Решение по дело №205/2024 на Административен съд - Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №20 от 15.02.2024г., постановено по АНД №20231620200558/2023г., Районен съд Лом е потвърдил Наказателно постановление №BG2023/4000-363/31.10.2023г. издадено от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митници Русе, с което на Е.„Халер-Валерий Димитров [населено място] на основание чл.234, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, т.1 от Закон за митниците (ЗМ) са наложени имуществени санкция в общ размер на 21561, 92 лева.

Недоволен от така постановеното решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат Сребрева, го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание, касатора не се явява, като от пълномощника му адвокат Сребрева е постъпило писмено становище със заявено искане за спиране на делото с оглед висящ преюдициален спор, като в същото се поддържа жалбата си и развива касационните основания.

Ответника, чрез пълномощника си юрисконсулт И., оспорва жалбата в постъпила по делото молба, в който излага доводи, че обжалваното решение е правилно, като претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава становище, че не е налице основание за спиране на съдебното производство, като по същество на спора дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и обосновано.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая са налице безспорно установени 55 бр. административно нарушение на разпоредбата на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ.

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за неправилно, при следните доводи:

Видно от съдържанието на АУАН и Наказателно постановление №BG2023/4000-363/31.10.2023г. издадено от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митници Русе в случая са установени 55 бр. самостоятелни нарушения на разпоредбата на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ. Въззивният съд е бил сезиран с жалба, с която се претендира незаконосъобразност на наказателното постановление в цялост, тоест по отношение на всяко от самостоятелно наложените имуществени санкции на основание чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ. При така формиран предмет на съдебния спор, въззивният съд е следвало да изследва и изложи самостоятелни мотиви по отношение на всяко от описаните 55 бр. самостоятелни административни нарушения, което не е сторено. Вместо излагането на мотиви, въззивният съд е подходил формално и с общи мотиви е приел, че нарушението на разпоредбата на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ е установено по отношение на всяка от наложените имуществени санкции. Действително при наличието на 55 бр. самостоятелни нарушения се следва излагане на мотиви в голям обем, като те следва да са всяка една от наложените имуществени санкции, но само така ще е налице възможност за касационната инстанция да осъществи надлежен инстанционен контрол. Като не сторил горното, въззивният съд препятства възможността за решаване на спора по същество, което налага делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същият съд, който да изложи самостоятелни мотиви по законосъобразността на всяко отделно от 55 бр описани административни нарушения разпоредбата на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ и да се произнесе за приложимостта на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН.

При наличието на тези доводи, настоящата съдебна инстанция е лишена от възможност да се произнесе по изложените от касатора основания, което налага делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на районният съд.

Настоящата съдебна инстанция счита, че искането за спиране на съдебното производство предвид наличието на преюдициален за делото висящ съдебен спор е неоснователно. Това е така, тъй като в случая контрола за законосъобразност по реда на ЗАНН е свързан с проверка на обстоятелства, които водят до установяване на административно наказание, респективно в случая до налагане на имуществени санкции. В случай, че спора който се поддържа, че е преюдициален и приключи след постановяване на окончателен съдебен акт по настоящия съдебен спор е налице възможност за възобновяване на административнонаказателното производство по реда на Раздел VIII от ЗАНН.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за основателна. Обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при липса на мотиви относно факти от значение за спора, предвид което на основание чл.222, ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение №20 от 15.02.2024г., постановено по АНД №20231620200558/2023г. по описа на Районен съд Лом.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд Лом.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на настоящето съдебно производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.