Номер 15406.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоПърви наказателен състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ПЛАМЕН ПОПОВ
Секретар:ВАНЯ Г. ЧАНТОВА
Прокурор:Антоанета Георгиева Чакърова (АП-Велико Търново)
като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20204000600262 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид:
С присъда № 9 /2.07.2020 г. по НОХД № 37/2019 г. на Окръжен съд Ловеч
подсъдимият Я. К. К. е признат за невинен в това, че е на 27.06.2013 г. в сечище в
землището на с.Врабево, местност „Горно усое” отдел 258, подотдел „а” с кадастрален
номер 12108.301.88, причинил по непредпазливост смъртта на М. Г. С. чрез действия,
които спадат към правно регламентирана дейност – дърводобив, която той няма право
да упражнява, без да е вписан в Регистъра за упражняване на лесовъдска практика в
ИАГ и без да има удостоверение за упражняване на частна лесовъдска практика, като
за времето от 13.05. до 27.06.2013 г. наел да работят и да извършват дърводобивни
мероприятия в същото сечище Д. Х. В. , Й. С. П., М. С. Х. и М. Г. С., на които не е
осигурил безопасни условия на труд в нарушение на изискванията на чл. 2, чл. 3, чл. 4,
чл. 7, чл. 14 и чл. 19 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 1, чл.
2, чл. 3, чл. 7 и чл. 12 от Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в
горите, не извършил инструктаж по безопасност на труда и обучение на работниците в
нарушение на чл. 26, т. 1 от ЗЗБУТ и чл. 10 от Правилник за здравословни и безопасни
условия на труд в горите; чл. 11 и чл. 12 от Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; допуснал
ги на работа в нарушение на чл. 16, ал. 1 т. 7 от ЗЗБУТ, чл. 15 от ПЗБУТГ и чл. 3 от
Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 г. за условията и реда за периодично обучение и
1
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, като в нарушение на чл. 8 от ЗЗБУТ, чл.
164, ал. 3, т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване и чл. 12, т. 5 от Правилник за здравословни и безопасни
условия на труд в горите им предоставил с технически неизправно превозно средство
– собствения му товарен автомобил с рег. № ОВ 65 **, на който ефективността на
спирачната система за паркиране несъответства на предписаните нормативни
стойности и има самоизключващи се предавки – технически неизправности съгласно
Глава втора чл. 10, ал. 1 т. 4 и т. 7 б. „б” от ППЗДП и не предприел действия същият
автомобил да премине през задължителен технически преглед, в нарушение
изискванията на чл. 147, ал. 3, т. 4 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 304 от
НПК е оправдан по обвинението за престъплението по чл. 123, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
НК.
Със същата присъда подсъдимият Д. Х. В. е признат за невинен в това, че на 27
юни 2013 година в местността „Горно усое” в землището на с. Врабево, Ловешка
област при управление на товарен автомобил марка „Прага” с рег. № ОВ 65 **
нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 96 от ЗДвП – „Водачът на спряно
за престой или паркирано пътно превозно средство може да го напусне, ако е взел
мерки то да не потегли само”, като не взел такива мерки, вследствие на което по
непредпазливост причинил смъртта на М. Г. С., поради което и на основание чл. 304 от
НПК е оправдан по обвинението за престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК във
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Подаден е протест на прокурора против присъдата. Наведено е оплакване за
неправилност. Изложени са съображения в подкрепа. Иска се отмяна на присъдата,
като се постанови нова такава, с която подсъдимите Я. К. К. и Д. Х. В. да бъдат
признати за виновни по обвиненията за извършени престъпления.
Подадено е допълнение към протеста, като са развити подробни съображения.
Подадена е въззивна жалба от адвокатите В. К. и И. К., като повереници на
частните обвинители Г. К. С. , К. И. А., А. Г. С. и Л. И. А. против присъдата. Наведени
са оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Присъдата е постановена в
нарушение на материалния и процесуалния закон, както и не е съобразена със
събрания доказателствен материал. Иска се отмяна на присъдата, като се постанови
нова такава, с която подсъдимите Я. К. К. и Д. Х. В. да бъдат признати за виновни по
обвиненията за извършени престъпления.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура поддържа
2
протеста, като прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане на първоинстанционния съд.
Частният обвинител Г. К. С. , редовно призована, не се явява.
Частният обвинител К. И. А., редовно призована, не се явява.
Частният обвинител А. Г. С. , редовно призована, не се явява.
Частният обвинител Л. И. А. , редовно призована, не се явява.
Адвокат В. К., като повереник на частните обвинители Г. К. С. , К. И. А., А. Г.
С. и Л. И. А. се присъединява към становището на прокурора.
Адвокат И. К., като повереник на частните обвинители Г. К. С. , К. И. А., А. Г.
С. и Л. И. А. се присъединява към становището на прокурора.
Адвокат С. Г. като защитник на подсъдимия Я. К. К. заема становище да се
потвърди присъдата.
Адвокат П. Ц., като защитник на подсъдимия Д. Х. В. заема становище да се
потвърди присъдата.
В правото си на последна дума подсъдимият Я. К. К. да се потвърди присъдата.
В правото си на последна дума подсъдимият Д. Х. В. да се потвърди присъдата.
Апелативният съд като обсъди наведените оплаквания в подадените протест и
жалба, становището на страните, събраните по делото доказателства и извърши
цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК,
намира за установено следното:
Подадените въззивни протест от прокурора и въззивна жалба от частните
обвинители са основателни, но не по изложените в тях съображения.
При извършената служебна проверка по чл.313 НПК и чл.314 ал.1 НПК относно
правилността на присъдата се констатира на първо място, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт. Същият не
отговаря на изискванията по чл. 246 ал. 2 от НПК и ТР № 2/2002 г. ВКС на ОСНК.
Съгласно чл. 246 ал. 2 НПК в обстоятелствената част на обвинителния акт се
посочват времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Според ТР №
2/2002 г. на ОСНК на ВКС, непосочването в обстоятелствената му част на фактите,
обуславящи съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в
3
осъществяването му, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила,
което ограничава правото му на защита.
По отношение на обвинителния акт се констатират редица пропуски и
непълноти, които касаят фактическото обвинение на престъпленията, за които е
ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите. Такива се констатират и по
отношение правната квалификация на престъплението по чл.123 НК. На първо място в
обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени личните данни на
подсъдимия К., както и че е закупил гора в землището на с.Врабево. Посочено е, че
същият е извършвал дърводобивна дейност, за която се изисква вписване в Регистъра
за упражняване на лесовъдска практика в ИА по горите и издадено удостоверение за
упражняване на частна лесовъдска практика, с каквито не е разполагал.
За извършването на дърводобива подсъдимият К. е ангажирал обвиняемия Д.
В., св. Й. П. и М. Х., както и пострадалия М. С.. Първият е предоставил на останалите
товарен автомобил „Прага”, негова собственост. Същият е бил използван за превозване
на отсечените дървета и е бил управляван от обвиняемия В..
В следващите два абзаца на л. 2 от обвинителния акт / л.5 от делото/ са
посочени какви са приетите за установени факти от прокурора, при които е настъпило
произшествието на инкриминираната дата. Описва се придвижването на подсъдимия
В., св.П. и пострадалия С. до сечището с товарния автомобил и спирането му, както и
разположението на тримата в него. Според прокурора, първият е дръпнал ръчната
спирачка, като е оставил камиона на първа „бавна” предавка. Тримата са тръгнали на
горе. Пострадалият С. се е върнал до камиона, за да вземе вода за пиене. Подсъдимият
В. и П. са продължили на горе. Двамата са чули звук наподобяващ „изхъркване”, а
след това „изскърцване” и след секунди „трясък” от удар в дърво. Върнали са се на
мястото, като са видели положението на камиона и тялото на пострадалия С..
На следващо място последователно са възпроизведени заключенията на
назначените и изготвени съдебно –медицинска, две единични АТЕ, тройна АТЕ и две
комплексни медицински, автотехнически и физически експертизи. В заключението на
първата са посочени какви са констатираните травматични увреждания по трупа на
пострадалия С., както и причината за смъртта му.
В заключенията на автотехническите експертизи се съдържа предположение на
вещите лица какви са действията на пострадалия С., както и каква е вероятната
причина за потеглянето на камиона назад и надолу по наклона и за настъпване на
произшествието.
На следващо място са възпроизведени заключенията на назначените експертизи
4
относно техническото състояние на автомобила. Същият е определен като технически
неизправен със самоизключващи се предавки и неефективна спирачна система.
Комплексните експертизи са изяснили механизма, по който са причинени
уврежданията на пострадалия С., които са довели до неговата смърт, като отново са
възпроизведени заключенията им.
На следващо място от прокурора се цитира заключението на назначената
техническа експертиза, според която обвиняемият К. е допуснал поредица от груби
нарушения на нормативни актове, свързани с упражняването на правно
регламентирана дейност и безопасност при извършването й –като не е осигурил
безопасни условия на труд в нарушение на изискванията на чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 7,
чл. 14 и чл. 19 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 1, чл. 2, чл.
3, чл. 7 и чл. 12 от Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в горите;
не извършил инструктаж по безопасност на труда и обучение на работниците в
нарушение на чл. 26, т. 1 от ЗЗБУТ и чл. 10 от Правилник за здравословни и безопасни
условия на труд в горите; чл. 11 и чл. 12 от Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; допуснал
ги на работа в нарушение на чл. 16, ал. 1 т. 7 от ЗЗБУТ, чл. 15 от ПЗБУТГ и чл. 3 от
Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 г. за условията и реда за периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. Обвиняемият К. предоставил на
работниците техническо неизправно превозно средство –собствения му товарен
автомобил, на който колесните спирачни системи не са ефективни и не гарантират
спиране при употребата им и има наличие на включващи се трудно или
самоизключващи се предавки. Последните са техническа неизправност по Глава ІІ,
чл.10 ал.1 т.4 и т.7 б.”б” ППЗДП. Обвиняемият не предприел действия същият
автомобил да премине през задължителен технически преглед в нарушение на чл.147
ал.3 т.4 ЗДП. Предоставянето за работа на технически неизправен автомобил е
нарушение на чл. 8 от ЗЗБУТ, чл. 164, ал. 3, т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване и чл. 12, т. 5 от Правилник за
здравословни и безопасни условия на труд в горите.
Декларативно е прието, че всички изброени нарушения са в причинно –
следствена връзка и са били предпоставка за настъпването на съставомерния резултат.
По така описания начин обвиняемият К. е осъществил от обективна и субективна
страна престъплението по чл.123 ал.2 вр. с ал.1 НК, като на посочените дата и място
причинил по непредпазливост смъртта на М. Г. С. чрез действия, които спадат към
5
правно регламентирана дейност – дърводобив, която няма право да упражнява, без да е
вписан в Регистъра за упражняване на лесовъдска практика в ИАГ и без да има
удостоверение за упражняване на частна лесовъдска практика, като за времето от
13.05. до 27.06.2013 г. наел да работят и да извършват дърводобивни мероприятия в
същото сечище Д. Х. В. , Й. С. П., М. С. Х. и М. Г. С., на които не е осигурил
безопасни условия на труд в нарушение на изискванията на чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 7, чл.
14 и чл. 19 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 1, чл. 2, чл. 3,
чл. 7 и чл. 12 от Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в горите, не
извършил инструктаж по безопасност на труда и обучение на работниците в
нарушение на чл. 26, т. 1 от ЗЗБУТ и чл. 10 от Правилник за здравословни и безопасни
условия на труд в горите; чл. 11 и чл. 12 от Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; допуснал ги
на работа в нарушение на чл. 16, ал. 1 т. 7 от ЗЗБУТ, чл. 15 от ПЗБУТГ и чл. 3 от
Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 г. за условията и реда за периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, като в нарушение на чл. 8 от ЗЗБУТ, чл.
164, ал. 3, т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване и чл. 12, т. 5 от Правилник за здравословни и безопасни условия
на труд в горите им предоставил с технически неизправно превозно средство –
собствения му товарен автомобил с рег. № ОВ 65 **, на който ефективността на
спирачната система за паркиране несъответства на предписаните нормативни
стойности и има самоизключващи се предавки – технически неизправности, съгласно
Глава втора чл. 10, ал. 1 т. 4 и т. 7 б. „б” от ППЗДП и не предприел действия същият
автомобил да премине през задължителен технически преглед, в нарушение
изискванията на чл. 147, ал. 3, т. 4 от ЗДвП. Същият абзац отново е възпроизведен и в
заключителната част на обвинителния акт.
По отношение на обвиняемия Д. В. е прието, че независимо от дългогодишния
му опит като шофьор на високо проходими товарни автомобили, както и от факта, че
от около двадесет дни е управлявал товарния автомобил, е бил наясно с техническите
му неизправности, въпреки това го е придвижил по стръмния наклон и го е паркирал
там, като го е напуснал без да вземе необходимите мерки, той да не потегли сам. В
конкретната ситуация и на този стръмен наклон, включената предавка на скоростната
кутия и ръчната спирачка явно не са били достатъчни и той е потеглил сам, при което е
настъпил обществено опасния резултат. По описания начин обвиняемият Д. В. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
6
Така изложените факти представляват съдържанието на обстоятелствената
част на обвинителния акт, което определя рамката на фактическото обвинение.
Констатират се съществени непълноти и пропуски в него. На първо място липсва какъв
е възприетия от прокурора механизъм на настъпване на произшествието, който
включва какви са извършените действия от лицата, които са се намирали там и какъв е
приноса на всеки от тях за настъпване на резултата. На следващо място не става ясно
какво е поведението на подсъдимия К., тъй като не са посочени какви са извършените
от него конкретни действия или разпореждания, респ. бездействия, които са в
нарушение на изброените правила и норми при осъществяване на дърводобивната
дейност в резултат, на които се е стигнало до настъпването на трудовата злополука и
смъртта на пострадалия С.. В тази насока не се съдържат конкретни факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Нормата, определяща фактическия състав на престъплението по чл. 123 НК, е
бланкетна. Същата се запълва от правила и норми за охрана безопасността на труда, от
технически правила и норми от съответен акт, които конкретизират дължимото
поведение на виновния и съдържанието на признаците на престъпния състав. За да е
налице престъпление по този текст следва да се установи по всяко конкретно дело, че е
нарушено определено правило или норма от съответен нормативен акт / правилник,
наредба, инструкция, заповед, технологически правила и др./ и каква е причинната му
връзка с настъпилия противоправен резултат.
В обстоятелствената и заключителна част на обвинителния акт са изброени
ЗЗБУТ, ПЗБУТГ, Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, Наредба № 7 от 23.09.1999
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване и др., като е посочен само
цифровия израз на нормата без текстовата й част, които според прокурора са нарушени
от подсъдимия К. и са в причинна връзка с настъпилия резултат. При този начин на
изразяване не се установява каква е връзка между всеки от тези текстове със
съответните действия или бездействия от страна на К., които да са нарушени или
неизпълнени от него.
На следващо място е необходимо да се посочи, че изредените нарушения от
подсъдимия само с цифри от съответния акт имат по няколко алинеи и точки, които
съдържат различен обем от правила. В тази насока е основателно направеното
възражение от защитата, че липсва яснота каква е връзката на всяко от тях с
поведението на подсъдимия К..
7
На следващо място е необходимо да се посочи, че в обстоятелствената и в
заключителната част на обвинителния акт липсва елемент от фактическия състав на
престъплението по чл.123 ал.1 НК, тъй като смъртта следва да бъде причинена
другиму, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.
Така изготвения обвинителен акт е внесен с материалите по досъдебното
производство в първостепенния съд. По описа му е образувано наказателно
производство от общ характер. По разпореждане на съдията-докладчик обвинителният
акт е връчен на подсъдимите, като са им разяснени въпросите, които ще се обсъждат в
разпоредително заседание, което включва и наличието на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правата на
обвиняемите и на наследниците на пострадалия, съгласно чл.248 ал.1 т.3 НПК. От
подсъдимите и техните защитници не е подаден писмен отговор, в който да са
посочени такива.
На 12.02.2019 г. е проведено разпоредително заседание, в което адвокат С. Г.
заема становище, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, което е довело
до ограничаване правата на подсъдимия К. и на него като защитник, тъй като не им е
връчено съобщение за изготвяне на определение, постановено по реда на чл.243 ал.5
НПК. С постановление от 17.05.2018 г. наблюдаващият прокурор е прекратил
частично наказателното производство по отношение на подсъдимия Я. К. за извършено
престъпление по чл.123 ал.2 вр. с ал.1 НК, което е отменено с определение по ЧНД №
289/ 2018 г. на Окръжен съд Ловеч. Същото е изискано и приложено по настоящото
производство. Видно от материалите по него е, че не е връчено съобщение на всички
страни за изготвяне на определението. От защитата е посочено само това като
единствено допуснато нарушение, което е довело до нарушаване правата им, тъй като
са били лишени от възможност да атакуват определението пред въззивния съд. В
същата насока е изразено становище от адвокат Дамян Дамянов и подсъдимия К..
Първоинстнационният съд е възприел за основателен изтъкнатия довод от
адвокат Г., че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй не е
връчен препис от определението на подсъдимия Я. К. и неговия защитник, което е
довело до ограничаване правата им. Прекратил е производството по делото на
основание чл.249 ал.4 т.1 във вр. с ал.1 във вр. с чл.248 ал.1 т.3 НПК, като е върнал
делото на прокурора. Определението е било обект на въззивна проверка, като е
отменено и делото е върнато за продължаване на производството.
След връщане на делото, разглеждането му е продължило по общия ред със
събиране и проверка на доказателествения материал. В хода на съдебните прения е
направено пространно възражение от адвокат С. Г. за липсата на годно обвинение. На
8
първо място в обвинителния акт не е посочен елемент от състав на престъплението по
чл.123 НК, тъй като се причинява смърт другиму, поради „незнание или немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност”. На следващо място от защитника е изтъкнато, че нормата на чл.123 НК е
бланкетна, като съдържанието й следва да се попълни от конкретни разпоредби на
съответен нормативен акт. За всяко от допуснатите нарушения, които са вменени на
подсъдимия, е следвало да се посочи времето, мястото и начина им на извършване.
Според защитника, липсва и конкретизация на изредените норми, които са вменени
като нарушения на подсъдимия, без да сочи по какъв начин са обвързани с поведението
му.
След приключване на съдебните прения, е постановена присъда, с която
подсъдимите Я. К. и Д. В. са оправдани по обвиненията им. В мотивите на първо място
е описана възприетата фактическа обстановка, като е направен подробен анализ на
събрания доказателствен материал. На следващо място са изложени правни
съображения относно съставомерността на инкриминираното престъпление.
Последвали са мотиви относно съдържанието на обвинителния акт с механично
преповтаряне на аргументите на адвокат Г. относно посочените по –горе пропуски в
него.
В обобщение следва да се посочи, че от една страна първоинстанционният съд
е обсъдил събрания доказателствен материал в неговата съвкупност и му е направил
анализ. От друга страна се е солидаризирал напълно с възраженията на защитата на
подсъдимия К. за липсата на годно обвинение, тъй като в обвинителния акт не са
посочени съставомерни факти и елементи от престъплението, за което е ангажирана
наказателната му отговорност.
С оглед изложеното въззивният съд счита, че първостепенният съд не е
изпълнил задължението си по чл. 248 ал.1 т.3 НПК да констатира налице ли е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
правата на обвиняемите и наследниците на пострадалия, което включва задължителна
проверка редовността на обвинителния акт. Посочените по-горе пропуски и непълноти
се съдържат в него и са били налични към момента на запознаване с него както от
страните, така и от съдията –докладчик. Същите е следвало да ги констатират при
запознаване с материалите по делото преди провеждане на разпоредителното
заседание. Към момента на провеждането му съдът е приел, че актът отговаря на
изискванията на чл.246 ал.2 и ал.3 НПК, като е констатирал единствено невръчването
на съобщения за изготвеното определение по чл.243 ал.6 НПК, което е нарушение на
процесуалните правила, но в случая не е било съществено по своя характер. Едва след
приключване на съдебното следствие и по направено възражение от защитата в хода на
9
съдебните прения, съдът е констатирал съществени пропуски в обвинителния акт,
които касаят съставомерните елементи от фактическия състав на престъплението, за
което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия К.. В значителна част от
мотивите са обсъждани и анализирани пороците му. Следователно решаващия съд сам
е достигнал до извода, че не е изпълнил задълженията си по служебен почин да
извърши проверка на редовността на прокурорския акт.
Предвид изложеното, настоящият състав на въззивния съд намира, че на
досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал. 3 т. 1 от НПК, което е довело до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимите К. и В., тъй като изготвеният
обвинителен акт, въз основа на който е образувано първоинстанционното
производство, не отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 2 и ал. 3 от НПК. Посочените
непълноти в акта, водят до неяснота на повдигнатото обвинение за извършени
престъпления по чл. 123 ал. 2 вр. с ал.1 от НК и по чл.343 ал.1 б. „в” НК. Нарушено е
правото по чл. 55 ал. 1 НПК на подсъдимите да научат за какво престъпление са
обвинени, както и правото им на защита по чл. 15 ал. 1 НПК, тъй като констатираните
непълноти на обвинението обективно ограничава в значителна степен възможността на
подсъдимите и защитниците им да организират пълноценна защита срещу
обвинението.
Първоинстанционният съд е бил длъжен да констатира допуснатото на
досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила и да упражни правомощията си по чл. 249 ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 248 ал. 1 т. 3
от НПК, като прекрати съдебното производство по делото и го върне на прокурора за
отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Като не го е сторил,
първоинстанционният съд сам е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като е допуснал за разглеждане и разгледал по същество наказателно дело
от общ характер, което е било образувано по обвинителен акт, който не отговаря на
изискванията на чл. 246 от НПК, с който е повдигнато едно неясно обвинение.
Наличието на законосъобразно изготвен обвинителен акт в съответствие с
изискванията на чл. 246 от НПК и яснотата на повдигнатото обвинение, е абсолютна
процесуална предпоставка за образуване и разглеждане по същество на наказателно
общ характер дело. Настоящият състав на въззивния съд счита, че в инкриминирания
случай с постановяването на оправдателна присъда, такова нарушение на
процесуалните правила не може да бъде отстранено. При наличието на изначална
неяснота на повдигнатото обвинение срещу подсъдимите съдът обективно няма как да
се произнесе по доказаността на обвинението, без сам да го конкретизира, което е
процесуално недопустимо, защото конкретизацията на обвинението по дела от общ
характер е в правомощията единствено на прокурора. От друга страна, наличието на
10
допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, не е основание за постановяване на оправдателна присъда, тъй
като не е сред обстоятелствата изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 304 от
НПК, при наличието на които съдът признава подсъдимия/те за невинен/ни.
Пространното изложение по отношение констатираните непълноти и пропуски в
обвинителния акт няма място в мотивите на присъдата, а в определението по чл.248 ал.
5 НПК.
От защитата се изтъква довод, че независимо от допуснатите нарушения на
процесуалните правила, водещи до ограничаване правата на подсъдимите, същите са
реализирани в максимален обем с постановяването на оправдателна присъда. В
настоящото производство обаче има конституирани и наследници на пострадалия като
частни обвинители. Липсата на годно обвинение рефлектира върху техните права и
законни интереси, които не може да се приеме, че се реализират с постановяването на
оправдателна присъда.
С оглед изложеното е налице основание по чл. 335 ал. 2 от НПК въззивният
съд да упражни правомощието си по чл. 334 т. 1 от НПК, като отмени присъдата и
върне делото за ново разглеждане на първата инстанция.
Мотивиран така и на основание чл. 335 ал. 2 вр. чл. 334 т. 1 от НПК,
В.Търновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 9 /2.07.2020 година, постановена по НОХД № 37/
2019 г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11