№ 10675
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110167474 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
04.10.2022 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Христина Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №67474 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Правната квалификация на исковете е по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.9,
ал.1 от ЗПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по повод на постъпила в законен срок в съда искова молба от цесионера
......... със седалище и адрес на управление: гр........ представлявано от ......... Управител, чрез
адв.Г. Х. от САК, срещу С. Б. Т., с която се иска да се признае със сила на пресъдено нещо
1
дължимостта на следните суми: сума от 504,40 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит №........, сключен с ........, за периода: 04.11.2015г.- 04.04.2016г., ведно
със законна лихва от 29.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и обезщетение
за забава в размер на 144,32 лв., за периода от 29.10.2017г. до 23.10.2020г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №52675/2020г. по описа на СРС,
165 състав, обезсилена частично с Определение от 01.02.2022г., на основание чл.415, ал.5 от
ГПК. Посочено е, че е сключен Договор за потребителски кредит между цедента „...... и
ответника за сумата от 5 000 лв., платима на 97 месечни вноски, с краен срок на погасяване-
04.04.2016г., като на 30.01.2009г. е извършено последното плащане. Изложени са твърдения,
че вземането е прехвърлено на ищцовото дружество на 18.01.2016г. от кредитодателя, за
което ответникът е бил уведомен надлежно, като за периода след датата на цесията до
депозиране на исковата молба ответникът не е погасил задълженията си. Претендират се
сторените разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез
адв.С. Г. от САК, с който се оспорва основателността на иска. Оспорва се да е надлежно
уведомен за цесията. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни, поради следните съображения:
Приложен към исковата молба е препис на горния договор за потребителски кредит, с
краен падеж: 04.04.2016г., запис на заповед за кредитното задължение, с издател-
кредитополучателя и молба за кандидатстване за кредит.
Между кориците на делото се намира банково бордеро №3311010 за усвояване на
кредита, спрямо което не е допуснато откриване на производство по чл.193 от ГПК.
Ищецът представя договор за възлагане на вземания, без дата, сключен между
кредитодателя и ищеца, както и уведомление за цесия до кредитополучателя, без данни за
връчването му на последния, за което са му дадени указания с доклада.
По делото е допуснато и прието заключение по съдебна счетоводна експертиза,
съгласно което с горното банково бордеро е извършен вътрешнобанков превод на сумата по
кредита от 5 000 лв., като е удържана от банката такса от 125 лв., съгласно чл.6, т.2 от
сключения договор и разликата от 4 875 лв. е предоставена на разположение на
кредитополучателя, като сумата от 4 850 лв. е усвоена чрез изплащане на каса, в периода:
04.03.2008г.- 06.03.2008г., като в сметката е останала наличност от 25 лв. Посочено е, че
кредитополучателят е извършил 10 бр. погашения за сумата от общо 811,80 лв., като
последното плащане е на 30.01.2009г. Изчислени са размерите на главницата за исковия
период и на претендираната законна лихва за забава.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
При иск за реално изпълнение на договорно задължение ищецът следва да докаже, че е
налице валидно сключен договор, който е породил правните си последици и че е изправната
страна по него. При предоставен потребителски кредит в полза на кредитодателя след
изтичане срока действие на договора или при надлежно обявена предсрочна изискуемост се
пораждат вземания срещу кредитополучателя за непогасените главница, възнаградителна
лихва, мораторна лихва, неустойки и такси, ако такива са уговорени в конкретен размер и
при настъпването на съответните правопораждащи предпоставки. Изискуемостта на
парично задължение се свърза или с изтичане на уговорения срок, или с надлежно обявяване
на предсрочна изискуемост, която представлява санкция за неизправността на длъжника и
отнема преимуществото на срока. Съгласно чл.15 от сключения договор, при неплащането
2
на която и да е от вноска за главница или лихва, настъпва предсрочна изискуемост на целия
кредит, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Видно от приетото
заключение е, че плащанията по кредита са преустановени на 30.01.2009г. Договорките
между страните имат силата на закон за тях. С оглед на горното следва да се приеме, че от
05.02.2009г. са били налице условията за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга,
което съобразно тълкувателната практика на ВКС е следвало да бъде извършено чрез
нарочно уведомление, за да се иницира успешно заповедно производство срещу длъжника
по кредита. Не са налице данни цедентът да е предявил правата си по реда на заповедното
производство. Независимо от това към момента на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК от ищцовия цесионер общата погасителна давност за дълга за главница е изтекла,
считано от датата на настъпване на предсрочната изискуемост, в който случай падежа на
вноските по погасителния план е ирелевантен. Изтекла е и по- кратка погасителна давност,
приложима за вземанията за лихви по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. С оглед на горното следва
исковите претенции да бъдат приети за неоснователни.
За пълнота следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД,
длъжникът следва да бъде уведомен за извършена промяна на личността на кредитора. За
изпълнение на горното предявилият претенцията си пред съд цесионер носи
доказателствената тежест. Доказателства за извършване по надлежен ред на горното не се
намират между кориците на делото. Не може да се проверя чрез заповедното производство
дали се оспорва задължение, смяната на кредитора по което не е надлежно съобщена на
длъжника, поради липсата на активна процесуална легитимация за заявителя- ищец в
настоящото производство. Във всяко съдебно производство съдът осъществява функция по
приложение на основните принципи на гражданския процес. Заповедното производство е
факултативен правен ред за защита на изискуеми граждански субективни притезания.
Заповед за изпълнение се издава само за изискуеми и безспорни вземания, по които
единственият въпрос е дали се оспорват от насрещната страна. Заповедта за изпълнение
няма характер на покана за плащане, подобно на исковата молба. При невъзможност за
заявителя да реализира вземанията си по реда на заповедното производство следва да
предяви претенцията си по исков ред, в който случай ведно с исковата молба следва да
представи писмено уведомление за извършената цесия за връчване на ответната страна.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ответникът претендира разноски за исковото
производство за адвокатско възнаграждение от 300 лв. за процесуална защита по делото,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие, които следва да се присъдят
в негова полза.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......... със седалище и адрес на управление: гр........
представлявано от ......... Управител, срещу С. Б. Т., ЕГН:**********, установителни искове
за признаване дължимостта на следните суми: сума от 504,40 /петстотин и четири лева и
четиридесет стотинки/ лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№........, сключен между ........ и С. Б. Т., за периода: 04.11.2015г.- 04.04.2016г. и сума от
144,32 /сто четиридесет и четири лева и тридесет и две стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода от 29.10.2017г. до 23.10.2020г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №52675/2020г. по описа на СРС, 165
състав, частично обезсилена с Определение №*********/01.02.2022г. по ч.гр.д.
№52675/2020г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
3
ОСЪЖДА ......... със седалище и адрес на управление: гр........ представлявано от .........
Управител, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на С. Б. Т., ЕГН:**********, сума в
размер на 300 /триста/ лв., представляваща сторени деловодни разноски в производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат препис на страните, чрез процесуалните им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4