РЕШЕНИЕ
№ 542
гр. Пловдив, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501649 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД-гр.Пловдив против Решение № 261000/
29.03.2021г. постановено по гр.д.№ 5059/ 2020г. по описа на ПРС – ХХІ гр.с.,
с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Г. Т. П. от ***
искове за признаване за установено в отношенията между страните
дължимостта на сумата 454,94 лева – главница – стойност на допълнително
начислена ел.енергия като корекция на сметка за периода 19.11.2016г. –
17.02.2017г., за която е издадена фактура №**********/ 04.05.2017г.; 125,22
лв- обезщетение за забава за периода 20.05.2017г. – 04.02.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда –
05.02.2020г. до окончателното погасяване, за които е издадена ЗИ по чл.410
ГПК № 870/ 10.02.2020г. по ч.гр.д.№ 1798/ 2020г. на ПРС. По изложени
доводи и оплаквания в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и
уважаване на исковете. Претендира се присъждане на юриск.възнаграждение
в размер на 300 лева.
1
Писмен отговор от въззиваемата страна Г. Т. П. не е постъпил,
същият се представлява от адв.М., заявява становище за неоснователност на
жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира
присъждане на разноски.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните на основание чл.269 ГПК,
намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в срока по чл.259, ал.1
ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Жалбоподателят е предявил обективно съединени искове по
чл.422, ал.1 във вр.с чл.79, ал.1 ГПК против ответника Г. Т. П. от *** за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на
сумата 454,94 лева – главница – стойност на допълнително начислена
ел.енергия като корекция на сметка за периода 19.11.2016г. – 17.02.2017г., за
която е издадена фактура №**********/ 04.05.2017г.; 125,22 лв- обезщетение
за забава за периода 20.05.2017г. – 04.02.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 05.02.2020г. до
окончателното погасяване, за които е издадена ЗИ по чл.410 ГПК № 870/
10.02.2020г. по ч.гр.д.№ 1798/ 2020г. на ПРС. Исковете за претендираните
вземания се основават на констатации от ищцовото дружество по извършена
техническа проверка на 17.02.2017г. от служители на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД на основание чл.44, ал.1 ПИККЕ на място на СТИ на обекта на
ответника, при което било установено прикачен кабел преди електромера от
съседен имот, който захранва част от инсталацията на клиента с ИТН ***;
проверката и съставянето на КП били извършени в присъствието на клиента и
представител на РУ – гр.Хисаря, в резултат електромерът е монтиран в
електромерно табло на границата на имота и е прекъснат.На основание чл.50
ПИККЕ е била начислена допълнителна енергия на клиента, за която била
издадена справка за коригиране на сметката за електроенергия за период от
90 дни на основание чл.48 и чл.51, ал.1 ПИККЕ и съставена корекционна
фактура, при спазване на чл.83, ал.1, т.6 и ал.2 ЗЕ във вр. с чл.48, чл.50 и
чл.51 ПИККЕ, както и редът за уведомяване определен в чл.28 ОУ на
договорите за продажба на ел.енергия.
С отговора по ИМ ответникът чрез проц.си представител е оспорил
2
исковете въз основа на обстоятелствата, че на ответника не е изпратен КП с
писмо обратна разписка, както и поради неспазване на процедурата п о чл.47,
ал.5 ПИККЕ за извършване на метрологична експертиза на СТИ, нарушение
на чл.53 от Общите условия.
При отхвърляне на така предявените искове посочените по-горе
обстоятелства са отделени от районния съд като безспорни, вкл.
констатацията в съставения КП, че към захранващия кабел преди
електромера на необитаем имот бил присъединен кабел със сечение 2х4 мм2,
едното жило към фаза, а другото към нула, който захранвал част от
ел.инсталацията на клиент с електромер № ***, ИТН: ***, консумираната
ел.енергия през този кабел не се отчитала.
По депозираното по делото заключение по СТЕ е заключено, че
присъединяването към захранващ кабел, преди търговски електромер е
неправомерно присъединяване към елемент от разпределителната мрежа,
което води до неотчитане на ползваната по тази кабел енергия, справката е
отразено като съответстваща на методиката по чл.48, ал.1, т.1, б.“б“ ПИКЕЕ и
допълнително начисленото количество остойностено в съответствие с чл.51,
ал.1 ПИККЕ. Отчетени са: действащата към момента на периода на
извършената корекция уредба с оглед измененията на чл.98а ЗЕ / ДВ, бр.54/
2012г., в сила от 17.07.2012г.г./, както и след приемането на ПИККЕ с
решение на ДКЕВР от 14.10.2013г./ обн.ДВ, бр.98/ 12.11.2013г., в сила от
16.11.2013г./ ; постановеното Решение № 1500/ 06.02.2017г. на ВАС по адм.д.
№ 2385/ 2016г., на 5-членен с-в, с което ПИККЕ са отменени поради
съществено нарушение на процедурата по приемането им, с изключение на
чл.48 – чл.51., обн. ДВ, бр.15/ 14.02.2017г., поради което извършената
проверка на СТИ към процесния момент – 17.02.2017г. посочените
разпоредби чл.48-51 ПИККЕ приложим закон, доколкото Решение № 2315/
21.02.2018г. по адм.д.№ 3879/ 2017г. на ВАС – ІV отд. , в сила от 23.11.2018г
за отмяна на чл.48-51 ПИККЕ има действие занапред; отчетена е и актуалната
съдебна практика по чл.290 ГПК във връзка с двете регламентирани в ПИККЕ
хипотези за извършване на едностранна корекция на сметки на потребителите
при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия при
констатирано обективно неизмерване , неправилно или неточно измерване ,
както и субективно въздействие върху измервателната система, чрез които е
3
въведена обективна отговорност на потребителя като изключение от общото
правило за наличие на вина при ангажиране на отговорността за вреди . Така
именно приетото с Решение №111/ 17.07.2015г. по т.д.№ 1650/ 2014г. на І
ТО, Решение № 173/ 16.12.2015г. по т.д.№ 3262/ 2014г./ на ІІ ТО, Решение №
203/ 15.01.2016г. по т.д.№ 2605/ 2014г. на І ТО , че с изменението на ЗЕ от
2012г. е налице законно основание за едностранна корекция на сметката на
клиента, но само при изпълнение на чл.98а, ал.2, т.6 и 83, ал.1, т.6 ЗЕ за
предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекцията на сметката и при наличие на правила за измерване
на количеството ел.енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
вкл. за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел.енергия. Въз основа на така отчетената нормативна уредба и
актуална съдебна практика съдът е отчел служебно известното съдържание на
заварените от новата уредба Общи условия на ЕВН, при които не е
изпълнено изискването по чл.98а, ал.2, т.6 и 83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в
ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за корекция въз основа на действащите правила на ПИККЕ, чрез
издаване и публикуване на нови ОУ, съдържанието на които да отговаря на
изискванията на цитираната нова уредба, в каквато насока е част от
цитираната по-горе съдебна практика. Отделно от горното е останал
недоказан определения от ищеца начален момент за извършената корекция
дза 90 дни, както и моментът на установената външна намеса, както и датата
на периода на преизчисление 19.11.2016г. да е бил последният регулярен
отчет.
Фактическите изводи на районния съд са в съответствие със
събраните доказателства по делото, в съответствие с материалния закон
и установената актуална съдебна практика във връзка с условията и
предпоставките, при които крайния снабдител има правото на едностранно
коригиране на сметката на клиента.
Във връзка с доводите на жалбоподателя в жалбата за наличие на
уреден ред за уведомяване в чл.28 от ОУ е застъпвано становището на
въззивния съд за неоснователност , тъй като е прието относно механизма на
извършване на едностранната корекция , както е наложено съществуващата
4
преобладаваща константна съдебна практика на ВКС становище, че
„предвиденото задължение за крайния снабдител с електрическа енергия в
общите условия на договорите да посочи ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и да създаде правила
по чл.83 , ал.1, т.6 ЗЕ за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, сочи на невъзможност крайния
снабдител да извършва корекция на сметките за предоставената електрическа
енергия. Правото е предоставено по силата на законова регламентация, но с
оглед въведеното задължение по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ
корекцията следва да се извършва само при разписани от крайния снабдител
правила и у с т а н о в е н в о б щ и т е у с л о в и я на договорите р е д
за уведомяване на клиента за извършената корекция.“ / в този смисъл изрично
- Решение №111/17.07.2015г. по т.д.№ 1650/2014г. ВКС – Първо ТО, в
каквато насока е и Решение № 173/ 16.12.2015г. по гр.д.№ 3262/ 2014г. на
ВКС, Второ ТО/. Действително с изменението в Закона за енергетиката с ДВ
чл.54/12 съществува законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и
по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, от една
страна. От друга страна безспорно е и от приложените от ищеца документи е
видно, че е извършено последващо уведомяване на клиента след извършване
на корекционната процедура, а не уведомяване, предхождащо извършването
на корекционната процедура, който момент се подчертава от задължителната
съдебната практика, възприемаща значението на предхождащото клиента
уведомяване относно предстоящата за извършване корекционна процедура.
Следователно доводът на жалбоподателя в горната насока не се възприема за
основателен, поради което и не се намира да е възникнал фактическият
състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на
клиента при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, в
съответствие със съществуващата съдебна практика на ВКС / Решение
№173/16.12.2015г. по т.д.№3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Решение
№203/15.01.2016г. по т.д.№2605/2014г. на ВКС, І т.о. и др. Поради горните
съображения следователно неоснователна е поддържаната теза за наличие в
5
ОУ на ЕВН ЕС на предвиден ред за уведомяване в чл.28, ал.2 от тези условия,
тъй като тези клаузи възпроизвеждат задължението на ответното дружество
за уведомяване относно изготвяните по чл.28, ал.1 и сл. от същото дружество
констативни протоколи и справки за начислената енергия, коригиране на
сметката и справка за дължимите суми във връзка с това. В този смисъл
неустановено се явява Общите условия на ЕВН да съответстват на
разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ ,
тъй като не съдържат изрична и конкретна процедура и ред за уведомяване на
клиентите при иницииране извършване на едностранна корекционна
процедура на сметката на клиента, въз основа на което да е породено и
правото на ответното дружество за извършване на такава едностранна
корекция на сметката и на ищеца в процесния случай. Такъв ред за
уведомяване на клиента не се съдържа в чл.28, ал.1 от ОУ на „ЕВН ЕС“ , тъй
като, както се посочи, с текста на клаузата в тези общи условия е
регламентиран ред за уведомяване на клиента, но след извършване на
корекционната процедура, съответно след изготвяне на справката за
дължимост на сумите от клиента. С оглед на това правно ирелевантно се
явява установеното по делото обстоятелство, че ответникът е бил уведомен
след извършване на корекционната процедура за извършеното доначисление
на констатирано неотчетено количество ел.енергия. В случая ако
уведомяването предхожда отпочване на процедурата за извършване на
корекционна процедура от страна на ответника, то би изпълнена
предпоставката за двустранно уреждане на правоотношението между
страните чрез равнопоставено участие в тази процедура от страна на клиента.
По така изложените съображения следователно жалбата се намира
за неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди като правилно и
законосъобразно.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемия следва да се
присъдят направените за настоящата инстанция разноски съобразно списък
по чл.80 ГПК в размер на 400 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК,
въззивният съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 261000/ 29.03.2021г.
постановено по гр.д.№ 5059/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд –
ХХІ гр.с.
Осъжда „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********
да заплати на Г. Т. П., ЕГН: ********** сумата 400 лева / четиристотин лева/
разноски за адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7