Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, трети
състав,
в публично заседание, проведено на шестнадесети декември две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: Кристиан Гюрчев
при участието на секретаря Дарина
Илиева, като разгледа административно наказателно дело /АНД/ № 1624 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на И.И.Н.
против Наказателно постановление /НП/ № 20-1882-000588/26.06.2020 г., издадено
от Директора на ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения
за незаконосъобразност на наказателното постановление, доколкото същото не
отговаряло на обективната действителност. В тази насока се сочи, че АНО
неправилно е приел, че жалбоподателят е управлявал
МПС без поставен предпазен колан, както и че извършената проверка е
тенденциозна с цел да се съставят на последния максимален брой актове за нарушения
на ЗДвП. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени.
Жалбоподателят не се явява,
представлява се от адв. М.А., която поддържа изложеното в жалбата, като в
пледоарията си допълва, че от разпита на свидетеля С.Р. се установява, че И. е
бил с поставен обезопасителен колан към момента, в който е бил спрян за
проверка от свидетеля К., както и че свидетелката К. се е намирала в
полицейския автомобил и е извършвала проверка на друг водач, поради което
същата не е имала визуална възможност да констатира дали Н. е бил с поставен
колан. Претендира направените в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган,
редовно призован, представлява се от юрисконсулт Татяна Йорданова, която в
съдебно заседание доразвива представеното по делото становище. Акцентира, че
нарушението се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите К. и
К., чийто показания следва да се кредитират изцяло, доколкото същите са
незаинтересовани от изхода на делото. Сочи, че жалбоподателят и свидетелят се
познават, поради което при кредитирането на показанията на последния, следва да
се отчете вероятната му заинтересованост.
Районна прокуратура – Русе,
редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище.
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – жалбоподателят е получил препис от наказателното
постановление на 05.09.2020 г., а жалбата е подадена на 15.09.2020 г., касае
подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да
бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно
изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 18.06.2020 г. в гр. Русе на
ул. „Стефан Стамболов“ до пътен възел Охлюва свидетелите К.К. и Н.К.
изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението по пътищата в
качеството на полицейски служители към ОД на МВР-Русе.
Около 10:40 часа свидетелят К.К.
спрял за проверка лек автомобил марка Рено Меган с рег. № Р 9525РН, собственост
на Николина Димитрова Недева, управляван от И.Н.И.. При извършената проверка
свидетелят К. установил, че жалбоподателят има незаплатени глоби за нарушения
по ЗДвП, за които има съставени фишове. Докато свидетелят К. извършвал
проверката, свидетелката К. се намирала в полицейския автомобил и извършвала
проверка на друг водач на спряно преди това МПС.
След приключване на проверката
свидетелят К. съставил на жалбоподателят шест броя фишове за следните нарушения
на ЗДвП: неносене на контролен талон, неносене на СУМПС, липса на аптечка, липсващ
пожарогасител, липсваща светлоотразителна жилетка и липсващ обезопасителен
триъгълник, както и два броя - АУАН за нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП,
както и АУАН № 588/18.06.2020 г. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП –
управление на МПС без поставен обезопасителен колан, като последният бил
подписан от жалбоподателя без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят не се е възползвал от възможността да представи възражения.
Въз основа на така съставения
АУАН било издадено и оспореното НП, с фактическо описание и правна квалификация
на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН-а, като на жалбоподателя, за
така приетия за осъществен състав на административно нарушение на разпоредбата
на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП
било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.
Фактическата обстановка беше
установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН № 588/18.06.2020 г., НП № 20-1882-000588/26.06.2020
г., пет броя фишове, съставени на 18.06.2020 г., АУАН № 183800/18.06.2020 г. и
НП № 20-1882-000596/26.06.2020 г., както и събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите К.К. – актосъставител, Н.К. – посочена като свидетел в
АУАН-а и С.Р. – намирал се в МПС-то по време на извършваната проверка.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелите К. и К. и отразеното в съставения АУАН досежно обстоятелството, че
на посочените в АУАН-а дата и място жалбоподателят
е управлявал лек автомобил марка Рено Меган с рег. № Р 9525РН без поставен
предпазен колан. Те са оборени категорично от показанията на свидетеля С.Р.,
който с ясен и конкретен спомен за събитията подробно и непротиворечиво
изяснява, че И. е бил с поставен обезпопасителен колан до момента, в който е
трябвало да напусне автомобила и да изпълни дадените му разпореждания от
свидетеля К.. В контраст с посоченото при разпита на свидетелите К. и К., същите
заявиха, че нямат никакъв конкретен спомен за извършената проверка, като след
прочитане на АУАН преповториха изложеното в него. Следва да се отбележи, че
дори след запознаване с АУАН-а двамата свидетели не сочат никаква конкретика за
условията, при които е установено нарушението, а именно – видимост, скорост на
движение, метереолигични условия, като единствено К. е уточнила, че по принцип
видимостта на мястото е добра, позволяваща водачът да се възприеме „още от
завоя“. Това обаче не е достатъчно, за да се възприеме за безспорно доказано
извършването на вмененото нарушение – управление на МПС без поставен
обезопасителен колан. Още повече, че от показанията на свидетеля Р. се
установи, че по същото време и на същото място двамата свидетели са извършвали
проверка и на друго спряно МПС, обстоятелство, което само по себе си поставя
под съмнение възможността им да възприемат нарушението. Следва да се отбележи,
че в показанията си свидетелите К. и К. не изключват посоченото, а само
заявяват, че нямат спомен в тази насока. Съдът отчита, че предвид естеството на
работата на двамата полицейски служители и изминалия период от време е нормално
същите да няма конкретен спомен за обстоятелствата около проверката, но при
съществено противоречие относно фактическо обстоятелство, какъвто е и процесния
случай, то следва да бъде безспорно доказано. В случая това не се установи,
доколкото двамата свидетели не демострираха конкретен спомен за начина на
установяване на липсата на поставен предпазен колан от жалбоподателя, а единствено
възпроизведоха посоченото в АУАН-а.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 от НПК в това производство районният
съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е
приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
АУАН-ът и наказателното
постановление са съставени при спазване на императивните изисквания на ЗАНН.
Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна
реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Компетентността на
актосъставителят и на административнонаказващия орган се установява от приложените
заповеди на Министъра на вътрешните работи.
Съдът счита, че АНО неправилно е
наложил на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП
наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, доколкото, както беше посочено и
по-горе, по делото не се установи по безспорен начин, че при процесната
проверка жалбоподателят в качеството си на водач е управлявал лек автомобил без
поставен обезопасителен колан. При това положение административнонаказващият
орган не е следвало да издава наказателно постановление за процесното
нарушение, а да приложи разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 2 от ЗАНН и да
прекрати производството. С оглед на изложеното жалбата се явява основателна, а обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени.
По разноските:
С оглед изхода на спора, се явява
основателна и претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски за процесуалното му представителство, поради което съдът следва да
осъди ОД на МВР-Русе да му заплати на сумата в размер на 300 лева. Посочената
сума е в рамките на предвидения минимум в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и възражението
на АНО за прекомерност следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1882-000588/26.06.2020 г.,
издадено от Директора на ОД на МВР-Русе, с което на И.И.Н. на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Русе да заплати на И.И.Н., с ЕГН: **********,
сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните!
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: