Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

10.05.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

14.04.

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

24

по описа за

2022

година.

Производството е по реда на чл. 211 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 16а, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС.

Депозирана е жалба от М.М.С. от ***, действащ чрез пълномощник, против Заповед № Л-24/10.01.2022 г., издадена от началник на ОС „ИН“ – Пловдив, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

Счита, че оспорената заповед е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Сочи, че ще изложи допълнителни съображения в съдебно заседание.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената Заповед № Л-24/10.01.2022 г., издадена от началник на ОС „ИН“ – Пловдив.

От началника на ОС „ИН“ – Пловдив, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Т. Ч., е постъпил писмен отговор на жалбата/вх.334/15.02.2022 г./, в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата, респ. твърди се законосъобразност и обоснованост на оспорения акт. Релевира възражение за местна подсъдност, сочейки, че делото е подсъдно на Административен съд – Пловдив. Моли съда да потвърди заповедта и присъди юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез адв. Т.Ч., поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. В хода на устните състезания пълномощникът въвежда допълнително твърдения за незаконосъобразност на оспорения акт, сочейки, че в рамките на образуваното дисциплинарно производство била налице изначална опороченост, тъй като не е издадена заповед за образуване на дисциплинарно производство. Счита, че в разглежданият случай, с оглед дадената правна квалификация на извършеното дисциплинарно нарушение, задължително следвало да бъде издадена такава заповед. В този смисъл следвало да се има предвид, че заповедта за извършване на проверка била различна от заповедта за образуване на дисциплинарно производство, защото след проверката може да се установи, че не са налице данни за дисциплинарно нарушение и съответно да не се стигне и до налагането на дисциплинарно наказание. На следващо място въвежда довод, че от представените писмени доказателства, а именно, от съдържанието на Инструкция № 1 и Инструкция № 2, категорично се установявало и какви били границите на следствения арест на гр. Кърджали, в рамките на които било определено и следвало да бъде изпълнявано задължението, свързано с неползването на мобилни устройства, от страна на служителите към ареста. Отделно от това, събраните гласни доказателства установявали по безспорен и категоричен начин липсата на субективен елемент на дисциплинарно нарушение. Предвид това моли съда да отмени оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

Представя писмена защита, в която са развити подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата – Началник на областна служба „Изпълнение на наказанията“ гр.Пловдив, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрк. Т. Ч., който оспорва изцяло подадената жалба. Излага съображения, че нарушението е безспорно установено и дисциплинарното наказание е съответно на тежестта на деянието и дееца. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли процесната жалба.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Докладна записка рег. № 9908/29.09.2021 г./л. 20 от делото/, изготвена от *** в ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София, е сезиран главния директор на ГД „ИН“ относно констатирани нарушения на служебната дисциплина от служители на надзорно-охранителния състав в ареста на гр.Кърджали, при РС „Изпълнение на наказанията“ гр. Кърджали, състоящи се в това, че по време на дежурство на 27.09.2021 г. служители от ареста използват мобилни телефони. Докладната записка е изпратена на началника на ОС „Изпълнение на наказанията“ гр. Пловдив по компетентност/л. 19/.

Със Заповед № Л-960/20.10.2021 г./л. 15 от делото/ началникът на ОС „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив е разпоредил извършването на проверка за изясняване на постъпилите данни за нарушение на служебната дисциплина и установи наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност от В. Н. М., В. Л. Б., И. И. П., Ю. Д. Ц., А. М. Я., С. С. Б. и М.М.С., служители в РС „Изпълнение на наказанията“ – Кърджали, при което е определил и съставът на комисията, която да извърши проверката. Заповедта е надлежно връчена срещу подпис на всеки един от посочените в нея служители на 27.10.2021 г.

М.М.С. е предоставил обяснение/вх. № 1875 от 11.11.2011 г. – л. 36/, в което е изложил твърдения, че на 27.09.2021 г. по време на дежурство за периода от 12.30 ч. до 14.30 ч. е бил разводач. За този период се наложило да използва личния си телефон, тъй като негов близък имал здравословен проблем. Посочил е, че е провел телефонен разговор, след което комуникирал по Viber.

На 12.11.2021 г. е издадена и Заповед № Л-1054/л. 16 от делото/, с която началникът на ОС „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив е конкретизирал часовия период на 27.09.2021 г., за който следва да бъде извършена проверката от комисията за нарушения на служебната дисциплина на горепосочените служители. Заповедта е надлежно връчена на лицата.

На 09.11.2021 г. назначената комисия е пристъпила към преглед на видеозаписите от охранителните камери в коридора на Арест – Кърджали, пред пост № 2. Констатирало е, че камерата е заснела движението на надзорно-охранителния състав по коридора пред пост № 2 за времето от 12.30 ч. до 15.00 ч. на 27.09.2021 г. За посочения период е констатирано заснемане, как служителите на РС „ИН“, включително и М.С., ползват мобилни телефони. Резултатите от  проверката са материализирани в протокол с рег. № 5722/10.11.2021 г./л. 18/.

На 10.12.2021 г. комисията е изготвила обобщена справка относно извършената проверка срещу *** М.М.С./л. 31 – 33/, в която е изложила становище, че с използването на мобилен телефон по време на носене на постовата служба в Арест – Кърджали на 27.09.2021 г. за времето от 12.30 ч. до 14.30 ч. М.С. е допуснал неизпълнение на задължението, разписано в чл. 315, ал. 2 от ППЗИНМЗС, което представлява дисциплинарно нарушение по чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР.  Предвид това е предложила налагането на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца. Справката е надлежно връчена на жалбоподателя на 15.12.2021 г.

М.М.С. е изложил писмено становището си относно предложението на комисията/л. 30/, като е въвел искане предложеното наказание „порицание“ да бъде намалено на „мъмрене“ или „писмено предупреждение“.

На 21.12.2021 г. на жалбоподателя е била връчена писмена покана за даване на обяснения/л. 34 – л. 35/ относно констатираното нарушение на служебната дисциплина. В предоставения му срок С. е представил обяснения – вх. №59/07.01.2022 г. /л. 37/. В същите е потвърдил използването на мобилен телефон на релевантната дата и място, като е посочил, че това е било свързано с притеснения относно влошеното здравословно състояние на негова близка. Изложил е съображения, че този период е нямало изведени задържани лица за следствени действия, поради което счита, че не е нарушил задълженията си по чл. 315, ал. 2 от ППЗИНЗС и не е застрашил сигурността в ареста.

Със Заповед № Л-24/10.01.2022 г./л. 39 – л. 40/, издадена от началник на областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив, на основание чл. 16а, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, чл. 200, ал. 1, т. 11 във вр. с ал. 2 от ЗМВР, на *** М.М.С. ***, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. В акта са изложени мотиви, че извършеното нарушение на служебната дисциплина е установено при проверка, назначена със Заповед № Л-960/20.10.2021 г. изменена със Заповед № Л-1054/12.11.2021 г. и приключила с обобщена справка рег. № 2221/16.12.2021 г., при което е установено, че по време на носена на служба в Арест – Кърджали на 27.09.2021 г. за времето от 12.30 ч. до 14.30 ч., *** М.М.С., в качеството си на разводач, умишлено е ползвал мобилен телефон,  с което е допуснал неизпълнение на задължение, разписано в чл. 315, ал. 2 от ППЗИНЗС. Горното е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР. Изложени са съображения относно предоставените от служителя писмени сведения, фактическото осъществяване на нарушението, формата на вината, тежестта на нарушението, настъпилите последици, цялостното поведение на служителя, включително липсата на наложени дисциплинарни наказания и получената последна оценка „много добра“ за личните и професионални качества във връзка със заеманата длъжност. Въз основа на горното е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.заповедта е връчена на адресата на 12.01.2022 г.

По делото са разпитани в качеството им на свидетели С. С. Б. и Ю. Д. Ц. – двамата *** в РС „ИН“ – Кърджали. В показанията си двама сочат, че не знаели за забраната да използват мобилни телефони в коридора. Считали, че забраната се отнася само за моментите, когато били на пост . Твърдят, че им било наложено дисциплинарно наказание, за използване на мобилни телефони по време на служба на 27.09.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 149, ал. 1  от АПК,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Безспорно е по делото, че към датата на приключване на устните състезания по делото *** М.М.С. е *** в арест – Кърджали към РС „Изпълнение на наказанията“ – Кърджали при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив, която длъжност е заемал на 27.09.2021 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, за държавните служители по ал. 1, т. 1 се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго.

В конкретния случай оспорената заповед е издадена от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 210 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/ писмена форма.

Началникът на областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив се явява компетентен орган по смисъла на чл. 16а, ал. 2, т. 5 от  ЗИНЗС, съгласно която норма, началникът на областна служба „Изпълнение на наказанията“, разрешава отпуски и командирова служители от областната служба в страната, награждава служителите с награди по чл. 30, ал. 2, т. 1 от този закон и налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по чл. 188, т. 1 и 2 от Кодекса на труда.

Неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя и пълномощникът му за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, аргументирани с липсата на изрична заповед за образуване на дисциплинарно производство. В конкретния случай дисциплинарното производство е проведено при спазване на изискванията на глава VIII от ЗМВР. В тази връзка дисциплинарното производство е образувано с оглед наличието на данни за извършено дисциплинарно нарушение от страна на *** М.С. Със Заповед № Л-960/20.10.2021 г. на началник ОС „ИН“ - Пловдив е разпоредено извършването на проверка в съответствие с чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Заповедта, в която е посочен съставът на комисията и обхвата на проверката, е надлежно връчена на жалбоподателя, с което същият е надлежно уведомен за образуваната проверка относно осъществено дисциплинарно нарушение. Изготвена е изискуемата обобщена справка, като е предоставена възможност на жалбоподателя да се запознае със същата, което е надлежно удостоверено с подписа му. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 – 15, дисциплинарното производство се образува с писмена заповед, но в настоящия случай не се касае за тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203 от ЗМВР, поради което е приложима хипотезата на чл. 208 от ЗМВР, при която се допуска започване на дисциплинарното производство и без издаване на заповед.

В конкретния случай деянието на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, което не попада в хипотезите на чл. 203, ал. 1, т. 2-15. Предвид това за начало на производството не е необходима изрична заповед по смисъла на чл. 207, ал. 1, като началото на дисциплинарното производството е започнато със Заповед № Л-960/20.10.2021 г. на началника на ОС „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив, с която е разпоредил извършването на проверка за изясняване на постъпилите данни за нарушение на служебната дисциплина и установи наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност, с която заповед жалбоподателят е бил надлежно запознат.

Спазена е процедурата по чл. 206, ал. 1 от МВР – след предоставената му възможност да се запознае с изготвената справка от назначената комисия, М.С. се е възползвал от възможността даде допълнителни обяснения или изложи възражения, а именно жалбоподателят е представил представил обяснения – вх. №59/07.01.2022 г. /л. 37/. В същите е потвърдил използването на мобилен телефон на релевантната дата и място, като е посочил, че това е било свързано с притеснения относно влошеното здравословно състояние на негова близка. Изложил е съображения, че този период е нямало изведени задържани лица за следствени действия, поради което счита, че не е нарушил задълженията си по чл. 315, ал. 2 от ППЗИНЗС и не е застрашил сигурността в ареста.

При постановяване на оспорената заповед административният орган е разгледал и обсъдил предоставените от М.М. писмени обяснения във връзка с образуваното дисциплинарно производство.

В конкретния случай са спазени и сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. В този смисъл съдът намира за неоснователно въведеното в жалбата възражение за неспазен срок по чл. 195, ал.1 от ЗМВР. Видно от текста на цитираната разпоредба дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. По силата на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай в изготвената от назначената комисия обобщена справка рег. № 2221/16.12.2021 г., при което е установено, че по време на носена на служба в Арест – Кърджали на 27.09.2021 г. за времето от 12.30 ч. до 14.30 ч., *** М.М.С., в качеството си на разводач, умишлено е ползвал мобилен телефон,  с което е допуснал неизпълнение на задължение, разписано в чл. 315, ал. 2 от ППЗИНЗС. Изготвената справка за извършената проверки по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение и установяване на извършителя, е постъпила при дисциплинарнонаказващия орган на 16.12.2021 г., респ. на посочената дата е открито нарушението и е започнал да тече двумесечният срок, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 196 от ЗМВР, тъй като процесната заповед е издадена на 10.01.2022 г., то в случая са спазени сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.

В конкретния случай са спазени императивните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Процесната Заповед № Л-24/10.01.2022 г. съдържа всички задължителни реквизити по смисъла на цитираната норма. Извършеното от М.М.С. дисциплинарно нарушение е индивидуализирано от фактическа и правна страна. Посочени са мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, въз основа на които то е установено. Изложени са обстоятелствата, които обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.

Предвид изложеното и по-горе въведените мотиви, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при липса на съществени процесуални нарушения, поради което релевираните в този смисъл доводи от жалбоподателя се явяват неоснователни.

Процесната Заповед № Л-24/10.01.2022 г. е издадена и в съответствие с материалния закон и целта на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, дисциплинарно наказание „порицание“ се налага за неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители.

Нормата на чл. 315, ал. 2 от ЗИНЗС въвежда забрана за служителите от надзорно-охранителния състав да държат в себе си и да ползват лични мобилни телефони по време на изпълнение на служебните си задължения в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите.

Съдът намира, че в настоящия процес се доказа описаното в обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно нарушение, извършено от жалбоподателя на посочената дата и място. В този смисъл събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин установяват описаната в заповедта и изготвената справка, фактическа обстановка по осъществяване на нарушението, а именно: по време на носена на служба в Арест – Кърджали на 27.09.2021 г. за времето от 12.30 ч. до 14.30 ч., *** М.М.С., в качеството си на разводач, умишлено е ползвал мобилен телефон. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя и се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви, еднопосочни и във взаимовръзка по между си. Предвид това и с оглед обстоятелството, че на посочената дата и място С. е изпълнявал служебните си задължения в качеството си на надзирател в посочения арест, то се налага единствения изводът, че използвайки мобилен телефон по време на дежурство си, жалбоподателят не е изпълнил служебните си задължения. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Ежедневна нарядна ведомост за носене на службата от надзорно-охранителния състав при арест гр. Кърджали за времето от 0.815 ч. на 27.09.2021 г. до 08.30 ч. на 29.09.2021 г./л. 25, стр. 2/, за периода от 12.30 ч. до 14.20 ч. на 27.09.2021 г. С. е изпълнявал функционални задължения на разводач. Функционалните задълженията като разводач са детайлно разписани в отделен раздел в Длъжностната характеристика за длъжността „***“ в арест към сектор „Арести“ при ОС „Изпълнение на наказанията“ – л. 53, стр. 2 от делото,  с която жалбоподателят е бил надлежно запознат на 17.01.2017 г., за което е положил подписа си. Съгласно т. 4 от раздел XI от длъжностната характеристика, на С. е било вменено задължението да познава изискванията на нормативните актове и ръководни документи, регламентиращи охраната, режима и изолацията на задържаните лица, изискванията на нормативните актове, регламентиращи преминаването на службата и др. Несъмнено ППЗИНЗС е подзаконов нормативен акт, регламентиращ изпълнение на служебните му задължения, поради което в случая се презумира обстоятелството, че С. е запознат със въдената в чл. 315, ал. 2 от ППЗИНЗС, забрана за държане и ползване на мобилен телефон по време на изпълнение на служебните си задължения в ареста в гр. Кърджали.

В този смисъл съдът не възприема доводите на жалбоподателя и неговия пълномощник, че М.С. не знаел, че забраната за ползване на мобилни телефони не важала за коридора на ареста. Изпълнение на задълженията като разводач по време на дежурства в ареста е част от изпълнението на преките му служебни задължения по надзорно-охранителния състав на ареста в гр. Кърджали, поради което за този период, какъвто е и процесният, жалбоподателят не са е нямал право да ползва, но и да държи мобилен телефон.

Показанията на разпитаните по делото свидетели Б. и Ц. не опровергават горните изводи на съда, респ. не се възприемат от съда като обективни и достоверни. Освен, че същите не сочат конкретни факти и обстоятелства, опровергаващи действията на жалбоподателя, описани в процесната заповед, то на посочените свидетелите е била ангажирана дисциплинарна отговорност за действия, идентични с тези на С., поради което се явяват заинтересовани от изхода на делото, което аргументира липсата на безпристрастност и обективност на показанията им.

На следващо място неоснователни са и твърденията, че никъде в действащите инструкции не било разписано, че коридорът бил част от Ареста, поради което се считало, че той не попада в териториалния обхват на пост № 1 и пост № 2. Достатъчен е бегъл анализ на приетата по делото инструкция за особеностите на пост № 2 и задълженията на постовия служител, при което прочитът на абзац 2 от стр. 1- ва: „…поста се намира в стая № ** в коридора на администрацията…“, води до единствения извод, че коридорът безспорно е част от ареста. Противното би довело до абсурда, за арест да се счита единствено помещението, в което са настанени задържаните лица.

Предвид това, съдът намира за неоснователни, голословни и ирелевантни доводите на жалбоподателя и пълномощника му, че С. не бил информиран за забраната да ползва мобилен телефон в коридора и не му било ясно и конкретизирано, че коридорът бил част от ареста.

С други думи, според настоящия състав, в процеса бе доказано извършването на процесното нарушение от обективна и субективна страна от жалбоподателя.  С горе посочените действия по държане и ползване на мобилен телефон, осъществени по време на изпълнение на служебните си задължения на 27.09.2021 г.,  жалбоподателят е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения. В случая е налице и спазване на целта на закона, а именно при нарушения на служебната дисциплина от страна на държавните служители в ГД „Изпълнение на наказанието“ и териториалните й структури, те да се наказват с предвидените в ЗМВР дисциплинарни наказания – чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като при наличието на някое от описаните в чл. 200 от ЗМВР нарушения на служебната дисциплина да се налага дисциплинарно наказание „порицание“.

Наказващия орган е съобразил цялостната дейност на служителя – обстоятелството, че в срока на службата е получил много добра оценка за дейността си; липсата на други наложени наказания; формата на вината; тежестта на нарушението; обстоятелствата, при които е извършено и настъпилите неблагоприятни последици, при което е наложил наказание в минимално определения от закона размер – чл. 200, ал. 2 от ЗМВР.

Предвид гореизложеното съдът намира, че депозираната от М.М.С. от ***, жалба против Заповед № Л-24/10.01.2022 г., издадена от началник на областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив, с която на основание чл. 16а, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, чл. 200, ал. 1, т. 11 във вр. с ал. 2 от ЗМВР, на *** М.М.С. ***, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, се явява неоснователна и следва оспорването да се отхвърли.

При този изход на делото, с оглед надлежно заявеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М.М.С. от ***, с ЕГН **********, срещу Заповед № Л-24/10.01.2022 г., издадена от началник на областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив, с която на основание чл. 16а, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, чл. 200, ал. 1, т. 11 във вр. с ал. 2 от ЗМВР, на *** М.М.С. ***, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА М.М.С. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на касационно обжалване/чл. 211, изр. последно от ЗМВР/.

                                                                              Председател: