Решение по дело №14485/2009 на Районен съд - Варна

В с.з., проведено на 29.05.2015г., е приета за съвместно разглеждане в процеса претенция с правно основание чл.346 от ГПК, заявена от И.К.В. ЕГН **********, описана в т.1 на молбата/л.273/, депозирана от адв.Дякова, като според уточнението в дн.с.з. от адв.Дякова, претенцията е за заплащане от Ж.С.Ж. ЕГН ********** на обезщетение в размер на 500лв. месечно за лишаването на И.К.В. от ползване на имота, находящ се в СО”Траката”, за периода от 04.12.2009г./дата на получаване на нот.покана/ до завеждането на исковата молба за делба - 30.12.2009г.

В с.з., проведено на 29.05.2015г., е приета за съвместно разглеждане в процеса претенция с правно основание чл.346 от ГПК, заявена от И.К.В. ЕГН **********, описани в т.2 на молбата/л.273/, депозирана от адв.Дякова, за осъждането на Ж.С.Ж. ЕГН ********** да заплати в полза на ищцата сумата в размер на 10 000,00лв., представляваща половината от увеличената стойност на  имота, находящ се в СО”Траката”, възлизаща на 20 000,00лв., в резултат на закупени и вложени в имота парен котел, тръби, радиатори и конвектори, а в условията на евентуалност да заплати в полза на ищцата сумата в размер на 9 000,00лв., представляваща стойност на вложените средства за закупуване на парен котел, тръби, радиатори и конвектори.

В процесния случай не е спорно, като се установява и от доказателствата по делото/СТЕ на инж.М.А.-л.267/, че имотът –предмет на възлагателната претенация е жилищен и неподеляем.

Не е спорно, че този жилищен имот при развода на страните, обявен с решение № 2077/24.6.2008г., постановено по гр.д.№4231/2007г.  на ВРС,  е предоставен като семейното жилище, представляващо първи етаж от жилищна сграда, находяща се гр. Варна, местност “Траката”, ул. “ *** ”, УПИ VІІІ-**5 ап. №5, на Ж.С.Ж. ЕГН **********. Няма спор, че имотът е бил СИО, прекратена с развода между страните.

На следващо място, по отношение на съделителя с възлагателна претенция законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друг жилищен имот.

За установяване посоченото условие по делото са представени справки от Служба по вписванията, видно от които е, че нито ищцата, нито ответника притежават друг жилищен имот, освен жилищната сграда, находяща се гр. Варна, местност “Траката”, ул. “***”, УПИ VІІІ-**5 ап. №5.  

ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ:

За установяване пазарната стойност на допуснатите до делба поземлени имоти, по делото са проведени две експертизи.

Заключение на вещото лице М.Д.А., депозирано на 16.04.2015г. установява, че пазарната стойност на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр.Варна, м."**",/понастоящем СО"Траката", съставляващ № **5 по КП"Траката", понастоящем с идентификатор ***.**5, с площ от 600кв.м. по данъчна оценка, а по скица 707кв.м., при граници: ПИ №,№ **6, **8, **9, **4 и път, ведно с изградена в него триетажна жилищна сграда с РЗП 267 кв.м., която към настоящия момент не е въведена в експлоатация,  възлиза на 125 840,00 лева.

Според същата експертиза пазарната стойност на  ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в ***, общ.Суворово, обл.Варна, м."***", представляващ земеделска земя с площ от 720кв.м., съгласно скица, а по документ за собственост - 570 кв.м., съставляващ имот пл.№ 31, ведно с построената в същия дървена барака, при граници: път и имоти пл.№,№ 30 и 32,  възлиза според същото вещо лице на  9 400,00лева.

Сочи се от експерта в депозираното на 16.04.2015г. заключение, че описаните недвижими имоти са неподеляеми.

Заключение на вещото лице М.Д.А., депозирано на 16.09.2015г. установява, че пазарната стойност на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр.Варна, м."**",/понастоящем СО"Траката", съставляващ № **5 по КП"Траката", понастоящем с идентификатор ***.**5, с площ от 600кв.м. по данъчна оценка, а по скица 707кв.м., при граници: ПИ №,№ **6, **8, **9, **4 и път, ведно с изградена в него триетажна жилищна сграда с РЗП 227 кв.м., която към настоящия момент не е въведена в експлоатация,  възлиза на  110 478,00 лева.

Според така изготвената втора експертиза, пазарната стойност на  ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в ***, общ.Суворово, обл.Варна, м."***", представляващ земеделска земя с площ от 720кв.м., съгласно скица, а по документ за собственост - 570 кв.м., съставляващ имот пл.№ 31, ведно с построената в същия дървена барака, при граници: път и имоти пл.№,№ 30 и 32,  възлиза според същото вещо лице на 9 800,00лева.

Вещото лице обосновава по-ниската цена на имота в СО»Траката», дадена при повторното оценяване на факта, че строителството в този имот е изпълнено некачественно и на практика  същият не се поддържа, като техническото му състояние с времето се влошава.

Досежно действителната пазарна стойност на допуснатите до делба недвижими имоти, съдът възприема втората, представена по делото СТЕ, депозирана на 16.09.2016г. от в.л.инж.М.А. и приема, че следва да базира изчисленията си относно дължимите по делото държавни такси и суми за уравнение на дяловете на  заключението по тази именно експертиза, предвид че заключението по тази втора по ред експертиза дава по обективна оценка на имотите, с оглед актуалността й, и при отчитане актуалното техническо състояние на имотите, в което към тази дата се намират. В този смисъл са и обясненията, дадени от в.л.А. в с.з., проведено на 30.09.2016г./л.365/.

Имотите, чиято делба е допусната, следва да се разпределят така, че всеки от съделителите да получи дял в натура, като се извърши уравняване на дяловете в пари, каквато е и целта на делбата.

В конкретния случай са налице два имота, допуснати до делба, налице са и двама съделители, т.е. налице е възможност всеки от съделителите да получи дял в натура.

Дяловете на съделителите по отношение процесните имоти са равни.

Поставя в дял на  Ж.С.Ж. ЕГН **********, с адрес: ***,  следния недвижим имот:   

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр.Варна, м."**",/понастоящем СО"Траката", съставляващ № **5 по КП"Траката", понастоящем с идентификатор ***.**5, с площ от 600кв.м. по данъчна оценка, а по скица 707кв.м., при граници: ПИ №,№ **6, **8, **9, **4 и път, ведно с изградена в него триетажна жилищна сграда с РЗП 267 кв.м., която към настоящия момент не е въведена в експлоатация.

Поставя в дял на И.К.В. ЕГН **********, с адрес: ***, следния недвижим имот:   

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в ***, общ.Суворово, обл.Варна, м."***", представляващ земеделска земя с площ от 720кв.м., съгласно скица, а по документ за собственост - 570 кв.м., съставляващ имот пл.№ 31, ведно с построената в същия дървена барака, при граници: път и имоти пл.№,№ 30 и 32.

ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕТЕНЦИИТЕ НА И.К.В. ЕГН **********, С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.346 ОТ ГПК.

І.  Относно претенцията, приета в с.з., проведено на 29.05.2015г., заявена от И.К.В. ЕГН **********, описана в т.1 на молбата/л.273/, депозирана от адв.Дякова, която според уточнението в с.з., проведено на 29.05.2015г. от адв.Дякова,  е за заплащане от Ж.С.Ж. ЕГН ********** на месечно обезщетение за лишаването на И.К.В. от ползване на имота, находящ се в СО”Траката”, за периода от 04.12.2009г./дата на получаване на нот.покана/ до завеждането на исковата молба за делба - 30.12.2009г., и съгласно допуснато по реда на чл.214, ал.1, пр.3 от ГПК в с.з., проведено на 25.09.2015г. изменение размера на посочената претенция за посочения период в размер общо на 1567лв, съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС задължението за заплащане на обезщетение при лично ползване на съсобствената вещ от някои от съсобствениците възниква от деня на писменото поискване.

По делото във връзка с тази претенция е представена писмена нотариална покана с дата 30.11.2009г., с рег.№ 1116, връчена на ответника на 04.12.2009г., чрез нотариус Ваня Георгиева № 549 на НК, район на действие ВРС, е видно, че ищцата е поканила ответника да и осигури достъп до имота в СО”Траката” - земя и сграда, или да и заплаща месечно обезщетение в размер на 500 евро.

Съдът не приема възраженията, наведени от пълномощника на ответника със становището му от 04.05.2015г. за недопустимост на тази претенция, поради предявяването й в исковото производство по гр.д.№ 15799/2010г. на ВРС, доколкото с решението постановено по това дело/приложено и на л.292 по делото/ не е формирана СПН между страните за ползването на посочения имот за процесния по настоящото дело период на претендираното обезщетение за ползване, т.е. за времето от 04.12.2009г./дата на получаване на нот.покана/ до датата на завеждането на исковата молба за делба - 30.12.2009г.

Напротив с решението, постановено по гр.д.№ 15799/2010г. на ВРС, съдът се е произнесъл, като е отхвърлил иск на ищцата срещу ответника за заплащане обезщетение за еднолично ползване на поземления имот и изградената, но недовършена сграда в имота в СО”Траката”, в размер на левовата равностойност на 1500 евро, за различен от предявения по настоящото дело период на претендирано обезщетение - за периода от 03.01.2010г. до завеждането на посочения иск, което според служебна справка в деловодна система на ВРС е датата 08.10.2010г.

При изложеното, предявената претенция по чл.31, ал.2 от ЗС се явява допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна, предвид че по делото ищцата не ангажира безспорни доказателства за осъществявано от страна на ответника в процесния период от 04.12.2009г. до 30.12.2009г. еднолично ползване на имота в СО”Траката” от страна на Ж.С.Ж., нито извършването на конкретни действия, с които последният да е препятствал възможността на самата ищца да ползва този имот, съобразно правата й в съсобствеността по отношение на този имот.

От представената по делото Заповед № ДК -09-19 от 18.11.2009г. на Началника на РДНСК, е видно, че със същата е забранен достъпа до сградата и е постановено спиране на електро и водоснабдяването в имота. Факта, че по отношение ползването на имота е въведена забрана и че имотът не се е ползвал след издаването на посочената заповед, а не се ползва и към датата на извършване на оглед за изготвяне на назначена по настоящото дело и депозирана на 17.09.2015г.  СОЕ, се потвърждава и от дадените в с.з. на 25.09.2015г. от вещото лице М.А. отговори на поставени въпроси на адв.Балачев.

Предвид въведената забрана за ползване на посочения имот, която няма спор по делото, че не е отпаднала и до момента на приключване на съдебните прения по делото,  както и предвид факта, отразен и в представените по делото две СТЕ, че изградената в посочения имот триетажна жилищна сграда с РЗП 267кв.м. не е въведена в експлоатация,  настоящия съдебен състав приема, че този имот на практика не може да бъде отдаван под наем,  при което ирелеванно се явява изготвеното и представено на 17.092015г. заключение на в.лице инж.М.А. относно определянето на средния пазарен наем на имота в СО”Траката” м-ст „**”, обективирано в СОЕ/л.328/.

Предвид изложеното,  претенцията на И.К.В. за заплащане от Ж.С.Ж. ЕГН ********** на месечно обезщетение за лишаването й от ползване на имота, находящ се в СО”Траката”, за периода от 04.12.2009г./дата на получаване на нот.покана/ до завеждането на исковата молба за делба - 30.12.2009г.,  в размер общо на 1567лв,  е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.

Съделителката И.К.В., следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху отхвърлената й претенция по сметки с правно основание чл.346 ГПК вр. с чл.31, ал. 2 от ЗС, в размер на 62,68 лева.    

ІІ. Относно претенцията, приета в с.з., проведено на 29.05.2015г., заявена от И.К.В. ЕГН **********, описана в т.2 на молбата/л.273/, депозирана от адв.Дякова, за осъждането на Ж.С.Ж. ЕГН ********** да заплати в полза на ищцата сумата в размер на 10 000,00лв., представляваща половината от увеличената стойност на  имота, находящ се в СО”Траката”, възлизаща на 20 000,00лв., в резултат на закупени и вложени в имота парен котел, тръби, радиатори и конвектори, а в условията на евентуалност да заплати в полза на ищцата сумата в размер на 9 000,00лв., представляваща стойност на вложените средства за закупуване на парен котел, тръби, радиатори и конвектори, съдът установи следното:

В случая не се твърди, а и не се доказва съгласие на ответника по така заявената претенция по сметки за извършването на подобренията, при което ищецът по тази претенция може да претендира само половината от направените разходи, но до размера на обогатяването на ответника.

Основателността на иска предполага да се докаже по безспорен начин, че в процесния имот в СО”Траката” са извършени претендираните подобрения, които увеличават стойността му към настоящия момент, както и че те са извършени от ищцата И.К.В..

По отношение на така претендираните подобрения,  изразяващи се според твърденията на ищцата в закупуването и влагането в имота в СО”Траката” на парен котел, тръби, радиатори и конвектори, по делото не са събрани доказателства нито за момента на извършването им, нито за факта на извършването им с труд или със средства на самата ищца.

Същевременно не са събрани каквито и да е доказателства/гласни или писмени/, ищцата да е направила разход в размер на сочената от нея сума от 9 000,00лв. за закупуване на парен котел, тръби, радиатори и конвектори,  не са събрани и доказателства за влагането на посочените вещи в имота в СО”Траката”, съответно за увеличаване с 20 000лв. на стойността на този имот, вследствие на това влагане.

По изложените съображения претенциите на И.К.В. за осъждането на Ж.С.Ж. ЕГН ********** да заплати в полза на ищцата сумата в размер на 10 000,00лв., представляваща половината от увеличената стойност на  имота, находящ се в СО”Траката”, възлизаща на 20 000,00лв., в резултат на закупени и вложени в имота парен котел, тръби, радиатори и конвектори, а в условията на евентуалност да заплати в полза на ищцата сумата в размер на 9 000,00лв., представляваща стойност на вложените средства за закупуване на парен котел, тръби, радиатори и конвектори, са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива.   

Съделителката И.К.В., следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху отхвърлената й претенции по т.ІІ от настоящото решение, в размер на 400,00 лева.   

Относно разноските, дължими върху дяловете на страните:

С оглед стойността на дяловете, всеки от съделителите следва да заплати държавна такса от 4 % върху стойността на дела, който получава, както следва:  Ж.С.Ж. ЕГН **********   – 2 405,56лв., И.К.В. ЕГН **********   – 2 405,56лв., на основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.  

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ претенцията на И.К.В. ЕГН ********** да бъде възложен в неин дял, на основание чл.349, ал.2 от ГПК недвижимия имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр.Варна, м."**",/понастоящем СО"Траката", № **5 по КП"Траката", понастоящем с идентификатор ***.**5, с площ от 600кв.м. по данъчна оценка, а по скица 707кв.м., при граници: ПИ №,№ **6, **8, **9, **4 и път, ведно с изградена в него триетажна жилищна сграда с РЗП 267 кв.м., която към настоящия момент не е въведена в експлоатация.

ОСЪЖДА Ж.С.Ж. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС,  държавна такса върху получения от него дял в размер на 2405,56лв./две хиляди четиристотин и пет лева, и петдесет и шест стотинки/, на основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и държавна такса върху сумата за уравнение на дяловете в размер на                  2 013,56лв./две хиляди и тринадесет лева, и петдесет и шест стотинки/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд,  в дввуседмичен срок от съобщаването му на страните.