстановка не се открива никъде в релевантната правна уредба, в който смисъл
мотиви /към които се присъединява и настоящият съдебен състав/ е излагал и ВКС
1
касателно въззивните съдебни актове в наказателните производства от общ характер, което
съвсем не означава, че настоящата инстанция не е такава по същество и не установява на
свой ред фактическа обстановка, нито пък че съдът възприема на база на някаква
презумпция изложеното в атакувания ЕФ), както и това, че соченият в процесния ЕФ
предходен такъв фиш е бил за нарушаване на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (превишаване на
разрешената стойност на скоростта), в това число като от доказателствената съвкупност
няма абсолютно никакво съмнение досежно метрологическата и техническата годност на
използваната автоматизирана система и досежно правилното й техническо експлоатиране
при установяване на процесното нарушение.
При това положение материалният закон е приложен напълно правилно, включително
доколкото съответното предходно нарушение на скоростния режим, за което стана дума, се
явява такова от същия вид като процесното по настоящото производство (съобрази и пар. 6,
т. 33 от ДР на ЗДвП!).
Изискуемото от закона съдържание на ЕФ е това, което е предвидено в чл. 189, ал. 4
от ЗДвП и то в случая е налице. Приравняването на последиците на влезлия в сила ЕФ с тези
на влязлото в сила НП съгласно ЗДвП не представлява абсолютно никакъв аргумент
досежно това какво следва да се съдържа в ЕФ; уредбата по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не
съдържа изискване и за посочване на вида на техническото средство, чрез което е
установено нарушението. Контролен орган по смисъла на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН в случая се
явява самата структура на МВР по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (в конкретния случай
това е СДВР).
Приспадането на т. нар. толеранс от 3% в случая е налице и това изрично е посочено
в самия обжалван ЕФ.
При всяко положение липсват съществени нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН (които да обосновават
отмяна на обжалвания ЕФ).
При цялостната и служебна проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН
съдът не констатира каквито и да било основания за изменение или за отмяна на ЕФ,
предвид което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН
обжалваният фиш следва да бъде потвърден. При този изход на делото липсва правно
основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалвания ЕФ серия К, № 7807087, на СДВР.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2