Р
Е Ш Е Н
И Е № 1243
гр. Пловдив 18.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански
състав в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Румяна Андреева
Членове: Пламен Чакалов
Бранимир Василев
при участието на секретаря
Бояна Гълъбова като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 1073 по
описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение
№ 2375/13.07.2017г. на Пловдивския районен съд, ІV-ти гр. с. постановено
по гр. д. № 14 950/16г., с което се допуска съдебна делба по отношение на
следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.518.76.1.1 по кадастралната карта и регистри на гр. Пловдив , с адрес в гр.
П., ул. ***, който обект е с предназначение - жилище, апартамент , с площ по
документа за собственост от 86, 83 кв.м., при съседи на същия етаж имот с
идентификатор 56784.518.76.1.2, под обекта- няма, над обекта -
56784.518.76.1.7, заедно с прилежащото избено помещение № 6 и таванско
помещение № 4 и 4,42 % идеални части от общите части на сграда № 1, разположена
в имот с идентификатор 56784.518.76, който имот, съгласно доказателствения акт
за собственост се състои от три стаи и кухня и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.518.76.3.1 по кадастралната карта и регистри на гр. Пловдив
, с адрес в гр. П., ул. ***, с предназначение на самостоятелния обект- гараж ,с
площ по документа за собственост- 18, бо кв.м. , заедно с прилежащите 1/15
идеални части от общите части на сграда № 3, разположена в имот с идентификатор
56784.518.76, при съседни самостоятелни обекти на гаража - на същия етаж - имот
с идентификатор 56784.518.76. 3.2 под обекта- няма, над обекта- няма която да
се извърши между: М.Д.П. ЕГН **********,***
чрез адвокат Ц., САК, със съдебен адрес *** офис 4 против Г.Д.П., ЕГН **********,***,
с постоянен адрес *** адрес за призоваване: гр. П., ул. *** при квоти: от по
1/2 ид. ч. за всеки от тях.
Жалбоподателят Г.Д.П. моли съда да отмени обжалваното решение по
съображения, изложени в жалбата и отхвърли предявения иск за делба.
Въззиваемата страна М.Д.П. счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представените преписи от
нотариални актове, удостоверения за наследници и скица, издадени от АГКК – гр.
Пловдив се установява, че страните са наследници на Д. и Ч. П., починали
съответно през 2004г. и през 2005г., както че са били собственици на процесните
жилище и гараж. Затова М. Д. П. иска посочените обекти да се допуснат до делба
при равни квоти.
Жалбоподателят оспорва иска за делба като твърди, че
М.П. не притежава право на собственост върху процесните вещи, защото той заедно
със съпругата му и неговата дъщеря са придобили по давност правото на
собственост върху тях. Всъщност това е и спорният въпрос по делото.
За установяване на това обстоятелство пред районния
съд са разпитани свидетелите М. и П.. М. сочи случай, когато Г.П. е предложил
конкретна парична сума на сестра си за доброволна делба и не се стига до съд,
както и че М. на няколко пъти е давала пари за плащане на данък сгради и смет.
Съдът кредитира показанията на този свидетел,
въпреки, че е бивш съпруг на въззиваемата, с която понастоящем живее във
фактическо съпружеско съжителство, понеже не противоречат на показанията на
другата свидетелка и не се оборват от останалия доказателствен материал.
Свидетелката П. е останала с впечатление, че процесния
имот (очевидно има предвид жилището) е само на Г. и семейството му, като М.
некога не е проявява интерес към него. В края на показанията си тази свидетелка
уточнява, че употребения от нея глагол „недопускаха“ е в смисъл, че в жилището
на ул. „В.“ са живели родителите на страните и затова М. е посрещана там при
посещенията си при тях, но не е била свидетел на действие, с което да е
препятствана М. ***.
Следователно, не се установяват действия от страна
на въззивника, които да сочат към владение, осъществявано изключително за себе
си. Тук следва да се има предвид, че съсобствеността между страните произтича
от наследяване и следва да се съобразят указанията дадени в тази насока с ТР №
1/06.08.12г. по тълк. д. № 1/12г. на ОСГК на ВКС, където е посочено, че
владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството
то продължава от наследниците му по право, независимо, че само един от тях
остава в наследствения имот, а завладяването на частите на другия съсобственик
трябва да се манифестира пред него, като се осъществи чрез действия,
отблъскващи владението му и установяващи своене.
Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради
което възражението за придобиване по давност на процесните имоти остава
недоказано.
Ето защо процесните жилище и гараж остават
съсобствени между страните и следва да се допуснат до делба при разни квоти
съгласно нормата на чл. 5, ал.1 от ЗНасл.
Като е достигнал до същия правен извод и е допуснал
делбата при равни квоти, районният съд е постановил правилно решение, което
следва да се потвърди.
С оглед неоснователността на възивната жалба жалбоподателят
следва да се осъди да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на
1 000лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш
И:
-стр. 3 от решение в. гр. д. № 1073/18г. на ПдОС-
ПОТВЪРЖДАВА
е решение
№ 2375/13.07.2017г. на Пловдивския районен съд, ІV-ти гр. с.
постановено по гр. д. № 14 950/16г.
ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН **********,***, с постоянен
адрес *** адрес за призоваване: гр. П., ул. *** да заплати на М.Д.П. ЕГН **********,*** чрез адвокат Ц.,
САК, със съдебен адрес *** офис 4 сумата 1 000 (хиляда) лева разноски направени във въззивното
разглеждане не делото.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.