№ 13218
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110126881 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от „Дженерали Застраховане” АД срещу
„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
с които се иска осъждането на ответника заплати сумата от 312,12 лева
главница, представляваща регресна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение по щета № *********/2022 г. за увреден от
реализирано на 13.09.2022 г. ПТП лек автомобил марка „Фиат“, модел
„Пунто“, с рег. № ********, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане исковата молба – 13.05.2024 г., до окончателното й
изплащане, както и сумата от 51,40 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 05.02.2023 г. до 13.05.2024 г.
Ищецът твърди, че на 13.09.2022 г., в гр. София, на кръстовището при
бул. „********” и ул. „АДРЕС“, е реализирано ПТП между МПС „Фиат
Пунто” с peг. № ******, застраховано застраховка „КАСКО“ с полица №
0312210157027470 от 04.10.2021 г. при „Дженерали Застраховане” АД със
срок на действие от 05.10.2021 г. до 04.10.2022г., при уговорено покритие
“пълно каско” на рисковете, съгласно „Общи условия” на предлаганата
застраховка и МПС „Ауди А7“ с рег.№ ******, управлявано от виновния водач
1
Т. П.. Твърди, че водачът на превозно средство „Ауди А7“ предприел маневра
за завИ.не наляво, като не пропуснал движещият се направо и с предимство
водач на л.а. „Фиат Пунто“. Между двата настъпило съприкосновение, като
уврежданията по л.а. „Ауди“ се локализират в задна дясна врата, заден десен
праг, задна дясна броня, заден десен калник, а за л.а. „Фиат Пунто“ - в предна
броня, предна дясна врата, десен калник и други. Посочва, че след
настъпването на застрахователното събитие, в „Дженерали Застраховане” АД
е било подадено искане за оценка на причинените вреди по застрахованото
МПС „Фиат“ с ДК № ****** и била образувана ликвидационна преписка по
щета № *********. Експертите при ищцовто дружество извършили оглед,
изготвили опис и оценка на щетите по увреденото МПС, като било
определено застрахователно обезщетение в размер на 624,24 лв. На
30.10.2022г. с преводно нареждане № 201В1002227603JU, сумата от общо
624.24 лв., представляваща стойност на вредите е била изплатена на
собственика на увреденото МПС. Сочи, че за ликвидиране на щетата били
реализирани обичайни разноски в размер на 15,00 лв. Твърди, че с полица по
застраховка „Гражданска отговорност“ с период на покритие 12.03.2022г.-
11.03.2023г., между „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД и собственика на МПС
„Ауди” с ДК № ******, управлявано от виновния водач, е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Твърди, че с индивидуална регресна покана за доброволно изпълнение,
получена на 05.01.2023г., ответникът бил поканен да възстанови изплатеното
обезщетение в размер на 624,24 лв. заедно с начислените 15,00 лв.
ликвидационни разноски, или общо 639,24 лв. На 21.03.2023г. е било
извършено плащане в размер на 327,12 лв., представляващо от търсеното
обезщетение ведно с 15,00 лв. начислени разноски. Посочва, че непогасена
към датата на исковата молба останал остатъкът от 312,12 лв. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи мораторна лихва върху
непогасената част от главницата за периода 05.02.2023г.- 13.05.2024г. в размер
на 51,40 лв. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не
оспорва, че на 13.09.2022 г., около 18:00 ч., в гр. София, на кръстовището при
бул. „********“ и ул. „АДРЕС“ е реализирано процесното ПТП, в което са
2
участвали л.а. с рег. № ******, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, и л.а. с
рег. № ******, застрахован по застраховка „Каско на МПС“ в „Дженерали
Застраховане“ АД. Потвърждава наличието на валиден застрахователен
договор по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключен между собственика на л.а. с рег. № ******, марка „Ауди“, модел „А 7
Спортсбак“ и „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД застрахователна полица №
BG/06/122000660788/02.03.2022 г. Не оспорва наличието на сключена
застраховка „Каско“ на л.а. с рег. № ******, марка „Фиат“, модел „Пунто“, с
период на застрахователно покритие 05.10.2021 - 04.10.2022 г. Признава, че в
следствие на процесното ПТП са реализирани описаните в ДКП щети по двете
МПС - в задна дясна част (дясна задна врата, заден десен праг, задна дясна
броня, заден десен калник) назастрахования в „ДЗИ - Общо застраховане“
ЕАД автомобил и в предна дясна част на застрахования в „Дженерали
Застраховане“ ЕАД автомобил (предна броня, предна дясна врата, десен
калник, преден капак и два фара). Приема представеното от ищеца преводно
нареждане за извършено плащане за отстраняване на причинените в следствие
на процесното ПТП вреди в размер на 624,24 лева. Посочва, че на основание
същото и предвид представените с регресна претенция писмени доказателства
установяващи наличието на съвина на двамата водачи, „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД е платило половината от претендираната сума, а именно
312,12 лева. Твърди, че вина за настъпилия инцидент имала и Р. Ц. Б. - водач
на застрахования в „Дженерали Застраховане“ АД автомобил, тъй като същата
се движила със скорост над разрешената- 70/80 км/ч., при позволена
максимална скорост 30 км/ч. Посочва, че на пътя е имало съоръжение с цел
ограничаване на скоростта („легнал полицай“), но въпреки това автомобил с
рег. № ******, не е успял да намали и спре преди осъществяване на удар.
Сочи, че още след настъпването на процесното ПТП е имало разногласие
между водачите относно вината за настъпването му. Твърди, че Р. Ц. Б. сама е
признала, че е отклонила поглед от посоката на движение на управляваното от
нея МПС, като се обърнала към своите деца, намиращи се на задната седалка
на автомобила, когато пред нея е завил автомобил рег. № ******, навлизайки в
пътната и лента. С оглед неоснователността на главния иск оспорва иска за
законна лихва. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждане на
сторените по делото разноски.
3
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа I
правна страна:
Основателността на исковата претенция по чл. 411 от КЗ е обусловена от
установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти), а именно: 1) наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца застраховател по имуществената
застраховка; 2) деликт, който е застрахователно събитие по имуществената
застраховка – за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1
ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане
да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното
събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност”.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да
установи наличието на тези факти. Вината на причинителя на вредата се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на
ответника е било при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по
несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при условията на
пълно обратно доказване.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения,
положителния факт на плащането, както и възражението си за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил лек автомобил
„Фиат Пунто“, с ДК № ******, респ. че последният с поведението си е
допринесъл за настъпването на щетите по посоченото МПС.
Съдът, като съобрази изявленията на страните по делото, намира, че в
отношенията между тях спорно се явява единствено дали с поведението си
водачът на процесния лек автомобил „Фиат Пунто“ е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, респ. дали общият размер на регресната
4
претенция следва да бъде редуциран поради наличието на съпричиняване от
водача на увреденото МПС. Съдът намира, че ответникът с извънсъдебното си
поведение – изплатил е половината от регресната претенция, а именно сумата
от 312,12 лв., тъй като е преценил, че е налице съпричиняване на увреденото
лице в размер на 50 %, е признал наличието на всички останали правно
релевантни факти, в това число и общият размер на регресната претенция.
Същото следва и от изявлението на ответника в отговора на исковата молба.
В тази връзка съдът с доклада по делото, приет за окончателен без
възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че на
13.09.2022 г., около 18:00 ч., в гр. София, на кръстовището при бул.
„********“ и ул. „АДРЕС“ е реализирано процесното ПТП, в което са
участвали л.а. с рег. № ******, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, и л.а. с
рег. № ******, застрахован по застраховка „Каско на МПС“ в „Дженерали
Застраховане“ АД; 2) В следствие на процесното ПТП са реализирани
описаните в ДКП щети по двете МПС - в задна дясна част (дясна задна врата,
заден десен праг, задна дясна броня, заден десен калник) на застрахования в
„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД автомобил и в предна дясна част на
застрахования в „Дженерали Застраховане“ ЕАД автомобил (предна броня,
предна дясна врата, десен калник, преден капак и два фара. 3) С
представеното от ищеца преводно нареждане за извършено плащане са
заплатени за отстраняване на причинените в следствие на процесното ПТП
вреди в размер на 624,24 лева 4) На основание същото и предвид
представените с регресна претенция писмени доказателства „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД е платило половината от претендираната сума, а именно
312,12 лева.
С отговора на исковата молба ответникът твърди, че водачът на
процесния лек автомобил „Фиат Пунто“ е съпричинил вредоносния резултат
по следния начин: първо, движел се със скорост от около 70-80 км/ч при
максимално разрешена за съответния пътен участък скорост от 30 км/ч; и
второ, не е спазил правилата за безопасно движение, тъй като отклонил поглед
от посоката на движение на управляваното от него МПС, като се обърнал към
своите деца, стоящи на задната седалка, в който момент другият участник в
ПТП – водачът на лек автомобил „Ауди А7“, предприел маневра за завой
5
наляво.
От показанията на свидетеля Т. И. П. се установява, че при процесното
ПТП управлявала лек автомобил „Ауди А7“, ПТП било реализирано на
кръстовището на бул. „********“ и ул. „АДРЕС“, свидетелят П. се движела по
бул. „********“ в посока юг и на кръстовището с ул. „АДРЕС“ се пристроила
в лявата лента за извършване на маневра ляв завой, спряла и изчакала
насрещно движещите се автомобили да преминат, автомобилът, който бил в
лявата лента за насрещното движение, спрял и я пропуснал, имала добра
видимост към дясната насрещна лента, която била свободна и свидетелят П.
пристъпила към изпълнение на маневрата за завой наляво със скорост от около
20 км/ч, същевременно по дясната насрещна лента приближил другият водач,
участвал в процесното ПТП, но същият не съобразил, че автомобилът вляво е
спрял, за да пропусне свидетеля П., и не пропуснал същата, вследствие на
което настъпил удар в задната част на управлявания от последната лек
автомобил „Ауди А7“. Свидетелят П. възприела другият участник в ПТП
непосредствено преди последният да стигне „легналия полицай“.
Разстоянието между нея и легналия полицай било около 5-6 метра. В посоката
за насрещно движещите се автомобили и преди улицата, по която свидетелят
П. следвало да завие, имало „легнал полицай“ и знак за ограничение на
скоростта от 30 км/ч. Според свидетеля П. другият участник в ПТП се движел
със скорост от около 70 км/ч, тъй като иначе щял да има възможност да спре.
Между участниците в ПТП имало спор за вината, но въпреки това не извикали
полиция. Другият водач се движел по път с предимство.
От показанията на свидетеля Р. Б. се установява, че процесното ПТП
било реализирано на бул. „********“, същата управлявала лек автомобил
„Фиат Пунто“, движела се в най-дясна лента, другият участник в ПТП се
движел в срещуположна лента и извършвал маневра за завой наляво.
Свидетелят Б. не възприела другия участник в ПТП, тъй като имало спрели
коли, за да я пропуснат при извършване на маневрата за завой наляво.
Възприела другото МПС към момента на удара. Движела се с около 40 км/ч.
От заключението на назначената по делото САТЕ, неоспорено от
страните, което съдът намира за обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. ПТП е реализирано
по следния начин: на 13.09.2022 г. около 18:00 часа в гр. София, лек автомобил
6
„Ауди А7“, с рег. № ******** се движи по бул. „********“ с посока от бул.
„АДРЕС“ към бул. „Околовръстен път“ и при маневра ляв завой за навлизане
към ул. „АДРЕС“ водачът не пропуска и реализира ПТП с насрещно
движещия се лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, с рег. № ********.
Вещото лице е посочило каква е била хоризонталната и вертикалната пътна
маркировка в района на ПТП. Максимално допустимата скорост за движение в
района на ПТП е 30 км/ч. При изслушване на вещото лице в о. с. з. същото
заяви, че при 30-40 км/час категорично ударът не е предотвратим за водача на
лек автомобил „Фиат Пунто“, предвид ограничаване на видимостта отляво,
маневра за завой наляво за другия автомобил, кратко време за изминаване на
това разстояние.
За да е налице съпричиняване, е необходимо увреденото лице да е
допринесло с поведението си за настъпване на вредите, като установяването
на това обстоятелство е било в тежест на ответника. Последният не е
ангажирал доказателства, от които може да се установи по безспорен начин, че
водачът на лек автомобил „Фиат Пунто“ има някакъв принос за настъпване на
ПТП. Напротив по делото от съвкупната преценка на събраните доказателства
по категоричен начин се установи, че от техническа гледна точка ПТП е
настъпило изключително по вина на водача на лек автомобил „Ауди А7“,
който при извършване на маневра за завой наляво не е пропуснал насрещно
движещия се лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, с което е станал
причина за настъпване на процесното ПТП.
От събраните по делото доказателства не се установи по безспорен
начин каква е била скоростта на движение на лек автомобил „Фиат Пунто“,
същевременно вещото лице заяви, че дори при движение със скорост от 30
км/ч, т. е. в границите на допустимото в района на ПТП, ударът за водача на
лек автомобил „Фиат Пунто“ категорично е непредотвратим. Същевременно
от нито едно от събраните доказателства не се установи при условията на
пълно и главно доказване, че водачът на лек автомобил „Фиат Пунто“ не е
спазил правилата за безопасно движение, тъй като отклонил поглед от
посоката си на движение. В тази връзка следва да се посочи, че заявеното от
същия в представеното от ищеца искане за оценка на вреди по застраховка
„Каско на МПС“ представлява свидетелски показания в писмен вид, което е
недопустимо доказателствено средство по действащия граждански
процесуален закон. Свидетелските показания трябва да бъдат дадени устно
7
пред съда, за да може съдът да извърши преценка на достоверността им чрез
пряко наблюдение. При разпита на свидетеля Б. същата не заяви, че е
отклонила вниманието си от посоката на движение.
От ангажираните по делото допустими доказателства се налага
единствен извод, че настъпването на процесното ПТП се дължи изцяло на
поведение на водача лек автомобил „Ауди А7“.
Ето защо възражението на ответника за съпричиняване се явява
неоснователно.
Ответникът нито твърди, нито представи доказателства, от които може
да се установи, че е изплатил претендираната сума.
При това положение исковата претенция по главния иск се явява
установена както по своето основание, така и по размер и като такава следва
да се уважи в цялост.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
По делото се установи по безспорен начин наличието на главен дълг.
От представените писмени доказателства – регресна покана с вх. № на
ответното застрахователно дружество, се установи категорично, че
последното е било поканено да изплати сумата по регресната претенция на
05.01.2023 г. в 30-дневен срок, като в посочения срок ответникът не е платил,
респ. изпаднал е в забава, считано от 05.02.2023 г.
Съдът на основание чл. 162 ГПК определи дължимото обезщетение за
забава посредством лихвен калкулатор, публикуван на следната интернет
страница: https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html , в размер на
51,40 лв., изчислено върху главницата от 312,12 лв. за периода от 05.02.2023 г.
8
до 13.05.2024 г.
Ето защо акцесорната искова претенция също се явява установена по
основание и размер и следва да се уважи изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
само ищецът. Ищецът претендира и доказва разноски в размер на 400,00 лв.,
от които 50,00 лв. за ДТ, 50,00 лв. за депозит за свидетел, 200,00 лв. за депозит
за вещо лице и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Ето защо на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 400,00 лв.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* на
основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД да заплати на „Дженерали Застраховане”
АД, ЕИК *********, следните суми, а именно: сумата от 312,12 лева
главница, представляваща регресна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение по щета № *********/2022 г. за увреден от
реализирано на 13.09.2022 г. ПТП лек автомобил марка „Фиат“, модел
„Пунто“, с рег. № ********, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане исковата молба – 13.05.2024 г., до окончателното й
изплащане, както и сумата от 51,40 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 05.02.2023 г. до 13.05.2024 г.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК
********* сумата от 400,00 лв., представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9