№ 1920
гр. Варна, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:А. Д. М.
при участието на секретаря Т, Ат. Т.
като разгледа докладваното от А. Д. М. Гражданско дело № 20233110115328
по описа за 2023 година
Предявена е искова молба на основание чл.432 от КЗ, с цена на иска от 100 лв.,
частичен иск от общо 1 976,49 лева, от страна на ищеца М. С. С., ЕГН **********, с адрес:
***, действащ чрез процесуалния представител адв. Й. А. от АК-Варна, срещу ответната
страна „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от К.Х.Ч. и Б.А.В., с пълномощник по делото юркисконсулт П. Н.. В хода на делото е
допуснато изменение на иска, като същият е предявен с цена от 1909, 49 лв. – частичен иск
от такъв с цена от 1976, 49 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че на 30.09.2023 г. около 18.00 часа той се движил в
гр. Варна, по ул. „Юпитер“ в посока към Аладжа манастир, управлявайки собствения си лек
автомобил марка „Ауди А4“, с рег. № ***. На около 100 метра от паркинга на Аладжа
манастир, при ляв завой, водачът на насрещно движещия се лек автомобил марка „Дачия
Дъстър“, с рег. № ***, при движение с несъобразена скорост, загубил управлението над своя
автомобил, навлязал в лентата на ищеца и го блъснал. За настъпилото произшествие
водачите уведомили контролните органи, които след като посетили мястото на инцидента и
изяснили механизма на произшествието, съставили Протокол за ПТП с № ***. В него като
виновен за настъпилото събитие бил посочен водачът на автомобила марка „Дачия Дъстър“.
Ищецът заявява, че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, с период на действие 01.07.2023 г. –
30.06.2024 г., която полица била действаща към датата на ПТП. За настъпилото
произшествие ищецът на 03.10.2023 г. Уведомил застрахователя на виновния водач, като
застрахователят извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил
опис-заключение по щета с № ***. Установило се, че били увредени следните детайли по
автомобила на ищеца: калник преден ляв, подкалник ПВЦ преден ляв, водач предна броня
1
ляв, предна броня, лайсна преден ляв калник, предна врата лява, лайсна предна врата лява,
джанта лята предна лява, мигач преден ляв, носач преден ляв горен, шенкел преден ляв,
носач преден ляв, резервоар стъклоумивател, преден мост регулиране и накрайник ляв.
Ищецът заявява, че на 03.11.2023 г. получил като застрахователно обезщетение сумата
от 1023, 51 лв. Той, обаче извършил проучване в няколко сервиза относно цената на ремонта
на МПС, в резултат на което установил, че сумата, която му е необходима за ремонта е в
размер на 3 000 лева, която сочи, че е по-голяма от заплатената от ответника. Поради това
смята, че сумата, която следва да му заплати ответната страна е в размер на 1976, 49 лева.
Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата от 100 лв. -
частичен иск от общо 1 976,49 лева, която претендира ведно със законната лихва, считано от
датата на подаването на исковата молба – 27.11.2023 г. до окончателното плащане, а след
допуснатото изменение на иска моли искът да се уважи за сумата от 1909, 49 лв. – частичен
иск от такъв с цена от 1976, 49 лв. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
В представения от ответната страна отговор на исковата молба се твърди, че
ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по полица „ГО“ на
автомобилистите за лек автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстър“, рег. № ***,
обективирано в Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
действащ към момента на настъпване на ПТП. Също така не оспорва, че на 03.10.2023 г.
ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, по което е
образувана преписка под № ***. Не оспорва и механизма на произшествието и настъпването
на вредите на превозното средство на ищеца. Също така не оспорва, че на ищеца е
изплатено обезщетение в размер от 1023,51 лева.
Ответната страна заявява, че с горепосоченото плащане интересът на ищеца е напълно
удовлетворен, тъй като паричната равностойност на действителната претърпяна вреда,
изчислена към датата на произшествието, възлиза на изплатената сума. Оспорва размера на
претендираната сума и моли, в случай че съдът приеме иска за основателен, то при
постановяване на съдебното решение, съдът да вземе предвид годината на производство на
процесния автомобил и експлоатационното му състояние.
По същество моли съдът да приеме, че в случая е налице тотална щета, като постанови
решение, съобразно данните от заключенията по назначените по делото експертизи.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа и правна страна следното: Ищецът М. С. С. е собственик на
лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ***, което е видно от представеното в заверено копие на
Свидетелство за регистрация на МПС Част I. На 30.09.2023 г. той управлявал автомобила си,
като се движил по ул. „Юпитер“ в посока скалния манастир „Аладжа манастир“. По същия
път, но в срещуположна посока се движил лек автомобил „Дачия Дъстър“, с рег. № ***,
управляван от водач С.М., който управлявал посочения автомобил с несъобразена скорост.
2
На около 100 м от паркинга на манастира, при ляв завой за ищеца, насрещно движещият се
водач изгубил контрол над управлявания от него автомобил, навлязъл в лентата за движение
на ищеца и го блъснал. За произшествието били уведомени полицейските органи,
осъществяващи контрол по автомобилния транспорт, които пристигнали на мястото на
инцидента и съставили протокол за ПТП №*** от 30.09.2023 г. В протокола било посочено,
че произшествието е настъпило по вина на водача на автомобила „Дачия Дъстър“, с рег. №
***.
След инцидента ищецът подал уведомление за настъпило застрахователно събитие до
ответното дружество, което било страна по застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Дачия
Дъстър“, с рег. № ***, валидна към датата на събитието. При ответната страна била
образувана преписка по щета № ***. На 03.10.2023 г. от служител на ответната страна бил
извършен оглед на автомобила на ищеца и бил изготвен опис по щета. Били констатирани
следните увреждания: калник преден ляв за подмяна и боядисване, подкалник ПВЦ преден
ляв за подмяна, водач предна броня ляв – за подмяна, предна броня - за боядисване, лайсна
преден ляв калник – за боядисване, предна врата лява – с лека степен на деформация - за
боядисване, лайсна предна врата лява – за боядисване, джанта лята предна лява – лека
степен на деформация – за боядисване, мигач преден ляв – за подмяна, носач преден ляв
горен – за подмяна, шенкел преден ляв – за подмяна, носач преден ляв – за подмяна,
резервоар стъклоумивател – за подмяна, преден мост регулиране и накрайник ляв за
подмяна.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, допълнителна експертиза,
както и повторна автотехническа експертиза. В заключението на първата от посочените
експертизи, изготвена от вещото лице М. П., е определена стойност на щетите на
автомобила на ищеца, като се вземат предвид единствено средни пазарни цени на авточасти
от алтернативни източници. При тези данни стойността на щетата е 3409, 42 лв. Определена
е и стойност на щетите по средни пазарни цени към датата на произшествието, като при
определяне на средната пазарна цена на труда се имат предвид цените в поне 30 сервизи на
територията на гр. Варна, работещи на различни цени, като половината от тях притежават
европейски сертификат за качество. При тези данни определената цена е 4333, 88 лв. Със
заключението на допълнителната експертиза, изготвена от същото вещо лице е определена
стойността на автомобила на ищеца към датата на произшествието, като вещото лице е
отбелязал, че действителната пазарна стойност на автомобила, с оглед годината му на
производство, която е 1997 г., е 3490 лв.
От заключението на назначената повторна експертиза, изготвена от вещото лице Г. Д., е
видно, че стойността на автомобила към 30.09.2023 г. е определена на сумата от 3422 лв. От
тази експертиза се установява, че запазената част от автомобила на ищеца включва следните
детайли: двигател бензинов с АГУ - 25 %; скоростна кутия - 8%; преден мост - 7%; окачване
предно - 4% /-1/2/; стъкла- 3%; кормилно управление -3,%; кабина с интериор-10%; ел.
инсталация, електроника-6%; климатична система-5,0% и средства за безопасност-10%.
3
Посочено е в експертизата, че тези запазени части, обаче дори и да могат да се предложат
като части втора употреба, е неясно и няма сигурност за това, че биха били реализирани,
нито кога би се осъществило това, нито на какви цени. Експертизата е дала заключение за
цената, която може да се получи ако автомобилът бъде предаден за скрап, като са посочени
различни стойности в зависимост от това дали автомобилът ще бъде изтеглен до пункт за
изкупуване с транспорт на изкупуваща фирма, или ще бъде откаран до пункт от собственика
му. В първия случай цената, която би могла да се получи е 429 лв., а във втория случай – 489
лв.
Предвид данните от заключенията на назначените експертизи съдът счита, че следва да
приеме за доказан с категоричност размер на пазарната стойност на автомобила на ищеца
към датата на произшествието, такъв, какъвто е посочен в назначената повторна
автотехническа експертиза – в размер на 3 422 лв. Съдът приема този размер на пазарната
стойност, тъй като от експертизата е видно, че вещото лице е ползвал по-голям брой пазарни
аналози, отчел е състоянието на автомобила и пазарните условия. Относно стойността, която
би могла да се получи, ако автомобилът на ищеца бъде предаден за скрап, съдът приема, че
това е сумата от 489 лв. Доколкото липсват данни за това дали автомобилът е предаден или
не за скрап по някой от посочените начини, съдът счита, че за стойност, която би могла да
бъде реализирана за скрап, следва да приеме по-високата стойност, с оглед избягване на
неоснователното обогатяване на ищеца, а именно сумата от 489 лв.
Няма спор между страните, че на ищеца е било заплатено застрахователно обезщетение
в общ размер от 1023, 51 лв.
Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност по делото от
посочените по делото доказателства, като на база на така установените факти съдът счита,
че се налагат следните изводи: Основателността на претенцията на ищеца предполага
доказване на възникнало произшествие, вследствие което са настъпили щети за автомобила
му; причинна връзка между поведението на водача на автомобила „Дачия Дъстър“ и
настъпилите щети; наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответната
страна и виновния водач за автомобила му; доказан размер на щетите. В настоящия случай е
безспорен фактът на настъпилото произшествие, като съдът приема за доказано с
категоричност, че то е следствие виновно поведение от страна на водача на автомобил
„Дачия Дъстър“, по който въпрос между страните не е налице спор. Предвид това съдът
приема за безспорно установен механизма на настъпилото произшествие, описан в исковата
молба, както и приема за доказано безспорно, че е налице причинна връзка между
действията на водача на автомобила „Дачия Дъстър“ и щетите, настъпили за ищеца по
автомобила му, както и че и същите по степен и вид са причинени от настъпилото
произшествие.
Относно размера на обезщетението съдът съобразява, че съгласно разпоредбата на
чл.386, ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
4
договорена застрахователна стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната
възстановителна стойност на щетата, която съгласно разпоредбата на чл.400, ал.2 от КЗ е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В случая, обаче съпоставяйки стойностите за установената пазарна стойност на
автомобила на ищеца и необходимата сума за възстановяване на щетите, в който и вариант,
даден от първоначалната автотехническа експертиза да бъде приета за приложима, съдът
счита, че е налице тотална щета по автомобила по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ, съгласно
която разпоредба „тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност“. Налице е именно посочената хипотеза, поради което съдът намира, че от
действителната стойност на автомобила „Ауди А4“ по пазарни цени към датата на
настъпване на събитието – 30.09.2023 г., която е в размер на 3422 лв., след приспадане на
платеното от застрахователя обезщетение от 1023, 51 лв. и след приспадане на сумата, която
ищецът би могъл да получи при предаването му за скрап - 489 лв., то обезщетението, което
ответната страна следва да плати на ищците е общо от 1909, 49 лв.
Следователно претенцията на ищеца, като основателна и доказана следва да се уважи.
Посочената сума следва да се присъди, ведно със законната лихва, като за сумата от 100 лв.
считано от датата на подаването на исковата молба – 27.11.2023 г. до окончателното
плащане, а за сумата от по 1809, 49 лв., считано от заявеното изменение на иска – 01.04.2025
г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото и по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК, съдът намира, че ответното
дружество следва да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 1832, 42
лв., съгласно представения списък на разноските.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от К.Х.Ч. и Б.А.В., ДА ЗАПЛАТИ на М. С. С., ЕГН **********, с адрес:
***, сумата от 1 909, 49 лв. (хиляда деветстотин и девет лева и четиридесет и девет),
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в нанесени увреждания
на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ***, в резултат на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 30.09.2023 г. в гр. Варна, виновно причинено от водач на лек автомобил
„Дачия Дъстър“, с рег. № ***, застрахован по договор за „Гражданска отговорност” в „ДЗИ-
О.З.“ ЕАД, ведно със законната лихва, като за сумата от 100 лв., считано от 27.11.2023 г. до
окончателното плащане, а за сумата от 1809, 49 лв., считано от 01.04.2025 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от К.Х.Ч. и Б.А.В., ДА ЗАПЛАТИ на М. С. С., ЕГН **********, с адрес:
5
***, направените по делото разноски в размер 1832, 42 лв. (хиляда осемстотин тридесет и
два лева и четиридесет и две стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6