Р Е Ш Е Н И Е
Номер242 / 30.1.2020г. 29.01.2020г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесети януари Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №02566 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу Р.К.С., с ЕГН:********** и адрес: *** 10, както следва:
-с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Приложение №1 към Договор за цесия от 20.03.2018г., сключен с “УниКредит кънсюмър Файненсинг“ЕАД, сумата от 1296,11лв., представляваща неплатена главница по Договор за стоков кредит №***., сумата 168,01лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.09.2017г. до 20.03.2018г.; сумата 82,46лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.09.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №4529/10.09.2018г. по ч.г.д.№06142/2018г. по описа на ПРС.
-при условията на евентуалност при отхвърляне на главните искове, са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, в качеството му на цесионер по Приложение №1 към Договор за цесия от 20.03.2018г., сключен с “УниКредит кънсюмър Файненсинг“ЕАД, сумата от 1296,11лв., представляваща неплатена главница по Договор за стоков кредит №***., сумата 168,01лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.09.2017г. до 20.03.2018г.; сумата 82,46лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.09.2017г. до датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата
В законоустановения срок ответникът Р.К.С., чрез особения си представител адв. В. Б., е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер. Ответникът твърди, че процесният кредит не е обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред. Ответникът оспорва валидността на договора за цесия, както и надлежното му съобщаване на ответника. Ответникът оспорва допустимостта на предявените осъдителни искове при условията на евентуалност, като счита че не са налице условията за това съгласно ТР 4/2013г. на ОСГКТ.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Не се спори по делото, а и видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.В., неоспорена от страните, че с Договор за стоков кредит №***., сключен от ответника с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, ответникът е получил стоков кредит с главница в размер на 1429,04лв., от които за закупуване на стока сумата в размер на 1299,00лв. и застрахователна премия в размер на 130,94лв.Сумата за стоката в размер на 1299,00лв. е платена на „Технополис България“ЕАД и е издадена фактура от 19.05.2017г.
Съгласно договора ответникът се е задължил да заплати възнаградителна лихва в размер на 299,50лв. за периода- 20.05.2017г. /датата на усвояване на кредита/- до 01.12.2018г. Страните са се договорили изплащането на кредита да става на 18 месечни вноски в размер на по 96,08лв. по приложен към договора погасителен план с първа вноска 01.07.2017г. и последна вноска 01.12.2018г.
Съгласно договора при забавено плащане на договорените вноски потребителят дължи връщане на кредитора освен всички просрочени суми и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва за всеки ден забава, изчислена върху просрочената главница.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.В., неоспорена от страните, по процесния договор ответникът е платил общо сумата от 192,16лв., с която е погасена главница в размер на 133,83лв., договорна лихва в размер на 58,20лв. и лихва за забава в размер на 0,13лв., след което е преустановил плащанията по кредита.
С Индивидуален договор за цесия от 20.03.2018г. и Приложение №1 от 20.03.2018г., сключени на основание Рамков договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2016г.,“Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД е продало на ищеца вземания по списък, сред които и процесното вземане. С рамковия договор за цесия цедентът изрично е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия. С уведомление от ищеца, в качеството му на пълномощник на “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД на ответника е изпратено писмо за извършената цесия от 24.10.2017г., като същото се е върнало като непотърсено. Същото уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и е връчено на ответника, чрез неговия особен представител, заедно с приложенията към исковата молба.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.В., неоспорена от страните, след цесията не е постъпвало плащане от ответника по процесния договор.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за стоков кредит №***., сключен от ответника с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД. Ищецът е доказал и наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за прехвърляне на вземане от 20.03.2018г., сключен от ищеца с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, както и съобщаване на ответника за извършеното прехвърляне. В същото време ответникът не е доказал да е извършвал плащания на дължимите суми, въпреки указаната му доказателствена тежест.
Съгласно задължителната практика на ВКС законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионера. В настоящия случай е налице изрично упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника за цесията. Действително писмото, с което е изпратено уведомлението, се е върнало като непотърсено. Но същото уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и съгласно константната съдебна практика следва да бъде отчетено като нов факт, настъпил в хода на процеса. В този смисъл и Решение №123/24.06.2009г., постановено по т.д.№12/2009г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката задължителна за съдилищата. Поради което и съдът намира, че договорът за цесия е породил действие и за ответника.
Съдът намира, че ищецът не е доказал надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на процесния кредит, но това обстоятелство е правно ирелевантно за отговорността на длъжника доколкото на 01.12.2018г. е настъпила изискуемостта и на последната вноска.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.В., неоспорена от страните, по процесния договор ответникът е платил общо сумата от 192,16лв., с която е погасена главница в размер на 133,83лв., договорна лихва в размер на 58,20лв. и лихва за забава в размер на 0,13лв.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.В., неоспорена от страните, по процесния договор неплатената главница е в размер на 1296,11лв., поради което и установителният иск за главница следва да бъде уважен изцяло.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.В., неоспорена от страните, по процесния договор неплатената възнаградителна лихва за периода 02.08.2017г.- 01.12.2018г. е в размер на 241,30лв. Неплатената договорна лихва за периода от 01.09.2017г. до 20.03.2018г. е в размер на 168,01лв., което е видно и от таблица, съдържаща се в съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.В.. Доколкото обаче в настоящето производство се претендира само възнаградителната лихва за периода от 01.09.2017г. до 20.03.2018г., която е в размер на 168,01лв., то и искът следва да бъде уважен до претендираните размер и период.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.В., неоспорена от страните, по процесния договор се дължи и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва за всеки ден забава, изчислена върху просрочената главница. Видно от същото заключение обезщетението за забава за периода от 01.09.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2018г. е в размер на 52,72лв., поради което и и установителният иск следва да бъде уважен до този размер. За разликата до пълния претендиран за установяване размер от 82,46лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.8 ЗЗД се дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира, че не се е сбъднало условието, поради което и не следва да се произнася по евентуално съединените искове.
По разноските:
Ищецът претендира направените по делото разноски, както в заповедното, така и в исковото производства
Ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, експертиза, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 811,86лв., от които в съответствие с уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 796,25лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу Р.К.С., с ЕГН:********** и адрес: *** 10, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Приложение №1 към Договор за цесия от 20.03.2018г., сключен с “УниКредит кънсюмър Файненсинг“ЕАД, сумата от 1296,11лв., представляваща неплатена главница по Договор за стоков кредит №***., сумата 168,01лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.09.2017г. до 20.03.2018г.; сумата 52,72лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.09.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №4529/10.09.2018г. по ч.г.д.№06142/2018г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за установяване, че ответникът дължи на ищеца обезщетението за забава за разликата до пълния му предявен размер от 82,46лв.
ОСЪЖДА Р.К.С., с ЕГН:********** и адрес: *** 10, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 796,25лв., представляваща направени разноски за държавна такса, експертиза, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производства в съответствие с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№06142/2018г. по описа на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: