№ 46
гр. Пловдив , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на втори август, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Димитър Ангелов Ангелов (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600359 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Кр. Е., защитник на осъдения К. Б. К., против
определението по н.о.х.д. № 1168/21 г. на ПОС, с което в полза на държавата е отнет
собственият на последния л.а. „Ф.“ с рег. № **** на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК – като
средство, послужило за извършване на престъплението по чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. ал.1 вр. чл.
20, ал. 2 НК.
Според жалбоподателя по делото не са събрани данни, че иззетият автомобил е
послужил за извършване на престъплението; не може да се приеме това и по подразбиране,
доколкото осъществяването на престъпния състав не предполага използване на МПС. Сочи
се и противоречие в преценките на първия съд, доколкото не е формирал мнение относно
намиращи се багажника на същия автомобил вещи. Формулираното искане е обжалваното
определение да се отмени.
При пренията осъденият и защитниците му (неговата майка и адв. Е.) потвърдиха
искането за отмяна на определението, с което автомобилът е отнет в полза на държавата
като вещ, послужила за извършване на престъплението.
Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив счита, че обжалваният съдебен
1
акт е законосъобразен и следва да се потвърди.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като провери данните по делото,
съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери за
установено следното:
Н.о.х.д. № 1168/21 г. по описа на ПОС е образувано по реда на Глава двадесет и
девета от НПК – по внесено споразумение за решаването му. При спазване на
диференцираната процедура по посочената глава от НПК съдът е одобрил споразумението, с
което за извършено престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК
подсъдимият К. Б. К. се е съгласил да понесе наказание лишаване от свобода.
В последващо производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК съдът се е занимал с
приобщените като веществени доказателства предмети, иззети включително от владението
на осъдения. Сред тях е процесният лек автомобил „Ф.“. Бил е прав да се позове на чл. 53,
ал. 1, б. „а“ НК и на това основание да го отнеме в полза на държавата. Според
формулираната на досъдебното производство обвинителна теза пострадалият е бил отвлечен
от осъдения (и негови съучастници) с помощта на споменатото МПС, принадлежността на
която не е спорна. Тази именно теза е послужила за формулиране на обвинението в
постановлението за привличането му като обвиняем. Сетне същото обвинение е било
предмет на споразумението за решаване на делото, сключено между прокуратурата и
защитата на обвиняемия.
Вярно е, че използването на МПС не е обективен елемент от състава на
престъплението по чл. 142 НК, но разпоредбата на чл. 53 НК и не поставя подобно условие.
Важното е в конкретния случай използването на МПС да е направило възможно
осъществяването на престъпния състав, по който е повдигнато обвинението. Разискваният
казус е именно такъв.
Въпросът в кой точно момент от развитието на инкриминираната ситуация
превозването на пострадалия е било доброволно и в кой – противоречащо на неговата воля,
не е от значение при решаване на въпросите по чл. 53 НК. Важното е, че престъплението е
било реализирано в рамките на тази ситуация – в момент, когато осъденият и съучастниците
му са игнорирали волята на пострадалия да остане на определено място в пространството и
вместо това са го транспортирали до друго място, използвайки спорното превозно
средство.
ПАС не може да последва предложението на защитата да има предвид мнението на
пледиралия пред първата инстанция прокурор за връщане на това МПС. Мнението на
прокурор П. не е мотивирано по понятен начин и в последна сметка въобще не се разбира.
Става ясно единствено, че иска връщане на превозното средство, с което е превозван
пострадалият, което пък противоречи обвинителната теза, отстоявана с подписването на
споменатото споразумение.
2
Що се отнася до вещите, които и досега се намират в автомобила (иззети с неговото
изземване), окръжният съд е дължал произнасяне и по тях, макар и да не са приобщени като
веществени доказателства. Въззивната инстанция няма правомощието да го замени в това.
Подобен подход би противоречал на организацията на инстанциония контрол, доколкото би
обезсмислил и така – обезличил първоинстанционната преценка.
Така че подложената на въззивна проверка част от определението е съобразена с
изискванията на материалния и процесуалния закон и в тази връзка подлежи на
потвърждаване. А въззивната жалба – на отхвърляне.
Пропускът на ПОС да се произнесе относно част от иззетите вещи, както и относно
книжата и документите, които се намират в автомобила (без да са иззети по официален ред),
следва да бъде отстранен по реда на ново производство по реда на чл. 306 НПК.
Мотивиран от горното, ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението № 233/14.06.21 г. по н.о.х.д. № 1168/21 г. на ПОС в
частта, с която на основание чл. 53, ал.1,б.“а“ НК е отнет в полза на държавата л.а. „Ф.“ с
рег. № ****, син металик, ведно с ключодържател с ключ за автомобил с логото на „Ф.“,
собственост на К. Б. К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3