№ 14652
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110126940 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявен е иск от „Т.С.“ ЕАД срещу А. В. К. за осъждане ответника да заплати на
ищеца следните суми: 4827.36 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и
неплатена топлинна енергия за имот в гр.София, ****, аб.№ ***, за периода от 01.05.2017г.
до 30.04.2020г., както и 763.29лв. лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до 16.03.2021г.,
ведно със законната лихва, считано от 17.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата от
45.10лв. – главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 31.03.2021г.,
ведно със законната лихва считано от 17.05.2021г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 7.32лв. – лихва за забава за периода от 31.08.2018г. до 16.03.2021г.
Ищецът твърди, че ответникът А. В. К. е бил клиент на топлинна енергия за битови
нужди за имот в гр.София, ****, аб.№ ***, като за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г.
била доставена топлинна енергия остойностена на сумата от 4827.36лв., като се дължала
лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до 16.03.2021г. в размер на 763.29лв., както и била
неплатена и дължимата цена на за услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018г.
до 31.03.2021г. в размер на 45.10лв., като се дължали лихва за забава за периода от
31.08.2018г. до 16.03.2021г. в размер на 7.32лв.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника А. В. К., която в
изискуемия от закона срок е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като
неоснователни. Релевира довод, че от представените с исковата молба доказателства няма
данни да е потребявал топлинна енергия или имотът да се обитава от други лица. Твърди, че
постоянният му адрес е в Руската федерация. Счита, че представените по делото съобщения
1
към фактури не установяват задължения към ищеца, така и не били представени
доказателства за проверка на монтирани в имота топломери и за изготвяни изравнителни
сметки. Оспорва предявените искове по размер. Релевира възражение за погасяване на
вземанията по давност.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „Термокомплект“ ООД.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа и правна страна:
Настоящият състав намира, че е компетентен да се произнася по исковете с оглед
правилата на чл.16 вр. чл.15 (с приложимо българско право вр. чл.95 КМЧП) с оглед
сключения договор за доставка на топлинна енергия (л.11), така и с оглед наличието на
вписано обстоятелство в регистър Булстат на местоизвършване на дейност на ответника
(л.45).
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.200 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ,
и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително
правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено
количество топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на
ответника, съответно на наследодателя на ответника) и 2. продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача. По иска с правно основание чл. 86,
ал. 1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е възложено да докаже изпадането в забава
на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за
процесния период. В тежест на доказване на ответника е възложено да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, а по възражението за погасяване по давност –
възложено е в тежест на ищеца да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията
са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е лице, което има договор с енергийното
предприятие по чл.149 ЗЕ, съответно е собственик на процесния имот или е лице, в полза на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Съгласно т.1 на ТР2/17.05.2018г. по
2
т.д. № 2/2017г. на ВКС – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“ От приетото
по делото заявление – декларация рег.№ Г-4320/22.02.2017г. се установява, че ответникът е
поискал разкриване на партида за имот в гр.София, ж.к. зах.Фабрика, ул. Кукуш № 61, ет.7,
ап.35, аб.№ ***, в качеството му на собственик (с оглед приетия нот.акт за покупко-
продажба на недвижим имот от 21.11.2016г., по силата на който ответникът придобил
собствеността върху процесния топлоснабден имот), от което съдът приема, че между
страните е налице валидно сключен договор за продажба на топлоенергия при публично
известно общи условия, действал за процесния имот през процесния период, доколкото няма
данни същият да е бил развален, съответно прекратен.
Съгласно приетите по делото ОУ на ищеца – в чл.33 от последните е уредено, е
клиентите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45–
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като след изтичане на срока, се
дължи законна лихва от деня на забава до плащането (чл.33, ал.5). В чл.22 от същите е
уредено, че дялово разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача
(ищец) чрез възлагане на търговец (ТЛП), избран от клиентите, като клиентът на топлинна
енергия заплащане на продавача стойността на услугата дялово разпределение. По
отношение на размер на доставеното количество топлинна енергия, съдът кредитира
заключението на вещото лице по СТЕ, съгласно което се установява, че в процесното
жилище за процесния период абонатът е доставена и начислена топлинна енергия в общ
размер на 5517.07лв. с ДДС, като за периода от м.05.2017г. до м.02.2018г. вкл. е
остойностена цена в размер на 464.93лв. Оттук съдът приема иска за заплащане на
топлинна енергия за основателен. С оглед основателност на вземанията за главници за
топлинна енергия и за дялово разпределение, основателни се явяват и акцесорните искове за
мораторна лихва, доколкото са настъпили основанията за начисляването им по чл.33, ал.5
ОУ.
От приетите по делото писмени доказателства (Договор № 315/11.09.2002г.,
Протокол от ОС на ЕС от 27.08.2002г., Договор № У-Н996/02.11.2007г. и главни отчетни,
документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки, изравнителни
сметки и протоколи за неосигурен достъп), съдът приема за доказано, на база цитираните
писмени доказателствени средства, вкл. с оглед неоспореното заключение на вещото лице,
че услугата дялово разпределение е била осъществена от ТЛП, като с оглед чл.22, ал.2 от
Общите условия ответникът дължи заплащането на ищеца на осъществената услуга дялово
разпределение, в която е в размер на 45.10лв. за процесния период, за който е претендирана
3
(01.07.2018г. до 31.03.2021г.), т.е. искът за главница за дялово разпределение се явява
основателен, съответно е основателен акцесорния иск за лихва за забава.
По възражението за погасителна давност:
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в Общи
условия, в които е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Процесният период е от м.05.2017г. до м.04.2020г., а исковата молба е от 17.05.2021г., като с
оглед чл.3, т.2 ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020г. до 22.05.2020
г., следователно възражението за давност се явява частично основателно за периода от
м.05.2017г.до м.02.2018г., поради което по принцип погасена по давност се явява сумата от
464.93лв. главница за топлинна енергия, следователно искът за главница е основателен за
сумата от 5052,14лв., като ищецът е претендирал главница в размер на 4827.36лв., т.е. искът
му се явява изцяло основателен.
Доколкото вземания за главница за топлинна енергия за периода от м.05.2017г.до
м.02.2018г. са погасени по давност, с оглед чл.119 ЗЗД са погасени по давност и лихвите
върху сумата от 464.93лв., като дължими остават другите лихвите, начислени върху
непогасената по давност главница (5052,14лв.), която лихва, при определянето ѝ по чл.162
ГПК е в по-висок от размер от претендираната, т.е. и искът за лихва се явява изцяло
основателен.
По разноските:
С оглед изхода на делото с право на такива има ищца, който е доказал сторени
разноски за д.т. в размер на 343.09лв., 200лв. депозит за в.л., 300лв. за особен представител
и е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото съдът определи в размер на 100лв. или ищецът има
право на разноски в общ размер на 943,09лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.200 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, и с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД А. В.
К., БУЛСАТ: ****, гр.София, ***, гражданин на Руската Федерация, роден на ****г. в ****
– СССР, притежаващ паспорт № ****, издадена на ****г. от ФМС – 42004 – Р.Ф, валиден до
****г., с адрес гр.*****, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК **** и със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „***** сумата от 4827.36лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия за имот в гр. гр.София, ****, аб.№ ***, за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2021г. до изплащане на вземането,
сумата от 763.29лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до
16.03.2021г., сумата от 45.10лв. – главница за дялово разпределение за периода от
01.07.2018г. до 31.03.2021г., ведно със законната лихва считано от 17.05.2021г. до
4
изплащане на вземането, както и сумата от 7.32лв. – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 16.03.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК А. В. К., БУЛСАТ: ****, гр.София,
***, гражданин на Руската Федерация, роден на ****г. в **** – СССР, притежаващ паспорт
№ ****, издадена на ****г. от ФМС – 42004 – Р.Ф, валиден до ****г., с адрес гр.*****, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„***** разноски делото в размер на 943,09лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „Термокомплект“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5