М
О Т И В И
към присъда № 80 от
07.04.2011 година
по
н.о.х.дело № 464
на Старозагорския районен съд
по
описа за 2011
година:
Обвинението
против подсъдимия М.А.Д., ЕГН **********, е в това, че на 30.06.2010
год. в гр.Стара Загора извършил полово сношение с лице от същия пол,
ненавършило 14-годишна възраст – Станимир Д. Кюмюрджиев на 8 години, като
употребил за това сила и макар и непълнолетен е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по
чл.157, ал.2 във връзка ал.1 във връзка с чл.63, ал.2, т.2 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира на
подсъдимия да бъде признат за виновен, като му бъде
наложено
наказание при условията на чл.58а от НК, а именно „лишаване от
свобода” за срок от две години, изпълнението на което на основание чл.66 от НК
да бъде отложено за срок от пет години.
Защитникът
адв.Г.М. не
оспорва обвинението и пледира на подзащитния й да бъде наложено наказание,
което да съответства на наличните смекчаващи отговорността му обстоятелства,
без да сочи конкретни вид и размер на наказанието.
Подсъдимият М.А.Д. се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, съжалява за извършеното и поддържа пледоарията на защитника си.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият М.А.Д. е роден на *** *** Загора. Същият е
неосъждан и временно е настанен в социално-учебен професионален център за деца
със специални образователни потребности гр.Димитровград, където учи.
Но 30.06.2010 год. подсъдимият бил дежурен в столовата на
ДДЛРГ „Българка”, където към този момент бил настанен, и след вечерята останал
да почисти. Около 18,00 часа там се намирали още св.Любослав Любомиров
Прокопиев на 12 години, св.Атанас А.И. на 12 години (брат на
подсъдимия) и пострадалия Станимир Д. Кюмюрджиев на 8
години. Всички те живеели в Дома и били ученици. Подсъдимият и пострадалият Кюмюрджиев
разчистили столовата, а другите две момчета ги чакали. После подсъдимият казал
на св.Кюмюрджиев, че ще му даде да яде сливи, ако отиде в стаята му. Така
всички заедно се качили на втория етаж в стая № 202, където живеел подсъдимия.
Свидетелите Прокопиев и И. седнали на едно от леглата, а подсъдимият накарал пострадалия
Кюмюрджиев да си свали панталоните. Последният отказал и тогава подсъдимият сам
го събул, като му свлякъл панталоните до глезените, а после го хванал за ръцете
и краката и го тръшнал на другото легло по очи. Пострадалият Кюмюрджиел се
разплакал, като го молел да го пусне да си ходи, но подсъдимият си събул
панталоните и се качил на леглото върху него, като вкарал половия си член в
ануса му и започнал да се движи в продължение на няколко минути до
удовлетворяването му. През това време пострадалият Кюмюрджиев продължавал да
плаче и да охка, но подсъдимият му запушил
устата с ръка. Св.И. понечил да излезе и да извика някоя от
възпитателките, но брат му го заставил да остане в стаята. Подсъдимият
еякулирал върху чаршафа на леглото, след което казал на пострадалия Кюмюрджиев
да става и да се облича. Последният станал, вдигнал си панталоните и без да
каже нещо излязъл от стаята. Непосредствено след това вътре влязъл 18-годишният
Илия с неустановена по делото самоличност, който заявил на подсъдимия, че видял
всичко през прозореца и ще уведоми възпитателките. Свидетелите Прокопиев и И.
излезли от стаята.
Слизайки по стълбите към столовата, пострадалият Кюмюрджиел
срещнал св.Снежана С. Димова – възпитател в ДДЛРГ „Българка”, и нейната колежка
Димитрина Котомирова. Казал им, че в стая № 202 „правят чурик-чурик”. Котомирова
и св.Димова се запътили към стаята за да разберат какво точно става там. В
стаята заварили подсъдимия и въпросният Илия, който им разказал, че подсъдимият
„правил секс” със Станимир. След като провели беседа със свидетелите Прокопиев
и И. и пострадалия Кюмюрджиев, св.Димова завела последния на преглед в ЦСМП,
при който по ануса му не били установени разкъсвания. На следващия ден
пострадалият Кюмюрджиев бил освидетелстван от съдебен лекар, при което по входа
и върху аналното му отвърстие не са намерени травматични увреждания.
С пострадалия била проведена беседа от св.Вася Стефанова Кузманова
- бивш възпитател в Дома и към момента временно изпълняваща длъжността
„психолог” в група „Дъга” към него. Тя разговаряла поотделно и с децата,
присъствали на мястото на извършването на деянието, а именно - св.Прокопиев и
св.И., както и с подсъдимия. Техните разкази за случилото се потвърдили
изцяло фактите и събитията, за които тя
вече знаела. От беседата с пострадалия св.Кузманова стигнала до извода, че той
не е стресиран и не възприема случилото се като насилие.
Наскоро след деянието подсъдимият бил преместен в
Социално-учебен професионален център за деца със специални образователни
потребности гр.Димитровград.
Видно от назначената и изготвена съдебна психологично-психиатрична
експертиза по отношение на пострадалия Кюмюрджиев, при същия е налице лека
умствена изостаналост в коморбидност с хиперкинетично разстройство с дефицит на
вниманието, като вследствие на преживяното у него не са настъпили съществени
промени в психичното му състояние. Според експертизата пострадалият Станимир
Кюмюрджиев не е в състояние да възприема правилно фактите, имащи значение за
делото и да дава достоверни обяснения за тях, както и не е в състояние да
участва във фазите на наказателното производство.
По отношение на подсъдимия в хода на разследването също е
била назначена и изготвена съдебна психологично-психиатрична експертиза, от
заключението на която се установява, че подсъдимият страда от лека степен на
умствено изоставане, но психичното му състояние позволява той да участва във
фазите на наказателния процес, а по време на деянието е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като същият е в
състояние правилно да възприема фактите, имащи значение за делото, и да дава
достоверни обяснения за тях.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство (съдебно-медицинско удостоверение на живо лице № 193/2010
год., 2 броя информационни карта за проведен разговори на 01.07.2010 год.,
формуляр за записване и регистрация на инциденти от 30.06.2010 год., фиш за
извършена консултация от 30.06.2010 год., социален доклад от 27.04.2010 год.,
протокол от 22.11.2010 год. за разпит на св.Любослав Любомиров Прокопиев,
протокол от 22.11.2010 год. за разпит на св.Атанас А.И., протокол от 23.11.2010
год. за разпит на св.Ваня Стефанова Кузманова, протокол от 26.11.2010 год. за
разпит на св.Снежина С. Димова, съдебно-психологично-психиатрична експертиза №
308 от 29.11.2010 год., съдебно-психологично-психиатрична експертиза № 2 от
06.01.2011 год., декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия от 18.02.2011 год., справка за характеристични данни на
подсъдимия от 04.01.2011 год.), като в тази
насока следва изрично да се отбележи, че не се събраха доказателства, между които да са налице съществени противоречат, поради което и не се
налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
НА ДЕЯНИЕТО:
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че на 30.06.2010 год. в гр.Стара Загора подсъдимият М.А.
Димиторв е извършил полово сношение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна
възраст – Станимир Д. Кюмюрджиев на 8 години, като употребил за това сила и
макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, с което свое деяние той е осъществил от
обективна страна признаците на престъпния състав на чл.157, ал.2 във връзка
ал.1 във връзка с чл.63, ал.2, т.2 от НК.
Видно от
изложената по-горе фактическа обстановка, подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването
на общественоопасните му последици и е искал настъпването им, поради което и
съдът прие, че той е извършил деянието си виновно – при пряк умисъл, на какъвто
извод недвусмислено навеждат и направените самопризнания от подсъдимия по реда
на чл.371, т.2 от НПК, тъй като последните обхващат всички факти и
обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт – както
тези, които касаят обективните признаци на престъплението, така и отнасящите се
до неговата субективна страна.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът взе предвид:
принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
и целите на наказанието – генералната и специалната превенции, визирани в чл.36
от НК;
предвиденото в
закона наказание за извършеното престъпление – „лишаване от свобода” за срок от
три до дванадесет години, което след редукцията по чл.63, ал.2, т.2 от НК е „лишаване
от свобода” от две до осем години;
младата възраст на
подсъдимия, направените от него самопризнания и изразеното критично отношение
към извършеното, чистото му съдебно минало и наличието на умствена
изостаналост, които съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства;
високата
обществена опасност на деянието, както с оглед на конкретното посегателство
срещу личността и половата неприкосновеност на малолетно лице, така и с оглед
на обстоятелството, че същото е било извършено в присъствието на други две
малолетни лица, което съдът отечете като отегчаващо отговорността обстоятелство;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния
случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Ето защо съдът
определи на подсъдимия М.А.Д. наказание при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за срок от
три години, и на основание чл.58а от НК намали размера му с 1/3, вследствие на
което му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от две години.
Съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия същият следва ефективно да изтърпи наложеното му с настоящата
присъда наказание, поради което и съобразно чл.58, ал.2 от ЗИНЗС постанови
последното да се изтърпи от него в поправителен дом.
Съдът
присъди в тежест на подсъдимия, действащ като непълнолетен със съгласието на
своите родители, направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на
сумата от 400 лева.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: