№ 90
гр. Свиленград, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Йорданка Кр. Ненчева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело №
20245620100851 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК –
за признаване за установено в отношенията на страните, че ищцата не дължи на ответника
сумата 5190.00 лева, представляваща цена на стоки по сключен между страните Договор за
покупко-продажба на стоки извън търговски обект №050924/1М-1003 от 05.09.2024 г.,
поради разваляне на договора от страна на ищцата.
Производството е образувано по искова молба от Х. С. С., ЕГН ********** срещу
„Комфортъбъл“ ООД, с която се твърди, че на 05.09.2024 година, в 12.00 часа, в конферентна
зала на хотел „Свилена“ в град Свиленград, ищцата е била на „презентация“ на домашни
електроуреди за здраве и на „здравна беседа“, за които е била поканена по телефона от
служител на ответното дружество. На това място са й били представени продукти на
дружеството, а именно: ел. домашни уреди за пречистване на водата, за почистване на
въздуха, за почистване на храните и прахосмукачка, безжична. Тези уреди са й били
представени като внос от Япония, с много високо качество, и ищцата е била убедена да си ги
закупи, като е подписала Договор за покупко-продажба на стоки извън търговски обект
№050924/1М-1003 от 05.09.2024 г. По силата на договора ищцата се е задължила да заплати
на ответника сумата 5190.00 лева за закупени от нея вещи: уред за алкализация и йонизация
на вода Genkei модел Kaiteki, безкабелна прахосмукачка 4 в 1, уред за почистване на въздух
Airflow 3000, уред за пречистване на храна Ozone Pure. Тъй като при подписване на
договора ищцата не е разполагала с толкова пари в себе си, страните са се договорили сумата
да се заплати на вноски, разсрочено, до изплащането на пълния й размер. След приключване
на презентацията, двама от служителите на ответното дружество е придружил ищцата до
дома й в град Свиленград, където двете лица са монтирали канген - машината, а само едното
1
лице е разопаковало другите вещи. Двете лица, без разрешение на ищцата, монирали канген
– машината в тоалетната, тъй като след две седмици отново щели да я посетят да монтират
уреда в кухнята, за което в момента не разполагали с необходимите инструменти. За
закупените от ищцата ел. уреди, не са й били издавани никакви фискални бонове, а само
гаранционна карта за всички уреди. След като служителите на ответника са напуснали дома
на ищцата, тя съвсем внимателно и на спокойствие е разгледала тези уреди и едва тогава е
разбрала, че уредите са всъщност китайски, а не японски, за каквито са й продадени на
много висока цена. След като ищцата е разбрала, че е била излъгана, е предприела действия
за отказ от договора, като е уведомила за това по ел. поща ответното дружество на
06.09.2024 г. Отделно от това, ищцата сезирала Комисията за защита на потребителите и по
нейна препоръка, на 16.09.2024 г. ищцата е изпратила стоките и формуляра на адреса на
ответното дружеството. От куриерската фирма „Спиди“ й съобщили, че дружеството не ги е
потърсило, поради което й върнали стоките в гр. Свиленград. Ищцата счита, че е спазила
всички законови изисквания при упражняване правото си на разваляне на договора и че
дружеството, без основание не е приело стоките. Счита, че надлежно е упражнила правото
си по чл. 50 от ЗЗП да се откаже от договора от разстояние или от договора извън
търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да
заплаща каквито и да е разходи, в 14 - дневен срок, считано от датата на приемане на стоката
(05.09.2024 г.). Ответното дружество обаче не считало договора за развален. Поради
изложеното, ищцата иска от съда да уважи предявения иск и да й присъди направените по
делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като неоснователен. Ответникът не спори, че на посочената в исковата
молба дата - 05.09.2024 г., в конферентна зала на хотел „Свилена“ в гр. Свиленград, е
проведена презентация на продуктите, които дружеството предлага. Твърди, че по време на
презентацията, на ищцата са обяснени подробно всички качества на предлаганите продукти,
за които имало всички необходими международни сертификати. След презентацията
страните са пристъпили към сключване на процесния Договор за покупко-продажба на стоки
извън търговски обект №0050924 1М - 1003 от 05.09.2024 г., като след сключването му е
извършен и монтаж от страна на представители на дружеството в имота на купувача,
съгласно указанията на последния, респ. системата е била монтирана към водопреносната
система на ищцата. Ответникът посочва, че на купувача многократно е обърнато внимание
на обстоятелството, че след свързване на уреда към водопреносната система, купувачът губи
правото си на отказ от договора - на основание чл. 57, т.4 и т.5 от ЗЗП. Посочва, че подобна
клауза изрично е залегнала и в сключения между страните договор, а именно - чл. 12, т. 3 от
договора, както и в Приложение № 1 и Приложение № 3 към договора. Твърди, че в случая,
правото на отказ при покупки на стоки и услуги е било ограничено по хигиенни и
здравословни съображения, които конкретизира в отговора. Освен това посочва, че
конструкцията на устройството не позволява водата да може да бъде напълно „изцедена“ от
него, след като веднъж влезе. Това означава, че дори да бъде върнат продуктът, същият не
може да бъде препродаден на друг потребител, тъй като докато стои в склад или в търговско
2
помещение застоялата вода и влагата в него ще създадат среда за развитие на бактерии,
гъбички, плесен и микроорганизми. Освен това, ответникът счита, че продуктът попада в
приложното поле на чл. 57, т. 4 и т. 5 от ЗЗП, респ. аналогичната норма на чл. 16, б. „д“ от
Директива 2011/83/ЕС и предвид обстоятелството, че некачествената питейна вода от
водопреносната мрежа винаги носи потенциален риск за здравето на потребителите. Именно
поради тази причина в сключения между страните договор е била предвидена подобна
клауза, която се явява и съществено договорно съдържание. Въз основа на гореизложеното,
ответникът иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и да осъди ищцата
да му заплати сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че между тях е подписан и същите са в облигационни
правоотношения по силата на Договор за покупко-продажба на стоки извън търговски обект
№050924/1М-1003 от 05.09.2024 г., с който ищцата е закупила продуктите - уред за
алкализация и йонизация на вода Genkei модел Kaiteki и и уредите - безкабелна
прахосмукачка 4 в 1, уред за почистване на въздух Airflow 3000, уред за пречистване на
храна Ozone Pure. Не се спори между страните, че по силата на сключения между страните
договор, то ищецът се е задължила да заплати на ответника сумата от 5190 лева,
представляваща цена на закупените вещи. Не се спори между страните и, че в деня на
сключване на договора – 05.09.2024 г. представители на ответника са монтирали уреда за
алкализация и йонизация на вода Genkei модел Kaiteki в къщата на ищцата, в нейната
тоалетна и са доставили и останалите уреди.
Установява се от представения и неоспорен по делото разпечатка на електронна поща
(л.10 от делото), че в 14-дневния срок, ищцата е упражнила правото си на отказ от
сключения между страните договор, като е изпратила на ответното дружество на 06.09.2024
г. уведомление по електронната поща с отказ от договора, сключен извън търговския обект.
Установява от приложената разписка (л. 9 от делото) се и не се спори от ответната
страна, че на 19.09.2024 г. чрез куриерска фирма „Спиди“ ищцата изпратила чрез куриер
уредите, ведно с формуляр за отказ на адреса на търговеца, но същия е отказал да приеме
стоката.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпити на свидетели.
Свидетелката Е.С.Х. – без родство със страните, също води съдебно дело срещу
ответника. Познава ищцата като съгражданка и сега потърпевша по случая. Сочи, че е била
поканена от ответното дружество на 05.09.2024 г. в конферентната зала на хотел „Свилена“
да участва на здравословна беседа. На беседатата е била и ищцата. На беседата е направена
презентация на уреди – машина за пречистване на вода, безжична прахосмукачка, уред за
пречистване на храните от нитрати и йонизатор за въздуха. Уредите били представени от
ответното дружество като японски, високотехнологични уреди. От ответното дружество
изтеглили имената на ищцата, свидетелката и на още една жена, като им казали, че печелят
3
уредите безплатно. После им било казано, че трябва да закупят машината за пречистване на
вода „Канген“, за да получат безплатно останалите уреди. Представили документи за подпис
на печелившите, които те подписали. Свидетелката сочи, че не им е обяснено какви
документи подписват, както и съдържанието им. Свидетелката сочи, че след подписване на
документите ищцата имала работа и не й е било удобно от ответното дружество да монтират
уреда веднага, но служителите й казали, че трябва веднага да дойдат да монтират закупения
уред – машина за пречистване на водата и че ще отнеме много малко време. Свидетелката
сочи, че при посещението в дома на ищцата се установило, че смесителят й в кухнята не
позволява там да се монтира машината, но много бързо, без ищцата да се усети служителите
на ответното дружество монтирали машината в тоалетната й. Служителите казали, че сега
задължително трябва да монтират машината, но по-нататък като дойдели щели да донесат
необходимия смесител, за да преместят уреда в кухнята на ищцата. Сочи, че от ответното
дружество са бързали много да й дадат да подпише документите, както и да отидат в къщата
й да монтират уредите. Това усъмнило трите жени. Свидетелката сочи, че предствители на
ответното дружество монтирали системата за пречистване на вода и в нейната къща, както и
в къщата на ищцата веднага след презентацията. На десетата минути след монтажа видяла,
че е измамена, след като прочела договора. Това потвърдило съмненията й, че са трите жени
са измамени, обадила се по телефона на ищцата и на другата жена, след което се обадила на
телефона на ответното дружество, посочен в договор, ищцата и другата жена също се
обадили и им казали, че преди малко са сключили договори и искат да прекратят у трите
незабавно. И трите жени отишли в куриерска фирма „Спиди“, където изпратили уредите за
връщане в 14-дневния срок. Жените подали жалба в Комисия за защита на потребителите,
както и в полицията. Свидетелката сочи, че на презентацията уредите са представени като
японски, а се е оказало в последствие, че са китайски. Свидетелката посочва, че в
последствие с ищцата разбрали, че от ответното дружество са им предоставили да подпишат
финансови договори с финансова институция за изплащане на уредите. Свидетелката
посочва, че на презентацията не е било обяснено, че след монтажа на уредите се губи
възможността същия да бъде върнат.
Свидетелят М.Н.Г. – служител на ответното дружество „Комфортъбъл“ ООД. Сочи, че
е присъствал на проведената на 05.09.2024 г. презентация на уреди в хотел „Свилена“ в гр.
Свиленград. Свидетелят обяснява какво представлява уреда за пречистване на вода като
уред – алкализатор за вода, който прави чешмяната вода годна за пиене. Сочи, че от него
никой не е закупил уред на тази презентация. Отишъл да монтира уреда в дома на една от
жените, закупили уреда, не помни името и, но била млада жена. Посочва, че се установило,
че чешмата в кухнята на ищцата не позволявала да се монтира канген машината в банята.
Казал на жената да монтира сега машината в банята и след 14 дни ще дойде негов колега,
който да демонтира и монтира уреда в кухнята. Жената се съгласила, при условие, че ще го
преместят. Свидетелят посочва, че при демонтаж на уреда, до колкото знае, същия не може
да бъде източен, в него оставало около един литър вода. Свидетелят посочва, че след
демонтиране от едно място, уредът може да се монтира на друго място.
4
Съдът цени показанията на свидетелката Е.С.Х. от които се установяват
обстоятелствата, че ответното дружество е настояло да монтира уреда за пречистване на
вода, непосредствено след презентацията, че не е дадена възможност на ищцата да
предприеме друго поведение, освен да приеме монтажа, че представител на ответника е
извършил монтажа в дома на ищцата.
Съдът цени и показанията на М.Н.Г., от които се потвърждава казаното от
свидетелката Евдокия, че уредът на ищцата е монтиран в банята, вместо в кухнята както и
се установява, че свидетелят е монтирал уреда за пречистване на вода в къщата на ищцата
непосредствено след извършената презентация на уредите.
Представен е и Договор за потребителски кредит, сключен на 05.09.2024г. между „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД и Х. С. С., с предмет предоставяне на потребителски кредит за закупуване
на стоки – система за пречистване на вода, в размер на 5190,00 лв., със срок на погасяването
му: 05.09.2028 г. Договорено е в чл.7 от договора, че средствата по кредита се превеждат от
кредитора в срок до три работни дни, считано от датата на сключване на договора, по
разплащателна сметка на потребителя, разкрита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, а кредиторът
превежда съответна част от средствата по кредита по сметка на продавача на стоката,
избрана от потребителя, за заплащане на продажната й цена. В договора за кредит е
обективиран погасителен план, видно от който сумата по кредита е дължима на 48 месечни
погасителни вноски, като са посочени размера на вноската и падежните дати, в това число
крайна падежна дата 05.09.2028г.
Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
С оглед установените по делото обстоятелства, съдът приема, че между страните е
сключен договор за покупко-продажба по смисъла на чл.183 от ЗЗД, с който продавачът се
задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу
цена, която купувачът се задължава да му заплати. В случая се касае за продажба на
движими вещи на изплащане по смисъла на чл.205 от ЗЗД, при която продавачът не е
запазил собствеността на продадените вещи.
В деня на сключване на договора е бил подписан между страните и
премопредавателен протокол за преглед на стоките и приемане на същите без забележка
(Приложение № 1). Също в деня на сключване на договора е бил подписан между страните и
премо-предавателен протокол за монтаж на една от стоките – уред за алкализация и
йонизация на вода (Приложение № 3), в който е отразено извършването на монтажа и
предоставената на купувача предварителна информация, че след монтажа на уреда губи
правото си на отказ от договора.
Претенцията на ищцата се основава на твърдението й, че надлежно е упражнила
правото си на отказ от договора за покупко-продажба, поради което не дължи на ответника
продажната цена на стоките, предмет на същия договор. В случая, ищцата безспорно
притежава качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Възможността на
потребителя да упражни правото си на отказ от договора от разстояние или от договора
извън търговски обект, какъвто е процесния договор, е регламентирана в разпоредбите на
5
чл. 50-56 от ЗЗП. Разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗЗП предвижда правото на потребителя да
се откаже от договора извън търговски обект без да посочва причина, без да дължи
обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на
разходите, предвидени в чл.54, ал.3 и чл.55, в 14-дневен срок, който тече от различни
моменти, в случая от приемане на стоките от потребителя (чл.50, ал.1, т.2 от ЗЗП). Съгласно
чл.52, ал.5 от ЗЗП тежестта на доказване за упражняване правото на отказ от договора от
разстояние или от договора извън търговския обект се носи от потребителя.
Съгласно чл.52, ал.5 от ЗЗП тежестта на доказване за упражняване правото на отказ
от договора от разстояние или от договора извън търговския обект се носи от потребителя. В
конкретния случай следва да се приеме, че ищцата - потребител доказа, че е упражнила
правото си на отказ от договора по отношение на стоките, които е приела, в законния 14-
дневен срок от приемането им. От правото на отказ за потребителя са предвидени
изключения в чл.57 от ЗЗП. Ответникът се позовава на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.4 и т.5
от ЗЗП, обуславящи възможността за договаряне загубване на правото на отказ от договора,
което е залегнало в чл.12, т.3 от процесния договор. Съгласно чл.57, ал.1, т.4 от ЗЗП правото
на отказ не се прилага за договори за доставка на стоки, които поради своето естество могат
да влошат качеството си или имат кратък срок на годност. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗЗП
правото на отказ не се прилага за договори за доставка на запечатани стоки, които са
разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани
с хигиената или защитата на здравето.
Спорът между страните в настоящото производство се концентрира върху
обстоятелството дали процесните уреди попадат в изключението на чл. 57, т. 4 и т. 5
ЗЗП (запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати
поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето), при което положение и
ищцата не би могла да се откаже от сключения договор извън търговски обект. В тази връзка
съдът не споделя изложените от ответника възражения относно наличието на изключението
по смисъла на чл. 57, т. 5 ЗЗП. Процесният продукт представлява система за почистване на
вода и не попада в изключенията на чл. 57, т. 5 от ЗЗП, която дерогира действието на
нормите на чл. 50 - 56 от ЗЗП за правото на отказ на потребителя от договора от разстояние
или от договора извън търговския обект. Както вече бе посочено, правото на отказ не се
прилага за доставки на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не
могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето.
В тази смисъл, налице е задължително тълкуване, дадено с Решение на СЕС от 27 март 2019
г. по дело C681/17, съобразно което член 16, буква д) от Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета
и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета следва да се тълкува в смисъл,
че понятието "запечатани стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения,
свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини и които са разпечатани след
6
доставката им" по смисъла на тази разпоредба, не обхваща стоки като матраците, чиято
защитна опаковка е отстранена от потребителя след доставката им. В т. 40 от посоченото
решение на СЕС са изложени принципните съображения, че изключението от правото на
отказ по член 16, буква д) от Директива 2011/83 е приложимо само ако с разпечатването на
опаковката съдържащата се в нея стока става окончателно негодна за продажба поради
съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини, доколкото
поради самото естество на тази стока за търговеца е невъзможно или прекомерно трудно да
вземе мерки, позволяващи отново да я пусне в продажба, без обаче да наруши едното или
другото от тези изисквания. Следвайки задължителните разяснения дадени в решението на
СЕС, след като се приема, че разопакован матрак би могъл да бъде върнат в 14- дневен срок
(да се упражни валидно право на отказ от договора), то на още по –голямо основание
същото се отнася и за уред (система за почистване), който е разопакован. Съдът счита за
нужно да посочи и че процесната вещ не представлява сама по себе си уред, който след
еднократно ползване става окончателно негоден за продажба поради съображения, свързани
със защитата на здравето или по хигиенни причини, В допълнение към изложеното, съдът
счита за нужно да акцентира и върху обстоятелството, че както и отговора на исковата молба
се сочи, така и от показанията на свидетеля Стоил Караджов, който лично е извършил
монтажа на уреда за почистване на вода, се установява че процесният уред е бил
разопакован и монтиран от служител на ответното дружество. Тоест, отказвайки
впоследствие да приеме уреда по съображения, че е разопакован и ползван, ответникът се
стреми да черпи права от недобросъвестното си поведение.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че нарушаването целостта на опаковката на
процесния уред и еднократното му ползване не дават основание на ответното дружество-
продавач, да откаже да възстанови на ищцата – потребител платената цена след валидно
упражняване на право на отказ от договора в срока по чл. 50, т. 1 ЗЗП.
Отделно от това, в конкретния случай съдът намира клаузите на чл.12 от договора, в
това число относимата към процесните стоки клауза на чл.12, т.3, за неравноправни,
съгласно чл. 143 от ЗЗП. Разпоредбата чл.143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза” в договор, сключен с потребител, като това е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Предпоставките за определяне на една клауза като неравноправна са следните: клаузата да
не е индивидуално опредЕ., а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят
няма възможност да влияе върху съдържанието ; същата да не отговаря на изискванията за
добросъвестност – честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при
сключване и изпълнение на сделки за потребление; уговорката да води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя –
съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до
тяхната нееквивалентност. Процесният договор за покупко-продажба е сключен при
предварително определени условия от едната страна по правоотношението – продавачът.
7
Видно е, че представеният договор и приложенията към него са бланкови, поради което не са
били предмет на предварително договаряне между страните, респ. ищцата не е имала
възможност да влияе върху съдържанието им, като не се установява клаузата на чл.12, т.3 да
е била индивидуално договорена, а и липсват такива твърдения и събрани доказателства по
делото. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако не са уговорени индивидуално, като в ал.2 от същата разпоредба е посочено, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на
договор при общи условия. В случая, с оглед начина на попълване на празните полета в
договора и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на ответното
дружество, се налага изводът, че ищцата не е имала възможност да изрази воля и съгласие
по отношение на клаузата за невъзможност за отказ от договора – чл.12, т.3. Освен това,
клаузата на чл.12, т.3 е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Подобно необосновано ограничаване на правото на потребителя
да се откаже от договора от разстояние в 14- дневен срок от сключването му, следва да се
окачестви и като нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на
член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО (директивата адресира нелоялните търговски
практики). Видно от свидетелските показания, уредът за пречистване на вода се монтира от
представител на продавача. Не може да се очаква от потребителя да знае какво е
състоянието на водопреносната система. Проверката на това би следвало да е задължение на
продавача, ако същото е съществено за работата на уреда, а не да се вменява в задължение на
купувача, който очевидно не е длъжен да има такива познания, за да закупи уреда, а след
това и той да носи санкцията на това. Отделно от изложеното, т. 37 от преамбюла на
Директива 2011/83/ЕС от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива
97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета посочва, че "тъй като при продажбите от
разстояние потребителят не може да види стоките преди сключването на договора, той
следва да има право на отказ от договора. По същата причина на потребителя следва да се
даде възможност да изпита и провери стоките, които е закупил, до степен, необходима, за да
се увери в естеството, характеристиките и доброто функциониране на стоките. Що се отнася
до договорите извън търговския обект, потребителят следва да има право на отказ от
договора поради потенциалния елемент на изненада и/или психологически натиск.
Упражняването на правото на отказ от договор.
В допълнение към вече изложеното, следва да се посочи и че клаузата на чл.12 от
договора, в това число относимата към процесните стоки клауза на чл.12, т.3, е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ЗЗП, тъй като с нея се ограничава/ изключва правото
на потребителя да се откаже от договора.
Разпоредбата чл.143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна
8
клауза” в договор, сключен с потребител, като това е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за
определяне на една клауза като неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално
опредЕ., а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност
да влияе върху съдържанието ; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност –
честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и
изпълнение на сделки за потребление; уговорката да води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – съществено
несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната
нееквивалентност. Процесният договор за покупко-продажба е сключен при предварително
определени условия от едната страна по правоотношението – продавачът. Видно е, че
представеният договор и приложенията към него са бланкови, поради което не са били
предмет на предварително договаряне между страните, респ. ищцата не е имала възможност
да влияе върху съдържанието им, като не се установява клаузата на чл.12, т.3 да е била
индивидуално договорена, а и липсват такива твърдения и събрани доказателства по делото.
Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не
са уговорени индивидуално, като в ал.2 от същата разпоредба е посочено, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на
договор при общи условия. В случая, с оглед начина на попълване на празните полета в
договора и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на ответното
дружество, се налага изводът, че ищцата не е имала възможност да изрази воля и съгласие
по отношение на клаузата за невъзможност за отказ от договора – чл.12, т.3. Освен това,
клаузата на чл.12, т.3 е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Подобно необосновано ограничаване на правото на потребителя
да се откаже от договора от разстояние в 14- дневен срок от сключването му, следва да се
окачестви и като нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на
член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО (директивата адресира нелоялните търговски
практики).
Отразеното в тази клауза, че След свързването на уреда към водопреносната система,
купувачът губи право за отказ от сделката, на основание чл. 57, т. 4 и т. 5 ЗЗП, тъй като
Продавачът не знае и не би могъл да знае дали са спазени всички инструкции за
експлоатация на уреда, както и какво е състоянието на водопреносната среда, към която е
свързан, представлява уговорка във вреда на потребителя, неотговаряща на изискването за
добросъвестност и водеща до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните по договора. След като процесната вещ не представлява такова защитаващо
здравето (по изложените по- горе съображения) и след като самото разопаковане на уреда не
го компрометира, то напълно неоснователно се ограничава правото на потребителя да се
откаже от договора (в тази връзка – Решение № 363/17.01.2019 г., по т. дело № 1900/2018 г.,
9
по описа на ВКС, II- ро т. о.). Впрочем, подобно необосновано ограничаване на правото на
потребителя да се откаже от договора от разстояние в 14- дневен срок от сключването му,
следва да се окачестви като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО (директивата адресира
нелоялните търговски практики). Видно от свидетелските показания, уредът за пречистване
на вода се монтира от представител на продавача. Не може да се очаква от потребителя да
знае какво е състоянието на водопреносната среда. Проверката на това би следвало да е
задължение на продавача, ако същото е съществено за работата на уреда, а не да се вменява в
задължение на купувача, който очевидно не е длъжен да има такива познания, за да закупи
уреда, а след това и той да носи санкцията на това.
Отделно от изложеното, т. 37 от преамбюла на Директива 2011/83/ЕС от 25 октомври
2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на
Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета посочва, че "тъй като при продажбите от разстояние потребителят не може да види
стоките преди сключването на договора, той следва да има право на отказ от договора. По
същата причина на потребителя следва да се даде възможност да изпита и провери стоките,
които е закупил, до степен, необходима, за да се увери в естеството, характеристиките и
доброто функциониране на стоките. Що се отнася до договорите извън търговския обект,
потребителят следва да има право на отказ от договора поради потенциалния елемент на
изненада и/или психологически натиск. Упражняването на правото на отказ от договора
следва да прекрати задълженията на страните по договора за изпълнение на договора". А
според т. 47 от преамбюла "Някои потребители упражняват правото си на отказ, след като са
използвали стоките до степен, която превишава необходимото за установяване естеството,
характеристиките и доброто функционирането на стоките. В този случай потребителят
следва да не губи правото си на отказ от договора, но следва да отговоря за евентуално
намалената стойност на стоките. С цел да установи естеството, характеристиките и доброто
функционирането на стоките потребителят следва да борави със стоките и да ги изпробва
така, както това би му било разрешено в магазин. Например потребителят следва само да
пробва дадена дреха, но не и да я носи. Следователно по време на срока, в който може да се
откаже от договора, потребителят следва да борави със стоките и да ги изпробва, като полага
необходимата грижа. Задълженията на потребителя в случай на отказ от договора не следва
да го разколебават да упражни своето право на отказ от договора".
Съгласно т. 47 от Директива 2011/83, по време на срока, в който може да се откаже от
договора, потребителят следва да борави със стоките и да ги изпробва, като полага
необходимата грижа. Според чл. 55, ал. 4 от ЗЗП потребителят би могъл да носи отговорност
само за намалената стойност на стоките, причинена от изпробването им, различно от
необходимото, за да установи естеството, характеристиките и доброто им функциониране.
За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да изтъкне и че
обстоятелството, че процесните вещи се намират у ищцата към момента на приключване на
10
съдебното дирене в настоящата инстанция, не променя изводите за основателност на
предявения иск. В хода на процеса безспорно се изясни, че в рамките на 14 дневния срок
потребителят- ищец съвсем добросъвестно е заявил желанието си да се откаже от договора.
След като самият ответник е проявил недобросъвестност и е отказал да получи уредите, то
впоследствие не би могло да се твърди, че потребителят не е изпълнил задължението си
по чл. 55, ал. 1 ЗЗП. Същевременно, ответникът не е въвел материалноправно възражение в
процеса по реда на чл. 90, ал. 1 ЗЗД за едновременно осъждане на страните да престират
дължимото. След като такова възражение не е релевирано своевременно от ответника с
отговора на исковата молба, то за съда не съществува задължение да обсъжда допълнително
този въпрос.
Неоснователно е възражението на ответника за приложение на Директива 2011/83/EС
относно правата на потребителите и насоките за нейното прилагане. Сочената директив е
изменена с Директива (ЕС) 2019/2161 относно по-доброто прилагане и модернизирането на
правилата за защита на потребителите, чиято цел е да увеличи правата на потребителите в
ЕС, респективно са стеснени основанията, при които търговците могат да прилагат
изключения спрямо правото на потребителя за отказ от договор, сключен извън търговския
обект. В актуалния текст на съображение 47 на Директива 2011/83/EС относно правата на
потребителите (на която се позовава жалбоподателят) изрично се сочи следното: Някои
потребители упражняват правото си на отказ, след като са използвали стоките до степен,
която превишава необходимото за установяване естеството, характеристиките и доброто
функционирането на стоките. В този случай потребителят следва да не губи правото си на
отказ от договора, но следва да отговоря за евентуално намалената стойност на стоките. С
цел да установи естеството, характеристиките и доброто функциониране на стоките
потребителят следва да борави със стоките и да ги изпробва така, както това би му било
разрешено в магазин.
Предвид гореизложеното, предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1
ГПК за признаване за установено в отношенията на страните, че ищцата не дължи на
ответника сумата 5190.00 лева, представляваща цена на стоки по сключен между страните
Договор за покупко-продажба на стоки извън търговски обект №050924/1М-1003 от
05.09.2024 г., поради разваляне на договора от страна на ищцата е основателен. Съгласно
разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. При отрицателния
установителен иск нуждата от защита се поражда при неоснователно претендирано от
другата страна право, което ищецът по този иск отрича и то препятства упражняването на
неговите права.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, съдът
намери, че следва да уважи същото като присъди на ищеца, сторените от нея разноски в
размер на 207.60 лвева за заплатена държавна такса по делото.
11
С оглед обстоятелството, че правната помощ е била предоставена на основание чл.
38, ал. 1, пр. 3 ЗА и като във връзка с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за възнагражденията на
адвокатската работа намери, че следва да присъди сумата от 819 лева, разноски за адвокатско
възнаграждение на адв. Е. М.,
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на
„Комфортъбъл“ ЕООД, ЕИК *********, че Х. С. С., ЕГН **********, не дължи сумата
5190.00 лева, представляваща цена на стоки по сключен между страните Договор за
покупко-продажба на стоки извън търговски обект №050924/1М-1003 от 05.09.2024 г.,
поради поради отказ от сключен договор, направен от Х. С. С., ЕГН **********, в
предвидения 14 - дневен срок в Закона за защита на потребителите.
ОСЪЖДА „Комфортъбъл“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Х. С. С., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 207.60 лева, представляваща платената по
делото държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „Комфортъбъл“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ул.
„Любата“ № 4-6 да заплати на адвокат Е. Г. М. от АК- Разград с личен номер **********
сумата от 819 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12