Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 09.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
февруари две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2.АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря Красимира Динева и прокурора М.Димитров, като разгледа докладваното от съдията
СТАВРЕВА В.Н.О.Х.Д.№293/2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на гл.21 от НПК.
С присъда от
02.06.2017г. по Н.О.Х.Д.№16399/2015г., СРС, НО, 133-ти състав е признал
подсъдимия Б.Г.Т. за виновен в
извършването на три престъпления съответно по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, по
чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК.
При условията на чл.54 от НК, СРС е осъдил подсъдимия на наказание „Лишаване от
свобода“ за срок по 1 /една/ година за първите две престъпления и наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца за третото престъпление. На
осн. чл. 23, ал.1 от НК, съдът е определил
едно
общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ на подсъдимия Т. в размер на 1 /една/ година. На
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на определеното най-тежко наказание „Лишаване
от свобода“ от 1 /една/ година е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Районният съд е оправдал подсъдимия Т.
по обвинението за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК. С оглед осъждането
за престъпленията по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК и чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130,
ал.1 от НК, първостепенният съд е уважил предявения от пострадалия Ц.Д.Т. гр.
иск за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди от двете деяние
съответно по 2000лв. /две хиляди лева/, ведно със законната лихва от датата на
увреждането. Като резултат от осъждането на подсъдимия са възложени направените
в хода на съдебното и досъдебното производство разноски. На осн. чл.53, ал.1,
б. „а“ от НК, съдът се е разпоредил и с веществено доказателство – газов
пистолет.
Срещу присъдата е
постъпила въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия Т. – адв.И.И. – САК с молба за
оправдаване на подзащитния му и съответно отхвърляне на гражданските искове. В
сезиращия въззивния съд акт присъдата се определя като незаконосъобразна и
неправилна, постановена в нарушение на материалния закон. В жалбата не се прави
искане за събиране на нови доказателства.
Срещу постановения акт
е постъпил и въззивен протест от изготвилия обвинителния акт прокурор. Същият
моли за изменение на присъдата на СРС в частта относно неприлагането на чл.24
от НК спрямо определеното най-тежко наказание спрямо подсъдимия Т..
След изготвяне на
мотивите е депозирано писмено изложение от защитника на подсъдимия – адв.И., в
което се оспорва възприетата от съда фактология като изградена на база
неправилно интерпретиране на доказателствата, некредитиране обясненията на
доверителя му. Акцентира се на несъответствието между мястото на нанасяне на
удара на пострадалия Т. и действително причинените му наранявания, налично
както в обвинителния акт, останало неотстранено в мотивите към присъдата.
Настоява се деянията по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.131, ал.1, т.12,
вр. чл. 130, ал.1 от НК да са в идеална съвкупност, което прави недопустимо
осъждане на Т. и по двете обвинения.
Оспорва се цялостното възлагане на разноските, при все, че подсъдимият е
оправдан по обвинението по чл.339, ал.1 от НК, а пожаро-техническите експертизи
са били неотносими към предмета на делото. Предвид изложеното се моли за
цялостно оправдаване на подсъдимия Т.,
ведно с гражданско-правните последици от присъдата. Алтернативно се моли за
отмяна на съдебния акт и връщане на делото на първата инстанция за разглеждане
от друг състав на СРС.
По делото е постъпило и
възражение от повереника на частния обвинител и гр. ищец – адв. М.И., в която
се претендира правилност и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт.
Посочва се, че мотивите към присъдата са резултат от правилен анализ на
приобщените по делото доказателства, довели до единствения възможен извод за
виновност на подсъдимия Т..
В разпоредително
заседание от 22.01.2018г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и свидетели, изслушването на вещи лица и ангажирането на други
доказателства.
В съдебно заседание
представителят на СГП поддържа протеста по изложените в него доводи и
съображения. Оспорва жалбата депозирана от защитата на подсъдимия.
Повереникът на гражданския
ищец и частен обвинител Т. – адв.Г. оспорва жалбата. Поддържа депозираното
възражение като моли за постановяване на съдебен акт, който да потвърди
първоинстанционната присъда. Претендира разноски.
Защитата на подсъдимия Т. поддържа подадената въззивна жалба
по аналогични на изложените в нея подробни съображения. Оспорва протеста, като
основание за това излага липсата на доводи в пледоариите пред първата инстанция
от страна на обвинението за приложение на чл.24 от НК, а от друга страна и
липсата на задължение за съда да приложи горецитираната разпоредба. Моли за
оставяне протеста на СРП без уважение.
Подсъдимият Т., редовно призован, се явява лично. В
правото си на лична защита заявява, че се присъединява към казаното от
защитника си. В последната си дума, предоставена му на осн. чл.333, ал.2 от НПК
иска уважаване на жалбата и справедлива присъда.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като
обсъди доводите в жалбата и протеста, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се
подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени
средства и способи за приобщаването им, посочени в мотивите към съдебния акт на
СРС. Производството пред първата инстанция се е развило по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК /при изричното заявление
на защитата и подсъдимия за провеждане именно на този вид диференцирана
процедура/.
Въззивният съд намира,
че не са налице основания за съществена промяна на описаната от районния съд
фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не
се установиха нови факти, а от друга, същата е правилно установена, на база
вярна и точна преценка на доказателствения материал. Анализът на същия сочи
следното:
На 12.09.2014г., около
18,00часа, свидетелите Ц.Т., В.К.и К.В.отишли с л.а.“Ауди А3“ с рег. № *******,
собственост на св.Т. и управляван от него, в гр. Божурище, където св.К. се
срещнал с подсъдимия Б.Т.. Св.К. имал
среща с подсъдимия за да закупи марихуана за лична употреба. По време на
срещата подсъдимият отказал да даде на св.К. марихуана, тъй като последният му
дължал пари, които искал да му бъдат върнати на момента, а св. К. не носил пари
в себе си. Като не успял да си купи марихуана, К. се качил в автомобила и
заедно свидетелите Т. и В. потеглили обратно към гр. София. По време на
пътуването им, зад тях, следвайки ги, се движел подсъдимия Т., който управлявал л.а.“Мерцедес“ с рег. № *******и през цялото
време докато следвал свидетелите свирел с клаксона на автомобила си.
Малко след като
потеглили, автомобилът на Т. дал признаци на повреда. Поради това св.Т. спрял
пред заведение „Т.ЕМ“, находящо се на бул.„*******за да провери изправността на
управляваното от него МПС. Същият слязъл от автомобила и отворил предния му капак.
В този момент подсъдимият също спрял своя автомобил в близост до този
на св. Т., взел намиращия се в него газов пистолет марка „Zaraki-M 906”, кал. 9 мм P.A.K. С №**********,
зареден с газови патрони, излязъл и се
запътил към лекия автомобил на Т.. Когато приближил подсъдимият Т., свидетеля Т. отишъл и ударил по тавана на лекия автомобил на
подсъдимия извиквайки към него „Какво искаш от нас?“. В това време и виждайки
случващото се, К. също излязъл от автомобила. Подсъдимият в този момент извадил
пистолета и насочвайки го към
свидетелите произвел множество изстрели с него, на обществено място, в
присъствието на други граждани. Единият от изстрелите, подсъдимият насочил към
горната част на тялото на св.Т.. Изстрел произвел и към главата на К.. В
резултат на изстрела към лицето на Т., той получил болка в областта на дясната
предмишница, тъй като се предпазил с
ръка и обгаряния по лицето. Изплашени от действията на подсъдимия, св.Т. заедно
с К. го повалили на земята, след което взели ключовете на автомобила му от
таблото за да не може да ги последва и се качили в собствения си автомобил, с
цел да напуснат мястото. При потеглянето им, подсъдимият се приближил към
л.а.“Ауди“ и счупил с удар с пистолета си задното му дясно стъкло, като
частиците му се посипали върху св.В., която седяла на задната седалка. След
като счупил стъклото, подсъдимият произвел още един изстрел вътре в автомобила.
В този момент св.Т. успял да потегли. Малко след това, непознат за св. Т. човек
от преминаващ покрай него лек автомобил го уведомил, че колата му се е запалила
и гори. Свидетелят Т. спрял за да отстрани повредата и заедно със свидетелите К.
и В. слезли от автомобила. К. и В. тръгнали да търсят помощ, а св.Ц. Т.
започнал да гаси горящия автомобил с пожарогасител.
В
този момент до св.Т. спрял бял бус с неустановен по делото водач, от който бус
слязъл подсъдимият Т. държейки
метална тръба в ръцете си. Той бързо се приближил към св.Т. и се опитал да му
нанесе удар с нея, но не успял. Тогава св.Т. го хванал за тениската в опит да
го задържи, а подсъдимият му нанесъл удари в областта на лицето и го захапал.
След това св.Т. успял някак да повали
подсъдимия Т. на земята и да го
задържи. Междувременно, свидетели на случилото се подали сигнал в полицията. На
място пристигнали полицейските служители при 09 РУ-СДВР св.Р.К.и св.А. Г.. Същите
съпроводили подсъдимия и пострадалия Т. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов.“ за оказване на
медицинска помощ, след което ги отвели в 09 РУ-СДВР за изясняване на случая.
Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен
анализ на доказателствения материал. Установени са по безспорен начин
извършване на деянията, авторството, механизмът на осъществяването им,
субективната страна на престъпленията, конкретното своеобразие на
обстоятелствата, при които са били извършени.
Не
са допуснати и логически грешки при оценката на наличните доказателствени
източници, приобщени чрез прочитане по реда на на чл.373, ал.1, вр. чл. 372, ал.3 от НПК: показанията на В. К.,
А. Г., Р.К., Ц.Т. /само протокол на л.119-120 от досъдебното производство/ и Д.С.,
заключението криминалистическата експертиза – протокол №152/2014, на съдебно-медицинската
експертиза – протокол №152/2014г., на съдебно-медицинската експертиза №303/2014г.,
на пожаро-техническата експертиза и допълнителната пожаротехническа експертиза,
на автотехническата експертиза, заключението
на физикохимичната експертиза и съдебно-медицинска и балистична експертиза.
Освен това при изграждане на фактите, съдът законосъобразно се е позовал на
доказателствата събрани в съдебното производство: частично на обясненията на
подсъдимия Т., показанията на
свидетелите Т., В., К. иЛ., заключението на тройната балистична експертиза и
съдебно-медицинска експертиза, изготвени в съдебното производство. Съдът правилно
се е позовал на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства /справка за съдимост, протоколи за оглед на местопроизшествие
и др./.
В
изпълнение на задълженията си по чл. 301 от НПК, в съответствие с
разпоредбите на чл. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал.5 от НПК, първоинстанционният
съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели. Районният съд е
изложил мотиви защо ги кредитира и за какви обстоятелства, като съображенията
затова се споделят напълно и от настоящата инстанция.
Районният
съдия е съпоставил показанията на всеки един от разпитаните по делото
свидетели, едва след който е направил извод за достоверност или недостоверност.
Поради това, липсва едностранчивост във възприемането на едни показания и
голословно отхвърляне на други. Напротив, видно от мотивната част на
изложението на СРС, същият е дал ясен и недвусмислен отговор на въпросите
относно относимостта и логичността в показанията на всеки един от разпитаните
по делото свидетели.
И този съдебен състав
се солидаризира с изводите на първия съд за пълно кредитиране на показанията
на св. Т.. В действителност, същият е
пострадал от престъплението, конституиран като гр.ищец и частен обвинител и
логично би защитавал линия, свързана с тази му позиция. Въпреки това, предвид
факта, че наведените от него данни са такива на свидетел-очевидец, съдът ги
прецени за непосредствени и даващи сведения от първа ръка за стеклите се
събития. Този свидетел демонстрира изключително ясен спомен за осъществилата се
фактическа обстановка, включително и за незначителни подробности от същата.
Показанията му са логични, непротиворечиви, почиващи на лични и непосредствени
впечатления. Същите като цяло се подкрепят и от показанията на свидетеля К.,Л.
и В., които също се явяват очевидци в отделни части на извършеното.
В този смисъл от
показанията на свидетелят Т. се установяват релевантните обстоятелства както за
времето, мястото на деянието, така и относно самоличността на подсъдимия и
неговото поведение. Същият подробно разказва как и поради каква причина се е
намирал на мястото на инцидента, последователно
описва действията на подсъдимия, внася информация за причинения му стрес.
Посоченото лице е категорично, че предходни отношения с подсъдимия Т. не е имал, което да оправдае
поведението му спрямо него. От важно значение за установяване на обективната
истина е фактът, че информацията, която извежда е съответна на тази на
свидетеля К. с уточнението, че двамата пресъздават обстоятелствата съобразно
собствените си психо-физически особености и съобразно мястото от където са се
намирали, поради което е напълно нормално да се констатират несъществени
различия относно детайли на изнесените от тях данни за инцидента. И двамата подробно
описват агресивното поведение на подсъдимия Т., твърдят , че същият без
да е бил предизвикан от тях е извадил своя пистолет възпроизвеждайки множество изстрели, два от които насочени в
горната част на тялото им. Фактът на произведените изстрели от страна на
подсъдимия Т. срещу свидетелите се
установява и от св. В., която по същото
това време е била вътре в лекия автомобил и е успяла да наблюдава развоя на
ескалиралия конфликт. Следва да се посочи, че същата се е намирала в
непосредствена близост до стеклите се събития и поради това, макар и под силен
емоционален стрес е възприела пряко съответното поведение на подсъдимия Т., включително агресията съпроводена с
множество изстрели по посока свидетелите Т. и К.. Несъмнено обстоятелствата,
изводими от показанията на св. Т. се подкрепят и от изпълнената по делото СМЕ,
видно от която при прегледа на св. Т. са установени характерни вбивания на
черни частици, най-вероятно недоизгорели барутни частици, точковидни изгаряния
и кръвонасядания, характерно изгаряне от 2 степен и обгоряла кръглова рана на
дясната предмишница, които в целия си морфологичен вид добре кореспондират да
са в резултат на въздействие на допълнителни фактори на изстрела – пламък,
експлузивни газове, недоизгорели барутни частици, което определя разстояние от
длуния срез на оръжието в на около 15-20см., като оръжието е без проектил на
огнестрелния заряд- най-вероятно газово оръжие, което в потвърждение на
заявеното от него относно механизма на получаване на телесните увреждания.
Въз основа показанията
на св.Т., подкрепени от тези на св.К. се изгражда последователна и
непротиворечива фактологична картина относно последващите събития, при които
свидетелите успели да повалят подсъдимия на земята, св. Т. да отнеме ключовете
от таблото на автомобила му, след което да се отдалечат посредством техния лек
автомобил от мястото на инцидента. Тези доказателствени източници ценени в съвкупност
с показанията на св.В. са еднопосочни логични и последователни. Ето защо съдът
възприе с доверие заявеното от тях относно изключително агресивното поведение
на подсъдимия, който продължил да стреля по отдалечаващия се автомобил, а също
и да нанася удари по него, при което успял да счупи задното стъкло. Довод за
достоверност на така изложеното е и факта, че подсъдимият сам потвърждава, че е
стрелял по автомобила със своя газов пистолет, след което замахнал с него и
счупил задния прозорец.
Съдът приема за логични
и последователни показанията на св.Т., въз основа на които се изясняват фактите
относно действията на подсъдимия Т. в
конкретност осъщественото от негова страна повторно нападение над Т.. Тези
факти се интерпретират по еднозначен начин от св.Л., който е случаен очевидец
на деянието и не би могло да се приеме, че гради позиция в полза на
обвинителната теза. Посочените свидетелски показания са взаимносвързани и
непротиворечиви като намират своето
логично потвърждение в приобщената по
делото СМЕ, видно от която на лявата предмишница на пострадалия са установени
кръвонасядане и охлузвания с кожен хематом, които в целия си морфологичен
комплекс могат да възникнат от действието на човешко съзъбие, което напълно
отговаря на споделеното от свидетеля Т., че е бил ухапан. От друга страна
отразеното в експертизата, че са установени още кръвонсядане в лявата лицева
област, кръвонасядане и охлузване на горната устна, които се дължат на удари с
или върху тъпи предмети и могат да възникнат при удари нанесени с юмруци е в
пълнен унисон със съобщеното от посоченото лице, че е бил ударен с юмрук в
лицето от подсъдимия Т.. Поради
гореизложеното и настоящият съдебен състав достигна до позитивен извод относно
кредитируемостта на горепосочените свидетелски показания.
Следва да бъде обсъдено
възражението на защитата на подсъдимия отнасящо се до несъответствието между
мястото на нанасяне на удара на пострадалия Т. и действително причинените му
наранявания, налично както в обвинителния акт, така и в мотивите към присъдата.
Действително при прочит и на обвинителния акт, и на мотивите към атакуваната
присъда се констатира, че в същите е отразено, че вследствие на изстрела,
пострадалият Т. изпитал болка в областта на лявата предмишница. От друга страна
от заключението на изпълнената по делото СМЕ е видно, че се касае за обгоряла
кръглова рана на дясната предмишница. Настоящата
инстанция намира, че това несъответствие не представлява съществено нарушение
на процесуалните правила и не е основание за отмяна на присъдата, тъй като се
касае за несъществени елемент от фактическата обстановка, тъй като независимо
дали е изпитал болка в лявата или дясната предмишница това не се отразява на фактическият състав на
престъплението, а и по никакъв начин не
се ограничава правото на защита на подсъдимия.
Съдът кредитира
наведеното като данни от св.В.К.Доказателствената стойност на изложеното съдът прецени
като изключително важна за установяване релевантните по делото факти и
обстоятелства. Следва да се посочи, че същият е бил очевидец на стеклите се събития,
тъй като е участвал в началната им фаза и поради това е възприел пряко и
непосредствено поведението на подсъдимия. Неговите показания освен, че са
логични и последователни са кореспондиращи с останалите гласни източници
каквито са показанията на основния свидетел по делото – св. Т., а и на св. В.,
която също споделя личните си впечатления от инцидента. Ето защо, съдът
кредитира заявеното от обсъждания свидетел относно агресивното поведение на привлеченото
към наказателна отговорност лице. Твърденията на свидетеля за произведени
множество изстрели по посока него и св. Т.,
се препотвърждават освен от
горепосочените гласни доказателствени средства и от установените обективни
находки. Безспорно в тази насока настоящият съдебен състав цени заключението на
изпълнената по делото СМЕ на пострадалия, безусловно доказваща използването от
страна на подсъдимия на газов пистолет срещу него. Несъмнено показанията на свидетеля са напълно
кредитируеми и в частта, в която дава сведения за причината поради която е имал
среща с подсъдимото лице като това се доказва категорично освен от показанията
на сочения свидетел, също и от наличния по делото протокол претърсване и
изземване от 13.09.2014г. , въз основа на който се установява, че от дома на
подсъдимия е иззета тревиста маса, която дава положителна реакция за марихуана.
Тук е мястото да се
обсъди възражението на защитника на подсъдимия, че показанията на св. К.
относно повода на срещата му с подсъдимия не се подкрепят от тези на неговите
приятели- свидетелите Т. и В.. Оценката на относимите към предмета на доказване
гласни и писмени доказателства категорично потвърждава описаната в мотивите към
присъдата фактическа обстановка относно причината за проведената среща между К.
и Т.. Обстоятелството, че показанията на свидетелите Т. и В. не потвърждават
казаното от свидетеля К., не е основание за дискредитация на показанията на К.,
още повече, че той сам заявява, че не е споделил с приятелите си причината поради
която е имал среща с подсъдимия. Правилно е отбелязано от районния съд, че
фактът, че свидетелят съобщава данни, които противоречат на интересите му,
водят до извод за достоверност на информацията изложена от него. Затова и
твърденията за необоснованост на присъдата, поради противоречие във приетата
фактическа обстановка със събраните доказателства в тази си част са напълно
голословни и не държат сметка за сравнителната еднопосочност на събраната по
реда на НПК доказателствена съвкупност.
В пълен унисон с
показанията на свидетелите Т. и К. са тези на св. В., която е очевидец на част
от инкриминираните събития. Тя в детайли възпроизвежда видяното от нея, описва
агресивното поведение на подсъдимия, потвърждава, че същият е използвал своето
оръжие срещу тях. Съвсем логично първостепенният съд е дал вяра на показанията
й, защото са непротиворечиви и последователни, а освен това срещат подкрепа не
само в заявеното от останалите присъстващи на инцидента, но и в заключението на
изпълнената впоследствие съдебно-медицинска експертиза на пострадалия относно
възможния механизъм на причиненото му телесно увреждане. Косвено доказателство
подкрепящо установената фактическа обстановка, че именно подсъдимият е
инициатор на конфликта е обстоятелството, изводимо от показанията на
свидетелката, касаещо изпитаната от нея тревога, поради това, че след тях се е
движел автомобил, който ги следва, което се потвърждава от св. К., който сочи,
че през целия път се е движел зад тях и сигнализирал с клаксона.
Съвсем обосновано
първостепенният съд е дал вяра на показанията на св.Л., който е допуснат по искане на ч.о и г.и. – Ц.Т.
по делото. Показанията му са логични и последователни и също допринасят за изграждането на една пълна
картина на разигралата се ситуация, защото практически напълно подкрепят
казаното от св. Т.. Тъй като той се е намирал в непосредствена близост до
инцидента е успял да възприеме конкретните действия на подсъдимия Т. срещу свидетеля Т. като разказва
само за това, което лично е видял. То пък е в синхрон с показанията на
пострадалия, както и със заключението на изпълнената по делото СМЕ като няма
нито една причина, която да обоснове изключване на казаното от него.
Правилно и обосновано
районният съд е заключил, че не от особено значение за разкриване на
обективната истина са впечатленията на двамата полицейски служители, които пресъздават
разказа на пострадалия и подсъдимия за случилото се. Същите не разкриват механизма на причиняване
на уврежданията на пострадалия или пък тези на подсъдимия, не разкриват факти
от значение за предмета на доказване, поради което и не се налага да бъдат
по-подробно обсъдени.
И този съдебен състав
се солидализира с изводите на СРС, че показанията на св. Стойкова не съдържат
важна информация за делото, освен това, че действията на подсъдимия са
привлекли вниманието на странични граждани.
Въззивният съд, след внимателен и
критичен анализ, дава само отчасти вяра на изложеното посредством обясненията
на подсъдимия Т., но ги приема в
останалата им част за добре изградена защитна версия, която се опровергава от
останалите доказателства, събрани по делото. В съответствие с процесуалните
норми същият е дал обяснения, в които прозира двояката им правна природа на
основно гласно доказателствено средство, но така също и на такова, чрез което
лицето упражнява в пълен обем правото си на защита. В тази насока на мисли
достоверността им следва да бъде установена при спазване на общите правила
относно гласните доказателствени средства при съблюдаване дефинитивните правила
за оценка на доказателствата. Според настоящия съд обясненията на Т. са старателно и добре предварително
обмислени с цел поддържане възприетата линия на защита от него.
В такава насока обясненията на подсъдимия са кредитируеми в частта относно
времето и мястото на настъпване на инцидента. Тук е мястото да се
посочи, че самият Т. не отрича да е
имал съприкосновение с пострадалия Т., както и че е стрелял по посока последния
и св.К., но твърди, че не той е провокатора на конфликта, а действията му са
отговор на осъщественото преди това нападение над него. Безспорно анализираните по-горе гласни
доказателства, категорично водят към извод за недостоверност на обясненията на
далия обяснения подсъдим, тъй като както св.Т., така и св.К. са категорични, че
подсъдимият без да е бил провокиран ги е нападнал и започнал да стреля по тях
със своето оръжие и то с такава интензивност, че се е наложило свидетелите да
отнемат ключовете от автомобила на подсъдимия за да не може да ги последва,
след което незабавно да напуснат мястото на инцидента. Съществено значение в
случая има и факта, че именно подсъдимият е тръгнал след тях да ги следва с
автомобила си, непрестанно е сигнализирал с клаксон, което противостои на твърденията
му, че просто се е движел след тях, без да има намерение да ги следи.
Съдът не възприема
обясненията на подсъдимия, че е бил нападнат от свидетелите. Това е така, тъй
като този доказателствен източник стои вътрешно неустойчиво и изолирано в
описания общ ход на събитията. В този аспект правилно е отбелязано от районния
съдия, че не е имало никаква пречка подсъдимият да продължи движението си, при
което конфликта не би възникнал, т.е. същият е бил активната страна във спора.
На следващо място,
обясненията на подсъдимия сами по себе си не отговарят на обективните находки
по делото, намерили отражение в изпълнените по делото СМЕ. Това е така, защото
механизмът, който Т. описва на
получените увреждания на пострадалия не се подкрепя в цялостта си от
заключението на изготвената СМЕ. Видно от същата при пострадалия е констатирано
кръвонасядане в лявата лицева област,
кръвонасядане и охлузване на горната устна, които се дължат на удари с или
върху твърди тъпи предмети и могат да възникнат при удари нанесени с юмруци. Данни за нанесен удар от
страна на подсъдимия спрямо пострадалия в обясненията на Т. липсва, т.е. получените травматични увреждания в лицето на
пострадалия са несъответни на версията на подсъдимото лице за съприкосновението
помежду им. От друга страна информация за нанесения удар с юмрук от него спрямо
пострадалия се съдържат както в показанията на последния, така и в тези на св.Л.,
наблюдавал случилото се. С оглед изложеното и при категоричната подкрепа на
заключението на изпълнената СМЕ по делото показанията на Ц.Т., за настоящият
състав не е налице съмнение в недостоверността на изложеното от подсъдимото
лице досежно механизма на причиняване на установените телесни повреди на
пострадалия.
Несъответно на
изготвената по делото експертиза е и твърдението на подсъдимия, че е
пострадалият Т. му е нанесъл два удара с юмрук в лицето. На първо място в тази
насока изготвената СМЕ на подсъдимия не установява, последният да е имал
каквито и да било наранявания по лицето. На второ място обясненията, които дава
са сами по себе си непоследователни и колебливи, доколкото първоначално твърди,
че и двата удара са били в областта на лицето му, а впоследствие заявява, че
единият от тях е бил неточен и не го е уцелил, освен в дясната страна на
лицето, в близост до ухото, докато първият макар и точен, не оставил следи.
Нужно е да се отбележи,
че съдът не дава вяра и на версията, изложена от привлеченото към наказателна
отговорност лице за причината, поради която е осъществена среща между него и
св.К.. За последното настоящият съдебен състав изложи мотиви по-горе, като не
намира за нужно да ги преповтаря, освен единствено да отбележи, че този факт
допълнително внася съмнение в обстоятелствата, въведени в процеса посредством
обясненията на подсъдимия, още повече, че същият е най-заинтересован от изхода
на делото и напълно нормално да гради защитна версия, в опит да се оневини.
Съдът намира, че следва
да се кредитират писмените доказателствени материали, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени
действия са изготвени в съответствие
както с общите изисквания на чл.128 и сл. от НПК, така и на специалните
изисквания за конкретното процесуално действие и следователно са годни
доказателствени средства по отношение на извършеното по време и установено чрез
тези действия.
Констатация за чистото
съдебно минало на подсъдимия Т.,
съдът направи въз основа на приложената и приета по делото като писмено
доказателство справка съдимост.
Съдът, подобно на
предходния, кредитира като обосновано и обективно заключението на извършената в
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по отношение на
травматичните увреждания на св.Т. (л.110-112 от т.3 от досъдебното
производство), подробно описана по-горе.
Като компетентно
изготвено и в пълнота отговарящо на поставените в него задачи съдът цени
заключението на изпълнената в хода на съдебното следствие СМЕ на подсъдимия.
Видно от него Б.Т. е получил две разкъсно-контузни рани на дясната ръка. Вещото
лице е заключило, че тези увреждания се дължат на удари с или върху твърди
предмети и могат да се получат в условията на побой. Настоящият съдебен състав
намира заключението като съответно на доказателствените материали, които са
еднопосочни по отношение на случилия се побой между подсъдимия и свидетеля Т.,
поради което го кредитира напълно.
Настоящият съдебен
състав подобно на първоинстанционния такъв също счита, че без значение по
делото е заключението на съдебно-балистичната експертиза по протокол №176/2014.,
както и физикохимичната – протокол 15-ФЗХ/2014, тъй като първата не е
отговорила на поставения въпрос дали иззетите от мястото гилзи са изстреляни от
оръжието, а втората е изследвала обтривки от ръцете на подсъдимия и св. Т. и не
е установила вещества от иззетите гилзи.
Съдът кредитира като
компететно изготвени и в пълнота отговарящи на поставените задачи заключенията
на пожаро-техническите експертизи, както и изготвената автотехническа
експертиза, които установяват причините за възникналия пожар в автомобила на
пострадалия.
Настоящият съдебен
състав не кредитира заключението на изпълнената по делото балистична
експертиза, обективирана в протокол № 152/2014, тъй като противоречи на
заключението на изпълнената по делото експертиза 16/БАЛ-82 НИКК – МВР, видно от
която установява, че предоставеният сигнално-газов пистолет „ZORAKI” е предназначен за
стрелба със сигнални газови патрони, кал. 9мм., а в канала на цевта се
наблюдава стеснителна муфа, като в това състояние пистолетът представлява
неогнестрелно оръжие. Същото е извършено в хода на съдебното следствие, в
период последващ първоначалната експертиза, а и е изготвено от три вещи лица, поради
което именно него заключение съдът кредитира с доверие, тъй като е изпълнено
след като първоначалната такава и при възникнало обосновано съмнение относно
правилността й. Още повече, че в съдебно заседание вещото лице, изготвило първата
експертиза, която съдът не кредитира с доверие разяснява, че по-всяка
вероятност поради липса на технически средства не е установил муфата, тъй като
тя се навива навътре, т.е. сам експертът изразява несигурност в изводите си намерили
отражение в експертизата.
В този смисъл като
компетентно изготвено от вещи лица с необходимите знания и опит в областта
съдът кредитира заключението на изпълнената в хода на съдебното следствие
балистична експертиза. Съгласно него представеният за изследване пистолет е
сигнално-газов „ZORAKI”, мод.
М 906, кал. 9 мм. Р.А.К., с № 034247 1213, предназначен за стрелба със сигнални
и газови патрони кал. 9мм. В канала на цевта се наблюдава стеснителна муфа
/дифузьор/. Демонтирането и монтирането на муфата се осъществява с отвертка с
плоска работна част и не изисква специални знания и умения. Тъй като тези
действия не са свързани с образуването на специфични следи, настоящата
експертиза не дава отговор на въпроса дали стеснителната муфа е била
отстранявана от канала на цевта на по-ранен етап. Вещите лица заключват, че
съгласно чл.4 (5) от ЗОБВВПИ, в това състояние (с монтирана муфа в канала на цевта),
пистолетът представлява неогнестрелно оръжие.
В заключение следва да
бъде отбелязано, че не е налице твърдяната необоснованост в мотивите към
присъдата. Действително се констатира неточност по отношение на някои моменти
във фактологията, приета от първия съд, които бяха коригирани от настоящата
инстанция след подробно обследване на наличния доказателствен материал. Възприетата
от въззивния съд фактическа обстановка е сходна с установената от районния съд,
като разминаванията относно фактите са несъществени отнасящи се до детайли в
същата и не водят до промяна на крайния извод на съда относно извършените деяния
и авторството им.
На основата на така
установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е оправдал
подсъдимия Т. по предявеното му
обвинение с правна квалификация чл.339, ал.1 от НК.
За да бъде изпълнен от
обективна страна състава чл.339, ал.1 от НК е нужно да се установи, че деецът
държи огнестрелни оръжия, без да има надлежно разрешение за това по смисъла на
чл. 50, ал.3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехнически изделия.
По делото е изготвена съдебно-балистична експертиза, в която вещото лице е категорично, че представеният за изследване пистолет е сигнално газов, предназначен за стрелба със сигнални газови патрони кал. 9мм,. В канала на цевта се наблюдава стеснителна муфа, а демонтирането й монтирането й се осъществява с отвертка с плоска работна част и не изисква специални знания или умения. Вещото лице не дава отговор на въпроса дали стеснителната муфа е била отстранявана от канала на цевта. Според него в това състояние съгласно чл. 4 (5) от ЗОБВВПИ, пистолетът представлява неогнестрелно оръжие.
При това положение при липса на
елемент от обективната страна на изпълнителното деяние на престъплението по чл.339,
ал.1 от НК правилно и обосновано контролираната инстанция е оправдала
подсъдимия Т., тъй като не се
установи същият да е държал огнестрелно оръжие по смисъла на закона.
Въззивната инстанция намира, че при
правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, първостепенният съд е направил и правилни правни
изводи досежно съставомерността на поведението на подсъдимия както от
обективна, така и от субективна страна именно по реда на чл.144, ал.3, вр. ал.1
от НК.
От обективна страна на 12.09.2014г., около 19:30 часа в гр. София, на бул. „Европа“ №181, пред ресторант „Т.Ем“,
подсъдимия Т. се е заканил с
убийство на св. Ц.Т. като насочил към
него пистолет и произвел изстрели и това заканване е могло да възбуди у св.Т.
основателен страх за осъществяването му.
Налице са всички елементи на
фактическия състав на престъплението по 144, ал.3, вр. ал.1 от НК. Съгласно
Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. на ОСНК на ВС, за осъществяване на
това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или
действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от
него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От
субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е
възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би
могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са
били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено
време. Ето защо за извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се
изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши
убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които
резултатът реално може да настъпи.
В процесния случай заканата е
обективирана с действия- насочване на газов пистолет към пострадалия и произвеждане
изстрели към него като несъмнено се установи, че в конкретния случай
подсъдимият е бил активната страна в конфликта. Същият не се е защитавал противно
на твърденията му, а тъкмо напротив- предприел
е физическа саморазправа с пострадалия и св. К., без конкретен повод от тяхна
страна, извън факта, че св. К. му е дължал определена сума пари като е проявил
изключителна агресия. Механизмът на нападението спрямо св. Т.- насочване на оръжие към горната част на тялото,
произвеждане на изстрел е спомогнало пострадалото лице да я възприеме като
реална, непосредствена и осъществима. Макар според цитираната съдебна практика това
да не е съставомерен елемент, следва да се отбележи, че пострадалият Т. не само
е възприел заканата насериозно, като такава, но и от доказателствата по делото
се установява, че същият реално се е уплашил от реализиране на заканата- в този
смисъл същият свидетелства в съдебно заседание, че е изпитал страх за живота
си.
Деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Деецът е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните му последици и пряко е желаел това. Подсъдимият е
знаел, че онагледява заканата си с
предприетите от него действия на насочване на оръжие към пострадалия и
възпроизвеждайки изстрели срещу него, бил е наясно, че последният възприема заканата
насериозно и реално се е уплашил за живота си като пряко е целял тези
обстоятелства.
Като съобрази изложеното до момента настоящият състав на съда намира, че
подсъдимият Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление, поради
което и правилно е бил признат за виновен от първоинстанционния съд.
По отношение на престъплението с правна квалификация чл.325, ал.2, вр. ал.1
от НК, настоящият съдебен състав намира следното:
Правилно и обосновано първият съд е преценил, че подсъдимият Б.Т. е осъществил от обективна и
субективна състава на престъплението по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което
му е повдигнато и поддържано обвинение от СРП.
В действителност от обективна страна на 12.09.2014г. около 19:30 часа в гр.
София, на бул. „******пред ресторант „Т.ЕМ“ извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
произвел множество изстрели с пистолет на обществено място, в присъствието на
други граждани, в непосредствена близост до ресторант „Т.ем“, след което счупил
с пистолета задно дясно стъкло на л.а. „Ауди А3“ с рег. № ******* и произвел
изстрел вътре в купето на автомобила, като деянието се отличава с изключителна
дързост, предвид обстоятелството, че е използвано оръжие.
От обективна страна състава на престъплението по чл.325, ал.1 от НК – “хулиганство”, изисква извършване на
непристойни действия, с които да се нарушава грубо обществения ред и да се
демонстрира явно неуважение към обществото. Касае се за конкретно деяние, при
което деецът демонстративно нарушава обществения ред чрез определено свое
активно поведение, изразено в конкретни действия (най-често публично), като
цели или най-малкото допуска по този начин да демонстрира явно неуважение към
обществото. На второ място е необходимо съответните действия сами по себе си
грубо да нарушават обществения ред, т.е престъплението е резултатно такова, а
съставомерния резултат се изразява в нарушаване на обществения ред и спокойствие.
В задължителната за съдилищата тълкувателна практика (ППл на ВС №2 от
29.11.1974г. по н.д.№4/74г.) се приема, че “непристойни действия” са онези
действия, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни,
буйство, невъзпитаност и други прояви, които скандализиран обществото. “Грубо
нарушение на обществения ред” ще е налице, когато деецът, чрез действията си
изразява брутална демонстрация против установения в обществото ред и морални
норми. “Явно неуважение към обществото” е налице, когато деецът, чрез
действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността, като
антиобществения характер на действията се съзнава и от други лица, на които са
станали достояние. Именно тази демонстративна,
провокираща непристойност на действията на дееца характеризира същите
като посегателство срещу установения
обществен ред /вж. р.№492 от 22.10.1982г. по н.д.№ 512/82 на II-ро н.о., Сб Н
1982, № 94, с.94/.
От своя страна в разпоредбата на чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК е уреден
квалифициран състав на престъплението “хулиганство”, при квалифициращ признак –
„дързост”. От съществено значение по делото е установяване на точното
съдържание на признаците от обективна страна на състава на престъплението
“хулиганство”, както и на квалифициращия признаци по ал.2, пр.3, алт.2 на
чл.325 от НК.
Видно от конкретиката на настоящия казус е налице арогантно поведение от
страна на подсъдимия Т. спрямо свидетеля
Т. и свидетеля К.. Нещо повече насочването на пистолет към тях и произвеждането
на множество изстрели, чупенето на задното стъкло на автомобила им като всичко
това се е случило на публично място, на което са присъствали и други хора, настоящият съдебен състав преценява като
демонстрация против обществения ред и изразяване на явно неуважение. По
правните си характеристики поведението на подсъдимия Т. се вписва в непристойната проява по смисъла на чл.325, ал.1 от НК и субсумира в себе си признаците на това престъпление.
Разпоредбатта на чл.325 от НК обаче изисква не само непристойно поведение,
буйство, скарване и сбиване или други непристойни прояви, но и реално засягане
на обществените отношения, изразяващо се в грубо нарушаване на обществения ред.
В конкретния случай подсъдимият Т. е
обективирал поведение, изразяващо явно неуважение към обществото. Преценявайки
цялостното поведение на подсъдимия, съдът го намира за непристойно, грубо
нарушаващо обществения ред като предвид събраните по делото доказателства, беше
безспорно установено, че действията на подсъдимият Т. се отличават с характерната за този вид престъпления груба
бруталност, засягат нравствените норми на обществото за благоприличие и
междучовешки отношения на публични места /пред заведение, в присъстието на
множество хора. Констатираните действия, могат да бъдат квалифицирани като
изразяващи явно неуважение към обществото и висока степен на неуважение към
личността на св. Т. и К.. Следва да се отбележи, че непристойните действия са
били продължителни, нападението над св.Т. е било напълно безпричинно, без
наличие на какъвто и да било личен мотив за това и не е било предизвикано от
когото и да било, дори и да приемем наличието на предхождащ конфликт със св.К..
В случая хулиганските действия са изразени в няколко проявни форми -
посредством изваждане на пистолет, възпроизвеждане на множество изстрели срещу
свидетелите, удар в автомобила им, при което е счупено задното стъкло, а
впоследствие и осъществяване на изстрел вътре в купето. Тук следва да се отбележи, че хулиганският
характер на извършеното не изключва предходните лични негативни отношения със
св.К.. От друга страна обективна е липсата на каквато и да е провокация от страна
на свидетелите Т. и К., тъй като подсъдимият сам е решил да ги последва и да се
саморазправя с тях. С поведението си подсъдимият Т. е проявил незачитане на
нормите в обществото – изваждайки пистолет срещу две различни лица.
Съдът прецени, че е налице и квалифициращият признак по ал.2, пр.3, алт.2
на чл.325 от НК. Изключителна дързост би била налице, когато в много груба
форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се
прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към
други обществени или лични интереси. С тях се скандализира обществото,
изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление (ППл на ВС №2 от 29.11.1974г.
по н.д.№4/74г). Отделно от това съдебната практика е категорична /р. № 578 от
21.08.1973 г. по н. д. № 553/1973 г., II н. о. на ВС/, че xулиганството се
отличава с изключителна дързост, щом като непристойните действия са свързани с
употребата на огнестрелно оръжие. Факт е, че използвания от подсъдимия пистолет
е газов. В случая това е ирелевантно според съда, тъй като между впрочем е и
обичайната практика в обществото, доколкото само определени лица, запознати с
видовете оръжия, биха могли безпроблемнно да разпознаят дали процесното оръжие
е бойно или газово. Макар и оръжието да е използвано е нужно да се отбележи, че
до определен момент е било неизвестно за лицата какъв точно вид е. Още повече,
тази възможност според съда е била стеснена и от сложната и напрегната
ситуация, която се е развила и в кратък интервал от време, предизвикало страх и
смут, създало е тревожна обстановка на общественото място. От друга страна
нужно е да се отбележи, че подсъдимият с действията си е проявил една престъпна
упоритост, с която той очевидно е демонстрирал, че установените правила за
поведение в обществото не важат за него. Деянието на подсъдимия не може да
покрие единствено съставомерните признаци по чл. 325, ал.1 НК, тъй като изключителната
дързост в случая се изразява и именно в това, че Т. не се е задоволил само с възпроизвеждане на един изстрел, а е
произвел множество такива с газовия пистолет, след което е продължил и с други
действия – ударил е няколко пъти с приклада на оръжието по задното стъкло на
автомобила, счупвайки същото, след което стрелял вътре в купето като по този
начин очевидно засягайки драстично нормите на нравствеността и обществения
морал.
Извършеното от подсъдимия Б.Т.
представлява хулиганска проява, извършена по хулигански мотив – с цел да изяви
себе си, тъй като е предприел поведение, което безспорно засяга обществените
отношения, призвани да са накърнени от престъплението „хулиганство“.
Съдът намира, че откъм субективна страна подсъдимият Б.Т. е реализирал елементите, които правят деятелността му
престъпна по смисъла на чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК. Деянието е извършено при
форма на вината евентуален умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
допускал настъпването им. Предприемайки инкриминираното действие, той е
съзнавал, че последните представляват грубо нарушение на обществения ред и без
пряко да е целял да изрази явно неуважение към обществения ред, ги е
извършил.
С оглед изложеното, съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен
начин, че подсъдимият Б.Т. съгласно
чл.303, ал.2 от НПК следва да бъде признат за виновен за извършеното от него
престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Първостепенният съд е приел от
правна страна, че при така наличната доказателствена съвкупност от обективна и
субективна страна подсъдимият Т. е
осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а
именно по чл. 131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК.
В тази насока СРС е изтъкнал
обосновани доводи за деянието както от обективна, така и от субективна страна,
които се споделят изцяло от въззивната инстанция. От обективна страна подсъдимият
Т. е причинил на пострадалия Ц.Т.
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, имащо характер на лека
телесна повреда. Изпълнително деяние е извършено чрез произвеждане на изстрел
насочен към горната част на тялото на Ц.Т., нанасяне на удари в областта на
лицето му и хапане на лявата му ръка в областта на предмишницата. Посредством
упражненото въздействие върху организма на пострадалия е предизвикано изменение
в анатомическата цялост на организма –характерни вбивания на черни частици,
точковидни изгаряния и кръвонасядания, характерно изгаряне втора степен и
обгоряла кръглова рана на дясната предмишница, частично отложени вбити,
недоизгорели барутни частици в областта на лицето и драскотини на лявата
лакътна ямка, кръвонасядане и охлузвания с подкожен хематом на лявата
предмишница; кръвонасядане в лявата лицева област, кръвонасядане и охлузвания
на горната устна. Увреждането има характер на леко такова по см. на чл. 130, ал.1 НК с разстройство на
здравето, неопасно за живота. Тези увреди представляват разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, доколкото не са завинаги,
постоянни, трайни или временно опасни за живота- в същия см. е и ППВС № 3/27.09.1979
г. на Пленума на ВС.
Налице е квалифициращия признак по т.12 на чл. 131, ал.1 НК- доколкото
деянието е извършено по хулигански подбуди. Тези подбуди са налице, тъй
мотивите за същото свързани с пренебрежение на правилата на обществото и
човешката личност, в явно неуважение към нея и са израз на демонстрация на
грубото незачитане на обществения ред и конкретната личност. Деянието е
извършено на публично място, в присъствие на други хора, без да е налице
съществена причина и поведение от страна на пострадалия, без наличие на личен
мотив. То е извършено с демонстрация на физическа сила и пълно пренебрежение
към личността на пострадалия и останалите членове на обществото.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си- неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Съзнавал е,
че нанася увреждане на пострадалия от вида на действително полученото, че то е
на публично място, в присъствие на много лица, че е бил воден от желанието да
демонстрира пренебрежение към личността на останалите членове на обществото и
към установения обществен ред. Независимо от това е насочил всичките си усилия
към извършване на деянието, искайки постигането на противоправния резултат.
Във връзка с възражението на защитника на подсъдимия, че чл. 131, ал.1,
т.12 от НК се явява специален текст и поглъща хулиганството от НК, настоящият
съдебен състав намира за необходимо да отбележи следното:
С хулиганските действия по чл.325 от НК обикновено се осъществяват в
идеална съвкупност и други престъпления в т.ч. посегателства срещу телесната
неприкосновеност и /или/ честта и достойнството на гражданите /ППВС № от 1974г./. Единственото изключение от това
общо правило е посоченото в т.7 ППВС № 2/1974 г., където е прието, че в нормата
на чл. 325 НК принципът на поглъщане е
изоставен с изключение на случаите по чл.116, т.10 НК. Съотношението на поглъщане
/и оттам изключване на идеалната съвкупност/ е обосновано с това, че състава на
по- тежкото престъпление по чл. 116, т.10 НК винаги съдържа в себе си
признаците на хулиганството по чл.325 от НК.
Новосъздадените състави по чл. 131, ал.1, т.12 НК /ДВ бр.92 от 2002
г./ са извън обсега на тълкуването направено с ППВС № 2/ 1974 г. Именно затова
е въпрос на преценка във всеки конкретен казус дали принципът на поглъщане
изведен в случаите по чл. 116, т.10 НК би бил относим и за
случаите на по- тежко наказуемите от хулиганството тежки и средни телесни
повреди по смисъла на чл. 131, ал.1, т.12 от НК в хипотезите на
идеална съвкупност между тези престъпления.
Що се касае обаче до съставите на леките телесни повреди /чл. 131, ал.1, т.12 , вр. чл. 130, ал.1 или ал.2 НК/ причинени по хулигански подбуди,
те са по- леко наказуеми от хулиганството по чл. 325 НК. Следователно, при идеална
съвкупност между тези престъпления ще бъде валиден общият принцип изведен в
ППВС № 2/1974 г. т.4, а не изключението по т.7. това е така защото когато се
инкриминира причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди, не е
възможно по- леко наказуемото престъпление да "погълне" и
"изключи" по- тежко наказуемото в каквато насока са доводите на
защитата.
При индивидуализация на наказателната отговорност районният съд правилно е
определил с присъдата на съд наказание на подсъдимия Б.Т. за извършеното от него престъпление по 144, ал.3 от НК, за
което законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години, което е
законосъобразно и справедливо. При индивидуализацията на наказанието
първоинстанционният съд правилно е приел, че липсват отегчаващи обстоятелства и
са налице следните смекчаващи обстоятелства: чистото съдебно минало, фактът, че
подсъдимият работи и учи, че това е инцидентна проява в живота му. Отчитайки
това, първоинстанционният съд правилно е определил на подсъдимия за това
престъпление наказание при условията на чл. 54 от НК, ориентирано към минималния
размер, а именно една година лишаване от свобода. Въззивната инстанция намира
така определеното наказание за съответно на установената обществена опасност на
деянието и на дееца, на наличните смекчаващи обстоятелства и на целите по чл. 36 от НК. Не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, които да налагат приложението на чл.55 от НК.
Въззивната инстанция намира, че определеното с присъдата на
първоинстанционния съд наказание на подсъдимия Б.Т. за извършеното от него престъпление по чл. 325, ал.2 пр.1 вр. ал.1 от НК, за което законът предвижда
наказание лишаване от свобода до пет години, също е законосъобразно и
справедливо. При индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд
правилно е приел, че липсват отегчаващи обстоятелства и са налице следните
смекчаващи обстоятелства: чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни- същият работи и учи, деянието е инцидентна проява за него. Отчитайки
това, първоинстанционния съд правилно е определил на подсъдимия за това
престъпление наказание при условията на чл. 54 от НК, ориентирано към минималния
размер, а именно една година лишаване от свобода. Въззивната инстанция намира
така определеното наказание за съответно на установената обществена опасност на
деянието и на дееца, на наличните смекчаващи обстоятелства и на целите по чл. 36 от НК. Не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, които да налагат приложението на чл. 55 от НК.
При извършената служебна проверка въззивната инстанция намира, че
определенето с присъдата на първоинстанционния съд наказание на подсъдимия Б.Т. за извършеното от него
престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. с чл. 130, ал.1 от НК, за което законът
предвижда наказание лишаване от свобода до три години, е законосъобразно и
справедливо. При индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд
правилно е приел, че липсват отегчаващи обстоятелства и са налице следните
смекчаващи обстоятелства: чистото съдебно минало, факът, че подсъдимият работи
и учи, че това е инцидентна проява в живота на подсъдимия. Отчитайки това,
първоинстанционния съд правилно е определил на подсъдимия за това престъпление
наказание при условията на чл. 54 от НК, ориентирано към минималния
размер, а именно шест месеца лишаване от свобода. Въззивната инстанция намира
така определеното наказание за съответно на установената обществена опасност на
деянието и на дееца, на наличните смекчаващи обстоятелства и на целите по чл. 36 от НК. Не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, които да налагат приложението на чл.55 от НК.
Обосновано на основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е наложил на подсъдимия Т. най-тежкото измежду така наложените
наказания, а именно една година „лишаване от свобода“.
По отношение на
протеста, с който се посочва, че съдът неправилно не е приложил чл. 24, ал.1 от НК, следва да се отбележи следното:
При реална съвкупност
съдът е длъжен да обсъди въпроса дали са налице основанията на чл.24 НК, за да се увеличи общото най-тежко наказание. В този смисъл е
постоянната практика на ВКС /вж. П-4/1965 г. на Пл.ВС/. Това е предвидена от
законодателя възможност, а не задължение и е допустимо винаги, когато съдът при
съвкупност от престъпления или съвкупност от присъди след анализ и обоснована
оценка на цялостната престъпна дейност и предвидените в закона изисквания, на обществената
опасност на личността и на деянието може да стигне до извод, че няма да бъдат
постигнати целите на наказанието. В конкретния случай първоинстанционният съд е
приел, че не е налице основание за приложение на чл. 24, ал.1 от НК.
Увеличаването на общото
наказание е необходимо само когато по този начин могат да бъдат постигнати
целите на наказанието по чл.36 НК, а конкретният случай не е такъв. Този извод не може да бъде произволен,
а основан на обсъждане и преценка на цялостната престъпна дейност на
подсъдимия, на подбудите, на продължителността на периода, броя на случаите и
резултата от извършеното, както и на всички установени индивидуализиращи
личността и деянията обстоятелства.
Съотнесено към
конкретните факти, съдът е взел предвид и обсъдил обстоятелствата – младата
възраст на подсъдимия, добрите му характеристични данни, фактът, че деянието е
инцидентно за него, което показва, че същият не се характеризира като личност с
висока обществена опасност и престъпни наклонности. Още повече, че същият
работи и учи, което показва добри възможности за интеграция в обществото за в бъдеще. Поради това,
размерът на наказанието „Лишаване от свобода” в размер от една година за престъплението
според настоящата инстанция целите на
специалната и генералната превенции по чл.36
от НК ще бъдат постигнати.С оглед изложеното протеста следва да бъде
оставен без уважение.
Правилно и обосновано
първия съд е отложил изпълнението на така определеното наказание като е
определил изпитателен срок в размер на три години. В конкретния случай са налице
предпоставките за приложение на института на отлагане изтърпяването на
наложеното наказание, намерил регламентация в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Чистото съдебно минало на дееца и размерът на наложеното наказание
(ненадвишаващо три години) очертават формалните предпоставки, визирани в
посочената правна норма. За поправянето и превъзпитанието на подсъдимият не се
налага същият да бъде изолиран от обществото, чрез постановяване на ефективно
изтърпяване на така определеното наказание „Лишаване от свобода“. За да се
изпълнят целите на специалната и генералната превенция в този случай, не е
необходимо оказване на въздействие от по-интензивен тип, чрез въдворяването на Т. в място за лишаване от свобода. Визираните
в разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК цели на наказанието сочат, че същото следва
да осигури, по възможно най-балансиран, ефективен и приемлив за обществото и
личността на осъдения начин, едновременно поправително, превъзпитателно и
предупредително действие върху осъденото лице и превантивно и предупредително
въздействие върху останалите членове на обществото. С оглед на това не се
налага изолирането на привлеченото към наказателна отговорност лице от
обществото в местата за лишаване от свобода и откъсването му от обичайната
социална среда. Евентуална такава би се явила разрешение, непропорционално на
извършеното престъпление, което би излязло извън законноустановените цели на
наказанието, би ги надхвърлило и изопачило. При подс. Т. не са формирани престъпни навици (чисто съдебно минало). С оглед
личността му( работи, учи), законноустановените цели на наказателната репресия
са постижими и без ефективното изтърпяване на наказанието. При това,
предоставеният изпитателен срок от първия съд в размер на три години на условно
осъждане притежава и силно възпиращо - превантивна функция, изразяваща се в
потенциалната възможност за привеждане в изпълнение на наложеното наказание в
случай, че подсъдимият, в рамките на определения изпитателният срок, извърши
ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимия,
в контекста на наложеното му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му
законосъобразно поведение, в аспекта на необходимостта от спазване на законите.
Първата инстанция е
пропуснала да приспадне от наложеното наказание „Лишаване от свобода“ срока на
задържането на подсъдимия за 24 часа по ЗМВР, за което има и приложена
съответна заповед №2406/12.09.2014 и срока за задържане на подсъдимия за 72
часа с постановление №41024/15.09.2014. Това налага въззивният съд да приспадне
това задържане на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК.
Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. По силата н чл.45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова размерът на следващото се
за тях обезщетение се определя на принципа на справедливостта. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият
вредоносен резултат, служебното положение на увреденото лице и пр.
В конкретния случай
районният съд е отчел всички релевантни за определяне на обезщетенията факти и
обстоятелства. Съдът правилно е съобразил, че с оглед разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, присъдените от него обезщетения
в пълна степен ще компенсират пострадалия Т. за претърпените от него
неимуществени вреди.
Ето защо
първоинстанционната присъда в тази й част е законосъобразна, обоснована и
справедлива и следва да се потвърди.
Присъдата е обоснована
и в частта, в която е преценено, че са налице основанията на чл. 53, ал.1, б.
„А“ за отнемане на вещ принадлежаща на подсъдимия Т. и послужила за извършване на престъпленията по чл. 144, ал.3,
вр. ал.1 от НК и чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.
130, ал.1 от НК, а именно пистолет марка „ZARAKI – M 906”, кал. 9 мм. По делото
се установи, че този газов пистолет е собственост на подсъдимия и че го е
използвал за извършване на престъпните деяния.
Вярно с оглед изхода на
делото на основание чл.189, ал.3 от НПК с присъдата си районният съд е възложил
на подсъдимия Б.Т. разноските по
делото. Неоснователно е възражението на
защитата, че разноските следва да бъдат възложени частично, тъй като
подсъдимият е оправдан по едно от повдигнатите общо четири обвинения. В случая
не е възможно да бъдат разграничени отделните разноски относими към всяко едно
от извършените деяния по отделно, тъй като деятелността на подсъдимия е
свързана и всички те имат отношение към всяко едно от тях. Поради това
присъдата в тази си част също е правилна и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена.
Пред въззивният съд от
гражданския ищец и частен обвинител са направени нови разноски – в размер на 1000
лева за възнаграждение на упълномощения повереник адв. Ангелина Тодорова по
договор от 13.02.2018г., които на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да се
възложат на подсъдимия Б.Т..
Така, при извършената на
основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба и протест - да бъдат
оставени без уважение, като неоснователни.
Мотивиран от горното и на осн. чл.334, т.6,
вр. чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда
от 02.06.2017г. по Н.О.Х.Д.№16399/2015г., СРС, НО, 133-ти състав.
ПРИСПАДА
на осн. чл.59, ал.1,
т.1, вр. чл.59, ал.2 от НК времето, през
което подсъдимият Б.Г.Т.
/със снета самоличност/ е бил задържан със Заповед за задържане на лице с рег.№2406/12.09.2014г. за срок от 24 часа на 12.09.2014г.
ПРИСПАДА
на чл.59,
ал.1, т.1 от НК времето, през което подсъдимият Б.Г.Т. /със снета самоличност/ е бил задържан с постановление №
41024/15.09.2014г. за срок от 72 часа на 12.09.1014г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 189, ал.3
от НПК Б.Г.Т. /със снета
самоличност/ да заплати на Ц.Д.Т., ЕГН:********** направените от него разноски
за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 1000лв. /хиляда
лева/.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .....................................
ЧЛЕНОВЕ: 1....................................
2....................................