№ 403
гр. Пазарджик, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20235220201035 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С. -АНК“ ЕООД, ЕИК *********-
гр.Пазарджик, представлявано от управителя Г. Н. С. чрез адв. В. Ц. , против
Наказателно постановление № № 700207-F690517 / 19.04.2023 г. на
НАЧАЛНИК отдел „Оперативни дейности“ Пловдив , дирекция Оперативни
дейности в ГД „ фискален контрол“ , с което на основание чл.185, ал.2 вр.
ал.1 от ЗДДС е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на
500 лева.
В съдебно заседание за дружеството, чрез своя процесуален
представител, поддържа жалбата и настоява да се отмени НП вкл. с оглед
ангажирани доказателства.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, застъпва
становище за потвърждаване на постановлението.
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на
ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Дружеството- жалбоподател стопанисва търговски обект -магазин,
1
находящ се в гр. Пазарджик, ул. „ П..
На 15.10.22г. в същия била извършена проверка от инспектор по
приходите св.Л. М.. Той закупил една кутия цигари на стойност 5.50 лева,
заплащайки с дебитната си карта. За покупката му бил издаден фискален бон
, в който било отразено, че плащането е „в брой“ . Тъй като същото не
съдържало задължителните съгласно чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ от реквизити , свидетелят съставил процесния акт за
нарушение по чл.26, ал.1, т.8 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с
чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС.
Актът е съставен в присъствието на законовия представител, комуто е
надлежно предявен с връчен препис от него.
Въз основа на акта е издадено процесното НП, с което за описаното и
квалифицирано в акта нарушение и на осн. чл. 185, ал.2 вр. ал.1 с издаденото
НП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Въз основа на акта било издадено НП.
Правят се общи възражения за процесуални нарушения от степента на
съществените, но извършеният контрол дължим в рамките на цялостния за
законосъобразност не установи такива. И констативният, и санкционният
административен акт съдържат пълно описание на онези обстоятелства, при
които е извършено нарушението и които покрива напълно съответно
признаците на състава на възприетото нарушение. В частност - отразени са
надлежно и обективно времето, мястото и начина на извършване на
нарушението, получило своята съответна правна квалификация. НП съдържа
и мотиви досежно размера на наложената санкция и формален, необоснован
извод за отсъствието на основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Спазени са изискванията са предявяване, подписване и връчване на
административните актове, които са издадени от териториално и материално
компетентни орани, предвид представената заповед.
Внимателната проверка на процесуалната изправност на двата
административни акта не откри техни пороци, които да съставляват
същество процесуално нарушение,даващо директно основание за отмяна на
НП.
Вмененото с него и с акта, въз основа на който е издадено, нарушение е
2
извършено и доказано. впрочем, то не се и оспорва.
От еднопосочните гласни и писмени доказателства ( показанията на
актосъставителя, представените разпечатки от фискалното устройство ) се
установява несъмнено, че при процесната покупка е извършено картово
плащане, а издаденият за нея фискален бон е отразявал такова „ в брой“ .С
чл.26, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
са установени задължителните реквизитите на фискалния бон, част от които
и съгласно т. 8 е начина на плащане, който е бил неправилно отразен в
процесния бон като плащане „ в брой“, при положение, че то е било с
дебитна карта.
Нарушението е правилно квалифицирано, но неоснователно
санкционирано. Наказващият орган е изложил мотиви за определяне на
минималния размер на санкцията, но изводът за липса на маловажност е
необоснован.
Вярно е, че нарушението е на формално извършване. Невярно е, че е
доказана установена такава практика за неправилно отразяване на начина на
плащане, тъй представените от НАП данни за картови плащания в периода
от 01.01.2022г. до датата на нарушението ( л. 24 и сл.) доказват множество
картови плащания при продажби, но не и отразяването им във фискалните
бонове. Впрочем, дори и да са били налице , тази неправилност не води до
никакви негативни последици. Ясно е, че банковите плащания ( в офиси или
чрез платежен инструмент, какъвто е дебитната карта) са напълно доказуеми
и установими ( чрез справката на л. 24) по време, място, страни , сума и
евентуално - основание , за разлика от плащанията в брой.
Целта на установените с Наредба Н-18/2006г. правила е прозрачност и
проследяемост на реализираните от търговците обороти и печалби за защита
на фискалните интереси. Именно с тази цел бяха въведени редица изменения
през 2018г. – нпр. непрекъсната и в реално време връзка между фискалните
устройства и НАП и др. Като се има предвид целта на нормативния
регулатор, неправилното отразяване в издадения фискален бон относно
начина на плащане и то на единична покупка на стойност 5.50лева ( около 15
3
пъти под минималната работна заплата) категорично не може да се обоснове
засягане на охраняваните обществени отношения; при тези специфики
определят пълна липса на обществена опасност. Тази липса обосновава
изводът, че деянието въобще не съставлява административно нарушение ( а
не такъв, че съставлява, но е маловажно, тъй като в случая отсъства
обществената опасност, водещ критерий дори за квалифициране на деянието
като нарушение или престъпление при едни и същи елементи в съставите) .
Независимо от горното и дори и хипотетично да се приеме , че деянието
е съставомерно по посочената норма административно нарушние, е налице и
друго – алтернативно основание за отмяна на акта, с който то е
санкционирано. Наложеното административно наказание е минимално
предвиденото , но дори и този минимален размер на имуществената санкция
не е несъответен според принципа за съразремност/пропорционалност.
Що се отнася до принципът на пропорционалност – той е задължителен при
преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на
правото на Европейския съюз. Съгласно трайната практика на Съда на
Европейския съюз, държавите- членки имат законен интерес да вземат
подходящите мерки за защита на своите интереси. С Решение на този съд от
9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10, т. 23 и цитираната там съдебна
практика е установено, че : „при липса на хармонизация на
законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при
неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство
режим, държавите- членки са компетентни да изберат санкции, които според
тях са подходящи. Те, въпреки това, са задължени да упражняват
компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи
принципи, а следователно и при спазване на принципа на
пропорционалността.” Тоест правна уредба по правото на Съюза препраща
по този въпрос към националните разпоредби, но с член 4, § 3 от ДФЕС
относно принципа за лоялното сътрудничество е предвидено държавите-
членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и
ефективното действие на правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки
дискреционната си власт по отношение на избора на такива мерки, те трябва
да гарантират, че при всички положения придават на санкцията ефективен,
пропорционален и възпиращ характер –(Решение от 7 октомври 2010 г, дело
4
S. M. S., C-382/09, т. 44 и цитираната в същото съдебна практика). В т. 24 от
цитирано решение по делото M. U. - т. 24 и цитираната съдебна практика, е
посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила
за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично
критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции,
„санкционните мерки по национално законодателство не трябва да
надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на
легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има
предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се
прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва
да са несъразмерни по отношение на преследваните цели” . В Решение на
Общия съд, VІІІ, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в т.50 отново се
застъпва становището, че „ Във връзка с това следва да се напомни, че
принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на
правото на Съюза и е възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС, изисква
актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на
подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели,
преследвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато
съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне
до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея
неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Следователно не става
дума да се установи дали приетите от законодателя на Съюза мерки са
единствените или най-добрите възможни, а дали те са явно неподходящи по
отношение на преследваната цел (вж. решение ATC и др., т. 31 по-горе,
EU:T:2013:451, т. 98 и 99 и цитираната съдебна практика).
Така, при приложение на принципа на пропорционалност и посочените
критерии за преценката му по правото на Съюза - следва да се има предвид
преследваната цел с реализиране на създадените с НП неблагоприятни
за нарушителя последици – а тя е защита на регулираните обществени
отношения. В случая това са това са обществените отношения, които са
свързани с прозрачността и установимостта на реализираните доходи от
търговска дейност, което защитава интересите на фиска , респ. на
данъкоплатците. Тези интереси обаче биха били засегнати при неиздаване на
фискален бон , но не и в случая, когато е извършено некасово , банково (
картово) плащане , напълно проследяемо и установимо . В този смисъл
5
минималната санкция от 500 лева е крайно несъразмерна на процесното
нарушение и негативните последици за санкционирания за явно и драстично
несъответни на преследваната цел.
Горното обосновава решение за отмяна на НП, от което следва
неоснователност на претенцията за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение адвокат в полза на дружеството и
основателност на насрещната такава за заплащане в полза на дружеството на
сторените от него разноски за адвокат. Предвид чл. 63д ЗАНН вр. чл. 144 вр.
чл. 143 АПК и чл. 78а, а.1 от ГПК –в полза на дружеството- жалбоподател
следва да се присъди заплатеното на адвоката възнаграждение в размер на
400 лева, какъвто е и размерът на установения с чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.1
НМАВ минимум, което предпоставя е неоснователността на претенцията за
неговата прекомерност .
Предвид горното и на осн. чл. 63, ал.3,т.1 ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № 700207-F690517 / 19.04.2023 г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив , дирекция Оперативни дейности в ГД „ Фискален
контрол“ - НАП, с което на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е наложена на
дружеството имуществена санкция в размер на 500 лева „С. -АНК“ ЕООД, ЕИК *********-
гр. Пазарджик, представлявано от управителя Г. Н. С.
ОСЪЖДА НАП да заплати на „С. -АНК“ ЕООД, ЕИК *********- гр. Пазарджик сума в
размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6