№ 17660
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110136358 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца Е. К. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „Гургулят“ № 31, ет.1 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 от ЗЕ, срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, че
ищецът Е. К. Х. не дължи на ответника „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 757,27
лв., представляваща начислено задължение за предоставена услуга по доставка на
топлинна енергия за периода 01.05.2010 г. до 30.04.2013 г. за имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Надежда 2“, бл. 246, вх. 1, ап. 20, за който е открита партида с инсталация
**********.
Ищцата Е. К. Х. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че ответникът претендира от нея заплащане на сумата 757,27 лв., представляваща
начислено задължение за предоставена услуга по доставка на топлинна енергия за
периода 01.05.2010 г. до 30.04.2013 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда
2“, бл. 246, вх. 1, ап. 20, за който е открита партида с инсталация **********, която
сума е недължима, тъй като липсва облигационна връзка между наследодателя на
ищеца и ответника, не е доставено претендираното количество топлинна енергия, а при
условията на евентуалност е доставял топлинна енергия не по Българския държавен
стандарт за топлопреносната мрежа, както и поради това, че вземането е погасено с
изтичането на кратката погасителна давност. При тези твърдения иска съдът да
установи недължимост начислените по процесната партида суми за посочения периода.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът признава
иска. Сочи, че действително посочените суми са погасени по давност и не ги
претендира, поради което счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и разноските следва да се възложат в тежест на ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена справка за дължими суми към ответника
1
„Топлофикация София“ ЕАД към дата 28.06.2023 г. по партидата на ищцата Е. К. Х. за
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Надежда -2“, бл. 246, вх. 1, ап. 20, за
периода от 05.2008 г. до 05.2023 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Заведеният иск е процесуално допустим, доколкото съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК
всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да
установи съществуването, или несъществуването на едно правно отношение, или на
едно право, когато има интерес от това. В случая ищецът обосновава правния си
интерес от предявяването на иска с твърдения, че при ответното дружество по
партидата на имота се претендира задължение в посочения размер за процесния
период, което се установява от приложената по делото справка.
По така предявения иск, в тежест на ответника е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
По делото не са представени доказателства, от които във връзка с горното да се
обоснове извод за съществувало облигационно отношение по повод доставката на
топлинна енергия с ищцата.
По делото не бяха ангажирани никакви доказателства, че ответното дружество е
доставило до имота на ответника твърдяното количество топлинна енергия за
процесния период, за което претендира и процесната сума.
Дори да беше доказано доставеното количество топлинна енергия, то
процесните вземания са погасени по давност, поради изтичането на кратката 3-
годишна давност, доколкото ответникът не сочи факти и обстоятелства, водещи до
прекъсването или спирането на давността и същевременно признава погасяването на
вземанията по давност. В случая 3-годишния срок за фактурата от последния месец на
процесния период – м. 4.2014 г. е станала изискуема с изтичането на 45 дни от
изтичането на месеца, за който се отнася (чл.33, ал.2 от общите условия), т.е. на
14.06.2014 г., следователно три годишния давностен срок за тази сума е изтекъл на
14.06.2017 г.
Предвид изложените съображения, предявеният иск се явява изцяло основателен
и следва да се бъде уважен.
По разноските:
За определяне на отговорността за разноските в настоящата хипотеза съдът
намира, че приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска и същевременно е
признал същия, следователно разноските се възлагат в тежест на ищеца. Ответникът е
направил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
2
определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца Е. К. Х., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1 отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 от ЗЕ, срещу
ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, че ищецът Е. К. Х. НЕ ДЪЛЖИ на
ответника „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 757,27 лв., представляваща
начислено задължение за предоставена услуга по доставка на топлинна енергия за
периода 01.05.2010 г. до 30.04.2013 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда
2“, бл. 246, вх. 1, ап. 20, за който е открита партида с инсталация **********.
ОСЪЖДА Е. К. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Гургулят“ № 31, ет. ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б , на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата 100,00 лв. – разноски в производството за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3