Р Е Ш Е Н И
Е № 2589
гр. Пловдив, 23.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в
състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
498 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37 против К.Д.Г.,
ЕГН **********,***, с която са предявени обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 521,73 лв.- главница, представляваща обща стойност на доставена
топлинна енергия за отопление и отдадена
от сградната инсталация ТЕ, както и услуга дялово разпределение, доставени и начислени за периода от
01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. , ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 16.10.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 58,38 лв.-
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за
периода от 03.01.2018 г. до 15.10.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16727/2019 г. по
описа на ПРС.
В исковата молба се
твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл.
126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр.
Пловдив.
Ответникът като собственик
на имот, находящ се в ***, има
качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв е длъжен да
заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на
задължението си в срок, дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко – продажба на
топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на
ответника, а търговецът за дялово разпределение на топлинна енергия „ Бруната“
ООД е разпределил топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация на стойност, които ответникът не е заплатил изцяло. Освен
това е начислена и сума за предоставяне на услугата дялово разпределение. Сочи
се, че се дължи и обезщетение за забава
върху дължимите суми. Твърди се,
че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно
съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните
суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът не е подал възражение,
но тъй като същата е била призована при условието на чл. 47, ал. 5 от ГПК
съдът е указал на ищеца, съобразно
разпоредбите на чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, че заявителят може да предяви иск
за установяване на вземането си, когато Заповедта е била връчена, като е
постъпило възражение в срок, поради което ищеца предявява настоящата искова
молба в срок по чл. 415 от ГПК. Моли се
исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението до
окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото
производство.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва
изцяло исковете като неоснователни и неподкрепени с достатъчно убедителни писмени
доказателства. Ответникът посочва, че за периода е платил изцяло задължението
си за разпределена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Относно
претенцията за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия оспорва
такава действително да е доставена до имота му. Твърди, че от 2005 г. няма
отоплителни тела в имота си, като е подал заявление до ответното дружество
веднага след демонтирането на отоплителните тела и преди приемане на цитираната
от ищеца Наредба през 2007 г. Ответникът счита, че липсва основание за
начисляване на топлинна енергия с оглед неговият изричен отказ от доставката й
в неговия имот. Оспорва правилното и
законосъобразно начисляване на претендираните като доставени количества топлинна
енергия за отопление, като твърди, че същото не е съобразено с предвидените в
нормативните актове правила. Задава въпроси към ищеца, касаещи техническите
параметри на инсталацията и съответно приложимостта или неприложимостта на
конкретни норми от Наредбата, уреждащи начисляването на топлинна енергия.
Позовава се на разпоредби на общите условия, които счита, че съдът следва да
прецени в т.ч. чл. 33, ал. 5 на ОУ и
чл.31, ал.4 и 6 от ОУ. Относно
начисляването на топлинна енергия за неговия имот посочва, че в проекто –
конструктивната документация на жилищната сграда не е предвидено отоплението на
имота да става по „конвективен” топлообмен от вертикалните тръби на сградната
инсталация (т.нар. „щранг- лири”), монтирани в санитарните помещения, особено
след ползването им по предназначение. Посочва, че се отоплява в имота с
климатик. Оспорва представените по делото фактури, като сочи, че отразените в
тях стойности не отразяват реално потребление и
действителния размер на предоставени услуги. Ответникът посочва, че към
настоящия момент все още не е получил отговор от ищеца на какво основание се
претендира заплащане на топлинна енергия за отопление при условие, че такава не
се ползва от него от 2005 г. Моли исковете да се отхвърлят като неоснователни.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия по енергийно и
водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от
ДР на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според
който по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване. Липсата на представен договор, сключен между ищцовото дружество
и ответника не обосновава извод за липса на качеството потребител на топлинна
енергия. Липсва противоречие и в съдебната практика в
тази насока. Нормите
на чл.150 от ЗЕ предвиждат възникването на договорни отношения
по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е
необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. Следователно правото на
собственост или на ползване на върху
апартамента води до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна
енергия с топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да
заплаща стойността на изразходваната топлоенергия.
Не
се оспорва от ответника и от представения нотариален акт и удостоверение за
декларирани данни се установява, че същият е собственик на 4/6 идеални части от
процесния недвижим имот. В случая фактът, че ответникът е собственик на идеална
част от имота не се отразява в отношенията му с ответното дружество, а би имало значение във вътрешните му отношения
с други съсобственик.
По
делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от “Топлофикация Пловдив”ЕАД на потребителите в гр.Пловдив. Съгласно чл.3, ал.1
ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Съгласно чл.4, ал.1 ОУ продавачът е
длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ
купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок.
Съгласно чл.18 ОУ търговското измерване и отчитане на продадената топлинна
енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер, монтиран в
абонатната станция на границата на собственост. Отчетеното по този начин
количество потребена топлинна енергия за сградата се разпределя между отделните
имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от тях търговец, чрез
системата за дялово разпределение. Установява се, че посочените общи условия са
публикувани в един местен и един национален ежедневник.
Приет
е като писмено доказателство формуляр за отчет от топлинния счетоводител Бруната ООД от
10.05.2019 г., в който е отразено, че в имота има 3 броя щранг лири, както
следва: щранг- лира в помещение тоалетна 378 Ват, щранг лира в помещение коридор – 756 Ват и щранг
лира в помещение баня 1134 Ват. Във формуляра е отразено, че всички отоплителни
тела са свалени на метални капачки. Формулярът е подписан от клиента К.Г..
Приети
са като писмени доказателства, представените от ответника извадки от общите
условия от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, касаещи
изложеното в отговора на исковата молба и допълнителните становища.
Приети
са като писмени доказателства и касови бележки, от които е видно, че за месец
ноември 2017 г. е платена сумата от 29,84 лв., за месец април 2018 г.- 19,28
лв., за месец ноември 2018 г. – 31,88 лв., за месец април 2019 г.- 19,98 лв.
Представени са и приети и бележки за платени суми извън исковия период.
Приета
е като писмено доказателство справка от ищцовото дружество, в която са отразени
компоненти включени в начислената сума за всеки месечен отчетен период, включен
в общия исков период. От отразеното е видно, че за процесния имот не се
начислява топлинна енергия за БГВ. Начислява се всеки месец сумата от по 1,25
лв. без ДДС за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2018 г. и по 1,27 лв. без ДДС
за периода 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г. за заплащане на услуга дялово
разпределение. За задълженията за разпределена топлинна енергия са начислени
месечни суми, както следва: за отчетен период 01.11.2017 г. 30.11.2017 г. по
фактура от 02.01.2018 г. – 24,69 лв. без ДДС; за отчетен период 01.12.2017 г. –
31.12.2017 г. по Фактура от 01.02.2018 г.- 23,49 лв. без ДДС; за отчетен период
01.01.2018 г. – 31.01.2018 г. по Фактура от 01.03.2018 г.- 19,62 лв. без ДДС; за
отчетен период 01.02.2018 г. – 28.02.2018 г. по Фактура от 02.04.2018 г.- 22,03
лв. без ДДС; за отчетен период 01.03.2018 г. – 31.03.2018 г. по Фактура от
02.05.2018 г.- 38,17 лв. без ДДС; за отчетен период 01.04.2018 г. – 30.04.2018
г. по Фактура от 04.06.2018 г.- 10,22 лв. без ДДС; за отчетен период 01.11.2018
г. – 30.11.2018 г. по Фактура от 02.01.2019 г.- 16,89 лв. без ДДС; за отчетен
период 01.12.2018 г. – 31.12.2018 г. по Фактура от 01.02.2019 г.- 29,55 лв. без
ДДС; за отчетен период 01.01.2019 г. – 31.01.2019 г. по Фактура от 01.03.2019
г.- 27,84 лв. без ДДС; за отчетен период 01.02.2019 г. – 28.02.2019 г. по
Фактура от 01.04.2018 г.- 22,21 лв. без ДДС; за отчетен период 01.03.2019 г. –
31.03.2019 г. по Фактура от 02.05.2019 г.- 13,49 лв. без ДДС и за отчетен
период 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г. по Фактура от 03.06.2019 г.- 21,43 лв. без
ДДС.
Прието
е като писмено доказателство писмо от ищцовото дружество до ответника от
27.06.2019 г., в което го уведомяват, че в случай, че желае да спре
начисляването на енергия за отопление от щранг – лира, е необходимо да се
прекъсне физическата връзка между щранг – лирата и общата отоплителна
инсталация, като това може да стане след наличие на съгласие на всички
съсобственици по вертикалата, през която преминава щранг – лирата. Отразено е, че по смисъла на т. 3 от ДР на
Наредба № 16-334 „инсталация в сграда“ или „сградна инсталация“ е съвкупност от
главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до
отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна
енергия от абонатната странция до имотите на клиентите. Сочи се, че щранг –
лирата е отоплително тяло, конструктивен елемент, служещ за отдаване на топлина
в помещенията чрез радиационен и конвективен топлообмен от постъпващия в тях
топлоносител. Твърди се, че по функциите си щранг – лирата принадлежи към
отоплителните тела, но тъй като преминава вертикално през определени помещения
в имотите на сградата, отделянето й от сградната инсталация не е възможно
индивидуално само за един имот.
С
писмо от 01.09.2019 г. ищецът уведомява ответника относно приложението на
„коригиран отопляем обем“, за който се сочи, че липсват предпоставки за
прилагането му по отношение на процесния имот.
Приети
са като доказателства два броя свидетелства за проверка на СИ, които вещото
лице по допуснатата СТЕ посочва, че касаят общият топломер.
По
делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице след справка в ищцовото
дружество и справки за разпределена ТЕ от Бруната ЕООД. От заключението се установява, че през процесния
период 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. АС обслужваща *** е работила, като е
подавала ТЕ само за отопление, като частта от АС за БГВ през периода е спряна. Подадена е общо 1874,246809 MWh ТЕ за разпределение, от които
са отчислени технологични разходи в размер на 22,251095 MWh за сметка на ищцовото дружество. През процесния период в обекта няма
отоплителни тела тип радиатор, които да са присъединени към топлопреносната
мрежа в етажната собственост. Отопляемият обем на имота е 183 м3.
През имота на ответника преминават 3 броя щранг лири с мощности 378, 756 и 1134
W. Консумираната ТЕ за
същите не се отчита с ИРУ. В имота на
ответника всички отоплителни тела тип радиатор са отсъединени от
топлопреносната мрежа в блока и на същите не се начислява ТЕ за отопление. През
процесния период в имота няма монтирани индивидуални разпределителни устройства
(ИРУ). За имота на ответника са
прилагани изискванията на т. 6.7. във връзка с т.6.5 от „Методиката за дялово
разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ приложение към чл. 61, ал. 1
от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването за 3 броя щранглири, по
максимална нормативна мощност на отоплителното тяло. Количеството ТЕ,
разпределено в имота на ответника за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г.
по месеци, показано в приложената към заключението таблица е общо 9,67045 MWh , в това число 3,22487 MWh за отдадената от сградната
инсталация, 6,44558 MWh за отопление и 0,0 MWh за БГВ. Не се установява разлика
между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество. Вещото
лице посочва, че начинът на разпределение и начисляване на потребената от
ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове – ЗЕ и
горецитираната наредба, уреждащи разпределението и начисляването на разходите
на ТЕ. Установява се, че преминаващите през имота щранг лири се намират в
посочените в отчета от топлинния счетоводител помещения, а именно: баня, антрес
и тоалетна. За имота се сочи, че е начислявана ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, както и за отопление от посочените щранг – лири по максимална
нормативна мощност на отоплителното тяло поради липса на уред за отчет. Отразен
е начина на изчисляване на топлоенергията, отдадена от щранг – лирите,
съобразно Наредба № 16-334 и приложената методика – Q щ.л.=q инст.х
Zх (tср. пом.) х 24/(t ср. сгр. – t изч.) Вещото лице
посочва, че съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 16-334/16.04.2007 г.
производителите на топлинна енергия по чл. 4 са длъжни да спазват режимите на
топлоснабдяване и параметрите на топлоносителите, задавани от оператора на
топлопреносната мрежа, което няма отношение към изчисляването на ТЕ , отдадена
от щранг- лирите. Вещото лице посочва, че гладките вертикални тръби (т.нар.
щранглири), преминаващи през помещение „баня“, „тоалетна“ и „коридор“ в
процесния имот са отоплителни тела и не са разпределителни тръбопроводи от
сградната инсталация по смисъла на т. 3 от допълнителните разпоредби на
наредбата, а са предназначение за отоплителни тела. По данни при заснемане от
дружеството за дялово разпределение Бруната ЕООД, същите са с еднакъв диаметър
по цялата вертикала на сградата и са проектирани за затопляне на помещенията,
през които преминават, което не ги прави съставна част на сградната отоплителна
инсталация. Посочва се, че т. 6, ал. 1
от ДР на Наредба № 16-334/16.04.2007 г. „коригиран отопляем обем“ се прилага
при липса на отоплителни тела, а такива в имота има и те са тип „щранг-лири“.
Вещото лице посочва, че обстоятелството дали преминават през даден имот от
етажната собственост повече или по – малко тръби от преносната отоплителна инсталация
няма отношение при определяне на компонентата „топлоенергия, отдадена от
сградната инсталация“. Същата се определя от топлинния счетоводител по формула
т.6.1.1. на „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна
собственост“ приложение към чл. 61, ал.1 от
Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и се разпределя
пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите. За имота на ответника
проектният отопляем обем е 183 куб.м. Вещото лице посочва, че не е запознат с
проекта за отоплителна инсталация и не може да установи дали в него въпросните
отоплителни тела съществуват под името „щранг лири“ или под друго наименование.
Посочва, че наименованието щранг лира фигурира в цитираната наредба –
Приложение към чл. 61, ал.1, т. 6.9. Така приетото заключение е оспорено от
ответника, но съдът възприема същото, като обективно, компетентно изготвено и
отговарящо в пълнота на поставените въпроси въз основа на представените му от
страните документи и събраните по делото доказателства. Относно възраженията в приетото становище от ответника, представляващо
писмена защита, че неправилно вещото лице е приело, че за имота не е приложимо
изчисляване по коригиран отопляем обем, то съдът счита същите за неоснователни.
Съгласно т. 6 от ДР на Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването "Коригиран отопляем обем" е отопляемият обем
на имота по проект, намален с обема на помещенията, в които отоплителните тела
са демонтирани от сградната инсталация и съответната припадаща се част на
помещенията, без отоплителни тела по проект. В случая нито се твърди, нито се
установява по проект да са налице помещения без отоплителни тела. Ответникът
посочва, че считано от 2005 г. е демонтирал отоплителните си тела и е изхвърлил
старите радиатори т.е. по проект е имало отоплителни тела в имота на ответника.
От
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, изготвено
на основание установеното от СТЕ, представените от ищцовото дружество начислени
количества ТЕ, нормативно определената цена за ТЕ за битови нужди, както и
справка БНБ за основен лихвен процент, се установява, че претендираната
главница и законна лихва съответстват на установените такива. Описаните в таблицата фактури са осчетоводени
по надлежния ред, включени са в дневник за продажбите и справка – декларация по
ЗДДС, заведена е аналитична партида на ответника, водено е редовно
счетоводството при ищцовото дружество относно продажбата на ТЕ на ответника за
процесния период. Вещото лице посочва, че през процесния период ответникът е извършвал
плащания, които са осчетоводени и са отнесени към съответните отчетни периоди и
фактури, без да е конкретизирано кои задължения са погасени с тях т.е. дали са
погасени задължения за ТЕ, отдадена от сградна инсталация и услуга дялово
разпределение и/или и ТЕ за отопление. Установява се, че ответникът е платил за
м. 11.2017 г.- сумата от 29,84 лв. и са прихванати 7,44 лв., за м. 12.2017 г.-
26,85 лв., изравнителна сметка за 01.11.2017 г- 30.04.2018 г.- 0 лв., за м.
01.2018 г. – 36,68 лв., за м. 02.2018 г. 41,47 лв., за м. 03.2018 г. – 71,92
лв., за м. 04.2018 г.-19,28 лв., за м. 11.2018 г. – 31,88 лв., за м. 12.2018
г.- 54,45 лв., за м. 01.2019 г. – 52 лв., за м. 02.2019 г.- 41,32 лв., за м.
03.2019 г.- 25,61 лв. и за м. 04.2019 г. – 60,38 лв. Общо платената от
ответника сума е в размер от 499,12 лв., като с нея са погасени частично
задълженията по фактурите в размер от общо 491,68 лв., както и обезщетение за
забава в размер от 7,44 лв. Общият
размер на задълженията, съгласно издадените фактури през процесния период се
установява, че е в размер от 1020,85 лв., от които сумата от 323,56 лв.- ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, сумата от 679,14 лв. – ТЕ за отопление и 18,15 лв.-
услуга дялово разпределение. След
извършеното плащане общата дължима сума се установява, че е в размер от 521,73
лв. Лихвата за забава вещото лице изчислява в размер от 58,38 лв.
С оглед на приетия по делото акт за
собственост на процесния имот и с оглед разпоредбите на ЗЕ и общите условия,
съдът приема, че за процесния период, по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
ответникът е в договорни правоотношения с ищеца по делото, при общоизвестните
общи условия за продажба на топлинна енергия от "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД и всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената за
доставената топлинна енергия.
Определянето
на размера на месечното задължение за плащане на цената на потребената топлинна
енергия, независимо дали същата е за отопление, БГВ или сградна инсталация на
всеки потребител на топлинна енергия от сградата - етажна собственост, начинът
на разпределяне на топлинната енергия, респективно формирането на месечното
задължение, е регламентиран в Закона за енергетиката и Приложението към чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - Методика за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост.
Съгласно
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия, потребителят е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30 – дневен
срок, след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл.
35, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34,
ал. 1, потребителите на топлинна енергия дължат на ищцовото дружество
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед посочените
доказателства, съдът намира за установено, че ответникът е потребил начисленото
му количество топлинна енергия, като от заключението на съдебно – техническата
експертиза се установи точното количество потребена топлинна енергия, а от
цените на топлинна енергия – стойността на същото количество енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.155, ал.1 от Закона за енергетиката, клиентите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия
по един от следните избрани от тях начини: на 11 равни месечни вноски и една
изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация.
Ответникът
дължи суми за отчитане на показанията на уредите за топлинна енергия. В
чл.149б, ал.3 от ЗЕ е уредено правилото, че в договора по ал. 1 услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а. В настоящия
случай сме изправени пред втората хипотеза, при която се дължи заплащане от потребителите
на услуга, доставена от трето лице.
Освен
заплащането на съответната топлинна енергия, постъпила в собствения им имот,
потребителите са длъжни да заплатят и тази за сградна инсталация.
В
Тълкувателно Решение № 2/2016 от 25.05.2017 по т.д. № 2/2016 г. по описа на
ВКС, ОСГК, е прието, че за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат
на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите.Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от
ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове тавани и пр., т. е. нал. е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти,
находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Освен
това в тази насока е и практиката на СЕС - Решение на
СЕС от 05.12.2019 г.
Ответникът
оспорва дължимостта на сумите, начислени за ТЕ за отопление на имота, като
сочи, че щранг – лирата не представлява отоплително тяло, а е част от сградната
инсталация. В нормативната уредба обаче е предвидено, че щранг лирата
представлява отоплително тяла, а не част от сградна инсталация, като същото се
констатира и от вещото лице по приетото заключение на съдебно – техническата
експертиза. Неоснователни се явяват
възраженията на ответника, че понятието щранг лира не съществува в нормативната
уредба.
В
§1, т. 37 от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че "Отоплителни тела" са
тръбните отоплителни тела и щранг-лири, глидерните отоплителни тела, плоските
отоплителни тела и конвекторите, които са конструктивни елементи, служещи за
отдаване на топлина в помещенията чрез радиационен и конвективен топлообмен от
постъпващия в тях топлоносител. В т. 6.9 от Приложение № 1 на чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването е предвидено, че
При щранг-лира без уред за дялово разпределение инсталираната мощност се
определя по изчислителен път и се прилага разпоредбата по т. 6.5., която пък
предвижда, че „За сгради - етажна собственост, в които има
отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане, се прилага екстраполация
по максимален специфичен разход на сградата по реда: 1) определя се инсталираната мощност на
отоплителните тела в сградата; при липса на данни се приемат данните на подобно
отоплително тяло, например от аналогично помещение на друг етаж; 2) за всяко
отоплително тяло с уред в сградата се определя отношението между дяловите му единици и инсталираната му
мощност; най-голямото отношение за отоплително тяло с уред за дялово разпределение се приема за максимален специфичен
разход за сградата (МСРС); 3) дяловите
единици за отоплителните тела без уреди се получават, като инсталираната
мощност на отоплителното тяло без отчет се умножи с МСРС.
Щранг-лирата е отоплително тяло, използвано
при някои вертикални отоплителни инсталации. Щранг-лирата преминава през всички
апартаменти по вертикалата от първия до последния етаж на отоплителната
система. Тя има спирателна арматура на първия етаж от системата и връзка към
обезвъздушаването на последния. Такива отоплителни тела се предвиждат в
помещения с незначителни топлинни загуби като бани, мокри помещения, тоалетни,
коридори. Консумацията на енергия от щранг-лирата не може да се регулира и
измерва в отделен имот, тъй като липсва техническа възможност да се поставят
индивидуални разпределителни устройства. Щранг-лирата може да се изключи изцяло
във всички имоти, през които минава, ако техните собственици единодушно вземат
решение за това. Не съществува техническа възможност щранг-лирата да се изключи
само за отделен имот.
Съгласно
Чл. 11, ал. 1 от Общите условия,
действащи през процесния период, купувач-самостоятелен потребител или всички купувачи в
СЕС, присъединени към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, имат право да се откажат
от ползване на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване за всички имоти,
присъединени към една абонатна станция или към самостоятелното й отклонение, за което подават
писмено заявление до продавача /нотариално заверено/ с изявено съгласие на
най-малко две трети от
собствениците на имоти или титуляри на вещно право. Съгласно ал. 2 продавачът е длъжен, в срок до
15 дни след постъпване на заявлението, да извърши исканото прекратяване по ал. 1. В чл. 11, ал. 4 е предвидено, че
отделен купувач в СЕС няма право да прекрати, за
целия си имот или за част от имота си, подаването на топлинна енергия към отоплителните тела чрез
физическо им отделяне от сградната инсталация. Предвидено е, че купувачите в сграда - етажна
собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни
вентили, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Съгласно чл. 11, ал. 6 от общите
условия купувачите в сграда - етажна
собственост, които към момента на влизане в сила на наредбата за топлоснабдяване, са прекратили
топлоснабдяването, чрез пломбиране на отоплителните тела са длъжни да монтират топлоразпределители в срок до
1.10.2007г. След тази дата пломбираните отоплителни тела ще се приравняват на отоплителни тела без уреди. Доколкото ответникът в
отговора на исковата молба посочва, че няма отоплителни тела в жилищното
помещение и не се отоплява от Топлофикаця от 2005 г., когато е демонтирал и
изхвърлил „изгнилите протекли панелни радиатори от всички жилищни помещения“ и
е подал заявление до топлофикационното дружество за това, то спрямо него е
приложима разпоредбата на чл. 11, ал. 6 от ОУ.
Съдът счита за неоснователни
възраженията на ответника, че в случая се дължи за имота единствено начислената
ТЕ, отдадена от сградната инсталация и тази от отоплителни тела от общите
части, тъй като не са налице предпоставките за това. Чл. 11, ал. 5 от ОУ е
приложима за клиентите в сграда - етажна собственост, които спират топлоподаването към
отоплителните тела имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни
вентили, а
не за тези, които са прекъснали топлоподаването чрез физическото отделяне на
отоплителните тела.
Според чл. 142, ал. 2 ЗЕ,
топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
три - топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно
чл. 143, ал. 3 ЗЕ - топлинната енергия се разпределя между всички клиенти,
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Без значение е
обстоятелството дали ответникът сам е изолирал преминаващите през имота щранг лири и по този начин е намалил
консумираната в обекта топлоенергия. Още повече, че по делото не е установено
кога ответникът е изолирал преминаващите през обекта тръби и дали чрез тях
реално е било прекъснато топлоотдаването в процесния период. Законодателят не прави разлика
между потребителите, които са изолирали по собствено желание всички тръбни лири
и щрангове и тези, които не са поставили подобна изолация. Съгласно
разпоредбата на т.6.9 вр. т. 6.5. от Методика за дяловото разпределение
към Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г.
за топлоснабдяването- при щранг-лира
без уред за дялово разпределение, инсталираната мощност се определя по
изчислителен път, съгласно т. 6.5 от методиката. Спазвайки посочените законови
изисквания, енергията отчетена от абонатната станция е била разпределена от
топлинния счетоводител, на база отопляемия обем на процесния имот по проект. На
второ място следва да се посочи, че по това отоплително тяло е продължило
подаването на топлинна енергия, доколкото се намира по вертикалната инсталация.
В тази връзка решението на собственика на
обекта да изолира отоплителните тела чрез поставяне на „МК” – метални капачки не обуславя
отпадане на отговорността му по отношение на преминаващата през имота част от
отоплителната инсталация.
Съдът
възприема изцяло заключението на СТЕ, като компетентно и обективно дадено,
според което през имота на ответника минават 3 бр. щранг-лири, които са
отразени и във формуляр за отчет от Бруната ЕООД, като потребената топлоенергия
от същите се начислява по максимална нормативна мощност, тъй като същата не се
отчита с ИРУ. Щранг-лирата е посочена като отоплително тяло в Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, което служи за отдаване на топлина и
при наличието й в сградата се начислява енергия за отопление. Начисленият
разход за щранг-лирите е в пряка зависимост от техните размери и мощност. Те са
част от отоплителната инсталация на имота, а не от сградната инсталация, поради
което топлинната енергия, отдадена от тях, се заплаща като дял от енергията за
отопление на имота, а не като дял от енергията, отдадена от сградната
инсталация. Следователно, предвид установеното, че се касае за отоплително
тяло, което през отоплителните сезони е действащо, се налага извод, че се дължи
заплащане на топлинна енергия за отопление, във връзка с неговата работа.
Сочените разпоредби отчитат отдаването на топлинна енергия от отоплително тяло
– щранг – лира. В този смисъл не се възприема възражението на ответника, че
щранг – лирата няма отношение към топлоснабдяването на обекта и за нея не
следва да се начислява енергия за отопление.
Съдът
при постановяване на решение по делото е длъжен на първо място да се ръководи
от действащите към процесния период нормативни актове, а цитираните такива не предвиждат право на отделен купувач в сграда етажна собственост да прекрати, за целия си имот
или за част от имота си, подаването на топлинна енергия към отоплителните тела чрез физическо им отделяне от
сградната инсталация. Към периода, към който ответникът сочи, че е демонтирал радиаторите си е
действала Наредба № 2 за топлоснабдяването (ДВ,
бр. 68 от 2004 г.). В чл. 75 от Наредбата е предвидено
следното: „Всички
потребители в сграда - етажна собственост, могат да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или битово горещо водоснабдяване при условията
на чл. 153, ал. 2 ЗЕ.
(2) В случаите по ал. 1, когато
топлоподаването към сградата се прекрати от абонатната станция, топлопреносното
предприятие може да демонтира своите съоръжения в договорен между страните
срок.
(3) Прекратеното топлоснабдяване се
възстановява след изпълнение на изискванията за присъединяване на потребители,
ползващи топлинна енергия за битови нужди.”
От
изложеното следва, че и към 2005 г. за прекратяване на топлоподаването се е изисквало решение от всички потребители в
сграда – етажна собственост. Не е предвидено самостоятелно прекъсване от
отделен купувач в сградата етажна собственост.
В цитираната Наредба
№ 2 за топлоснабдяването (ДВ, бр. 68 от 2004 г.) също е
регламентирано понятието – щранг лира, като в нея се е предвиждало, че при щранг-лира или други отоплителни тела, за които
няма техническа възможност за монтаж на уреди за дялово разпределение и
регулиране, отдадената топлинна енергия от него се определя по изчислителен
път, предложен от търговеца и включен в методиката към договора за дялово
разпределение. Определеното количество
по т. 1 се приспада от количеството топлинна енергия за разпределение по т.
5.3. Топлинната енергия за отделните помещения,
отоплявани посредством това отоплително тяло, се определя пропорционално на
отопляемия обем на съответните помещения.
Тази
Наредба обаче е отменена с Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за
топлоснабдяването, в която е предвиден различен от така уредения начин за
изчисляване на ТЕ, отдадена от щранг лирата. Към процесния период са приложими
разпоредбите на Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването, която
вещото лице по приетото по делото заключение на СТЕ, установява, че е
съобразена при начисляване на ТЕ за отопление, отдадено от щранг лири. Кой от
двата способа за определяне на топлинна енергия е по – справедлив е
ирелевантно, доколкото съдът е длъжен да приложи разпоредбите на действащата
към процесния период нормативна уредба. Тези разпоредби са обявени за нищожни с
влязло в сила на 26.06.2020 г. Решение на ВАС – петчленен състав по адм. дело №
14350/2019 г., но доколкото решението няма обратно действие, то към процесния период същите се действали. Ефектът на решението на административния
съд е преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради
отричане на юридическата им сила - ефект пряко относим към нормотворческия
процес. Законът не отрича действието на подзаконовия акт до момента на
съдебното му обявяване за нищожен или унищожаем по реда на АПК.
Не
се приема и възражението на ответника, че неправилно са изчислени количествата
на топлинна енергия, доставени в имота му. От разясненията на експерта в
съдебно заседание се установи, че в случая става въпрос за ТЕ, отдадена от
щранг - лири, преминаващи през имота, чиято мощност е установена и тази енергия се
начислява, тъй като тези тела не са снабдени с ИРУ.
Начинът
на разпределение и начисляване на потребената от ответника топлинна енергия
според вещото лице по СТЕ е бил извършван в съответствие с нормативните
изисквания. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само
предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител, относно
дяловото разпределение, а е извършило и самостоятелни изчисления. Заключението
не е оспорено, няма основание да не се кредитира, доколкото експертът е
отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи.
Конкретният
размер на задълженията на абоната се установява от в. л. по ССЕ, поради което
съдът намира, че предявените искове за
главница и лихва са изцяло основателн и доказани по размер, поради което следва
да се уважат изцяло.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1
ГПК следва да се присъдят
разноски в полза на ищеца, съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Ищецът е направил разноски в размер на
75 лв. в заповедното производство и 475 лв. в исковото производство, като съдът
определя размер на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лв. От така
претендираните и направени разноски следва да се присъдят в полза на ищеца разноски в общ размер от 550
лв., от които сумата от 75 лв. разноски в заповедното производство и сумата от 475лв.
в исковото производство.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Д.Г., ЕГН **********,*** дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 521,73 лв.- главница,
представляваща обща стойност на доставена топлинна енергия за отопление и отдадена от сградната инсталация ТЕ, както и
услуга дялово разпределение, доставени и
начислени за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. , ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 16.10.2019 г. до окончателното й изплащане и
сумата от 58,38 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода от 03.01.2018 г. до 15.10.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 16727/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА К.Д.Г.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 75 лв.- разноски по ч.гр.д. № 16727/2019
г. по описа на ПРС и сумата от 475 лв.- разноски по гр.д. № 498/2020
г. по описа на ПРС..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ