Р Е Ш Е Н И Е
№ 78 25.01.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на единадесети януари
две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 2305 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Административното дело е образувано по жалба от „ЕНЕРДЖИ ТИЙМ 2016“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.„Сан Стефано“ № 62, представлявано от
управителя Н.К., против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-349-0048943/06.11.2020г. издадена от Д.Т.В., началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на ИД
на НАП, с която на
основание чл.186, ал.1, т.1, бук.„а“ от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка
ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – закусвалня „Бързо хранене Бон Апети“, находящ се гр.Бургас, ул.„Мара Гидик“ № 16, стопанисван от „ЕНЕРДЖИ ТИЙМ 2016“
ООД, ЕИК ********* и
забрана на достъпа до него за срок от 3 /три/ дни, на
основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Иска се отмяната на оспорената
заповед като неправилна и незаконосъобразна и
присъждане на разноски. Твърди се, че извършеното
нарушение е поради допусната техническа грешка от страна на служителката в
търговския обект и наложената принудителна мярка е несъразмерно тежка, тъй като
нарушението е извършено за първи път и не са настъпили вреди за бюджета.
Изложени са съображения за това, че налагането на ПАМ преди издаването на наказателно
постановление представлява съществено процесуално нарушение, тъй като лишава
жалбоподателя да се възползва от правото му, регламентирано в чл.187, ал.4 от ЗДДС.
В съдебно заседание
жалбоподателят „ЕНЕРДЖИ ТИЙМ 2016“ ООД, редовно и своевременно призован, не
изпраща представител.
Ответната страна Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ НАП, редовно и
своевременно призован, не изпраща представител. Пълномощникът му юрисконсулт Даиела
Желева представя писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна.
Излага съображения за законосъобразността на оспорената заповед. Претендира
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища
прие за установено следното:
На 29.10.2020 година в 11.00
часа служители на ТД на НАП- Бургас
извършили оперативна проверка в търговски обект на дружеството жалбоподател – закусвалня „Бързо хранене
Бон Апети“, находящ се гр.Бургас, ул.„Мара Гидик“ № 16. При проверката била извършена контролна покупка на храна, опакована за дома, на стойност
общо 4.85 лв. заплатена в брой от проверяващите. За извършената продажба е
издадена фискална касова бележка № 0063684/29.10.2020г. от монтирано и работещо
при проверката в обекта фискално устройство, модел „DATECS DP-
За извършеното нарушение бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № F578686/06.11.2020г., въз
основа на което било издадено Наказателно постановление /НП/ № 550457-
F578686/23.11.2020г.
Предвид
установените обстоятелства била издадена оспорената Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-349-0048943/06.11.2020г. от Д.Т.В., началник отдел „Оперативни дейности“
гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на ИД на НАП,
с която на
основание чл.186, ал.1, т.1, бук.„а“ от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка
ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – закусвалня „Бързо хранене Бон Апети“, находящ се гр.Бургас, ул.„Мара Гидик“ № 16, стопанисван от „ЕНЕРДЖИ ТИЙМ 2016“
ООД, ЕИК ********* и
забрана на достъпа до него за срок от 3 /три/ дни, на
основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Заповедта била връчена на 10.11.2020г.
лично на Николай Иванов Костадинов - управител на дружеството.
Недоволно от заповедта „ЕНЕРДЖИ
ТИЙМ 2016“ ООД я оспорило пред Административен съд – Бургас с жалба вх.№ 9931/12.11.2020г.,
във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-349-0048943/06.11.2020г. издадена от Д.Т.В., началник отдел „Оперативни дейности“
гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на ИД на НАП,
с която на
основание чл.186, ал.1, т.1, бук.„а“ от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка
ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – закусвалня „Бързо хранене Бон Апети“, находящ се гр.Бургас, ул.„Мара Гидик“ № 16, стопанисван от „ЕНЕРДЖИ ТИЙМ 2016“
ООД, ЕИК ********* и
забрана на достъпа до него за срок от 3 /три/ дни, на
основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган - началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП в кръга на неговите правомощия, съобразно
разпоредбата на чл.186, ал.3, вр. с ал.1, т.1 от ЗДДС и на основание заповеди № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. и Заповед №
2106/30.03.2018г. на изпълнителния директор на НАП, в съответната писмена форма
и необходимите реквизити, което го прави валиден.
Основанието за налагане на
принудителната административна мярка и нейната продължителност са мотивирани от
решаващия орган с това, че
констатираното при извършената проверка ненадлежно регистриране на
продажбата с неправилно прилагане на намалена ставка на ДДС в размер на 9% е
довело до отрицателни последици за фиска по отношение изчисляване правилния
размер на дължимите налози от търговец. Изложени са мотиви, че срокът на
мярката е обусловен от тежестта на извършеното нарушение и последиците от него,
вида и характера на търговската дейност и е съобразен с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца.
Като допълнително основание за налагане на ПАМ е посочен размерът на
средно-дневния оборот на стойност 619.87 лева, както и нереално ниските, според
административния орган, декларирани приходи от дейността на търговеца по
години, съобразно местоположението на търговския обект, а именно: данъчна
печалба за 2017г. - 3 988.58 лева, за 2018г. – 12 453.85 лева и за 2019г.
– 63 522.82 лева. Отбелязано е наличието на непогасени публични задължения
в размер на 10 102.97 лв. към 30.10.2020г. Продължителността на наложената
мярка е обоснована с тежестта на извършеното нарушение и последиците от него,
вида и характера на осъществяваната дейност.
Нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС
предвижда, че принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Следователно, заповедта като индивидуален административен акт, следва да
отговаря на изискванията по чл.59 от АПК.
При
издаването на заповедта от административният орган не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа,
който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща
правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срок и
реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган. В същата са посочени фактическите и правни
основания за издаването й, като в случая принудителната административна мярка е
наложена на основание чл.186, ал.1, т.1, бук.”а” от ЗДДС - неизпълнение на
задължението за издаване на съответен документ за продажба по установения ред. В този смисъл съдът приема, че оспорената заповед
отговаря изцяло на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира,
че процесната заповед е правилна и законосъобразна като постановена и в
съответствие с материалния закон.
Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл.186, ал.1, т.1,
б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. В чл.25, ал.3 от Наредбата е предвидено, че фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при
извършване на плащането, като лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да
предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Пак в същата връзка чл.27
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. изрично вменява в задължение на лицата по
чл.3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, да
регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на
продажбите като съгласно т.1 в данъчна група „А“ се регистрират стоки и услуги,
продажбите на които са освободени от облагане с данък или стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 0% ДДС, както и продажби, за които не се
начислява ДДС, докато в група „Б“ се регистрират стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 20% ДДС.
В съставения протокол за извършена проверка, е
посочено, че при заплащане на сумата е издаден фискален бон от наличното в
обекта фискално устройство, в който извършената продажба на храна за в къщи е
маркирана в група „Г”, а не в груба „Б”, както изисква чл.27 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г., като
извършеното нарушение правилно е квалифицирано като
нарушение на нормата на чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС. Извършеното нарушение не се
оспорва от жалбоподателя. Според представените в административната преписка
писмени обяснения на служителя на санкционираното дружество –
продавач-консултанта Мария Желязкова, същата е допуснала грешка при
маркиране групата на извършената продажба
във фискалното устройство, намиращо се в обекта.
За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е
налице - констатирано е издаването на фискална касова бележка за извършеното
плащане, в която извършената продажба на храна за в
къщи е маркирана в група „Г”, а не в груба „Б”, както изисква чл.27 от Наредба
Н-18 от 13.12.2006г., което нарушение е описано в съставения протокол за
извършена проверка и то е фактическото основание за издаването заповедта. По
делото не са ангажирани доказателства опровергаващи констатациите на органите
по приходите и правилно е прието в обжалваната заповед, че са налице
предпоставките на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, за налагане на ПАМ. Следва
да се има в предвид, че за налагане на този вид принудителна административна
мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен орган извършване
на нарушението по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18
от 13.12.2006г. при извършена продажба, каквото в случая е налице, поради което
и при наличие предпоставките на чл.186, ал.1 от ЗДДС, органът е длъжен да
издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за
прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект,
като ирелевантен за спора е фактът, дали за конкретното нарушение е съставен
АУАН и е издадено наказателно постановление, тъй като това не е предвидено от
законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ.
Настоящият съдебен състав счита,
че стойността на контролната покупка, в конкретния случай е без значение, тъй
като същата би могла да бъде както по-малка, така и по-голяма, в зависимост от
това каква стока биха закупили контролите органи. Важен и съществен е именно
фактът на извършеното нарушение, а не цената на закупената стока, тъй като тя е
била предмет не на обичайна, а на контролна покупка.
Относно продължителността на срока, съдът съобрази следното:
В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност,
принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок
до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец, то
административният орган е длъжен да обоснове защо е определил посочения срок от
3 дни. В случая са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока
на наложената ПАМ, като административният орган е посочил целите, които иска да
бъдат постигнати с налагането. Тези мотиви в достатъчна степен обосновават
правилното определяне на продължителността на наложената мярка и се споделят от
настоящия съдебен състав.
След като наложената ПАМ
запечатване на обекта за срок от 3 дни е законосъобразна, законосъобразна се
явява и разпоредената забрана за достъпа до обекта на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС. Забраната за достъп до обекта и запечатването на обекта представляват две
мерки, които се налагат кумулативно, при наличието на едни и същи предпоставки,
които в случая са налице.
Наложената ПАМ съответства на
целта на закона. Целта на разпоредбата
на чл.186 от ЗДДС
е с преустановителен и превантивен характер т.е. има за цел на първо място да
попречи на лицето, на което е наложено, да продължава да извършва нарушение от
този вид и на второ да го превъзпита към спазване на законовите норми, както
персонално към наказаното лице, така и по отношение на останалите търговци.
От наличните данни по делото може да се направи
изводът, че в търговския обект е създадена организация на работа, която води до
отклоняване от данъчно облагане. Според чл.19, ал.2 от Конституцията, законът
създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия
за стопанска дейност. Задължението за заплащане на данъци е въздигнато в
основен принцип от нормата на чл.60 от Конституцията на РБ. Установените факти
от търговската дейност на жалбоподателя – извършване на продажба, без
надлежното й отчитане чрез издаване на фискален бон – показват, че в случая е
налице засягане на важен държавен интерес – задължението на стопанските обекти
да отчитат коректно приходите си, за да заплащат определените данъци,
постъпленията от които формират приходната част от държавния бюджет. С
нарушението на това свое задължение жалбоподателят нарушава и еднаквите правни
условия, създадени от законодателството за всички стопански субекти, като
получава предимство пред тези от тях, които отчитат в пълен обем приходите си.
В този смисъл мотивите на началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, за издаване на оспорената заповед за налагане на
принудителна административна мярка се приемат за основателни и законосъобразни.
Съобразно
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени
нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с
материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се
явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.
При този изход на делото и предвид
направеното от пълномощника на ответника искане за разпределяне на
отговорността за разноски, на основание чл. 143 ал. 4 АПК жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на НАП - София
разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в минималния размер от
100 /сто/ лева съгласно чл.144 от АПК вр. чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕНЕРДЖИ ТИЙМ
2016“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.„Сан Стефано“ № 62, представлявано от
управителя Н.К., против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-349-0048943/06.11.2020г. издадена от Д.Т.В., началник отдел
„Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП,
упълномощен със № ЗЦУ-1148/25.08.2020г.
на ИД на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, бук.„а“ от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е наложена принудителна
административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – закусвалня „Бързо
хранене Бон Апети“, находящ се гр.Бургас, ул.„Мара Гидик“ № 16,
стопанисван от „ЕНЕРДЖИ ТИЙМ 2016“ ООД, ЕИК ********* и забрана на
достъпа до него за срок от 3 /три/ дни, на основание чл.187,
ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ЕНЕРДЖИ ТИЙМ 2016“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул.„Сан Стефано“ № 62, представлявано от
управителя Н.К., да заплати на НАП – София направените по делото разноски в
размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: