Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.04.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в публичното заседание на двадесет и седми март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа
докладваното от съдията СЛАВЧЕВА гр.дело № 181 по описа за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 17 и сл. от Закона за
защита срещу домашното насилие.
Производството пред РС-Ботевград е
било образувано въз основа на молба от И.С.С. *** против
Ц.И.С. ***, с правно основание чл. 4, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното
насилие. В молбата са изложени твърдения, че на 14.09.2018 год. след 20.00 ч. бил в магазин за хранителни
стоки в селото на площад „Р.“, като по същото време в магазина дошъл неговият
син Ц.С. и започнал да се кара с него заради неплатена фактура за ток на
стойност 3000 лв. Двамата живеят в едно домакинство /една къща/, като
ответникът започнал да се кара с молителя, да го обижда и го заплашил, че ако
не плати тока и не прехвърли къщата на негово име, ще го убие. Опитал също така
да го удари в лицето няколко пъти, но не успял, защото бил пиян. Молителят се
изплашил и звъннал на племенницата си М.
М., която живее в с. Н., както и на полицията. М. пристигнала първа и също
станала свидетел на вулгарните изрази на ответника. Полицаите се отзовали на
повикването и съставили протокол за полицейско предупреждение на ответника.
Ответникът оспорва молбата като
неоснователна. Поддържа, че изложените в нея твърдения не отговарят на
действителното фактическо положение.
С решение № 35/20.02.2019 год. по
гр.д. № 1778/2018 г. по описа на РС-Ботевград съдът е отхвърлил молбата на И.С.
за защита от домашно насилие чрез налагане на мерките, предвидени в чл. 5, ал.
1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН, като неоснователна.
Решението е обжалвано от молителя
като неправилно, с искане за отмяната му и за уважаване на молбата за съдебна
защита. Счита, че по делото са ангажирани достатъчно доказателства, които
подкрепят изложното в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Въззиваемият
оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
В представената пред районния съд
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН И.С.С. възпроизвежда
посочените по-горе обстоятелства във връзка с твърдяното домашно насилие,
изразяващо се в отправяне на заплахи, обиди и опит за физическо посегателство.
С протокол за предупреждение от 14.09.2018
год. на РПУ-Ботевград ответникът Ц.С. е предупреден да не отправя закани и
заплахи за саморазправа и да не предприема действия за тяхното осъществяване
спрямо И.С., на основание чл. 65 от ЗМВР. Ответникът Ц.С. е отказал да подпише
протокола, като отказът е удостоверен с подписа на свидетелката М. М..
От приложеното удостоверение за
родствени връзки се установява, че ответникът е син на молителя.
Съгласно показанията на св. К.,
който е съставил протокола за полицейско предупреждение, по подадения сигнал
представителите на реда пристигнали в дома на молителя и ответника, като последният
бил в едната стая, а молителят излязъл навън, за да разговарят. Бащата се
оплакал от сина си, че е бит и тормозен. Били дадени сведения, въз основа на
които е съставен протоколът. Ответникът отказал да го подпише, като отказът бил
удостоверен с подписа на присъстващата свидетелка М.. Пред служителите на реда
ответникът Ц.С. не е проявявал агресия, но видимо бил употребил алкохол.
Според показанията на свидетеля Н.,
който е в приятелски отношения с двете страни, на 14.09.2018 год. същият отишъл
до магазина в с. В. около 18.00 ч. И. и Ц.С. стояли на една маса и свидетелят
седнал при тях. Изведнъж Ц.С. се ядосал и ударил по масата, при което питиетата
се разлели, а управителката дошла да им направи забележка. След това ответникът
си тръгнал, а свидетелят останал още около един час, като през това време
молителят стоял отвън на маса с други хора. В този ден и тримата употребили
алкохол. Свидетелят не разбрал защо Ц. ударил по масата. Свидетелят заявява, че
пред него страните не са се карали и не е чул Ц. да обижда и заплашва баща си
или да посяга да го удря.
Свидетелката М. М. твърди, че на
14.09.2018 год. молителят й се обадил по телефона, за да отиде да го вземе и да
го прибере в дома си, тъй като имал разправии със сина си. Свидетелката се
срещнала с И.С. на последната спирка на автобуса в с. В., изчакали полицията, след
което отишли в дома на страните, където си говорили с ответника. Полицаите
написали предупреждение до ответника, който отказал да подпише протокола. Същата нощ молителят спал в дома на
свидетелката в с. Н., тъй като не искал други разправии със сина си. И. обяснил
на свидетелката, че двамата с ответника се спречкали по повод къщата, но не
знае подробности.
Съгласно показанията на св. П. –
полицейски инспектор в РПУ-Ботевград, на 14.09.2018 год. бил подаден сигнал за
нарушаване на нощната тишина. Бащата се оплакал от сина си, че злоупотребява с
алкохол и пуска силно музика, както и че му спира тока. Поради битови конфликти
служителите на реда и друг път са посещавали адреса и са съставяли протоколи с
предупреждения да спрат саморазправите. Свидетелят лично не е присъствал на
конфликт между страните. В този смисъл са и показанията на св. И..
При така установените
обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Молбата
по чл. 4 ЗЗДН е допустима - подадена е в едномесечния срок от извършване на
твърдения акт на домашно насилие и срещу лице от кръга на очертаните в чл. 3 от
закона. По същество молбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По делото не се установи да е извършен посочения в декларацията акт на домашно
насилие по смисъла на чл. 2 от цитирания закон. Това е така с оглед събраните
по делото писмени и гласни доказателства, които опровергават твърденията в
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Домашно
насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка. По делото не се установи извършването на посочения в молбата
и декларацията акт на домашно насилие, а именно: не се доказа на посочената
дата – 14.09.2018 год. след 20.00 ч. ответникът да е обиждал и заплашвал
молителя в магазин за хранителни стоки в с. В. и да се е опитал да го удари в
лицето. Свидетелят Н., който бил в магазина около 18.00 ч. и си тръгнал след
20.00 ч. заявява, че ответникът не е заплашвал молителя и не е посягал да го
удря, напротив – според показанията му ответникът си тръгнал малко след
пристигането на свидетеля, като молителят И.С. останал още около час в
заведението и разговарял на маса със свои познати. Показанията на св. П. се
отнасят до подаден по-късно сигнал във връзка с конфликт на страните на друго
място – в дома им по повод слушане на силна музика от ответника, като този
конфликт не е предмет на настоящото производство.
По
изложените съображения съдът намира за изцяло неоснователна молбата за налагане
на мерки по чл. 5 от ЗЗДН.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата 400 лв., представляваща направени в
настоящото производство разноски.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 35/20.02.2019 год. по гр.д. № 1778/2018 г.
по описа на РС-Ботевград.
ОСЪЖДА
И.С.С. *** да заплати на Ц.И.С.
*** сумата 400 лв., представляваща направени във въззивното
производство разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.