Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 99
11.03.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 1052 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодек (АПК), във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС).
Делото е образувано по жалба на „Фреш Б- А“
ООД, гр. Х., с адрес за кореспонденция: гр. Х., ***, подадена чрез адв. М.Ф., срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № ФК-501-0073374/03.09.2020г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски
обект – магазин за плодове и зеленчуци,
находящ се в гр. Х., *** и забрана достъпа до него за срок от 3 дни, на
основание чл.
186, ал.1 и чл.
187, ал.1 от ЗДДС.
По подробни изложени съображения се иска
отмяна на оспорената заповед, като немотивирана, необоснована и
незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в нарушение принципа за съразмерност
по чл. 6 от АПК.
Поддържа се, че за констатираното с АУАН
нарушение, не е било съставено наказателно постановление, а производството е
приключило с предупреждение, поради което жалбоподателя не е могъл да се
възползва от възможността, предвидена в чл.
187, ал. 4 от ЗДДС да заплати наложената санкция и да поиска от
административния орган да бъде прекратено изпълнението на ПАМ. По същество не
се оспорват направените от орган фактически установявания, въз основа на които е издаден процесния акт, но се
претендира същите да не са в резултат на виновно поведение. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът – Началник отдел "Оперативни
дейности"-Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, излага
аргументи за законосъобразност на акта и иска отхвърляне на жалбата с
присъждане на разноски в полза на ответната страна.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От представената административна преписка се
установява, че при извършена оперативна проверка на 21.08.2020 г. в 12: 35 часа
на търговски обект по смисъла на § 1.
т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Х., ***, стопанисван
от "Фреш Б-А" ООД с ЕИК: ***, и
след извършена на 24.08.2020г. справка в
информационните масиви на НАП, е констатирано, че дружеството в качеството му
на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18 /13.12.2006 г. на МФ, е извършило
нарушение на изискванията на цитираната наредба - не предава автоматично от ФУ данни
от всяка издадена фискална касова бележка /ФКБ/ по установената дистанционна
връзка към НАП, съгласно приложение № 17 за период от 01.10.2019 г. до
03.10.2019 г.
Констатирано е също така, че в обекта е
налице регистрирано и работещо ФУ модел „eXpert SX 01” с рег. № ****, ИН
на *** и ИН на ФП ***, като
не се използва програмен продукт за регистриране на продажбите, както и че
дружеството е регистрирано по ЗДДС.
По време на проверката е извършена контролна
покупка на зеленчуци на стойност 1, 16
лв., за която е бил издаден фискален касов бон № 024757 от 21.08.2020г. От
направената на 24.08.2020г. в ИМ на НАП справка, документирана с ПИП сер. АА №
0073387/24.08.2020г. е видно, че данни от документ за продажба от горепосоченото
ФУ не са предавани към НАП за периода от 02.06.2020г. до 21.08.2020г.,
включително и такива за извършената контролна покупка. За същия период се
установява наличие на постъпили в НАП Z отчети
от ФУ с рег. № ***, видно от които за процесния период в обекта е осъществявана
търговска дейност.
В хода на проверката пред административния
орган е представено техническо обяснение от фирмата обслужваща фискалното
устройство в търговския обект, стопанисван от дружеството жалбоподател, от дата
24.08.2020г. Видно от същото, ФУ модел „eXpert SX 01” с рег. № ***, ИН на ФУ DY*** и ИН на ФП *** постъпва за ремонт на
22.08.2020г. в сервиз на фирма „ВЕНТ“ ООД с проблем „неизпратен фискален бон“.
След установен проблем в КЛЕН, картата КЛЕН е сменена, а устройството започва
да изпраща бонове към сървъра.
Процесната
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-501-0073374/03.09.2020г.
е издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности", Пловдив при
Централно управление на Национална агенция за приходите, въз основа на
описаните до тук обстоятелства, като е прието, че дружеството в качеството му
на задължено лице по реда на чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е извършило нарушение на чл.
25, ал.9 от Наредбата, във връзка с Параграф 71, ал. 1, вр. чл. 118, ал. 4, т.3
и т.5 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС за прилагане на принудителна
административна мярка и на основание чл.
186, ал. 3 от ЗДДС
Заповед № ФК-501-0073374/03.09.2020г. е била
обжалвана по административен ред с Жалба вх. № 70-00-9623 от 29.09.2020г.,
която е отхвърлена като неоснователна с Решение № ГДФК-136 от 07.10.2020г. на
Директора на Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП. Последното е връчено на жалбоподателя на
19.10.2020г., а процесната жалбата е
подадена чрез административния орган
на 02.11.2020г.
При така установената
фактическа обстановка и след извършена проверка по реда на чл.168 от АПК, вр.
чл.146 от АПК, съдът извежда следните правни изводи:
Жалбата е подадена до Административен съд - Хасково в рамките на законоустановения
срок, от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което е процесуално допустима,
а разгледана по същество и основателна.
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган - Началник отдел „Оперативни
дейности“- гр.Пловдив при ЦУ на НАП, в изискуемата писмена форма и съдържа
както фактически, така и правни съображения, обосноваващи издаването ѝ,
които кореспондират помежду си. В разпоредителната част на акта има ясна
информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и
за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и
ясно са описани фактическите данни, въз основа на които е наложена
административната мярка, с отразяване на информация за дата, място на извършеното
нарушение, данни за търговския обект и за конкретно приетото от органа
нарушение. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на
запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. С оглед на
гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС, респ. на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран
административен акт.
При извършената служебна проверка не се установява да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването
на атакувания акт.
Независимо от горното, настоящият съдебен
състав намира оспореният административен акт за издаден в противоречие с
материалния закон.
Между страните липсва спор, че монтираното ФУ,
в стопанисвания от дружеството жалбоподател обект не е предавало данни към НАП
за периода 02.06.2020г. – 21.08.2020г. Няма спор и че дружеството жалбоподател
попада под регламентацията на Раздел
ІІІб, точка 1, буква "Е", предложение трето от Приложение № 1
"Функционални изисквания", към Наредба № Н-18 от 2006 г. ( ДВ, бр. 26
от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.), според която фискалните устройства
подават по установената дистанционна връзка: данни на всеки 5 минути, считано
от часа на регистрация на ФУ, от всички фискални бонове, регистриращи
продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН, в този времеви интервал,
с изключение на данни от фискален бон, визуализиран само на дисплей, при работа
с ФУВАС; данните се подават в хронологичен ред на издаването на фискалните
бонове.
Няма спор обаче и относно факта, че това
противоправно поведение на нормативно задължения правен субект е било
прекратено след извършената на 21.08.2020г. проверка и констатиране на същото.
Както в процесната заповед за налагане на административна принуда, така и в
решението с което, е оставена без уважение жалбата на дружеството подадена по
административен ред, изрично е отразено, че ФУ модел „eXpert SX 01” с рег. № ***, ИН на ФУ DY*** и ИН на ФП *** е дадено на ремонт на сервизната фирма „ВЕНТ“ ООД,
като изпратеното от същата сервизно становище е приложено по административната
преписка преди датата на издаване на оспорения акт. Видно от същото към дата
24.08.2020г. констатираният от контролните органи технически проблем е
отстранен и ФУ предава необходимата към НАП информация. Видно от приложената по
делото административна преписка, въз
основа на издадения за констатираното нарушение АУАН не е било издадено
наказателно постановление, а административния орган е приел деянието, като
такова с незначителна обществена опасност и вредоносни последици, като
предвидената за същото санкция е възприел като прекомерно тежка и
несъответстваща на извършеното нарушение, предвид което на основание чл. 28 от ЗАНН е предупредил дружеството жалбоподател, че при последващо извършване на
същото по вид нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.
Следва да се посочи, че от събраните по
делото доказателства, безспорно е установено извършването на констатираното от
органите на НАП, административно нарушение, за което независимо от предвиденото
наказание се предвижда и налагане на ПАМ от вида на процесната. Нарушението за
което ПАМ се налага е формално, а
отговорността на процесното дружество е безвиновна, предвид което не следва да
се анализира, наличието или липсата на виновно поведение от страна на
жалбоподателя, в каквато насока се правят възражения от същия.
Следва обаче да се анализира, каква е целта
на процесното производство по налагане на ПАМ и дали издаване на такава след
отстраняване на констатираното нарушение би довело до изпълнение целите на
закона.
Съобразно трайно установените в теорията и
съдебната практика критерии за класифициране, принудителните административни
мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението,
както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Преценката
за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с
характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна мярка в
конкретния случай, изразяваща се в запечатване на обекта, не отговаря на нито
една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по специално в чл. 22 от ЗАНН. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на
нарушение, свързано с предаване информация към НАП за всяка издадена от ФУ
касова бележка, доколкото към датата на издаване на обжалваната заповед
жалбоподателят е отстранил същото.
Принудителната административна мярка е с
превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други
подобни нарушения. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на
субекта на правоотношението, тя се налага с определен срок. В конкретния случай
съдът намира, че издадената заповед не е съобразена с целта на закона. В
случая, констатираното от страна на контролните органи нарушение не само не
води до неотразяване на приходи, но и към момента на издаване на ПАМ вече е
отстранено.
В
мотивите за налагане на ПАМ е посочено, че тя се налага с цел преустановяване
на незаконните практики в обекта, а срока от 3 дни за който е наложена е
определен, като такъв необходим за създаване на нормална организация за
отчитане дейността на търговеца. Противно на изложеното, събраните по делото
доказателства сочат, че констатираното нарушение е било отстранено още в деня
следващ този на извършената проверка, а именно 22.08.2020г., а осъщественото от
дружеството нарушение не е довело до неотчитане дейността на дружеството,
доколкото данни за издаваните Z отчети са постъпвали към НАП.
Настоящият съдебен състав намира, че макар и
наличието на обширни мотиви за издаване на процесния акт, същите са общи и
несъобразени с конкретния случай и обстоятелствата по него. Така посочените
мотиви за мястото на търговския обект, посещаемостта му, вида предлагани стоки,
оборота и работното му време реално нямат никакво отношение към конкретно
твърдяното нарушение. Същите нямат отношение и към определения от органа срок
на мярката в размер на 3 дни. Изложеното води на извод за липса на съразмерност
на определения от органа срок за запечатване на обекта, още повече, че към
датата на издаване на процесния акт нарушението е било отстранено.
В случая прилагането на принудителна
административна мярка не би постигнала нито една от целите на административната
принуда, предвид , че дейността на дружеството му е приведена към законовите
изисквания преди издаване на процесния акт и не е нужен допълнителен срок за
това.
По изложените съображения съдът приема, че жалбата
е основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а атакуваната
заповед - отменена като незаконосъобразна.
При този изход на делото на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 350 лева по представен списък на
разноските.
Водим
от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Хасково, V-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Фреш Б- А“ ООД, гр. Хасково, Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № ФК-501-0073374/03.09.2020г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, потвърдена с
Решение № ГДФК 136/07.10.2020г., постановено от Л. Д. - Директор на Дирекция "Оперативни
дейности" в Дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите-гр. София да
заплати на Фреш Б- А“ ООД, гр. Х., ЕИК ***, разноски по делото в размер на 350/триста и
петдесет/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: