гр.
Сливен, 30.06.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в съдебно
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При секретаря Галя Георгиева и
прокурора Милена Радева като разгледа докладваното от съдия Динчева адм.д. № 200 по описа за 2021 год. за
да се произнесе съобрази:
Производството e по реда на чл. 284 и сл. ЗИНЗС във вр. с чл. 203 от АПК.
Образувано е по искова молба подадена
от К.В.С. *** против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при
Министерство на правосъдието гр. София за заплащане на обезщетение в размер на
15 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни
действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора С.
свързани с битовите условия, при които и. наложеното д. н. за периода от 03.02.2021
год. до 11.02.2021 год. – „*** д. в н. к.“ и за периода от 09.03.2021 год. до
16.03.2021 год. "*** д. в н. к.". За първия период се претендира
обезщетение в размер на 8 000 лева, а за втория в размер на 7 000
лева.
Ищцата твърди, че за горепосочените периоди
затворническата администрация на Затвора С. не е изпълнила задължението си да
осигури тоалетна вътре в к. и течаща вода за да може да си мие ръцете, не е осигурила
дезинфекция на к. Твърди, че тези условия на н. к. са я накарали да се ч. като ж.
в к., ч. се е у. и з., тъй като се е налагало да с. д. си п. пред камерата и да
извършва ф. си н. в к., без да има възможност да си измие ръцете след това.
Тези условия с. п. и, изпаднала в и., започнала да се у. в с. и да се б.
Претендира обезщетение за двата периода в общ размер на 15 000 лева, лихва
и разходи по делото.
В съдебно заседание се явява лично.
Поддържа изцяло исковата претенция.
В съдебно заседание ответникът по
иска Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на
правосъдието гр. София се представлява от юриск. С., която лично и чрез
представен по делото писмен отговор застъпва тезата, че искът следва да бъда
отхвърлен като недоказан по основание и размер и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Посочва, че наличието на санитарен възел в н. к.
не е сред задължителните условия на чл.96, ал.5 от ППЗИНЗС. Липсата на
санитарен възел и течаща вода в н. к. би могло да създаде известен дискомфорт и
неудобства на настанените лица, но същите по степен и интензитет не надхвърлят прекомерно
обичайните, които съпътстват л. от с., така че да бъдат квалифицирани като „п.
с. и у. д.“ предвид краткия период на пребиваване там-общо *** д.
Представителят на Окръжна прокуратура
Сливен счита, че искът е неоснователен и недоказан с оглед събраните по делото
доказателства.
Въз основа на представените по делото
доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Искът е подаден срещу ГДИН за
заплащане на обезщетение за претърпени с., у. и у. от условията в н. к. в
Затвора С., т.е. касае се за претенция за неимуществени вреди за периода от
03.02.2021 год. до 11.02.2021 год. и от 09.03.2021 год. до 16.03.2021 год.
Според представено по делото писмо от
16.06.2021 год. подписано от началника на Затвора С. и приложените към същото
заповеди от 22.01.2021 год. и от 04.03.2021 год. л. от с. К.В.С. е била н. в н.
к. в Затвора С. за периода от 03.02.2021 год. до 10.02.2021 год. за общо *** д.
и за периода от 09.03.2021 год. до 15.03.2021 год. за *** д. Същата п. в
Затвора С. на 20.10.2020 год. за ч. п. Д. п. като за периода на з. и са и н. ***д.
н.
В писмото е посочено, че в
помещенията устроени за н. к. са оборудвани с легло, шкаф за съхранение на
лични вещи, маса, стол монтирани неподвижно. Помещението разполага с прозорец с
размери достатъчни да осигурят естествено осветление и приток на пресен въздух.
В помещението липсва изграден санитарен възел, но преди н. на лицата в к. им се
разяснявала възможността при необходимост да им бъде осигурен достъп до
санитарен възел. На лицата се предоставя постелъчно бельо, което се сменя
веднъж в седмицата. Ползването на топла вода става ежедневно по график.Същото
важи и за престоя на открито.
Според представените по делото писмени
доказателства- м. б. от д. П. и м.ф.М. з. с. на ищцата позволява н. в н. к.
съответно за *** д. и *** д.
В хода на съдебното производство в
качеството на свидетели са разпитани л.с. Л.С.Ц. и л.с.В.А.А.. Според свидетелските
показания на Ц. с К. са се запознали в затвора, тъй като са в е. г. и по цял
ден са в е. к.Тя също е била в н. к. Виждала е всички н. к. и условията в тях
били еднакви. К. е разделена с метална решетка и не може да се почука на
вратата. Може да махаш на камерата, но надзора често не е там. Тя е викала, но
не са я чували. След като К. излязла от н. к. била със с. с., р. защото се е
налагало да си с. д. п. пред камерата.
Ч. се е з. от този факт няколко дни. Пускат л. от с. в н. к. да ходят до
тоалетна три пъти през деня по график като след 18 часа няма отключване.
Свидетелката А. заявява, че се
познава с К., тъй като са в е. к., в е. г. През п. н. на К. св.А. също била в к.
и чувала как К. вика, но никой не и обръщал внимание. На нея също са и дали к.
да ползва, но тя се е стискала за да не и се налага да я ползва пред камерите.
Казва, че след н. к. К. не се е ч. д.-п., изпаднала в и., в., защото не са я
водели до тоалетна да си с. п.
Искът подаден от К.В.С. срещу ГДИН
съдът намира за процесуално допустим. Макар и да не е конкретно посочено в
исковата молба от съдържанието и може да се направи извод, че се претендират неимуществени
вреди настъпили в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на
ответника във връзка със санитарно-хигиенните условия, при които ищцата е и. д.
н. "*** д. в н. к." за периода от 03.02.2021 год. до 11.02.2021 год.
и „*** д. в н. к.“ за периода от 09.03.2021 год. до 16.03.2021 год.
Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда
на глава единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, а ал. 2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито
актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните според
правилото на чл. 205 от АПК са юридическите лица представлявани от органа (в
случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" със седалище София съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и
осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за
лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът С. са нейни териториални
служби (чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС). За вредите причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в
системата на тази администрация, следва да отговаря юридическото лице.
При това положение Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" има както процесуална, така и материално
правна легитимация да отговаря по предявеният иск.
Както вече бе посочено в случая
исковата защита следва да се реализира по реда на глава 7 от ЗИНЗС.
Ето защо, за да бъде приета
основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС следва кумулативно да бъдат доказани: акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с който се нарушава чл. 3 от закона, настъпила, в резултат на
нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага
до доказване на противното, по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима презумпция и връзка между тях.
Т. е. отговорността на държавата се
ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както при поставянето на лицата в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от
свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3,
ал. 2).
Ищцата твърди бездействие на
специализираните органи по отношение на задължението да осигурят нормални
санитарно-хигиенни условия за и. на н. "*** д. в н. к.", което се
изразява в неосигуряване на санитарен възел и течаща вода, както и липса на
дезинфекция на к. Вследствие на това бездействие същата е претърпяла неимуществени
вреди с., с. и у.
Разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС сочи, че в случаите по чл. 3, ал. 2 от същия закон съдът взема предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се изтърпява наказанието лишаване от свобода
или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на спора.
Нормата на чл. 3 от ЗИНЗС въвежда законови гаранции за съществуването на
нормална битова среда в местата за лишаване от свобода, като приема за
нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение и поставянето им в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Тук следва да се посочи, че
факторите, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност не са изчерпателно изброени.
Конкретните действия, бездействия или
обстоятелства следва да бъдат преценявани според отражението на последиците от
тях върху лишения от свобода при отчитане на основните му човешки права.
В случая съдът намира за доказано
бездействие от страна на служителите на ответника по изпълнение на задължението
вменено им с разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ППЗИНЗС, което може да бъде
преценено като у. ч. д. на ищцата и пораждане у нея на ч. за н. и м.
Разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ППЗИНЗС
сочи, че помещенията, устроени като н. к., трябва да отговарят на всички
хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна
светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване
и обезопасено легло.
Очевидно е, че по този начин
законодателят цели да гарантира защита на основните права на л. от с. ако и същите
да т. д. н. В настоящия случай съдът намира, че по отношение на чистотата на к.
твърденията на ищцата не се доказаха. В съдебно заседание същата посочи, че п.
д. преди да в. в к. същата сама я е почистила с препарати осигурени и от
администрацията.
По отношение обаче на наличието на
санитарен възел в к. и течаща вода съдът намира, че законовите изисквания не са
били спазени. Такива липсват в н. к. на Затвора С. Действително съгласно чл.96,
ал.5 от ППЗИНЗС на наказаните по чл. 101, т. 7
от ЗИНЗС лишени от
свобода задължително се осигурява сутрин, на обяд и вечерта необходимото
съобразно конкретния случай време за личен тоалет ако в к. няма самостоятелен
санитарен възел. Този нормативен текст явно допуска възможността в н. к. да
няма самостоятелен санитарен възел, какъвто е и процесния случай.
Това обаче не означава, че на л. от
с., който и. д. н. не следва да бъде осигурена възможност при всяка
необходимост да осъществява своите ф. н. в съответното санитарно помещение. По делото
се установи, че н. в н. к. няма никаква възможност да сигнализира по какъвто и
да е начин за нуждата да отиде до тоалетна. Същият няма достъп до вратата, нито
има бутон за сигнализация. Единственото излизане до тоалетна се осъществява по
строго определен график като след 18 часа не се разрешава отключване за
тоалетна. Според ищцата и свидетелите преди в. в н. к. на същите се предоставя
к. за ф. н. Този факт не се отрича от ответника и данни за противното не са
ангажирани по делото. Т.е. тези твърдения на ищцата следва да бъдат възприети
за истинни.
При това положение се налага
очевидния извод, че след като е необходимо в н. к. да има непрекъснато к., в която
и. н. да осъществяват ф. си н., то явно разрешаването на въпроса с липсата на
санитарен възел в к. посредством обявения график за посещение на тоалетна не
работи или не работи достатъчно добре.
Необходимостта в к. перманентно да е
налице к. в която ищцата да осъществява ф. си н. и едновременно необходимостта,
тя да се храни и обитава за определен период от време тази к., очевидно налага
извода, че в случая е налице липса на осъществени елементарни хигиенни и битови
стандарти. Поставянето на ищцата в тези условия в резултат на бездействието на
затворническата администрация само по себе си е у., н. ч. д. Горното е достатъчно за да се приеме, че в периода от
03.02.2021 год. до 11.02.2021 год. и от 09.03.2021 год. до 16.03.2021 год. администрацията
е поставила и. н. С. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. При това положение правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че С. е претърпяла твърдените
от нея неимуществени вреди изразяващи се в описаните в исковата молба н. п. с.
Претърпяното от ищцата не е нормална
последица от ограниченията предвидени в закона при и. на д. н. Тези ограничения
са изрично предвидени в закона чл. 96, ал. 4 – 10 от ППЗИНЗС. Отделно от това ал. 11 на текста изрично предвижда,
че на н. на основание чл. 101, т. 7 и 8 ЗИНЗС не се налагат допълнителни ограничения, освен
законоустановените.
Очевидно е, че поставянето на н. л. в
условия, които з. з. му и са у. за д. му не е сред предвидените от закона
ограничения свързани с и. на д. н.
Съдът няма основание да не кредитира
и свидетелските показания, касаещи битовите условия, в които ищцата е била
поставена през процесните периоди.
Съдът подчертава, че в производството
по чл. 284 от ЗИНЗС доказателствената тежест е за ответника, т. е. той
трябва да представи доказателства, чрез които да обори въведената с ал. 5 на
текста презумпция.
Такива доказателства по делото
липсват.
Освен противоправното деяние за
наличието на непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда, която
е в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Вредата представлява
смущение, накърняване или унищожаване на човешки права, относими към имущество,
телесна цялост, здраве и душевно състояние.
Както вече беше посочено, съдът
намира за доказана причинена вреда от неимуществен характер. Не само защото не
е оборена презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, но и защото твърденията на ищцата за п. у. и
с. се потвърждават от събраните в хода на съдебното производство доказателства.
Тук следва да се посочи, че поставянето
на ищцата в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС само по себе си представлява т., способно да породи у
нея ф., е. и м. с. Такова условие според съда, е п. ищцата да спи и се храни в
помещение, в което няма санитарен възел и течаща вода, а ф. н. се з. в к.
Като се отчете ефекта от посоченото
неблагоприятно за ищцата условие в Затвора С., чието осъществяване пряко н. ч.
и д. и само по себе си представлява у. т. следва да се направи извода, че
ищцата действително е претърпяла твърдените от нея неимуществени вреди и тези
вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното бездействие на
затворническата администрация.
Предвид изложеното съдът намира, че
искът е доказан по основание за периода от 03.02.2021 год. до 11.02.2021 год. и
от 09.03.2021 год. до 16.03.2021 год.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът
определя обезщетението по справедливост.
В конкретния случай предвид характера
на деянието, извършено от служителите на ответника, както и естеството, и
степента на п. м. с., при отчитане периода, през който ищцата е била поставена
под въздействие на установеното неблагоприятно условие в Затвора С. общо *** д.,
съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 150 лева.
В останалата част - до пълния
претендиран размер от 15 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Що се касае до претенцията за заплащане на
лихва, то съдът намира същата за основателна, но не от посочената дата. С
исковата молба се претендира заплащане на лихва от датата на увреждането
съответно за първия период от 03.02.2021 год. и за втория от 09.03.2021 год. Съдът
намира, че лихва се дължи, но от датата на подаване на исковата молба – 23.04.2021
год., каквато е постоянната практика на ВАС в подобни случаи.
Основателно е и искането за заплащане от
страна на ответника на разноските по делото. Следва да се осъди ГДИН да заплати
на ищцата разноски по делото в размер на 10 лева представляващи държавна
такса.
Мотивиран от горното Административен
съд Сливен на основание чл.285 от ЗИНЗС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София ДА ЗАПЛАТИ
на К.В.С. ЕГН ********** *** обезщетение в размер на 80 (осемдесет) лева за претърпени неимуществени вреди вследствие на
незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица, служители на ГДИН, свързани с
битовите условия, при които е и. наложено д. н. "*** д. в н. к." -
неизпълнение на задължението по чл. 96, ал. 5 от ППЗИНЗС, за периода от 03.02.2021 год. до 11.02.2021
год. ведно със законната лихва върху
тази сума считано от датата на подаване на исковата молба, а именно 23.04.2021
год. до окончателното и заплащане
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София ДА ЗАПЛАТИ
на К.В.С. ЕГН ********** *** обезщетение в размер на 70 (седемдесет) лева за претърпени неимуществени вреди вследствие
на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица, служители на ГДИН,
свързани с битовите условия, при които е и. наложено д. н. "*** д. в н. к."
- неизпълнение на задължението по чл. 96, ал. 5 от ППЗИНЗС, за периода от 09.03.2021 год. до 16.03.2021
год. ведно със законната лихва върху
тази сума считано от датата на подаване на исковата молба, а именно 23.04.2021
год. до окончателното и заплащане
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за периода от 03.02.2021 год.
до 11.02.2021 год. в останалата му част до пълния претендиран размер от 8 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за периода от 09.03.2021 год.
до 16.03.2021 год. в останалата му част до пълния претендиран размер от 7 000
лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София ДА ЗАПЛАТИ
на К.В.С. ЕГН ********** разноски по делото в размер на 10 (десет) лева
представляващи държавна такса по делото на основание чл.286, ал.3 от ЗИНЗС.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Сливен в 14
дневен срок от съобщаването му на основание чл.285 от ЗИНЗС.
СЪДИЯ: