№ 105
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Джурковски
Членове:Александър Желязков
Е. Колева
като разгледа докладваното от Е. Колева Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20201000601160 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда № 903440 от 30.07.2020г. по НОХД № 182/2019г.
Окръжен съд-Благоевград, НО, 4 състав е признал подсъдимите А. З. И., Н. З.
И., В. З. И. и Н. Д. Х. / всички със снета по делото самоличност/ за виновни в
това, че на 02.08.2016г. около 22.30 часа в гр.***, пред питейно заведение,
собственост на И. А. Б. от гр.***, намиращо се на ул.„Кукуш“ № 6, както и
вътре в него, като подсъдимият А. З. И. е бил непълнолетен, но е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си, в съучастие като съизвършители, са извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към
обществото, като деянието на подсъдимите А. З. И., Н. З. И. и В. З. И. е
съпроводено със съпротива срещу органи на властта - Р. И. М. - полицай в
група „Охрана на обществения ред“ при РУ - Сандански, и А. К. С. - младши
автоконтрольор в РУ - Сандански, изпълняващи задължения по опазване на
обществения ред, и по своето съдържание деянието на тези трима подсъдими
се отличава с изключителна дързост, с което подсъдимите А. З. И., Н. З. И. и
В. З. И. са осъществили състав на престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК, за подс.А. З. И. - във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК, а подс.Н.
Д. Х. е осъществил състав на престъпление по чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от
НК, като на основание посочените разпоредби и чл.54 от НК ги е осъдил да
изтърпят наказание лишаване от свобода за срок от една година лишаване от
свобода за подс.А. З. И., две години лишаване от свобода за подс.Н. З. И.,
1
една година и шест месеца лишаване от свобода за подс.В. З. И. и осем
месеца лишаване от свобода за подс.Н. Д. Х., като е оправдал подс.Н. Д. Х. по
първоначално повдигнатото обвинение по ал.2 на чл.325 от НК.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимите А. З. И., Н. З. И.,
В. З. И. и Н. Д. Х. за виновни в това, че на 02.08.2016г. около 22.30 часа в
гр.***, пред питейно заведение, собственост на И. А. Б. от гр.***, намиращо
се на ул.„Кукуш“ № 6, като подс.А. З. И. е бил непълнолетен, но е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си, в съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди са причинили на
З. Н. М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна горно
челюст /максила/, счупване на дясна зигоматична /ябълчна / кост и избиване
на три зъба /втори горе вдясно, пети горе вдясно и трети горе вляво/, без
които се затруднява дъвченето и говоренето, с което са осъществили състав
на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2,
вр. ал.1, за подс.А. З. И. и във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като на основание
посочените разпоредби и чл.54 от НК ги е осъдил да изтърпят наказание
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца лишаване от
свобода за подс.А. З. И., две години и шест месеца лишаване от свобода за
подс.Н. З. И., две години лишаване от свобода за подс.В. З. И. и две години
лишаване от свобода за подс.Н. Д. Х..
Със същата присъда съдът е признал подсъдимите А. З. И. и Н. З. И. за виновни в
това, че на 02.08.2016г. около 22.30 часа в гр.***, пред питейно заведение, собственост на
И. А. Б. от гр.***, намиращо се на ул.„Кукуш“ № 6, като подс.А. З. И. е бил непълнолетен,
но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си, в съучастие като съизвършители чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на
главата и тялото, причинили на А. К. С. - полицейски орган при РУ - Сандански, при
изпълнение на службата му по опазване на обществения ред, лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на главата и мозъчно сътресение без загуба на съзнание, довело
до причиняване на временно разстройство на здравето неопасно за живота, с което са
осъществили състав на престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, т.3 вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2
вр. ал.1, за подс.А. З. И. и във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК, като на основание посочените
разпоредби и чл.54 от НК ги е осъдил да изтърпят наказание лишаване от свобода за срок от
една година и шест месеца лишаване от свобода за подс.А. З. И. и две години лишаване от
свобода за подс.Н. З. И..
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия В. З. И. за виновен в това, че на
02.08.2016г. около 22.30 часа в гр.***, пред питейно заведение, собственост на И. А. Б. от
гр.***, намиращо се на ул.„Кукуш“ № 6 ударил в областта на дясната лицева половина на
главата Р. И. М. - полицейски орган при РУ - Сандански, при изпълнение на службата му по
опазване на обществения ред, при което му причинил средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на горна челюст в дясно, с което е осъществил състава на престъпление по
чл.131, ал.2, пр.4, т.2, вр.чл.129, ал.2 от НК като на основание посочената разпоредба и
чл.54 от НК го е осъдил да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от три години.
На основанието чл.23 от НК съдът е наложил на подсъдимите А. З. И., Н. З. И., В.
З. И. и Н. Д. Х. най-тежките наказания между определените им отделни такива за
извършените в съвкупност престъпления, посочени по-горе, както следва: на подс.А.И. -
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, на подс.Н.И. - лишаване от
2
свобода за срок от две години и шест месеца, на подс.В.И. - лишаване от свобода за срок от
три години и на подс.Н.Х. - лишаване от свобода за срок от две години.
На основание чл.66 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието
лишаване от свобода на подс.Н.Х. за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила, и е постановил изтърпяване на наказанията лишаване от свобода, наложени на
подсъдимите А.И., Н.И. и В.И. при първоначален „общ“ режим.
За проверка на присъдата в законния срок е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от адв.Д. П., защитник на подс.Н. Д. Х.. Поддържа, че същата е
неправилна, постановена при неправилно приложение на закона, при допуснати съществени
нарушения на процесуални правила. Съдът бил приел за установена фактологията,
изложена в обвинителния акт. Счита, че неправилно е прието наличие на реална съвкупност
между хулиганство по основния състав за Х. (и с квалифициращи признаци по чл.325, ал.2
от НК за останалите подсъдими) и телесна повреда с квалифициращ признак „хулигански
подбуди“ за престъплението по чл.131 от НК срещу З. М.. Възразява срещу приетото от
съда наличие на квалифициращ признак по чл.131, ал.1, т.12 от НК за всички подсъдими
поради наличието на реална съвкупност от престъплението хулиганство и средна телесна
повреда по хулигански подбуди срещу З. М., със съображения, че хулиганското поведение у
подсъдимите било намерило проява и извън прякото насилие над този свидетел,
осъществено след като вече са извършили хулигански действия (по отношение на Н. и А. М. и
имуществото на заведението), и действията по отношение на З. М. били извършени въз
основа на ново решение, инцидентно възникнало между съучастниците, за причиняване на
неговата телесна повреда. В жалбата се излагат подробни съображения относно правната
природа на престъплението телесна повреда по хулигански подбуди, които защитата
поддържа. Позовава се на теория и практика, вкл. тълкувателна такава, по този въпрос.
Счита, че съдът не се бил съобразил с тази практика, изложил е противоречиви и взаимно
изключващи се мотиви за поведението на подсъдимите относно хулиганството и телесната
повреда на З. М., като е намерил, че има реална съвкупност между тези две престъпления,
квалифициращите признаци на първото от които са осъществени след довършването му и
дори след довършването и на второто престъпление - телесната повреда. Счита, че като е
възприел така формулираното от прокурора обвинение, съдът е допуснал отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните
права на подсъдимите, изразяващо се в ограничаване правата им да научат и разберат за
какво престъпление са обвинени. Нарушението било основание за отмяна на присъдата и
връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане, тъй като сам въззивният съд
не може да го отстрани (чл.335, ал.2 НПК). Счита, че неправилното приложение на
материалния закон е в резултат на направени фактически изводи при неправилна оценка на
доказателствата по делото и достоверността на доказателствените източници. Неправилно
съдът бил дал вяра на показанията на свидетелите М., които счита за вътрешно
противоречиви и противоречащи на част от останалите доказателствени източници. От
доказателствата по делото не било доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпленията по
3
обвинението, за които е признат за виновен. С жалбата се излагат и доводи за
несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Счита, че съдът не е отчел
правилно относителната тежест на всяко от релевантните обстоятелства, поотделно и в
тяхната съвкупност. Претендира за приложението на чл.55 от НК за всяко от
престъпленията, тъй като смекчаващите обстоятелства са многобройни и най-лекото
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко за извършеното от
подсъдимия. Моли да бъде отменена изцяло присъдата и бъде постановена нова, с която да
бъде оправдан подсъдимия Н. Д. Х. по обвинението за двете престъпления, алтернативно -
същата да бъде изменена, като бъде намалено наказанието, или да бъде върнато делото за
ново разглеждане на първата инстанция.
Против присъдата на БлОС е постъпила въззивна жалба от адв.Д. А., защитник
на подс.Н. З. И.. Счита, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правните изводи били
необосновани, тъй като не били съпоставени всички събрани по делото доказателства.
Счита, че въз основа на тях не може нито от субективна, нито от обектива страна да бъде
вменена вина на подсъдимия в каквато и да е форма за извършване на престъпленията, за
които му е повдигнато обвинение. Моли на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК да бъде
отменена първоинстанционната присъда, с която подсъдимия Н.И. е признат за виновен в
извършването на престъпленията, за които е обвинен и бъде оправдан. Алтернативно моли
същата да бъде изменена в частта на наложените наказания, като бъдат приложени
разпоредбите на чл.55 и чл.66 от НК.
Против присъдата на БлОС е постъпила въззивна жалба от адв.Я. Т., защитник
на подс.В. З. И.. Счита, че същата е несправедлива, незаконосъобразна и необоснована.
Поддържа, че обвинението е недоказано. Били допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон, довели до явна несправедливост на наложеното наказание.
Съдът не бил съпоставил всички събрани по делото доказателства. От събраните по делото
доказателства не можело на подсъдимия В. З. И. от субективна и обектива страна да му
бъде вменена вина в каквато и да е форма за извършване на престъпленията, за които е
обвинен. Моли на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК да бъде отменена присъдата и бъде
постановена нова, с която подс.В.И. бъде признат за виновен за повдигнатите му обвинения.
Алтернативно моли да бъде изменена в частта на наложените му наказания, като бъдат
приложени разпоредбите на чл.55 и чл.66 от НК. Съдът не се бил произнесъл относно
приспаднато време на „задържане под стража“ на В. З. И. с оглед разпоредбата на чл.59,
ал.1 от НК.
Против присъдата на БлОС е постъпила въззивна жалба от адв.А. А. - Т.,
защитник на подс.В. З. И.. Счита, че присъдата е несправедлива, незаконосъобразна и
постановена при противоречие със събраните по делото доказателства, както и че
наложените наказания са завишени и несправедливи. Поддържа, че присъдата не отговаря
на императивните законови изисквания, тъй като била буквален препис на обвинителния
акт. Липсвал анализ на събраните доказателства, което правело невъзможно да се провери
възражението на защитата за невиновността на подсъдимия. Сочи пороци при изготвянето
на обвинителния акт, който не отговарял на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК. Поддържа
оплакване за несправедливост на наложените наказания и определеното общо такова. Съдът
не бил взел предвид, че подсъдимият е неосъждан, няма криминални регистрации до
момента на деянието и е с много добри характеристични данни. Счита, че следва да бъдат
намалени наказанията на подсъдимия И. и да бъде определено едно общо наказание при
условията на чл.66 от НК. Моли подсъдимият да бъде признат за невинен по всички
повдигнати му обвинения, алтернативно - да бъде изменена присъдата, като наказанията му
4
бъдат определени при условията и приложението на чл.66 от НК.
Против присъдата на БлОС е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от
адв.Е. Ц., служебен защитник на подс.А. З. И.. Счита, че присъдата е неправилна,
необоснована и незаконосъобразна. При постановяването й били нарушени принципите на
чл.303, ал.1 и ал.2 от НПК, тъй като почивала на предположения за вината на подсъдимия, а
обвинението не било доказано по несъмнен начин. Извършеният от съда анализ на
доказателствата бил неправилен, тъй като били кредитирани приобщени чрез прочитането
им показания на свидетели, дадени на досъдебното производство.Моли да не бъдат
кредитирани показанията на свидетелите А. М. и Н. М.. Счита, че обвинението не е
доказано по отношение на оказаната съпротива, тъй като братята били бързо и лесно
задържани от органите на реда. Съдът не бил взел предвид техните обяснения като
доказателствено средство по делото.Съдът не бил отчел и не бил обсъдил факта, че св. З. И.
/баща на А.И./ бил съдействал на полицаите, като е отвел синовете си до полицейската кола.
Поддържа, че от свидетелите не се доказвало, че А.И. е оказвал съпротива.В обратен смисъл
сочи показанията на свидетеля Р. М., от които се разкривал механизма на потушаване на
скандала и задържането на същия. Поддържа, че липсвали доказателства, че подсъдимият
А.И. е използвал цинични думи и изрази по отношение на полицаите или по отношение на
пострадалите лица - А., Н. и З. М.и. Счита, че нито от обективна, нито от субективна страна
е изпълнен състава на чл.325, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК. Счита, че
обвинение по чл.131, ал.2, пр.4, т.3, вр. чл.130 ал.1 вр.чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК е
недоказано, тъй като подсъдимият не е бил в състояние да причини тази телесна повреда.
Недоказано било и обвинението му за престъпление по чл.131, ал.2, т.12, вр. чл.129, ал.2,
вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, тъй като в разразилия се бой, от противоречивите
показания на А. и Н. М., З. М., И. Б., С. М. и И. В. не може да се направи логичен извод
относно механизма на осъществяване на престъплението. С жалбата и допълнението към
нея се релевират и доводи за несправедливост на наложеното на подс.А.И. наказание. Счита,
че в случая няма превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а по делото бил
установен превес на смекчаващите такива, които не били взети под внимание при
определяне размер на наказанието. Счита, че преследваните от законодателя цели по чл.36
от НК могат да бъдат постигнати и ако изпълнението на така наложеното наказание бъде в
минимален размер, при прилагане на разпоредбите на чл.55 и чл.66 от НК, като се вземе
предвид, че към момента на извършване на инкриминираното деяние, същият е бил
непълнолетен, с чисто съдебно минало, не е осъждан, трудово ангажиран и отговорен към
семейството си, постъпката му е с известна недооцененост, продиктувана от липсата на
зрялост, ниски волеви задръжки и нисък праг на въздържане на емоциите. Моли да бъде
отменена присъда и бъде върнато делото на основание чл.335, ал.2 от НПК на първа
инстанция, или да бъде постановена нова присъда на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК, с
която подсъдимия А. З. И. бъде оправдан. Алтернативно моли да бъде намалено
наложеното му наказание на основание чл.337, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК поради неговата
явна несправедливост.
С жалбите и допълненията към тях не се сочат доказателства, не се правят
доказателствени искания.
Във връзка с направени от жалбоподателите възражения по обосноваността на
присъдата, настоящият състав допусна извършването на въззивно съдебно следствие, в хода
на което прие като доказателства медицинска документация от МБАЛ „Югозападна
болница“ ООД за Р. М., заверено копие от месечен график на служителите от ОДЧ и
ППД при РУ-Сандански и повторна комплексна съдебномедицинска експертиза за Р. М..
В пледоарията си пред въззивния съд представителят на САП взема становище, че
подадените жалби са неоснователни. Счита, че присъдата по отношение на подсъдимите,
осъдени за извършени от тях престъпления, е правилна и законосъобразна и моли да бъде
5
потвърдена. Фактическата обстановка правилно е установена от първоинстанционния съд,
има подробни мотиви. Не са допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно е
съобразен материалният закон, размерът на наказанията правилно е определен.
В пледоарията си пред въззивния съд адв.П. - защитник на подс.Н.Х., поддържа
въззивната жалба. Прави искане с въззивното решение при присъждане на разноските да
бъде съобразено, че обвинението на Х. включва по-малко на брой престъпления, както и да
бъде съобразен принципа за разделност, като при присъждането им същият да бъде
изключен. По същество счита, че не е възможно да има реална съвкупност между
хулиганство и телесна повреда по хулигански подбуди при така изложените факти, част от
които са били осъществени след довършване на второто престъпление и са включени като
квалифициращ признак за първото престъпление. Поддържа възражението си за съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на подсъдимите,
поради произнасяне от съда по тази правна конструкция. Смята, че нарушението може да
бъде отстранено с оправдателен диспозитив по отношение на квалифициращия признак за
престъплението.
Подс.Н.Х. в лична защита поддържа заявеното от защитника си.
В пледоарията си пред въззивния съд адв.А. - защитник на подс.Н.И., поддържа
подадената жалба срещу присъдата. Счита, че без да се мотивира съдът е изключил
показанията на 6-7 свидетели, които са незаинтересовани от изхода на делото и обясняват,
че към възникване на инцидента Н.И. не е бил на мястото, а е пристигнал впоследствие, и е
бил качен в полицейската кола, защото е брат на останалите подсъдими. Счита, че
неправилно съдът е кредитирал показанията на пострадалите лица С., М. и М., които са
противоречиви и заинтересовани. Оспорва разпитите на С. и М., дадени един ден след
инцидента, тъй като нямало отбелязване, че са извършени в болничното заведение. Оспорва
издадените им болнични листове. Поддържа, че състоянието на пострадалите полицейските
служители С. и М. не е било тежко, при положение, че са извършвали процесуално
следствени действия. Счита за неустановено авторството на деянието по отношение на св.С..
Неправилно били кредитирани показанията на пострадалите, тъй като са противоречиви.
Неправилно съдът не е приложил чл.66 от НК, а наложеното наказание било несъразмерно
тежко, още повече, при установеното от съдебно-медицинската експертиза, че по отношение
на М. няма нанесена телесна повреда. Моли да бъде отменена първоинстанционната
присъда като неправилна и незаконосъобразна, или да бъде приложена разпоредбата на
чл.66 от НК.
Подс.Н.И. в лична защита поддържа заявеното от защитника си.
В пледоарията си пред въззивния съд адв.Ц. - защитник на
подс.А.И., моли да бъде уважена въззивната жалба срещу присъдата, тъй като
същата е поставена при недостатъчно обективно изследване на събраните
доказателства и неправилно кредитиране на свидетелските показания. Счита,
че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите М.. Сочи като
аргумент, че А.И. е бил на 17 години и няма такива физически данни да
причини побой на св.М..Счита, че се касае да една свада между двамата, от
която възниква целият скандал, както и че липсват факти, които да изпълнят
6
състава на чл.325, ал.1 от НК. Поддържа, че А.И. предвид неговия ръст не би
могъл да причини лека телесна повреда на С., още повече, че самия полицай
е заявил, че М. го е задържал с ръце. Счита за недоказано, че е нанесъл
средна телесна повреда на М., тъй като е бил задържан, когато се е случвал
побоят с този пострадал. Моли на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК да бъде
отменена присъдата и бъде оправдан А.И.. Алтернативно моли да бъде
определена санкция в нейния минимум и бъде приложен института на чл.66
от НК.
Подс.А.И. в лична защита поддържа казаното от защитника си.
В пледоарията си пред въззивния съд адв.Т. - защитник на
подс.В.И., поддържа въззивната жалба срещу присъдата. Поддържа, че са
допуснати съществени нарушения на материалния закон. Счита за
недопустимо поддържането на обвинение за реална съвкупност между
престъпление по чл.325, ал.2 и по чл.131 от НК. Оспорва да е причинена
телесна повреда на полицейския служител М., като се позовава на
заключението на вещите лице и данните за полицейско насилие върху
задържани лица. Счита, че мотивите на първоинстанционната присъда не
отговарят на критерия за правило приложение на материалния закон относно
правната квалификация на деянията и анализа на доказателствата по делото.
Счита, че неправилно не е приложен института на чл.66 от НК. Сочи, че не е
била извършена индивидуализация на наказанието по отношение на братята
И.и. Моли В.И. да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление
по чл.325 от НК и по чл.131 по отношение на М. .Алтернативно моли да бъде
намалено наказанието му и приложен институтът на условното осъждане по
чл.66 от НК.
Подс.В.И. в лична защита поддържа казаното от защитника си.
В последната си дума пред въззивния съд подс.Н.И. моли да отпадне присъдата,
подс.Н.Х. моли да се уважи жалбата, подс.А.И. моли да бъде оправдан и да му бъде
намалена присъдата и подс.В.И. моли за справедливост и да бъде намалена присъдата.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени
изложените в жалбите доводи и след като провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.313 от НПК,
намери следното:
За да постанови присъдата си Окръжен съд-Монтана е приобщил по делото
следните доказателства и доказателствени средства - гласни доказателствени средства -
7
обясненията на подсъдимите А.И., Н.И., В.И. и Н.Х., дадени пред първоинстанционния съд,
показанията на свидетелите Д. С., вкл. тези, които е давал на досъдебното производство,
приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК / т.1, л.76 д.п. /, Д.К.., вкл. тези,
които е давал на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1
от НПК / т.1, л.59 д.п./, С. Г., вкл. тези, които е давал на досъдебното производство,
приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК / т.1, л.60 д.п./, М. К., Е.
Б., Р. М., И. В., вкл. тези, които е давал на досъдебното производство, приобщени по реда на
чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК / т.1, л.52 д.п./, Н. М., вкл. тези, които е давал на
досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от
НПК / т.1, л.55, т.5, л.10-13 д.п./, А. М., вкл. тези, които е давала на досъдебното
производство, приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2 и чл.281, ал.1, т.1
от НПК / т.1, л.57, л.84-86 д.п./, З. И., С. М., П. П., С. О., С. Д., вкл. тези, които е давала на
досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от
НПК / т.1, л.54 д.п./, С. Г., вкл. тези, които е давал на досъдебното производство, приобщени
по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2 и чл.281, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК / т.1,
л.51, л.81-83 д.п./, И. Б., вкл. тези, които е давал на досъдебното производство, приобщени
по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК / т.1, л.53 и л.78 д.п./, М. А., вкл. тези,
които е давала на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2,
пр.2 от НПК / т.1, л.70-72 д.п./, С. К., З. М. вкл. тези, които е давал на досъдебното
производство, приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от НПК / т.1, л.56, т.4 л.132-
136 д.п./, Д. К., К. Ш., вкл. тези, които е давал на досъдебното производство, приобщени по
реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от НПК / т.1, л.77 д.п./, Т. В., Б. Б., вкл. тези, които е давал
на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК / т.1,
л.58, д.п./, А. С., вкл. тези, които е давал на досъдебното производство, приобщени по реда
на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК / т.1, л.63 и т.4, л.75-79 д.п./, св.Ю. Д., вкл.
тези, които е давал на досъдебното производство пред съдия, приобщени по реда на чл.281,
ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК /т.1, л.67-69 д.п/, способи на доказване – съдебно медицинска
експертиза за Р. М. / т.3, л.19-23 д.п./, съдебно медицинска експертиза за А. С. / т.3, л.28-31
д.п./, съдебно медицинска експертиза за З. М. / т.3, л.36-40 д.п./, съдебно медицинска
експертиза за Р. М. / т.3, л.85-89 д.п./, съдебно-психиатрична и психологична експертиза за
А.И. /т.3, л.52-61 от д.п./, писмени доказателства средства – удостоверения за
заеманата длъжност от А. С. и Р. М., типова длъжностна характеристика на длъжност
„младши автоконтрольор“ и „Полицай-старши полицай“, заверени копия на
ежедневна ведомост и информационна карта /т.4, л.146-163 д.п./, медицински
свидетелства на А. и Н. М. /л.7-8 от т.3 от ДП/, медицински свидетелства за З. М. / л.9-10 от
т.3 от ДП/, медицински документи от МБАЛ „Югозападна болница“ООД за
пострадалия А.С. /л.425-446, т.2 първ.дело/, копие на страници от Книга за записване
на лица, посетили РУ-Сандански /т.2, л.449-460 от първ.дело/, характеристични
справки за подсъдимите / т.2 л.502-509 от първ.д./, справки за съдимост на
подсъдимите И.и / т.2 л.512- 515 от първ.д /.
Благоевградски окръжен съд е извършил анализ на посочените по-
горе доказателства, като внимателно е обсъдил противоречията в
доказателствените материали, излагайки съображения защо се кредитират
едни от тях, а други не се възприемат при обосноваване на фактологията.
8
В изпълнение на задълженията си да извърши собствен анализ и
оценка на доказателствената маса, САС обсъди задълбочено приетите от
първостепенния съд доказателствата и тези, събраните в хода на въззивното
съдебно следствие - медицинска документация от МБАЛ „Югозападна
болница“ ООД за Р. М. / л.146- 169 възз.д./, заверено копие от месечен
график на служителите от ОДЧ и ППД при РУ-Сандански / л.171-172 от
възз.д./, повторна съдебномедицинска експертиза за Р. М. /л.183-194 от
възз.д./, въз основа на който прие за установена фактическа обстановка,
която не се отличава съществено от тази, възприета от първостепенния съд, а
именно:
Подсъдимият А. З. И. е роден на ********г. в гр.***, с постоянен и
настоящ адрес гр.***, ул.„***“ № *, български гражданин, без образование,
неженен, неосъждан, безработен, с ЕГН **********.
Подсъдимият Н. З. И. е роден на ********г. в гр.***, с постоянен и
настоящ адрес гр.***, ул.„***“ № *, български гражданин, с начално
образование, безработен е, не е женен, с ЕГН **********, не е осъждан към
датата на деянието. Осъден е с влязло в сила споразумение по н.о.х.д. №
932/2016г. по описа на PC – Кюстендил за престъпление по чл.131, ал.1, т.4,
пр.3 вр. чл.129, ал.2, пр.8 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК - за причиняване в
съучастие с други четири лица на телесна повреда на повече от едно лице,
като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца с
изпитателен срок от три години.
Подсъдимият В. З. И. е роден на ********г. в гр.***, с постоянен и
настоящ адрес гр.***, ул.„***“ № *, български гражданин, без образование,
неженен, неосъждан, безработен, ЕГН **********.
Подсъдимите А. З. И., Н. З. И. и В. З. И. са братя. Те, заедно с техния баща
- св.З. И., работели на строителни обекти на територията на гр.*** /без
подписани трудови договори/. Поддържат добри взаимоотношения помежду
си и с роднините си, не злоупотребявали системно с алкохол, не
употребявали психотропни вещества. Липсват данни за нарушения на
обществения ред и други закононарушения преди датата на настоящите
деяния.
Към датата на инкриминираното деяние А.И. е бил непълнолетен - на 17
години и 2 месеца. Според заключение на изготвената по досъдебното
производство психиатрично-психологична експертиза за подс.А.И., същият
не страда от психично заболяване, не е зависим към наркотични вещества, но
често употребява и злоупотребява с алкохол, без да има данни за алкохолна
болест, като с оглед възрастта му към момента на инкриминираното деяние и
към момента на изготвяне на експертизата същият разбира свойството и
значението на извършеното и може да ръководи постъпките си, не е налице
9
лекомислие или увлечение към момента на извършване на деянията по
обвинението, както и физиологичен афект.
Подсъдимият Н. Д. Х. е роден на ********г. в гр.***, с постоянен и
настоящ адрес гр.***, ул.„***“ № **, български гражданин, без образование,
упражнява трудова дейност /без подписан трудов договор/, не е женен, не е
осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимите И.и били в приятелски отношения с подс.Н.Х., като лица
живеещи в ромската махала в гр.***.
На 02.08.2016г., вечерта, подсъдимите Н.И. и непълнолетният му брат
А.И. били на рожден ден на техен братовчед - И. М., с прякор „***“. На този
рожден ден присъствали и свидетелите Ю. Д., К. Ш. и И. В., както и други
лица. За кратко време преди 22 часа, прибирайки се от друг рожден ден,
подс.Н.Х. също отишъл там, защото искал да види подсъдимите Н. и А.И.и.
На този рожден ден, а подс.Н.Х. и на предишното събиране, подсъдимите
употребили алкохол, като били повлияни от изпития алкохол.
Междувременно, пред находящи се в съседни гаражи на ул.„Кукуш“ № 6,
в ромската махала на гр.***, заведение на св.Б. и магазин на И. Б., седели на
една маса св.И. Б. /същият имал прякор „Ибушката“/, св.Б. Б. /с прякор
„Чоко“/ и пострадалият Н. З. М.. На съседна маса били св.А. М., съпруга на
св.Н. М., като с нея в определени моменти били и жените на св.Б. - св.М. А., и
на св.Б..
Св.И. В., който си тръгнал от посочения рожден ден, седнал на масата при
мъжете, където бил брат му - св.И. Б.. Пострадалият св.Н. М. пиел бира и си
говорел с лицата от компанията му, а св.Б. и съпругата му, тъй като и
работели в същото време, не седели непрекъснато на масата отвън.
Малко след св.В., от рождения ден си тръгнали и тримата подсъдими, които
присъствали там - братята Н. и А.И.и, и Н.Х., както и свидетелите Ю. Д. и К. Ш..
Около 22,30 часа посочените лица вървели по ул.„Кукуш“, тъй като били тръгнали
към дома на И.и, намиращ се в близост, на около 20 метра, до заведението на св.И. Б.. Най-
напред по улицата вървял подс.А.И., в близост до него бил св.К. Ш., малко след тях били
подс.Н.И. със св.Ю. Д. и подс.Н.Х..
До масата, на която седял пострадалият Н. М. с неговата компания, имало празен
пластмасов стол. Приближавайки стола, подс.А.И. го изритал, без да има някаква причина за
това му поведение. Св.Н. М. попитал подс.А.И. защо рита стола, след което подс.А.И. казал,
че сега ще види, вдигнал стола и замахнал с него към главата на св.Н. М., който вдигнал
ръце, за да се предпази, но бил ударен по тях, а от удара столът се счупил. Последвало
нанасяне от подс.А.И. на удар с юмрук в лицето на св.Н. М., с който до този момент не са
имали никакви лични отношения, макар и да са се познавали, защото живеели в една махала.
Св.Н. М. отвърнал на нападението от страна на подс.А.И.. Виждайки конфликта на брат му
А.И., подс.Н.И. бързо се приближил и започнал да нанася удари по св.Н. М.. Пристигнал и
подс.Н.Х., който бил наблизо и видял случващото се и конфликта на неговите приятели -
10
подсъдимите А. и Н.И.и. С него на място дошъл и подс.В.И., който също бил наблизо и чул
викането пред заведението. В конфликта се намесил и св.К. Ш.. Св.А. М. се опитала да
предпази съпруга си - св.Н. М., като двамата влезли в заведението на св.Б., което макар по
това време да не работело, било отворено помещение, съседно на магазина и заведението на
И. Б.. След тях в помещението влезли четиримата подсъдими - А., Н. и В.И.и и Н.Х., както
и св.Ш., като всички те започнали да нанасят удари по различни части на тялото на Н. М..
Същият паднал на пода, като бил ритан и удрян с ръце. Св.А. М. също получила удари от
нападателите на съпруга й, и конкретен удар с тупаник от под.А.И.. В същото време св.И.
Б., с помощта на други лица - св.В. и св.Б., които били на място, успели да изведат от
помещението лицата, които нанасяли удари по М., които затворили отвътре вратата. На
мястото за кратко време се събрали изключително много хора. Бащата на тримата братя
подсъдими - св.З. И., неговата съпруга - св.С. И.а, чиято къща била на 20 м от заведението на
Б., също били уведомени, че има проблем с децата им. Св.З. М., който разбрал, че синът и
снаха му – М., имат конфликт, също пристигнал. Настанала голяма суматоха, в която имало
викове, дърпане, като присъстващите на място били уплашени от случващото се. Тримата
подсъдими братя И.и псували и искали да бият М.. Докато А. и Н. М. били до вратата от
вътрешната й страна на помещението на св.Б., а на мястото пред заведението четиримата
подсъдими искали да продължат конфликта, подс.А.И. ударил с юмрук по стъклената част
на вратата, от което стъклото се счупило и парчета паднали върху краката на св.А. М.,
причинявайки й наранявания. Подс.А.И. нанесъл още един удар по св.Н. М., като и
четиримата подсъдими, които били заедно на мястото, се опитвали да влязат в помещението
и да продължат да нанасят удари на Н. и А. М.. Когато пристигналият на място баща на Н.
М. - св.З. М., попитал св.З. И. - бащата на подсъдимите И.и, какво става, същият му казал,
че синът му се е скарал с неговия син. В същия момент четиримата подсъдими се
нахвърлили на св.З. М. и започнали да го удрят с юмруци и крака, като от един от
по-силните удари, нанесен в лицето му от дясната му страна, св.З. М. бил зашеметен и за
кратко не виждал какво става около него. При нанасяне на удари по него най-активни били
подсъдимите А. и Н.И.и. Същите били възприети от присъстващите да се „ежат“ на бой на
свидетелите М., на св.Б. и св.Б., както и да псуват. Подс.В.И. също е бил чут да отправя
псувни. В настаналата суматоха св.Н. М. и съпругата му - св.А. М., с помощта на св.Б. и
съпругата му, успели да се качат по стълба на тераса, намираща се над заведението, част от
жилището на Б.и.
В 22:35 часа бил подаден сигнал за масово сбиване в ромската махала на ул.
„Кукуш“ в гр.***. Дежурният в РУ - Сандански изпратил три автопатрула на място.
Заради случилото се на мястото се събрала голяма тълпа - 100-150 човека, почти
целия квартал. Много от присъстващите били притеснени - „то беше страшно“ /св.А. М./,
„имаше много хора, беше страшно“ /св.И. Б./, „много хора, всеки пискаше, викаше“, „беше
голяма суматоха, всички се бутаха, псуваха, беше ме страх“ /св.М.А./, „беше много
напрегнато и беше голяма суматоха, и човек не знае какво да прави в такава ситуация“
/св.Б./, имало е писъци /св.З. М./, жените се изплашили и викали /св.В./, „много народ, кой
11
вика, кой писка, кой плаче, нещо страшно беше“ /св.П. П./, „то беше меле, то не се знаеше
кой кого бие, не можеш да видиш нищо“ /св.М./, св.С. Д. викала и пищяла, докато търсила
брат си сред многото хора на място, имало „викане, пискане“ /св.Д. К./.
Във връзка с подадения сигнал, първи на мястото на сбиването пристигнали
полицейските служители А. С. - младши автоконтрольор II степен в „Пътен контрол“ на
група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Сандански, и Р. М. - старши
полицай в група „Охранителна полиция“, „Охрана на обществения ред“ към Районно
управление - Сандански. И двамата свидетели били облечени със служебни полицейски
униформи. След като слезли от патрулния автомобил, двамата възприели тълпа от роми
скупчили се на едно място, лица, които се бият, счупени стъкла и кръв. Предприели
действия за прекратяване на сбиването. Въпреки предупрежденията от полицаите към
биещите се лица да спрат, разпорежданията им не били изпълнени. Тогава полицейските
служители М. и С. хванали по едно от биещите се лица и се опитали да ги разделят. Св.А.
С. хванал подс.Н.И., а св.М. хванал подс.А.И., който бил гол от кръста нагоре. В момента, в
който св.С. хванал подс.Н.И., същият му нанесъл удар с юмрук в лицето. Последвало падане
на пострадалия С. на колене на земята, където Н.И. продължил да му нанася удари. В
същото време св.М., който възприел тежкото положение на колегата си, пуснал подс.А.И.,
за да му помогне, при което и А.И. се включил в нанасянето на удари на падналия на земята
А. С.. Докато св.Р. М. се опитвал да помогне на колегата си, намиращият се наблизо
подс.В.И. го ударил силно в областта на лицето, от което той получил замайване и паднал
на земята.
Междувременно пристигнали полицейските служители от следващия автопатрул -
свидетелите Д.К. и С. Г.. Те възприели крещяща тълпа от хора, които викали „По-бързо,
избиха колегите ви“. Пробивайки си път към колегите С. и М., свидетелите К. и Г. видели
тримата подсъдими - братя, да им нанасят удари и да се противопоставят на задържането
им. В същото време св.А. С. успял да се изправи и с тяхна помощ задържал подс.Н.И., като
при оказаната съпротива била скъсана униформената му риза.
На място пристигнал и трети автопатрул с полицейски служители от РУ-
Сандански - свидетелите Е. Б. и М. К., които възприели тълпата, напрежение на мястото,
много викове и крясъци. Тримата братя подсъдими били задържани от
пострадалите полицейски служители С. и М., заедно с полицейските служители Г. и К..
Свидетелите Б. и К. разбрали, че има и други пострадали лица и отишли пред заведението,
за да окажат съдействие на М.. Там установили, че М. имат наранявания и съдействали за
качването на тези пострадали лица в дошлата на място линейка. Б. и К. възприели още, че
св.М. не се чувства добре, бил с подуто око вдясно, а св.С. бил с подутини и синини, и
скъсана униформа.
Част от полицаите останали на място за охрана на обществения ред до сутринта.
Подс.Н.Х. успял да се отдалечил от мястото на инцидента преди полицаите да
задържат останалите трима подсъдими и се прибрал в дома си, като бил задържан на
следващия ден.
12
Свидетелите Н. М., А. М. и З. М. били закарани в Спешна помощ във ФСМП -
Сандански с извиканата на местопрестъплението линейка, където им била оказана
медицинска помощ, без да бъдат настанявани на болнично лечение.
На 04.08.2016г. били издадени медицински свидетелства на А. и Н. М., в които
било отразено, че същите на 02.08.2016г. около 22:30 ч пред заведение на Б. Б. след скандал
са бити от група роми видимо в нетрезво състояние.
В медицинското свидетелство на св.Н. М. са описани следните наранявания:
охлузна рана на лява лакътна става е размер 1/1 см; подкожен хематом е размер 3/3,5 см е
бледолилав цвят на лява гръдна половина; подкожен хематом с размер 4/3 см в областта на
дясна раменна става; хематом на дясна ушна мида; подкожен хематом с размер 3/3 см в
тилната част на главата, като издалият медицинското свидетелство лекар е отразил, че
нараняванията са му причинили болка и страдание и временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
В медицинското свидетелство на св.А. М. са описани следните наранявания:
порезна рана е размери 3/0,5 см по вътрешната страна на ляво стъпало; порезна рана е
размери 0,7/7 см по задната страна на задна подбедрица; палпаторна болка без външни
белези по двете гръбни половини, като лекарят е отразил, че тези наранявания са причинили
на пострадалата болка и страдание и временно разстройство на здравето за момента
неопасно за живота
Тъй като след нанесените им удари на местопрестъплението и двамата пострадали
полицейски служители не се чувствали добре и имали видими наранявания - св.А. С. имал
болки в главата, лицето му е било издуто от удара, станало му лошо; на св.Р. М. му станало
лошо от получения удар в лицето, в 23,00 ч на 02.08.2016г. в Спешен център бил закаран
св.А. С. за оказване на медицинска помощ, а на 03.08.2016г. в 00:22 часа и св.Р. М. потърсил
спешна медицинска помощ. След прегледите и двамата полицейски служители са настанени
на лечение в Неврологично отделение на болницата в гр.***.
В същото отделение на 03.08.2016г. е приет за лечение и св.З. М., на когото преди
това били извършени прегледи от стоматолог и очен лекар, които са издали медицински
свидетелства за констатираните от тях наранявания.
Според заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. Ч.,
вследствие на нанесения побой З. М. е получил счупване на дясна горна челюст /максила/
по латерална /външна/ повърхност на горночелюстния синус, с незначително разместване
на фрагментите; счупване на дясната зигоматична /ябълчна/ кост по две фрактурни линии,
без съществено разместване на фрагментите, избиване на зъби - втори горе вдясно, пети
горе вдясно и трети горе вляво, които увреждания са осъществили критериите на
самостоятелния медико-билогичен признак счупване на челюст и избиване на зъби, при
което се затруднява дъвченето и говоренето. Наред с тези увреждания на З. М. са били
причинени и контузия на главата; контузия в областта на дясна очна ябълка -
кръвонасядане по долен клепач, субкошоктивален кръвоизлив; кръвонасядане по долната
устна на устата; контузия в областта на вестибуларния апарат; травматична вестибулопатия,
които увреждания в съвкупност са му причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като посоченото в диагнозата от болничното лечение на З. М. - мозъчно
13
сътресение без открита вътречерепна травма, комоцио церебри /мозъчно сътресение/, в.л. Ч.
е посочило, че в конкретния случай е довело до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, тъй като не може да се приеме изпадане в пълно безсъзнателно
състояние. В заключението на вещото лице е направен извод, че описаните травматични
увреждания на З. М. са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, по
механизма на удари от такива предмети и отговарят да са получени по начин и време, както
се съобщава в материалите по досъдебното производство, а именно в резултат от нанесен
побой и удари с ръце /юмруци/, крака и др., при инцидент на 02.08.2016г. В разясненията
си пред първоинстанционния съд вещото лице е посочило, че при пострадалия З. М. има
увреждания в една и съща област, водещи до едно и също затруднение, като всички
описани в т.1 от заключението увреждания водят до затрудняване на дъвченето и
говоренето.
Според съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. Ч., вследствие на
нанесените му удари А. С. е получил следните увреждания: контузия на главата и контузна
рана в лявата слепоочна област, които са му причинили страдание, както и мозъчно
сътресение, протекло без загуба на съзнание, а със степенно разстройство на съзнанието от
типа на зашеметяване, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
При разпита му в хода на първоинстанционното съдебното следствие вещото лице сочи, че
в медицинската документация не са описани морфологични особености на нараняванията,
за да бъдат идентифицирани предметите, причинили нараняванията, както и че е възможно
освен по описания механизъм в писмената експертиза – нанесен побой и удари с ръце/
юмруци/ крака и др., уврежданията на А. С. да са причинени и от хвърлени предмети /
тухли, керемиди, стъклени бутилки /.
Според съдебномедицинската експертиза на в.л. Ч. при Р. М. са констатирани
следните увреждания - счупване на дясна горна челюст /максила/ - по краниална
повърхност с кръвоизлив в горночелюстния синус, което е довело до затрудняване на
дъвченето и говоренето; контузна рана в областта на дясното око, оток и кръвонасядане на
меки тъкани под дясно око, причинило на пострадалия страдание; мозъчно сътресение,
довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице Ч. е
направило извод, че описаните увреждания отговорят да са получени в резултат на
действието на твърд тъп предмет, по механизма на удар от такъв предмет, със значителна
по интензитет травмираща сила и отговарят да са получени по начин и време в
предварителните сведения - от нанесен удар с ръка /юмрук/ в дясната лицева половина на
пострадалия при инцидент на 02.08.2016г. При разпита му в хода на съдебното следствие
вещото лице Ч. е посочило, че макар и да не е изключено получаване на уврежданията от М.
от повече от един удар, тъй като са в една област, е възможно получаването им и от един
удар, с категоричност не може да се каже с коя част на човешката ръка е причинена
травмата, но е била налице значителна по интензитет травмираща сила от предмет, който
може да е не само човешки юмрук или длан, но и хвърлен предмет.
Според заключението на комплексната съдебно медицинска експертиза на вещите
лица Л. и М. на Р. М. са причинени: сътресение па мозъка; частично счупване на горната
челюст вдясно; кръвоизлив в десния горночелюстен синус; травматично увреждане на
десния подочичен нерв; оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана в областта на
дясното око, като според вещите лица частичното счупване на горната челюст е
реализирало критериите на счупване на челюст, оздравителният процес при което е за
период около 40-60 дни, а останалите увреждания са довели до временно разстройство на
14
здравето, неопасно за живота, като симптомите на сътресението на мозъка /без загуба на
съзнание/ отзвучават за около 20 дни, а оздравителният процес за метотъканните
увреждания е в рамките на 15-20 дни. Установените увреждания по своя вид и морфология
отговарят да са получени по време на възникналия инцидент на 02.08.2016г.; имат
травматичен характер и се дължат на директен удар с твърд тъп предмет с ограничена
удряща повърхност, какъвто предмет се явява и човешкият юмрук и могат да бъдат
получени по начин, както се съобщава в свидетелските показания. Видът и локализацията
на травматичните увреждания на пострадалия Р. М. изключват възможността те да са в
резултат на падане върху терен, като от гледна точка на медицинската практика при този
вид счупване на горната челюст, не се извършва инвазивно хирургично лечение. При
разпита им в хода на първоинстанционното съдебното следствие вещите лица заявяват, че
описанието на нараняванията не позволява да се направи категоричен извод за
въздействащия твърд тъп предмет, който е с ограничена удряща повърхност. Макар да не
може да се изключи причиняването на уврежданията от предмети като бутилки, тухли и др.,
вещите лица сочат, че ако е имало удар с такъв предмет /а не нанесен удар с юмрук или
ритник/, е щяло да има и други увреждания, каквито в конкретния случай не са описани.
За изясняване на спорни по делото обстоятелства и в отговор на конкретно
направени от защитата на подсъдимите възражения във връзка с характера на причинените
на пострадалия Р. М. телесни увреждания, САС допусна извършването на повторна
съдебномедицинска експертиза, чието изпълнение възложи на четири вещи лица, водещи
специалисти в областта на лицево-челюстната хирургия, образната диагностика и съдебната
медицина – п.С., д.К., д.М. и д.Ш.. Според заключението на тази експертиза, обосновано с
материалите по делото и повторния насочен анализ на проведеното сценографско
изследване, при Р. И. М. след инцидент на 02.08.2016г. са установени следните травматични
увреждания: рана, определена като контузна в областта на дясно око; оток и кръвоиасядане
в меките тъкани под окото; косвени признаци за фрактура на пода на орбитата (горна стена
на максиларен синус) малка кръв-еквивалентна колекция (с плътност около 65-75
Хъндсфийлдови единици) в дъното на десния максиларен синус е оформяне на
хидораерично ниво (ниво течност/въздух) в кухината на синуса; набиране на малко
количество кръв в кухината на десния горночелюетен синус. Като механизъм на
увреждането вещите са приели нанасянето на един удар в областта на дясното око с твърд
тъп предмет с ограничена контактуваща повърхност, независимо от липсващо подробно
морфологично описание и точна локализация на посочената в медицинската документация
рана в областта на дясното око, отокът, кръвонасядаието на нивото под дясното око и
косвените признаци за счупване на пода на дясната очница с пролабиране на мастна тъкан
към десния горно челюстен синус и набиране на малко количество кръв в него. Според
експертите раната в тази област може да се получи от притискане на меките тъкани между
травмиращия предмет и наличните добре изразени подлежащи ръбовете на орбитата. Така
установените наранявания добре отговарят да са получени от удар, нанесен с юмрук, а
липсата на охлузвания изключва същите да са резултат от нанесен удар с ритник при
пострадал, паднал върху терена или падане и удар в терен. Заключението на вещите лица е,
че по своята медико биологична характеристика, тези увреждания са причинили на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Диагнозата
мозъчно сътресение при М. е била поставена на базата на съобщени оплаквания и извършен
специализиран преглед от невролог. При снемането на неврологичния статус са установени
редица неврологични прояви, които е възможно да се проявят и при сътресение на мозъка.
15
Заключението на експертите обаче е, че в материалите по делото категорично не са налице
данни за изпадане на пострадалия в безсъзнателно състояние. Оплакванията от изтръпване,
схващане и болка в дясната лицева половина, засилващи се при мимики и движение на
устата, могат да се обяснят с наличната травма на дясната очница. Предвид на това,
мозъчното сътресение при М. е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Така приетата от въззивния съд фактическа обстановка, не се
отличава съществено от установената от първоинстанционният съд, което е
резултат от извършения прецизен анализ на събраните по делото
доказателства. Хронологично са изведени инкриминираните събития, като са
проследени действията на участващите в инцидента лица, най-вече на
подсъдимите, от самото начало на конфликта, до момента, в който част от тях
са били задържани от пристигналите на място полицейски служители. Всички
доказателства са анализирани от първоинстанционния съд поотделно и в
тяхната взаимовръзка. В съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК
в мотивите към присъдата са изложени подробни съображения относно
кредитирането на едни и отхвърлянето на други доказателства. Според САС,
по отношение на тази част от съдебния акт към първостепенния съд не могат
да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на релевантните
факти, тъй като задълженията му по разкриването на обективната истина са
изпълнени отговорно и картината на събитието е очертана в нужния обем.
Анализирайки доказателствата, събрани по делото, първоинстанционният съд
е формирал правилни изводи относно авторството на деянията, мотивите и
подбудите, които са ръководели подсъдимите, както и причината, поради
която се е достигнало до инцидент с няколко пострадали лица. Лансираната
от подсъдимите версия на събитията, описана в обясненията, които те са
давали пред първоинстанционния съд, внимателно е обсъдена и с основание е
отхвърлена като недостоверна и тенденциозна. БлОС е поставил с основата на
фактическите си изводи гласните доказателства, изхождащи от показанията
на свидетелите Н. М., А. М., З. М., И. Б., Б. Б. М. А., Р. М. и А. С., С. Г., Д.К. и
С. Г., всеки от които лично е възприел и описал според възможностите си за
запомняне и възпроизвеждане факти и обстоятелства, включени в предмета
на обвинението. Настоящата инстанция като цяло се солидаризира с
подробния и верен по съществото си доказателствен анализ на първия съд.
Инкриминираният инцидент условно може да бъде разделен на два
етапа – до и след пристигане на полицейските патрули. Относно първия етап,
предмет на доказване са факти и обстоятелства, описващи хулиганските
действия на подсъдимите и телесните увреждания на пострадалите от
фамилията М.. Относно втория етап, главно доказателствено значение имат
показанията на пострадалите полицаи, на лицата, които са присъствали, както
и на техните колеги, възприели положението им след пристигане на
местопроизшествието.
Гласните доказателствени източници от своя страна също могат да
бъдат обособени в две групи в зависимост от основната линия на
16
поддържаната теза – 1/такива изхождащи от подсъдимите, обективирани в
дадените от тях обяснения пред първоинстанционния съд, и свидетелите,
намиращи се в роднински или приятелски отношения с тях - Д., К., В. и В., З.
И. и С. М., и 2/ такива, депозирани от пострадалите лица – тримата М., М. и
С., както и на присъствалите на инцидента техни близки и колеги – К., Б., Г.,
К., Б. и А..
Относно обвинението за хулиганство по чл.325, ал.2 от НК с
извършители подсъдимите А.И., Н.И., В.И. и Н.Х., правилно при
обосноваване на фактологията си първият съд е кредитирал показанията на
свидетелите Н. М., А. М., М. А. и И. Б.. Посочените лица са се намирали на
мястото на инцидента непосредствено преди и по време на осъществяване на
хулиганските действия. Еднозначни са твърденията им, че именно
непълнолетният по това време подс.А.И. е изритал празен стол, поставен в
непосредствена близост до св.Н. М., както и че реакцията на последния е била
единствено в отправена към А.И. отрицателна забележка по повод на това
непредизвикано от нищо негово действие. БлОС внимателно е обсъдил
разнопосочната информация, съдържаща се в обясненията на А.И. и
показанията на Н. и А. М. за началото на конфликта, ескалирал впоследствие
до сериозно по последиците си масово сбиване. Първият съд е отчел
констатираните противоречия в показанията, които Н.М. е давал в двете фази
на процеса, отстранени посредством предвидената в чл.281 от НПК
процесуална техника, и с основание е заключил, че същите не са от естество
като цяло да разколебаят истинността на пресъздадената от него картина на
събитието. БлОС е извършил съпоставяне на информацията, извлечена
посредством показанията на Н.М., с тази, съдържаща се в показанията на
неговата съпруга - А. М., и правилно е констатирал тяхната взаимна
кореспонденция. В потвърждение на разказа на посочените лица, които все
пак са и пострадали от деянието, са твърденията на съпрузите И. Б. и М. А.,
които са били очевидци на събитието и непосредствено са възприели
действията на всеки от участниците в конфликта. По делото не са налични
данни за някакви по-специални отношения между посочените две семейни
двойки, поради което и въззивният съд не намери причина да не възприеме
тези гласни доказателствени източници поради тяхна тенденциозност или
пристрастност. БлОС внимателно е обсъдил констатираните противоречия в
отделните разпити на св.М.А. и обосновано е кредитирал показанията, които
същата е давала на досъдебното производство пред съдия, като намиращи се в
унисон с тези на съпруга й и свидетелите Н. и А. М.. Житейски обяснима е
новата позиция на св.М.А. при депозиране на показания в открито съдебно
заседание пред първия съд, насочена към смекчаване характера на случилото
се и премълчаване на част от конкретиката на деянието, доколкото се касае за
изобличаването на лица, с които продължават да живеят в съседство.
Към тази група свидетели следва да се отнесат и показанията на
св.Б., който също е очевидец на началото на конфликта и е депозирал
твърдения, които са в пълна кореспонденция на посочените по-горе лица.
17
Разпитът на този свидетел от досъдебното производство, приобщен към
материалите по делото чрез прочитането на протокола, в който е отразен, се
отличава с по-голяма детайлност и хронологичност, поради което правилно
първоинстанционният съд именно него е възприел при обосноваване на
фактологията си.
БлОС е извършил критичен анализ на показанията на св.И. В. -
очевидец от началото на конфликта, но и намиращ се в приятелски
отношения с подсъдимите, който при разпита си пред съда диаметрално е
променил позицията си, оправдавайки липсата на спомени по конкретно
поставени му въпроси с пияното състояние, в което се е намирал по време на
инцидента. Същественото разминаване с прочетените му показания от
досъдебното производство, свидетелят е обяснил с упражнена по отношение
на него принуда в полицията. Първият съд е отхвърлил тези негови твърдения
и е кредитирал именно показанията на В. от досъдебното производство, като е
приел за опровергано възражението за негодност на това доказателствено
средство поради формалното отразяване присъствието на неговата майка -
св.Т. В., по време на разпита. За да го кредитира като достоверен, БлОС е
съпоставил информацията от този разпит на св.В. с тази, съдържаща се в
показанията на А. и Н. М., И. Б., М. А. и Б. Б.. Последните са категорични, че
св.В. е присъствал на мястото на инцидента, следователно е имал възможност
да възприеме първоначалното поведението на подс.А.И., а впоследствие е и
взел участие в конфликта с цел предотвратяването му, според поддържаното
от него.
Цялостният анализ на посочените по-горе гласни доказателствени
източници е довел първия съд до верния фактически извод, че в дадената
ситуация не се касае за личен конфликт между подс.А.И. и св.Н. М., а за
внезапна хулиганска проява /изритването на стола/, последвана от поредица
агресивни действия, демонстриращи неуважение към пострадалите и
останалите намиращи се там лица.
По-нататък първостепенният съд в хронологичен порядък е
проследил развоя на събитията, като е анализирал внимателно в тяхната
взаимовръзка доказателствените източници, съдържащи информация относно
действията на всеки от участниците в конфликта. Отчетени са съществените
противоречия в гласния доказателствен материал, които са преодолени
посредством професионално извършения доказателствен анализ. Така,
въззивната инстанция се съгласява с направения от БлОС извод за
достоверност на показанията на А. и Н. М., независимо от обстоятелството, че
и двамата са пострадали от деянието, и в този смисъл внимателно следва да
бъдат изключени всички съмнения за тяхна пристрастност и тенденциозност
при депозирането им. Констатираните противоречия обосновано съдът е
отдал на обстоятелства, свързани с изминалото време и динамиката на
събитието, охарактеризирано от тях самите с думата „суматоха“. Въз основа
показанията на тези свидетели по категоричен начин могат да се направят
изводи относно конкретните участници в конфликта в тази негова
18
първоначална фаза и действията на всеки от тях. Става ясно, че изритването
на стола от подс.А.И. е последвано от удар с него по св.Н. М., че всеки от
останалите подсъдими, които идвали по улицата, са се намесили в боя, който
се премества в помещение до магазина, че четиримата са проникнали в това
помещение, след като подс.А.И. счупва прозореца, от което пък били
нарязани краката на М.а, както и че след това М. успяват да се скрият на
горния етаж на същата сграда до идването на полицията. Относно тези
обстоятелства БлОС се е позовал основно на показанията на М. от
досъдебното производство, с правилния аргумент, че са депозирани часове
след случилото се и намират подкрепа в други гласни доказателствени
източници, вкл. частично в обясненията на подсъдимите. Авторството и
съпричастността на всеки от подсъдимите при осъществяване на
хулиганските действия, както и в нанасяне на телесните повреди на
пострадалите Н. и А. М., по делото е несъмнено установено не само
посредством показанията на тези свидетели, но и въз основа на
информацията, извлечена от тези на свидетелите Б., В., Д. и Ш., които
непосредствено са възприели поведението им, независимо, че в някаква
степен са били и замесени в конфликта. Авторството на братята И.и не се
разколебава от обстоятелството, че св.Н.М. не е могъл да си спомни имената
им, тъй като несъмнено по делото е установено за кои точно трима братя
става въпрос, които са и описани от свидетелите с техни характерни белези.
Нещо повече, доказателство за участието именно на подсъдимите И.и се
открива и в показанията на собствения им баща – св.З. И., който описвайки
събитията от въпросната вечер, съобщава, че е разбрал за децата си, които се
биели, както и че е оказал съдействие на полицията тримата му синове да
бъдат задържани. В същия смисъл са и показанията на св.С. М., майка на
подсъдимите И.и. Доказателствата за конкретните действия на подс.Н.Х. са
по-оскъдни, тъй като братята И.и са били по-активни в конфликта, но и за
въззивния състав няма съмнение за неговото участието в хулиганските
действия и нанасянето на побой върху Н.М.. В мотивите на присъдата си, при
обсъждане на доказателствата, първостепенният съд изключително
внимателно е обсъдил доказателствените източници, съдържащи информация
относно авторството на деянието по обвинението за хулиганство - стр.16 – 22
от мотивите. Поради тяхната изчерпателност и съответност на формалната
логика, въззивният състав не намира за необходимо до ги преповтаря, а
единствено следва да отбележи, че ги споделя напълно и същите следва да се
считат като част от въззивното решение в отговор на възраженията на
защитата за необоснованост на присъдата. Прецизният анализ на
доказателствата обхваща и тази част от гласните доказателствени източници,
които изхождат от лица, които са роднини или приятелски настроени към
подсъдимите, които в показанията си пред съда са поддържали оневинителна
за тях версия на събитията – М., З. И., Д. и Ш.. Правилно БлОС е приел, че
съдържащата се в тях информация не разколебава изводите относно
авторството на деянието и непристойния характер на действията на
19
четиримата подсъдими.
Относно обвинението за причиняване на средна телесна повреда на
З. М. по хулигански подбуди, БлОС правилно е кредитирал като достоверни
показанията на пострадалия, независимо от качеството, което същият има в
процеса и близката му връзка с другите пострадали – А. и Н. М.. Въз основа
на тях първият съд е обосновал не само механизма на причиняване на
телесните му увреждания, но и авторството на деянието в лицето и на
четиримата подсъдими. Съществено в случая е, че З. М. отпреди инцидента се
познава с всеки от тях, и макар да ги посочва като „на Зиката синовете“ и „на
Упето сина“, не възникват никакви съмнения, че става дума именно за братята
И.и и Н.Х.. За проверка достоверността на показанията на З. М. първият съд
ги е съпоставил със заключението на съдебномедицинската експертиза,
установяващо телесните му увреждания и възможен механизъм за
получаването им. От друга страна, с основание съдът е изключил
възможността същите да не почиват на обективно възприети събития, тъй
като констатираното при него зашеметяване от нанесените му удари, не е
било от естество да наруши способността за запаметяване и възпроизвеждане
на информацията. Първостепенният съд внимателно е обсъдил и
констатираните противоречия в отделните разпити на този свидетел и ги е
преодолял посредством съпоставянето им с наличната информация в други
доказателствени източници, и най-вече с показанията на свидетелите Н. и А.
М., които освен, че са били загрижени за положението на баща си, са се
намирали в непосредствена близост да могат да възприемат действията на
всеки от подсъдимите при нанасянето на побоя върху него. В кореспонденция
на техните показания са и тези на свидетелите Б., И. Б. и М. А., които също
непосредствено са възприели действията на подсъдимите по отношение на
пострадалия З. М., при това са категорични, че и четиримата подсъдими са
участвали в побоя.
Както бе посочено, условно може да се разграничи втори етап от
развитието на конфликта пред питейно заведение, собственост на И. Б., на
ул.“Кукуш“ № 6, който започва след пристигането на местопрестъплението на
изпратените от дежурния в РУ-Сандански служители на МВР. Съществен
принос за изясняване на случилото се от този момент нататък имат
показанията на полицаите А. С. и Р. М., които първи са пристигнали и
подробно описват обстановката, която са заварили. Първият съд е подходил
внимателно към показанията на тези свидетели, които са и пострадали лица
при изпълнение на задълженията си. Задълбочен анализ на гласните
доказателствени източници е бил особено необходим, тъй като напрежението
в струпалата се тълпа от хора е било достигнало до максималната си степен,
имало е наранени лица и хората са били много уплашени. Реалните участници
в конфликта са се увеличавали, макар и някои от тях водени от намерението
за предотвратяване на по-нататъшни тежки последици. Емоциите са били до
толкова ескалирали, че пристигналите на място полицаи не само не са могли
да възпрат биещите се, но самите те са станали обект на побой. Във връзка с
20
обосноваността на присъдата, спорно по делото е авторството на нанасянето
на телесните увреждания на пострадалите полицейски служители С. и М..
Преди всичко следва да се посочи, че и двамата пострадали при описание на
възприетата от тях ситуация, са изключително последователни. Първият съд е
констатирал известно противоречие в депозираните от тях показания, което с
основание не е отдадено на тяхна пристрастност или тенденциозност, а
напълно обяснимо предвид конкретната обстановка, в която са се озовали
свидетелите. Извършената съпоставка на показанията им сочи на пълна
кореспонденция по интересуващите процеса факти, и най-вече относно
авторството на деянията. Така, св.С. е категоричен, че е бил ударен от
подс.Н.И., който е продължил да му нанася удари дори след като е паднал на
земята. Независимо от критичното си положение, С. е успял да възприеме, че
в този момент удари е започнал да му нанася и подс.А.И.. Обстоятелството,
че имената на извършителите се сочат от свидетеля в случая е добре
обяснимо не само с професионалния му опит, но и поради установения по
делото факт, че единствено подс.А.И. се е биел гол до кръста. БлОС е
обсъдил и отстранил посредством доказателствен анализ някои незначителни
противоречия между показанията, които този свидетел е давал в двете фази на
процеса, и с основание е кредитирал тези от досъдебното производство,
изцяло поддържани от него в съдебно заседание. В тази връзка, въззивната
инстанция напълно споделя съображенията на първата инстанция относно
доказателствената годност на първия разпит на С., находящ се в т.1, л.63 от
д.п.
Следва да се посочи, че доказателства относно механизма и
участниците в причиняване на телесните увреждания на С. се откриват и в
показанията на св.М., независимо от обстоятелството, че последният се е
намирал в подобна на колегата си критична ситуация. М. е категоричен, че
именно Н.И. пръв е започнал да нанася удари на С.. Изводима от конкретната
ситуация е невъзможността на М. да посочи участието на втория обвинен за
това престъпление - подс.А.И., доколкото самият той е бил ударен толкова
силно в главата, че е получил замайване и е паднал на земята.
Относно авторството на деянието по отношение на С. данни се
съдържат и в приобщените показания на св.В. от досъдебното производство,
където той е съобщил и за трети участник, посочвайки, че удари по „по-
слабия полицай“ са били нанасяни не само от подсъдимите Н.И. и А.И., но и
от В.И.. По отношение на последния обаче, такова обвинение не е повдигнато,
поради което и не е необходимо обсъждането на евентуално негово участие.
От друга страна - изнасянето на подобно обстоятелство не разколебава
авторството на другите двама подсъдими – Н. и А.И.и, чието участие е
установено по делото посредством няколко преки и независими един от друг
доказателствени източника.
В унисон с показанията на посочените свидетели са и тези на А. М.,
С. Д. и С. Г., които непосредствено са възприели нанасянето на удари по
„първите пристигнали полицаи“. Съществен принос за изясняване картината
21
на събитието има обстоятелството, че посочените свидетели познават
участващите в побоя над полицаите подсъдими и в показанията си с
подробности описват действията им, както изречените закани и обидни
квалификации.
Относно св.М., доказателство за причиняването на телесните му
повреди от подсъдимия В.И. се съдържа преди всичко в неговите показания.
Пострадалият М. е последователен и категоричен, че именно В.И. го е ударил
в главата, от което е паднал на земята.
Споделят се от въззивната инстанция и мотивите, с които първият
съд е отхвърлил доводите на защитата, касаещи причините за евентуална
предубеденост на полицейските служители при депозиране на показания от
тяхна страна. По делото липсват каквито и да е данни за упражнено
полицейско насилие по отношение на подсъдимите или други участници в
инцидента, разпитани като свидетели. Участието на полицейските служители
в извършени на местопроизшествието и в РУ действия във връзка с
разследването и със задържането на лицата, също не разколебава
достоверността на твърденията им, че не са се чувствали добре, респ. това е
била причината да потърсят лекарска помощ. Освен това, както бе посочено
вече, описаната от пострадалите С. и М. картина на събитието се намира в
пълна кореспонденция с показанията на други свидетели, вкл. лица, които
имат сериозни причини да депозират показания в услуга на лансираната от
подсъдимите теза.
В обобщение следва да се посочи, че при обосноваване на
фактологията, касаеща нанасянето на побой по отношение на полицейските
служители С. и М., БлОС е извършил много прецизен анализ на наличната
доказателствена маса / л.25 – л.30 от мотивите/ . Поради неговата
изчерпателност, въззивната инстанция не намира за необходимо да излага
повече съображения, а единствено да посочи, че ги споделя като правилни и
законосъобразни, почиващи на формалната логика и напълно отговарящи на
стандарта, възведен в чл.305, ал.3 от НПК за мотивиране на присъдата.
Следва да се подчертае, че обстоятелствата, касаещи механизма на деянията,
респ. авторството и конкретното участие на всеки от подсъдимите в тях, са
безсъмнено установени по делото не само от показанията на пострадалите
лица, чието положение в процеса винаги налага по-внимателна оценка. В
пълно потвърждение на показанията на М., С. и М., са тези на
незаинтересовани свидетели-очевидци на събитието, които непосредствено са
възприели поведението на подсъдимите при осъществяване на хулиганството
и причиняването на телесните повреди.
Верен по същество се явява крайният извод на решаващия съд за
достоверност на обсъдените по-горе доказателствени източници, съпоставени
с версията за случилото се, лансирана в обясненията на подсъдимите.
Първоинстанционният съд е отделил специално внимание в мотивите си на
обясненията на подсъдимите като самостоятелен източник на доказване.
22
Напълно обосновано е отхвърлена поддържана от тях версия относно
причината за възникване на конфликта, както и че свидетелите А. и Н. М.
първи са започнали да нанасят удари по подс.А.И..
Във връзка с наведени от защитата доводи, с които се оспорва вида
и характера на причинената на пострадалия М. телесна повреда, в хода на
проведеното въззивно съдебно следствие САС допусна и прие като
доказателство повторна съдебно медицинска експертиза. Заключението по
тази експертиза е изготвено от четири вещи лица, водещи специалисти в
областта на лицево-челюстната хирургия, образната диагностика и съдебната
медицина. Експертите са категорични, че по своята медико биологична
характеристика, констатираните при М. увреждания са му причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. САС кредитира
като пълно и компетентно именно това заключение при обосноваване на
извода си относно вида на телесната повреда, причинена на пострадалия М..
Обвинението в тази му част е било повдигнато за причиняване на М. на
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горна челюст в дясно -
по чл.129, ал.2 от НК. Първият съд се е позовал на изготвената на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, чието
заключение е, че се касае за посочената телесна повреда. САС съпостави
двете експертизи, и прие, че следва с доверие да бъде възприета повторната
комплексна съдебномедицинска експертиза, в която са включени и вещи
лица, тесни специалисти в областта на лицево-челюстната хирургия и
образната диагностика. С оглед на установеното посредством повторната
експертиза, САС намери, че следва да бъде изменена фактологията на
присъдата на БлОС в частта й относно вида на телесната повреда, причинена
на М., което съответно рефлектира и върху правната квалификация на
деянието, за което съображения ще бъдат изложени по-долу.
Правилно и законосъобразно БлОС е кредитирал като компетентни
и обосновани заключенията на приетите по делото съдебно-психиатрична
експертиза, касаеща вменяемостта на непълнолетния по време на извършване
на деянията подсъдим А.И., и съдебномедицински експертизи, установяващи
вида и характера на причинените на останалите пострадали телесни повреди.
При правилно установените фактически положения,
първоинстанционният съд е направил законосъобразни и обосновани изводи
от правна страна.
По обвинението за извършено престъпление по чл.325, ал.2 вр. ал.1
вр. чл.20, ал.2 НК, а за подс.А.И., и във вр. с чл.63, ал.1, т.4 НК, правилно и
законосъобразно БлОС е приел, че подсъдимите А.И., Н.И., В.И. и Н.Х. на
инкриминираните дата и място са извършили в съучастие като
съизвършители помежду си непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Налице са
доказателства, от които се установяват, както непристойните действия на
подсъдимите, така и отражението на същите върху предмета на посегателство
23
- обществения ред и спокойствие. На местопрестъплението, което несъмнено
е публично място, са присъствали немалък брой хора, чиято численост се е
увеличавала, като се достига и до намесата в конфликта, с цел неговото
прекратяване, на трети лица, извън извършителите и пострадалите, както и до
сигнализиране на полицията. Налични са доказателства за чувствата и
емоциите, които са изпитвали присъстващите на място хора, който най-общо
казано са се страхували и възмущавали от случващото се. Действията на
четиримата подсъдими са били демонстрация на грубо незачитане на
обществения ред и спокойствието на гражданите, още повече, че събитията се
разиграват късно вечерта, когато се очаква пълна тишина и спокойствие. В
мотивите на присъдата си, при обосноваване правната страна на
престъплението, първостепенният съд е посочил конкретните действия,
посредством които е осъществено изпълнителното деяние на хулиганството
от всеки от подсъдимите. Несъмнено по делото е установено, че в резултат на
нанасяните от подсъдимите удари са пострадали лицата А. и Н. М., които са
получили не малко на брой леки телесни повреди, подробно описани по-горе.
Поради изчерпателността на мотивите на първата инстанция и тяхната
правилност във връзка с основния състав на хулиганството, не е необходимо
въззивната инстанция да ги допълва или внася някакви корекции.
Несъмнено за САС е, че поведението на подсъдимите И.и изпълва и
елементите от обективния състав на хулиганството по чл.325, ал.2 от НК,
доколкото по делото е установено, че действията им са съпроводени със
съпротива на органи на властта - полицейските служители Р. М. и А. С., както
и че по своето съдържание, деянието им се отличава с изключителна дързост.
Освен, че са отказали да се подчинят на разпорежданията на полицейските
служители, тримата подсъдими И.и са ги обиждали, оказали са яростна
съпротива при техните опити да ги усмирят, нещо повече преминали са в
атака и са започнали да ги дърпат и да им нанасят сериозни по силата си
удари.
Подс.А.И. е бил непълнолетен към момента на извършване на
деянието, но посредством извършената за него психологопсихиатрична
експертиза е установено, че е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи действията си. Освен това, действията му не са
последица на характерните за тази възраст лекомислие и увлечение. Тъкмо
обратното, А.И. е имал иницииращо и особено агресивно поведение при
осъществяване на хулиганството.
От субективна страна деянието на подсъдимите е осъществено при
форма на вина пряк умисъл, те са съзнавали общественоопасния му характер,
неговите общественоопасни последици, като са искали и целели с тези
действия на публично място и пред много хора да нарушат грубо
обществения ред и да демонстрират неуважение към обществото и
спокойствието на гражданите. Налице е и общност на умисъла им при
формата на съизвършителство. Всеки един от тях е съзнавал, че осъществява
действията съвместно с другите трима подсъдими, както и че дейността им е
24
задружна. Този извод не се разколебава от обстоятелството, че действията на
съучастниците не са се извършвали през цялото време едновременно, а в
началото е имало последователно включване на подсъдимите в общото
престъпление, започнало с хулиганския акт на под.А.И.. В тази връзка
правилно първият съд е приел наличието на връзка от обективна и субективна
страна между действията на всеки един от подсъдимите, респ. знанието на
всеки един от тях за действията на другите, резултирало в общия им умисъл
за нарушаване на обществения ред и демонстриране на явно неуважение към
обществото.
Във връзка със субективната страна на престъплението правилно
БлОС е приел, че в случая не се касае за личен конфликт между подс.А.И. и
св.Н. М., в какъвто смисъл са релевирани оправдателни доводи от защитата.
Внимателният анализ на доказателствата е довел първия съд до обоснования
извод, че поведението на подс.А.И. по отношение на Н.М. няма личен или
защитен характер, а представлява бурна реакция на отправена му забележка
от последния, за което несъмнено е допринесло и алкохолното му повлияване
Относно подс.Н.Х., макар да е взел участие в хулиганството още от
неговото начало, в какъвто смисъл правилно БлОС е отхвърлил доводите за
недоказаност на авторството му по това обвинение, действията му в
конфликта са били по-ограничени, дотолкова, че част от свидетелите дори и
не са го забелязали. След пристигане на полицейските служители, изобщо
липсват доказателства за продължаващо негово участие и оказване съпротива
на полицейските органи. С оглед на това, правилно и законосъобразно БлОС
е признал за невиновен и е оправдал подс.Х. по обвинението му за
квалифицирано хулиганство по чл.325, ал.2 от НК.
По обвинението за извършено от подсъдимите А.И., Н.И., В.И. и Н.Х.
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 от НК, а за подс.А.И. и във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК:
При установената по делото фактология, БлОС е приел, че четиримата подсъдими
са осъществили от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление.
От обективна страна чрез удари, нанасяни последователно или едновременно от
тях, с юмруци и ритници, вкл. в лицето и главата, са причинили множество телесни
увреждания на пострадалия З. М., три от които изпълват медикобиологичните
характеристики на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 от НК – 1/счупване на
дясна горна челюст /максила/ по латерална /външна/ повърхност на горночелюстния синус,
с незначително разместване на фрагментите; 2/счупване на дясната зигоматична /ябълчна/
кост по две фрактурни линии, без съществено разместване на фрагментите, 3/избиване на
зъби - втори горе вдясно, пети горе вдясно и трети горе вляво, които увреждания са
осъществили критериите на самостоятелния медико-билогичен признак счупване на челюст
и избиване на зъби, при което се затруднява дъвченето и говоренето.
Правилно първият съд е приел, че телесните повреди на
пострадалия З. М. са нанесени по хулигански подбуди, т.е. изпълнен е
квалифициращият признак на чл.131, ал.1, т.12 от НК. Това е така, тъй като
25
четиримата подсъдими не са имали никакъв личен мотив да нападнат и
нанесат побой по отношение на пострадалия. Значимо обстоятелство за тази
квалификация е, че побоят е нанесен на публично място, в присъствието на
множество хора.Хулиганският мотив се явява специален субективен признак
на инкриминираното престъпление. Той е намерил изражение в проявеното
от подсъдимите явно неуважение към обществото, демонстрирано чрез
естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на извършеното от тях.
Нанасяйки удари с крака и ръце по тялото на пострадалия З. М., четиримата
подсъдими, наред с причиняването на леки и средни телесни повреди, са
нарушили по особено драстичен начин и обществения ред. Поведението им се
отличава с характерната за този вид престъпни прояви бруталност, като освен
телесната неприкосновеност и интегритет на пострадалия, е довело до
съществено нарушаване нормите на нравствеността и обществения морал. С
констатираните действия подсъдимите са изразили както пренебрежението си
към чуждата личност и достойнство, така и явното си неуважение към
обществото и възприетите в него порядки и правила за поведение.В тази
връзка САС намери за неоснователни доводите на защитата за отсъствието на
хулигански подбуди в действията на подсъдимите, с довод, че поведението
им е обусловено от възникнал личен мотив между тях и пострадалия, тъй като
не почиват на приетото за установено въз основа на доказателствената
съвкупност. Идването на пострадалия на мястото на започналия вече
конфликт и обстоятелството, че същият е родственик на другите две
пострадали лица - А. и Н. М., по естеството си не представлява провокация
или поведение, което да доведе до пораждане на лична неприязън у
подсъдимите. Този извод се подкрепя от приетото за установено, че
подсъдимите са се държали грубо и вече са били нанесли побой на
посочените по-горе родственици на З. М. още преди последният да дойде при
тях. При обосноваване на хулиганските подбуди следва да се отчете с особена
значимост обстоятелството, че подсъдимите са нанесли побой над
пострадалия З. М. на публично място, пред множество лица, които са
изпитали съответните чувства на страх и възмущение.
Четиримата подсъдими са действали като съучастници, под формата
на съизвършителство, действията им са били задружни и са допринасяли за
постигане на съставомерния резултат, независимо от различната им по своя
характер активност при нанасяне на удари по пострадалото лице. Във връзка
26
със субективната страна на деянието, правилно първостепенният съд е приел,
че то е извършено при пряк умисъл, тъй като обективираното поведение на
подсъдимите сочи, че те са съзнавали общественоопасния характер на
деянието си, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са
искали да причинят телесни увреждания на пострадалия. И за това деяние,
непълнолетният А.И. е разбирал свойството и значението на извършеното,
могъл е да ръководи постъпките си, както и не го е извършил поради
лекомислие или увлечение. Налице е и общност на умисъла на подсъдимите,
чиито действия са били координирани и всеки от тях е съзнавал, че
причинява телесни увреждания на пострадалия съвместно с другите. Фактът,
че действията на подсъдимите А.И., Н. И. и Н.Х. са били улеснени от
употребения алкохол, не изключва наказателната им отговорност, доколкото
те сами са се привели в това състояние.
Побоят на З. М. не се намира в идеална съвкупност с осъществените от същите
подсъдими хулигански действия непосредствено преди това, на същото място, включващи
побой по отношение на Н. и А. М.. В мотивите на присъдата си първият съд обосновано е
отхвърлил поддържаното и пред въззивния съд възражение на защитата, че нанесените
удари по св.З. М. са част от повдигнатото обвинение срещу подсъдимите за извършено
хулиганство. Наличието на реална съвкупност между хулиганството и средната телесна
повреда по хулигански подбуди правилно БлОС е мотивирал с обстоятелството, че
насилието над св.З. М. е осъществено след като четиримата подсъдими вече са извършили
поредица от хулигански действия /изритването на стола, побоя над Н. и А. М. и
имуществените повреди на заведението /, с които е довършено изпълнителното деяние и е
бил постигнат изискуемия съставомерен резултат по чл.325 от НК да е нарушен
общественият ред и да е изразено явно неуважение към обществото. Последвалите действия
по отношение на св.З. М., с които са му причинени телесните повреди, са осъществени въз
основа на ново решение. Липсата на лични отношения с този пострадал, който единствено
се е противопоставил на извършваните хулигански действия от подсъдимите до този
момент, обосновават едно напълно ново престъпление - причиняване на телесните му
повреди по хулигански подбуди.
По обвинението за извършено престъпление от подсъдимите А.И. и Н.И. по
чл.131, ал.2, пр.4, т.3 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, а за подс.А.И. и във вр. с
чл.63, ал.1, т.4 от НК:
Въз основа на правилно установената фактология по делото, правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че подсъдимите Н.И. и
А.И. са причинили в съучастие като съизвършители лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата и мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, на А. К. С., Изпълнителното деяние е
осъществено посредством нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата и тялото
на С.. Несъмнено е установено, че пострадалият е имал качеството на „полицейски орган“,
тъй като към този момент е заемал длъжността „младши автоконтрольор“ в РУ – Сандански,
както и че деянието по отношение на него е извършено, при изпълнение на службата му по
опазване на обществения ред.
От субективна страна деянието на подсъдимите Н. и А.И.и е извършено при
27
условията на пряк умисъл, тъй като са съзнавали общественоопасния му характер,
съответно качеството на пострадалото лице - полицейски орган, който изпълнява
задълженията си по опазване на обществения ред. Силата, броят и локализацията на
нанесените удари, несъмнено обективират тяхното съзнание, че с тези действия ще увредят
здравето на пострадалия, което са и целели. Всеки от тях е имал представа, че осъществява
деянието в съучастие с другия и съвместните им усилия несъмнено допринасят за постигане
на резултата.
Макар и непълнолетен, подс.А.И. е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, както и не е извършил деянието поради
увлечение или лекомислие.
По обвинението за извършено престъпление от подсъдимия В.И. по
чл.131, ал.2, пр.4, т.2 вр. чл.129, ал.2 от НК:
Въз основа на установената по делото фактология по това обвинение, правилно
БлОС е приел, че на инкриминираните дата и място подс.В.И. е извършил действия -
нанасяне на удар с ръка /юмрук/ в областта на главата, по отношение на пострадалия Р. М.,
посредством които, и в пряка причинно-следствена връзка с тях, му е причинил телесно
увреждане. Несъмнено пострадалият М. е имал качеството на полицейски орган /полицай в
група „Охрана на обществения ред“ при РУ – Сандански /, както и е изпълнявал
задълженията си по опазване на обществения ред към момента на увреждането му.
Въззивният състав единствено не се съгласява с приетото от първата инстанция,
че подсъдимият В.И. е причинил средна телесна повреда на пострадалия, изразяваща се в
счупване на горна челюст в дясно. Въз основа на приобщена в хода на въззивното съдебно
следствие повторна комплексна съдебномедицинска експертиза, която САС възприе като
компетентна и обоснована, по делото се установи, че по своята медико биологична
характеристика, констатираните при М. увреждания са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, което отговаря на лека телесна повреда по
чл.130, ал.1 от НК. В този смисъл следва въззивната инстанция да упражни правомощието
си по чл.337, ал.1, т.2 от НПК и да измени присъдата в тази й част, като приложи закон за
по-леко наказуемо престъпление, такова по чл.131, ал.2, пр.4, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК.
Правилни са съображенията на БлОС касаещи субективната страна на деянието
на подсъдимия В.И., което е извършено с пряк умисъл. Обективираното поведение на В.И.
сочи, че е съзнавал, че нанася удар с ръка /юмрук/ на лице, което е полицейски орган, което
изпълнява задълженията си по опазване на обществения ред, както и че с това свое
действие ще увреди здравето му, както и че е целял да му нанесе телесна повреда, с
неопределен умисъл относно характера на същата.
По наказанията:
Възприетите от решаващата инстанция общо за четиримата подсъдими релевантни
обстоятелства при индивидуализиране на наказателната им отговорност се споделят и от
въззивния съд. Правилно като смекчаващи такива са отчетени чистото им съдебно минало
към датата на престъпленията, младата им възраст, материалното и социално положение,
добрите характеристични данни /установени посредством представените по делото справки
от районния инспектор в полицейското управление/, изрядното им процесуално поведение.
28
Като отегчаващо вината обстоятелство за двете престъпления, които са извършени от
четиримата подсъдими, правилно е взето предвид съучастието в извършването, което във
всички случаи завишава степента на обществена опасност на деянието и дейците. По
отношение на подс.Н.И. правилно в негативен аспект е отчетено неговото последващо
осъждане със споразумение, при това отново за престъпление против личността - по чл.131,
ал.1, т.4, пр.3 вр. чл.129, ал.2, пр.8 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. За подсъдимите А.И., Н.И.
и Н.Х. правилно като отегчаващо вината обстоятелство е възприето значителното им
алкохолно повлияване при извършване на деянията.
За престъплението по чл.325, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК за
подсъдимите А.И., Н.И. и В.И., за подс.А.И. - и във вр. с чл.63, ал.1 ,т.4 НК,
а за подс.Н.Х. - по чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК:
При отмерване наказанията на четиримата подсъдими за това престъпление,
първостепенният съд в мотивите си е отделил специално внимание на конкретното участие
на всеки от тях и с основание е завишил отговорността на подс.А.И., който макар и
непълнолетен, е имал инициираща роля и най-голям принос по осъществяване на отделните
действия, включени в изпълнителното деяние на хулиганството. Изложените съображения
от БлОС са подробни и почиват на доказателствата по делото, поради което напълно се
споделят от въззивния съд. Съществено значение при преценка степента на обществена
опасност на деянието има големия брой на пострадалите лица, не само тези, които са
получили телесни увреждания или имуществени вреди, но и тези, на които е нарушено
спокойствието, ставайки очевидци на хулиганските действия. В резултат на задълбочения
анализ на релевантните за отговорността на подсъдимите обстоятелства, правилно първият
съд е наложил на А.И. такова при баланс на отегчаващите и смекчаващите вината му, около
средния размер предвиден в закона след редукцията по чл.63, ал.1, т.4 от НК, а именно една
година лишаване от свобода. За подс.Н.И., наказанието е отмерено на две години лишаване
от свобода - при констатиран превес на смекчаващите обстоятелства, но и по-голяма
относителна тежест на отегчаващите такива. При превес на смекчаващите вината
обстоятелства е отмерено наказанието на подс.В.И. в размер на една година и шест месеца
лишаване от свобода, както и при подс.Н.Х., в размер на осем месеца, под средния размер,
съобразно предвиденото в разпоредбата на чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, по която той е
признат за виновен.
Наказанията за престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129,
ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал. 1 НК за четиримата подсъдими, а за
подс.А.И. и във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК:
При индивидуализиране на наказателната отговорност на всеки от четиримата
подсъдими и тук наред с изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства общи за всички престъпления, първостепенният съд е отчел в негативен
план по-голямата активност и значителен принос на подс.А.И., а за всички тях като
допълнително отегчаващо обстоятелство броя на причинените на св.З. М. телесни
увреждания, които покриват състава на средна телесна повреда, както и несъставомерните
му увреждания с характер на леки телесни повреди. Така правилно БлОС е определил на
подс.А.И. наказание в средния размер, предвиден за извършеното / след замяната по чл.63,
ал.1, т.3 от НК/ - една година и шест месеца лишаване от свобода; на подс.Н.И. - малко
над предвидения в закона минимум - две години и шест месеца лишаване от свобода, а на
подсъдимите В.И. и Н.Х. - в минималния размер, предвиден в закона за извършеното
престъпление - по две години лишаване от свобода.
По наказанията на подсъдимите А.И. и Н.И. за престъплението по
чл.131, ал.2, пр.4, т.3 вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, а за подс.
29
А.И. - и във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК:
Правилно и законосъобразно първостепенният съд при индивидуализацията на
наказанията им допълнително като релевантни обстоятелства, които утежняват положението
им, е отчел наличието на несъставомерни увреждания на пострадалия С., извън
инкриминираното мозъчно сътресение, довело до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, както и накърнения авторитет на полицейския служител. При
извършената задълбочена преценка относно броя и относителната тежест на констатираните
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, правилно БлОС е наложил на подс.А.И.
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, над средния размер, предвиден
за извършеното, след редукцията по чл.63, ал.1, т.4 от НК, а на подс.Н.И. - лишаване от
свобода за срок от две години.
По наказанието на подсъдимия В.И. за причинената от него
телесна повреда на пострадалия М.:
Първостепенният съд е наложил минималния размер на предвиденото за
престъплението, за което е признал този подсъдим за виновен – по чл.131, ал.2, пр.4,
т.2, вр. чл.129, ал.2 от НК, отчитайки единствено като допълнително
отегчаващо отговорността му обстоятелство значителното накърняване авторитета
на полицейския служител и причинените му несъставомерни увреждания. Въззивният
състав се съгласява с така извършения анализ на първостепенния съд при
индивидуализиране на наказанието, което следва да понесе подс.В.И.. Извършената
корекция на присъдата и преквалификация на деянието, което същият е извършил по
отношение на М. в такова по чл.131, ал.2, пр.4, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК,
неизбежно води до необходимост от изменение на присъдата и в частта й относно
наказанието на този подсъдим. Въззивният състав се съгласява с приетата от БлОС по-
голяма тежест на смекчаващите вината обстоятелства /без да се констатира многобройност
на същите или изключителност на някое от тях/. Същевременно, САС отчете сериозността
на причинената на М. съставомерна телесна повреда, която се отличава със значителна
тежест, макар и по своите медикобиологични характеристика да съставлява лека такава.
Ето защо, настоящият състав счете, че следва на подс.В.И. да бъде наложено наказание
към минималния предвиден в закона размер, а именно от две години лишаване от свобода.
С присъдата си БлОС е извършил групиране на наложените на четиримата
подсъдими наказания лишаване от свобода при условията на чл.23 от НК, като им е
определил едно общо, най-тежкото за всеки един от тях, както следва: на подс.А.И. —
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, на подс.Н.И. - лишаване от
свобода за срок две години и шест месеца и на подс.Н.Х. лишаване от свобода за срок две
години.
Във връзка с приложението на чл.23, ал.1 от НК по отношение на подс.В.И.
присъдата следва да претърпи изменение, тъй като най-тежкото, наложено му наказание
лишаване от свобода след преквалифициране на престъплението с пострадал Р. М. в такова
по чл.131, ал.2, пр.4, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК, става две години лишаване от свобода.
Правилно и законосъобразно БлОС не е приложил разпоредбата на чл.24 от НК за
никой от подсъдимите. Така определените общи наказания за всеки от тях по своя размер са
достатъчни, за да бъдат постигнати целите но чл.36 от НК.
Въззивната инстанция се съгласява и с мотивите на БлОС относно
приложимостта на института на условното осъждане по отношение на подсъдимите по
делото. Размерът на общо определеното наказание на всеки от тях от формална страна дава
възможност за обсъждане на въпроса дали за поправянето им е наложително ефективно да
изтърпят наказанието лишаване от свобода. Приетото от първия съд, че в случая само за
30
подс.Н.Х. са налице не само формалните предпоставките, но и тези, свързани с целта на
наказанието, се споделя от въззивния състав. В тази връзка правилно първата инстанция е
взела предвид наличните по делото данни за конкретното по-незначително участие на този
подсъдими при осъществяване на двете престъпления, за които е признат за виновен, както и
констатирания при него превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства.
Определеният изпитател срок от три години и според САС ще е достатъчен да въздейства
предупредително и възпиращо по отношение на този подсъдим.
По отношение на подсъдимите А.И., Н.И. и В.И., правилно и законосъобразно
БлОС е приел необходимост от ефективно изтърпяване на определените им общи наказания
за извършените от тях умишлени престъпления. Броят на деянията, както и констатираните
не малък брой отегчаващи отговорността им обстоятелства, несъмнено сочат за по-висока
степен на обществена опасност на тези лица, по отношение на които следва да бъде
упражнена по-строга наказателноправна принуда, каквото е ефективното изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода. За да се солидаризира с първоинстанционния съд, САС
отчете и необходимостта от осъществяване на генералната превенция посредством
наказването на тези лица. Престъпленията са извършени в присъствието на голям брой хора,
което е довело до сериозен отзвук на случилото се в това общество. Накърнени са правата
на много лица, освен тези които са претърпели имуществени и неимуществени вреди от
престъпленията, за които са осъдени братята И.и. Правилно първият съд е приел, че те
следва да изтърпят ефективно наказанията си лишаване от свобода, при първоначален „общ“
режим, за да могат да се постигнат целите по чл.36 от НК.
Съгласно императива на чл.339, ал.2 от НПК въззивната инстанция
е длъжна да даде отговор на възраженията на жалбоподателите, респ. защо не
приема доводите им. При обсъждане на доказателствата въззивният съд
изложи съображенията си защо не приема за основателни възраженията на
защитата във връзка с установената от БлОС фактология, поради което не
намира за необходимо в по-голяма степен да обосновава правилността на
първоинстанционния акт в тази му част. Противно на поддържаното от
защитата в пледоариите, САС смита, че първостепенният съд е извършил
задълбочен и прецизен анализ на доказателствата по делото, отстранени са
наличните противоречия, не е налице превратно тълкуване на съдържанието
на доказателствата или тяхното изопачаване. Неоснователно е възражението
на защитата на подс.А.И. във връзка с авторството и механизма на
извършеното от него. Вярно е, че същият е бил на 17 години към момента на
деянието, но само по себе си това обстоятелство не изключва възможността
да нанася удари и да извърши описаните в обвинителния акт действия.
Корекция във фактологията е извършена единствено относно
характера на причинената на пострадалия М. телесна повреда наложи
преквалифициране на инкриминираната по отношение на подс.В.И.
деятелност от престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, т.2, вр. чл.129, ал.2 от НК в
престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК, в какъвто
смисъл са удовлетворени частично претенциите на защитата му.
Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени оплакванията на
защитниците на подсъдимите И.и, според които на полицейските служители
С. и М. изобщо не са били причинени телесни увреждания по повод на
инкриминирания инцидент. Както бе посочено, обстоятелството, че същите
31
са продължили изпълнението на служебните си задължения, свързани с
необходимост от задържане на извършителите и др. лица, респ. изготвяне на
необходимите документи, по никакъв начин не разколебава установеното по
делото, че и двамата са имали конкретни оплаквания и наранявания.
Влошеното им състояние не е било от характер, да препятства изпълнението
на задълженията и самостоятелно да се придвижват. Не може да бъде
аргумент в тази насока фактът, че датите на издадените им болнични листи
съвпадат с тези от документите, които те са изготвили във връзка с
досъдебното производство. По делото категорично е установен характера на
причинените им телесни повреди, както и обективното състояние, в което са
се намирали след нанесения им побой. Извършените им първи разпити от
03.08.2016г. от разследващ полицай не следва да бъдат изключвани от
доказателствената съвкупност единствено поради факта, че междувременно
по отношение на тях са били извършени медицински мероприятия във връзка
с получените наранявания, респ. били са им издадени направления за
хоспитализация и болнични листа.
Във връзка с правната страна на престъпленията, за които са
признати за виновни подсъдимите, въззивният състав изложи съображенията
си си, поради които счита за правилно квалифицирането на телесната повреда
по отношение на пострадалия З. М. като извършена по хулигански подбуди,
както и защо посегателството по отношение здравето на това лице е деяние,
извършено при реална съвкупност с хулиганството, извършено
непосредствено преди това от същите извършители. Първата инстанция
подробно и по същество правилно е обосновала правната страна на всяко от
деянията, за които подсъдимите са били признати за виновни, поради което и
САС напълно се солидаризира с мотивите в тази им част. Поддържаните от
защитата доводи за изначална порочност на възприетата от обвинителя
правна конструкция, респ. за допуснато съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правата на подсъдимите и необходимост от изготвяне на нов
обвинителен акт, не могат да бъдат споделени. Фактологията на събитието
подробно е описана в обстоятелствената част на обвинителния акт и същата
съставлява годна рамка да очертае предмета на обвинението и на доказване в
наказателния процес.
САС намери за частично основателна жалбата на защитата на
подс.В.И. за намаляване размера на наложеното му наказание за
престъплението по чл.131, ал.2, пр.4, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК, изводимо от
извършената преквалификация на престъпната му деятелност. Това намаление
е извършено в границите, посочени в нормата на закона и при същите
релевантни за отговорността му обстоятелствата, каквито е приел и
първоинстанционният съд. Изменение в наказанието му се налага и при
приложението на чл.23 от НК, доколкото общото най-тежко наказание в
случая става две години лишаване от свобода.
Алтернативно заявените претенции на защитниците на подсъдимите
за намаляване размера на санкциите за всяко от престъпленията, следва да
32
бъдат отхвърлени като неоснователни. Извършената от БлОС
индивидуализация на наказанията на всеки от подсъдимите напълно се
споделя от въззивния състав. Отчетени са всички релевантни обстоятелства,
и най-вече взето е предвид конкретното участие на всеки от подсъдимите в
инкриминираната им дейност. Неоснователни са упреците към първия съд за
липса на конкретна преценка по отношение на братята И.и, които едва ли не
били осъдени като семейство. Тъкмо обратното, за всеки от подсъдимите И.и
са взети предвид обстоятелствата, които касаят именно неговата личност,
респ. участие в престъпленията.
Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и претенциите на
защитниците на подсъдимите И.и за приложението на института на
условното осъждане и отлагане изпълнението на наложените им наказания
лишаване от свобода. Извън формалните предпоставки за приложението на
чл.66, респ. чл.69 от НК – чисто съдебно минало на лицата и размер на
наложените им наказания лишаване от свобода под три години, въззивният
съд не намира основания за това. Независимо от необремененото им съдебно
минало и добрите характеристични данни, степента на обществена опасност
на тези подсъдими е сравнително висока, което може да се изведе най-вече от
броя и характера на деянията, които са извършили. Въззивният състав счете,
че за постигане целите на наказанието, и преди всичко за поправянето на
подсъдимите А.И., Н.И. и В.И., е наложително те да изтърпят наложените
им наказания лишаване от свобода. За този си извод САС се съобрази и с
това как условното осъждане ще се отрази за постигане и на другите цели на
наказанието по чл.36 от НК, и в частност да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. Възникналият
инцидент с участието на подсъдимите И.и в ромската махала на гр.*** е
станал достояние, и е нарушил спокойствието на множество хора.
Упоритостта, с която са осъществени деянията е наложило да бъдат
изпратени три полицейски патрула. Пострадали са двама полицейски
служители, с което е уронен не само техния авторитет, но и на институцията,
чиито органи са те и чиято главна задача е да опазва реда и спокойствието на
гражданите. Ето защо, САС отхвърли като неоснователни претенциите на
защитниците на подсъдимите А.И., Н.И. и В.И. за приложението на чл.66,
респ. чл.69 от НК.
При извършената цялостна служебна проверка на атакуваната
присъда, въззивният съд не констатира наличието на други основания за
изменянето или отменянето й.
Пред въззивната инстанция са направени разноски за
възнаграждения на вещите лица, изготвили повторната комплексна
съдебномедицинска експертиза, които са общо в размер на 1 950 лева.
Същите следва да бъдат присъдени в тежест на подс.В.И., тъй като тази
експертиза се отнася единствено до неговото обвинение по чл.131, ал.2 от НК
с пострадал Р. М..
33
Воден от горното и на основание чл.334, т.3 и т.6, вр. чл.337, ал.1,
т.1 и т.2 и чл.338 от НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 903440 от 30.07.2020г. по НОХД №
182/2019г. на Окръжен съд-Благоевград, НО, 4 състав, както следва:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимия В. З. И. деяние
с пострадал Р. М. от престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, т.2, вр. чл.129, ал.2 от
НК в престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК, като
НАМАЛЯВА наложеното му за това престъпление наказание лишаване от
свобода от три години на ДВЕ ГОДИНИ, и НАМАЛЯВА размера на
опреденото му на основание чл.23, ал.1 от НК общо наказание от три години
лишаване от свобода на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия В. З. И. да
ЗАПЛАТИ разноски по делото в размер на 1 950 лева за възнаграждения на
вещи лица, вносими по сметка на САС, както и 5 лева за служебно издаване
на изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в
петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
34