Р Е Ш Е Н И Е
№:1090 12.10.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На петнадесети септември, две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Златина Бъчварова
2. Веселин Белев
Секретаря: Десислава Фотева
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер дело
№ 1071 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началник-отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално Тол управление, Специализирано звено към Агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез пълномощника юрисконсулт К. Д., против решение № 387/14.04.2022г.,
постановено по НАХД № 5558 по описа за 2021г. на Районен съд - Бургас, с което
e отменено издаденото от него наказателно постановление (НП) № 001170/10.11.2021г.,
с което на К.Г.Ш., ЕГН-**********, за нарушение на чл.139, ал.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
основание чл.179, ал.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева.
Касаторът счита първоинстанционното решение за незаконосъобразно и неправилно.
Изразява несъгласие с мотивите на районния съд и намира авторството на деянието
за доказано чрез направено признание на нарушителката пред актосъставителя. Тя
не е подала възражения срещу акта и едва в жалбата си до съда бланкетно е
оспорила авторството. Иска отмяна на оспореното съдебно решение и потвърденото
с него наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Посочените в касационната жалба оплаквания съдът квалифицира по чл.348,
ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В
подкрепа на твърденията не са ангажирани нови доказателства. В съдебно
заседание касаторът, чрез пълномощника си юрисконсулт К. Д., поддържа жалбата
си на основанията изложени в нея.
Ответникът по касационната жалба – К.Г.Ш., ЕГН-**********,***, чрез
пълномощника си адвокат Г.М. от САК, в представеното писмено становище оспорва жалбата
и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на съдебни
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на решението на
районния съд като незаконосъобразно. Счита, че авторството на нарушението се
доказва не само чрез самопризнанието на извършителката, но и с показанията на
актосъставителя, а също от факта, че при проверката, която е била няколко дни
след нарушението, пак Ш. е управлявала автомобила.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав, като прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея
основания, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Районен съд - Бургас с атакуваното съдебно решение е отменил НП №
001170/10.11.2021г., с което на К.Ш., на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП е
наложена глоба от 300 лева за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП. С наказателното постановление Ш. е
наказана за това, че на 10.06.2021г., в 13.30 ч., на път А-1, 357+949 км, е управлявала т.а.
М. *** ***, с рег.№ СВ****РХ, за който била дължима, но не е заплатена пътна
такса
Видно от изисканите
и събрани пред първата съдебна инстанция писмени доказателства (л.52-53 от
делото на РС) собственици на моторното превозно средство (МПС) с което е било
извършено нарушението със стар рег.№ СВ****КА и с нов
рег.№ СВ****РХ, към датата на същото – 10.06.2021г. са били юридическото лице
„Уникредит Лизинг“ЕАД, с регистриран ползвател „Лобби България“ЕООД с лице
подал/получил свидетелството за регистрация – А.Г.Г., а след това от
12.11.2021г., като собственик на въпросното МПС е вписан Н.Д.Х.
Авторството
на деянието е установено чрез показанията на актосъставителя, който при разпита
си пред съда е заявил, че е спрял жалбоподателката на 23.06.2021г. и пред него
тя сама потвърдила, че тя е управлявала автомобила на 10.06.2021г., в 13.30 ч.,
на път А-1, 357+949 км. Това го провокирало да й състави акт за установяване на
административно нарушение № 001170/10.06.2021г. от дата 23.06.2021г., въз
основа на който впоследствие било издадено оспореното пред районния съд НП.
Актът бил предявен на нарушителката и подписан от нея без възражения.
За да постанови решението си районният съд е приел, че нарушението се
доказва единствено въз основа на признанието на нарушителката пред
актосъставителя. Това противоречи на принципа за разкриване на обективната
истина, залегнал в чл.116 от НПК, задължаващ органите да събират доказателства
за обективно изясняване на всеки отделен случай. Неизпълнението на задължението
за събиране на други относими доказателства, които с категоричност установяват
автора на нарушението е определено от районния съд като съществено нарушение на
процесуалните правила, което налага отмяната на НП.
Другият аргумент за отмяна е, че разпоредбите на ЗАНН относно личната
отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от
разпоредбите на чл.187а и чл.188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за
отговорност на собственика на МПС или на вписания ползвател, която може да бъде
оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. Посочено е, че съгласно
разпоредбата на чл.187а, ал.2 от ЗДвП, ако собственикът на пътното превозно
средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на
пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване
размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата,
на собственика се налага имуществена санкция. В разпоредбата на чл.187а, ал.4
от ЗДвП пък е разписана процедурата, по която следва да процедира собственикът,
ако друго лице е управлявало автомобила - в 7-дневен срок от получаването на
АУАН/ЕФ да предостави декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на МПС. В конкретния случай,
собственик на автомобила е било търговското дружество „Уникредит Лизинг“ЕАД, а
регистриран ползвател дружеството, но административно-наказващият орган не е
изследвал въпроса кой е управлявал автомобила на въпросната дата. Нито той,
нито актосъставителят са предприели каквито и да е действия в тази насока, а са
се позовали само на признанието на жалбоподателката, нарушавайки основен
принцип при ангажиране на отговорността, че осъдителното решение не може да
почива единствено и само на самопризнания
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Решението на районния съд е законосъобразно и правилно.
Направените с касационната жалбата възражения са неоснователни. На практика
се правят оплаквания, което са били обсъдени от районния съд в решението му,
като всички изложени там фактически и правни доводи се споделят напълно и от
настоящия касационен състав, който препраща към мотивите на първоинстанционния
съд на основание чл.221, ал.2 от АПК. Въз основа на установената фактическа
обстановка, при редовно събрани в производството писмени и гласни
доказателства, районният съд е извел верни изводи за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление.
Съобразно изискванията на ЗАНН и ЗДвП актовете за установяване на
административно нарушение имат обвързваща доказателствена сила, съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП, до доказване на противното. От друга страна, по силата на
чл.14, ал.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила, като тази позиция
категорично е застъпена и в т.7 от Постановление № 10/1973г. на Пленума на ВС.
В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез
допустимите от закона доказателства дали е извършено административното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Следва да се има предвид,
че основен принцип в наказателния процес, (а по силата препращането начл.84 от ЗАНН и в административно-наказателния), по силата на чл.116, ал.1 от НПК е, че
обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на
обвиняемия.
В настоящия случай районният съд е изпълнил задълженията си по служебно
събиране на доказателства. Той е установил който е бил фактическия собственик
на автомобила – факт който не е бил установен от актосъставителя и наказващия
орган. Във връзка с оттегленото самопризнание от страна на Ш., че е управлявала
автомобила на релевантната дата, съдът правилно е отчел, че липсват други
доказателства за установяването на този факт. В касационното производство не са
ангажирани нови доказателства, оборващи констатациите оспореното съдебно
решение. Ето защо следва да бъде споделен изводът на районния съд за незаконосъобразност
на НП.
Правилни са мотивите му, че извършването на нарушението не е доказано по
надлежния ред. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.6 от ЗДвП, задължение на
водача е преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата в случаите, когато
такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато
таксата е заплатена от трето лице.
В случая липсват констатации Ш. да е нарушила това свое задължение на 10.06.2021г.,
в 13.30 ч., на път А-1, 357+949 км., тъй като тя е била установена от
контролните органи да управлява автомобила на 23.06.2021г. Превозното средство
е било собственост на юридическо лице – „Уникредит Лизинг“ЕАД. Контролните
органи вместо да спазят предвидената в чл.187а от ЗДвП процедура за
установяване и санкциониране на нарушителя, са наказали Ш. на основание
единствено нейното признание, което обаче понастоящем е оттеглено. След
оттеглянето му вече липсват каквито и да е доказателства, че именно тя е
управлявала автомобила на датата, за която е установено нарушението на чл.139,
ал.6 от ЗДвП, което би обосновало ангажирането на административно-наказателната
й отговорност на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП. Фактът, че Ш. пред
актосъставителя не е възразила, че тя е управлявала превозното средство на 10.06.2021г.
е недостатъчно да бъде установено авторството на извършеното на тази дата
нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП, не само поради нарушението на принципа на
чл.116 от НПК, а и защото в чл.187а от ЗДвП е предвидена специална процедура за
установяване на конкретния извършител, която в случая не е спазена. По
отношение заключението на прокурора следва да се посочи, че с показанията на
актосъставителя не се установя факт, различен от признанието на извършителката,
а това, че няколко дни след проверката тя е управлявала автомобила е само
индиция, но не и доказателство, че го е управлявала и към релевантния момент.
По изложените съображения касационната инстанция намира, че решението на
районния съд следва да се остави в сила.
Предвид обстоятелството, че подадената касационна жалба е неоснователна,
искането за присъждане на разноски на ответника по касация следва да бъде
уважено, на основание чл.143, ал.3, вр. чл.63д, ал.1 и 2 от ЗАНН. Представени
са доказателства за направени такива в размер на 300 лева – за платено в брой
адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ на л.15 от
делото, които следва да бъдат присъдени
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 387/14.04.2022г., постановено по НАХД № 5558 по описа за 2021г.
на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, да
заплати на К.Г.Ш., ЕГН-**********,***, сумата от 300 лева за направени по
делото разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.