Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.ЛОВЕЧ, 24.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД,
шести граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети януари, две
хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при
участието на секретаря И. Вълчева, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №2048 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази :
Облигационен
иск с правно основание чл.51 от Закона заадвокатурата /ЗА/ във връзка с чл.79,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Въз основа на Определение
№731/12.10.2018 год. по в.гр.д.№446/2018 год., с което в производство по чл.23,
ал.3 от ГПК, ОС-гр.Ловеч е изпратил по компетентност гр.дело №813/2018 год. по
описа на РС-гр.Троян, на РС-гр.Ловеч и след направен отвод, видно от
Определение №1411/16.10.2018 год. по гр.дело №2048/2018 год. по описа на
РС-гр.Ловеч, на първоначално определения съдия-докладчик, настоящия съдебен
състав е сезиран с искова молба от Х.Д.Г. ***, чрез пълномощника си адв.И.Н. ***
против адвокат С.И.С. ***, в която изтъква, че на
20.04.2016 год. сключил договор за правна защита и съдействие и упълномощил
горепосочения ответник в качеството му на адвокат от АК-гр.Ловеч, практикуващ в
гр.Троян, да образува и да го представлява по гражданско дело за делба, имащо
за предмет два апартамента, съсобствени между него и бившата му съпруга,
находящи се - единият в гр.Троян, а другият в гр.София. Въз основа на сключения
между тях договор и даденото пълномощно ответникът образувал гражданско дело
№425/2016 год., заведено в РС-Троян. Пояснява, че по принцип се разбрали с
ответника С.С., той да води преговори за сключването на съдебна спогодба с
неговата бивша съпруга, като на нея да бъде поставен в дял апартамента в
гр.София, а на него - апартамента в гр.Троян. Апартаментът в гр.София имал
данъчна оценка 51 636,30 лв., а апартамента в гр.Троян бил с данъчна оценка
20 503,80 лв. За целта бившата му съпруга трябвало да му плати парично
уравнение на дела, съобразно разликата в пазарните цени на имотите. Когато е
уговарял паричното уравнение на дела му, ответникът се е отказал от
извършването на оценителна експертиза в хода на делбеното производство, която
да определи пазарните цени на имотите, а оттам да послужи и като основа за
уговаряне на паричното уравнение. Вместо това съвсем произволно, без да бъде
информиран и да даде съгласие, той е уговорил уравнение на дела му в размер на
11500 евро. По негови сведения
пазарната цена на апартамента в гр.София към момента на сключването на
съдебната спогодба се е движила в размер между 60 000 и 90 000 евро. По този
начин вследствие на сключената съдебна спогодба съпругата му е получила имот,
който струва минимум 120 000 лв., а той получил имот за около 30 000 лв., плюс
парично уравнение за около 23 000 лв. (11 500 евро). Счита, че по този начин
вследствие сключената от адвоката съдебна спогодба е ощетен със сумата 22 000
лв., които е трябвало да получи, освен уговорените 11 500 евро за уравняване на
неговия дял. Като се е отказал от изслушването на съдебно-техническата,
оценителна експертиза и на практика не е получил обективна информация за
пазарната стойност на имотите и като е сключил въпросната съдебна спогодба,
адвокатът е нарушил задължението си да действа в негов интерес и с това му е
причинил горепосочените вреди.
Моли съда да осъди
адвокат С.С. да му заплати обезщетение в размер на сумата 22 000 лв. за
причинени му имуществени вреди от това, че не е водил гр.д.№425/2016 год. по
описа на РС-гр.Троян в негов интерес, както и законна мораторна лихва върху
горепосочената сума, дължима от предявяването на иска до окончателно изплащане
на сумата, а също и разноските по водене на делото.
В
срока по чл.131 от ГПК е представен отговор на исковата молба от ответника, в
който счита, че исковата молба е нередовна, поради което моли съда да я остави
без движение и да укаже на ищеца да уточни правната квалификация на исковата си
претенция. Моли съда след изправяне на исковата молба да депозира нов отговор
по делото. В случай, че съдът не уважи искането му заявява, че изцяло оспорва
предявения против него иск, както по основание, така и по размер, излагайки
подробни аргументи затова.
Пред
настоящата инстанция ищецът се представлява от пълномощника си адв.Н., който от
името на доверителя си поддържа исковата молба, уточнявайки, че отговорността
на адвоката е договорна по своя характер, тъй като се касае за неизпълнение на
задължението, което важи за всички представители, които действат в интерес на
представлявания. Твърди, че ответника не е имал представителна власт да сключи
спогодба, съобразно пълномощното, като той не е действал в интерес на
представлявания. Такова задължение има всеки адвокат по ЗА. Уточнява, че
претендира законна лихва върху посочената в петитума на исковата молба сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба пред РС-гр.Троян. Моли съда
да уважи иска така, както е предявен, като присъди на доверителя му и сторените
по делото разноски, за които представя списък на разноски по чл.80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на размера на адвокатския хонорар на пълномощника на
ответника.
Ответникът
в хода на процеса се явява лично и с пълномощника си адв.Н., като последния от
името на доверителя си поддържа писмения отговор, депозиран в срока по чл.131
от ГПК и оспорва исковата молба. Счита, че иска е допустим, но неоснователен по
подробни съображения, изложени в писмена защита с цитиране и на задължителна
съдебна практика. Моли за отхвърляне на предявеният против доверителя му иск,
като присъди и сторените по делото разноски.
В
пледоарията си по съществото на спора ответникът изразява становище, че от заключението
на вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза се доказвало по
несъмнен начин, че е работил в името и в интерес на неговия доверител Х.Д.Г.,
тъй като според тази експертиза той е трябвало да получи 61 182 лв. като
негов дял от двата имота, като има ½ идеална част от апартамента в
гр.София и ½ от апартамента в гр.Троян, а той реално е получил
62 204 лв., т.е. с 1 000 лева повече отколкото е било редно да
получи, ако е назначена по делбеното производство тази експертиза. Моли съда да
осъди ищеца да му заплати разноските, направени в настоящото гражданско дело.
Съдът като
прецени представените по делото писмени и гласни доказателства, доводите на процесуалните
представители на страните, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК, и
съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за
установени следните факти :
Няма спор
между страните, а и това се установява от служебно изисканото и приложено като
доказателство по делото гражданско дело №425/2016 год. по описа на РС-гр.Троян,
че то е образувано пред този съд по повод подадена от Х.Д.Г., чрез пълномощника
му адв.С.И.С. *** искова молба против П. Д.К., за делба на имоти, придобити в
режим на СИО с посочено правно основание чл.34 от ЗС.
Видно от
представения с исковата молба Договор за правна защита и съдействие №**********/20.04.2016
год. /стр.12 от делото/ ищецът по гр.дело №425/2016 год. по описа на
РС-гр.Троян е упълномощил адв.С.И.С. да го представлява /защитава/ по това дело
до приключването му пред всички инстанции, в производства по отмяна и
възобновяване, като извършва всички съдопроизводствени действия, включително
получаване на депозирани разноски и преупълномощаване, като изрично има и
правата по чл.34, ал.2 и 3 от ГПК за сключване на спогодба, за намаляване,
оттгеляне или отказ от иска, за признаване исканаията на другата страна
заполучаване на пари или на други ценности, задействия, представляващи
разпореждане с предмета на делото, както и да
предявява искове за гражданско състояние, включително и брачни искове и
да изменя исканията в хода на делото, както и да сключва помирения.
Производството
по гр.дело №425/2016 год. по описа на РС-гр.Троян е приключило със сключена
между страните съдебна спогодба, обективирана в Протоколно определение
№627/11.12.2017 год., която съдът е одобрил и съгласно която : ПИ с
идентификатор №73198.506.309,.1.6, находящ се в гр.Троян по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-11/20.04.2007 год. на ИД
на АГКК, с адрес на имота : гр.Троян-5600, ж.к.”Лъгът”, бл.3, вх.”Е”, ет.2,
ап.6, самостоятелният обект се намира с сграда №1, разположена в ПИ с
идентификатор 73198.506.309, предназначение на самостоятелния обект - Жилище,
Апартамент, брой нива - 1, съседни самостоятелни обекти в сградата на същия
етаж : 73198.506.309.1.5, под обекта 73198.506.309.1.1, над обекта
73198.506.309.1.9, става индивидуална собственост на Х.Д.Г., ЕГН-********** ***.
ПИ с
идентификатор №68134.4333.307.1.11, находящ се в гр.София, ж.к.”Овча купел-
Съдът е
осъдил П. Д. К. да заплати на Х.Д.Г. сумата от 90,32 лева, представляващи
направени разноски във връзка с делбеното производство, а по сметка на
РС-гр.Троян сумата 516,36 лева, представляваща държавна такса, изчислена като
2% върху данъчната оценка на дела й.
Осъдил е Х.Д.Г.
да заплати по сметка на РС-гр.Троян сумата 205,04 лева, представляваща държавна
такса, изчислена като 2% върху данъчната оценка на дела му, като съдът е върнал
на този съделител сумата 100 лева, представляваща внесен депозит за вещо лице
по съдебно-техническа експертиза, която не е извършена.
Съдът е
прекратил производството по гр.дело №425/2016 год. по описа на РС-гр.Троян,
като спогодено. Съдебната спогодба е подписана от пълномощниците на страните за
ищеца - адв.С. и за ответницата - адв.Х., като няма доказателства определението,
с което е прекратено производството по делото да е обжалвано пред ОС-гр.Ловеч с
частна жалба в законният седмодневен срок от датата на сключванетго й, за което
на страните е съобщено в съдебно заседание.
Пред
настоящият съдебен състав, в производство по чл.176, ал.1 от ГПК, са зададени
въпроси на ответника относно това разяснил ли е на клиента си Х.Г., че следва
да се изслуша експертиза на вещо лице за оценка на имота и след това делото да
се спре по взаимно съгласие, защото в противен случай клиента може да увреди
интересите си, ако се сключи една такава спогодба преди да е изслушана оценката
на вещото лице, на които въпроси С.С. отговори в съдебно заседание на
17.01.2019 год., че е разяснил на доверителя си този факт. Включително по
делото има внесен депозит от негово име за съдебно-техническа експертиза, преди
сключ***ане на спогодбата. Уточни, че е следвало неговата бивша съпруга да
внесе 100 лева депозит, за да може да се назначи такава експертиза, което
станало през м.юли 2017 год., но след като доверителят му в края на м.септември
2017 год. и по-точно на 29.09.2017 год. в 10,47 часа му изпратил по
електронната поща неговата банкова сметка в „Инвестбанк”-гр.Троян и били
уточнени параметрите на така очертаната спогодба между него и госпожа Казанджиева,
пристъпили към тази спогосба. В края на делото този депозит от 100 лева е
върнат на доверителя му. Така, че тази опция за назначаване на съдебна
експертиза му е разяснена, както и му е разяснено, че при спогодба таксата е
по-малка 2%, а в случай на съдебно решение - 4%.
Въпроси по
реда на чл.176, ал.1 от ГПК /подробно уточнени в 11 пункта в Определение
№1594/23.11.2018 год. в закрито заседание/, са зададени и на ищеца, който
уточни, че предложенията са направени по телефона. Първата сума била 30 лева,
следващата била 20 лева, а третата - 15 лева. Той искал да е в евро, а не в
левове. Последното предложение е било за сума от 15 000 евро. Заяви, че
среща в гр.Гуадалахара - Испания с бившата му съпруга не е имало, а е имало
телефонен разговор, на който не са могли да се споразумеят. По телефона е
уведомен за постигнатата спогодба, но не е съгласен с тази сума по-ниска от
15 000 евро. Копие от протокола от 11.12.2017 год. му е изпратено един
месец по-късно. Изтъква също, че му е било разяснено, че ако се сключи спогодба
тя е окончателна и че има силата на съдебно решение и не може да се атакува.
Има адвокат С., който му е разяснил тези неща. Става въпрос за друг адвокат, а
не за този, който му е водил делото. На 09.01.2018 год. той е разрешил на
ответника да предаде ключовете за апартамента в гр.София, на адвоката на К..
Едва след последното заседание разбрал, че апартамента в гр.Троян остава за
него. Спогодбата е подписана от неговия адвокат, тъй като по това време той бил
в чужбина.
Като
доказателство по делото е представено писмо изх.№5143-3561#1 от 21.05.2019
год., с което Изпълнителния директор на „Инвестбанк”АД Централно управление
информира съда, че лицето Х.Д.Г., ЕГН-********** е титуляр на разплащателна
сметка в левове с IBAN ***, открита на 20.04.2016 год. във финансов център
„Троян” на „Инвестбанк”АД. В периода от 29.09.2017 год. до 11.12.2017 год. по
сметката има постъпили суми, като след 29.09.2017 год. има теглени суми. Друга
информация на съда не може да се предостави, тъй като тя представлява банкова
тайна.
По молба на
ищцовата страна, съдът на основание чл.195, ал.1 от ГПК, е допуснал
назначаването на съдебно-техническа експертиза на в.л.Е.Г., от която се
установява, че пазарната цена на двата апартамента в гр.Троян и в гр.София,
предмет на гр.дело №425/2016 год. по описана РС-гр.Троян, е както следва : към
датата на изготвяне на експертизата - 16.05.2019 год. за апартамента в гр.Троян
- 40 700 лева, а за апартамента в гр.София - 79 100 лева. Към
11.12.2017 год. за апартамента в гр.Троян - 40 200 лева, а за този в
гр.София - 72 900 лева.
Съдебно-техническа експертиза е изготвена и от вещо лице
инж.К.Д. ***- СГС, която е направила заключение, че индикацията за пазарна
стойност на процесните имоти към 11.12.2017 год. е за апартамента в гр.Троян
39 704 лева и за апартамента в гр.София - 82 065 лева. Индикацията за
пазарна стойност на процесните имоти към 04.11.2019 год. за апартамента в
гр.Троян е 40 622 лева, а за този в гр.София - 85 622 лева.
С участнието
на предходното вещо лице инж.К.Д. е назначена и тройна съдебно-техническа
експертиза, както и на вещи лица инж.И.Е.И. и инж.Ю.Л.Д. /трите вещи лица от
района на СГС/, които в резултат на анализираните материали по делото, извършения
оглед, направените проучвания, извършените анализи и изчисления, са дали
заключение, че пазарната стойност на апартамента в гр.София към 11.12.2017 год.
е 82 660 лева, а към 17.01.2020 год. е 98 470 лева.
От
показанията на св.Б. П. А., който познава и двете страни по делото, се установява,
че той ги е запознал, тъй като адвоката му е приятел, а с ищеца са в приятелски
отношения. Станало на въпрос, че ищеца и съпругата му се раздели и той го
попитал дали знае адвокат, за да го свърже с него. Той го запознал с адвоката и
повече не е присъствал на нищо. Ищецът му се обадил от Испания, но не помни
кога точно е било това, но е било повече от две години. Не е ставало на въпрос
кой апартамент ще вземе ищеца, той даже не знае, че ищецът и бившата му съпруга
имат жилище и в гр.София. Мислел е, че само апартамента в гр.Троян искат да
делят.
В показанията
си дадени пред съда бившата съпруга на ищеца св.П. Д. К. изтъкна, че тя узнала
за подялбата в един момент, когато отишла в гр.София да си плати данъка на
жилището. Това било през 2016 год. Разбрала, че е започнал процес по подялбата
и се прибрала в Испания. Обадила се на бившия си съпруг, за да се договорят как
ще направят подялбата. Преговорите започнали там, като тя трябвало да наеме
адвокат, с пълномощно. Адвокатите започнали преговорите. Стигнало се до там, че
имало някакво споразумение през м.септември 2017 год. Отишла тя на срещата,
като ищеца й казал, че ако даде 15 000 евро, ще се съгласи да подпише.
Казала му, че няма такава сума и ще вземе заем. Крайната цел е била да не
отидат на търг жилищата. Затова предложила на бившия си съпруг, ако той иска да
даде на нея сумата и да вземе жилището в гр.София. Седмица по-късно й се обадил
адвоката, че са стигнали до споразумение за 11 000 до 12 500 евро и
затова помолила адвокатката си да говори с насрещната страна, защото всяко едно
евро било тежест за нея. През цялото време е контактувала с адвокатката си,
като тя й потвърдила, че няма да върнат нито едно евро назад, както тя си прецени.
С бившия си съпруг се срещнали в Гуадалахара - Испания като й поискал
15 000 евро, за да подпише. После тя превела 5 000 евро и другите
трябвало да уреди по някакъв начин, защото ги нямала, но каквато сума е имало
ги е превела по банковата сметка на Х.. Адвокатката й изпратила сметката на Х.
и й казала да приведе парите на тази сметка, на името на Х.. През целия делбен
процес пред РС-гр.Троян се е представлявала от адв.Сашка Христова, на която е
подписала пълномощно да я представлява от нейно име и да сключва спогодба. Лично
пред съда не се е явявала.
По
иска с правно основание чл.51 от ЗА във връзка с чл.79, ал.1
от ЗЗД..
При така
установената фактическа обстановка съдът пиема, че е сезиран с осъдителен иск с
правна квалификация чл.51 от ЗА във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД за претърпени
имуществени вреди в размер на сумата 22 000 лева, предявен от ищеца Х.Д.Г.
против адвокат С.И.С., който иск съдът намира за допустим, но по същество -
неоснователен. Ищецът претендира обезщетение за неизпълнение на сключен между
него и посочения ответник, в качеството му на адвокат, вписан в АК-гр.Ловеч,
договор за правна защита и съдействие по гр.дело №425/2016 год. по описа на
РС-гр.Троян, който по правната си същност има характеристиките на договор за
поръчка. При този договор дължимата от адвоката престация към доверителя не е
свързана с постигане на конкретен резултат по делото, а с осигуряване на правна
защита на неговите интереси и процесуално представителство в процеса,
ръководейки се от върховенството на закона - чл.40, ал.2 от ЗА.
Основното правило е, че
отговорността за този вид вреди се носи лично от адвоката, като съгласно чл.51
от ЗА за всяко виновно неизпълнение на задълженията си по този закон, по
Етичния кодекс на адвоката и Наредбите на Висшия адвокатски съвен, адвокатът
отговаря за причинените на клиента вреди. Следователно само при доказване на
виновно неизпълнение на задълженията на адвоката и причиняване на вреди, за
доверителя възниква правната възможност да ангажира отговорността на
пълномощника за обезщетяването по реда на чл.79 и сл. от ЗЗД, като доказването
на виновно неизпълнение на ответника подлежи на доказване при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца, съгласно разпределената доказателства
тежест в процеса още в първото по делото заседание, проведено на 17.01.2019
год. В конкретният казус се твърди наличие на неизпълнение на задължението на
адвоката, осъществил процесуално представителство по соченото дело да защитава
правата и законните интереси на клиенти си по най-добрия начин, но от
доказателствата, ангажирани пред настоящата инстанция се установява, че липсва
основание за ангажиране на отговорността на ответника, доколкото
представляващият ищеца по гр.дело №425/2016 год. по описа на РС-гр.Троян -
адвокат С.И.С. е изпълнил задълженията си да защити интересите му по делбеното
производство и е извършил адекватни процесуални действия с оглед предявената
срещу Пламенка Дочева Казанджиева претенция по чл.34 от ЗС, при спазване
предвидените в ГПК способи и срокове. Не са налице признания за неизгодни за
доверителя факти и обстоятелства. Ищецът неоснователно счита, че с
неназначаването на съдебно-техническа експертиза, която да изчисли пазарната
оценка на имотите, предмет на делбеното производство пред РС-гр.Троян /и
по-конкретно на апартамента в гр.София/, е довело до увреждане на неговите
интереси, тъй като видно е, че още в съдебно заседание на 10.02.2017 год.,
съдията-докладчик по гр.дело №425/2016 год. по описа на РС-гр.Троян е допуснал
съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение относно пазарната
стойност на имотите и тяхната поделяемост. Определил е страните да внесат по
100 лева депозит за вещо лице в 7-мо дневен срок от датата на съдебното
заседание. В същото съдебно заседание, пълномощниците на страните са направили
искане за спиране на производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.1
от ГПК, с цел постигане на спогодба, което искане е уважено и съдът е спрял
производството по делото по съгласие на страните. След възобновяване на
производството с Определение №453/22.08.2017 год. е постигната спогодба между
страните, обективирана с Протоколно определение №627/11.12.2017 год. по гр.дело
№425/2016 год. по описа на РС-гр.Троян, като съдът след одобряването й е постановил
да се върне на ищеца Х.Д.Г. сумата 100 лева, представляваща внесен депозит за
вещо лице по съдебно-техническата експертиза, която не е извършена, т.е.
делбеното производство пред РС-гр.Троян е приключило въз основа на данъчната
оценка на имотите, представена към датата на подаване на исковата молба в съда.
Пред настоящата съдебна инстанция, видно от заключението на вещите лица по
тройната съдебно-техническа експертиза се установи, че с оглед пазарната
стойност на апартамента в гр.София към датата на съдебната спогодба -
11.12.2017 год. е 82 660 лева, т.е. по-голяма от данъчната оценка на този
имот в размер на 51 636,30 лева, която оценка е представена като
доказателство по гр.дело №425/2016 год. по описа на РС-гр.Троян с подадената
пред този съд искова молба. Следователно като е имал предвид именно тази
данъчна оценка към момента на сключване на спогодбата пред РС-гр.Троян по
цитираното по-горе делбено производство, то адвокат С. по никакъв начин не е
злопоставил интересите на своя клиент, още повече, че информация за хода на
производството ищеца е получавал, както от договорно ангажирания си адвокат по
делото, така и от друг адвокат адвокат
Стоев, който му е разяснил тези неща както и самият Х.Г. заяви пред настоящия
съд, на въпроси, зададени му по реда на чл.176, ал.1 от ГПК. Тоест ако по
някакъв начин той е считал, че не са надлежно защитени интересите му по
най-добрия и в негов интерес начин в хода на делбеното производство, развило се
пред РС-гр.Троян, то като доверител е имал
право да оттегли във всяко време пълномощието си от адв.С. и да
упълномощи друг адвокат, но доказателства в тази насока по гр.дело №425/2016
год. по описа на РС-гр.Троян няма. След като липсва пряка и непосредствена причинна
връзка от необосновано твърдяното неизпълнение на договора за правна помощ и
сочената от ищеца вреда, съдът намира, че упълномощения от него адвокат С.И.С.
е изпълнил договорните си задължения и с предприетите си процесуални действия
по гр.дело №425/2016 год. по описа на РС-гр.Троян не е допринесъл за
неблагоприятния за доверителя си изход от правния спор, поради което
претенцията за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на сумата 22 000 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на иска - 28.08.2018
год. до окончателно изплащане на сумата, се явява неоснователна и недоказана и
като такава следва да бъде отхвърлена.
По
разноските.
При този
изход на процеса неоснователна се явява и претенцията на ищеца за заплащане на
съдебно-деловодните, направени в настоящия исков процес, възлизащи в размер на
сумата 5 083 лева, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Пълномощникът
на ищеца е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
ответника, което възражение съдът счита за основателно, тъй като действително то
е прекомерно и не отговаря на действителната правна и фактическа сложност на
делото, още повече, че адв.Н. защитава страна, която също има юридическо
образование, т.е. свой колега. Видно е, че по делото са представени два
Договора за правна защита и съдействие - единият с дата 16.01.2019 год. за
сумата 1 400 лева и вторият с дата 28.01.2020 год. за сумата 300 лева или
общо хонорара на адв.Н. е в размер на сумата 1 700 лева. Според съда този
хонорар трябва да се изчисли в зависимост от определения материален интерес по
делото, който в случая е 22 000 лева и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза
в размер на 1 190 лева, която сума е дължима за осъщественото от него
процесуално представителство по делото, като за сумата 510 лева, представяваща
разликата до пълния претендиран размер от 1 700 лева, претенцията за
заплащане на разноски на ответника срещу ищеца следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
Водим
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от ищеца Х.Д.Г., ЕГН-**********,***, чрез пълномощника си адв.И.Н. ***,
съдебен адрес ***, офис 1 против ответника адвокат С.И.С., ЕГН-**********, с
адрес ***, иск с правно основание чл.51 от ЗА във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД,
за заплащане на обезщетение в размер на сумата
22 000 лв. за причинени му
имуществени вреди от това, че не е водил гр.д.№425/2016 год. по описа на
РС-гр.Троян в негов интерес, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяването на иска - 28.08.2018 год. до окончателно изплащане
на сумата, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията
на ищеца Х.Д.Г., ЕГН-**********,***,
чрез пълномощника си адв.И.Н. ***, съдебен адрес ***, офис 1 против ответника
адвокат С.И.С., ЕГН-**********, с адрес *** за заплащане на сумата 5 083
лева, съгласно представен списък на разноски по чл.80 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА
ищеца Х.Д.Г., ЕГН-**********,***, чрез пълномощника си
адв.И.Н. ***, съдебен адрес ***, офис 1 да заплати на ответника адвокат С.И.С.,
ЕГН-**********, с адрес *** сумата 1 190 /хиляда
сто и деветдесет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.3 във връзка с чл.78, ал.5 от ГПК, като за разликата до пълния
претендиран размер на сумата от 1 700 лева, отхвърля претенцията на
ответника С.И.С., с горните данни срещу ищеца Х.Д.Г., с горните
данни, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :