№ 436
гр. Ловеч, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20224310100168 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова
молба от „ЮБЦ“ /сега с наименование „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“/ ЕООД против
М. И. А. иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение,
произтичащо от договор за електронни съобщителни услуги
В молбата се твърди, че между ответника и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД е постигнато съгласие и сключен
договор, с предмет предоставяне електронни съобщителни услуги до №
********, по тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE, срещу заплащане на
месечна абонаментна такса от 21,80 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца.
Твърди се, че поради неизпълнение на задължения за погасяване на
задължения за предоставени услуги за периода ноември и декември 2018 г. и
януари и февруари 2019 г. лв., доставчикът на мобилни услуги има право, по
силата на общите условия, приети от потребителя към договора, да ограничи
предоставянето им и да откаже сключването на нов договор.
На 20.02.2019 г. се твърди, че предоставянето на услуги до ответника е
деактивирано. Поради непогасяване в срок на задължения по договора той е
прекратен едностранно от оператора, а по партидата на ответника е начислена
неустойка в размер на 54,51 лв.
1
Твърди се, че вземането по договорната връзка с „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД срещу ответника е прехвърлено с
договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на „С. Г. Груп” ООД, който с
последващ договор от 01.10.2019 г. го е прехвърлил в полза на ищеца. За
продажбата на вземанията се твърди, че ответникът е уведомен.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане в размер н
54,51 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски №
********** от 31.10.2018 г. между М. И. А. и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, формирана от сбора на три месечни
такса за всяка абонаментна услуга, за която е издадена фактура от 01.03.2019
г. за периода 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. Заявено е искане за присъждане на
сторените по делото разноски, в това число в заповедното производство.
В депозиран по делото отговор особеният представител на ответника
оспорва за продажбата на вземанията А. да е уведомен извънсъдебно, като
оспорва възможността това да бъде сторено в хода на производството чрез
него.
В хода на делото ищецът не участва чрез свой представител, а
становище по заявената претенция заявява в молба-становище от 02.08.2022
г., като излага съображения за основателността й.
Ответникът се представлява по делото от адв. В. Г., която по същество
излага становище за неоснователност на претенция по съображения, че
ответникът не е уведомен за препърлянето на вземането преди образуването
на исковото производство.
След преценка-поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал, доводите и становищата на представителите на страните, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено заявление от „ЮБЦ“ ЕООД пред РС Ловеч е
образувано ч. гр. д. № 1907 от 2021 г. В рамките на производството на
08.10.2021 г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпредено на М. И.
А. да заплати в полза на „ЮБЦ“ ЕООД сумата от 54,51 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор 31.10.2018 г. и сторените разноски в
размер на 25,00 лв. – държавна такса и 180,00 лв. – адвокатско
2
възнаграждение. Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление.
Между “Българска телекомуникационна кампания” ЕАД и М. И. А. е
постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който първият се е
задължил да предоставя интернет услуга до мобилен № ********, по
абонаментен план VIVACOM Mobix 60 LTE, срещу заплащане на месечна
такса от 21,80 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца, еднократна активационна
такса от 10,00 лв. с ДДС, еднократна такса да преместване на услуга с ДДС и
29,90 лв. - еднократна такса за оборудване с ДДС. В договора е уговорено, че
при прекратяването му по вина на абоната, той дължи на “БТК” АД
неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния
им размер, месечни абонаментни такси за услуги на срочен абонамент, за
които договора се прекратява, включително за допълнителни услуги по
техните стандартни размери без отстъпка, както и отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на устройството, съответстващи
на остатъка от срока на договора. А. е декларирал, че е запознат с политиката
на БТК ЕАД за кредитна оценка, както и че за неуредените случаи в договора
се прилага Общите условия. Страните са уговорили, че споразумението влиза
в сила от 31.10.2018 г., а уговорения в него срок изтича на 31.10.2020 г.
В общите условия към договора е предвидена възможност за
прекратяване на договорната връзка едностранно от БТК, с 30-дневно
писмено предизвестие, при неизпълнение на задължението за плащане в срок,
а при универсални услуги при системно неизпълнение на задължението за
заплащане на дължимите суми /т. 50.6, б. “в” от ОУ/.
По делата са ангажирани пет фактури, издадени от “БТК” ЕАД на името
на ответника за периода ноември 2018 – март 2019 г.
От фактура, издадена на 01.11.2018 г., се установява, че тя касае отчетен
период 31.10.2018 г. - 01.11.2018 г., като с нея е начислена за плащане сумата
от 32,51 лв., с ДДС - предоставени услуги /интернет услуги/, със срок за
плащане до 18.11.2018 г.
От фактура, издадена на 01.12.2018 г., се установява, че касае отчетен
период 01.12.2018 г. - 31.12.2018 г., като с нея е начислена за плащане сумата
от 26,70 лв. с ДДС – месечна абонаметна такса и еднократна такса за
релокация, със срок за плащане 18.12.2018 г.
3
От фактура, издадена на 02.01.2019 г., се установява, че тя касае отчетен
период 01.01.2019 г. - 31.01.2019 г., като с нея е начислена за плащане сумата
от 21,80 лв., с ДДС – месечна абонаметна такса, със срок за плащане
18.01.2019 г.
От фактура, издадена на 01.02.2019 г., се установява, че тя касае отчетен
период 01.02.2019 г. - 28.02.2019 г., като с нея е начислена за плащане сумата
от 21,80 лв., с ДДС – месечна абонаметна такса, със срок за плащане
18.02.2019 г.
Фактура, издадена на 01.03.2019 г., е на стойност 54,51 лв., като тя
включва обща стойност на интернет услуги - 5,19 лв. и ДДС – 1,04 лв., лихва
за забавено плащане от 0,61 лв. и корекция, дарения и услуги от партньори
/неустойка по тарифен план/ - 54,51 лв., със срок за плащане 18.03.2019 г.
Между “Българска телекомуникационна кампания” ЕАД и “С.Г.Груп”
ООД е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който първият
прехвърля в полза на втория, срещу заплащане на договорената цена,
вземания, описани в приложение № 1. Страните са уговорили, че приложение
№ 1, представлява списък, таблица в електронна фирма за всеки един от
длъжниците, както следва: име, ЕГН, адрес, фактурирани вземания и дължима
сума.
“Българска телекомуникационна кампания” ЕАД е овластил “С.Г.Груп”
ООД, в качеството му на цесионер по договор за продажба на вземания от
16.10.2018 г., сключен между “Българска телекомуникационна кампания”
ЕАД и “С.Г.Груп” ООД, с правата да представлява БТК пред лицата, чиито
задължения към БТК са предмет на прехвърляне по договора за цесия, като
изпраща уведомителни изявления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД и ги подписва, като
няма право да преупълномощава трети лица с правата по пълномощното.
В уведомление от “Българска телекомуникационна кампания” ЕАД по
т. 1.1.1 по договор за цесия от 16.10.2018 г., адресирано до „С.Г. Груп“ ЕАД, е
посочен план за погасяване на вноските по договорната връзка.
В извлечение от приложение № 1 към уведомление по т. 1.1.1 от
24.02.2022 г., към договор за цесия от 01.10.2019 г., е посочено вземане в
размер на 54,51 лв. срещу М. И. А..
Между “С.Г.Груп” ООД и “ЮБЦ” ЕООД е постигнато съгласие за
4
прехвърляне на вземания в размер на 70 000 418,53, формирани от портфолио
от закупени вземания по договори от 16.10.2018 г., сключен с “Българска
телекомуникационна кампания” ЕАД, от 28.09.2018 г., сключен с
“Кредихелп” ООД, от 12.02.2019 г., сключен с “Кредит респект” ООД от
13.01.2012 г., сключен с “Теленор Б.” ЕАД, срещу заплащане на договорена
цена. С договора “С.Г.Груп” ООД се е задължил да уведоми длъжниците за
прехвърлянето и да упълномощи “ЮБЦ” ЕООД да извърши уведомяването от
негово име и за своя сметка. С анекс към договора, страните са договорили
прехвърлянето на вземания, придобити по силата на уведомление по договор
за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и „С. Г. Груп“ ЕАД, описани в приложение към анекса.
В извлечение към договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между
“С.Г.Груп” ООД и “ЮБЦ” ЕООД, е посочено, че с него е прехвърлено
вземане срещу М. И. А., произтичащо от договори за мобилни услуги,
подписани преди 01.10.2019 г. в размер на 54,51 лв.
“БТК” ЕАД чрез пълномощника си “С.Г.Груп” ООД и “ЮБЦ” ЕООД, в
качеството му на цедент по договор от 01.10.2019 г., са отправили изявление
до Н. М., че въз основа на договор, сключен между “Българска
телекомуникационна кампания” ЕАД и “С.Г.Груп” ООД, на 16.10.2018 г. са
прехвърлени задълженията й към “БТК” ЕАД по договори за мобилни услуги,
в размер на 54,51 лв., като “С.Г. Груп” ООД е овластен с правото да го
уведоми за прехвърлянето. На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД “С.Г. Груп” ООД я
уведомява, че с договор за цесия, сключен с “ЮБЦ” ЕООД, е прехвърлил
вземанията срещу него.
С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск за установяване на вземания по заповед – вземане за
заплащане на неустойка при разваляне на договора за електронни
съобщителни услуги, с правна квалификация чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК,
вр. чл. 229 ЗЕС, вр. чл. 92 ЗЗД.
“БТК” ЕАД и ответника са се намирали в договорни отношения с
предмет предоставяне на електронни услуги /интернет услуги/. Ответникът е
имал открита партида при ищеца, по която е начислявана стойността на
предоставените му услуги, вкл. за процесния период. Той не е оспорил в хода
5
на производство възможността за ползване на договореното да е ограничена
или възпрепятствана. Фактурирането му суми за предоставени електронни
услуги /интернет услужи/ са в рамките на уговорения размер на месечната
абонаментна такса по сключени от него договор за ползване на интернет
услуги. За установяване размера вземанията за предоставени услуги ищецът е
ангажирал фактури /четири броя/, като те общо са на стойност 103,33 лв. В
хода на производството ответникът не е ангажирал доказателства за
погасяване на задължението, чиято е тежестта на доказване.
В договора страните са включили уговорка за заплащане на неустойка
при предсрочно прекратяване по вина потребителя, като се претендира
присъждането на такава в размера на три стандартни месечни такси по всяка
договорна връзка. Така уговорената неустойка е компенсаторна има за цел да
обезщети вредите от развалянето на договорната връзка /уговарянето й е
допустимо, с оглед постановката на ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС/.
Възникването на вземането за заплащане на неустойка при прекратяване
/разваляне/ на договорната връзка, съгласно уговореното между страните, е
обусловено от неизпълнение на задължението за заплащане на цената за
предоставени услуги и отправено 30-дневно писмено предизвестие от БТК до
длъжника. По делото е установено, че длъжникът не е предложил изпълнение
в рамките на три поредни отметни периода за фактурирани му услуги. В
кориците на делото не са ангажирани доказателства кредиторът по
договорната връзка, поради неизпълнение на задължението на длъжника за
заплащане цената на предоставените услуги, да е упражнил правото си да
развали договорната връзка. В хода на производството той не е поддържа да е
предприел действия в тази насока, а заявява, че, поради неизпълнението на
задължението за заплащане на цената, предоставянето на услуги по
договорните връзки е деактивирано. Деактивирането на услугите е
конклудентно действие за прекратяването й, но извършването му не поражда
в полза на кредитора право да претендира заплащане на неустойка за
развалянето й. От казаното следва, че в хода на производството ищецът не е
доказал възникването на вземане за заплащане на неустойка за разваляне на
договорните връзки в полза на БТК.
Дори да приемем, че БТК е имал вземане срещу ответника за заплащане
на неустойка, то в производството не е доказано, че ищецът е негов титуляр.
6
От ангажираните по делото договори за цесия се установява, че между
“БТК” ЕАД и “С.Г.Груп” е постигнато съгласие за сключване на договор с
предмет продажба на вземания, индивидуализирани в приложение,
неразделна част от договора. Представено е извлечение от приложението, в
което прехвърлителя /“БТК” ЕАД/ е удостоверил, че предмет на договора за
продажба е вземане срещу М. И. А., с размер от 54,51 лв. Вземането е
индивидуализирано само чрез посочване на длъжника и размера на
вземанията, но не и чрез посочване на основанието, от което то произхожда
/договор и конкретна уговорка, включена в него/. Само на база на тези белези
на правоотношение, от което е възникнало вземането/вземанията - длъжник и
общи размер, не може да се направи несъмнен извод, че предмет на първия
договор за цесия са били именно вземаният, за което заявителя търси
установяване. След като не е доказано по несъмнен начин, че въз основа на
първия договор за цесия праводателя на ищеца е станал е придобил вземане
срещу ответника, предмет на издадената заповед за изпълнение, то не можем
да направим извод, че това вземане е било предмет и на втория договор за
цесия. В ангажирането към него извлечение “С.Г.Груп” ООД е удостоверил,
че с договора в полза на “ЮБЦ” ЕООД се прехвърля вземане срещу М. И. А.
по договор за мобилни услуги, подписан преди 01.10.2019 г., в размер на
54,51 лв. От казаното е видно, че и в това извлечение нямаме данни освен за
длъжника и размера на вземането, относно основанието и периода, за който се
начислени вземанията, формиращо търсената сума. В извлечението е
посочено, че все касае за възмездно по договора за електронни услуги, но
основанието също не е индивидуализирано до степен такава, че да не остава
съмнение, че касае именно вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
В тежест на ищеца е да установи, че въз основа на поредица от
договори за цесия е титуляр на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение. В производството той не е провел пълно и главно доказване за
установяване на този факт, с оглед на което заявената от него установителна
претенция следва да бъде отхвърлена.
За пълнота на изложените, без това да променя направените по-горе
изводи за недоказаност твърденията на ищеца, че в полза на негов праводател
е възникнало вземане за неустойка и въз основа на поредица от договори за
7
цесия е негов титуляр, съдът не споделя тезата на особени представител на
ответника, че за прехвърлянето на вземането последния /ответникът/ не може
да бъде уведомен чрез него.
Цесионерът става титуляр на вземането по силата на договора за цесия.
Уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията,
като целта му е да гарантира защитата му срещу ненадлежно изпълнение.
Законът не поставя изисквания във връзка с уведомяването на длъжника, като
то /уведомяването/ може да бъде направено и в рамките на висящия съдебен
процес по присъждане на вземането. Практиката приема, че в хода на процеса
изявление за предсрочна изискуемост може да се връчи на длъжника чрез
назначения му от съда особен представител, като то поражда правно
действие. Това изявление, както и и изявлението за прехвърляне на вземането,
са материално правни. След като изявлението до длъжника за предсрочна
изискуемост е допустимо да се връчи чрез особен представител, то няма
основание да се приеме, че е недопустимо или не поражда правни последици
изявлението за цесия, връчено във висящ процеса чрез особен представител.
Ищецът е заявил искане за присъждане на сторените в производството,
в това число в заповедното, разноски. При изхода на спора съдът намира, че
това иска следва да се остави без уважение.
В производството по делото ответникът е представляван от адвокат, на
който следва да се изплати възнаграждение в размер на 150,00 лв. от внесения
депозит, за което се издаде РКО.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЮБЦ” /сега с наименование „УГРЕНОВА
ЕСТЕЙТ“/ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес за кореспонденция: гр. С., бул.
“Б.” ****** представлявано от Ю. Б. Ц. иск за установяване по отношение на
М. И. А., с ЕГН **********, с адрес: с. М., ул. „О.“ № 29 вземане в размер на
54,51 лв. /петдесет и четири лева петдесет и една стотинки/ – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски № ********** от 31.10.2018
г., сключен между М. И. А. и „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД, формирана от сбора на три месечни такса за абонаментна услуга, за
8
която е издадена фактура от 01.03.2019 г. за периода 01.02.2019 г. до
28.02.2019 г., предмет на издадена Заповед № 989 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 09.10.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 1907 от
2021 г. на РС Ловеч.
ОТХВЪРЛЯ искането на “ЮБЦ” /сега с наименование „УГРЕНОВА
ЕСТЕЙТ“ /ЕООД, с горните данни за присъждане на сторените по делото
разноски.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на адв. В. Г. - особен представител на ответника А.
М. М., възнаграждение в размер на 150,00 лв. от внесения депозит, за което се
издаде РКО.
Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9