МОТИВИ НА
ПРИСЪДА ПО НОХД № 4264/2019г. ПО ОПИСА НА СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 13 -
ти СЪСТАВ
Специализирана прокуратура е внесла обвинителен акт срещу С.И.Б., Д.О.Т.,
Е.В.С. и С.К.М..
В хода на съдебното производство подс. С.И.Б. е починал и наказателното производството
е прекратено спрямо него на основание чл.24 ал.1 т.4 от НПК.
Спрямо подсъдимите Д.О.Т., Е.В.С. и С.К.М. прокурорът е повдигнал обвинение
за това, че в периода от неустановена дата през лятото на 2017г./за Т. и С./ и
от 01.11.2017г./за М./*** участвали в организирана престъпна група –
структурирано трайно сдружение на четири лица с цел да вършат съгласувано в
страната престъпления по чл.159а от НК, за които е предвидено наказание
лишаване от свобода повече от три години, ръководена от С.И.Б., като групата е
създадена с користна цел - престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 от НК.
Спрямо С.К.М. са повдигнати още две обвинения, а именно:
за това, че на неустановена дата през месец декември 2017г. в гр.С. е
набрала отделно лице - С.И.К. с цел да бъде използвана за развратни действия –
проституция, независимо от съгласието ѝ, като деянието е извършено чрез
обещаване на облаги – престъпление по чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 от НК и
за това, че на неустановена дата през месец май 2018г. в гр.С. е набрала
отделно лице – В.И.В. с цел да бъде използвана за развратни действия –
проституция, независимо от съгласието ѝ, като деянието е извършено чрез
обещаване на облаги - престъпление по чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 от НК.
В хода на съдебните
прения прокурорът заема становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин
от събраните по делото доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимите за виновни по повдигнатите
им обвинения и да им наложи наказания, каквито счете за справедливи според извършените от тях
престъпления.
Подсъдимите и защитниците
им пледират, че подсъдимите Т., С. и М. не са извършили престъпление, невинни са
по повдигнатите им обвинения и следва да бъде оправдани изцяло.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, и съобразно вътрешното си убеждение намира за установено следното
от
ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият Д.О.Т. е
роден на ***г. в гр. П., българин, български
гражданин, с висше образование, неженен, работи, неосъждан, с настоящ адрес:***,
ЕГН **********.
Подсъдимата Е.В.С. е родена на *** ***, българка, българска гражданка,
неомъжена, неосъждана, работи, със средно образование, адрес за призоваване гр.
С. ул. „Х.Б.“ № 70, с ЕГН **********.
Подсъдимата С.К.М. е родена на ***г***,
българка, българска гражданка, със средно образование, разведена, работи,
неосъждана, с постоянен адрес:***, ЕГН: **********.
Дружеството „Е.М.“
ООД е учредено на 19.01.2017г. с капитал
1000лв., разпределен по равно между двете съдружнички Г. Т. Г. и Ж. И. Н.
Първоначално като управител била вписана В.Т.Т.. Седалището му и адресът на
управление са в гр.С., бул.“В.“ № 1А. Това дружество е регистрирано по
инициатива на С.Б.. Същият бил регистриран като адвокат и нямал право да
извършва търговска дейност, затова решил да регистрира търговско дружество на
името на свои близки, но реално той да се занимава с дейността му. Идеята на Б.
била да създаде увеселително заведение – нощен бар, който да работи на територията
на хотел „М.“ и да се възползва от настаняването в хотела на платежоспособни
лица, които да привлича за клиенти. Б. разчитал, че ще привлече като клиенти и
европейски служители, настанявани в хотела при посещенията си в гр.С. по повод
председателството на България на Съвета на ЕС.
За целта на 23.02.2017г. бил
подписан договор за наем между „ВГ“ АД, представлявано от М.А.и „Е.М.“ ООД,
представлявано от В.Т., съгласно който „Е.М.“ ООД наело имот с обща площ 114
кв.м., находящ се на 19-тия етаж на хотел „М.“ в гр.С., ул.“Д.Б.“ №100 с предназначение
коктейл бал и нощен бар. Наемната цена била 5000евро без ДДС. Срокът на
договора бил 5 години.
След наемане на заведението С.Б.
се заел да го оборудва и подготви за експлоатация. Тъй като нямал опит в този
вид бизнес, през месец март 2017г. същият се свързал с подс.Д.Т. и му предложил
да стане управител на дружеството. Първоначално на 06.03.2017г. подс.Т. бил
вписан като управител на „Е.М.“ ООД, съвместно с В.Т.. На 30.06.2017г. Т.била
заличена като управител и подс.Т. останал единствен такъв. Финансирането на
дейността на заведението се осигурявало от Б..
Заведението било оборудвано като
стриптийз бар, монтиран бил пилон, нает бил персонал и започнало работа в края
на април или началото на май 2017г.. Първоначално било кръстено бар „Т.“, а
през лятото на 2017г. името му било променено на „Д.К.Г“.
Подс.Т. се занимавал с доставките
на стока, сключването на рекламни договори и други дейности във връзка с
функционирането на заведението, но не желаел да работи нощем. Поради това
първоначално Б. лично стоял нощем в заведението и ръководел дейността на
персонала. Тъй като не се справял добре с тези ангажименти, решил да възложи
функцията на салонен управител, на някое от работещите в заведението момичета. Първоначално
възложил тази функция на св.Р.Р., която работела в заведението като барман от
месец май 2017г..
През лятото на 2017г. в
заведението постъпила на работа подс.С., която била опредЕ.от Б. за салонен
управител на мястото на св.Р.. Последната останала барманка в заведението.
Към лятото на 2017г. в
заведението работели вече няколко барманки, сервитьорки и танцьорки. Същото
генерирало сериозни разходи – за наем, охрана, заплати и първоначалните
очаквания на Б. за печалба не се оправдали. Поради това същият решил да създаде
организация за използване на танцьорките за предоставяне на сексуални услуги на
клиентите на заведението, като разчитал по този начин да си осигури значителни
доходи. Тъй като нямал възможност сам да организира тази дейност, решил да
потърси съдействие от подсъдимите Т. и С..
По делото не е установено кога и
къде Б. е организирал подсъдимите Т. и С. да извършват съвместна престъпна
дейност по трафик на хора. Изяснено е обаче, че към лятото на 2017г. вече била
формирана и функционирала в гр.С. организирана престъпна група – структурирано
трайно сдружение на Б., Т. и С., създадено с цел вършене на престъпления по
чл.159а от НК – трафик на хора, изразяващ се в набиране на млади жени с цел
използването им за развратни действия – проституция. Б. бил ръководител на
групата, като осигурявал финансирането на престъпната дейност, разпределял
задачите между Т. и С. и им възлагал конкретни действия по повод набирането на
момичетата, предоставянето им на клиенти за сексуални услуги и събирането на
приходите от проституцията. Определял цените на различните видове сексуални
услуги за съответно време. Указвал на подсъдимите Т. и С. как следва да се
отчитат приходите от престъпната дейност. Решавал каква част от заплащаните от
клиента пари да се дава на проституиращите момичета и каква да остава за участниците
в групата. Разпределял приходите от престъпната дейност. Поощрявал подсъдимите
да набират нови момичето, с цел използването им за проституция, като им
обещавал заплащане на определени суми за всяко новонабрано момиче.
Подс.Т. изпълнявал възложените му
от Б. задачи, като едновременно с управленските си функции в търговското
дружество осъществявал и текущия надзор върху престъпната дейност. Контролирал
паричните постъпления от проституцията, като държал същите да се отчитат по определен начин
поотделно за всяко момиче и всяка сексуална услуга. Създал организация всяка
сутрин да му се изпраща подробен отчет за приходите, както от законната, така и
от престъпната дейност за всяка нощна работна смяна на заведението. Обобщавал
резултатите от дейността и ги отчитал на Б.. Получавал от подс.С. информация за
набраните момичета, включително и за направените разходи във връзка с
набирането и я препращал на подс.Б..
Подс.С. отговаряла за
организацията на престъпната дейност на място в заведението, като иструктирала
момичетата за условията, при които следва да предоставят сексуални услуги на
клиентите и за цените на тези услуги. Събирала парите от предоставените сексуални
услуги, заплащала частта, която се полагала на съответното момиче, а останалата
част отчитала на Б. или на подс.Т.. Водела тефтер, в който отразявала
постъпленията и разходите във връзка с престъпната дейност, като ежедневно изпращала
на подс.Т. чрез приложение на мобилния телефон отчет за всяка нощна смяна.
На 01.11.2017г. работа в
заведението започнала и подс.М., която веднага била ангажирана в съвместната
престъпна дейност от Б.. Последният ѝ обяснил, че следва да изпълнява
идентични функции на тези, които изпълнявала подс.С.. След тази дата
подсъдимите С. и М. се редували да управляват на място в заведението дейността
по предоставяне на сексуални услуги от танцьорките. Тази от тях, която била на
смяна съответната вечер, събирала парите от предоставените сексуални услуги,
заплащала частта, която се полагала на съответното момиче, а останалата част
отчитала на Б. или на подс.Т.. И двете работели с тефтера, в който отразявали
постъпленията и разходите във връзка с дейността. Тази, която била на смяна, на
сутринта изпращала на подс.Т. отчет за приключилата смяна.
Отделно от това Б. възложил на
подсъдимите С. и М. да набират нови момичета, които да бъдат използвани за
проституция или да убеждават някои от вече работещите танцьорки, освен еротични
танци, да предоставят и сексуални услуги на клиентите. Обещал им заплащане за
всяко набрано момиче.
На танцьорките се заплащал постоянен
хонорар от 50 до 80лв. на вечер, плюс процент от цената на питиетата, които
клиентите черпят съответното момиче и 50 процента от цената на танците, които
момичето изпълнява по поръчка на клиент. Заведението работело всеки ден от
понеделник до неделя. Работното време на заведението било от 22.00 часа до 4.00
часа сутринта в делнични дни и до 5.00 часа в петък и събота, понякога и до
по-късно сутринта при наличие на клиенти. Момичетата не били длъжни да работят
всяка нощ, като ежемесечно се изготвял график на смените им, който бил
съобразен с техните желания, тъй като някои момичета работели и при друг
работодател. Възнагражденията и хонорарите на момичетата трябвало да се плащат
след края на всяка работна смяна от подс.С. или подс.М..
При първоначално постъпване на
работата на момичетата Б. или подсъдимите С. и М. разяснявали на момичетата
задълженията им като танцьорки в заведението и плащанията, които им се полагат
за изпълнение на различните видове танци. Впоследствие Б. обикновено започвал
да бави плащането на част от дължимите възнаграждения. На питанията на
момичетата, кога ще им бъде платено, обяснявал, че приходите на заведението
трудно покриват разходите и им предлагал, ако искат да спечелят достатъчно
пари, да проституират при поискване от страна на клиенти на заведението.
Възлагал и на подсъдимите С. и М. да предлагат на танцьорките да проституират,
като им обясняват условията за извършване на тази дейност. Б. или подсъдимите С. или М. обяснявали на
момичетата, че в случай че клиент пожелае полово сношение или блудствени
действия с някоя от тях, следва да заплати сума от 400 лева или 200евро за един
час. Парите се оставяли от клиента
предварително на подс.С. или подс.М., след което момичето излизало от
заведението с клиента и предоставяло съответните сексуални услуги в осигурено
от същия помещение, най-често наета стая в същия хотел. Когато клиентът задържал момичето повече от
един час, плащал допълнително по 400лв. за всеки следващ час. В края на
работната смяна на момичето се давали половината от платените от клиенти пари
за сексуалните услуги. Събирането на парите от клиентите и плащането на
дължимия процент на момичетата се осъществявало от подсъдимите С. и М.. Сумите
от проституцията същите отчитали с кодовите думи „френско шампанско“, като за
целта в тефтера за оборота имало графа озаглавена със съкращението „ФР.Ш.“.
Всяка сутрин, след приключване на работната смяна С. или М. изпращала на подс.Т.
чрез мобилно приложение снимки на записванията относно получените от клиенти и
платени на момичетата суми в резултата на осъществена проституция.
По описания начин престъпната
група действала до 23.11.2018г., когато участниците в нея били задържани от
органите на МВР.
В изпълнение на
ангажиментите си като участник в престъпната група, възложени ѝ от С.Б.,
подс.М. на неустановена дата през месец декември 2017г. в гр.С. решила да набере
св. С.И.К. с цел да бъде използвана за развратни действия – проституция. Тази
свидетелка започнала работа като танцьорка в заведението на
18.12.2017г.. Известно време, след постъпването ѝ на работа, подс.М. ѝ предложила да започне
да проституира, като при желание на клиенти на заведението им предоставя
сексуални услуги. Обяснила ѝ условията при които ще извършва тази
дейност, а именно че помещението, където ще се предоставят сексуалните услуги
следва да се осигури от клиента и това да става задължително извън заведението.
Обяснила, че клиентът ще заплаща по 400лв. на час, които следва да остави
предварително на нея или на подс.С.. Обещала на свидетелката, че ще ѝ
бъдат давани половината от тези пари.
Свидетелката К. се
съгласила с предложените ѝ условия, тъй като разчитала по този начин да
си осигури допълнителни доходи, извън възнаграждението ѝ като танцьорка.
Започнала да проституира, като парите, платени от клиенти за предоставените от
нея сексуални услуги били отразявани по описания по-горе начин като шампанско.
Работила за подсъдимите до задържането им на 23.11.2018г..
През месец май 2018г. подс.М.
решила да набере и св.В.И.В. с цел да бъде използвана за развратни действия –
проституция. Тази свидетелка също постъпила на работа в заведението като
танцьорка, като била доведена в него от св.Е.А.. Първоначално при постъпване на
работа била приета от подсъдимата С., която още първия ден я представила на
подс.М..
Подс.М. ѝ
предложила да започне да проституира, като при желание на клиенти на
заведението им предоставя сексуални услуги. Обяснила ѝ условията при
които ще извършва тази дейност, а именно че това не се извършва в заведението,
а клиентът следва да осигури помещение за целта. Казала ѝ, че клиентът ще
заплаща по 200евро на час, които следва да плати предварително на нея или на
подс.С.. Обещала на свидетелката, че ще ѝ бъдат давани половината от тези
пари.
Свидетелката В. се
съгласила с предложените ѝ условия, тъй като се нуждаела от пари.
Започнала да проституира при посочените по-горе условия, като парите, платени
от клиенти за предоставените от нея сексуални услуги били отразявани във
водения от подсъдимите С. и М. тефтер като шампанско. Работила за подсъдимите
до задържането им на 23.11.2018г..
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от следните доказателства
– обясненията на подсъдимите, показанията на разпитаните свидетели,
експертизите, протоколите за претърсване и изземване, за разпознаване и
останалите приложени по делото писмени доказателства, както и изготвеното ВДС
от прилагане на СРС спрямо подс.М..
В обясненията си по делото подс.Т. заявява,
че в началото на 2017г. С.Б. се е свързал с него, тъй като искал да назначи човек
за управител на заведение. Обяснил му, че по документи собственик на фирмата,
която ще стопанисва заведението е майка му. Ангажирал го да се занимава с
финансовата част и да уреди цялата работа по функциониране на самото заведение.
Подс.Т. се съгласил, като поставил условие да изпълнява ангажиментите си през
деня и да не се ангажира с работа нощем, когато било реалното работно време на
заведението. Заведението започнало работа през месец май 2017г., като подс.Т.
организирал сключването на рекламни договори, доставките на алкохол и други
стоки и всички финансови въпроси по повод работата на заведението. Б. следвало
да ръководи и контролира работния процес в заведението, което било с работно
време през нощта. Същият обаче не успял да се справи с тези задачи, което
наложило да наемат подсъдимите С. и М. за салонни управителки. Твърди, че никога
не е имало идея танцьорките да се използват за сексуални услуги. Според него не
е имало такава организирана практика в заведението. Освен това твърди, че не е
стоял в заведението по време на работата му. За целия период на дейността му,
го е посещавал инцидентно само два-три пъти като клиент и на практика
по-голямата част от персонала не го познавали.
Съдът счита, че обясненията на
обвиняемия следва да се кредитират в частта, в която разказва за законната
дейност на заведението, тъй като кореспондират с останалите доказателства. Не
следва да се кредитират в частта, че не е имало идея да се набират част от
танцьорките с цел експлоатирането им за проституция и не е имал отношение към
контрола на тази дейност и на постъпленията от проституцията. В тази част
същите са в противоречие с останалите доказателства и най-вече с данните от
техническата експертиза, отразяващи ежедневна комуникация между салонните
управителки и подс.Т., в които освен оборота от легалната дейност, същите
прецизно са му отчитали и приходите от проституция. Отчитани са му и документи
за платени суми за набиране на нови танцьорки.
Подс.С. в показанията си пред съда твърди, че е
наблюдавала танцьорките за реда. Пари не е взимала за сексуални услуги.
Заявява, че Б. ѝ е оставял парите за заплатите на бара, на ръка. От своя
страна тя също е оставяла парите от оборота на бара след края на смяната, като не
знае кой ги е прибирал. Твърди, че не е участвала в организирана престъпна
група и при нея не са оставяни пари от момичета, за да излязат с клиенти.
На основание чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК са
прочетени дадените от нея обяснения в хода на досъдебното производство пред
адвокат. В същите подс.С. е заявила, че е имало практика танцьорките да правят
секс с клиенти на заведението срещу заплащане, като за целта се плащали на бара
150лв.. Тези пари се оставяли на нея или на подс.М., в зависимост от това, коя
от тях е на смяна. След това на сутринта ги отчитали на подс.Т.. Отчетите за
приходите от проституция се оставяли за подс.Т. в офиса на заведението, като му
се изпращали и като снимки с мобилен телефон.
Съдът кредитира дадените от тази подсъдима обяснения в
хода на досъдебното производство, тъй като кореспондират с останалите
доказателства по делото. Същевременно обясненията от съдебното следствие са в
противоречие с доказателствения материал. Изследваните от техническата
експертиза данни от паметта на мобилния телефон на тази подсъдима установяват,
че същата системно е изпращала чрез приложението „Уотс ап“ на подс.Т. и на
лицето П. Л. отчети за постъпленията от предоставени сексуални услуги от
танцьорки в заведението. Същите са закодирани като плащането за един час секс е
вписвано като бутилка шампанско.
Подс.М. не дава обяснения по
повдигнатите ѝ обвинения.
Разпитана в съдебно заседание,
свидетелката В.В., както и в
показанията си, дадени в хода на ДП пред съдия, прочетени по реда на чл.281
ал.1 т.2 от НПК, твърди, че познава само
подсъдимите М. и С., които са били управители на заведението „Д.“ в хотел „М.“.
Заявява, че е имала сключен трудов договор, като са я осигурявали на 8-часов
работен ден. Твърди, че е работила като танцьорка в заведението под псевдонима
„А.“, като и другите момичета са работили с псевдоними. Свидетелката твърди, че
за танц на пилон получавала по 50 лв. на вечер, с 10лв. по-малко от останалите
танцьорки, защото отказвала да си сваля горнището. В. твърди, че в 22.00 часа
трябвало да бъде на работното си място, като работата започвала в 22.30 часа и
траела до 5.00 часа следващата сутрин, като при приключване на работа,
управителката, която е на смяна /М. или С./ са заплащали изработеното през
нощта от В.. Основното възнаграждение, което В. е получавала било 50 лв. на
вечер, като за стриптийз получавала и отделна сума, чийто размер не помни. При
стриптийз, В. твърди, че получавала например 70лв. от клиента
за танц с продължителност „две песни“ и после предавала парите на
управителката, като от тях 40 процента оставали за нея.
В. твърди, че е постъпила на работа
със съдействието на св.Е.А., като първоначално в заведението я посрещнала подс.С..
След това последната я представила на подс.М.. Двете ѝ обяснили условията
на работа. След това подс.М. ѝ обяснила, че ако желае може да излиза да
прави секс извън заведението с клиенти, като в тези случаи клиентът следва да
плати 200евро за час, които се оставят предварително на бара. Впоследствие
половината от парите ще ѝ бъдат дадени на нея, заедно с останалите,
дължими ѝ за съответната работна смяна суми. Св. В. се съгласила, тъй
като към този момент ѝ трябвали пари. Впоследствие разбрала, че парите за
сексуалните услуги се „маркирали“ на компютъра
и отчитали, като консумирано шампанско.
Отделно от това за компанията ѝ
в самото заведение, В. разказва, че клиентът е можел да заплати „питие“, с което да я почерпи, от меню със специални
цени, от които сокът е бил най-евтин, а шампанското най-скъпо, като е имало не
много скъп вариант и за уиски. Ако клиентът, на когото е правила компания,
харесвал на В., то тя излизала с него, за което той плащал 400лв. на час
предварително на бара.
В. разказва, че като давала 400-те лв.
на управителката, тя записвала на лист сумата,
„шампанско“ и името й, за да не се объркат при заплащането на
изработените от нея пари за вечерта, като не знае дали управителят или
барманките са маркирали тази сума на компютъра.
Показанията на тази свидетелка следва
да се кредитират, тъй като кореспондират с останалия доказателствен материал.
Разпитана в съдебно заседание, и в показанията, които е дала
на ДП пред съдия, прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК, свидетелката С.К. заявява, че е работила като
танцьорка в заведението „Д.Г.“, намиращо се на 19-ти етаж на хотел „М.“ и че познава само подсъдимите М. и С., като е
виждала и подсъдимия Т.. За М. и С. знае, че са управители на заведението, а за
Т. казва, че според трудовия й договор той е негово МОЛ/материално отговорно
лице/. К. твърди, че е работила с трудов договор и са ѝ плащани
осигуровки.
К. заявява, че е започнала работа на
18.12.2017г. Човекът, с когото е разговаряла за назначаване на работа, както и
относно всички условия и особеностите на работата, е подсъдимата М..
К. заявява, че е получавала хонорар за
вечерта, хонорар за танци – на маса или в стаичка, както и консумация на
„питие“ с компания, което може да се консумира и извън заведението и е по цени
в меню.
Работата продължавала от 23.00 часа до
5.00 часа сутринта, като хонорара за вечер варирал от 30 до 60лв. За танците получавала
- за „лапденс“ – 50лв., за стриптийз по бельо или без, според договорка с
клиента – между 150 и 200лв.. Изработените от момичето пари се събирали от
управителката и се плащали на всяко момиче след края на смяната.
Според К. се е водела отчетност от
управителката и тя е знаела кое момиче колко е изкарало, тъй като компанията и
стриптийза се записвали. За своя сигурност и самата К. си водила отчетност.
К. разказва, че при постъпване на
работа подс.М. ѝ обяснила, че може да предоставя платени секс услуги на
клиенти на заведението. Тази дейност се прикривала под формата на поръчка на
бутилка скъпо шампанско. Цената започвала от 369лева за час, като според
свидетелката в зависимост от клиента и желанията му тя можело да определи и по
голяма сума, която да стигне и до 1000 евро за час. Сексуалните услуги
задължително се предоставяли извън заведението, като клиентът осигурявал
помещението, най-често стая в хотела, тъй като клиентите на бара обикновено
били и клиенти на хотела. Клиентът плащал предварително цялата сума, която се
оставяла на бара и се маркирала като бутилка шампанско. Ако отсъствието продължи
по-дълго е трябвало момичето да се обади в бара
и да уведоми бармана за нова бутилка или сама да си я вземе. Управителките,
които имат „марка“ от сервитьора, че момичето прави компания, следят времето и,
ако се забави, налагали глоба. След края на работната смяна, половината от
платените от клиенти пари за сексуални услуги ѝ се давали на нея от някоя
от управителките С. или М., заедно с дължимите ѝ плащания като танцьорка.
Останалата половина от парите оставала за заведението.
Показанията на свидетелката
кореспондират с останалите доказателства по делото и следва да се кредитират.
Разпитана в
съдебно заседание и в показанията, които е дала на ДП пред съдия, прочетени по
реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК, свидетелката Г.Р. твърди, че познава подсъдимите Т., М.
и С., тъй като от средата на лятото на
2017г. до есента на 2018г. е работила в бар, в който те са били управители.
Твърди, че барът първоначално се е наричал „Т.“, а впоследствие „Д.Г.“. Работа
е започнала по обява в „Джобс БГ“, като кандидатствала за барман и сервитьор,
след което била повикана на интервю, проведено от управителката Р., която я
назначила за „Сервитьор и барман“. Според Р. заведението винаги е работило като
стриптийз бар и танцьорките, в него, са танцували еротични танци. Според нея
управители и собственици на заведението са били Б. и подс.Т.. В определен
период Б. се е махнал от бара, като е била сменена и управителката на самото
заведение – Р.. На нейно място за салонни управителки са били назначени подс.С.
и подс.М.. Тогава помолила М. да я преназначи за танцьорка и същата се е
съгласила. Посочва, че е имало възможност да се предоставя компания на клиенти
извън заведението, включително сексуални услуги. За един час отсъствие на
момичето от заведението клиентът плащал определена сума на бара.
Показанията на св.Р. кореспондират с останалите
доказателства по делото и следва да се кредитират.
Разпитана в съдебно заседание, свидетелката С.К. твърди, че не познава подсъдимите
Топласки, М. и С., а само Б., тъй като е работила за него, около един месец в
бар „Т.“ на 19-ти етаж в хотел „М.“. Тъй като К. е хореограф, дизайнер и шивач,
Б. й представил концепция за заведение тип „Б.“, като свидетелката се съгласила
и започнала да работи за него, назначена по трудов договор за „А.М.“. К.
отговаряла за направата на графика на момичетата и за външния им вид – да изглеждат
възможно най-добре, но много бързо /за около две седмици/ разбрала, че нейната
визия за бурлеска съществено се различава от тази на Б. и, че всъщност става
въпрос за типичен нощен бар и още на третата седмица напуснала. Тъй като
вярвала, че ще работи творчески в бурлеска, К. убедила и приятеля си да започне
работа в същото заведение като „хост“, а майка си – като „чистачка“, като след
напускането им и на тримата не било заплатено.
К. напуснала защото мислела, че ще
работи с професионални танцьорки, но се оказало, че момичетата нямат опит и
нарочно се наемат такива “от съвсем определен тип“, като се очаква от
свидетелката да ги направи танцьорки. К. заявява, че на провеждани оперативки
относно дейността на заведението, когато е събирал момичетата, Б. винаги е
настоявал, че няма как барът да генерира достатъчен оборот, без да се предлагат
секс услуги. Затова е имала скандали с
него. Виждала е танцьорки да излизат да правят компания на клиенти извън
заведението.
Показанията на свидетелката кореспондират с останалите
доказателства по делото и следва да се кредитират.
Разпитана в съдебно заседание и в
показанията си, дадени в хода на ДП,
пред разследващ орган и прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК, свидетелката С.Ю. твърди, че познава
подсъдимите Т., М. и С., тъй като е работила за тях в хотел „М.“, в нощен клуб
като танцьорка. Смята, че Т. е бил собственик на заведението, а М. и С. –
управители. Ю. твърди, че е мислела, че работи по сключен договор, но после се
оказало, че такъв не съществува. На работа я е наел Б., който ѝ обяснил,
че ще прави „компания“ и ще танцува. Твърди, че е получавала заплащане 50/50,
като танците са били лапденс и „други танци“, който иска без да са задължени.
Хонорарът е трябвало да се плаща всеки ден, но после се е получило по седмица и
цял месец да няма плащане. Твърди, че им е плащала барманката. Ю. твърди, че е имало предоставяне на
сексуални услуги на клиенти срещу заплащане, но самата тя не е предоставяла
такива. В показанията си от ДП е конкретизирала, че С.М. ѝ е обяснила, че
ако иска може да предоставя на клиенти на бара секс срещу пари. В тези случаи
клиентът трябвало да плати предварително на бара 500лв. за един час секс. От
тази сума момичето получавало 200лв.. Процентът ѝ се сторил смешен и
затова тя самата не е предоставяла такива услуги.
Показанията на тази свидетелка
кореспондират с останалите доказателства по делото и следва да се кредитират.
Разпитана в съдебно заседание, свидетелката М.М. твърди, че на работа
в бар „Т.“ я е назначил С.Б., който ѝ се представил като собственик на
заведението и ѝ обяснил, че ще работи като танцьорка на определен
хонорар, като ще получава и процент от питейната консумация и от „частни“
танци. Работа в бара започнала на 1.07.2017г. и напуснала същата година през
м.ноември или декември, тъй като Б. започнал да забавя плащането на дължимите
ѝ пари. Свидетелката твърди, че в
бара се предлагали сексуални услуги, като цената била 600лв. на час, от които
200лв. отивали за самото момиче, а 400 лв. – за Б., като неговата част от
парите се прибирала от управителката Р., която била и барманка, след което тя
ги предавала на Б.. В моментите, когато Р. почивала, като управител в бара
идвал да работи самият Б. и тогава той лично си получавал парите.
М. свидетелства, че единствените пари,
които е получавала на време, били тези 200лв. нейна част, които й се полагали
за предоставените от нея сексуални услуги. Останалите пари от хонорари, танци и
консумация, винаги много се бавели и в един момент Б. ѝ дължал около
3000лв. изработени от нея пари. Твърди, че ситуацията е била същата и при
другите момичета.
Сутрин М. и момичетата се налагало да вдигат скандали, за
да си получат парите, а се оказало и, че сключения от нея с Б. трудов договор,
не бил регистриран. Б. я накарал и да подпише документ за конфиденциалност, за
да не се разбира, какво се случва в бара.
М. така и не си получила цялата
дължима и изработена от нея сума пари, като при нейно оплакване и заявление, че
ще си потърси правата, Б. й заявил, че нищо не може да направи, защото барът се
води на името на майка му.
М. заявява, че познава подсъдимия Т.
и, че го е виждала вътре в бара, но не знае каква е неговата роля и, че не е
комуникирала с него, докато е работела в заведението. Понеже е знаела, че е
МОЛ, след напускането си, му е звъняла по телефона за да се поинтересува за
дължимите ѝ пари.
Свидетелката твърди и, че е виждала и
другите две подсъдими – С. и М..
Разказва, че С.М. е била управител на
мястото на Р., която станала обикновен барман. Според М. подсъдимата М. е
отговаряла за реда вътре в заведението и им е плащала изработените пари сутрин.
М. твърди, че М. държала, ако ще се
прави компания извън заведението, клиентът да заплати една бутилка алкохол,
като питейна консумация, вътре в заведението, както и, че не им е определяла
цени, а момичетата са си прибирали цялата изкарана сума, докато Б. държал 1 час
секс да е 600лв., за да останат за него 400лв.
М. не знае каква е била позицията на
подсъдимата С., тъй като последната се е появила в заведението една или две
вечери, преди свидетелката да напусне.
Поради констатирани противоречия, на
основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК са прочетени дадените от св.М. показания в
хода на ДП пред съдия. В същите свидетелката твърди, че е започнала да проституира
по указания на Б. на втората седмица, след като постъпила на работа в
заведението. На 01.11.2017г. Б. и подс.Т. са дошли в заведението и са им
представили подс.М., като нов управител на бара. След това Б. е спрял да се появява
в заведението, а С. е въвела нова организация на заплащането на сексуалните
услуги, като клиентите вече плащали направо на момичетата, а не на бара. Подс.М.
от своя страна държала момичетата да оставят на бара 150 или 200лв. за час,
като останалата част от парите оставала за тях. Тя продължила да проституира
срещу 600лв. на час, но вече по-голямата част от парите оставала за нея, тъй
като давала на М. само 200лв.. Парите от проституцията се отчитали в тетрадка,
където се записвали като шампанско от 150лв. или от 200лв.. Подс.С. е
наблюдавала какво прави подс.М. и когато се налага я е замествала.
Показанията на тази свидетелка следва
да се кредитират, тъй като кореспондират с останалите доказателства по делото,
освен в частта, в която твърди, че клиентите са плащали на момичето сумата за
сексуалните услуги, а то е оставяло на бара само 150 или 200лв.. Относно начина
на плащане останалите свидетелки заявяват, че цялата сума се е плащала
предварително на бара и едва в края на вечерта момичетата са получавали своя
дял от тези пари. В този смисъл показанията на свидетелката М. се явяват
изолирани в тази им част и не следва да
се кредитират. Относно фактите по които е налице противоречие между дадените от
свидетелката показания в хода на ДП и в хода на съдебното следствие, а именно
относно начина на плащане и отчитане на сексуалните услуги, свидетелката
потвърждава това, което е казала в хода на ДП, поради което съдът кредитира в
тази част, показанията от досъдебното производство.
Разпитана в съдебно заседание, свидетелката П.П. твърди, че не познава
подсъдимия Т., а само С., която е виждала на мястото, където е работила
/заведението „Д./ в хотел „М.“/, а с подсъдимата М. са работили заедно в същото
заведение около 10 дни, преди около 2 години /с.з., в което е разпитана
свидетелката е от 21.09.2020г./. П. твърди, че поради изминалото време не си
спомня почти нищо друго от работата си в заведението, че не знае кои са били
управителите и, че не си спомня колежките си.
На основание чл.281 ал.1 т.2 от НПК са прочетени дадените от
свидетелката показания в хода на ДП пред съдия. В същите е посочила, че се е
договорила за работата си в заведението с подс.М. на 20.10.2018г., тъй като се
познавала с нея отпреди. Същата ѝ е обяснила условията на работа. Когато
свидетелка я попитала относно правенето на платен секс, М. ѝ е казала, че
не е много желателно да се извършва такъв. След това разбрала от колежки
танцьорки, че такъв се практикува с клиенти на заведението. Те ѝ казали,
че цената на стандартен секс е около 200евро на час. Обяснили ѝ, че от
тези пари около 100лв. се дават на управителката, която е на смяна – С. или Б..
На нея само еднократно ѝ се е случило клиент да иска да прави платен секс
с нея, но тъй като имал само 100евро, не се стигнало до такъв. Реално не е
проституирала.
Показанията ѝ не противоречат на останалите
доказателства и следва да се кредитират.
Разпитана в съдебно заседание, както и
в показанията си, дадени в хода на
ДП пред разследващ орган и прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК, свидетелката
Е. Й. заявява, че не познава лично подсъдимия Т., а само подсъдимите М. и С..
Твърди, че М. я е назначила на работа в заведението „Д.“ в хотел „М.“, като
това се е случило в периода –
януари-март 2018г. Й. е танцувала и е правила и „компания“. Свидетелката обяснява
какви плащания е получавала за различните видове танци и компания. Й. твърди, че са предлагали секс услуги, но не
в самото заведение, а в хотела. Тя самата признава, че е излизала с клиенти
извън заведението и, че е предлагала секс услуги, след като е употребявала
необходимата консумация на питие – бутилка шампанско, която е струвала от 400
до 1000лв. Според Й. управителите са държали да се консумира в бара, като след
консумацията, момичето е можело да излезе с клиента за един час, а ако се
забави повече, е трябвало да се консумират още питиета, като на сутринта, на
момичетата се дава процент от тези питиета, като Й. не помни какъв. Й. твърди,
че парите, които е вземала за секс услугите, са били само за нея и, че тя си е
определяла цените, като първоначално е вземала 300 евро на час, а впоследствие
ги е намалила на 200евро, тъй като е имало оплаквания от клиенти на рецепция за
високите цени.
Показанията на тази свидетелка не противоречат на останалите
доказателства и следва да се кредитират. Налице са частични противоречия с
показанията на други свидетелки относно начина на плащане от страна на
клиентите, но е възможно конкретната свидетелка да е договаряла с клиента
допълнително плащане за себе си, извън сумите оставяни на бара. Не се констатират
противоречия относно създадената организация за заплащане на сума на бара,
отразявана като питие, част от която впоследствие е давана на момичето.
Разпитана в съдебно заседание, свидетелката Р.Р., заявява че е
работила във фирма „Е.М.“, в хотел „М.“ като барман и управител, като твърди,
че само по документи е заемала длъжността „управител“, за което е била
принудена от Б., а иначе си е била барман. Задачата й е била само да осигури
заплащането за вечерта на танцьорките, което е било от порядъка на 30-50лв. на
вечер.
Р. твърди, че секс услуги в бара не са
предлагани, а само момичетата са танцували. Виждала е подс. Т., но не знае
каква е била функцията му в заведението.
Според Р., подсъдимите С. и М. са
помагали на нея и на сервитьорките, разнасяли са питиетата, занимавали са се с доставката на алкохол.
Р. смята, че Б. си е бил шеф на
заведението през цялото време и, че той е оставял заплатата й в плик на бара.
Тъй като свидетелката не си спомня
част от обстоятелствата и поради противоречия с показанията ѝ от ДП, по
реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК са прочетени дадените от нея показания
пред съдия в хода на ДП.
В същите заявява, че е имало практика танцьорки да излизат с
клиенти на заведението за компания, включително и секс. За целта клиентът е
трябвало да плати на заведението между 200 и 300лв. за един час компания извън
заведението. Отделно плащал и на
момичето, но твърди, че тя не знае какви суми са давали клиентите на самите
танцьорки за секс услугите. От Б. е била информирана, че е важно да се плащат
парите към заведението – въпросните 200 или 300лв. Заявява и, че ако танцьорка
размени контакт с клиент, ѝ се налагала глоба от 300лв.. Посочва, че в
определен период Б. е искал да продаде заведението, след което преди около
година от датата на разпита се е появил подс.Т. с двете нови управителки С. и Б..
Тогава танцьорките са започнали да получават редовно заплащането си и вече не
са се оставяли пари за секс услуги на бара, а това си се е договаряло между
самите танцьорки и клиентите.
След прочитане на показанията ѝ,
твърди, че при разпита ѝ на ДП никъде не била употребявала думите пари и
секс в едно изречение. Твърди, че не е говорила почти изобщо на тези показания,
като може би само първите изречения са ОК. Уточнява, че след като е дошъл подс.Т.,
Б. е продължил да се занимава със заведението. Според нея само се е опитал да
внуши на персонала, че има друг шеф, за да си измие ръцете за натрупаните
задължения към персонала.
Съдът счита, че следва да се
кредитират показанията от съдебно заседание и от ДП в частта, в която между тях
не са налице противоречия. В частта, в която си противоречат, съдът счита, че
не следва да се кредитират, тъй като и при двата разпита свидетелката съобщава
неща, които са в противоречие освен помежду си и с останалите доказателства по
делото. Първо от информацията в търговския регистър е видно, че подс.Т. е
управител на дружеството, стопанисващо заведението, още преди барът да започне
работа, а не се е включил в дейността на по-късен етап. Същевременно от
експертизата, отразяваща съхранена в телефоните на подсъдимите комуникация по
„Уотс ап“ е видно, че на подс.Т. е отчитана ежедневно закодирана информация за
приходи от сексуални услуги.
Разпитана в съдебно заседание, свидетелката Е.А. заявява, че през
2018г. е работела като танцьорка в заведение в хотел „М.“. Самата тя е посетила
заведението, за да се поинтересува за работа и е разговаряла с подс. С..
Твърди, че е танцувала като стриптизьорка, като
се е стигало най-много до топлес в събличането, а хонорара й е бил 60лв.
на вечер. А. заявява, че са ѝ плащани и осигуровки. Според свидетелката,
трудовия си договор е подписала с подс. М..
А. заявява, че никой не й е предлагал
да излиза с клиенти, а и не е предлагала компания на клиенти. Твърди обаче, че
е питала С. и М. дали може да напусне работното си място с клиент и дори е
започнала интимна връзка с клиент. За да напусне работното си място с клиент, А.
твърди, че е трябвало да остави 200евро за един час отсъствие, защото напуска
работното си място и не е там, където трябва да бъде. Твърди, че не е закъснявала
повече от час навън с клиент и затова не ѝ се е налагало да доплаща. А.
заявява, че и други момичета са напускали бара с клиенти, като нея, но не знае
при какви условия е ставало това. Твърди, че не е принуждавана да напуска
заведението с клиенти.
Свидетелката заявява, че няма идея кой
е г-н Б..
А. заявява, че когато е правила
компания на клиент срещу поръчано ѝ питие, е получавала хонорар, като
процент от стойността на питието. При лапденс, който струва 50 лв., е
получавала половината от стойността му.
Свидетелката твърди, че е виждала Т.,
но не се познава лично с него и, че не знае дали има нещо общо със заведението.
Работела е с псевдоним „К.“ и е
получавала 60 процента от двестате евро, които клиентът е оставял за да излезе
с нея от заведението.
Показанията на тази свидетелка са
последователни, не противоречат с останалите доказателства и следва да се
кредитират.
Свидетелят Ж.Ж. не дава показания от значение за предмета на установяване по
делото.
Св.А.В. не е намерена в хода на съдебното следствие, за да бъде
призована, поради което са прочетени дадените от нея показания в хода на ДП
пред съдия. В същите свидетелката заявява, че е започнала работа като танцьорка
в бар „Т.“, намиращ се на 19-тия етаж в хотел „М.“ през април или май 2017г..
Впоследствие името на заведението е променено на „Гейша“, а след това на „Д.“.
Собственик на заведението е бил С.Б.. Работила е до октомври – ноември 2017г.,
след което напуснала тъй като не са ѝ плащали дължимото възнаграждение и
са я карали да извършва сексуална дейност. Твърди, че Б. трикратно ѝ е
предлагал да прави секс с клиенти на заведението срещу пари, но тя винаги е
отказвала. Имало обаче други момичета, работещи в заведението, които са
проституирали. Тарифата им е била 600лв. за час, като Б. е взимал 400лв. от
тази сума, а останалите 200лв. е давал на момичето. Твърди, че първоначално
управителка на бара е била Р.Р., а по-късно на нейното място е дошла подс.С.М..
Заявява, че последната е започнала да води тетрадка за парите от сексуалните
услуги. Клиентът задължително е давал парите
предварително на подс.М., след което е излизал с момичето, и сексуалните
услуги са предоставяни обикновено в наета от същия стая в хотела или в друг
хотел. Делът на момичето му се плащал впоследствие от управителката.
Показанията на тази свидетелка
кореспондират с останалите доказателства и следва да бъдат кредитирани.
По делото са приложени протоколи за извършени
следствени действия, както следва:
При извършен
обиск на подс.М. са иззети тефтер, съдържащ записки с псевдонимите на част от
свидетелките, работили в заведението и сметка, както и портфейл с пари и
мобилен телефон „Айфон“.
При извършен обиск на подс.С. е иззет мобилен
телефон „Айфон“.
При извършен
обиск на подс.Т. не са иззети вещи.
При
извършено претърсване в дома на подс.Т. *** са иззети мобилен телефон „Хуавей“
и пари.
Иззетите от
тримата подсъдими мобилни телефони са обект на изследване на приета по делото
техническа експертиза, изготвена от вещото лице С.А. №2019/ИКУ-026. Експертизата
дава заключение за установена в паметта на телефоните информация за комуникация
между подсъдимите и между тях и други лица. Към експертизата е приложен оптичен
носител, съдържащ голям брой снимкови файлове, изпращани между подсъдимите чрез
приложения за интернет-комуникация, съдържащи изображения на дневни отчети, включително
за приходи от проституция, закодирани като „френско шампанско“ или съкратено
„ФР.Ш.“. Налице са и редица други файлове, отразяващи постъпления и плащания,
включително разходни касови ордери за платени суми за набрани нови танцьорки.
Заключението
на експертизата е прието без възражения от страните и следва да се кредитира
изцяло.
Изготвени са
експертизи на други иззети по делото телефони, като съдържанието на същите не
допринася за изясняване на поведението на конкретните трима подсъдими.
В протокола
за претърсване и изземване в „Д. Г.“ е описано вътрешното разпределение на
заведението, както и изземването на използвания в същото преносим компютър, пари,
други вещи, тетрадки и книжа, отразяващи приходи, разходи и други данни за дейността
на заведението.
От
останалите писмени доказателства, отношение към повдигнатите на подсъдимите обвинения
имат документите относно регистрацията на „Е.М.“ ООД, наемането на помещението за нощния бар в хотел
„М.“, документите, отразяващи приходи от клиенти на заведението, трудовите
договори на подсъдимите С. и М.. Същите кореспондират с показанията на
свидетелките относно различните видове плащания, свързани с еротични танци,
компания в заведението или извън него.
Протоколът
за изготвяне на ВДС и приложения към него ВДС – оптичен носител на информация,
изготвени в резултат на използвани СРС по отношение на подс.М. отразяват нейна
телефонна комуникация, включително с подс.С. и свидетелки – танцьорки в
заведението, свързана с уговаряне предоставянето на сексуални услуги на
различни клиенти и получените плащания за тях. Налице са и разговори, в които
се обсъждат отношения на подс.М. с подс.Т. във връзка с дейността на
заведението и във връзка с предоставяни сексуални услуги от момичета на
конкретни клиенти.
Приложените
ВДС от експлоатация на СРС спрямо подс.Т. не съдържат информация от значение за
изясняване на обстоятелствата по делото.
По отношение
на подс.С. не са прилагани СРС.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от
ПРАВНА
СТРАНА:
С деянията
си всеки един от подсъдимите Т., С. и М. е осъществил
от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.321 ал.3 т.2 във вр.
с ал.2 от НК.
Престъпното деяние по чл.321, ал.3 т.2 от НК е уредено в
глава десета от особената част на НК и е част от системата престъпления против
реда и общественото спокойствие. Непосредствен обект на посегателство са
обществените отношения, които гарантират нормалното функциониране на законовия
ред в обществото и осигуряват спокойствието на неговите членове.
За да се установи наличие на някоя от формите на
изпълнително деяние на престъплението – образуване, ръководене или участие в
организирана престъпна група, следва да се анализират отношенията между
привлечените към наказателна отговорност лица и да се установи наличието на
съставомерните белези, предвидени в легалната дефиниция, съдържаща се в чл.93,
т.20 от НК. Съобразно посочената норма „организирана престъпна група“
представлява структурирано трайно
сдружение на три или повече лица, с цел да вършат съгласувано в страната или
чужбина престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече
от три години. Сдружението е структурирано и без наличие на формално
разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или
развита структура.
Основна характеристика на „организираната престъпна група“ е
наличието на количествен критерий по отношение на участниците в нея. Субектите
на това престъпление трябва да са поне трима. За съставомерността на деянието
по чл.321 ал. 1 и 2 от НК не е необходимо всички участници в групата да се
познават и да осъществяват пряк контакт помежду си, като абсолютно необходимо
положително условие за ангажиране на наказателната отговорност, на който и да е
от участниците в групата, е извършителят да съзнава принадлежността си към
престъпното сдружение и да знае, че членовете й действат синхронизирано.
Решението за осъществяването на инкриминираната дейност трябва да е било взето
на базата на информиран избор, като не е необходимо лицето да е напълно наясно
със структурата и организационните връзки между членовете на групата.
Съществен елемент на организираната престъпна група е
изискването, тя да представлява трайно структурирано сдружение с предварително
дефинирана цел. Изискването за трайност на сдружението се определя преди всичко
от характера и съдържанието на изградените взаимоотношения между неговите
членове. Дейността ѝ не следва да е инцидентна - за конкретно
престъпление, а да обхваща съгласието на отделните лица в групата относно
създаване на предпоставки за извършване на поне две престъпления и постигането
на общи престъпни резултати, чрез които се цели да се набави имотна облага.
Анализът на състава на престъплението по чл.321, ал.2 от НК
налага извод, че то e формално по своя характер. Същото е продължено. Участието
в организирана престъпна група е предварителна престъпна дейност, доколкото
представлява умишлено създаване на предпоставки или условия за последващи
престъпни действия на приготовление и най-вече за извършване на нови
престъпления за в бъдеще, при което е налице т. нар. „необходимо“ съучастие.
Формите на изпълнително деяние са три – образуване, ръководене
и участие. По настоящото дело подсъдимите Т., С. и М. са осъществили
изпълнителното деяние участие в организирана престъпна група.
Квалифицираният признак по чл.321, ал.3 от НК, за който е
повдигнато обвинение в конкретния случай е, че групата е създадена с користна
цел.
По настоящото дело доказателствата сочат, че тримата
подсъдими в гр.С. са участвали в организирана престъпна група – структурирано
трайно сдружение на четири лица с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления по чл.159а от НК, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години, ръководена от С.И.Б., като групата е създадена с
користна цел. Изяснено е, че подсъдимите Т. и С. са участвали в групата в
периода от неустановена дата през лятото на 2017г. до 23.11.2018г., а подс.М.
от 01.11.2017г. до 23.11.2018г.
Установени са основните характеристики на така
съществувалата група, а именно трайност – касае се за период от повече от една
година, структурираност, като по - горе бяха описани конкретните роли на всяко
от лицата в престъпната структура. През първоначалния период на съществуване на
групата от лятото на 2017г. до 01.11.2017г., съставът ѝ е бил от три лица,
а след това до 23.11.2018г. – четири лица.
Изяснена е конкретната цел на групата, а именно вършене на
престъпления по чл.159а от НК – трафик на хора.
По отношение на посочения квалифициращ признак – користната
цел, установено е че целта на участниците в групата и мотивировката им да
участват в същата е била да си набавят имотни облаги, чрез вършене на
престъпленията по чл.159а от НК, като са получавали част от приходите от
проституцията на набраните жени, поради което този квалифициращ признак е
налице в конкретния случай.
От субективна страна
тримата подсъдими са осъществили деянието виновно, при форма на вината пряк
умисъл, като са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване. Ръководили са се от
желание за неправомерно облагодетелстване, чрез вършене на престъпленията
по чл.159а от НК.
Поради това подсъдимите Т., С. и М. следва да бъдат признати
за виновни и осъдени за извършено престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 от НК.
По отношение на повдигнатите на подс.М. обвинения за две
престъпления по чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 от НК се установи, че на неустановена
дата през месец декември 2017г. в гр.С. същата е набрала отделно лице - С.И.К.
с цел да бъде използвана за развратни действия – проституция, независимо от
съгласието ѝ, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги, а на неустановена дата през месец май
2018г. в гр.С. е набрала отделно лице – В.И.В. с цел да бъде използвана за
развратни действия – проституция, независимо от съгласието ѝ, като
деянието е извършено чрез обещаване на облаги.
Престъплението по чл.159а от НК –
трафик на хора е от категорията на престъпните деяния против личността.
Непосредственият обект на горното престъпление са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на системата от лични
права и законни интереси на отделния човек. Предмет на престъпното
посегателство е физическо лице, по отношение на което деецът упражнява въздействие
с цел да го мотивира доброволно или принудително да бъде използвано за
развратни действия. Изпълнителното деяние се осъществява само чрез действие – набиране.
Престъплението е на формално извършване. Довършено е в момента, в който
жертвата е приела доброволно или под влияние на принудата да се предостави на
разположение на дееца, за да бъде използвана за развратни действия.
В конкретните два случая спрямо
пострадалите К. и В. не е упражнена принуда, а мотивирането е осъществено, чрез
обещаване на облаги под формата на дял от приходите от развратните действия.
Това обещаване на облаги се явява и квалифициращ признак на двете деяния
съгласно чл.159а ал.1 т.6 от НК.
Поради това подс.М. следва да бъде призната за виновна и
осъдена и по двете повдигнати ѝ обвинения за престъпления по чл.159а ал.2
т.6 вр.ал.1 от НК, осъществени спрямо личността на пострадалите К. и В..
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Съдът намира, че наказанието на подсъдимия Т. за престъплението по чл.321, ал.3,
т.2 във вр. с ал.2 от НК следва да бъде определено при отчитане превес на
смекчаващите вината обстоятелства. Като такива обстоятелства следва да се
отчетат чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни и ангажираността
му със законна трудова и професионална спортна дейност, чрез които осигурява
препитанието си понастоящем. Същевременно не се констатират отегчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на този подсъдим.
При съвкупния анализ на посочените обстоятелства, и като съобрази целите по
чл.36 от НК, съдът прие, че превъзпитателният ефект спрямо него може да бъде
постигнат и с наказание в минималния, предвиден в чл.321, ал.3, т.2 от НК
размер, а именно лишаване от свобода за срок от три години.
Съдът счита, че така определеното наказание ще постигне в максимална степен
основната цел на наказанието, а именно да се поправи и превъзпита деецът към
спазване на законите и добрите нрави. Същевременно ще се въздейства предупредително
върху него и ще му се отнеме възможността да върши други престъпления. Такъв
размер на наказанието би допринесъл и за възпитателното и предупредително
въздействие върху другите членове на обществото.
Съдът счита, че предвид чистото съдебно минало на подс.Т. и изминалия
период от датата на довършване на престъплението, в рамките на който не са
налице данни за противозаконни прояви, както и ангажираността му към момента
със законна трудова и спортна дейност, целите на наказанието могат да се
постигнат и без да е необходимо ефективното му изтърпяване. Поради това са налице основанията на чл.66
ал.1 от НК изтърпяването на определеното на подс.Т. наказание лишаване от
свобода за срок от три години, да бъде отложено условно с изпитателен срок от четири
години. Такава продължителност на
изпитателния срок би постигнала в максимална степен целите на наказанието и
най-вече поправянето и превъзпитанието на подс.Т..
От наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за
срок от три години следва да се приспадне времето, през което същият е бил с мярка за
неотклонение задържане под стража по делото от 23.11.2018г. до 04.12.2018г.,
включително, при зачитане на един ден задържане за един ден лишаване от свобода
съгласно чл.59 ал.1 т.1 от НК. Следва да се приспадне и времето през което е
бил с мярка за неотклонение домашен арест от 05.12.2019г. до 19.03.2019г.,
включително, при зачитане на два дни домашен арест за един ден лишаване от
свобода съгласно чл.59 ал.1 т.2 от НК.
Наказанието на подсъдимата С. за престъплението по чл.321, ал.3, т.2 във
вр. с ал.2 от НК следва да бъде определено при отчитане наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Като такива обстоятелства следва
да се съобразят чистото ѝ съдебно минало, положителните характеристични
данни и ангажираността ѝ със законна трудова дейност, чрез която
осигурява препитанието си понастоящем. Отделно от това по отношение на
конкретната подсъдима се отчита, че същата е имала второстепенна и не особено съществена
роля в съвместната престъпна дейност. Подс.С. не е действала самостоятелно и не
е вземала решения във връзка с престъпната дейност, а е изпълнявала дадените
ѝ указания от ръководителя на групата – Б.. Поради това деянието ѝ
е със значително занижена степен на обществена опасност в сравнение с типичните
случаи на престъпление по чл.321 ал.3 т.2 от НК.
Същевременно не се констатират отегчаващи отговорността обстоятелства по
отношение на тази подсъдима.
Поради това съдът счита, че спрямо подс.С. следва да се определи наказание
лишаване от свобода при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК под предвидения в НК
минимален размер за престъплението по чл.321 ал.3 т.2 от НК.
При съвкупния анализ на посочените по-горе смекчаващи обстоятелства и като
съобрази целите по чл.36 от НК, съдът прие, че превъзпитателният ефект спрямо подс.С.
може да бъде постигнат с наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.
Съдът счита, че така определеното наказание ще постигне в максимална степен
основната цел на наказанието, а именно да се поправи и превъзпита подсъдимата
към спазване на законите и добрите нрави. Същевременно ще се въздейства
предупредително върху нея и ще ѝ се отнеме възможността да върши други
престъпления. Такъв размер на наказанието би допринесъл и за възпитателното и
предупредително въздействие върху другите членове на обществото.
Съдът счита, че предвид чистото съдебно минало на подс.С. и изминалия
период от датата на довършване на престъплението, в рамките на който не са налице
данни за противозаконни прояви, както и ангажираността ѝ към момента със
законна трудова дейност, целите на наказанието могат да се постигнат и без да е
необходимо ефективното му изтърпяване.
Поради това са налице основанията на чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на определеното
на подс.С. наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, да бъде
отложено условно с изпитателен срок от три години. Такава продължителност на изпитателния срок
би постигнала в максимална степен целите на наказанието и най-вече поправянето
и превъзпитанието на подс.С..
От наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода
за срок от шест месеца следва да се приспадне времето, през което същата е била задържана по
делото от
23.11.2018г. до 25.11.2018г., включително, при зачитане на един ден задържане
за един ден лишаване от свобода съгласно чл.59 ал.1 т.1 от НК.
Наказанието на подсъдимата М. за престъплението по чл.321, ал.3, т.2 във
вр. с ал.2 от НК следва да бъде определено при отчитане наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Като такива обстоятелства следва
да се съобразят чистото ѝ съдебно минало, положителните характеристични
данни и ангажираността ѝ със законна трудова дейност, чрез които
осигурява препитанието си понастоящем. Отделно от това по отношение на
конкретната подсъдима се отчита, че същата е имала второстепенна роля в
съвместната престъпна дейност, като само по изключение е вземала самостоятелни
решения.
Поради това деянието ѝ е със значително занижена степен на обществена
опасност в сравнение с типичните случаи на престъпление по чл.321 ал.3 т.2 от НК.
Същевременно не се констатират отегчаващи отговорността обстоятелства по
отношение на тази подсъдима.
Поради това съдът счита, че спрямо подс.М. следва да се определи наказание
лишаване от свобода при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК под предвидения в НК
минимален размер за престъплението по чл.321 ал.3 т.2 от НК.
При съвкупния анализ на посочените по-горе смекчаващи обстоятелства и като
съобрази целите по чл.36 от НК, съдът прие, че превъзпитателният ефект спрямо
подс.М. може да бъде постигнат с наказание лишаване от свобода за срок от една
година.
Съдът счита, че така определеното наказание ще постигне в максимална степен
основната цел на наказанието, а именно да се поправи и превъзпита подсъдимата
към спазване на законите и добрите нрави. Същевременно ще се въздейства
предупредително върху нея и ще ѝ се отнеме възможността да върши други
престъпления. Такъв размер на наказанието би допринесъл и за възпитателното и
предупредително въздействие върху другите членове на обществото.
По отношение на двете престъпления по чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 от НК съдът
счита, че също следва да се определят наказания лишаване от свобода под
минималния предвиден в закона размер. За да приеме наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете както чистото й съдебно
минало, положителните ѝ характеристични данни и трудовата ѝ
ангажираност, така ѝ естеството на конкретните деяния. Изясни се, че
набирането на двете свидетелки К. и В. е извършено чрез просто разясняване на
възможностите за извършване на развратни действия в рамките на работната им
смяна, без да е било прилагано някакво специално убеждаване, като им е
предоставена възможност сами да преценят дали да участват в тези действия или
да не се включат в тях. Този механизъм на действие разкрива значително занижена
степен на обществена опасност на двете деяния, в сравнение с типичните случаи
на трафик на хора. Ето защо съдът приема, че следва да приложи разпоредбата на
чл.55 ал.1 т.1 от НК и по отношение на тези две деяния и за всяко едно от тях
да се определят наказания лишаване от свобода за срок от една година и глоба в
размер на 5000лв..
Тъй като подс.М. е осъществила всяко едно от трите престъпления, преди да е
имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, са налице основанията на
чл.23 ал.1 от НК на подс.М. да бъде наложено най – тежкото от определените
ѝ за трите престъпления наказания лишаване от свобода. Тъй като и трите
са с еднакъв размер, следва да се наложи общо наказание лишаване от свобода за
срок от една година. Към него на основание чл.23 ал.3 от НК следва да се
присъедини и едното от наказанията глоба в размер на 5000лв, тъй като глобите
също са с еднакъв размер.
Съдът счита, че предвид чистото съдебно минало на подс.М. и изминалия
период от датата на довършване на престъплението, в рамките на който не са
налице данни за противозаконни прояви, както и ангажираността ѝ към
момента със законна трудова дейност, целите на наказанието лишаване от свобода могат
да се постигнат и без да е необходимо ефективното му изтърпяване. Поради това са налице основанията на чл.66
ал.1 от НК изтърпяването на определеното на подс.М. наказание лишаване от
свобода за срок от една година, да бъде отложено условно с изпитателен срок от
три години. Такава продължителност на
изпитателния срок би постигнала в максимална степен целите на наказанието и
най-вече поправянето и превъзпитанието на подс.М..
От наложеното на подсъдимата М. наказание лишаване от
свобода за срок от една година следва да се приспадне времето, през което същата е
била задържана по делото от 23.11.2018г. до 25.11.2018г.,
включително, при зачитане на един ден задържане за един ден лишаване от свобода съгласно чл.59
ал.1 т.1 от НК.
Следва да се приспадне и времето през което подс.М. е била с мярка за
неотклонение домашен арест от 26.11.2018г. до 12.02.2019г., включително, при зачитане на два дни домашен арест за един ден лишаване
от свобода съгласно чл.59 ал.1 т.2 от НК.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:
В хода на съдебното
производство са направени разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на
100лв., които следва да се възложат по равно на тримата подсъдими, като всеки
от тях бъде осъден да плати в полза на държавата по сметка на СпНС по 33,33лв.
В
досъдебното производство са направени разноски в размер на 4361,24лв.. Същите
следва да бъдат възложени по равно на тримата подсъдими, като всеки бъде осъден
да плати в полза на държавата по сметка на ГДБОП-МВР по 1453,75лв.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: