Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
29.11.2019
г.,
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Йорданова в. гр.дело
№
1751 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното
производство е образувано по жалба на “A1 Б.“ ЕАД, чрез юрисконсулт З.срещу Решение №549092/29.11.2018
г. постановено по гр.д. 59063/2018 г. по описа на СРС, 78 състав, с което са
уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ
предявени от Н.Й.К. срещу ответното дружество “A1 Б.“ ЕАД, като е признато че
ищецът е бил незаконно уволнен, същият е възстановен на заеманата длъжност
„търговски консултант“, магазин А1 София, Мол Скай сити, регион „София 5“, Зона
„Северозапад“, направление „Продажби на частни клиенти“ и ответникът е осъден
за заплати на К. на основание чл. 225,
ал. 1 от КТ сумата от 5769,99 лв. ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 05.09.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
С
решението е уважен и предявения от К. иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ, като ответното дружество е осъдено да заплати сумата от 2647,17 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба 05.09.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата. В тази част решението на СРС не е било обжалвано и е
влязло в сила.
С
определение №
555117/06.12.2018 г., на основание чл. 242, ал.1 от ГПК, е допуснато
предварително изпълнение на първоинстанционното решение от 29.11.2019 г. в
частта по исковете по чл.225, ал.1 КТ и чл.224,ал.1 от КТ.
Във
въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй
като районният съд погрешно е стигнал до извод, че извършеното от ищеца
дисциплинарно нарушение не е с тежест обуславяща налагане на най-тежкото предвидено
досциплинарно наказание –уволнение. Излагат се доводи за законосъобразност на
наложеното от работодателя наказание, доколкото то е съобразено със същността и
системността на нарушенията от страна на ищеца на приетата от ответника
„Процедура за предотвратяване на измами“. Иска се отмяна на обжалваното решение
и присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ищеца Н.К.,
чрез надлежно упълномощения адв. В..
Излага се, че първоинстанционното решение е правилно, постановено е при
правилно прилагане на материалния закон, установяване на фактическата
обстановка и преценка на събраните по делото доказателства. Изразено е съгласие
с извода на първоинстанционния съд, че наложеното наказание не съответства на
тежестта на нарушението. Иска потвърждаване на обжалваното решение.
Процесуалния представител на ищеца не се явява в открито
съдебно заседание, но е заявил становището си по съществото на спора и поискал
присъждане на разноски в производството с писмена молба депозирана преди
заседанието.
В
откритото съдебно заседаниe процесуалния представил на ответника, подържа
въззивната жалба. Излага, че правилата
на компанията, които е нарушил ищеца, са направени с цел противодействие на
измами и злоупотреби. Сочи, че служителят е бил наясно с правилата и не за
първи път прави такова нарушение. Възразява срещу размера на адвокатското
възнаграждение претендирано от насрещната страна.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано
по същество, първоинстанционното решение е правилно, поради следните
съображения.
По
делото е безспорно, че между страните е било налице трудово правоотношение възникнало
въз основа на трудов договор №6355/08.12.2011 г., което е било прекратено с
оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание.
Заповед
№503/20.07.2018
г. по чл. 188, т.2 от КТ, с която е наложено наказание на ищеца, предмет на
спора е издадена при спазване изискванията на КТ. Заповедта съдържа
предвидените в чл.195 ал. 1 от КТ реквизити – посочени са нарушителят,
нарушението, времето на извършването му, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага.
Неоснователни са твърденията на ищеца, че
заповедта не е издадена от лице посочено в чл. 192 от КТ. По делото е налична заповед
№215/20.12.2017 г. с която е определено М.И.У.-Ц.- лицето което е издало
процесната заповед, да упражнява
работодателстките права вкл. да прекратява трудовите правоотношения на
служители на дружеството ответник. Заповедта е издадена от А.В. Д.и М.М.-
лицата имащи право да представляват дружеството заедно.
Изпълнено
е изискването на чл.193, ал. 1 от КТ преди налагането на наказанието
работодателят да е приел писмените обяснения на ищеца. Оплакванията за
нарушение на чл. 193 от КТ, доколкото от работодателя е поискано служителя да
даде обяснения незабавно, са неоснователни. Съдът намира, че въпреки указанията на
работодателя, служителят с оглед обстоятелствата при извършване на твърдените
нарушения и сравнително скорошното време на извършване на същите не е бил
поставен в невъзможност да даде обясненията, което се подкрепя и от факта, че
служителя фактически е успял да даде своите писмени обяснения и същите са взети
предвид в издадена заповед за уволенение.
При издаване
на заповедта са спазени сроковете по чл.194, ал.1 от КТ. Дисциплинарното
нарушение е открито на 22.05.2018 г., когато е съставен констативен протокол от
началник отдел „Управление на кредитния риск“ в дружеството ответник и от
експерт предотвратяване на вътрешни злоупотреби за установяване на действията
на К., описани в последствие в заповедта за уволнение като извършени от него
нарушения, като спрямо посочената дата е спазен двумесечения срок, изтичащ на 22.07.2018 г., спазен е и
едногодишния срок от извършване на нарушението ( т.е. от 09.04.2018 г., когато
са извършени първите две нарушения описани в заповедта). Наказанието е наложено
с процесната заповед на 20.07.2019 г., когато е връчена заповедта на ищеца
(видно от отбелязването върху нея и от изявлението на ищеца в исковата молба,
че я получил на същата дата), т.е. преди изтичане на посочените срокове.
С
оглед до тук изложеното, изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на
процедурата на налагане на дисциплинарното наказание и съответствие на
съдържанието на заповедта със законовите изисквания са напълно верни.
Дисциплинарното
наказание е наложено, заради действия подробно описани в оспорваната заповед,
като е посочено, че ищецът 1/ на 09.04.2018 г. е сключил договор за доставка на
мобилни услуги с едно ползващо се лице за 5 мобилни номера, че това лице е било
придружено от друго лице, което е било фактически ползвател на услугите по
сключените договори, доколкото сключващият договорите само формално се
подписвал, че страната по тези договори била с адрес в рисков регион във връзка
с надеждното плащане на услугите по договорите; 2/ повторно на 09.04.2018 г. е
сключил договор за доставка на мобилни услуги с едно ползващо се лице за 5
мобилни номера, че това лице е било придружено от друго лице, което е било
фактически ползвател на услугите по сключените договори, доколкото сключващият
договорите само формално се подписвал, че страната по тези договори била с
адрес в рисков регион във връзка с надеждното плащане на услугите по
договорите; 3/ на 18.04.2018 г. е сключил договор за доставка на мобилни услуги
с едно ползващо се лице за 5 мобилни номера, че това лице е било придружено от
друго лице, което е било фактически ползвател на услугите по сключените
договори, доколкото сключващият договорите само формално се подписвал, че
страната по тези договори била с адрес в рисков регион във връзка с надеждното
плащане на услугите по договорите.
Служителят
не е оспорил, че е извършил описаното в заповедта, като в обясненията си по
чл.193 от КТ (л.32 от делото пред СРС) е изтъкнал, че е пропуснал да направи
проверка на клиента за рисков регион, направило му е впечатление, че клиентите
са били придружавани от трето лице и е бил наясно, че исканите активации са
повече от допустимия брой. Тези писмени обяснения на работника следва да се
преценяват с оглед всички събрани по делото доказателства, доколкото с тях се
признава извършването на нарушението, което представлява неизгодно за служителя
обстоятелство.
Първоинстанционният
съд неправилно е приел, че описаните действия на служителя представляват
дисциплинарно нарушение. Действително по делото е представена длъжностната
характеристика за позицията „търговски консултант“, каквато е заемал ищецът,
съгласно която К. е бил длъжен да е запознат с и да спазва установени в
дружеството политики, стандарти, процедури, инструкции и правилника за
вътрешния ред и бизнес етика. По делото е представена „Процедура за
предотвратяване на измами“ (л.35-36 от делото пред СРС), която видно от
отбелязването върху нея е в сила от 25.05.2018 г. Твърдените от работодателя
нарушения, изразяващите в несъобразяване с описаните именно в посочената
процедура индикатори за измами са извършени през месец април 2018 г., т.е. един
месец преди процедурата да е влязла в сила. По делото не е наличен текст
на процедура, от който да е видно за
какви конкретни индикатори за измами е следвало да следят служителите преди
влизане в сила на представения текст на процедурата. В допълнение, по делото не
е налично доказателство от което да е видно, че работникът е бил запознат със
съдържанието на процедурата действала по време на извършване на твърдените
нарушения.
На
следващо място дори да се приеме, че служителят действително е извършил
нарушение, спорен между страните остава въпросът дали наложеното наказание „уволнение“
съответства на тежестта на нарушението.
Съгласно
чл.189, ал. 1 от КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и поведението на работника или служителя.
Съгласно
трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 263 от 24.11.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 2892/2015 г., III г. о., ГК; Решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр.
д. № 1417/2011 г. на ВКС, III г. о., Решение № 167 от 14.05.2013 г. по гр. д. №
1102/2012 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 29 от 10.03.2015 г. по гр. д. №
3149/2014 г. на ВКС, III г. о. е прието, че преценката на тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към
извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната
дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с
оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното
отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение.
Нарушенията
извършени от К., доколкото са три на брой, могат да бъдат определени като
системни / съобразно изложените критерии в Решение № 117 от 5.04.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 1306/2011 г., IV г. о., Решение № 162 от 18.05.2010 г. по гр. д. №
299/2009 г. на ВКС, IV г. о. /. Същите следва да бъдат разглеждани поотделно,
но и в цялост. Съдът намира, че нито разгледани индивидуално, нито преценени в
съвкупност, нарушения на служителя в конкретния случай са от естество да
обусловят налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Действията на К.
представляват нарушение на вътрешна за работодателя процедура, за която както бе посочено по-горе не са
налични категорични данни да е сведена до знанието на служителя. Същите са
извършени през непродължителен период от време и не е доказано да са извършени
умишлено с цел нанасяне на имуществени вреди на работодателя. Необходимо е да
се отбележи, че в посочената за нарушена процедура, работодателят е предвидил
множество индикатори, за наличието на които служителят следва да се следи, като
не е достатъчно конкретизирано и ясно при наличието на кои
и колко от тях, същият следва да предприеме последващи действия с оглед
избягване на измама.
На
следващо място, въззивният съд споделя извода на първоинстанционният съд, че в конкретния случай макар
да е налице връзка между нарушението извършено от служителя и настъпила вреди
за работодателя, размера на вредите няма определящо значение за преценка на наказанието.
В случая, размерът на нанесените на работодателя имуществени вреди не е в
състояние и реално не е повлиял цялостната му дейност, доколкото спрямо обема
на дейността на дружеството същите не са в голям размер и не е известно дали услугите, които са използвани няма да бъдат
заплатени от клиентите. Съобразявайки възможността задълженията за използвани
мобилни услуги да бъдат заплатени от клиенти изобщо не може да се направи
категоричен извод за реалния размер на вредите.
За
да достигне до извода за несъответствие между извършеното от работника и
наложеното му наказание, съдът отчита характера на работата, доколкото същата се
простира в сферата на предлагане на мобилни услуги на потенциални клиенти на
дружеството и сключване/продължаване на договори за предоставяне – служителят
няма ръководни функции. Неблагоприятното влияние от действията на служителя се
ограничава в рамките на дейността на търговското дружество работодател, пред
което съществуват правни възможности за възстановяване на нанесените му имуществени
вреди чрез предприемане на действия по събиране на вземанията от клиентите,
които чрез свои собствени действия са генерирали т.нар. нетипичен трафик и следва
да заплатят задълженията си към предоставящото им тези услуги лице.
Във
връзка с налаганите предходни наказания на Н.К. следва да се отбележи, че е
налице трайна съдебна практика, според която предходни дисциплинарни наказания,
които са заличени по смисъла на чл.197 от КТ не могат да бъдат съобразявани при
преценка на спазването на изискванията на чл.189 от КТ при наложено
дисциплинарно наказание, тъй като след изтичане на една година от налагане на
дисциплинарното наказание, то се заличава по право и заличаването има действие занапред.
Фикцията, че служителят не е наказван действа за напред, поради което заличени
дисциплинарни наказания не могат да бъдат вземани предвид при определяне на
наказание за последващо нарушение / така решение №263/24.11.2015
г. по гр.д. №2892/2015 на ВКС, III
г.о./ В конкретния случай Н.К. е бил наказван с дисциплинарно наказание
„забележка“ през 2014 г., което не може да бъде взето предвид при преценка на
тежестта на разглежданото в настоящия случай дисциплинарно наказание.
С
оглед изложеното, като е достигнал до правен извод за основателност на предявения
иск за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено с оспорената
заповед първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва
да бъде потвърден. Предвид основателността на главния иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
такиъв се явява и обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Основателен е и обективно съединения иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, доколкото от доказателствата по делото се
установява, че служителят е останал без работа за шест месеца, както и размера
на брутното трудово възнаграждение за пълен
отработен месец предхождащ датата на уволнението въз основа на което вещото
лице е пресметнало дължимото обезщетение
в размер на 9891,42 лв. Искът чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1
от КТ е предявен за 5769,99 лв., до
който размер следва да бъде уважен съобразно диспозитивното начало на
гражданския процес.
По
разноските:
С
оглед крайния извод на настоящия съдебен състав право в негова полза да бъдат
присъдени сторените от него разноски има ищецът- въззиваем Н. Кавръкова. Същият
е направил искане за присъждане на разноски представляващи адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв., като е представи доказателства за реалното
изплащане на сумата (представен е договор за правна помощ и съдействие, в който
е отбелязано, че сумата е изплатена изцяло в брой и който съгласно указанията
дадени в т.1 от Тълкувателно решение 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС служи за
разписка). Възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемия се явява неоснователно, доколкото претендирания
размер е под минималния такъв съгласно разпоредбата на чл.7,ал.1, т.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
549092/29.11.2018 г., постановено по гр. д. № 59063/2018 г. по описа на СРС, 78
състав.
ОСЪЖДА "А1 Б.“ ЕАД, ЕИК: ********,
адрес: гр. София, район „Илинден“, ул. „****** да заплати на Н.Й.К., ЕГН: **********,
адрес: *** , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/
- разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивната иснтанция.
Решението на СРС по иска по чл.
224, ал.1 от КТ е влязло в сила като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.