Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 11.08.2020
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в
публичното заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ИНА
РАЙЧЕВА
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ НИКОЛОВ като разгледа докладваното от съдията КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 63 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185 и
сл. от АПК (Административно-процесуален кодекс).
Образувано е по жалба от В.Ц.К. ***
против разпоредбите на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т.
3 от Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услугите, предоставяни на физически и юридически лица на територията на Община
Две могили, област Русе, приета
с Решение № 271 по Протокол № 24 от 21.11.2008 г., с последващи изменения на
оспорената разпоредба с Решение № 42 по протокол № 04 от 23.12.2011 г. и
Решение № 668 по Протокол № 33 от 22.12.2017 г. (наричана по-долу за краткост
само „Наредба № 5“ или „наредбата“).
Жалбоподателят
счита атакуваните разпоредби за незаконосъобразни като сочи две групи доводи.
На първо място са наведени възражения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по приемане на наредбата и измененията й, изразяващи се в
липса на публикуване на проекта и осигуряване на необходимия срок за обсъждане
на проекта. Втората група възражения се основават на твърдението, че
определеният размер на местната такса за битови отпадъци по чл. 13, ал. 2, т. 2
и т. 3 от Наредба № 5 не е съобразен с изискването на чл. 8 от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ) и надвишава планираните разходи на общината за
извършване на една от услугите, включена като компонент на този вид такса
(ТБО). В допълнителна молба вх.№ 742/17.02.2020 г. жалбоподателят излага подробни
доводи в подкрепа на твърденията си.
Иска се отмяна на оспорените разпоредби
като незаконосъобразни. Претендират се направените разноски по производството.
Ответникът – Общински съвет – Две
могили, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна и
недоказана. Твърди, че при приемането на оспорените разпоредби от Наредба № 5
са спазени всички законови изисквания. Иска от съда да отхвърли жалбата
Претендира разноски по представен списък.
Участващият като контролираща страна
в производството прокурор от Окръжна прокуратура поддържа становище за
неоснователност на подадената жалба.
Съдът, като обсъди становищата на
страните, доказателствата по делото и извърши проверка по реда на чл. 168, във
вр. с чл. 196 от АПК, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е против административен
акт, който подлежи на съдебен контрол. Наредбата, по дефиницията на чл. 75, ал.
1 от АПК, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, съставлява
подзаконов нормативен административен акт. Съобразно разпоредбата на чл. 185,
ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от АПК, той подлежи на безсрочно
оспорване пред съда. Правният интерес на жалбоподателя се основава на
притежавани от него имоти в гр. Две могили и в с. Пепелина, община Две могили,
таксата за битови отпадъци за които се определя по реда на оспорените
разпоредби на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредба № 5 на ОбС – Две могили.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на
оспорване в настоящото производство са разпоредбите на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т.
3 от Наредба
№ 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставяни
на физически и юридически лица на територията на Община Две могили, област
Русе. Към момента разпоредбата на чл. 13, ал. 2 има следното съдържание:
Чл. 13.
(2) Размерът на таксата за битови отпадъци за 2018 г. е, както следва:
|
№ |
Обект |
Такса
по чл. 11, ал. 2, т. 1 от Наредбата |
Такса
по чл. 11, ал. 2, т. 2 от Наредбата |
Такса
по чл. 11, ал. 2, т. 3 от Наредбата |
|
1. |
Предприятия по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на ЗМДТ |
5,5 ‰ върху данъчната оценка на
недвижимите имоти на предприятията, определена по реда на чл. 21 от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ) |
1,0 ‰ върху данъчната оценка на
недвижимите имоти на предприятията, определена по реда на чл. 21 от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ) |
2,5 ‰ върху данъчната оценка на
недвижимите имоти на предприятията, определена по реда на чл. 21 от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ) |
|
2. |
За имотите на жителите в град Две
могили |
3,0 ‰ върху данъчната оценка 1,0 %о
върху данъчната оценка |
1,0 ‰ върху данъчната оценка |
2,5 ‰ върху данъчната оценка |
|
3. |
За имотите на жителите в селата
Батишница, Бъзовец, Чилнов, Баниска, Помен, Могилино, Кацелово, Каран
Върбовка, Острица, Широково, Пепелина |
3,0 ‰ върху данъчната оценка |
1,0 ‰ върху данъчната оценка |
2,5 ‰ върху данъчната оценка |
При
приемането на наредбата от ОбС – Две могили с Решение № 271 по Протокол №
24/21.11.2008 г. разпоредбата има същото съдържание, с изключение на стойността
в колона „Такса по чл. 11, ал. 2, т. 1 от Наредбата“ за обектите по т. 2 и т.
3, която е 3,5 ‰, като и посочването на годината, за която се отнасят таксите,
а именно към приемането в 2008 г. е посочено, че приетите стойности се отнасят
за размера на ТБО за 2009 г. От последващите изменения на Наредба № 5, отношение
към разпоредбата на чл. 13, ал. 2 имат само изменението с Решение № 42 по
Протокол № 04/23.12.2011 г., изменението с Решение № 298 по Протокол № 19 от
21.12.2012 г. и това с Решение № 668 по Протокол № 33/22.121.2017 г., както и
Решение № 19/28.05.2012 г. по адм.д. № 69/2012 г. по описа на АдмС – Русе,
влязло в сила на 20.06.2012 г., а също така и Решение № 30/11.08.2017 г. адм.д. №
124/2017 г. по описа на АдмС – Русе, оставено в сила с Решение № 10786/10.09.2018 г. по адм.д.
№ 10812/2017 г. на ВАС ІІІ отд. (последните две решения не са приложени по
делото, но са служебно известни на съда от справка в деловодната система на
АдмС – Русе).
С Решение
№ 42 по Протокол № 04/23.12.2011 г. по предложение на кмета на Общината,
направено с докладна записка от 09.12.2011 г., общинският съвет е изменил чл.
13, ал. 2 от Наредба № 5 като е заменил текста „2009 г.“ с текста „2012 г.“ в
заглавната част на разпоредбата и е променил стойностите в колона 3 „Такса по
чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредбата“ съответно от 5,5 ‰ за обектите по т. 1 и 3,5 ‰
– за обектите по т. 2 и т. 3 на 5,0 ‰ и 3,0 ‰. Изменението за обектите по т. 1
(за имотите на предприятия) е било предмет на съдебен контрол и с Решение №
19/28.05.2012 г. по адм.д. № 69/2012 г. по описа на АдмС – Русе, влязло в сила
на 20.06.2012 г. съдът отменил разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредба №
5. Жалбата срещу останалата част на нормата на чл. 13, ал. 2 от Наредбата, а
именно за т. 2 и т. 3, била оставена без разглеждане и производството в тази
част било прекратено.
С решение № 298, прието на заседание
на ОбС Две Могили с протокол № 19/21.12.2012г. е приета Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 5. Изменението досежно чл. 13 касае само размерът на
ТБО за обектите по т. 1 от ал. 2 като съгласно приетата редакция на чл.13,
ал.2, т.1 от Наредбата таксата по чл. 11, ал. 2, т. 1 от Наредбата е 5.5
промила върху отчетната стойност на активите, таксата по чл. 11, ал. 2, т. 2 от
Наредбата е 1.0 промил върху отчетната стойност на активите и таксата по чл.
11, ал. 2, т. 3 от Наредбата е 2.5 промила върху отчетната стойност на активите.
Посочените обстоятелства се установяват от мотивната част на решението на съда
по адм.д. № 124/20017 г., с което нормата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредба № 5
отново е отменена. Решението на АдмС – Русе е влязло в сила на 10.09.2018 г.
след произнасяне и на касационната инстанция.
Така в
последствие с Решение № 668 по Протокол № 33/22.12.2017 г., по повод докладна
записка от кмета на общината от 20.11.2017 г., Общински съвет Две могили приел
Наредба за изменение на Наредба № 5, според § 1 на която
„Чл. 13,
ал. 2 се изменя както следва и придобива следния вид:
(2)
Размерът на таксата за битови отпадъци за 2018 г. е, както следва:
|
№ |
Обект |
Такса
по чл. 11, ал. 2, т. 1 от Наредбата |
Такса
по чл. 11, ал. 2, т. 2 от Наредбата |
Такса
по чл. 11, ал. 2, т. 3 от Наредбата |
|
1. |
Предприятия по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на ЗМДТ |
5,5 ‰ върху данъчната оценка на
недвижимите имоти на предприятията, определена по реда на чл. 21 от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ) |
1,0 ‰ върху данъчната оценка на
недвижимите имоти на предприятията, определена по реда на чл. 21 от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ) |
2,5 ‰ върху данъчната оценка на
недвижимите имоти на предприятията, определена по реда на чл. 21 от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ) |
|
2. |
За имотите на жителите в град Две
могили |
3,0 ‰ върху данъчната оценка 1,0 %о
върху данъчната оценка |
1,0 ‰ върху данъчната оценка |
2,5 ‰ върху данъчната оценка |
|
3. |
За имотите на жителите в селата
Батишница, Бъзовец, Чилнов, Баниска, Помен, Могилино, Кацелово, Каран
Върбовка, Острица, Широково, Пепелина |
3,0 ‰ върху данъчната оценка |
1,0 ‰ върху данъчната оценка |
2,5 ‰ върху данъчната оценка |
Това е
именно и редакцията на оспорената норма, която е действаща към настоящия
момент.
С оглед на изложеното съдът намира,
че при последното изменение е приет цялостен текст на разпоредбата на чл. 13,
ал. 2 от Наредба № 5, който следва да е предмет на съдебен контрол в настоящото
производство. По тази причина приема, че извършеното изменение на разпоредбата
с Решение № 42 по Протокол № 04/23.12.2011 г., частично отменена със съдебното
решение от 2012 г., е ирелевантно за настоящия спор и не следва да бъде обект
на обсъждане. Изложените от жалбоподателя възражения във връзка с това
изменение са неотносими към законосъобразността на оспорваната норма в действащата
към момента редакция. Изменението на чл. 13, ал. 2 с Решение 298 по протокол №
19/21.12.2012 г. и последвалата му съдебна отмяна също са неотносими към
настоящия спор, доколкото касаят единствено частта от чл. 13, ал. 2 по т. 1,
която не е предмет на оспорване по настоящото дело.
Като взе предвид изложените факти и
събраните по делото доказателства, съдът приема, че Наредба № 5 на Общински
съвет Две могили е приета от компетентен орган. На общинския съвет е
предоставено правомощие да приема наредби съгласно чл. 8 от Закона за
нормативните актове (ЗНА) и чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление
и местната администрация (ЗМСМА). Отделно от това съгласно чл. 9 от ЗМДТ и чл.
21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА в прерогативите на Общинския съвет е да определи
размера на местните такси. В случая Общински съвет Две могили е направил това с
приемането на Наредба № 5, част от чиито разпоредби са предмет на оспорване в
настоящото производство.
Наредбата като цяло през 2008 г. е
приета единодушно от присъстващите на заседанието 14 общински съветници от
всичките 17 общински съветници общо. Доколкото наредбата не е оспорвана към
настоящия момент в цялост, същата е действащ нормативен акт, както към 2017 г.,
когато е приета оспорваната в настоящото производство разпоредба, така и към
настоящия момент. С оглед на това съдът счита, че доводите на жалбоподателя
свързани с допуснати съществени процесуални нарушения при приемане на
първоначалната наредба като цяло са неотносими към настоящия спор, при който
предмет на оспорване е конкретна разпоредба, тази на чл. 13, ал. 2 в частта за
т. 2 и т. 3, чието съдържание в цялост е прието със съвсем друго решение на
Общинския съвет – за изменение на действащ нормативен акт. В тази връзка следва
да се отбележи, че макар с изменението на разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от
Наредбата от 2017 г. да се запълва нормативната празнота, създадена след
отмяната (двукратно) по съдебен ред на нормата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от
Наредбата, общинският съвет е приел изцяло нов цялостен текст на ал. 2 на чл.
13, включително и по т. 2 и т. 3. Обстоятелството, че при това ново приемане не
е променена стойността на ТБО за обектите по т. 2 и т. 3 не означава, че не е
приета изцяло нова разпоредба на чл. 13, ал. 2 от Наредбата.
При приемане на Решение № 668 по
Протокол № 33/22.121.2017 г. съдът не констатира да са допуснати съществени
процесуални нарушения. Предложението е направено от кмета на общината с
докладна записка от 04.12.2017 г. Не е спорно, че предложението е качено на
интернет страницата на общината като съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗНА е осигурен
30-дневен срок за предложения и становища, след което е изготвена справка за
депозираното становище от председателя на общинския съвет. Наредбата за
изменение на Наредба № 5 е била предмет на обсъждане на заседание на общинския
съвет на 22.12.2017 г., когато при наличие на кворум (присъствали са всички 17
общински съветници)
измененията на Наредба № 5 са приети с 13 гласа „За“, 1 глас „Против“ и 3 гласа
„Въздържал се“. Протоколът от заседанието на общинския съвет съдържа отразено
поименно гласуване на Решение № 668, при което съдът намира че са спазени
изискванията за приемане на оспорената правна норма. И съществени процесуални
нарушения в хода на производството не се констатират.
Във връзка с материалната
законосъобразност на оспорената разпоредба на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 3 от
Наредба № 5 на ОбС – Две могили съдът, анализирайки относимите законови норми и
съдържанието на чл. 13, достигна до извод, че оспорените точки не противоречат
на правна регламентация от по-висока степен.
Нормативната уредба на таксата за
битови отпадъци се съдържа Глава Трета, Раздел Първи „Такса за битови отпадъци“
на ЗМДТ – чл. 62 – чл. 71в (към настоящия момент) или чл. 62 – чл. 71 (към 2017
г.), в съответствие с които разпоредби следва да бъде приета наредбата по чл. 9
от ЗМДТ, която в случая е Наредба № 5 на ОбС – Две могили за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите,
предоставяни на физически и юридически лица на територията на Община Две
могили, област Русе и по-конкретно Раздел ІІ, текстовете от чл. 11 до чл. 18б.
Със Закона
за изменение и допълнение на ЗМДТ обн. ДВ, бр. 88/03.11.2017 г. са приети
радикални изменения в уредбата на таксата за битови отпадъци, но тези изменения
съгласно § 21 от ЗИД на ЗМДТ (Изм.
– ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) влизат в сила от 01.01.2022
г., поради което не са относими към настоящия случай. Преди тези изменения
текстът на чл. 66 от ЗМДТ е имал следната редакция (последно изменение ДВ, бр.
53/2012 г. в сила от 13.07.2012 г.):
„Чл. 66. (1) Таксата се определя в годишен
размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на
одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за:
1. осигуряване на съдове за
съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други;
2. събиране, включително разделно на
битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и
съоръжения за третирането им;
3. проучване, проектиране,
изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за
битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане,
рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по
чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците;
4. почистване на уличните платна,
площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места,
предназначени за обществено ползване.
(2) (Отм.).
(3) Когато до края на предходната
година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за
текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на
предходната година.
(4) (отм.).
(5) Одобрената план-сметка за
определяне разходите на общините по ал. 1 подлежи на проверка от Сметната
палата.“
Текстът на чл. 67 от ЗМДТ, действащ
през 2017 г., когато е приета оспорената разпоредба на Наредба № 5, а и към
настоящия момент, е в редакцията от ДВ, бр. 119/2002 г. в сила от 01.01.2004 г.
и е следният:
„Чл. 67. (1) (Предишен текст на чл. 67
- ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г., в сила
от 1.01.2004 г.) Размерът на таксата се определя в левове според количеството
на битовите отпадъци.
(2) (Предишно изр. второ на т. 2 -
ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г.)
Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1,
размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху
основа, определена от общинския съвет.
(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г.,
изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г.) При определяне размера на
таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци се включват разходите
по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3 .
(4) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г.,
изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г.) Таксата за поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя
в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския
съвет.“
Действително с § 6 от ЗИД на ЗМДТ
(ДВ, бр. 101/2013 г.) е прието изменение на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ като в края на изречението е добавен текста „която не може да бъде
данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната
им цена“, но съгласно § 13, ал. 1 от същия ЗИД на ЗМДТ това изменение влиза в
сила от 01.01.2015 г. като в последствие с § 43, т. 13 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС
(ДВ, бр. 105/2014 г.), § 18, т. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗКПО (ДВ, бр. 95/2015 г.) и
§ 57, т. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗАДС (ДВ, бр. 97/2016 г.) влизането в сила на това
изменение е отложено съответно от 2016 г., 2017 г. и 2018 г. И към настоящия
момент посоченото изменение не е влязло в сила предвид нормата на § 39, т.
22 от ЗИД на ЗКПО (ДВ, бр.
98 от 27.11.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), според която § 13, ал. 1 от ЗИД
на ЗМДТ (ДВ, бр. 101/2013 г.) влиза в сила от 31 декември 2021 г.
С оглед на изложеното се налага извод,
че към 2017 г. и към настоящия момент, размерът на таксата се определя в левове
според количеството на битовите отпадъци, а когато не може да се установи
количеството им, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или
пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
В настоящия случай в докладната
записка на кмета на Община Две могили, по повод на която е взето решението на
общинския съвет за изменение на чл. 13, ал. 2 в цялост, е изключително подробно
мотивирана по въпроса защо в Община Две могили към 2017 г. не е налице
възможността ТБО да бъде определена по първия законово регламентиран способ –
според количеството на битовите отпадъци и следва да се приложи вторият по ред
предвиден от закона способ. Това налага извод за законосъобразност на избрания
метод за определяне на ТБО – пропорционално върху основа определена от
общинския съвет. В случай за имотите на граждани общинският съвет е приел тази
основа да е данъчната оценка на имота, което не противоречи на закона с оглед
невлезлите в сила изменения на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ.
На следващо
място съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за
несъответствие на оспорвана норма на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредба № 5
поради противоречието й с разпоредбата на чл. 8, ал. 1-4 от ЗМДТ, според които Общинският съвет определя размера на таксите при спазване
на следните принципи: 1. възстановяване на пълните разходи на общината по
предоставяне на услугата; 2. създаване на условия за разширяване на
предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество; 3. постигане на по-голяма
справедливост при определяне и заплащане на местните такси, като за услуга, при
която дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна
такса за всяка от дейностите. Размерът на таксата може и да не възстановява
пълните разходи на общината по предоставянето на определена услуга, когато
общинският съвет реши, че това се налага за защита на обществения интерес. В
случаите, когато размерът на таксите не възстановява пълния размер на разходите
по предоставянето на услугата, разликата между разходите и размера на таксата е
за сметка на общинските приходи. В случаите на освобождаване от такси по
решение на общинския съвет разходите по предоставяне на услугата са за сметка
на общинските приходи.
Размерът на таксата за битови
отпадъци за граждани, както се посочи по-горе е процентен показател върху
данъчната оценка на имота, при което видно от данните от обсъжданията при
приемането както на процесната редакция на нормата, така и при предходните
очакваните приходи от ТБО не покриват предвидените в план-сметките за
съответните години разходи за чистота като цяло. Изчисленията, които
жалбоподателят прави, за да обоснове тезата си за надвишение на размера на ТБО
(и то само в частта за сметосъбиране и сметоизвозване) са произволни и напълно
хипотетични като се използва информация за общата стойност на разходите за тази
услуга, който се съпоставя със съотношението между отделните компоненти на ТБО,
но само досежно гражданите, без да се взема в предвид определената заплащаната
такса от предприятията. Така се борави с изцяло несъпоставими величини, при което
не може да се прави извод, че определения процентен показател (промил) за ТБО
за граждани по чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредба № 5 формира размер на
таксата, който надвишава разходите на общината за предоставяне на услугата.
В обобщение на всичко изложено до тук
съдът намира, че оспорената разпоредба на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредба
№ 5 на ОбС – Две могили не страда от твърдяните от жалбоподателя пороци, като
при извършената служебна проверка от съда по чл. 168, ал. 1 от АПК не се установиха
основания за отмяна на атакуваната норма, което налага отхвърляне на подадената
от В.Ц.К. жалба.
Предвид изхода на спора и направеното
от ответника изрично искане за присъждане на разноски за процесуално
представителство от юрисконсулт и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на Община Две могили (като юридическо лице, от
чийто бюджет се финансира Общинския съвет в съответствие с § 1, т. 6 от ДР на
АПК) съдебни разноски в размер на 100.00 лв. (сто лева), представляващи юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на основание чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал.
8 ГПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът на основание
чл. 193, ал. 1 от АПК
Р Е Ш И :
ОТХРЪВЛЯ оспорването по
жалбата на В.Ц. *** против разпоредбите
на чл. 13,
ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услугите, предоставяни на физически и юридически лица на територията на
Община Две могили, област Русе, приета с Решение № 271 по Протокол №
24 от 21.11.2008 г., изм. с Решение № 305 по Протокол № 25/19.12.2008 г. , изм.
и доп. с Решение № 337 по Протокол № 26/23.01.2009 г., изм. и доп. с Решение №
605 по Протокол № 45/29.01.2010 г., изм. и доп. с Решение № 839 по Протокол №
56/27.12.2010 г., изм. и доп. с Решение № 1022 по Протокол № 62/25.07.2011 г.,
доп. с Решение № 1099 по Протокол № 66/14.10.2011 г., изм. и доп. с Решение №
42 по Протокол № 04/23.12.2011 г., доп. с Решение № 183 по Протокол №
10/22.06.2012 г. на Общински съвет – Две могили, изм. с Решение № 19/28.05.2012
г. на Административен съд – град Русе, изм. и доп. с Решение № 206 по Протокол
№ 13/27.07.2012 г., изм. с Решение № 232 по Протокол № 14/31.08.2012 г., изм. и
доп. с Решение № 298 по Протокол № 19/21.12.2012 г., доп. с Решение № 317 по
Протокол № 20/25.01.2013 г., изм. с Решение № 423 по Протокол № 28/26.07.2013
г., доп. с Решение № 461 по Протокол № 30/27.09.2013 г., доп. с Решение № 500
по Протокол № 32/29.11.2013 г., изм. и доп. с Решение № 520 по Протокол №
33/20.12.2013 г., изм. и доп. с Решение № 642 по Протокол № 39/30.05.2014 г.,
изм. с Решение № 838 по Протокол № 51/27.03.2015 г.1 изм. и доп. с Решение № 53
по Протокол № 4/18.12.2015 г., изм. и доп. с Решение № 220 по Протокол №
11/27.05.2016 г., изм. и доп. с Решение № 404 по Протокол № 21/22.12.2016 г.,
изм и доп. с Решение № 563 по Протокол № 28/28.07.2017 г., изм. и доп. с
Решение № 632 по Протокол № 31/27.10.2017 г., изм. с Решение № 668 по Протокол
№ 33/22.12.2017 г., изм. и доп. с Решение № 716 по Протокол № 35/23.02.2018 г.,
изм. и доп. с Решение № 839 по Протокол № 42/28.09.2018 г. на Общински съвет –
Две могили.
ОСЪЖДА
В.Ц. ***, ЕГН **********
*** могили сумата от 100,00 (сто) лева
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му.
След влизането му в сила решението да
се разгласи по реда на чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.