РЕШЕНИЕ
№ 1189
гр. Велико Търново, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20204110102339 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "Дайнърс клуб
България" АД - град София срещу АНГ. КР. АНГ.. Процесуалният представител на
дружеството развива съображения, че на 10.10.2018 година между страните по делото е
сключен Договор за преиздаване на револвираща международна кредитна карта
DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/, съгласно който на
ответника е предоставена карта с кредитен лимит в размер на 1000.00 лева за
извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от
АТМ или ПОС. Твърди, че кредитната карта е получена от ответника на 21.01.2019
година, за което е съставен протокол. Посочва, че с договора е уговорен 45 дневен
гратисен период, през който не се начислява уговорената фиксирана лихва, а след
изтичане на отчетния период е следвало да погаси усвоената част на кредитния лимит
или минимална погасителна вноска. Твърди, че картоползвателят не е внасял в срок
минималните погасителни вноски по кредита, поради което му е начислявана
наказателна лихва. Посочва, че дължимата от ответника главница възлиза в размер на
987.48 лева, а начислената на основание т. 7 и т. 8 от договора и т. 11.1 от ОУ лихва за
периода от 01.07.2019 година до 30.06.2020 година възлиза в размер на 197.50 лева.
Твърди, че за вземанията си, които са в общ размер на 1 184.98 лева, се е снабдител със
1
заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 1385/2020г. на ВТРС. Направено е искане да бъде
прието за установено по отношение на АНГ. КР. АНГ., че дължи на "Дайнърс клуб
България" АД - град София сумата в размер на 987.48 лева - главница по Договор за
преиздаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и
предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ от 10.10.2018 година и сумата в размер на
197.50 лева - лихва на основание т. 7 и т. 8 от договора и т.11.1 от ОУ лихва за периода
от 01.07.2019 година до 30.06.2020 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени
направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното
производство.
Препис от исковата молба е връчен на ответника чрез назначения му по делото
особен представител, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който оспорва изцяло дължимостта на посочените в исковата молба суми.
Посочва, че в случая по делото не е налице предсрочна изискуемост на кредита.
Развива съображения, че договорът за преиздаване на револвираща кредитна карта е
недействителен, тъй като са налице противоречия със чл. 22, вр. чл. 12, ал. 1, т. 8 и т. 9
ЗПК. Навежда доводи, че от представените по делото доказателства не може да бъде
направен извод, че ответникът е получил самата кредитна карта. Направено е искане
предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и от представения по делото заверен препис от Договор
за преиздаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и
предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ от 10.10.2018 година, ведно с ОУ и
Тарифа на "Дайнърс клуб България" АД - град София /л. 4-17/ се установява, че ищецът
е приел да преиздаде на ответника международна кредитна карта "DINERS CLUB", с
която му се предоставя възможност да извършва безконтактни операции, по реда,
предвиден в ОУ, както и възможност за смяна на ПИН /чл. 18 от договора/. Съгласно
чл. 2 от същия страните са постигнали съгласие издателят да прехвърли салдото,
налично по партидата /разполагаемият кредитен лимит/, съгласно Договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на
кредитен лимит /овърдрафт/ с клиентски номер 1020013392980 и да предостави на
титуляра правото да ползва кредитен лимит /овърдрафт/ в размер на 1 000.00 лева с
преиздадената кредитна карта, като титулярът погасява натрупаното преди
преиздаването на кредитната карта салдо /изразходван кредитен лимит/ по начин и
срокове, уговорени с издателя, които с договора не се променят, а срокът за ползване и
погасяване на кредитния лимит /овърдрафта/ е до 30.09.2019 година, но същият може
2
да бъде подновен, при условията и по реда, предвидени в ОУ. В тази връзка по делото
са приложени и Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ от 16.05.2017 година
/18-20/. Ответникът е получил платежната си карта на 21.01.2019 година, видно от
протокола от същата дата /лист 17/. Съгласно чл. 6 от договора за всички операции,
извършвани с картата, отчетени през един отчетен период, титулярът има право на
гратисен период със срок до 45 дни, през който не се начислява договорна лихва, като
титулярът има право на гратисен период само при условие, че до датата на падежа на
отчетния период той погаси пълния размер на плащанията с картата през отчетния
период. Определение на понятието „дата на падежа“ се съдържа в ОУ, съгласно което
това е датата, до която титулярът е длъжен да погаси изцяло задължението за изтеклия
отчетен период или най-малко минимална погасителна вноска, като за датата на
падежа се счита 15-то число на месеца, следващ изтичането на отчетния период.
Съгласно ОУ минималната погасителна вноска, която титулярът е длъжен да погасява
ежемесечно в е размер на 5% от дебитното салдо по партидата към последния ден от
изтеклия отчетен периода, но не по-малко от 10 лева. При неизпълнение на
задължението на ответника да погаси до датата на падежа и в съответствие с гратисния
период пълния размер на задълженията по картата, титулярът заплаща на издателя
върху непогасените суми фиксирана годишна лихва в размер на 19% /чл. 7 от
договора/, а при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период на
пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярът заплаща на издателя
върху непогасената част от минималната погасителна вноска наказателна лихва, която
към датата на подписване на договора е посочената в чл. 7 от договора лихва плюс
надбавка в размер на 6 пункта. В приложената по дело Тарифа на „Дайнърс Клуб
България“ АД са посочени таксите при използване на кредитната карта за получаване
на пари в брой през ПОС терминал или при плащане чрез АТМ устройство. При
допусната забава при плащането, на което да е задължение по договора за период по –
дълъг от 5 работни дни, банката – кредитор може да обяви овърдрафта за предсрочно
изискуем, за което следва да уведоми писмено картодържателя – т. 13.1 от ОУ, а
съгласно т. 13.2.1 от ОУ кредитът става автоматично изцяло и предсрочно изискуем,
без да дава допълнителен срок за изпълнение когато е налице забава на плащането на
което и да е задължение на титуляра към издателя за срок по-дълъг от 150 календарни
дни, считано от датата на която задължението е станало изискуемо.
По делото са приложени и извлечения от счетоводството на ищеца за
движението по партидата на кредитната карта на ответника за периода от 01.06.2017г.
до 01.09.2020 година от които е видно, че от 19.05.2017 година същият е извършил
множество тегления на пари в брой от АТМ устройства и покупки чрез ПОС терминал,
извършвал е внасяне на средства за погасяване на задълженията си, като към
01.09.2020 година общия размер на задължението му за главница е в размер на 1 209.98
3
лева, с крайна дата за плащане – 15.09.2020 година.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза /л. 99-104/, което не е оспорено от страните и което настоящият съдебен
състав кредитира изцяло като компетентно и обективно дадено, се установява, че за
периода от 01.05.2017 година до 31.08.2020 година ответникът е извършил тегления
или покупки с предоставената му кредитна карта в размер на 2 414.70 лева, като в
табличен вид са отразени начислените револвираща лихва и лихва за просрочие, както
и направените вноски за погасяване на задълженията общо в размер на 1 810.18 лева,
като последното постъпление по сметката по кредитната карта е с дата 22.07.2019
година, след което ответникът не е извършвал плащания за погасяване на
задълженията си. На база на извършените справки и изчисления, включително след
приспадане на направените от ответника вноски, вещото лице е достигнало до извод,
че общия размер на задължението на последния по процесния договор възлиза на
1 209.98 лв., от която сумата в размер на 983.48 лева - главницата, сумата в размер на
197.50 лева - договорна лихва и 29.00 лв. - договорни такси.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 1385 по описа на Районен съд - Велико
Търново за 2020 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 02.07.2020 година е издадена Заповед №
260021 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника АНГ.
КР. АНГ. за сумата в размер на 987.48 лева – главница по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта DINARS CLUB, сумата от 197.50 лева –
наказателна лихва върху главницата от 01.07.2019 година до 30.06.2020 година, ведно
със законна лихва от подаване на заявлението – 30.06.2020 година до изплащане на
вземането, както и за сумата в размер общо на 75.00 лева – разноски за заповедното
производство. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е
указано, че може да предяви иск за вземането си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта
за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
4
основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо
в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно
облигационно отношение между страните по договора за кредит, усвояването на
кредита от ответника, настъпилата изискуемост на вземанията по кредита и размера на
претендираните отделни вземания.
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства безспорно се установява
съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по делото
по сключен между тях Договор за преиздаване на револвираща международна
кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ от
10.10.2018 година. Ищецът е изправна страна по договора, доколкото е изпълнил
задължението си да предостави на ответника платежна карта за извършване на
уговорените в договора платежни операции. Неоснователно в тази насока се явява
възражението на назначения на ответника особен представител, че А.А. не е получил
същата. Макар да не е сложена отметка за получаване на картата, в протокола /л. 17/
изрично е посочен номерът и валидността на преиздадената карта и клиентът е
положил подписа си, поради което настоящият съдебен състав приема, че протокола
касае именно получаването на картата. Във връзка със сключения между страните
договор ищецът е предоставил на ответника правото да прехвърли салдото, налично по
партидата /разполагаемият кредитен лимит/, съгласно Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен
лимит /овърдрафт/ с клиентски номер 1020013392980 /л. 18-20/ и да предостави на
титуляра правото да ползва кредитен лимит /овърдрафт/ в размер на 1 000.00 лева с
преиздадената кредитна карта. От приложените по делото извлечения по партидата на
кредитната карта /л. 21-41/ и от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза безспорно се установява, че след 19.05.2017 година ответникът чрез
извършването на транзакции с предоставената му картата, изразяващи се в тегления на
пари в брой от АТМ устройства и покупки чрез ПОС терминал е усвоил изцяло
предоставения му кредитен лимит. Към 15.08.2020 година непогасените суми за
главница, съгласно заключението на ССчЕ са били в размер на 983.48 лева.
Усвояването на суми по кредита в период от 19.05.2017 година до 15.08.2020 година е
породило задължението на ответника до 15-то число на месеца, следващ изтичането на
отчетния период, да погаси изцяло задължението за изтеклия отчетен период или най-
малко минимална погасителна вноска в размер на 5% от дебитното салдо по партидата.
При неизпълнение на задължението на ответника да погаси до датата на падежа и в
съответствие с гратисния период пълния размер на задълженията по картата,
титулярът заплаща на издателя върху непогасените суми фиксирана годишна лихва в
размер на 19% /чл. 7 от договора/, а при непогасяване до датата на падежа на
съответния отчетен период на пълния размер на минималната погасителна вноска,
титулярът заплаща на издателя върху непогасената част от минималната погасителна
5
вноска наказателна лихва, която към датата на подписване на договора е посочената в
чл. 7 от договора лихва плюс надбавка в размер на 6 пункта. Видно от приложените по
делото документи и от заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза
ответникът е правил частични погашения по кредита чрез внасяне на суми, но същите
не са достатъчни за покриване на усвоената сума по главницата. От заключението на
вещото лице се установява, че за периода от 01.07.2017 година до 30.06.2020 година
размерът на дължимата лихва върху неплатена част от главницата възлиза в размер на
197.50 лева, а размер на начислените такси по договора за същия период е в размер на
29.00 лева.
За да бъде уважен предявения по делото иск е необходимо да бъде установено,
че е настъпила и изискуемостта на вземанията. Ищецът следва да докаже, че са се
осъществили предвидените в договора условия, които пораждат правото му да иска
изпълнение на задълженията от страна на длъжника. В тази връзка следва да се има
предвид, че при действието на договора, при неизпълнение на задължението му за
плащане на цялото задължение за отчетния период или на минималната погасителна
вноска, кредиторът му начислява фиксирана лихва и наказателна такава за срока на
просрочието. Освен това, видно от сключения между страните договор /чл. 3/ и
приложените към него ОУ /т. 18.1.1/ срокът за ползване и погасяване на кредитния
лимит е 30.09.2019 година, като същия се подновява автоматично всеки път за нов
едногодишен период, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за
прекратяван на договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок, т.е. към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срокът на договора не е бил изтекъл. В тази връзка ищецът обоснова
изискуемостта на вземанията си с настъпила предсрочна изискуемост на същите на
основание т. 13.2.1 от ОУ, съгласно която кредитът става автоматично изцяло и
предсрочно изискуем, без да дава допълнителен срок за изпълнение когато е налице
забава на плащането на което и да е задължение на титуляра към издателя за срок по-
дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която задължението е станало
изискуемо. Безспорно от събраните по делото доказателства последното, извършено от
ответника плащане за погасяване на задълженията му към ищеца е от 22.07.2019
година.
Следва да се има предвид, че предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като по аргумент от
разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ обявяването на предсрочната изискуемост
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми. Същата има действие от момента на получаване
6
от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й /т. 18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.
д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Трайна е съдебната практика на ВКС, че кредиторът
може да обявява предсрочната изискуемост на вземанията си и с исковата молба, като
в този случай следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на
длъжника това волеизявление на кредитора стига до него, т.е. това е и моментът на
настъпване на предсрочната изискуемост /Решение № 86 от 27.10.2020 година по т.д.
№ 2118/2019 година на I т.о. на ВКС, Решение № 139 от 05.11.2014 година по т.д. №
57/2012 година на I т.о. на ВКС; Решение № 114 от 07.09.2016 година по т.д. №
362/2015 година на II т.о. на ВКС и др./. Когато изявлението на кредитора за
предсрочна изискуемост на вземането се съдържа в исковата молба, правните
последици от обявяването и настъпват с връчването на препис от исковата молба,
независимо дали я е получил лично или чрез назначен на същия особен представител,
ако са налице предвидените в договора обективни предпоставки. Така обявяването на
кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми /Решение № 10 от 25.02.2020 година по
т.д. 16/2019 година на II т.о. на ВКС/. В случая по делото, от събраните доказателства
не се установява преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
на исковата молба кредиторът да е отправил волеизявление до длъжника, че прави
кредита предсрочно изискуем. С исковата молба обаче кредиторът се позовава изрично
на последиците от настъпилата предсрочна изискуемост, т.е. волята на ищеца е именно
същата да бъде обявена на длъжника. В този смисъл настоящият съдебен състав
приема, че с връчването на препис от исковата молба на ответника, чрез назначения му
по делото особен представител, ищецът е уведомил ответника, че му по договора е
предсрочно изискуемо в целия му размер. Исковата молба е връчена на 16.03.2021
година, поради което възражението за нарушаване на разпоредбата на чл. 6 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено със решение на
НС на 12.03.2020 година, и за преодоляване на последиците, се явява несъстоятелно.
На следващо място неоснователно се явява и възражението на процесуалния
представител на ответника за недействителност на процесния договор поради
противоречието му със ЗПК, напротив – същия отговаря на всички изисквания на
същия. Изцяло в съответствие с т. 8 на чл. 12, ал. 1 ЗПК в чл. 7 от договора е
предвиден фиксирана годишна лихва в размер на 19 %. Посочената в чл. 8 от договора
годишна лихва се отнася до случаите, когато е продължен срокът на договора след
30.09.2019 година, като в този случай на титуляра е предоставена възможността да
прекрати договора и да погаси задълженията си при условията, посочени в договора.
Отново в съответствие с т. 9 от разпоредбата са посочени ясно и годишният процент на
разходите /ГПР/ – 21.26 % и общата дължима сума от титуляра – 1 109.92 лева, които
7
са отделни и независими показатели, като са отразени и взетите предвид допълнителни
допускания в съответствие с определения в приложение № 1 начин за изчисляване на
ГПР. Следва да се има предвид, че именно в приложение № 1 е посочен начинът за
изчисляване на ГПР, като липсва изискване този начин да намери отражение в
договора за кредит.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че договорът за
револвиращ кредит валидно е обвързвал страните за срока му, който на основание т.
18.1.1 от ОУ е подновяван автоматично всеки път с нов едногодишен срок, тъй като
никоя от страните не е уведомила другата за прекратяването му най-малкото 30 дни
преди изтичане на текущия срок. Освен това от заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установява, че към датата на подаване на
исковата молба задължението на ответника по договора е в размер на 983.48 лева –
главница; в размер на 197.50 лева – договорна лихва за периода от 01.07.2019 година
до 30.06.2020 година, както и в размер на 29.00 лева – такси, които не са предмет на
настоящото производство. Освен това безспорно се установява, че последната вноска
за погасяване на задълженията на ответника е извършена на 22.07.2019 година, като
след тази дата не са извършвани плащания по партидата на кредита. Именно
посоченото обстоятелство обосновава правото на кредитора да обяви задължението на
ответника за предсрочно изискуемо на основание т. 13.2.1 от ОУ и което право ищецът
е упражнил с връчването на препис от исковата молба на ответника, чрез назначения
му по делото особен представител.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК се явяват основателни и
доказани за сумата от 983.48 лева, представляваща главница по Договор за преиздаване
на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на
кредитен лимит /овърдрафт/ от 10.10.2018 година, за сумата в размер на 197.50 лева –
договорна лихва върху главницата за периода от 01.07.2019 година до 30.06.2020
година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.06.2020 година до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 260021 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
02.07.2020 година по Ч.гр.д. № 1385/2020г. по описа на Районен съд - Велико Търново.
В останалата част - над уважения размер за претендираната главница до пълния
предявен размер от 987.48 лева, която разлика е в размер на 4.00 лева предявеният по
делото иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД се
явява неоснователен и недоказан, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен в
тези му част.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
8
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на разноски общо в размер на 640.00
лева, от които за държавна такса в размер на 75.00 лева, за възнаграждение за особен
представител на ответника в размер на 315.00 лева и за депозит за изготвяне на ССчЕ в
размер на 250.00 лева, респективно - за заповедното производство дължи заплащането
на разноски в размер на 75.00 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АНГ. КР. АНГ. от *, с ЕГН
**********, че дължи на "ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ" АД, със седалище и
адрес на управление град София, бул. "България" № 81 Г, с ЕИК ********* СУМАТА
в размер на 983.48 лева /деветстотин осемдесет и три лева и четиридесет и осем
стотинка/ - главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за
преиздаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и
предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ от 10.10.2018 година, СУМАТА в
размер на 197.50 лева /сто деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/ - договорна
лихва върху главницата за периода от 01.07.2019 година до 30.06.2020 година, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 30.06.2020 година до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 260021 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.07.2020
година по Ч.гр.д. № 1385/2020г. по описа на Районен съд - Велико Търново, като
отхвърля предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер за претендираната главница до пълния
предявен размер от 987.48 лева, която разлика е в размер на 4.00 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА АНГ. КР. АНГ. от *, с ЕГН ********** да заплати на "ДАЙНЪРС
КЛУБ БЪЛГАРИЯ" АД, със седалище и адрес на управление град София, бул.
"България" № 81 Г, с ЕИК ********* сумата в размер на 640.00 лева /шестстотин и
четиридесет лева/, представляваща направените от дружеството в исковото
производство съдебни разноски, както и сумата в размер на 75.00 лева /седемдесет и
пет лева/, представляваща направените от дружеството в заповедното производство
съдебни разноски,.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 1385 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2020 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
9
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10