Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Пазарджик,15.12.2009 г.
Пазарджишкият районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ГЕРГАНА КИРОВА
При участието на секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдия Кирова гражд. дело № 2609/2008 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 216 от ДОПК от Националната агенция по приходите срещу “Неди 91”ЕООД, И.П.Т. и Н.Й.Т., с искане за приемане за недействителна сделката – покупко-продажба на автомобили марка “Щаер” и “Волво”, сключени с нотариален акт от 10.09.2008 т. на нотариус Н. Х..
Твърди се в исковата молба, че първата ответница е била уведомена за започнала ревизия на дружеството. Поддържа се, че въпреки уведомлението на 10.09.2008 г. дружеството се разпорежда с автомобилите като сделката е сключена със сина на собственика на дружеството, както и е на значително по-ниска цена спрямо паарната, с което би се достигнало до накърняване интересите на държавата.
Ответникът “Неди 91”ЕООД оспорва исковата претенция.
Ответниците И.Т. и Н.Т. – чрез определения особен представител оспорват исковете като считат същите за неоснователни.
Пазарджишкият районен съд, гражданска колегия, като взе предвид становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното :
Представена е заповед за възлагане на ревизия от 15.04.2008 г., връчена на Л.Т., като представител на “Неди 91”ЕООД, на 25.04.2008 г.
Представен е акт за възлагане на случаи на принудително изпълнение № 4878/12.09.2008 г.
При връчване от страна на публичния изпълнител на запорно съобщение се установява прехвърлянето правото на собственост върху автомобилите.
Представен е договор от 10.09.2008 г., с нотариална заверка на подписите, сключен между “Неди – 91”ЕООД, представлявано от Л. И. Т., и И.П.Т., съгласно който Т. е придобил правото на собственост върху автомобили марка “Щаер” с ДК № РА 3053 АМ и марка “Волво” с ДК № РА 5478 АТ.
Според свидетелство за регистрация на МПС на автомобил “Волво” стойността на същото е 26000 лева.
Посочената цена на автомобил “Щаер” според свидетелството за регистрация на същия е 13000 лева.
Представен е ревизионен акт от 30.10.2008 г. на ТД на НАП П..
С решение № 64 от 22.01.2009 г. е потвърден ревизионния акт относно допълнително начислен корпоративен данък и лихви за 2007 г., както и е отменен ревизионния акт с дадени указания по приложение на закона, като преписката е върната за ново произнасяне.
В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства – разпитана е свидетелката Чавдарова, която сочи, че за дейността на ревизионните органи Л.Т. е била непрестанно уведомявана, както и за резултатите от извършените насрещни проверки.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното :
Уважаването на исковата претенция по чл. 216, ал. 1 от ДОПК се предпоставя от кумулативното наличие на следните предоставки – да има установено публично задължение, да е налице имуществено разпореждане от страна на длъжника с намерение за увреждане на държавата относно реализиране на публичните държавни вземания, да е налице нееквивалентност на престациите, като полученото от длъжника се явява значително по-малко спрямо отчужденото имущество. В конкретния случай съдът като взе предвид представения по делото ревизионен акт, установяващ наличието на задължения по по ЗКПО намира, че първата предпоставка е реализирана, а именно едноличният търговец – продавач по сделката има задължения към бюджета. Като се съпостави датата на възлагане на ревизията с датата на извършване на разпоредителното действие следва да се приеме, че ответникът – търговец е извършил имуществено разпореждане след като е известен за извършената ревизия и в този смисъл е налице намерение за увреждането на държавата, доколкото чрез разпореждането с имущество се ограничава възможността за реализиране на публичните вземания посредством насочване на принудителното изпълнение към принадлежащото на длъжника имущество. В тази насока следва да се отбележи, че за производството по чл. 216 от ДОПК не е от значение дали публичното задължение е установено с влязъл в сила акт, нито е от значение размера на тези задължения. Достатъчно е твърдението, че такива публични задължения съществуват и затова именно от гледна точка на разпоредбата на чл. 216 от ДОПК е от значение датата на възлагане на резизията и всяко разпоредително действие след този момент би мотло да се счита за такова, увреждащо интереса на държавата като взискател на публичните задължения на търговските субекти. Ето защо обстоятелството, че впоследствие с решение на горестоящ административен орган е изменен издадения ревизионен акт чрез намаляване на задълженията не обосновава разбиране за неоснователност на исковата претенция. Не на последно място по значение е и фактът, че с оглед правната природа на иска по чл. 216 от ДОПК, чието действие ще се прояви едва с реалното извършване на принудително изпълнение и ако искът е доказан определено имущество ще се счита принадлежащо на търговеца – длъжник, то дори да бъде установено, че липсват непогасени задължения, това не рефликтира върху иска, а само предпоставя, че съдебното решение, ако е позитивно за ишеца, не би могло да произведе правни последици. Продажната цена, посочена в договора в размер на 1000 лева за единия автомобил и 3000 лева за другия автомобил е значително по-ниска дори спрямо визираната в свидетелството за регистрация стойност. Следователно може да се приеме, че продадената вещ – като стойност и получената в замяна на това цена са нееквивалентни в насока на реализиране на имуществото на търговеца – длъжник на стойност, по-ниска спрямо пазарната и в този смисъл се увреждат интересите на държавата и възможността за събиране на задълженията по общественото и здравното осигуряване. Следва да се посочи, че сделката е реализирана от търговеца и сина й. Така изложените съображения мотивираха съда да приеме,че следва да бъде обявена за относително недействителна сделката, сключена от дружеството и ответницата Т..
С оглед това, че с иска по чл. 216 от ДОПК се цели да бъдат непротивопоставими на държавата определени увреждащи действия, в хипотезата на извършени сделки, надлежни ответници по иска са страните по сделката. В този смисъл съдът приема, че следва да бъде прекратено производството по отношение на ответницата Т., защото същата макар и съпруга на ответника Т. не е страна по договора. Доколкото искът по чл. 216 от ДОПК следва да се квалифицира като конститутивен – целящ правна промяна в правната сфера на страните по сделката по начин, че при достигане до принудително изпълнение вещта да се счита като собствена на търговеца, разпоредил се с нея, то липсва основание за участието на ответницата Т. в производството по делото, защото не е налице съвместна процесуална легитимация.
По изложените съображения съдът счита, че исковата претенция е доказана.
Така мотивиран, Пазарджишкият
районен съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на държавата сделка – договор за покупко-продажба на автомобил “Волво” с ДК № РА 54 78 АТ и марка “Щаер” с ДК № РА 3053 АМ, сключен на 10.09.2008 г., между “Неди – 91”ЕООД и И.П.Т..
ПРЕКРАТЯВА производството в частта относно предявения иск с правно основание чл. 216 от ДОПК против Н.Й.Т..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му, а в частта, имаща характер на определение – с частна жалба в едноседмичен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :