РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Сливница, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20211890100907 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.8, ал.1 вр. чл. 10, ал.3 и чл.18,
ал.1 ЗЗДН по повод подадена молба от М. Б. А. срещу П. Х. А..
Молителката М. Б. А. моли да бъде издадена заповед за защита по
Закона за защита срещу домашното насилие, с която ответникът по молбата
П. Х. А. да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо нея, да му бъде отстранен от семейното жилище, да му бъде забранено
да приближава нея и роденото по време на брака им дете Х. А., както и да
приближава местоработата на молителката, жилището й и местата за
социални контакти и отдих на нея и детето, за максимално предвидения в
закона срок.
В молбата си М. А. твърди, че на 14.11.2021 г. в семейното жилище на
страните в гр. Б., С. о., ж.к. „Ж.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.* спрямо нея бил
извършен акт на домашно насилие, изразяващ се в нанасянето на удари,
отправянето на обиди, че е „курва“, защото има връзка с друг мъж, и заплахи,
че ще я убие и няма да допусне да живее с „любовника“. В молбата е
отразено, че описаният акт на домашно насилие е извършен от ответника под
въздействието на употребено сериозно количество алкохол, в резултат на
1
което той бил агресивен и това породило страх у молителката, че ще изпълни
заканите си. Изложено е в молбата, че в последните години има сериозно
напрежение в отношенията между страните и молителката е подложена на
постоянен психически тормоз от страна на ответника, който редовно
злоупотребявал с алкохол и играел хазарт. Посочено е, че ответникът
непрекъснато отправял към нея упреци, че поддържа връзки с други мъже.
Молителката се притеснява за собствената си и на детето сигурност, тъй като
ответникът по молбата притежава оръжие. Добавено е, че свидетел на случаят
е станала малолетната им дъщеря, която след това била изключително
разстроена.
При така изложените обстоятелства, молителката желае спрямо
ответника по молбата да бъде издадена заповед за защита, като бъдат
наложени посочените в молбата мерки за защита по ЗЗДН.
В съдебно заседание молителката се явява лично и с адв. Т. и поддържа
молбата.
Ответникът по молбата чрез адв. Г. е депозирал писмен отговор, в който
отрича да е извършил домашно насилие по отношение на съпругата и дъщеря
си. Заявява, че в началото на м. ноември 2021 г. попаднал на водена по
телефона от молителката кореспонденция с лице на име „Васко“, от която
ставало ясно, че двамата имат връзка. Това бил поводът да се опита да
проведе разговор с нея на 14.11.2021 г., за да изяснят дали ще се развеждат.
Според ответника това ядосало молителката и тя инициирала скандал и се
обадила на тел.112. Заявява, че са неверни изложените в молбата твърдения,
че злоупотребява с алкохол. Посочва, че именно молителката е тази, която
употребява алкохол извън рамките на нормалното. Изтъква, че полага всички
необходими грижи за семейството и детето. В съдебно заседание се явява
лично и с адв. Г., като моли молбата да бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:
В приложената към молбата декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН молителката
М. Б. А. е отразила, че на 14.11.2021 г. в гр. Божурище, ж.к. „Жилища“, бл.23,
вх.А, ет.2, ап.3 спрямо нея бил извършен акт на домашно насилие от страна
на ответника по молбата, изразяващ се в нанасянето на удари, отправянето на
обиди, че е „курва“, защото има връзка с друг мъж, и заплахи, че ще я убие и
няма да допусне да живее с „любовника“ си.
2
От показанията на св. Б. И. К. и М. Л. Г. се установява, че отношенията
между страните по делото са конфликтни от няколко години. Св. К. посочва,
че при посещения в дома на страните е възприемала как ответникът по
молбата е употребявал обидни епитети спрямо молителката, както и, че
когато е минавала покрай апартамента им е чувала скандали отвътре. За
конкретния случай св. К. обяснява, че молителката й разказала на следващия
ден, че с ответника са имали конфликт, при който са се сбутали, но не е
споменала да й е нанасян удар, посочила е, че е имало обиди по неин адрес и
обвинения в изневяра. Св. К. посочва, че знае от молителката, че скандалът е
приключил с идването на органите на реда. От своя страна св. Г. заявява, че й
направило впечатление, че от края на миналата година молителката идвала на
работа видимо притеснена и уплашена. За конкретния случай св. Г. заявява,
че знае от молителката, че тя и съпруга й са се сбили, както и, че той я е
наричал с обидни думи и я е обвинявал в поддържането на извънбрачни
връзки.
В показанията си св. С. П. В. и М. В. С., полицейски служители,
посочват, че във връзка с подаден сигнал за семеен скандал на спешен
телефон 112 и по заповед на началника си в края на 2021 г. са посетили адреса
на страните. По време на престоя си в апартамента страните си разменяли
реплики, но по никой не е имало видими наранявания, както и, че не са
възприели необичаен безпорядък в жилището. Св. В. и С. посочват, че са
съставили на страните предупредителни протоколи.
Изнесената в показанията на св. В. и С. информация се потвърждава и
от приетите по делото писмени доказателства, съставени по повод
извършената от органите на РУ – Сливница проверка въвв връзка с подаден
сигнал на спешен телефон 112.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели, тъй като помежду им не са налице противоречия и са
последователни. Свидетелите в показанията си възпроизвеждат предимно
личните си впечатления от конфликтните отношения между страните, а
относно конкретния акт на домашно насилие се позовават на споделеното от
молителката за случая, за каквото пресъздаване няма процесуална пречка.
Поради това съдът ги възприема като достатъчно информативни относно
релевантните към предмета на делото обстоятелства. и относно тези
3
обстоятелства са информативни.
На следващо място по делото е приет като писмено доказателство
изготвения от ДСП – Костинброд социален доклад, в който е отразено, че
страните са разделени от началото на 2022 г., след случай на семеен скандал и
проявено агресивно поведение от страна на ответника по молбата. Посочено
е, че детето на страните – малолетната Х. А. е присъствала на скандали между
родителите си. Детето посещава училище, където има отличен успех, не е
конфликтно и проблемно. Понастоящем грижите за нея се полагат от
молителката, но детето контактува ежедневно с баща си. Детето има
изградена емоционална връзка и с двамата си родители.
При горните факти, приети въз основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, съдът прие следното от правна страна:
Молбата е подадена от и против правен субект от кръга на описаните в
хипотезата на нормата на чл. 3 от ЗЗДН, с излагане на факти, осъществили се
в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради което производството е допустимо.
Доколкото се установява, че ответникът е лице, с което молителката има
сключен брак и имат общо дете, то случаят попада в приложното поле на
хипотезата по чл. 3, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, поради което и ответникът е
процесуално легитимиран да отговаря по молбата.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се
обезпечава чрез ЗЗДН, за молителя търсещ защита по този закон е
предоставен улеснен ред. Съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Закона,
когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация. Т. е. на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други
доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание приложената декларация, в случай, че в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето,
съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Съобразно нормата на чл. 2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена
4
категория лица, в която попадат молителят и ответникът. В закона липсва
легална дефиниция на понятието „психическо насилие“ и „емоционално
насилие“ но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които
имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице-
пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и
да не ги изразява. Актове на психическо и емоционално насилие могат да
бъдат вербалното насилие (псуване, обиждане, крещене), унижаване,
предизвикване на страх.
С оглед съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства
извършеното на 14.11.2022 г., изразяващо се в изричането на обидни думи и
отправянето на заплахи за физическа агресия, следва да се квалифицира като
упражняване на домашно насилие, след като видно от декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН и свидетелските показания на св. К. и Георгиев, молителката е
възприела осъществените от ответника действия като тормоз и се е
почувствала притеснена.
В случая се касае за психическо и емоционално насилие, което е
неприемливо и не следва да бъде толерирано. За да е налице емоционално
насилие е достатъчно е деятелността на извършителя да въздейства негативно
върху емоционалното спокойствие и уравновесеност на жертвата, като
предизвика у нея тревога, стрес, безпокойство и др. неприятни изживявания.
Острите стресови реакции и психичните травми, макар и възможни, не са
задължителни за квалификация на деянието на извършителя като психическо
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Обратното разбиране влиза в
противоречие с идеята на закона за своевременност на защитата и
ограничаване възможността от настъпване на по-тежки вредоносни
последици за жертвите.
За да се произнесе в този смисъл, съдът съобрази и изложеното в
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която законът придава обвързваща съда
доказателствена сила, като същата представлява достатъчно доказателство за
основателността на подадената молба за защита. Тази декларация обръща
доказателствената тежест и следва да бъде оборена от страна на сочения
извършител. Следва да се отбележи, че законодателят, въвеждайки
доказателствена стойност на тази декларация, е разместил доказателствената
тежест в процеса по ЗЗДН, като при наличието на такава, в тежест на сочения
5
извършител се разпределя тежестта да докаже, че не е извършил деянията,
съставляващи актове на домашно насилие.
Същевременно, при възложената на ответника доказателствена тежест,
същият не е ангажирал доказателства за опровергаването на обстоятелствата,
изложени в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Съдът счита, че представените разпечатки от писмена кореспонденция,
осъществена чрез мобилното приложение „Вайбър“, след като не са събрани
по установения в ГПК надлежен ред, и доколкото съдържанието,
автентичността им и обстоятелството дали биха могли да бъдат приети за
електронни документи по смисъла на чл. 2 и 3 от ЗЕДЕП, не са проверени
посредством компютърна експертиза, то същите представляват недопустими
доказателства и съответно не следва да бъдат кредитирани.
С оглед на горното, ответникът П. А. следва да бъде задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие над пострадалото лице М. Б. А.,
за срок от шест месеца, считано от издаване на заповедта и на основание чл.
5, ал. 4 ЗЗДН да му бъде наложена глоба в размер на 300 (триста) лева.
Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на
извършения от ответника акт на домашно насилие. Съдът намира че така
определената по вид и размер мярка за защита от домашно насилие е
достатъчна по обем да осъществи търсената закрила на пострадалото лице.
Предвид изградената между ответника по молбата и малолетната му
дъщеря емоционална връзка, поддържаните помежду им контакти и след
раздялата между родителите и с оглед безспорната необходимост на детето от
близки отношения с всеки един от родителите, съдът намира, че на молителя
не следва да бъдат налагани мерки по ЗЗДН, които ще доведат до
ограничаване на контактите му с детето. За да стигне до този извод съдът
анализира подробно изложеното в социалния доклад, от който е видно, че
независимо от присъствието на детето на конкретния акт на домашно
насилие, понастоящем то живее в емоционално стабилна среда, за него се
полагат адекватни грижи, поддържа непрекъснат контакт с баща си и с оглед
констатациите за безспорната му емоционална зрялост и времева
отдалеченост, последствията от случая са отшумяли в голяма степен. Ето
защо в интерес на детето е контактите с бащата да не бъдат прекъсвани чрез
6
налагането на мерки по ЗЗДН.
Тук е мястото да се отбележи, че производството по ЗЗДН са
характеризира като специално и незабавно средство за съхраняване
физическата и психическата неприкосновеност на лицата – жертви на
домашно насилие. То не следва да се използва нито като средство за
уреждане на лични отношения между съпрузи или с децата, за която цел са
предвидени процедурите по чл.49 СК, чл.127, ал.2 СК, нито с доказателствена
насоченост към предстоящо друго производство.
П. Х. А. следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на РС
– гр. Сливница, държавна такса по производството в размер на 25 (двадесет и
пет) лв.
С оглед изхода от спора и предвид въведеното от ответната страна
възражение за прекомерност, на молителката следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение
съобразно чл.22 от Наредба № 1 от 09.07.2022 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА П. Х. А., с ЕГН ********** от гр. Б., С. о., ж.к.”Ж.”,
бл.**, вх.“*“, ет.*, ап.* да се въздържа от извършване на домашно насилие
над М. Б. А. с ЕГН ************, за срок от 6 (шест) месеца, считано от
днес.
Да се издаде заповед за защита в горния смисъл като в нея се впише
предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 2 ЗЗДН.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на П. Х. А., с ЕГН
********** от гр. Б., С. о., ж.к. ”Ж.”, бл.**, вх.“*“, ет.*, ап.*, ГЛОБА в
размер на 300 (триста) лева.
ОСЪЖДА П. Х. А., с ЕГН ********** от гр. Б., С. о., ж.к. ”Ж.”, бл.**,
вх.“*“, ет.*, ап.*, да заплати на държавата, по сметка на РС – гр. Сливница,
държавна такса по производството в размер на 25 (двадесет и пет) лв.
7
ОСЪЖДА П. Х. А., с ЕГН ********** от гр. Б., С. о., ж.к. ”Ж.”, бл.**,
вх.“*“, ет.*, ап.*, да заплати на гр. Б., С. о., ж.к. ”Ж.”, бл.**, вх.“*“, ет.*, ап.*,
сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща направените от нея
разноски по делото.
Препис от решението да се връчи както на страните, така и на РУМВР –
гр. Сливница.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в 7 –
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
8