О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………./ .2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на 09.05.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Терзийска,
възз.т.
дело № 673
по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл. 258 и сл. ГПК и е образувано
по въззивна жалба на „България Ер“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София 1540, район Слатина, Аерогара
София, бул. „Брюксел" № 1, чрез юриск. А. Д.срещу
Решение № 762 от 22.02.2019 г на Районен съд Варна по гр. дело № 13669/2018 г,
ГО, 11-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на ищцата А.К.П.
сумата от 400 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба, както и разноски по делото.
Жалбоподателят моли
за отмяна на първоинстанционното решение по изложени съображения за неговата
неправилност и необоснованост. Твърди, че неправилно съдът е постановявил, че
авиокомпанията дължи плащане на исканото обезщетение, тъй като по отношение на
нея не са налице обстоятелствата по чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91(наричан по-долу „Регламент (ЕО) 261/2004"). Въззивникът излага становище още, че изводът на първоинстанционния
съд, че ответното дружество не е ангажирало доказателства, че забавянето, с
което е реализиран полета е вследствие на обстоятелства извън обхвата на авиопревозвача, а именно - метереологични
условия, които не позволяват навременното осъществяване на полетите. В конкретния
случай по отношение на процесния полет са възникнали „метеорологични условия,
несъвместими с експлоатацията на съответния полет", каквито са предвидени
в съображение 14 от Регламент (ЕО) 261/2004, както и изцяло условията по
съображение 15, е неправилен. Твърди, че в приложената „Нетлайн
справка“ се използват два кода: DL 76/0148, тоест под код 76 закъснението е 1
часа 48 минути (значенеито му е следното: Раздел Weather /Метереологично време/,
код - Removal of snow, ice, water and
sand from airport / Премахване/изчистване на летището и пистите от
сняг, лед, вода и пясък) и DL 93/0037 - под код 93 закъснението е 37 минути (
със значение - Раздел Reactionary /Реакционен -
кодове, използвани по реакционни причини/, код - Aircraft rotation,
late arrival of aircraft from another
flight or previous sector / Ротация на
въздухоплавателното средство, закъсняло пристигане на въздухоплавателно
средство от друг полет или от предходен сектор). Съгласно изложеното,
авиокомпанията не е имала вина, нито носи отговорност за закъснението на
процесния полет. Безспорно и летищните власти в лицето на диспечъри
и други служители, които функционират като ръководители на въздушното движение,
попадали в кръга на лицата, които имат право и задължение да взимат „решения за
управление на въздушния трафик" по смисъла на съображение 15 от
Регламента. Екипажът на самолета преди да пристъпи към осъществяване на полет
получава актуална информация за метереологичните условия.
Когато същите не са благоприятни ръководителите на въздушно движение имали
правомощието да разпоредят изчакване на самолетите. Изчакването се осъществява
в различни зони до отминаване на опасността. Тези рестрикции се налагали с цел
осигуряване безопасността на пътниците на самолета и екипажа му. Необходимостта
от изчакване до отминаване на опасността води и до възможност за пропускане на
предвидения СЛОТ ( предвиденото време за излитане). В заключение сочи, че в
процесния период Летище София изпитвало затруднения да изчисти пистата от
натрупал се сняг и продължаващите лоши метереологични
условия - силен снеговалежи, поради което излага становище, че авиокомпанията
не е имала вина, нито носи отговорност за закъснението на процесния полет по
силата на съображение 15 от Регламента , дефиниращо извънредните обстоятелства,
изключващи отговорността на авиопревозвача. Отправеното
от страната искане е за отмяна на атакуваното съдебно решение и отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А.К.П., чрез адв. Стефан Панов, в депозирания писмен отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и обосновано. Отправя искане за присъждане на разноски.
Въззивната жалба е редовна и допустима, подадена от лице,
легитимирано с правен интерес от обжалване акта на ВРС.
Представените
с нея писмени доказателства не следва да
бъдат допуснати до приемане, тъй като същите нямат характеристиката на нови или
нововъзникнали по смисъла на чл.266, ал. 2 от ГПК,
поради което са обхванати от преклузията на ал. 1 от
посочената разпоредба.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на „България Ер“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София 1540, район Слатина,
Аерогара София, бул. „Брюксел" № 1, чрез юриск. А.
Д.срещу Решение № 762 от 22.02.2019 г на Районен съд Варна по гр. дело №
13669/2018 г, ГО, 11-ти състав, с което въззивното дружество е осъдено да
заплати на А.К.П. ЕГН ********** , с адрес: *** сумата в размер на 400,00
/четиристотин/ евро, представляваща обезщетение за закъснял полет № FB 485 на
въздушния превозвач „БЪЛГАРИЯ ЕР” АД от летище Барселона, Испания до летище
София, България, за дата 10.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 10.09.2018г. до окончателното й изплащане, на основание
чл.7 т.1, буква "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила
за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, както и
да възстанови на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените съдебно деловодни
разноски от ищеца в размер на 410,00 лв.
/четиристотин и десет/ лева.
НЕ ПРИЕМА до допускане приложените към въззивната жалба писмени доказателства.
НАСРОЧВА производството по възз.т.д. № 673/2019 г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.05.2019 г. от 14.00 ч., за която дата и час да се призоват страните като
за датата на съдебното заседание въззивникът да бъде уведомен
и чрез А. Д.– мл. юрисконсулт
на телефон, посочен в пълномощното, находящо се на л.27 по делото на ВРС.
Да се връчи препис от определението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.