Р Е Ш Е Н И Е
… /28.2.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14 - ти състав в
открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при
участието на секретаря Кичка И. като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12287 по опис на ВРС за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Ищците Г.А.Р., ЕГН ********** и С.Г.Р., ЕГН **********, починала в хода на
производството и заместена от наследници по закон съпруг Г.А.Р. и дъщери Е.Г.Р. – Е., ЕГН ********** и Д.Г.Р.,
ЕГН ********** молят за постановяване на решение, с което се приеме за установено по отношение на ответниците Р.И.Д., ЕГН **********, И.К.Д. и Г.Г.К. - Д., ЕГН **********,
че ищците са собственици на реална
част с площ 11 кв.м. от ПИ с
идентификатор ****по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, област Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителен Директор на АГКК,
последно изменение със Заповед КД-14-03-1563/15.06.2012 г. на Началник
СГКК-Варна, с административен адрес град Варна****, п. к. 9000, СО. Сълзица, целия
с площ 621 кв.метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), предишен
идентификатор: ****номер по предходен план: 682, 683, при граници имоти
с идентификатори: ****, ****, ****която
реална част с площ 11 кв. метра е с неправилна, правоъгълна и трапецовидна
форма, разположена по цялото продължение на общата имотна граница между ПИ 931
и ПИ 933, при граници на реалната част:
поземлен имот с идентификатор ****поземлен имот с идентификатор ****, поземлен
имот с идентификатор ****, останалата част от поземлен имот с идентификатор ****и
за осъждане на ответниците да им предадат владението върху описаната реална част с площ 11 кв. метра от ПИ с идентификатор ****,
при граници на реалната част: поземлен
имот с идентификатор ****поземлен имот с идентификатор ****, поземлен имот с
идентификатор ****, останалата част от поземлен имот с идентификатор ****.
Оспорват
всички твърдения в отговора и възражение
за придобивна давност. Релевират, че още при покупката на имота ответниците са
възложили трасиране на границите на имота и са установили, че границата между техния имот
и този на ищците не съвпада с подпорната ограда и с изградената телена мрежа.
Тъй като и двата имота са били на един и същ собственик – ищецът Г.Р., той не е поставял
граница между двата имота. Поставил
е частично телена мрежа, там
където има денивелация между двата имота за да не се свлича пръста от горния
имот към долния. Впоследствие ответниците през 2018 год. също са извършили
посредством геодезическа фирма трасиране на границите и са запознати, че тези
граници, които представляват бетонна ограда не са реални граници на двата имота
и в този смисъл не е налице добросъвестно владение въз основа на договора за
покупко-продажба за да придобият процесните спорни части по давност в
петгодишен срок.
Спорната реална част с площ 11 кв.м.
е повдигната в червено на скицата и се намира на границата на двата имота. В момента няма
материализирана граница, защото спора е именно за това къде се намира границата
между имотите на страните. При извършеното
трасиране ответниците са премахнали
забитите колчета, които трасират границата и поради отказ на молбата на Г.Р.
да бъде установена тази граница и да се постави
оградна мрежа е подадена исковата молба.
Ответниците оспорват предявения иск
като неоснователен. Оспорват твърденията в молбата за правото на собственост на
ищците за процесната реална част с площ 11 кв.м. от поземления имот.
В условие на евентуалност правят
възражение за придобивна давност на същия с твърдения, че са осъществявали
непрекъснато, явно и несмущавано владение
върху имота повече от пет години
– от 10.01.2013 г. до датата на подаване на исковата молба.
Оспорват всички твърдения в молбата, включително и изявлението, че не е имало и
няма материализирана граница между съседните имоти. Напротив, такава граница е
съществувала от 2013 г., когато са закупили имота. Тя съществува и към момента
на предявяването на иска и към настоящия момент. Границата е била определена
от самия ищец, т.е. при покупката на имота ответниците са придобили имот с граница между имотите,
изградена от самия ищец, който е техен
продавач. Впоследствие, когато самия ищец е премахнал оградната
мрежа, са били принудени да поставят на
това място нова ограда от мрежа именно за да могат да ограничат двата имота. Тази
мрежа е поставена по-навътре в имота на ответниците, отколкото е била поставена
преди това мрежата от страна на ищеца, т.е. не само, че те не са навлезли, както твърди ищеца в неговия имот,
а напротив отстъпили са още от
техния имот. Имотът се обитава, както от
ищеца, така и от ответниците и те перманентно съжителстват. Няма как да
приемат, че едва ли не в елемент на изненада е бил поставен ищеца и изведнъж е
решил, че някой му отнема права върху процесните 11 кв.м., като едва ли не сега
са материализирали граница.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител адв.П.В.
поддържа предявения иск по чл.108 ЗС и моли да
се уважи.
Ответниците чрез процесуалните си представители
адв.Ю.М. и адв.Д.П. оспорват иска и молят да се отхвърли.
Страните са направили искания по
чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК за заплащане на разноски за производството.
Съдът след преценка по реда на чл. 235
от ГПК на събраните по делото доказателства, становищата на страните и въз
основа на закона приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Искът с
правно основание чл. 108 от ЗС е осъдителен, петиторен и ищците носят тежестта
на доказване относно твърдяното от тях право на собственост за процесния имот
на заявеното основание, както и относно твърдението, че ответниците
осъществяват фактическа власт върху същия
без основание.
Съдът приема, че твърдения в молбата
водят до извод за допустимост на предявения ревандикационен иск поради
наличието на правен интерес за ищците.
Съдът в изпълнение на правомощията и
задълженията си по чл.146 ГПК е указал на страните доказателствената тежест,
която носи всяка от тях, както и спорните факти, които са релевантни за спора. Приема
за установено, че ищците са собственици на
ПИ с идентификатор ****по КККР на гр.Варна****, СО Сълзица, а ответниците са собственици
на съседния ПИ с идентификатор **** по КККР на гр.Варна****, СО Сълзица съгласно
представените титули за собственост, както и че двата имота имат обща граница.
По
основателността на иска:
Ищците
се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор ****на основание
договор за доброволна делба от 2004 г., вписан на 10.11.2004 г., том XIV,
акт № 73, вх.рег.№ 25095 на Служба по вписвания – Варна, придобит в СИО от
първия ищец и по наследяване от всички
ищци, ведно с всички находящи се в имота подобрения и насаждения и договор за доброволна делба от 2009 г.,
вписан на 31.07.2009 г., том VII, акт № 147 на
Служба по вписвания – Варна, придобит в СИО по давност и наследяване от първия
ищец и по наследяване от двете ищци.
Ответницата Р.Д. се легитимира като
собственик на съседния поземлен имот с
идентификатор ****, целия с площ 671 кв.м. по кадастрална карта на гр.Варна****,
СО Сълзица. Правото на собствеността е придобито от нея с договор за продажба по нот.акт № 142, том I, дело № 136/2013 г. на Служба по вписвания-Варна. Ответниците И.Д. и Г.К.-Д. са нейни родители като
твърденията в молбата са, че те обитават
ПИ 931 почти целогодишно и оспорват
правото на собственост на ищците за процесната реална част от собствения им ПИ
933.
С договор за доброволна делба от 12.05.2004 г., вписан в СВ Варна Райна
Вълкова получава и става изключителен собственик на поземлен имот,
представляващ дял първи – западната
част на ПИ № 1581 с площ 500 кв.м., находящ се в гр.Варна, местност „Свети
Никола“, при граници по скица ПИ ****, дял втори, път и ПИ № VI-1575, заедно с построената в този дял жилищна сграда с
площ 21.78 кв.м.
Р.Д. е възложила трасиране, означаване и
координиране на ПИ **** по КККР на гр.Варна, което е извършено от правоспособно
лице с Протокол от 22.01.2013 г.
От показанията на разпитаните
свидетели Чакъров и Д. се установява, че след като Докторови закупили парцела
от Г., Р. извикала геодезисти,
които определили границата между двата имота и сложили колчета. В имота на Г. има изградена
подпорна стена с бетонни колчета, а от вътрешната страна е на нивото на терена
и от горе има изградени три блокчета. Два пъти поставените колчетата са били
премахнати. Докторови владеят имота до бетонната подпорна стена и до малката
стеничка. Геодезиста казал, че цялата стеничка е в имота на Райкови, има 10 см., които са извън стеничката в имота
на Докторови, но те са към имота на Райкови. Преди това не е имало граница
между двата имота, тъй като са били на Райкови. Когато Докторови купили имота
започнали спорове, преди това не е имало спор къде е границата. От мрежата на Г.Р.
до бетонната стеничка има 25-30 см. и от там никой не
може да влезе нито от едната, нито от другата страна. След като геодезиста
определил границата Райкови и Докторови знаели къде е тя, но мрежата не била
местена защото кученцата на съседите влизали в имота на Райкови. Св.Д. е помагам в изграждането на подпорната
стена. Знае, че между двете семейства има спор за границата. Г. организирал
приятели за сваляне на старата мрежа и поставяне на нова където били поставени колчетата от
геодезиста, но Д. излязъл с един голям кол, забил го и казал „Няма да строите
нищо! Тук кръв ще се лее!“. По молба на Г. навили мрежата, свалили коловете
защото не искали да се намесват в конфликт със съседите.
Свидетелят
П. е посещавал имота на братовчедите си
Докторови няколко пъти. Съседите си
говорили усмихнати, че ще си ходят на гости. Между двата имота имало жрежа
и подпорна стена като разстоянието между
тях е 5 см.
Свидетелят Панайотов разказва, че през
2013 г. е изграждал къщата и подпорните стенички в имота на Докторови. Имало
точки, трасирани от геодезист. Присъствали
идвете страни и не е имало спор защо се прави точно така. Трасировката
била навътре в имота на Р.. Имало опънат канап и стената била в имота на Р..
Страните са имали много добри отношения и пред него не са имали спор. След това
е посещавал имота, но не знае дали са
изградени нови огради, не е оглеждал.
От заключението на СТЕ от 17.3.2022
г., което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се
установява, че е налице идентичност между имота, описан в приложените документи
за собственост и ПИ с идентификатор ****. Кадастралната карта за имоти с
идентификатори **** и ****е изработена въз основа на плана на новообразуваните
имоти на СО „Сълзица“, който е интегриран в действащата кадастрална карта.
Между двата имота има обща граница, която е материализирана посредством
полумасивна ограда /метална мрежа на стоманобетонни колове/ на изток и сгради,
разположени в южния имот. Има разлика в местоположението на материализираната
на място граница и границата по кадастрална карта, но тя е в рамките на
точността за вида територия /чл.18 от Наредба № РД-02-20-05 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри. Площта на реалната част, ограничена от материализираната граница и границата по кадастрална карта е 5 кв.м.
Същата е повдигната в син цвят на изготвената комбинирана скица № 2.
Заключението е оспорено от ищците и по
тяхно искане е допусната повторна СТЕ,
заключението на която съдът цени като пълно, ясно, обосновано и
компетентно дадено. От същото се установява, че се установява, че вещото лице се извършило измервания на място.
Координатите на точките са определени с ГНСС „CHCNAV" в RTK режим, чрез
измервания от три независими инфраструктурни мрежи с по 30 измервания в
продължение на 30 секунди за всяка подробна точка от всяка мрежа, като
разликите между получените координати са в допустимите стойности. Измервания
са направени и с тотална станция
„Leica" TS11, като изходните работни точки също са измерени по гореописания начин и са взети осреднените им стойности. Границата
между процесиите имоти, показана в експертизата е получена и изчертана от
осреднените стойности от всички измервания. В близост до процесиите имоти
е открита само една точка от РГО на СО
„Сълзица" - РТ 418, като разликата в предоставените й координати от КАИС и
от измерванията с ГНСС също са в допустимите стойности на точността на
изработената кадастрална карта съгласно чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 от 15
декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри - dS=17 см (Ах=15 см, Ду=8 см). След извършване
на необходимите изчисления и създаване на цифров модел експерта отговаря на
поставените му въпроси, че е налице
идентичност по граници, но не и по площ между имота, описан в
приложените документи за собственост и поземлен имот с идентификатор ****.
Кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на
АГКК е изработена въз основа на предходен кадастрален план с цифров модел
одобрен със заповед №РД-02-14-89/19.01.1999 на МРРБ, разработки от Община Варна
и район „Младост", представени документи за собственост и геодезически
измервания на място. От 2000 г. до момента, действали планове за процесиите
имоти са:
1. КП на м. „Сълзица" одобрен със заповед
№РД-02-14-89/19.01.1999 на МРРБ.
2. КП на м. „Сълзица" изменен със заповед
№Р-40/14.12.2004 г. на кмета на р-н „Младост", (л. 12 от делото)
3. Кадастралната карта, одобрена със заповед №
РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК.
4. КП на СО „Сълзица" изменен със заповед
№РМ-23/26.09.2009 г. на кмета на р-н „Младост", (л. 17 от делото)
5. ПНИ на СО „Сълзица" (м. „Соук
Солар"), одобрен със заповед №РД-11-7706-36/28.01.2011 г. на Обл. у-л на
Варна.
6. Кадастрална карта изменена със заповед
№КД-14-03-1563/15.06.2012 г. на Н-к на СГКК- Варна (за сградите: заповед за
изменение №КД-14-03-2674/21.10.2013 г. и №18-2833/16.03.2022 г. на Н-к на СГКК
- Варна).
Има обща имотна граница между ПИ 931 и ПИ
933.
На място границата от т. 1 до т. 2 /като
преминава през т.6 съгласно пояснение на вещото лице в о.с.з./ е бетонна
подпорна стена с три реда бетонни блокчета над нея. Измерването й е извършено
по северната й стена. От т.3 до т.4 е бетонна подпорна „стеничка".
Измерването й е извършено по южната й стена. От т.4 до т.5 се състои от нахвърлени
камъни. Има разлика в местоположението на материализираната на място граница и
границата по кадастрална карта, която е в границите на точността на
изработената кадастрална карта съгласно чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 от 15
декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри с изключение на точка 2 с грешка dS=32 см,
измерена по перпендикуляра от нея към границата по КК, при допустима 30 см
(Приложение 3). Площта на реалната част, ограничена от материализираната
граница и границата по кадастрална карта е 9 кв.м, която разлика е в
допустимите стойности, съгласно чл. 19 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември
2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри (Приложение 2). Северната граница на подпорната стена и
в продължение нагоре изградена масивна ограда с блокчета съвпада с границата по
т.1, т.6 и т.2 /пояснение в о.с.з/. Ако
измерването на материализираната граница на място между процесиите имоти бъде
извършено, изхождайки от РГО на СО „Сълзица" няма да бъдат установени
разлики в местоположението й и границата по КК по-големи от допустимите,
съгласно изискванията за точност на КК по Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември
2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри.
При така установеното от фактическа страна
и въз основа на Закона, съдът направи следните правни изводи:
Основателността на предявения иск е обусловена
от установяване на кумулативното наличие на активна и пасивна материално правна
легитимиция на страните.
Собствеността на ищците за имот
с идентификатор ****по кадастралната карта
на СО „Сълзица“****, град Варна, с площ 621 кв.м. и установена
фактическа власт върху част от същия от ответниците Докторови без правно основание са обстоятелствата,
които определят изхода от спорното правоотношение и следва да бъдат установени
от ищеца по пътя на главното и пълно доказване. В настоящия случай, ищците се легитимират като собственици на имот с
идент. ****след като са придобили правото на собственост в СИО, по наследяване,
по силата на съдебно решение и доброволна делба.
От изготвените две заключения на СТЕ и
обясненията на вещите лица се установи по безспорен и категоричен начин, че северната
граница на имота на ищците с идентификатор ****и южната граница на имота на
ответницата Р.Д. с идентификатор **** по действаща кадастрална карта на СО
Сълзица съвпада със северната граница на
подпорната стена и в продължение нагоре изградената масивна ограда с блокчета, както
е повдигната в син цвят на комбинирана скица – приложение № 3 към заключението
от 10.10.2022 г. на вещото лице инж.Й.К.. Площта на реалната част, ограничена
от материализираната граница и границата по кадастрална карта е 9 кв.м, която
разлика е в допустимите стойности, съгласно чл. 19 от Наредба № РД-02-20-5 от
15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри (Приложение 2). Съгласно заключението на вещото
лице Р. - Г. площта на реалната част, ограничена от материализираната
граница и границата по кадастрална карта
е 5 кв.м. и същата е повдигната в син цвят на изготвената комбинирана скица № 2
към заключението от 17.03.2022 г. Съдът цени и двете заключения доколкото
същите кореспондират с доказателствата по делото и изводите на вещите лица
съвпадат. Разликата в измерената и изчислена площ на реалната част, която е ограничена
от материализираната граница и границата по кадастрална карта съответно 5 кв.м.
и 9 кв.м. е в допустимите стойности по чл.19 от Наредба №
РД-02-20-5/15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри и се дължи на използваните
технически средства от вещите лица.
От доказателствата по делото се установи
по безспорен начин, че така описаната реална част от имота на ищците с идентификатор ****се
владее от тримата ответници, които в хода на производството поддържат, че
владеят процесния имот и отричат правото собственост на ищците.
От доказателствата по делото, съдът намира, че ищците са доказала в производството пред настоящата
съдебна инстанция правото си на
собственост за процесния имот, както и осъществяваната от ответниците
фактическа власт върху реална част от същия,
представляваща площта от 9 кв.м., която е заключена между точки № 1, 6, 2, 3, 4, 5,
повдигната в син цвят на комбинирана скица – приложение № 3 към заключението на
вещото лице инж.Й.К. от 10.10.2022 г. При този извод, съдът следва да уважи
иска за собственост в установителната му част и да го отхвърли в осъдителната
част, доколкото от двете заключения се установи, че тази разлика е в
допустимите стойности по чл.19 от Наредба № РД-02-20-5/15 декември
2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри. Горното води до извод, че ответниците не са извършили
неоснователни действия по отношение
на същата реална част с площ 9 кв.м. по
смисъла на чл.108 ЗС.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено на осн.чл.108 от ЗС по
отношение на ответниците Р.И.Д., ЕГН **********, И.К.Д.
и Г.Г.К. - Д.,
ЕГН **********, че ищците Г.А.Р., ЕГН **********, Е.Г.Р. – Е., ЕГН ********** и
Д.Г.Р., ЕГН **********, всички наследници на С.Г.Р., ЕГН **********, починала в
хода на производството са собственици на
реална част с площ 9 /девет/ кв.м. от ПИ с идентификатор ****по кадастралната
карта и кадастралните регистри на СО „Сълзица“, град Варна, община Варна,
област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителен
Директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-03-1563/15.06.2012 г. на
Началник СГКК-Варна, с административен адрес град Варна****, п. к. 9000, целия с площ 621 кв.метра, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 метра), предишен идентификатор: ****номер по предходен план:
682, 683, при граници имоти с
идентификатори: ****, ****, ****с граници на реалната част: поземлен имот с идентификатор ****поземлен
имот с идентификатор ****, поземлен имот с идентификатор **** и останалата част
от поземлен имот с идентификатор ****, която площ от 9 кв.м. е заключена между точки 1, 6, 2, 3, 4, 5 и повдигната в син
цвят на комбинирана скица – приложение № 3 към заключението на вещото лице
инж.Й.К. от 10.10.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.А.Р., ЕГН **********, Е.Г.Р.
– Е., ЕГН ********** и Д.Г.Р., ЕГН **********, всички наследници на С.Г.Р., ЕГН
**********, починала в хода на производството срещу Р.И.Д., ЕГН **********, И.К.Д.
и Г.Г.К. - Д.,
ЕГН ********** за предаване владението
на реална част с площ 9 /девет/ кв.м.
от ПИ с идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри на СО
„Сълзица“, град Варна, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, последно изменение със
Заповед КД-14-03-1563/15.06.2012 г. на Началник СГКК-Варна, с административен
адрес град Варна****, п. к. 9000, целия
с площ 621 кв.метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), предишен
идентификатор: ****номер по предходен план: 682, 683, при граници имоти
с идентификатори: ****, ****, ****с
граници на реалната част: поземлен имот с идентификатор ****поземлен
имот с идентификатор ****, поземлен имот с идентификатор **** и останалата част
от поземлен имот с идентификатор ****, която площ от 9 кв.м. е заключена между точки 1, 6, 2, 3, 4, 5 и повдигната в син
цвят на комбинирана скица – приложение № 3 към заключението на вещото лице
инж.Й.К. от 10.10.2022 г.
Скица
– приложение № 3 към заключението на вещото лице инж.Й.К. от 10.10.2022 г.
ведно с всички приложения към него /листи 207-212/ от делото са нераазделна
част от решението.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: