РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Троян, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20224340100061 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Н. Г. от
гр.Троян, чрез адв. Д. М. от АК-П., против „Ай Ти Еф Груп“ АД гр.София, с
която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация -
чл.124 ГПК - отрицателен установителен иск и чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.19, ал.4,
чл.21 ал.1 и чл.33 ЗПК- досежно обявяване на недействителност на договор за
кредит.
Ищцата твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №
***/07.07.2021г., сключен с „Ай Ти Еф Груп" АД, по силата на който е
получила сумата от 1 500.00 лева. Сочи се, че по силата на цитирания
договор е дължима договорна лихва за периода на договора в размер на
349.44 лева и неустойка в размер на 1 620.60 лева. Излагат се съображения, че
претендираната неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД , при неспазване нормите на чл. 19,
ал.4, чл.21 ал.1, чл.ЗЗ ал.1 от ЗПК и чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК.
Моли да бъде прието, че ищцата не дължи на „Ай Ти Еф Груп" АД
сумата в размер на 1 620.60 лева представляваща неустойка, в следствие на
сключен Договор за потребителски кредит № *** на основание чл.26, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 19, ал.4, чл.21 ал.1, чл.ЗЗ ал.1 от ЗПК.
Претендира за заплащане на сторените по делото разноски.
1
При предвидената процедура по реда на чл.131 от ГПК на ответното
дружество е изпратенокопие от ИМ и доказателства. В преклузивния срок е
постъпилписменотговор, в койтоизразяват становище за неоснователност на
исковатапретенция.
С отговора е предявена насрещна искова претенция от „Ай ТиЕфГруп“
АД, гр.София против М. Н. Г. от гр.Троян, с която претендират заплащане на
сумите 1282.26 – главница и 159.25 лева възнаградителна лихва за периода от
08.10.21г. до датата на обявяване на предсрочната изискуемост , дължими по
Договор за кредит №***.
Твърди се, че на 07.07.2021 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, в
качеството си на кредитодател и М. Н.Г., в качеството си на
кредитополучател е сключен Договор за кредит №***. Сочи се, че
договарянето между страните е осъществено чрез средствата за комуникация
от разстояние (електроннапоща, уеб-сайт и телефон), като договорът за
кредит есключвавъв формата на електронен документ и правоотношението се
реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона платежните услуги и платежните
системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния
документ и електронния подпис и приложимите към сключения договор за
кредит Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД.
Излага се, че сключването на договора за кредит е извършено по
инициатива на Кредитополучателя - М. Н. Г., която е попълнила заявка за
кандидатстване, като в същата са попълнени и предоставени доброволно
пълни и верни данни на кредитополучателя относно нейната самоличност
като: трите си имена, ЕГН, Адрес /постоянен и настоящ/, Лична карта,
Месторабота, Мобилен телефонен номер, актуална електронна поща,
предпочитания от нея начин за получаване на сумата по кредита. Твърди се,
че Г. е посочила, че желае да получи заема чрез системата Грешка! Невалиден
обект на хипервръзка."на „Изипей" АД, която представлява електронна система
за разплащания, като след успешно попълване на заявката, Г. е потвърдила,
че се е запознала и се съгласява с Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД,
приложими към договора за кредит, като приемането на Общи условия е
необходимо условие за изпращане на заявката. Сочи се, че след подаване на
Заявката за кандидатстване от страна на М. Н. Г., същата е получила ПИН код
под формата на кратко електронно съобщение (CMC) на посочения от нея в
заявката телефонен номер, както и линк на посочената от нея електронна
поща. С краткото електронно (CMC) съобщение и линка на електронната
поща се удостоверявало, че лицето, което желае да получи кредита е именно
2
лицето, което е подало заявката за кандидатстване и именно това са неговите
лични данни. Излага се, че след получаване на линка, М. Н. Г. е потвърдила
заявката си за кандидатстване за кредит, като е активирала въпросния линк,
при което се зарежда част от уеб сайта на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, където тя е
въвела ПИН кода на заявката и е потвърдила искането си за получаване на
кредита при сроковете и условията, съгласно заявката.
Сочи се, че след успешното потвърждаване на заявката, „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП" АД е разгледал предоставената от М. Н. Г. информация и въз основа
на тази информация и след проверка в Централния кредитен регистър е
одобрил М. Н. Г. за искания от нея кредит, като е изпратен на електронната
поща на М. Н. Г. договор за кредит № ***, заедно с приложимите Общи
условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, Стандартен Европейски Формуляр и
Погасителен план, като в мейла били прикачени два броя линка - „Приеми
договора" и „Откажи договора". С оглед сключването на Договора за кредит и
като доказателство за съгласието на ответницата с договора за кредит и
Общите условия М. Н. Г. е активирала линка „Приеми договора".
Твърди се, че съгласно сключения между страните Договор за кредит №
***, кредитополучателката е получила паричен заем в размер на 1 500 лева,
като се е задължила да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните
вноски. Излага се, че Г. се е съгласила да погаси кредита си на дванадесет
равни 30-дневни вноски, като общият срок за погасяване на кредита е от
08.07.2021 г. до 07.07.2022 г. и при условията, договорени между страните. В
изпълнение назадължението по договора за кредит, Кредитодателят е
предоставил сумата по кредита по банкова сметка на Кредитополучателя.
Излага се, че след получаване на заемната сума, Кредитополучателката не е
погасяваласуми по договора за кредит от дата 25.10.2021 г.,
порадикоетосъщата е в неизпълнение на своитезадължениякъм „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП" АД и на основание чл. 12, б. а) от Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП" АД, с настоящатанасрещнаисковамолбаобявяват Договор за кредит №
*** за предсрочноизискуемпорадинеизпълнение на задълженията по договора
на М. Н.Г., като молят, предсрочнатаизискуемост да се считаобявена на
длъжника в деня на уведомяване за настоящатанасрещнаисковамолба от съда.
Излага се, че М. Г. е погасила обща сума по сключения договор за кредит в
размер на 359.17 лева, като дължимата и непогасена част от главницата по
Договор за кредит № *** е в размер на 1 282.26 лева.
Сочи се, че съгласно Договор за кредит № ***, погасителен план и
3
Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, приложими към него,
кредитополучателката дължи на кредитодателя лихва за ползване на кредита,
като дължимата и непогасена по кредита лихва за ползване на кредита към
момента на обвяване на предсрочната изискуемост е в размер на 159.25 лева,
начислената от датата, следваща датата на последната погасена вноска по
кредита, а именно 08.10.2021 г. до датата на обявяване на предсрочна
изискуемост.
Молят да бъде постановено решение, по силата на което Г. да бъде
осъдена да заплати главница в размер на 1 282.26 лева, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване до районния съд на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното плащане
на задължението и възнаградителна лихва в размер на 159.25 лева за периода
от 08.10.2021г., до обявяване на предсрочна изискуемост. Претендират за
разноски. Ангажиратдоказателства.
При предвидената процедура по реда на чл.131 от ГПК на ответникът по
насрещният иск е изпратенокопие от ИМ и доказателства. В преклузивния
срок, чрез процесуаленпредставител епостъпилписменотговор, в
койтоизразява становище за допустимост, но неоснователност на
исковатапретенция.
Счита, че не саналицепредпоставките за предсрочнаизискуемост на
договора за потребителски кредит. Сочи, че такаформулирания чл. 12 б а от
общите условия къмпроцесния договор е изцялонеразбираем, че от
съдържанието му не става ясно, при каквонеизпълнение на задължението на
кредитополучателя, кредитодателя може да направизадължението по
договора предсрочноизискуемо – дали става въпрос за еднапогасителна
вноска или за повече от една, която неяснота съществено ограничава правата
на Г. и намира, че е основание за недействителността й, на основание чл.147
от ЗЗП, според която, клаузите на договорите, предлагани на потребителите,
трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като при съмнение
относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за
потребителя начин. Твърди се също, че така формулирания чл. 12 б от общите
условия към договора за кредит е изцяло в нарушение на чл.146ал.1 и ал.2 от
ЗЗП, според които разпоредби, „Неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално“, като съгласно ал.2 на
цитираният текст, счита, че клаузата на чл. 12 б от общите условия към
договора за кредит не е индивидуално уговорена и е в пряко нарушение на
чл.146 от ЗЗП, поради което не са налице предпоставките за обявяване на
4
кредита за предсрочно изискуем.
Излага се, че сключеният Договор за потребителски кредит
№***/07.07.2021г., има белезите на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит и към него е
приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне,
в сила от 10.06.2006г. (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както
и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/1 З/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, за което съдът има задължение да следи служебно.
Твърди се, че Договор за потребителски кредит № ***/07.07.2021г., е
недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК, във връзка с
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК , тъй като в същият не е посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съглано чл. 19,ал.1 от
ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, като в конкретният
договор за потребителски кредит № ***/07.07.2021г, е посочено, че ГПР-
49.00 %. , но липсва, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се
включват в посочения процент.
Излага аргументи, че претендираната неустойка, представлява вземане,
което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане
представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В
заключение се оспорва като нищожна клаузата за възнаградителна лихва в
размер на 159.25 лева, поради противоречие с добрите нрави, тъй като
уговорката предвиждаща възнаградителна лихва, надвишава трикратния
размер на законната лихва, съобразно утвърдената практика в този смисъл.
Прави се възражение за прекомерност на претендираните разноски от
ищеца по предявеният насрещен иск и ответник по първоначалният иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно по делото, че между ищеца и ответника „Ай Ти Еф Груп“
АД е възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит №***
5
от 07.07.2021г., по който предоставената от ответника парична сума в размер
на 1500 лв. е изцяло усвоена от кредитополучателя -ищец. Страните не спорят
и относно съдържанието на възникналото облигационно отношение,
обективирано в представения екземпляр на договор и погасителния план към
него.
Не е спорно и че към момента на разглеждане по делото, ищеца по
първоначалния иск е заплатил на ответника по първоначалния иск сума в
размер на 359.17 лева. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10
ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК следва да се
съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при
съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва
да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива
2008/48/ЕО. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С
оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и
определян по еднакъв начин навсякъде в Общността. В съображение 24 от
същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се
предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит,
независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен
посредник, или не. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде
възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор
за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по
ясен и кратък начин.
6
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е
посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява
на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения
в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК
му признават и гарантират.
В конкретния случай спорът между страните се концентрира върху
третата хипотеза, а именно: дали посоченият в чл. 4.4. от договора , във вр.
т.9 от Приложение №1 годишен процент на разходите в размер на 49,00 %
отговаря на действително приложимия между страните ГПР.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно
което общите разходи по кредита за потребителя следва да включват всички
разходи, включително лихва, комисионни, такси, заплащане за кредитни
посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да
заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални
разходи. В чл. 19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или
услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне
на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; 3.
за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
7
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването
на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 19, т.1-3 от Директива
2008/48/ЕО.
В конкретния случай в спорните между страните клаузи на раздел I. Цел
и предмат на договора и в раздел „Обезпечения“ - чл. 5.1 – 5.6., в срок до края
на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита,
кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение съгласно настоящия
договор и общите условия.
Съгласно чл.5.6., в случай че кредитополучателят не осигури и не
представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на
цитираните по-горе или действието на обезпечение бъде прекратено по
някаква причина, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за
всеки календарен ден, за който не е представил обезпечение. Размерът на
неустойката изрично посочен в Прилжение №1 към договора е „4.44лева
средно на ден, като неустойката не трябва да надвишава 1% дневно от
главницата по кредита“.На пръв поглед изглежда, че тази сума представлява
неустойка за неизпълнение на поето с договора задължение за предоставяне
на обезпечение и съгласно изричната разпоредба на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не
би следвало да се съобразява при определяне размера на ГПР. Подобно
тълкуване обаче би било твърде буквалистично и не държи сметка, както за
трайно установеното в теорията и в практиката разбиране за същността на
неустойката, така и за връзката на чл. 5.6. от Приложение №1 към Договора с
останалите разпоредби от Договора. Така, съгласно трайно установеното
виждане в теорията и задължителните постулати на ТР № 1 от 15.06.2010 г. по
т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС като клауза, уговорена в договора,
неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното
право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не
изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размерът на
вредите, настъпили от неизпълнението. Фактическият състав за пораждане на
вземане за неустойка включва изискуемост на главното задължение и
8
неговото пълно или забавено изпълнение от страна на длъжника по договора.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, с която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Като примерни критерии дали неустойката излиза
извън присъщите й три функции, в същото тълкувателно решение са
посочени: естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи -
поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди.
Съдът намира, че от систематичното тълкуване на клаузата на чл. 5.6. от
договора с останалите клаузи от същия може да се направи несъмнен извод,
че предвиденото в т.10 от Приложение №1 към договора парично задължение
в размер на „4.44лева средно на ден“ не преследва нито една от присъщите на
неустойката функции, а точно обратното - представлява скрита форма на
допълнително възнаграждение на кредитодателя за ползването на
предоставения от него финансов ресурс.
Така в чл. 5.1 е предвидено, че кредитополучателят следва да
предостави поне едно от следните обезпечения посочени в чл.5.2:
поръчителство на две физически лица, или банкова гаранция. В цитираната
вече норма на чл. 5.6. от Приложение №1 към договора е предвидено, че ако
надлежното обезпечение не бъде предоставено в срок“до края на следващия
ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита“ се дължи
неустойка в определения размер.
Видно от приложения по делото погасителен план, неустойката е
включена в стойността на месечните погасителни вноски, още към момента
на сключване на договора и преди изтичане срока за предоставяне на
обезпечение, като размерът на отделните компоненти, формиращи
погасителната вноска е така изчислен, че месечната вноска за всеки един
месец, включваща дължимата неустойка, да бъде еднаква.
В чл. 5.3 от договора е предвидено, че поръчителите трябва
9
задължително да бъдат физически лица, като всеки един от тях трябва да
отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителния доход
в размер на 1500 лв.; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят по
безсрочен трудов договор; да имат не-малко от 5 години трудов и
осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг
договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени
осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други
кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на
поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от
„Дни просрочие 0-30“. Кредитодателят не е длъжен и по своя преценка, с
оглед надеждността и платежоспособността на съответния поръчител, може
да откаже да приеме предложените от кредитополучателя поръчители.
За установяване на спорните по делото обстоятелства е допусната и
реализирана ССчЕ, по която вещото лице е изготвило заключение и
отговорило на поставените въпроси. Установено е, че размерът на
непогасените от Г. задължения по Договор за кредит № *** от 07.07.2021 г.
към датата на връчване на насрещната искова молба - 09.05.2022 г. е в общ
размер на 1 680.37 лева, от които: 1396.56 лева непогасена част от главница и
283.81 лева непогасена част от договорна лихва за периода от 07.09.2021 г. до
09.05.2022 г. Установено е, че дължимата от Кредитополучателя неустойка
по Договора за кредит № *** от 07.07.2021 г. не е включена в размера на ГПР.
При изслушване на експерта в проведеното на 13.02.2023г. открито с.з.
се установява, че първоначално на вещото лице е предоставена справка от
„Ай Ти Еф Груп” АД от извлечение от партидата на М. Г. по Договор за
потребителски кредит № ***/07.07.2021 г., от която експерта установил, „…
че с платената сума в общ размер на 359.17 лева са погасени - главница в
размер от 217.74 лева и възнаградителна лихва в размер на 141.43 лева…“.
Експерта сочи, че „…Сума за неустойка не беше начислена, не беше
разплащано и нямаше салдо в предоставените документи….“. При запитване
от страна на вещото лице И.защо неустойка по договора не е начислена „…ми
бяха предоставени други справки, от които се установи, че са погасени
следните пера от дълга: главница в размер на 103.44 лева, възнаградителна
лихва в размер на 50.68 лева, неустойка по договор в размер на 165.05 лева и
такса за извънсъдебно събиране 40.00 лева….“
10
Експерта твърди, че от тези допълнителни справки установил, че е
начислена неустойка в размер на 1620.60 лева и погасена сума в размер на
165.05 лева, но според вещото лице, „…от същата тази справка не се
установява счетоводно салдо, което да показва вземане от лицето М. Г. по
договора. Не се установява салдо, което да показва дължима сума за
неустойка по Договор за потребителски кредит №***, с партида М. Г., а всяка
счетоводна сметка следва да има салдо…“.Експерта уточнява, че: “… В
първоначално предоставените справки от софтуера на ответното дружество
липсваше счетоводно записване за начисляване на неустойка по този
договор. Впоследствие бяха предоставени допълнителни справки, от които се
установи, че има такова записване по дебита на сметка „клиенти”, с партида
М. Г., сметката е дебитирана с 1620.60 лева и е кредитирана с платената сума
в размер на 165.05 лева….“. Вещото лице е категорично, че изготвеното от
него заключение е на база на предоставената от ответното дружество
информация, като допълва, че: „…при условие, че тази сметка за неустойката
няма салдо, аз в отговора на въпрос № 2 не съм записала, че неустойка е
дължима. Записала съм, че е дължима главница и възнаградителна лихва, тъй
като при проверка в предоставените счетоводни справки се установява, че
неустойка съгласно договора не е начислена и няма салдо, от което да се
установи, че сумата за неустойката е дължима….“.
От цитираните клаузи на Договора могат да се направят следните
фактически констатации, относими към примерните критерии, посочени в ТР
№ 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС: чистата стойност на
кредита е в размер на 1500 лева.; размерът на предвидената неустойка е в
абсолютно определен размер, а не в процент от стойността на договора и
възлиза на 1620.60 лева.; общият размер на вземанията на ищеца към
кредитополучателя съгласно клаузите на договора
/главница+възнаградителналихва+ неустойка/ възлиза на 3470.04лева.;
неустойката се дължи, както за пълно неизпълнение на задължението за
обезпечаване на кредита, така и за предоставяне на обезпечение, което не
отговаря на предвидените в договора условия; не е предвидена
диференциация в размера на неустойката в зависимост от степента на
изпълнение на задължението за обезпечаване на кредита; срокът за
предоставяне на обезпечението е до края на следния ден, след сключване на
11
договора; за да бъде точно изпълнено задължението за предоставяне на
обезпечение следва като поръчители да бъдат осигурени две физически /но
не и юридически лица/, чийто общ осигурителен доход да е не по-малко от
3000 лв.; доходът, който се изиска, за да отговарят лицата на условията за
поръчители 3000 лева е почти равен на общия размер на вземанията на ищеца
към кредитополучателя съгласно клаузите на договора
/главница+възнаградителналихва+ неустойка/ възлизащ на 3470.04лева;
договорът е сключен и без представеното обезпечение, като в същия е
предвидено неустойката да се заплаща на периодични вноски подобно на
главницата и възнаградителната лихва; в изготвения в деня на сключване на
договора погасителен план в стойността на месечната погасителна вноска е
калкулирана и стойността на неустойката, без да е изтекъл срока на
потребителя за изпълнение на задължението му за предоставяне на
обезпечение; в договора липсва посочен механизъм за съотнасяне размера на
неустойката към кредитоспособността на потребителя, която би имала
значение за определяне размера на вредите на кредитора при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, доколкото предоставеното
обезпечение би било релевантно за интереса на кредитора само при
невъзможност на главния длъжник - кредитополучател да погасява
задълженията си.
От посочените фактически констатации следва несъмненият извод, че
сумата от 1620.60лева е въведена в процесния договор като санкция за едно
практически неизпълнимо от потребителя задължение за предоставяне на
обезпечение, като в същото време от начина на сключване на договора и
начинът, по който е уреден режимът на издължаване на „неустойката“, е
видно, че същественото за кредиторовия интерес в случая е не точното
изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което
неустойката гарантира, а получаването на стойността на неустойката –
1620.60 лева, като скрита добавка към възнаградителната лихва.
Въз основа на всичко гореизложено настоящият състав приема, че тази
сума не представлява неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД, доколкото не
притежава присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Нещо повече, от начина на калкулиране и предвидения начин на
издължаване на сумата следва, че тя представлява допълнително
„възнаграждение“ за кредитора по предоставения кредит, което съгласно
12
изричните разпоредби на чл. 19, ал.1 от ЗПК и съображение 20 от Директива
2008/48/ЕО е подлежало на калкулиране в общия размер на ГПР по договора.
От вече изложеното следва, че в процесния случай е налице
разминаване между посочения в Договора ГПР и действителния размер на
ГПР, което както вече бе изяснено по-горе /и не следва да бъде преповтаряно/
представлява една от трите хипотези на нарушение по чл. 22 ЗПК, във вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водеща до недействителност на договора. При извод за
недействителност на договора съобразно чл. 23 ЗПК потребителят дължи да
върне само чистата стойност на кредита, а именно 1500 лева, а съдът не
дължи произнасяне по останалите наведени основания за недействителност на
договора, макар също да ги намира основателни. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да
се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните
клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат
заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за
потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са включени
обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който е
възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това, в случая не е
приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочените по-
горе клаузи на процесния договор обуславя недействителността на целия
договор. Следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение, която норма изрично
посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от
закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като
между изчерпателно изброените са е и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – за
определяне на ГПР.
Изложените аргументи мотивират настоящият състав да приеме, че
предявената искова претенция е основателна и доказана и М. Н. Г. не дължи
на „Ай Ти Еф Груп“ АД гр.София, сумата в размер на 1 620.60 лева
представляваща неустойка, в следствие на сключен Договор за
13
потребителски кредит № ***.
По отношение на заявената с насрещната искова молба претенция от
„Ай Ти Еф Груп“ АД гр.София срещу М. Н. Г. за заплащане на сумата от
1282.26 – главница и 159.25 лева възнаградителна лихва за периода от
08.10.21г. до датата на обявяване на предсрочната изискуемост, дължими по
Договор за кредит №***, съдътнамира за частично основателна до размер на
1140.83лева.
Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното
договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК-за определяне на възнаградителна лихва и
годишния процент на разходите. Предвид това и след като коментираните по-
горе в мотивите клаузи на процесния договор за кредит като нищожни, съдът
е счел, че не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява
недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК
във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита.В случая, от допуснатата и приета по делото като обоснована и
законосъобразна експертиза се установява, че Г. е направила две плащания
към кредитодателя в размер на 359,17 лева, , т.е. остава дължима към
кредитора сума в размер на 1140.83 лева, до който размер насрещната искова
претенция като основателна, следва да бъде уважена, а за разликата до
претендирания размер 1282.26 лева и за сумата 159.25 възнаградителна лихва
като неоснователен и недоказан отхвърля.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът по
първоначалният иск на основание чл. 78, ал.1 ГПК. На л.100 от делото е
представен от пълномощника на ищцата списък по чл. 80 ГПК, като съдът
намира, че разноските са установени в размер на 65.00 лева /за държавна
такса/, и 191.70 /сто деветдесет и един лев и седемдесет стотинки/ разноски
за експертиза, като ответникът „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД следва да бъде осъден
да ги заплати, а на основание чл. 38, ал.2 ЗА, в полза на адв. Д. М. да заплати
14
сумата от 344.00 лева - адвокатски хонорар за представителство по делото,
съобразно представен на л.102 от делото Договор за правна защита и
съдействие.
По отношение на предявеният насрещен иск:
С насрещната искова претенция „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД претендират
заплащане на сумата 1282.26 лева главница и сумата 159.25 възнаградителна
лихва. Претенцията е уважена до размер 1140.83 лева, като за разликата до
претендирания размер 1282.26 лева и за сумата 159.25 възнаградителна лихва
като неоснователна и недоказана е отхвърлена.
В приложените по делото доказателства – списък по реда на чл.80 от
ГПК, проц.представител на„АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД – адв.У. е посочил
адв.възнаграждение в размер на 1200.00 лева, без да е уточнил каква част от
него е за изготвяна и представяне на отговор към първоначалната искова
молба и каква част е за предявената насрещна искова претенция.При това
положение, съдът приема, че половината от договореното
адв.възнаграждение – 600.00 лева е за изготвяне на отговор на исковата
молба, а другата половина- 600.00 лева за предявената насрещна искова
претенция.
Минималните размери на дължимите възнаграждения за процесуално
представителство по дела, когато същото се осъществява от адвокат, са
предмет на изрична уредба в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (наредбата). Съгласно чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредбата дължимото за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнаграждение при интерес до 1000
лева е 300.00 лева, а съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата , при интерес от
1000 до 5000 лева е 320.00 лева/300 лева + 5% за горницата над 1000лв./.
По отношение на главницата, исковата претенция е уважена до размер
на 1140.83 лева, а претенцията за лихва отхвърлена изцяло.С оглед изхода на
спора, ответницата по насрещният иск М. Н. Г. следва да заплати на „АЙ ТИ
ЕФ ГРУП" АД, съразмерно с уважената/отхвърлена част от претенциятаза
главница, сумата от 240.00лева, представляваща част от дължимото
адвокатско възнаграждение.
Ще следва „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, да заплати на основание чл.78 ал.3
от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 ЗА, в полза на адв. Д. М. сумата от 64.00 - шестдесет и
15
четири лева, съобразно отхвърлената част от главният иск, както и сумата от
300.00 – триста лева за изцяло отхвърлената акцесорна претенция за лихва.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ай Ти Еф Груп“ АД,
ЕИК*** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ф.Д. и
С.А., по предявения от М. Н. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес в ***,
чрез адвокат Д. В. М. със съдебен адрес: гр.П., ***, иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, че Договор за потребителски кредит №
*** от 07.07.2021г. е недействител на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, поради това, че посоченият в Договора ГПР не съответства на
действителния ГПР, поради което М. Н. Г. НЕ ДЪЛЖИ на „Ай Ти Еф Груп“
АД, ЕИК*** сумата от 1620.60 лева, представляваща неустойка по Договор
за потребителски кредит № *** от 07.07.2021година.
ОСЪЖДА М. Н. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес в ***, чрез
адвокат Д. В. М. със съдебен адрес: гр.П., *** да заплати на „Ай Ти Еф Груп“
АД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ф.Д.
и С.А. сумата 1140.83 /хиляда сто и четиридесет лева и осемдесет и три
стотинки/ лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит
№*** от 07.07.2021г. , като за разликата до претендирания размер от 1282.26
/хилядадвестаосемдесет и два лева и двадесет и шест стотинки/ лева, като
неоснователен и недоказанотхвърля.
ОТХВЪРЛЯ катонеоснователна и недоказанапредявената от „Ай Ти Еф
Груп“ АД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Ф.Д. и С.А. срещу М. Н. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес в ***, чрез
адвокат Д. В. М. със съдебен адрес: гр.П., ***,акцесорна претенция за
заплащане на сумата от 159.25 – сто петдесет и девет лева и двадесет и пет
стотинки/ лева, представляващавъзнаградителна лихва, дължимапо Договор
за кредит №*** от07.07.2021г.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК*** със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Ф.Д. и С.А. да заплати на М. Н. Г., ЕГН
********** с постоянен адрес в ***, сторените по делото разноски в размер
на 256.70 /двеста петдесет и шест лева и седемдесет стотинки/, съобразно
уважена част от исковата претенция.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК*** със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Ф.Д. и С.А. да заплати наадв. Д. М. на
основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата от 344.00/триста четиридесет и четири/ лева
- адвокатски хонорар за представителство по делото за предявената искова
претенция, както и сумата от364.00 –триста шестдесет и четири лева,
съобразно отхвърлената/уважена част от насрещната искова претенция,
съобразно представен на л.102 и л.103 от делото Договор за правна защита и
съдействие и на л.100 от делото- списък по реда на чл.80 от ГПК.
16
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
17