РЕШЕНИЕ
№ 16399
гр. София, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110150094 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 16.02.2024 г., от М. Ж. Д.
срещу ***
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че въз
основа на влязло в сила на 01.03.2017 г. решение № *** от 03.02.2017 г. по т. д. № ****
г. по описа на *** ТО, VI – 15 състав, на **** ответникът се е снабдил с изпълнителен
лист № 260021 за принудително събиране на вземането му на стойност 296 107,65
лева, представляващо дължимата държавна такса по делото, възложена в тежест на М.
Д.. Сочи се, че издаденият в полза на ответника изпълнителен лист е послужил като
основание за образуване на изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ **** при
***, по което ищецът е длъжник. Твърди, че процесното вземане, предмет на
образуваното изпълнително производство, е погасено по давност, считано от
01.01.2023 г., за което излага подробни съображения. Съобразно изложеното е
направено искане съда да признае за установено, че не дължи изпълнение на сумата в
размер на 20 000 лв., представляваща част от вземането в общ размер на 296 107,65 лв.
/разноски за държавна такса, за които е издаден изпълнителния лист от ****/, предмет
на изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ **** при ***, с оглед погасяването й
по давност. Претендира разноски. Депозирани са писмени бележки, в които се
поддържа становището за основателност на предявения иск и е цитирана съдебна
практика, която ищецът счита за относима.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, в който е изложено становище за неоснователност на
предявения иск. Твърди, че процесното решение от 03.02.2017 г. по т.д. № **** г. по
описа на *** ТО, VI – 15 състав, е влязло в законна сила, считано от постановяването
на определение № *** от 25.06.2018 г. по ч.т.д. № **** г. по описа на I T.O. на ВКС.
1
Навежда доводи, че до постановяване на определение № *** от 25.06.2018 г. не е било
налице основание за издаване на изпълнителен лист за служебно присъдените в полза
на бюджета на съда суми, съответно доколкото вземането не е възникнало не е текла и
предвидената в закона погасителна давност. Сочи, че на основание чл. 172, ал. 1, т. 4
ДОПК, давността спира в случай, че актът, с който е определено задължението се
обжалва. Изложени са доводи, че предвид характера на процесното вземане –
публично държавно вземане, то давността за принудителното му събиране е започнала
да тече на 01.01.2019 г. При условията на евентуалност, излага доводи, че съобразно §
29, т. 2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, изпълнителният лист от **** е издаден преди изтичането на давностния
срок за събиране на вземането. Съобразно изложеното е направено искане предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски. Релевира
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните,
съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на делото е предявен като частичен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че ищеца не дължи изпълнение на част от вземането по
изпълнителен лист № 260021 от **** в общ размер на 296 107,65 лева, предмет на
изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ **** при ***, с оглед погасяването на
вземането по давност.
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред,
след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно,
релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с
установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния
акт юридически факт, довел до погасяване на вземането по него. В конкретната
хипотеза ищецът се позовава на изтекла погасителна давност.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже по делото, при условията на
пълно и главно доказване, че разполага с подлежащо на принудително изпълнение от
ищеца вземане по изпълнителен лист № 260021/****, издаден по т. д. № **** г. по
описа на *** както и че е предприел действия по спиране или прекъсване на давността
по отношение на процесното вземане.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
по делото с определение № 5202/01.02.2024 г. /л. 68 и сл./ е отделено обстоятелството,
че ищецът е длъжник по изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ **** при ***,
образувано за събиране на вземанията по издадения срещу него изпълнителен лист №
260021/**** въз основа на влязлото в законна сила съдебно решение № ***/03.02.2017
г. по т. д. № **** г. по описа на *** /СГС/, кредитор по който е ответника.
Между страните не е спорно, че с решение № *** от 03.02.2017 г., постановено
по т. д. № **** г. по описа на *** ****, ***. състав, е осъден ищеца М. Ж. Д. да
заплати по сметка на ***държавна такса в размер на 296 107,65 лева.
Не се спори и че срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца на
14.03.2017 г.
С разпореждане от 29.03.2017 г. същата е върната, на основание чл. 262, ал. 2, т.
2
1 ГПК, от *** който е приел, че е просрочена, тъй като обжалваното решение е било
редовно връчено на ищеца на 14.02.2017 г., поради което същата е депозирана след
изтичане на предвидения в закона и указан на страните двуседмичен срок за въззивно
обжалване.
Срещу разпореждането 29.03.2017 г. за връщане на въззивната жалба е
депозирана частна жалба от ищеца с вх. № 51819/29.04.2017 г., в която са изложени
доводи, че депозираната въззивна жалба не е просрочена, като същата в срока за
въззивно обжалване погрешно е била изпратена и депозирана по пощата в Софийски
районен съд, заедно с друг документ. В жалбата ищецът се е позовал на чл. 62, ал. 2
ГПК и е направил доказателствено искане да бъде изискана служебна справка от
регистратурата на Софийски районен съд постъпвала ли е въззивна жалба по т. д. №
**** г. и поради какви причини не е препратена към ***
С определение № 2125/27.06.2017 г. Софийски апелативен съд /САС/ е
потвърдил разпореждането на СГС от 29.03.2017 г., с което е върната въззивната
жалба.
Срещу определението на САС ищецът е депозирал частна жалба, която е
върната с разпореждане на САС от 27.02.2018 г., потвърдено с определение № *** от
25.06.2018 г., постановено по ч. т. д. № **** г. по описа на I Т.О. на ВКС. Същото е
необжалваемо, следователно с неговото постановяване на 25.06.2018 г. е влязло в
законна сила и решението от 03.02.2017 г., постановено по т. д. № 7209/22016 г. на
СГС, в частта за разноските, имаща характер на определение.
С оглед изложените доводи в депозираната частна жалба от ищеца срещу
разпореждането за връщане на въззивната жалба на СГС от 29.03.2017 г., спорът въз
връзка с нея е бил концентриран върху обстоятелството депозирана ли е в срок и при
твърдения на М. Д., че е депозирана погрешно в срока за въззивно обжалване пред
Софийски районен съд, поради което приложение следва да намери разпоредбата на
чл. 62, ал. 2 ГПК.
Предвид изложеното и с оглед спецификите на конкретния случай, настоящият
съдебен състав намира, че цитираната от ищеца съдебна практика на ВКС е
неотносима към процесния казус, макар и да споделя изцяло съображенията изложени
в нея, поради което и съдебното решение на *** въз основа на което е издаден
процесния изпълнителен лист, е влязло в законна сила на 25.06.2018 г. – датата на
постановяване на необжалваемото определение на ВКС /аргумент от чл. 404, т. 1,
предл. 1 ГПК/. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че
противоречивите удостоверявания на датата на влизане в сила на решението от
03.02.2017 г. в кориците на т.д. № **** г. по описа на СГС /на л. 136 – гръб и
разпореждане от 11.07.2023 г. на последния неномериран лист/ не обвързват настоящия
съдебен състав, който дължи самостоятелна проверка на този факт при преценката на
предпоставките за основателност на предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Предвид изложеното, за преценка погасено ли е процесното вземане за
държавна такса по давност, следва да бъде извършена съпоставка между датата на
влизане в сила на решението и изтичането на предвидения в закона петгодишен
давностен срок – арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
В обобщение, налице е влязло в законна сила определение за разноски,
инкорпорирано в диспозитива на съдебното решение на СГС, което определение се
ползва с изпълнителна сила и съдът на основание чл. 405, т. 6 ГПК издава служебно
изпълнителния лист. Следователно, до постановяване на определение № *** от
25.06.2018 г. по ч.т.д. № **** г. по описа на ВКС, основание за издаване на
изпълнителен лист за служебно присъдените в полза на бюджета на съда суми, не е
имало, а за невъзникнало вземане давност не тече. За пълнота е необходимо да се
3
посочи и че съгласно чл. 172, ал. 1, т. 4 ДОПК, давност не тече – спира, когато актът, с
който е определено задължението, се обжалва, и аналогичната разпоредба в ЗЗД – чл.
115, б. „ж“, която също установява, че докато трае процеса относно вземането, давност
не тече. На следващо място, вземането на СГС, за което ищецът твърди да е погасено
по давност, е публично държавно вземане /за държавна такса / по чл. 162, ал. 2, т. 3
ДОПК. Характерът на вземането като публично държавно не се оспорва от ищеца.
Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на
петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение, т.е. в процесния случай,
установената с чл. 171, ал. 1 ДОПК давност е започнала да тече от 01.01.2019 г.
/съобразно с момента на влизане в сила на решението на СГС/ и към момента на
издаване на процесния изпълнителен лист - ****, и датата на депозиране на исковата
молба – 08.09.2023 г., не е изтекла.
В процесния случай между страните не е спорно и от данните по делото се
установява, че преди 01.01.2024 г. срещу ищеца са били предприети изпълнителни
действия за събиране на процесното вземане, включително е насрочен и опис на
съсобствен за ищеца недвижим имот за 23.06.2023 г. по данни от съобщение с изх. №
*** от делото/, поради което и същото не е погасено по давност към датата на
депозиране на исковата молба. За да достигне до този извод, съдът съобрази и
обстоятелството, че ищецът сам сочи, че на 23.05.2023 г. е получил покана от ЧСИ ***
за изпълнение на вземанията по процесния изпълнителен лист и е уведомен за
наложени запори и възбрани върху неговото имуществото, които са прекъснали
погасителната давност за обсъжданото публично вземане за разноски – държавна такса
по горепосоченото търговско дело.
В обобщение, предвид изложеното, предявеният от ищеца отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не
дължи сумата в размер на 20 000 лв., представляваща част от вземането за държавна
такса, за което е издаден процесния изпълнителен лист от ****, е неоснователен,
поради което следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право
на разноски, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от М. Ж. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: град ****, срещу *** с адрес: град ***, отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че М. Ж. Д. не дължи на
***сума в размер на 20 000 лв. представляваща част от вземане срещу ищеца в общ
размер на 296 107,65 лв., представляващо присъдена държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт по т. д. № **** г. по описа на *** ****,****г. по
посоченото търговско дело, и е образувано ****** г. **** при ***, поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, М. Ж. Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес: град ****, да плати на *** с адрес: град ***, сума в размер на 100
4
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ***в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5