Р Е Ш
Е Н И
Е
№23
гр. Добрич, 05.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на тринадесети
февруари две хиляди и дванадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа
Т. д. № 175 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Търговско
дело № 175/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова
молба, рег. вх. № 5501/21.08.2019 г. на регистратурата на Окръжен съд - Добрич,
на Г.Н.А. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес
***, с която срещу ЗД „***“ АД гр.
София, бул. „***“ № 87, е предявен иск за плащане на сумата от 250
000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на смъртта на сина й М.Г.Н.ЕГН **********, в резултат на ПТП, настъпило на 20.10.2014
г., виновно причинено от П.ПП., правоспособен водач на МПС л. а. марка
„МЕРЦЕДЕС“ модел „ЦЛК 320“ рег. № ---, застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗД „***“ АД гр. София,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането 20.10.2014
г. до датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ) във вр. с чл.
45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане
на сторените по делото разноски.
Ответникът
ЗД „***“ АД гр. София оспорва иска по основание
и по размер. Оспорва вината на водача на МПС, механизма на ПТП,
пряката причинно-следствена връзка на вредите с настъпилото ПТП, размерът на
претърпените имуществени и неимуществени вреди. Инвокирано
е възражение е съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалото лице. Поискал е да се отхвърлят исковете и да му се
присъдят направените разноски по делото.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена
следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Видно
от доказателствата по делото –
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
0547/26.05.1997 г. и удостоверение за наследници изх. № 2605/10.05.2019 г.,
изд. от общ. Добрич, ищцата Г.Н.А. е майка на М.Г. Н., роден на *** г., роден
на *** г.
На
20.10.2014 г., М.Г.Н.се е возел като пътник в
л. а. марка „МЕРЦЕДЕС“ модел „ЦЛК 320“ рег. № ---, управляван от П.ПП..
На около 0.5 км. след разклона за с. Цпо главен
път Генерал Тошево – Добрич, водачът на МПС е загубил контрол над управлението на лекия
автомобил, при което той преминал в лентата за насрещно движение. След това се
отклонил вдясно, продължавайки движението си косо спрямо платното за движение в
посока надясно, завъртайки се около вертикалната ос по посока на часовниковата
стрелка, след което преминал върху десния банкет и се ударил със задната си
част в стоящото там крайпътно дърво. При удара дървото се врязало в задната
част на купето, достигайки до нивото на предните колонки, като по този начин, купето
се деформирало драстично, при което возещият се на задната седалка М.Г.Н.получил
директни удари в главата и тялото с
направление отдясно на ляво, получавайки тежка черепно-мозъчна травма с
фрактура на черепа и гръдна травма. В
резултат на тежкия удар в главата той починал на място. Горепосочените факти са
установени по несъмнен и безспорен начин от заключението на комплексната
съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, което Съдът възприема като
обективно и компетентно. Според експертното мнение на вещите лица, при
конкретния механизъм на настъпване на удара на лекия автомобил в крайпътното
дърво и настъпилата деформация на купето, правилно поставен предпазен
колан от загиналия или наличието на
въздушни възглавници не биха могли да предотвратят настъпването на вредоносния
резултат.
С
влязла в законна сила на 11.04.2016 г. присъда № 15/09.07.2015 г. на Окръжен
съд – Добрич по НОХД № 181/2015 г. водачът на МПС П.ПП. е признат за виновен в
това, че на 20.10.2014 г. на около 500.00 м. след разклона за с. Цпо главен път Генерал Тошево – Добрич, при управление на МПС
л. а. марка „МЕРЦЕДЕС“ модел „ЦЛК 320“ рег. № --- е нарушил правилата за
движение – чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП по непредпазливост е причинил смърт на едно
лице М.Г.Н.и причинил телесна повреда на Д. Й. В., поради което и на основание
чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. „б“, предл. първо във вр. с ал. 1,
б.“б“ и б.“в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК във вр. с чл.54, ал. 1 НК и му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от девет години, като на основание чл. 58а, ал. 1 НК съдът е
намалил наказанието с 1/3 като е определил за изтърпяване наказание от шест
години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип при първоначален строг затворнически режим.
От
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Д.М.С.,
се установява, че ищцата сама се е грижела за сина си. Свидетелката описва
отношенията между майка и син като сърдечни, изпълнени с обич и внимание.
Ищцата изключително тежко понесла загубата на сина си.
По делото не е спорен фактът за възникнало
между собственика на МПС ЗД „***“ АД гр.
София облигационно отношение по договор за задължителна
застраховка “гражданска отговорност” по чл. 249 КЗ ( отм. ), по силата на която
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Договорът за застраховка е сключен в
изискуемата от чл. 184, ал. 1 КЗ ( отм. ) писмена форма за действителност
- застрахователна полица, валидна към
датата на застрахователното събитие.
При
така изяснената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
І. По
допустимостта на исковите претенции:
Предмет
на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице
срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ). Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в
чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски
характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от
търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването
от него занятие.
Ищецът има
качеството на потребител на застрахователни услуги по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на КЗ ( отм. ). Постоянната и задължителна практика
на ВКС приема, че за потребителите за застрахователните услуги се отнася
изричната специална подсъдност, уредена в чл. 113 ГПК - Опр.
47 – 2011 - II ТО, Опр. 95 - 2010 - ІІ ТО, Опр. 474
– 2009 - ІІ ТО.
С оглед
правилата за родовата подсъдност ( чл. 104,
т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност (
чл. 113 ГПК ), действащи към датата на предявяване на исковете, делото е
подсъдно на Окръжен съд гр. Добрич като първа инстанция.
При
предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ) за обезщетение за
вреди, претендирани в резултат на ПТП, причинено от
лице, осъдено с влязла в сила присъда, срещу застраховател, ищецът не внася държавна такса, съгласно чл. 83, ал.
1, т. 4 ГПК. Разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК урежда освобождаването от
внасяне на държавна такса от ищец по искове за вреди от непозволено
увреждане от престъпление, за което има
влязла в сила присъда. Законодателят е имал предвид характера на вредата, а не
основанието, на което се претендира исковата претенция. Обстоятелството, че
отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” по
отношение на пострадалото лице в резултат на причинено от застрахования ПТП,
има договорен характер, не променя характера на вредата. Настъпилото увреждане
е в резултат на причинено от застрахования при ответника ПТП, за което прекият
причинител е осъден с влязла в сила присъда. Отговорността на застрахователя е
функционално зависима от тази на прекия причинител, поради което е налице
хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. В този смисъл - опр. 313
- 2013 - ІІ ТО, опр. – 288 - 2013 - ІІ ТО, опр. – 139
- 2012 – ІІ ТО, опр. – 611 – 2010 - ІІ ТО.
Налице
са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.
Искът е
ДОПУСТИМ и следва да се разгледат по
същество.
По
отношение на прекия иск срещу
застрахователя по чл. 226 КЗ ( отм. ) :
Член 257
КЗ ( отм. ) установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност
на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни
средства. По силата на задължителната застраховка “гражданска отговорност”,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите от причинените от тях
имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съобразно българското законодателство или законодателството на страната, в
която е настъпила вредата – чл. 257, ал.
1 КЗ ( отм. ).
С
договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди – арг. чл. 226 КЗ ( отм. ).
Член 226
КЗ ( отм. ) урежда т. н. пряк иск на
третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска
отговорност”. Прякото право по своето
съдържание е имуществено притезателно право.
Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска
отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования. С изпълнението
от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с
което увреденият разполага по силата на деликтното
правоотношение със застрахования. С изпълнението се погасява и задължението на
застрахователя спрямо застрахования, основаващо се на застрахователното
правоотношение между тях. Прякото право се намира в определено съотношение и
взаимодействие както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице,
така и с правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То
възниква едновременно с правото на деликтното
обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се
породи, ако третото лице няма притезание, основаващо
се на гражданската отговорност на застрахования. Всички промени в правото на
обезщетение като увеличаване, намаляване на размера му или прекратяването му
водят до съответните промени и в прякото право. Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в
съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност. Отговорността на застрахователя в хипотезата
на чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ) при застраховка „гражданска отговорност” е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие – р. 45 – 2009 – ІІ ТО.
В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 226, ал. 1 КЗ
( отм. ) за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на
обезщетение за причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди,
настъпили в резултат на уврежданията, получени при пътно – транспортно
произшествие на 20.10.2014 г., за което вината е на водача на МПС П.ПП., чиято
гражданска отговорност е застрахована при ЗД „***“ АД гр. София по силата на договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност”, валиден към датата на
застрахователното събитие. По силата на застрахователния договор ответникът, в качеството си на
застраховател се е задължил да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съдът,
зачитайки с оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК силата на пресъдено
нещо на присъда № 15/09.07.2015 г. на Окръжен съд – Добрич по НОХД № 181/2015
г., приема за безспорно установено, че водачът на МПС П.ПП. е признат
за виновен в това, че на 20.10.2014 г. на около 500.00 м. след разклона за с. Цпо главен път Генерал Тошево – Добрич, при управление на
МПС л. а. марка „МЕРЦЕДЕС“ модел „ЦЛК 320“ рег. № --- е нарушил правилата за
движение – чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смърт на едно
лице М.Г.Н.и причинил телесна повреда на Д. Ѝорданов
Василе – престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. „б“, предл. първо
във вр. с ал. 1, б.“б“ и б.“в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
Деянието
на водача на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла
на чл. 45 ЗЗД. Деликтната отговорност на
застрахованото лице обуславя отговорността на застрахователя съобразно договора
за задължителна застраховка „гражданска отговорност” за репарация на
претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди.
произшествие, представляващо деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда право на
обезщетение в полза на определен кръг лица, които поради близката си родствена
( биологична ) или житейска връзка с починалия търпят вследствие на загубата му
неблагоприятните последици, дефинирани от закона като имуществени и
неимуществени вреди. Обективният критерий, според който се определят
подлежащите на обезщетяване вреди, е пряката и непосредствена причинно –
следствена връзка между смъртта на пострадалото лице и конкретните неблагоприятни
последици, настъпили в правната сфера на засегнатите негови близки.
Кръгът на лицата, които имат
право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД в случаите на смърт, е изяснен изчерпателно с приетите от Пленума на ВС
постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г., както и Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
В цитираните актове на ВС и на
ВКС е прието, че правото на обезщетение следва да се признае в полза на най –
близките на пострадалия, които поради биологично предопределени родствени
връзки или житейски създадени емоционални и духовни връзки действително търпят
преки и непосредствени имуществени и/или неимуществени вреди от неговата
загуба.
В случая ищцата, като единствен наследник
по закон на загиналия М.Г.Н.е от категорията лица, които имат право на
обезщетение на неимуществени вреди.
Общото
правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди се съдържа в чл. 52 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Неимуществените
вреди обхващат комплекс от блага на човешката личност. В литературата е
аргументирано виждането, че неимуществените вреди са широк кръг и обхващат
последиците от засягането както на блага, които са предмет на субективни права
( права на свободно развитие на личността, права върху телесния и духовния
интегритет, право на чест, право на име, право на фирма, право на личен живот,
право на изображение, права върху предмети на т.н. индустриална собственост и други ), така и на блага, които не са
предмет на права - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща
част. С., 2016, с. 434.
Понятието „справедливост” по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактна категория. Неимуществените вреди,
настъпили от непозволено увреждане, съществуват обективно. Справедливостта е
само критерий за определяне на техния размер.
Понятието „справедливост” е
обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства – начин на
извършване, обем, характер и тежест на увреждането, интензитет и
продължителност на търпимите болки и страдания, физическите и психологическите
последици за увредения, възраст на увреденото лице. При определяне на
справедлив размер на обезщетенията е от значение и общественото възприемане на
справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и
икономическата конюнктура в страната. Икономическата конюнктура е в основата на
непрекъснатото осъвременяване нивата на застрахователното покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица.
Съдът, отчитайки следните
обстоятелства: понесените душевни болки и страдания от ищцата в резултат
на загубата на сина си, психологическият тип
на личността на ищцата, икономическата конюнктура в страната, съответните
нива на застрахователното покритие - преценява, че справедливият размер на
претърпените от ищцата неимуществени вреди възлизат на сумата от 250 000.00
лв.
С оглед
инвокираното от ответника възражение за намаляване на
обезщетението поради съпричиняване на вредите от
страна на пострадалата, Съдът следва да се занимае с въпроса за наличието на
предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в разглеждания случай.
Безспорно
е, че при застраховка „гражданска отговорност” застрахователят разполага с
всички материалноправни и процесуалноправни възражения,
основаващи се както на застрахователното му отношение със застрахования, така и
на деликтното. Застрахователят е в правото си да
прави на третото лице всички възражения, които се отнасят до основанието и
размера на правото на обезщетение, в това число и възражението на съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД – р. 92 – 2013 – І ТО.
Съпричиняването на вредите е сложен юридически
факт, който включва следните елементи: 1. Деликт,
извършен от лице, различно от увредения, което да обосновава неговата
гражданска отговорност; 2. Наличие на пряка причинна връзка между вредите и
поведението на пострадалия; 3. Неделимост на вредата и 4. Поведение на
пострадалия, което е в противоречие с грижата на добрия стопанин.
По
делото е установено, че настъпването на вредите е в резултат на противоправното поведение на деликвента.
В разглеждания случай, Съдът не констатира наличието на факти и обстоятелства,
осъществяващи приноса на пострадалия за настъпването
на вредите.
Фактът
е, че водачът на МПС П.ПП. към датата на ПТП е притежавал временно свидетелство
за управление на МПС, т. е. в срока на действие на СУМПС може да шофира само и
единствено под надзора на друго лице - правоспособен водач на МПС. Не би могло
да се приеме, че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносните
последици, като се е съгласил да пътува в МПС, управлявано от водач на МПС с
временно СУМПС, тъй като в лекия автомобил в качеството си на надзорник е
пътувало лицето Д. Й. В..
Възражението
на ответника за съпричиняване на вредите от
пострадалия е неоснователно и следва да се отхвърли.
С оглед
изложените съображения, Съдът счита предявения иск за доказан и основателен, поради което следва
да го уважи в пълен размер.
На основание
чл. 38, ал. 1 ЗА на адвоката на ищцата
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на сумата от
8 330.00 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати сумата от
10 000.00 лв., представляващи държавна такса в полза на Съда.
С оглед
изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД „***“
АД гр. София, бул. „***“ № 87, ЕИК***да заплати на Г.Н.А.
ЕГН ********** с наст. и пост. адрес ***, сумата от 250 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
смъртта на сина й М.Г.Н.ЕГН **********, в резултат на ПТП, настъпило на 20.10.2014
г., виновно причинено от П.ПП., правоспособен водач на МПС л. а. марка
„МЕРЦЕДЕС“ модел „ЦЛК 320“ рег. № ---, застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗД „***“ АД гр. София,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането 20.10.2014
г. до датата на окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗД „***“
АД гр. София, бул. „***“ № 87, ЕИК***да заплати на адвокат Н.С.В.
***, със служебен адрес гр. Добрич, ул.
„Д-р Иван Пенаков“ № 9, ет. 3, офис 13 сумата от 8
330.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗА.
ОСЪЖДА ЗД „***“
АД гр. София, бул. „***“ № 87, ЕИК***да заплати на ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ сумата 10 000.00 лв., представляваща
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН
СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ: