РЕШЕНИЕ

№

 

гр.Червен бряг, 29.06.2020 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов АНД № 20 по описа за 2020 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1 от ЗАНН

 

В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от К.Ц.Д., с ЕГН ********** ***, чрез своя пълномощник и процесуален представител адв. Ц.К.Ц. ***, подадена по реда на чл. 59 ЗАНН, против НП № 19-0374-000369 от 14.06.2019 г. на ***, към ***. Посочено е още, че обжалваното НП не отговаря на законовите изисквания, регламентиращ задължителните му реквизити, както и описание на самото нарушение. Моли обжалваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

Жалбоподателят – редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител адв. Ц.К.Ц. *** като твърди, че при издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения, водещи до неговата незаконосъобразност, като моли да бъде отменено изцяло. Позовава се на представените писмени доказателства и заключение на вещото лице по назначената и приета от съда съдебно-медицинска експертиза.

Ответникът по жалбата – редовно призован не изпраща представител и не релевира становище по същата.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59 от ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване административен акт – Наказателно постановление № 19-0374-000369 от 14.06.2019 г. на ***, към ***. По делото има данни за връчено наказателно постановление на 19.06.2019 г., а жалбата е подадена на 21.06.2019 г.

Жалбоподателят обжалва Наказателно постановление № 19-0374-000369 от 14.06.2019 г. на ***, към ***, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за твърдяно нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП му е било наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 6 контролни точки.

Атакуваното Наказателно постановление № 19-0374-000369 от 14.06.2019 г. е издадено от ***, към ***, като последния е бил оправомощен със Заповед 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е отменена предишната такава, изменена със Заповед 8121з-1138/01.09.2017 г. Съдът е изискал изрично доказателства относно компетентността на ***, към *** да издава наказателни постановления, към датата на издаване на атакуваното наказателно постановление, но такава липсва към административнонаказателната преписка.

Не се спори по делото, че собственик на автомобила е жалбоподателя Д.. Не се спори по делото и, че на ***същия е управлявал л.а. марка „Опел Вектра“ с рег. ***в ***без да е поставил обезопасителен колан. По делото е назначена и приета от съда съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира изцяло. Последната установява наличие на сериозни заболявания на опорно-двигателния апарат на жалбоподателя, за което е издадено Решение на ***. Вещото лице дава заключение, че: „… Това състояние представлява сериозно двигателно увреждане. Това състояние прави така, че лицето да прилага специални и строго индивидуални начини на шофиране и поставянето на колан би ги направило невъзможни за шофиране, а от там и опасни за самия шофьор, а и за останалите участници в движението.“.

При тази фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежното лице.

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече – в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т.е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

Настоящата инстанция намира, че Д. е доказал по безспорен начин, че попада в изключенията на чл. 137 "а", ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП, тъй като тези хипотези касаят лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан, както и лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди. В случая е било установено наличието на отличителен знак и документ удостоверяващ право на паркиране по здравословни причини, което показва, че водачът е инвалид. Доказа се, че физическото състояние на водача, не му позволява ползването на обезопасителен колан, защото последният управлявал автомобила, и е налице обективна медицинска причина, поради която жалбоподателят да не може да постави колан. От приложеното по делото експертно ***че Д. страда от коксартроза и др. заболявания на опорно двигателния апарат. За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме именно такова състояние, при което поради обективни причини (т.е. стоящи извън субективните възприятия на лицето) е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние.

Само за пълнота настоящия състав намира за необходимо да отбележи, че Законът не предвижда спазването на специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача. В случая в представеното експертно ***е с обективирано мнение на медицинско лице, сочещо на извод, че при отразените в решението заболявания употребата на колан би причинила силни болки и дискомфорт, които да му попречат да шофира, по начина и метода възприет от него, така, че да не съставлява опасност, както за себе си, така и за другите участници в движението.

По прилагането на чл.28 от ЗАНН:

В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно константната съдебна практика  при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай. Преценката е строго индивидуална, като настоящия състав приема, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и деянието за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя представлява „маловажен случай“.

Ето защо и на основание чл.28 от ЗАНН, административнонаказващият орган не е следвало да налага наказание, а само да предупреди нарушителя, че при друго такова нарушение може да бъде ангажирана отговорността му посредством издаване на наказателно постановление. Действително обществените отношения, които регулира ЗДвП, са от особена важност, но това не означава, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е изобщо неприложима за този вид нарушения и може да бъде основание административнонаказващия орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай.

В обобщение следва да се посочи, че отсъствието на законово предвидените условия за издаване на обжалваното наказателно постановление води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното установяване, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш  И:

 

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0374-000369 от 14.06.2019 г. на ***, към ***, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за твърдяно нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП на К.Ц.Д., с ЕГН ********** ***, като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: